Автономия

[mar1n3r0]

Краят на гигантизма, централизацията и растежа

Хилядолетия хората спореха за икономически и политически системи и пътища напред. И нищо от това не даде резултат защото то беше в една мисловна рамка наложена от хилядолетия. То беше като лутане в лабиринт чийто изход не виждаш. Защото хората вече бяха дресирани на културно ниво да обожествяват растежа, централното управление и гигантизма. Средата толкова дълго бе изкривявана, че бе променила самите хора. Те разбираха понятието прогрес като повече, по-голямо и по-мощно. Докато изхода бе по-малкото, по-слабото и по-немощното. Когато човекът спря да се изживява като господар на планетата и вместо това потърси начин да съжителства в нея му се наложи да си зададе множество неудобни въпроси като - Колко човека реално можем да живеем в симбиоза със средата, какъв тип начин на живот можем да имаме в тази среда и как да се впишем в нея така че тя да не деградира с времето. И отговора на тези въпроси не беше повече деца, повече технологии, повече екология или повече опазване на природата. В тази среда и ултра-богатия и ултра-бедния на социално ниво бяха еднакво бедни. Те бяха отчуждени от всеки, живеещи в своя собствен балон, приемащи света като враждебно място на конкуренция и състезание.

Голяма част от това безнадежно положение беше постигнато заради забравената истинска история на човечеството. Хората както всички други животни през почти цялата си история са живели напълно свободно, номадски и в една среда на изобилие която не изисква никакви усилия за да си здрав, сит и да имаш безкрайно време за игра. Хората бяха забравили какво е да играят. И децата и възрастните. Те възприемаха играта като някаква лиготия, свободно време, разпускане. А играта е естественото състояние на човека.

Ето как преминава един наш ден сега. Живеем в тропичните зони където няма зима. Не носим дрехи, които бяха наложени само чрез срама от тялото на религиите и модата на търговията. Изобилието от плодове, ядки и ядливи растения около нас е толкова голямо, че когато сме гладни просто се пресягаме към близко дърво. Нямаме понятия като изкарване на прехрана и труд. Прекарваме деня си в игри. Всички деца около нас са общи, няма семейства и живеем на малки групи от 100 до 50 хил. човека. Нямаме понятие за прогрес нито линейна представа, че трябва да вървим нанякъде в света. Не използваме часовници и не броим времето.