Автономия

[mar1n3r0]

Краят на гигантизма, централизацията и растежа

Хилядолетия хората спореха за икономически и политически системи и пътища напред. И нищо от това не даде резултат защото то беше в една мисловна рамка наложена от хилядолетия. То беше като лутане в лабиринт чийто изход не виждаш. Защото хората вече бяха дресирани на културно ниво да обожествяват растежа, централното управление и гигантизма. Средата толкова дълго бе изкривявана, че бе променила самите хора. Те разбираха понятието прогрес като повече, по-голямо и по-мощно. Докато изхода бе по-малкото, по-слабото и по-немощното. Когато човекът спря да се изживява като господар на планетата и вместо това потърси начин да съжителства в нея му се наложи да си зададе множество неудобни въпроси като - Колко човека реално можем да живеем в симбиоза със средата, какъв тип начин на живот можем да имаме в тази среда и как да се впишем в нея така че тя да не деградира с времето. И отговора на тези въпроси не беше повече деца, повече технологии, повече екология или повече опазване на природата. В тази среда и ултра-богатия и ултра-бедния на социално ниво бяха еднакво бедни. Те бяха отчуждени от всеки, живеещи в своя собствен балон, приемащи света като враждебно място на конкуренция и състезание.

Голяма част от това безнадежно положение беше постигнато заради забравената истинска история на човечеството. Хората както всички други животни през почти цялата си история са живели напълно свободно, номадски и в една среда на изобилие която не изисква никакви усилия за да си здрав, сит и да имаш безкрайно време за игра. Хората бяха забравили какво е да играят. И децата и възрастните. Те възприемаха играта като някаква лиготия, свободно време, разпускане. А играта е естественото състояние на човека.

Ето как преминава един наш ден сега. Живеем в тропичните зони където няма зима. Не носим дрехи, които бяха наложени само чрез срама от тялото на религиите и модата на търговията. Изобилието от плодове, ядки и ядливи растения около нас е толкова голямо, че когато сме гладни просто се пресягаме към близко дърво. Нямаме понятия като изкарване на прехрана и труд. Прекарваме деня си в игри. Всички деца около нас са общи, няма семейства и живеем на малки групи от 100 до 50 хил. човека. Нямаме понятие за прогрес нито линейна представа, че трябва да вървим нанякъде в света. Не използваме часовници и не броим времето.

[Pocketbook]

Ако авторът прекара само 24 часа в тропиците - без дрехи, без климатик, без репеленти срещу насекоми, без пакетирана храна, без пречистена вода, без хладилник и без антибиотици - има шанс после да спечели състезание по спринт в посока най-близкото летище А след три дни в такива условия няма да е в състояние дори да се качи без чужда помощ по стълбите на самолета, с който да се върне в България.

[mar1n3r0]

Около 200 хил. години не е било проблем. Въпрос на ре-адаптация Има естествени репеленти както и начини за охлаждане. Задружно общество по Илич не означава каменната ера, а инструменти които са под контрола на ползващия ги.

[Pocketbook]

Не че не е било проблем, а не е имало алтернатива. Както казваха в началото на филма "Боговете сигурно са полудели": обикновено хората живеят много добре, докато не разберат колко по-добре биха могли да живеят

Много искам да видя как авторът на тези умозрителни теорийки се "ре-адаптира" към живот със средна продължителност под 30 години, в който жените раждат по 5-6 деца, за да могат поне две от тях да доживеят до репродуктивна възраст.

[mar1n3r0]

Когато вече си дресиран кое е "по-добре" и не търсиш истината за 99% от времето на съществуването на човечеството ставаш просто трол.

Нито имам фетиш към дълъг безмислен живот, нито в онези времена е имало семейства нито децата са били смисъла на живота.

Ако наистина се интересуваш обективно от темата прочети "Индустриалното общество и неговото бъдеще" на Тед Качински, ето откъс:

174. От друга страна е възможно човешкият контрол върху машините да бъде запазен. В този случай обикновеният човек може да има контрол върху някои свои собствени машини, като колата или личния си компютър, но контролът върху големите системи от машини ще бъде в ръцете на малък елит – точно както е днес, но с две разлики. Благодарение на подобрените техники елитът ще има по-голям контрол над масите; и тъй като човешкият труд вече няма да е необходим, масите ще бъдат излишни, безполезно бреме за системата. Ако елитът е безмилостен, той може просто да реши да унищожи масата на човечеството. Ако са хуманни, те могат да използват пропаганда или други психологически или биологични техники, за да намалят раждаемостта, докато масата от човечеството изчезне, оставяйки света на елита. Или, ако елитът се състои от меки либерали, те могат да решат да играят ролята на добри пастири за останалата част от човешката раса. Те ще се погрижат физическите нужди на всеки да бъдат задоволени, всички деца да се отглеждат при психологически хигиенни условия, всеки да има здравословно хоби, което да го занимава и всеки, който може да стане недоволен, да се подложи на „лечение“, за да излекува своя „проблем“. “ Разбира се, животът ще бъде толкова безцелен, че хората ще трябва да бъдат биологично или психологически проектирани, за да премахнат нуждата си от процеса на власт или да ги накарат да „сублимират“ своя стремеж към власт в някакво безобидно хоби. Тези създадени човешки същества може да са щастливи в такова общество, но със сигурност няма да бъдат свободни. Те ще бъдат сведени до статута на домашни животни.

https://voinaimir.info/2023/05/industri ... kaczynski/

Ако нямаш с какво ново и алтернативно да допринесеш си троли някъде другаде.

[Pocketbook]

За какво да си губя времето с налуднчавите брътвежи на [...]

Но да се върнем на нашите овце, както казват французите. В случая - на "безгрижния и безпроблемен" живот в тропиците. Ето един цитат от книга на човек, който наистина е бил там и знае за какво иде реч - великият природозащитник Джералд Даръл:

Една млада жена ни посети на няколко пъти и остана толкова очарована от милото изражение на малките маймунки, че съвсем неразумно ми прочете цяла лекция за изключителната жестокост, която проявяваме към тях, като отделяме тези малки бедни създания от техните майки и ги затваряме в клетки. Тя се отдаде на поетически глаголствувания относно радостите, доставяни от живота на свобода, и противопостави безгрижното и щастливо съществуване на тези малки по върховете на дърветата със зловещия затвор, в който бяха сега. За всичко това съм бил виновен аз. Същата сутрин един местен ловец донесе малка маймунка и след като младата жена се оказа такъв специалист по маймуните, аз ѝ предложих, ако, разбира се, желае, да ми помогне при изпълнението на едно малко задължение по отношение на всяка новопристигнала маймуна. Тя се съгласи с радост, като си представи, че е нова Флорънс Найтингейл, само че посветила живота си на маймуните.

Малкото и просто задължение целеше да проверим дали новородената маймунка няма вътрешни и външни паразити. Аз обясних всичко това и младата жена ме погледна учудено — не знаела, че маймуните имат паразити, като се изключат, разбира се, бълхите. Взех малката кошничка, с която донесоха маймунката, извадих част от изпражненията ѝ, поставих ги върху чист лист хартия и ѝ показах многобройните нишковидни червейчета, които съдържаха. Моята помощничка изпадна в странно мълчание. После донесох новородената маймунка — малка белоноса морска котка, очарователно създание с черна козина, бели гърди и блестящо бяло петно във формата на сърце върху носа. Прегледах дребните лапички и дългите нежни пръсти на ръцете и краката и открих шест кърлежа, настанени на удобни и сигурни места. Тези малки кърлежчета се забиват в кожата на стъпалата и ръцете, особено под ноктите, където кожата е най-мека. Там се хранят, подуват се и нарастват, докато станат колкото главички на кибритени клечки. После снасят яйцата си и умират. След необходимото време от яйцата се излюпват малки кърлежчета и продължават започнатото от техните родители добро дело. Ако кърлежите не се премахнат от началото, те могат да доведат до унищожаване на цяла става на пръст от ръка или крак, а в изключителни случаи — и до унищожаване на всички пръсти на ръцете или краката, защото продължават да се хранят и се забиват все по-навътре, докато образуват в кожата цяло, изпълнено с гной джобче. Няколко пъти съм имал кърлежи на краката си и мога да ви уверя, че са крайно болезнени. Аз обрисувах всичко това на моята помощничка в най-големи подробности. След това взех торбичка с местна упойка, обезчувствих пръстите на ръцете и краката на малката маймунка и с помощта на стерилна игла започнах да изваждам кърлежите и да дезинфекцирам направените от тях ранички. Тази местна упойка бе истинска благодат, защото обикновено операцията е болезнена и малките маймунки не могат да стоят спокойно през цялото време.

Когато свърших тази работа, аз прекарах пръсти по опашката на маймунката и напипах две подутини с формата на суджучета, дълги колкото първото членче на малкия ми пръст и почти толкова дебели. Показах тези подутини на моята помощничка, после разтворих космите, за да види по-добре кръглите отвори на края на всяка подутина. Ако се погледнеше през отворите във вътрешността на подутината, можеше да се види как там се движи нещо бяло и гнусно. Обясних най-спокойно, че една горска муха снася своите яйца върху козината на различни животни и когато личинката се излюпи, тя се вмъква в плътта на своя гостоприемник, заселва се там, дебелее като прасе в кочина и диша през направения отвор. Когато най-сетне излети като муха, оставя след себе си дупка в тялото на своя гостоприемник колкото диаметър на цигара, който след това обикновено загноява. Показах на моята помощничка, която беше съвсем пребледняла, че е невъзможно да се измъкнат тези личинки. Аз взех една игла, разтворих козината и показах излегналата се в своята дупка личинка, прилична на малък балон за противовъздушна защита. Когато върхът на иглата я докосна, тя се дръпна назад, сви се и потъна в опашката на маймунката. После ѝ показах как се вадят личинките. Този метод го измислих самият аз. Пъхах дюзата на тубичката с упойката в дупката, впръсвах вътре течността и по този начин замразявах личинката. После разширявах леко отвора със скалпел, набождах личинката с върха на иглата и така я изваждах от нейното леговище. Когато измъкнах бялото сбръчкано и отвратително тяло от изпълнената с кръв дупка, моята помощничка неочаквано и прибързано ме напусна. Извадих и втората личинка, дезинфекцирах направените от тях два големи отвора, след което намерих моята помощничка на другия край на лагерната площадка. Тя обясни, че закъснявала за някаква среща, която имала точно по обяд, благодари за извънредно интересната сутрин, сбогува се и повече не я видях. Твърде жалко, че хората не проявяват по-голям интерес към отрицателните страни на живота в джунглата, преди да започнат да дрънкат за жестокостта на пленничеството.

[mar1n3r0]

Не мисля да ти чета тенденциозните брътвежи както и ти не си длъжен да четеш моите. Книги в защита на цивилизацията бол. Моята цел е да покажа другата гледна точка както и самия преход който беше описан до тук. В крайна сметка ти си на гости тук, така че ти ще се съобразяваш не аз.

Форумът на Читанка е гостоприемен към всички. И бидейки форум, е място за общуване - дори то да е и сблъсък на мнения. Всеки гост на форума е свободен да участва във всяка тема, включително и в настоящата, стига да спазва добрия тон. Обидни квалификации към събеседника от типа на „вече си дресиран“ и „налуднИчавите брътвежи“ са непродуктивни и няма повече да бъдат толерирани.
Модератор