Фейк 2 - Финал

Тук можете да публикувате собствените си произведения, които желаете да бъдат прочетени и коментирани от аудиторията на библиотеката.
Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!
Mutafchiev
Мнения: 169
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Фейк 2 - Финал

Мнение от Mutafchiev »

Първа част: topic6455.html
Диктаторът: topic6621.html

1
Гледката към шарената като персийски килим планина изпълваше прозореца на хотелската стая. Мая го отвори и прие върху себе си сутрешния студен, влажен въздух, донесен от късната есен. Отпи горещ чай и се наслади на температурния сблъсък, протичащ по тялото й. Сякаш се сля с монументалното спокойствие на природата. Затвори очи и вдъхна дълбоко. Усети две ръце нежно да се движат по кръста към корема й, където се срещнаха. Придърпаха я деликатно назад и тя се сви, потъвайки в обятията. Отпусна глава назад. Дъх на афтършейв и гладка кожа погалиха сетивата й. Рязко отвори очи и се обърна. За момент замря, оглеждайки идеално избръснатото лице.
- Махнал си я? – изненадано възкликна червенокосото момиче.
Крис се усмихна, без да я пуска. Тя бавно прокара пръсти по бузата и брадичката му, оглеждайки ги съсредоточено.
- Е не бях толкова зле с брада – неловко каза журналистът и добави. – Или искаш да се скрия пак?
- Три месеца не съм ти виждала лицето – усмихна се Мая.
Той леко се наведе към нея и едва-едва я целуна по устните.
- Искам да ти кажа нещо – бавно я пусна от обятията си. – Дълго мислих как да го направя, в крайна сметка реших, че трябва да е в най-спокойния момент.
Мая го гледаше с ококорено зеленооко любопитство. Крис бавно бръкна в джоба на халата и коленичи на един крак. В ръка държеше червена кутийка. Вдигна поглед нагоре. Очите й се изпълниха с изненада, умиление, радост. Изведнъж се промениха, сви устни и се намръщи.
- Трябва да говорим преди да… - буца заседна в гърлото й.
Крис я гледаше неразбиращо, тя сведе поглед, направи няколко крачки към леглото и седна.
- Не знам как… - опита да започне. – Добре, виж сега… - пак не й се получи. – Няма ли да се изправиш поне?
Журналистът, все още в ступор, се изправи, държейки отворената кутийка с две ръце. Мая го гледаше гузно и със съжаление, леко потупа леглото до себе си, канейки го да седне. Едва сега Крис започна да излиза от шока, бързо затвори кутийката и я прибра в джоба на халата. Нервно се огледа и изстреля:
- Ами аз такова… Искаш ли чай, закуска?
- Преди да влезеш в банята си поръчал… Най-хубавата закуска.
Крис хвърли поглед към масата. Имаше купа плодове, кроасани, масло, сладко, кафе, чай и мляко. Почувства се още по-глупав.
- Ъхъ… Старост-нерадост – посочи главата си в нескопосан опит да се пошегува. – Ще пуша.
Бързо се обърна и след две крачки се оказа до балконската врата. Мая се изправи:
- Ще дойда с теб!
- Не – разряза въздуха.
- Не ме разбра… - каза едва чуто Мая на гърба му.
Момичето седнало на леглото, наблюдаваше колко нервно пуши. Дърпаше толкова силно, че цигарата свърши на четвъртата или петата дръпка. Понечи да се изправи, но той запали нова. Едва третата запуши що-годе спокойно.
Крис усещаше, как димът раздира гърлото му, но не можеше да спре. Чувстваше се като идиот, защото не разбираше къде точно е сгрешил. Какво не бе разчел правилно? В месеците, след като бе излязъл от болницата с Мая бяха неразделни. Нито един скандал, нито един крив поглед. Разбираха се невероятно добре, даже за самия него. Нямаше намек за това, че са започнали да си омръзват, сексът ставаше все по-интересен. Прехвърляше случки, които биха могли да обосноват отказа й. Нямаше, просто нямаше! Всичко бе идеално.
Смачка третия фас в пепелника. Мозъкът му изплю страшна мисъл, от която го побиха тръпки. Запали още една. Възможно ли бе да мисли, че всичко е идеално, а Мая да прави намеци, които не забелязва? Да е толкова сляп, че не вижда колко досаден, неприятен и ужасен човек е? Защо не му беше казала? Дали не е искала да го наранява преди да се възстанови напълно? Минаха няколко месеца оттогава… Отново започна да прехвърля ситуации, в които може би е прекалил. Съсредоточи се върху нейните реакции. Наистина, често когато се шегуваше я караше да пуфти и завърта очи, но никога негативно. Фасът опари пръстите му.
Битовизмът! Нова цигара. Наистина, не бе най-подреденият човек на света, Мая бе доста по-орг…
- Поне кажи как да обяснявам, че си се обгазил в планината?
Журналистът се обърна, Мая се бе подпряла с рамо на касата на вратата. Погледна цигарата и се усмихна:
- Да, идиотско ще е.
- Сега ще ме изслушаш ли? – плахо попита тя, Крис кимна. – Като бях малка си представях как някой ден моят принц ще ми предложи да стана негова жена. Какви ли не сценарии...
Крис се намръщи, Мая веднага схвана, какво му се върти в главата:
- Не, не. Направи го по-хубаво отколкото някога съм си помисляла! – Пристъпи с желание да го прегърне, но спря. – Най-важното е, че го направи ти! Не искам даже да помислям, че някой друг може да го направи!
- Но…
Приближи до него:
- Не може ли просто да си живеем заедно… Както досега?
Журналистът стисна устни и се обърна към планината. Зачуди се колко ли пъти е била толкова красива и колко още ще сменя зеленото с шарено, а после ще стои гола срещу зимните виелици. „И това ще мине“ сякаш му прошепна тя.
- Защо?
Мая го прегърна през кръста:
- Защото ме е страх. Не искам да повтарям чужди грешки.
Крис изправи рамене и вдигна глава. Хвана ръцете на Мая, дръпна силно от цигарата и издиша огромен облак дим.

Ева се бе разположила на кралското място на огромната маса за оперативки. Липсваха само отпускарите Мая и Крис, присъстващите разказваха и обсъждаха идеи за материали. Една от журналистките, отразила сбиване в метрото, бе успяла да се докопа до всички участници в свадата. Пияния мъж, когото щеше да интервюира веднага след срещата, момичето, с което се бе заял, както и двамата намесили се младежи. Главната я слушаше с половин ухо. Наслаждаваше се огромния скок, който бе направил сайтът през последните месеци.
След драматичните събития с фабриката за фейкове, реномето на медията се изстреля в небесата. Моментът бе оползотворен максимално, благодарение на щедрата финансова инжекция, направена от Симсън, след като придоби сайта. Когато водеше преговорите, Ева много се страхуваше, че ще скочи от трън та на глог. Опасенията й се оказаха неоснователни. Бащата на Мая не се опита да вкара свои хора, нито да диктува ръководството. Единственото, което искаше бе работата да върви, а резултатите да са сравнително съотносими с инвестицията му.
Щатът се разшири и бяха наети още помещения в същата сграда. В тях се построиха студиа, където постоянно се снимаше нещо – интервюта, нови рубрики, даже кратка хумористична обзорна емисия новини. Увеличаването на аудиторията не закъсня и освен инерцията, дадена от Крис и компания, новото съдържание постави сайта на първо място по посещаемост и обществено доверие.
Мая и Лора също бяха намерили своето място в работата. Освен, че помагаха при по-сериозните материали, се занимаваха с анализ на трафика. Червенокосото момиче се оказа изключително полезно. Познанията й далеч надхвърляха стандартната ориентация в статистиките. Дали бе талант, дали плод на усърден труд, но с един поглед виждаше много повече от това кои са най-гледаните материали или часовете, в които се достига пик на аудиторията. По начин, който само тя знаеше, бе успяла да вдигне посещаемостта във време, в което традиционно бе ниска. Естествено, въпреки разширението и драстично увеличения ресурс, все още бяха далеч от телевизиите по възможности. Но в интернет постепенно се превръщаха в институция.
Главната излезе от мислите си, огледа масата. Думата бе взел Лавър.
- Продължавайте в същия дух. Търсете интересни хора не само тук, но и в чужбина. Вече можем да си позволим да правим субтитри и по-сложен монтаж!
- Точно така! Не се ограничавайте! – усмихна се Ева и кимна в знак, че оперативката е приключила.
С вдигане на вежда привика Марио и Лора в кабинета си. Като чу хлопването на вратата зад гърбовете им, мина директно към темата:
- Има ли нещо ново?
- Засега не – с известно съжаление отговори Марио.
- Или наистина повече не работят, или са сменили всички контакти – потвърди Лора.
Ева замислено се обърна към прозореца.
- Ако продължават, трябва да има начин да ги открием.
- Само трябва да разберем как– замислено каза Марио.
- А как са Мая и Крис?
- Почиват – усмихна се Лора.
- Знаете какво имам предвид – погледна ги Ева.
- Крис е ударил яко на камък. Говори отново с всички полицаи от Първо, опита се да навърже историите им, но все опира до бившия им шеф. Жертвите само разказват за отвличанията, нищо повече. – Почти израпортува Марио.
- За жалост и Димов е зациклил по своите канали – каза по-скоро на себе си Ева. – А Мая?
- Ами, работи – неуверено отговори Лора.
Ева се усмихна криво:
- Разбирате защо ви карам да ми разказвате, нали? Не искам да ги следя, а да съм готова, когато нещата започнат да излизат извън контрол.
- Мислиш ли, че нещо такова може да се повтори? – попита Марио.
- Не само, че може да се повтори, въпрос на време е – Ева ги прониза със синия си поглед. – И понеже всички сме наясно, че съзаклятниците ще сте вие, за доброто на всички, трябва да знам какво се случва.
Лора и Марио сведоха гузно глави.
- За неделя остава, нали? – Главната опита да ги разведри.
- Да! Ще донесем броколи и брезов сок! – оживи се Марио – Сам ще готвя!
- А Симсън ще дойде ли? – попита Лора.
- Не – досадено повдигна вежда Ева. – Пак отказа, даже ме помоли повече да не го каня. Не искал да дразни Мая излишно.
- Тъжна история – поклати глава администраторът. – Добре, че си има Крис.
Ева кимна в съгласие.
Последната промяна е направена от Mutafchiev на 2. Мнението е било променяно 2 пъти.
Mutafchiev
Мнения: 169
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк 2

Мнение от Mutafchiev »

2
Марио дойде половин час по-рано в офиса, за да се убеди, че бекъпът, който остави да се прави през нощта е завършен успешно. Сънен влезе в нюзрума и се отправи към кафемашината с ясното съзнание, че едва второто идване насам ще го събуди. Подмина седналите по бюрата редактори от първата смяна, без да им обръща внимание. Зареди капсулата, натисна копчето и загледа с празен поглед машината. Известно време наблюдаваше как струйката кафява течност тече, изведнъж мозъкът му проработи. Нямаше чаша. Трескаво огледа плота и сложи първата, която видя. Докато забърсваше поразията, хвърли поглед към нюзрума и видя Крис да пише нещо на компютъра си.
- „Какви са бъдещите ви творчески планове?“ – учудено повдигна вежда Марио.
Крис стреснато се обърна:
- А, ти ли си? Защо пиеш кафе от водна чаша… червило ли си слагаш?
Марио погледна към чашата, присви устни и я завъртя, за да не докосва червилото докато пие.
- По същата причина, поради която ти блестиш с въпросите. И не нося червило - повиши тон, – просто някои хора не си мият чашите!
- Безсънна нощ?
- Аха – ухили се Марио. - И ти не си се наспал, а?
- Нещо такова – уморено отговори журналистът.
Марио се загледа в приятеля си:
- Не изглеждаш като човек, който се е върнал от опуска.
- Или точно обратното – пошегува се Крис и си погледна часовника. – Трябва да запаля студиото и да проверя техниката, ще се освободя чак за обяд.
- Толкова дълго ли ще снимаш? – с известно разочарование попита Марио.
- И ще монтирам, Лавър ми прати някаква, много се примоли да съм бърз.
- Ох, вие журналистите… Закъде бързате толкова? – преигра досадата си Марио.
Крис се изсмя в отговор:
- Айде да слезем за цигара, докато не ме е видяла Ева, да не се окаже, че има още по-спешна работа.
- Оу! Бързо, бързо!

Мая и Лора закусваха в близко до редакцията кафене. Червенокосото момиче полагаше всячески усилия да изглежда в добро настроение, но психоложката бързо забеляза нервността й.
- Станало ли е нещо с Крис?
Мая се задави с чая и погледна Лора:
- Толкова ли личи?
- Не, но те познавам достатъчно добре.
- Всичко е наред… уж – загадъчно отговори Мая.
- Уж?
- Ох, много е… Не знам, май прецаках нещата. Но и той би трябвало да се сети.
- За какво става дума? – Лора вече губеше търпение.
- Не го приемай лично, но не мога да ти кажа. Крис няма да го приеме добре.
- Гроб съм!
- И пред Марио? – Мая повдигна подозрително вежда.
- Права си… Ако е нещо голямо, а то явно е, ще ме усети и ще ме накара да му кажа.
- Виждаш ли?
Лора въздъхна и се огледа в търсене на изход от патовата ситуация.
- Добре, ще направим така. Аз ще казвам причини, ти ще реагираш без думи и може да стане нещо.
- Толкова ли си любопитна? – засмя се Мая.
- Колкото аз съм любопитна, толкова ти искаш да споделиш.
Мая кимна с крива усмивка.
- Започваме. Проблеми с битовизма?
Мая поклати глава.
- В леглото?
- Не, в никакъв случай!
Лора се вгледа в приятелката си:
- Добре, ще ти повярвам. Вече не ти обръща внимание както преди?
- Не, винаги се грижи за мен – замислено отговори Мая, сякаш на ум отбеляза нещо.
- Задушава те? Не се съобразява? Егоист е? – Лора млъкна, загледа се в Мая и подозрително възкликна. – Току що описах идеалния мъж и въпреки това имате проблеми?
Мая кимна.
- Нещо много голямо?
Мая отново кимна, меден кичур падна на лицето й.
- Ще измислим какво да правим, а дотогава да поработим!
На входа в редакцията двете се разминаха с много позната предизвикателно облечена дама. От Марио разбраха, че е певица и името изплува в паметта им – Милена Джой. Преди няколко месеца Мая бе получила поръчка от фабриката да й направи ПР с голи снимки. Пуснаха една-две от песните й, за да си припомнят. Звучеше точно така, както изглеждаше.
- Как е Крис? – притеснено попита Лора, когато се оказаха в стаята на Марио.
- Сутринта беше кисел, сега предполагам, че иска да убие Лавър чрез песните на съответната Джой – полушеговито отговори Марио.
- Ще ида да го видя! – каза Мая и се запъти към нюзрума.
- Кисел е бил сутринта? – попита Лора.
- Аха, нещо не се бил наспал, нещо работата… - Марио погледна подозрително приятелката си. – Станало е нещо?
- Как разбра?
- Не мрази играча, мрази играта – отговори доволно Марио. – Какво са направили пак?
- Не ми каза – намуси се притеснено психоложката. – Но е нещо голямо.
- Повече от битовизма? – учуди се Марио.
- Да… Май само ние имаме проблем с него – озадачено завърши Лора.
- Трябва да разберем какво е станало! А с битовизма ще се оправим!
- Не сме прахосмукали месец.
- Толкова време ли мина?

Мая се чувстваше в безтегловност докато говореше с Крис в нюзрума. След онази ужасно красива и разочароваща сутрин, той не промени отношението и държанието си. Бе все така пристрастен към нея. Но се забелязваше, че е станал много замислен. Хващаше го да пуши на балкона и цикли безизразно в една точка. Гледаше телевизия със същия поглед. Втренчил се бе в страниците на някаква книга двайсет минути, без да ги разлисти. Не му каза нищо повече от това на балкона. Тогава й се стори, че е длъжен да я разбере и че го прави. Постепенно осъзнаваше, че не е точно така.
И сега се държа добре с нея. С известна досада, но все пак забавно, й разказа за „лафчето“ с певицата. Не пропусна да отбележи, че любимата й дума е „смисъл“ и представлява петдесет процента от съдържанието на речта й.
Двоумейки се дали да се ядоса или да се опита да му обясни по-подробно отказа, стига той да й позволи, червенокосото момиче отиде при Лавър. Целта й бе да разузнае как точно хеви-метъл канарата е попаднала на музикална издънка като Джой и защо бързината на Крис е толкова важна.
- Направих услуга на един състудент – обясни Лавър. – ПР е, периодично си помагаме. Аз на него… Той ми дава по-известни лица, когато нямам с какво да пълня.
- Аха и Джой работи с него? – не се отказа Мая.
- Не знам, сигурно, щом даваше толкова зор… А теб какво те брига, да не ревнуваш Крис?
- Силиконовите устни я обезопасяват напълно – пошегува се Мая.
- Хъ-хъ, има нещо. Но защо се интересуваш? – бе ред Лавър да упорства.
- Просто се учудих колко се е издигнала, преди няколко месеца пускаше голи снимки, за да се чуе за нея, а сега…
Лавър сключи вежди:
- Да, да… Имаше нещо такова.
- Добре, благодаря ти! – Мая извади най-чаровната усмивка и отиде на бюрото си.
Заместник главният редактор я проследи с подозрителен поглед, после се обърна към Крис. Седеше в другия край на нюзрума и съсредоточено гледаше монитора на компютъра със слушалки на главата. Явно монтираше.
- Гръм в рая… - прошепна грамадата сама на себе си.
Следващата стъпка на Мая бе да посвети около час за проучване на Милена Джой. В крайна сметка, освен изключително баналните „новини“, свързани с личността й, откри и нещо интересно. ПР-ът Валентин Миланов работеше в средно голяма фирма. От Instagram разбра, че целият персонал се състои от десетина души. Основно правеха рекламни кампании за местни производители на хранителни продукти. Едва трима музиканти бяха под крилото на фирмата, а Джой се бе намърдала там преди около две години. Поне така излизаше от датите на снимките й в офиса на PaRt. В отделен файл запази линковете към профилите на всички работещи там. За щастие, бяха хора, които споделяха абсолютно всяко свое действие в социалните мрежи. Проучването в най-лошия случай щеше да е досадно.
Вдигна поглед и видя как Крис лениво минава покрай Лавър и му дава знак, че може да види резултата от напъните на Джой. После се поздрави с Лора, докато се разминаваха на входа на нюзрума.
- Наистина има нещо – каза психоложката, сядайки на бюрото срещу Мая.
- Какво виждаш? – с преигран ентусиазъм попита Мая.
- Уж изглежда наред но… - Лора направи пауза и замислено завърши - … някак си не е щастлив.
- А аз? – раздразнено попита Мая.
- Откъде да знам, като не ми казваш?
- Ужасна си – засмя се червенокосото момиче.
Лора й отвърна с шеговита нацупена гримаса и двете се хванаха за работа. Психоложката трябваше да завърши списъка с въпросите за четири клипчета за експериментална психологическа рубрика. Мая се захвана с анализ на трафика за времето, в което отсъстваше.

Ева и Димов обядваха в малко семейно ресторантче, сгушено на равно разстояние от работните им места. Въпреки, че вече официално живееха заедно, не пропускаха възможност да се срещат. Сякаш искаха да наваксат изпуснатите години. Наслаждавайки се на присъствието един на друг, обсъждаха случващото се наоколо.
- Симсън е финализирал сделката за горния етаж – каза Ева, режейки внимателно риба.
- Разбра ли за какво е? – Димов лапна парче пържола.
- Не, не ми е казвал какво планира, а ме е срам да го питам.
- Би те разбрал, все пак си журналист, любопитството ви е свойствено – усмихна се адвокатът.
- Много смешно – преиграно се нацупи Главната и отпи вино.
- Но едва ли е за сайта – предположи Димов. – Цялата документация по разширяването преди няколко месеца мина през кантората, а сега – нищо.
- Безпокои ме, че може да е измислил начин за контрол.
- И това би било нормално, въпросът е в какви граници – уточни адвокатът.
- Симсън… - повдигна вежда Ева. – Каква е неговата концепция за „граници“?
- Едва ли я познава – усмихна се криво адвокатът. – Така или иначе, скоро ще разберем.
- И като стана дума за разбиране, при теб как вървят нещата с Първо?
Димов взе чашата червено вино, облегна се тежко назад, отпи и въздъхна.
- Нищо. Никой не знае кой може да е поръчал арестите.
- А арестуваните, които се съгласиха да говорят?
- О! – засмя се адвокатът – Много подробно разказват как са били прибрани, мъчени, въобще изкачили своята Голгота. Като стане дума кой може да ги е поръчал – млъкват.
- Хъ… - изсумтя Ева. – Хем си изливат мъката, хем се пазят да не го отнесат пак. И при Крис е същото.
Димов кимна в съгласие:
- И той ли няма напредък?
- Не, днес се върнаха от почивка с Мая, ще им трябват два дни, за да проходят нормално – усмихна се Ева и срещна дяволития поглед на Димов.
- Тя ми е подозрителна, прекалено тиха – адвокатът върна разговора в аналитичното русло.
- Да, изглежда, че не прави нищо по фабриката. От друга страна, не й казахме, че имаме цялата им база данни.
- Дали беше правилно? – Димов дояде пържолата.
- Рано или късно ще й кажем – констатира Ева неизбежното. – От друга страна, ако проучва нещо по темата, сама ще стигне до нея. Същото се отнася и за Крис.
- Не знам как се оправяш с тях. Хем са ужасно умни, хем не се поддават на какъвто и да е контрол. - Главната повдигна рамене, привършвайки рибата. – Затова преди да идеш в офиса, искам да ти помогна.
- Така ли? – Ева погледна учудено Димов.
- Спомняш ли си старото ми рено?
- Аха… - Главната продължаваше да не разбира.
- Сега колата ми е доста по-широка, с тъмни стъкла. По улиците няма хора…
Главната прониза адвоката със синия си поглед. Без да казва нищо изпи виното до дъно, взе чантичката си. Извади дъвка и бързо я лапна. Димов едва-едва се усмихна и се обърна към сервитьорката за сметката.

Вечерта Мая и Крис прекараха доста весело, гледайки интервюта на политици и коментатори във вечерните обзорни предавания. Обсъждаха глупостите, които плещят, смяха се, имитираха ги, опитваха да се измислят още по-абсурдни реплики. Особено приятно беше това, че не им се наложи да мият съдовете, защото бяха поръчали храна. Така забавата плавно премина в други, не по-малко въвличащи и интересни занимания.
Крис донесе на блажено отпуснатата на дивана Мая чай и се разплу до нея. Спогледаха се и усмихнаха един на друг. Приближи се и я прегърна нежно. Тя се долепи и сви. Усети все още ускорения ритъм на сърцето му, оказа се, че пасва идеално с нейния. Почувства спокойствие, лекота, щастие.
- Искам това никога да не свършва – каза нежно тя.
Крис не помръдна, но тялото му сякаш изстина. Вълна студенина обля Мая, за миг се стресна. Рязко отпусна глава настрани. Бе наясно, че този разговор трябва да се случи, затова реши, че сега може би е подходящ момент. Надяваше се, че Крис няма да измисли някакво глупаво оправдание и ще я изслуша.
- Готов ли си да говорим?
- За какво?
- Не се прави на идиот.
Тежка пауза.
- Да.
- Отказах ти… Отказах ти…
Мая се намръщи и се отлепи от обятията на Крис, седна срещу него. Той бе забил поглед в пода, явно готов да слуша много внимателно.
- Направих го, защото всичко между нас върви толкова добре, даже не разбирам как е възможно. Наистина искам винаги да бъде така. Много добре помня как приключи бракът на родителите ми, не искам да го преживявам отново. Още по-малко с теб.
- Аз не съм като баща ти – сухо отговори Крис.
- Така е, знам, но ме е страх. Просто го приеми.
Журналистът се отпусна назад и я погледна в очите. Мая прочете огромното усилие, което Крис полагаше, за да удържи болката и разочарованието, бушуващи в него. Не можа да издържи и наведе глава.
- Както виждаш го приемам – каза Крис, гледайки как приглушената светлина си играе с медните й коси. – Но няма да го направя пак.
Крис се изправи, Мая го проследи с поглед. Отиде до един от шкафовете в другия край на хола, извади кутийката и се върна. Коленичи на един крак и вдигна капачето.
- Поне го виж и кажи дали ти харесва.
Бижуто бе много деликатно, бяло злато, камъкът червен, красиво пречупваше светлината.
- Много е красив – разчувствано каза Мая.
Крис се усмихна:
- Има два варианта. Или ще се разделим, или някой ден ще го поискаш. Знаеш къде е прибран.
Мая гледаше Крис с огромните си зелени очи, които започваха да се насълзяват. Чу се щракването от затварянето на кутийката. Журналистът се приближи до нея и я прегърна силно, тя опря глава в гърдите му.
Mutafchiev
Мнения: 169
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк 2

Мнение от Mutafchiev »

3
От сутринта Ева наблюдаваше как хамали и доставчици циркулират напред-назад из сградата на редакцията. Докарваха се най-различни и доста странни неща. Бюра, шкафове, столове, компютри, музикални инструменти, велосипеди. Стори й се, че мерна един доставчик да мъкне и навита на руло животинска кожа. Каквото и да бе намислил Симсън, не бе възможно да се разбере чрез чисто дедуктивно наблюдение. Поне на този етап.
Отбеляза и високата активност на Мая и Крис откакто се върнаха. Мая бе изпратила анализа на трафика, предложения за нови рубрики и разместване на старите. Освен това, бе написала много приятен пътепис, аранжиран с красиви снимки. Крис ударно направи три интервюта, с което запълни не само петъчния ден, но и уикенда. Успя да разследва набързо и новите камери, които полицията бе купила. Не бяха за скорост, а за наблюдение на ключови места в големите градове. Парадоксът бе, че в много случаи се припокриваха с общинските наблюдателни средства. Логичният въпрос бе, защо се харчат пари за тях, вместо двете системи да се обединят в една. В момента и двамата трескаво работеха над нещо, всеки по отделно.
Седмица след излизането на Крис от болницата, Ева ги бе помолила да не седят заедно. Обяснението, че „създават прекалено голямо сексуално напрежение“ ги развесели. Мая не пропусна да се пошегува, че Ева би била прекрасна класна в горните класове.
Въпреки първоначалните шегички, сега и Мая, и Крис бяха доволни от молбата на Ева. След злополучната почивка, имаха нужда да останат насаме със себе си, да осмислят случилото се. От друга страна, можеха да пазят в тайна един от друг разследванията си. Така Мая методично проучваше работещите в PaRt и описваше профилите им, за да открие слабите звена и да ги атакува. Логиката й бе, че вероятността Миланов да е работил с фабриката е огромна, заради връзката с Джой. Нужно бе да открие доколко тясно го е правил. Можеше да се окаже, че и той просто е поръчвал пица, а можеше нещата да са много по-дълбоки. Голямата й цел не се бе променила – да разбере кой е собственикът на фабриката. След лятната случка с Крис забави разследването, но не се отказа. Първоначално мълчеше, за да щади приятеля си. После реши да не предизвиква излишен шум и да не казва на никого, докато не се приближи плътно до върха на пирамидата.
Крис, от своя страна, също не страдаше от липса на идеи и пътища в своето разследване – да разбере кой е поръчал Мая. Правеше го заедно с Ева, Лора, Димов, Орлов и Марио. Не бяха казали на червенокосото момиче, за да се възстанови от тежкото лято. После някак си нещата продължиха така и тайната се превърна в даденост. Първоначално Крис започна да издирва спечелилите обществени поръчки бизнесмени, свързани с фабриката. Няколко дни по-късно осъзна, че идеята е тъпа. Арестите са били с цел сплашване и изнудване, няма логика хората хем да са били притискани, хем да са печелили конкурси от държавата. Тъй като имаше списък с всички, оплакали се от неправомерен арест, проучи връзките им. Повечето бяха роднини на собственици на фирми и производства, правещи огромни обороти. Затова започна да изследва тях. Тук най-после получи резултат.
На сайтовете на четирима предприемачи пишеше за направени солидни дарения около датите, в които близките им са лежали в ареста. Освен парите, дадени директно на МВР, се оказа, че получатели са били две неправителствени организации и нещо, регистрирано като благотворителен фонд. За съжаление, не всички пострадали бяха огласили подобни разходи и проучването опря до тези четирима души.
Самите НПО-та, както и фондът бяха абсолютно невидими извън регистрите. Нямаха сайтове, нито каквато и да е дейност. Явно представляваха междинна спирка между парите на изнудваните и крайния получател.
Въоръжени с новата информация Мая и Крис се почувстваха по-сигурни и спокойни. Усещаха движение в тресавището, в което се бяха оказали и това подобри настроението им. Новата посока се отрази на мислите, които имаха един за друг. Мая осъзна, че чрез мълчанието и тихото поведение, Крис проявява разбирането, от което тя има нужда. А с това, че няма да повтаря предложението си, й дава пълна свобода и още повече, оставя своето желание да бъде с нея изцяло в ръцете й. Крис, който обожаваше силата и самостоятелността й, откри дълбоката й ранимост и страхове. Наблюдавайки я в дните след предложението, изпита ужас от това, което е почувствала, когато му каза „не“. Бе същата, любовта и грижата към него не се промениха. Не искаше да се превръща в бреме за нея под каквато и да е форма.
Напредъкът в разследванията бе първата сериозна стъпка към затварянето на тази страшна страница в отношенията им и щеше да даде сигурност, че когато всичко приключи, ще могат да се отдадат един на друг.

Последните топли слънчеви лъчи за годината галеха земята и правеха неделния ден прекрасен. Барбекюто в лятната кухня на къщата на Димов издаваше приятни звуци на пукащи дърва, а ароматът на добре маринованото месо, завършваше идиличния букет на почивката. Още сутринта адвокатът и Ева започнаха да се подготвят за угощението, скоро към тях се присъединиха Мая с Крис.
Пиейки кафе и подмятайки шегички, двойките говореха по работа и коментираха ситуацията в страната. Неглижирали повечето проблеми, заради борбите, които водеха, сега сякаш се събуждаха от дълбок сън. Въпреки различните доводи, достигаха до едни и същи изводи. След горещото лято и тихата есен, се очертаваше тежка зима. Последните години въобще не бяха мирни и усещането, витаещо във въздуха бе, че тегобите работят с натрупващ се ефект. Напрежението рано или късно щеше да избие нанякъде. Даже мястото, където язвата на кризата щеше да се отвори нямаше особено значение. Спокойствието и редът щяха да се посипят като плочки домино.
Малко след като Лора и Марио се появиха, обсъждането на болевите точки достигна и до медийната среда. За пръв път от началото на борбата с фабриката за фейкове, смисълът й бе поставен под съмнение.
- Нека признаем, че и ние не помогнахме особено много на ситуацията – каза Лора.
Всички освен Димов я погледнаха учудено.
- Ами помислете. И без това обществото изглежда разединено, вече не можеш да вярваш на никого. Най-лошото е, че даже не знаеш дали се опитва да лъже или е просто тъпак.
- Е ние единствени успяхме не само да открием фабриката, но показахме как работи, а в края я разбихме – каза Мая.
- Точно така – усмихна се Димов. – Показахме на цялото общество, че наистина го лъжат и че има от какво да се страхува.
- И кое му е лошото? Казахме на хората да се пазят – повдигна вежда Марио.
Крис и Ева слушаха внимателно, попивайки всяка казана дума.
- Ние не го усещаме, защото постоянно работим с информация, помним много неща, които за хората минават и заминават. Но си представете каква е картинката в техните глави – продължи Димов.
- Чули-недочули, затворени в своите информационни балони, приемащи мненията за факти… - обади се Крис.
- Излиза, че резултатът от цялата борба е бил, че сме допълнили и без това параноичното им съзнание? – повдигна вежди Мая.
- На някои крайни индивиди-да, - усмихна се адвокатът.
- Значи по-добре да не го бяхме правили? – попита Ева, гледайки изпитателно адвоката.
- Не, разбира се, но разследването, начина, по който се завъртя, историята с министъра и полицаите от Първо. Бяхме принудени от ситуацията, но това не променя факта – отговори Димов.
- Хората просто вече не вярват на никого – каза Лора.
- Освен на нас - обади се Крис.
Ева схвана намека на Лора и не й остана длъжна:
- Да, благодарение на вас – Главната хвърли поглед към подчинените си, - имаме огромна отговорност. Не можем да си позволим подобни хаотични действия отново.
- Е, знаеш, че понякога журналистиката е рискована професия – Крис се опита да си отвоюва малко свобода.
- Затова сме екип – намеси се Димов, - за да минимизираме рисковете.
Ева усети странна миризма и подскочи. Оказа се, че месото на барбекюто е започнало едва-едва да прегаря. Всички се втурнаха да го спасяват. Когато се убеди, че всичко е наред, Димов хвърли подозрителен поглед на Ева.
Останалата част от деня мина в обсъждане на всякакви теми, несвързани с работата и бъдещето на страната. Без да се наговарят всички решиха, че би било грях да хабят такъв прекрасен следобед за злободневни разговори. Така или иначе в понеделник щяха да се потопят във всичко това.
Обсъждането за резултатите от борбата им с фейковете накара Мая и Крис да помислят сериозно по темата. Не искаха отново да се окажат в положението отпреди месеци и причината за това да бъде другият. Мая не желаеше да поставя Крис в онази безпомощна ситуация, когато се оказа в ареста. Журналистът бе сигурен, че няма да издържи напрежението, ако пак се изправи пред избора дали да постъпи както смята за правилно или да нарани Мая. Тези мисли убедиха и двамата, че другият не трябва да разбира за разследванията им колкото се може по-дълго време. Естествено си обещаха да са внимателни. В случая на Мая това означаваше да затегне кибер сигурността, а на Крис – да работи по-тясно с Димов и Ева.
В същото време Лора и Марио, разполагащи с архива на фабриката, се разкъсваха вътрешно. Искаха да го споделят с приятелите си, но Ева им бе обяснила достъпно до какво може да доведе това.
Mutafchiev
Мнения: 169
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк 2

Мнение от Mutafchiev »

4
Началото на седмицата се оказа лепкаво, мрачно и дъждовно. Понеделник бе ден, в който нямаше адекватен човек, желаещ да излезе изпод юргана, камо ли да ходи на работа. Крис и Мая не правеха изключение. Единственото, което помогна да започнат добре бе съвместната част на сутрешния им ритуал. Пред редакцията видяха монтажници, лепящи първата буква от логото на новонанеслата се фирма на прозореца на фоайето. Направиха кафе и чай, и се захванаха за работа.
Крис трябваше да помогне на Лора за снимките на новата рубрика. Концепцията бе повече от проста. Водещият психолог седи сам на черен фон, сниман с две камери и отговаря на въпроси, които се изписват на цял екран. Идеята бе първите четири клипа да са с въпроси, писани от Лора. После, ако нещата тръгнеха добре, щяха да се избират най-популярните и интересни питания от коментарите. Лесно и приятно за изпълнение, но на Лора й бе за първи път.
За щастие водещият, ако можеше да се нарече така психологът, бе много приятен човек. Мъж на почти 50-годишна възраст, запазил младежкото в себе си, общуваше свободно, но сдържано. Позволяваше си жаргон, по-пиперливи определения и изрази. Образът му бе идеален за интернет аудиторията – солиден, вдъхващ доверие, говорещ разбираемо и интересно.
Крис нямаше никакви притеснения за предстоящите снимки и по навик изпълни всички подготвителни процедури. Първо прочете за пореден път въпросите. Провери дали всички графики са си на мястото в монтажната станция. Отиде до студиото, сложи батерии в микрофона и камерите, пусна осветлението. Лора се появи точно навреме и той се зае да й обяснява какво и как трябва да прави преди началото. Въпреки неприятното време навън, на Крис му предстоеше лека и лежерна сутрин. Към обяд трябваше да се срещне с Димов и Ева.
Мая също не бездействаше. По време на едно от скитанията из интернет, бе попаднала на много занимателна статистика. Според данните, през последните седем години има бум на хранителни разстройства сред младото поколение. Показателното бе, че анорексията и булимията бяха в долните места на класацията. Основно, ставаше дума за нанесени щети от конкретни диети, наблягащи само на един тип храни. Заемащите челните места хранителни режими и „любими“ продукти се сменяха подозрително често - през 8-10 месеца. Мая реши да опита да открие на какво се дължи тази динамика. Отговорът се криеше в една от социалните мрежи. Основното й съдържание бяха снимки и доста хора я използваха за реклама на всичко, което може да се продаде. Хранителните режими бяха неделима част от пазара. Инфлуенсърите се надпреварваха да разказват колко полезна е дадена храна и как само заради нея изглеждат толкова добре. Изключително много наблягаха на здравето, което ядящият поема в себе си. Това обясняваше разликата в типа хранителни разстройства. Аудиторията не искаше да е слаба, а здрава. Честотата в промяната на заболяванията се дължеше на рекламните цикли. След известно колебание, Мая се отказа да сравнява булимията и анорексията с хероина, а новите мании, убиващи здравето, със съвременните синтетични наркотици. Текстът можеше да излезе малко суховат, но по-добре така, отколкото с излишен патос.
Стана за чай и докато чакаше водата да кипне се загледа през прозореца. Пред входа на сградата стоеше групичка от трима души, които й се сториха ужасно познати. Положи усилие да си спомни откъде, но не успя. Към тях се присъедини и доста симпатичен мъж, приблизително на нейните години. Беше облечен с костюм, бяла риза, без вратовръзка. Него със сигурност виждаше за първи път. След като побъбриха малко, влязоха в сградата. Озадачена от това, че не може да си спомни откъде ги познава, Мая се върна на бюрото с чая. Следващият около половин час бе посветен на търсене на сравнение, в което хранителните разстройства не се съпоставят с наркотици.

Сутринта на Ева започна със среща със Симсън. Беше я поканил за закуска в малка старовремска кръчма, където сервираха божествени палачинки. Главната лакомо излапа една с боровинково сладко под доволния поглед на шефа си, но се усети и остави втората за после.
- Радвам се, че ти харесва – усмихна се Симсън. – Мястото изглежда невзрачно, но готвачката е страхотна. Прави ги точно като майка ми.
- Имал си прекрасно детство – Ева поклати глава одобрително.
- Закуските със сигурност – засмя се Симсън. – Ще карам направо, за да не изстине втората палачинка. Наех офиса над вас за пиар фирмата си. Не я използвам за софтуерните продукти, а за други странични бизнеси, които… Не се асоциират много с основната ми дейност.
Въпросителният поглед на Главната накара Симсън да уточни:
- Имам производство на бройлери, яйца, екопродукти… Разбираш, че лютеницата и софтуера не са много сходни бизнеси.
- Определено – усмихна се Ева.
- Та няма да я използвам като троянски кон. Периодично ще се налага да работите с тях по някоя кампания.
- Разбирам – кимна Главната. – Имаш ли нещо планирано за близко бъдеще?
- Още не, искам да се установят, да видя как ще тръгне работата на новото място и после ще го мислим. – Бащата на Мая рязко смени темата. - Много съм доволен, че видео съдържанието е толкова успешно, дава голям хоризонт за рекламна интеграция.
- Факт, - оживи се Ева. – Повечето от рубриките вървят добре. Крис и Мая много помагат. Даже в момента той надзирава един експеримент, който прави Лора.
Симсън се усмихна:
- Не знам коя е Лора, но се радвам, че Мая работи при теб – леко се намръщи. – От години се опитвам да я накарам да започне в някоя от моите фирми, а тя все ми отказваше. Сега май си е на мястото с вас с Крис.
Ева се усмихна.
- В този ред на мисли… Недей да й казваш, че фирмата над вас е моя. Ще реши, че ви превземам.
- Кой ако не тя те познава най-добре?
- Тя знае какво правя с другите, но не знае колко се грижа за нея.
- С децата винаги е така – отговори Ева разбиращо.
- И още нещо, тестваме нова система за анализ на трафика, мисля, че е удачно да пробваме на сайта.
- И за нея да не казвам на Мая?
Симсън се усмихна:
- Ако искаш да се присъединиш към моя клуб – кажи й.

Главната завари Крис и Димов в офиса си.
- Палачинки!
- Благодаря… - повдигна учудено вежди Крис, докато шефката му вадеше пластмасови кутии от найлонова торбичка.
- Взела съм за всички!
- Много ли са вкусни? – усмихна се Димов.
Ева завъртя очи към тавана:
- Божествени!
Журналистът объркано погледна към адвоката, който му кимна в знак, че всичко е наред.
- Крис има прогрес по жертвите на ареста – Димов смени темата.
- Така ли? – Ева изненадано погледна Крис.
- Д-да – смотолеви журналистът, все още учуден от възхищението към палачинките, изразено с такова въодушевление от шефката му. – Фирмите на богатите им близки са правили дарения. На две НПО-та – „Бъдеще за развитие“, „Градска среда за гражданите“, както и за един благотворителен фонд „Здравето е зелено“.
- Могат ли да се проследят даренията? – попита Ева.
- Не, тия нямат нито сайтове, нито каквато и да е регистрирана дейност.
- Открил ги е по сайтовете на дарителите – уточни Димов.
- Орлов знае ли? – Главната се отпусна като царица в шефския си стол.
- Не, казвам първо на вас – отговори Крис. – Но ще говоря и с него. Трябва да разнищим тая работа.
- Според мен няма смисъл да се занимаваме с арестуваните – започна да излага плана си адвокатът.
- Да – потвърди Ева. – По-добре с тези, които са дали парите.
- Дали ще има достатъчно основание да ги привика на разпит? – зачуди се Крис.
- Не, но може да отиде да говори с тях – каза Димов. – Имаш ли списък на всички, които са давали дарения?
- Само за четирима знам със сигурност. Останалите, ако въобще са ги обявявали, са го направили само пред данъчните.
- Провери по-задълбочено всички – заповяда Ева. – Може и там да излезе нещо.
Крис кимна в съгласие:
- Дано Орлов успее по-скоро да ги разпита.
Журналистът се изправи и запъти към изхода, но Ева го спря:
- Палачинките! Ето тази – с пръст посочи кутия, пълна догоре. – Има по две за теб, Мая, Лора и Марио!
Крис се усмихна неловко, взе я и излезе.
- Ето, вземи и ти! – Ева се обърна към Димов, отваряйки втората кутия, взе една палачинка и започна да я яде.
Димов се наведе, също взе:
- М-м-м, много е вкусна! – каза адвокатът с пълна уста.
- Нали!

Мая привършваше материала за хранителните разстройства и наблюдаваше Крис в кабинета на Ева. Достигна до извода, че щом и Димов присъства на разговора, значи приятелят й работи върху нещо важно. Когато излезе и дойде при нея, разтворил кутия пълна с палачинки, го посрещна въпрос.
- Нещо става ли?
- Опитай тия палачинки! – отговори й Крис, дъвчейки.
- Точно навреме – усмихна се Мая и внимателно бръкна в кутията. – Пиша за хранителните разстройства.
- Прати ми после линк да видя.
- Та нещо става ли? – Мая повтори въпроса.
- Не, говорихме за нови рубрики – излъга Крис. – Вземи още една, останалото е за Лора и Марио.
Крис се наведе към Мая нежно опря чело в нейното.
- Ще се видим за обяд – каза тя, гледайки го в очите.
- Аха – усмихна се той.
Проследи с поглед как журналистът се насочи към студиото, където Лора все още снимаше. Отново прочете текста си. Докато дъвчеше втората палачинка й дойде на ум прекрасен финал, явно наистина добрата храна помагаше на работата. Качи, оформи материала и го пусна. Отвори файла, в който бяха профилите на хората от PaRt и продължи да ги проучва. Бе стигнала до средата на списъка, когато отвори следващия, ченето й увисна от изумление. Гледаше профила на човек от групичката, стояща пред офиса сутринта. Новите наематели на горния етаж! Започна да преглежда всички профили, в списъка присъстваха и останалите. Единственият, който липсваше бе костюмираният мъж.
Mutafchiev
Мнения: 169
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк 2

Мнение от Mutafchiev »

5
Стъкленият мехур ставаше все по-голям. Лек, крехък, пречупваше светлината на пещта. Едно грешно движение, малко по-силно духване и щеше да стане безполезен. В същото време бе унищожаващо горещ. Тънките стени съчетаваха в себе си божествена уязвимост, сила и красота.
Крис забрави, че снима. Като хипнотизиран наблюдаваше как младият майстор-стъклар танцува с произведението си. Когато младежът приключи и каза „готово“, журналистът вдигна поглед и сякаш излезе от транс. Смотолеви:
- Извинявай, дай ми една секунда.
Спря записа и набързо прегледа клипа, за да провери дали е снимал действията на Зоран добре. Учудващо, беше се получило.
- Супер – облекчено изпусна въздух Крис и обясни. – Толкова е красиво, че за момент изключих и се изплаших да не съм прецакал видеото.
21-годишният жилав младеж се усмихна с разбиране.
- А сега да поговорим – продължи журналистът.
Както се бяха разбрали, докато Крис слагаше камерата на статива, Зоран застана на около два метра пред пещта. Кадърът се получи много приятен. Крис мразеше уводните части на материалите, в които човекът се представя. Съзнанието му припряно искаше колкото се може по-бързо да стигне до същината на темата. Затова в един въпрос помоли младежа да се представи и да обясни защо е избрал тази несвойствена за поколението си професия. Когато чу началото на отговора, повдигна вежда. Зоран се изразяваше спокойно и ясно, формулираше прекрасно мисловния си поток. Лицето му светна когато употреби думите „душа“ и „красота“. Противно на очакванията, не изпитваше капка притеснение от камерата. Журналистът изпита искрен интерес към разсъжденията на младежа и забрави за подготвените въпроси.
- … не я избрах аз, а тя мен – завърши Зоран и зачака следващия въпрос.
- Как подхождаш към необработения къс стъкло?
- Предполагам като към учител, когото много уважавам – усмихна се младежът. – Искам да вложа в общуването всичко, което зная и умея, но не знам какво ще излезе в крайна сметка. Не знам дали в процеса няма да се обърка нещо, дали няма да прекаля или обратното – да не додам. Понякога изглежда, че всичко е наред и в най-неочаквания момент, планът ни се проваля.
- Планът „ни“? – уточни Крис.
- Да, моят и на стъклото. Може да прозвучи странно, но то също има вътрешна сила. Държи се различно при еднакви обстоятелства – за момент млъкна. – Понякога се случва да изпуснеш чаша и тя да не се счупи, а по-късно, при същите обстоятелства да се пръсне на малки парченца.
- Как комуникираш с него?
- С усещания, сложно е да го опиша. С върха на пръстите чувствам, кога е уморено, с дробовете си, кога се задъхва. Не се тренира, още от първия ден е така.
- Добре, - не се сдържа Крис. – Професията, с която се занимаваш е много красива, но е далеч от това, което искат връстниците ти. Очевидно си много талантлив не само, когато си тук. Сигурен съм, че всички, които познаваш се занимават с компютри, или учат неща, които…
- Изглеждат престижно? – помогна му Зоран.
- Да – съгласи се Крис.
- Разбрах – усмихна се стъкларят. – За мен е важно да се чувствам завършен. Постигам го само тук. Наистина, едва ли някога ще стана милионер, но няма и да гладувам. Не искам след петнайсетина години да се окажа сам със себе си и да излезе, че всичко е било безсмислено.
- Много си мъдър за 21-годишен – усмихна се Крис.
- Прекарвам много време сам, имам кога да помисля.
- В такъв случай, какво е щастието?
Зоран се усмихна така, сякаш не само че прекрасно знае отговора на този въпрос, а го преживява често:
- Щастието е, когато не мислиш за него.

Мрачното и дъждовно време правеше малкото дворче на Лора и Марио особено уютно. Сгушено между стари тухлени огради и сгради, бе като цветно островче. Скрито на завет, превръщаше есента в красиво, изпълнено с прохлада продължение на задушливото лято. Свити на столовете, пиещи горещ шоколад, двамата правеха едно от любимите си занимания – говореха за всичко.
- От една страна е ужасно, от друга, архивът няма да му помогне в разследването – каза IT-специалистът.
- На него – не, но на Мая може и да свърши работа – отговори Лора.
- Сигурна си, че не се е отказала?
- Познаваш я, няма как.
- Значи сме ужасни хора – въздъхна Марио.
- Ужасни сме, ако Ева не е права – потърси извинение Лора.
- И да е права, знаеш как ще реагира Мая като разбере.
- Ще ни убие.
- А как би реагирал Крис? – запита по-скоро себе си Марио.
Лора се обърна към него:
- Всъщност възможно ли е наистина да не знае, ако тя прави нещо?
- Хмм… - администраторът замислено отпи шоколад. – Може известно време и да разследва зад гърба му, но едва ли много дълго.
- Дали въобще е зад гърба му?
- Мислиш, че Крис й е казал какво прави, а тя… - обърна се към приятелката си Марио.
- Защо да не са си разделили работата? Прекрасен екип са, със сигурност могат да си помагат един на друг.
- Не-е-е…
Администраторът се загледа в свежите, тъмнозелени, покрити с прозрачни капки листа на близкия храст. Лора казваше най-логичното нещо на света. Защо да не работят заедно? Точно обратното, със сигурност го правеха.
- Спомняш ли си как се запознахме с Мая? – едва чуто каза Марио.
Лора не отговори, помнеше много добре.
- Да ги оставим да се издадат по някакъв начин – предложи тя.
- Не мога да повярвам, че пак ме лъже.
- Може да мисли, че е за добро – опита се да го успокои Лора.
- Преди беше, защото бил объркан, а сега за нечие добро – въздъхна Марио. – Прекалено много станаха тия, дето ни мислят доброто.

За няколко дни Мая успя да направи профили на почти всички работещи в PaRt. Повечето бяха типични представители на професията на рекламистите. Основните типажи бяха два. Едните се стараеха да изглеждат максимално сериозни и умни. Това се изразяваше в постоянно споделяне на вдъхновяващи цитати, селфита на интересни места, както и снимки от различни събития с популярни хора. Обличаха се хем строго, хем разчупено и никога не пропускаха да сложат някой шарен акцент – шал, кърпичка, папийонка, брошка. Чрез външния си вид крещяха за „дълбочина на професионализма“. За съжаление, прекаляваха и присъствието им приличаше на нескопосано грачене в социалните мрежи. Не стига, че бе досадно, но лъхаше на фалш от буквално всяка запетайка.
Вторият типаж, въпреки огромното си старание, не оставяше по-различно впечатление. Това бяха „разчупените несистемни, пълни с идеи бунтари“. Правеха абсолютно същото, каквото и колегите им, заложили на интелектуален имидж. Разликата бе, че вместо за папийонки и шалчета, ставаше дума за татуировки и много неформални дрехи. Вместо цитати – поезия и клипове на песни или смешки. Обединяващи за двете групи бяха постоянните постове за благотворителни кампании, както и позициите им по важни обществени въпроси. Последните се изливаха в огромни опуси, пълни с обяснения, уточнения, разкази за това как мечтаят да живеят в нормално общество, но имат друга орис. Естествено, бяха абсолютно беззъби, а смисълът им се губеше много бързо в хаоса на нанизаните една след друга сложни думи и чуждици. „Би трябвало да знаят, че никой няма да чете повече от четири изречения в социалните мрежи“, мислеше Мая, докато прехвърляше отгоре-отгоре поредния ферман.
Двата типажа следваха христоматийните прийоми на ПР-ите и рекламистите за това как да се запечатат в съзнанието на всеки, когото срещнат. Не си даваха сметка, че сред такова шарено еднообразие постигат диаметрално противоположния ефект.
Успяла да ги профилира и констатира кой от какво се интересува, Мая издирваше симпатягата, който влезе в сградата заедно с онази групичка. Никакъв го нямаше. Прегледа профилите на всички, приятелите им. Не пропускаше да види и списъците с реагирали на по-популярни постове. Нищо. От една страна това я дразнеше, от друга предизвикваше интереса й. Бе сигурна, че работи в PaRt, тъй като го забелязваше достатъчно често, откакто се бяха нанесли. Подозрително неоткриваем за ПР. Единственото, което й оставаше да направи бе да издебне удобен момент, в който да се запознае с някой от фирмата и да го използва, за да добие максимално количество информация.

Димов седеше в кабинета на Орлов. За всичките години практика, адвокатът не бе успял да свикне с обстановката в стаите на полицаите. Не ставаше дума за мизерията в тях, тя бе най-лесна за приемане. Объркващото бе, че в нея се решаваха човешки съдби. Обитателите им можеха да създадат огромно количество проблеми на оказалите се тук само, защото не са на кеф в момента. На Димов му се струваше, че подобна власт би трябвало да е облечена поне прилично, а не така… с дъх на мухъл.
- Крис наистина е открил нещо сериозно – каза Орлов, докато палеше цигара.
Това също подклаждаше обърканото отношение към кабинетите на полицията. На никое друго работно място не се пушеше, а тук бе проява на лош вкус, ако не запалиш.
- С кого успя да говориш? – Димов извади кутията си.
- С Гарнър и Андерсън – Орлов силно дръпна от цигарата.
Адвокатът също запали. Първият бе едър зърнопроизводител и земевладелец. Много успешен бизнесмен, получаващ солидни субсидии от държавата. Скандалите години наред преследваха земеделския сектор, но Гарнър никога не се бе появявал в тях. Андерсън бе собственик на най-голямата верига за бързо хранене в страната. Ужасно богат човек, успял да изгради бизнеса си от нулата. Той, за разлика от Гарнър, не бе пощаден откъм скандали, но в крайна сметка винаги излизаше сух от водата. За отбелязване бе, че основно се забъркваше с жени, сбивания и тям подобни човешки неща. Закусвалите му бяха с безупречна репутация.
- Как успя да се видиш с тях? – с неприкрито възхищение в гласа попита Димов.
- С Гарнър бе лесно, като разбра, че го търси полицията, веднага слезе да ме посрещне. Виж, Андерсън…
Адвокатът вдигна вежда, за да окуражи разказа на Орлов.
- Явно е свикнал да действа грубо с каквито и да е органи – усмихнато продължи полицаят. – Секретарката му, ме вкара в някаква конферентна зала и ми каза, че съвсем скоро ще ми обърнат внимание. След четирийсет минути влетяха четирима адвокати и започнаха да ме засипват с въпроси. Искаха да им дам всички документи, заповед за обиск, каквото се сетиш.
Димов се усмихна:
- Влезли за тежко.
- Да, като се успокоиха им казах, че искам да говоря с Андресън за неправомерния арест на племенницата му. Тия побеляха, започнаха да мънкат нещо, пак документи, глупости. Зарязах ги в стаята, отидох при секретарката и й казах същото, оставих визитка и си тръгнах. Като излязох от асансьора ми се обади Андерсън.
- Не можеш да го виниш.
- След това, което ми каза. Наистина не мога. Говори час и половина. Отвлекли я, искали откуп от 1,5 милиона. Превел го на „Гражданска среда за гражданите“, малко по-късно му казали да си я прибере от първо.
- Супер! Значи вече имаме свидетел! А Гарнър?
- Нищо. Много любезно и деликатно ми тегли майна. Но и на Андресън не се надявай много. Готов е да свидетелства, само ако се съберат повече хора. – Димов стисна устни. – От друга страна е записал всички разговори, готов е да предостави банкови извлечения, всичко, което може да помогне за делото.
Димов дръпна от цигарата:
- Май трябва да включим и финансовите служби, за да проследим паричните потоци около тия НПО-та.
- Прав си, това ще помогне. Едно е да ходя и да ги разпитвам с празни ръце, друго е да им показвам, че знам за преводите с числа.
- Факт – съгласи се Димов, който вече мислеше коя връзка да дръпне, за да получи желаната информация, а Орлов знаеше с кого ще говори.
- Как е компанията? – поинтересува се Орлов.
- О, добре, са. Много са добре!
- Предай им поздрави!
Mutafchiev
Мнения: 169
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк 2

Мнение от Mutafchiev »

6.
Работата превземаше живота на Мая и Крис. Бълваха съдържание като конвейери и се занимаваха с доста неща по организационната работа на сайта. Без да усети, журналистът стана нещо като отговорник за снимките. Първоначално бе разширил системата по която всички, искащи да снимат нещо, трябваше да отбелязват техниката, времето и локацията на снимките. Сега се превърна в надзирател и постоянно имаше разправии с някой, който не си е написал правилно плановете, забравил е да зареди батериите за някоя от камерите, след като се е върнал или е потурчил някоя SD-карта. Мая продължаваше с анализаторската работа и постоянно правеше графици за това кога, къде и какво да се пусне. Малкото оставащо свободно време запълваха с големите разследвания. Единствените моменти, в които почиваха бяха закуските и вечерите.
Първа Мая заподозря, че нещо не е наред. Един следобед пиеше чай и говореше за нещо с Лора. Изведнъж, като удар с топка, дошла от неизвестна посока, ужасно много й домъчня за Крис. Стори й се, че не го е виждала цяла вечност. Пълното осъзнаване на факта, че вече почти не общуват, бе отложено от продължаващото проучване на PaRt. Бе направила списък с обявените им партньори и проучваше всеки поотделно.
Журналистът, вглъбен в работата по случая с арестантите за сплашване, също не забеляза веднага какво се случва. Прозрението настъпи една вечер под душа. Формулировката в главата му прозвуча с озадачения въпрос „Ама защо съм сам?“. От този момент нататък, мисълта му се движеше паралелно и със същата скорост с тази на Мая. Така, когато в крайна сметка бе достигнал до извода, че нещо не е наред, червенокосото момиче бе направило същото. Едновременно, той докато пътуваше на снимки, тя – четейки рекламен слоган за селски кренвирши, решиха, че трябва да разберат какво се случва между тях. Крис ознаменува решението с цигара, Мая с чай.
Вечерта им започна стандартно – бе ред на Крис да готви. Докато пържеше надениците и мачкаше картофеното пюре, наблюдаваше Мая. Бе се излегнала на дивана и съсредоточено разглеждаше нещо на компютъра. Смяташе да започне разговора на вечеря. Когато чу, че журналистът вади чиниите от шкафа, скокна и отиде да помогне. Подредиха всичко безмълвно, хвърляйки си преценяващи погледи. Двамата осъзнаваха, че колкото вина за настъпилото… още не можеха да го формулират с точната дума, има единият, толкова и другият.
- Пюрето е много леко – каза Мая.
- Благодаря – усмихна се Крис.
Умълчаха се. Тишината бе дразнеща. Чуваше се всяко движение, рязането на месото, хрупкането на салатата, глътките докато пиеха.
- Много работиш напоследък – започна нескопосано Крис.
Мая повдигна ококорено очи. Погледите им се срещнаха. За пръв път от доста време усети, че с Крис са на една вълна. Леко се усмихна. Журналистът присви объркано очи.
- Същото мога да кажа и за теб.
- Така е – усмихна се Крис, разбирайки какво се е завъртяло в главата на Мая.
- Но, да, не знаех, че е толкова трудно да се търсят теми.
- Самите теми не са тегави, тежкото е да ги правиш постоянно – обясни Крис. – Ваденето им всеки ден е ужасно.
- Аха – съгласи се Мая.
- Има един пиниз, който е малко кофти, но спасява положението – Мая кимна заинтересовано. – От нашата камбанария изглежда, че ако сме направили една тема, то вече няма смисъл да я правим. Всъщност не е така. Може периодично да се повтаряме, никой освен нас не се усеща.
- Тоест ако нещо върви… - Крис кимна в потвърждение.
- Но не е хубаво да прекаляваш. Правиш си списък с 10-тина теми, които знаеш, че стават и си избираш нещо, когато си на сухо.
- Като това със занаятите, което периодично правиш? – повдигна вежда Мая.
- Да – ухили се Крис. – Но тоя път се получи много добре.
- Това момче… Зоран? Изглеждаше много спокоен, чак мъдър.
- Такъв е, ако можеше да го видиш на живо как надува стъклото. Камерата не може да го предаде – с възхищение обясни Крис. – Твоята история с хранителните натравяния също се прие добре?
- Учудващо добре – с нотка неразбиране каза Мая.
- Сама го написа „хората се интересуват от здравето си“ – червенокосото момиче кимна замислено.
Продължиха разговора в този дух. Крис разкриваше малки тайни и похвати в професията. Мая разказваше за анализа на трафика и правилното структуриране на съдържанието. Заливаха се с информация, обсъждаха я, спореха и си обясняваха. Говореха за всичко, освен за личните си разследвания. Първоначално внимаваха да не се издадат, а после забравиха за тях. Чувстваха се много добре и с всяка минута съмненията им един към друг се разсейваха. Сексът тази вечер бе особено чувствен. Такъв, какъвто може да бъде в моменти, в които всички притеснения за човека с който си падат и можеш да му се отдадеш изцяло. Без да бързаш. Да му се насладиш, да му позволиш той да направи същото с теб. Сънят ги настигна блажено унесени и леки, усещащи топлината на телата си и успокояващото се биене на сърцата.

Ева нетърпеливо посрещна Димов в офиса си. Против всички правила, които самата тя налагаше, го прегърна силно на прага. Адвокатът не изглеждаше особено учуден от проявената интимност, и се усмихна доволно. Главната бързо го придърпа и затвори вратата.
- Крис наистина е попаднал на нещо много сериозно! – каза Ева, сядайки на диванчето.
- Преди да започнем – прекъсна я Димов, - имам нещо за теб!
Извади иззад гърба си пластмасова кутийка с ягоди и я подаде на Ева.
- Колко си досетлив! Точно за това мислех цяла сутрин! - отвори я и веднага захапа едно от плодчетата. Изражението й се промени, намръщи се. – Извинявай!
Завтече се към якето си, откъдето извади салфетки и изплю отхапания плод.
- Не знам, нещо ми става напоследък – оправда се Ева, а погледът на Димов бе все така лъчезарен. – Да караме по същество.
- Добре.
- Вътрешният министър ми направи малка услуга за преводите към НПО-тата и фондациите.
- Какво иска в замяна? – повдигна вежда Димов.
- Да държим Орлов в течение на нещата – адвокатът си отдъхна. – Та наистина фирмите на всички богаташи от списъка на Крис, или много близки до тях, са превеждали пари на организациите.
- За каква сума става дума?
- Общо 34 милиона – отговори Главната.
Димов се намести на дивана, опитвайки се да смели чутото.
- Толкова много? – успя да промълви той, погледна Ева и очите му отново блеснаха доволни.
- Аха, Първо е било ОПГ пар екселанс.
- Оттук нататък даваме списъка на Орлов и той си върши полицейската магия – облекчено заключи адвокатът.
- Не е толкова лесно, за жалост – разочарова го главната. – Трябва да се действа в пълна конспирация. Има голям шанс някоя от жертвите да се разприказва.
- Да – съгласи се Димов, без да сваля поглед от Ева. – Може някой да поддържа контакт с поръчителите. И въобще, като не знаем кои са…
- Точно така, има прекалено голям риск информацията да изтече. Министърът ми обясни, че пращал лично секретаря си, при стар колега… И той е пипал внимателно.
- А Симсън?
- Не, - намръщи се Ева. – Не искам излишно да му привличам вниманието. Сега не ни пипа, ако го въвлечем в нещо, кой знае какво ще направи.
- Разбирам, тогава ще трябва да налучкаме… Тоест да анализираме кой може да ни свърши работа – каза адвокатът многозначително.
- Искаш да включиш Мая? – въздъхна Ева.
Димов кимна.
- Не може ли първо Крис и Марио да се пробват? Страх ме е, че ако пак се събере стария отбор, ще научим какви са ги надробили, когато е прекалено късно.
- По-скоро изолацията й ще доведе до това.
- Дано не си прав, но наистина нямаме много ресурс. Марио анализира архива на фабриката, Лора и Крис работят като изоглавени.
- Ако се съберат заедно, ще са по-ефективни и ще вършат повече работа. Не ти се меся, разбира се, но това разделение и контрол на информацията… – Димов поклати замислено глава. Изведнъж очите му се оживиха. – Май все пак ти харесаха?
Главната погледна объркано адвоката, после свали поглед към ръката си. Оказа се, че държи една ягода и периодично я подушва, докато говори.
- Напоследък не съм на себе си – оправда се Ева.

Марио активно работеше с архива на фабриката за фейкове. Предполагаемо в него се съдържаше цялата работа, всички новини, материали и кампании, направени в сграда 12С. Безбрежно море от информация – текстове, снимки, видеа, графики, таблици. Ужасяващото в случая бе това, че не бе подреден. Всичко бе разхвърляно хаотично и без видима логика. Администраторът от доста време се мъчеше с него и засега не бе постигнал особен успех. Първо просто се разхождаше по папките. Отваряше текстови документи и изображения, сложени на едно място, но нямащи нищо общо помежду си. Дни по-късно, откриваше съответстващите материали на съвсем друго място. Реши да търси логика в имената на папките, които бяха набор от букви и цифри. Нищо. Опита да ги подреди по азбучен ред, по дата на създаването, всичко, за което се сети. Нещата не се промениха.
Побъркващото в ситуацията бе това, че информацията не бе криптирана, а огромна и хаотична. Екип от няколко души би успял да я сортира в някакви обозрими срокове, но Марио не можеше физически да го направи. Бе обяснил на Ева положението, както и че има нужда от Мая, за да се справи. За негово съжаление, Главната отказа и категорично забрани да се казва на Мая и Крис за наличието на архива. Обеща му бонус към заплатата, допълнителни ваучери за храна, само да продължава да се мъчи и мълчи.
Така във времето, в което не администрираше сайта, Марио просто разглеждаше съдържанието на папките и се опитваше да открие нещо, за което да се хване. Към този момент бе опитал много неща – изчете куп форуми и статии, изгледа стотици видеа в интернет. Най-близкото описание на положението, което успя да изнамери бе следното: използван е софтуер, който разбърква голям брой файлове. Начинът да бъдат подредени е само един – наличието на съответната програма и профила на този, който е разбъркал всичко.
Естествено, следващата стъпка бе да поиска харддисковете на компютрите, иззети от фабриката. Резултатът не закъсня. Под формата на 120 устройства. Администраторът скри кашона там, където допреди известно време криеше опаковките на боклуците, които ядеше. Все пак, Мая и Крис имаха навика да нахлуват в стаята му като монголци в Евразия. Сега бе изправен срещу предизвикателството да изрови тази програма от харддисковете. А го мързеше. Ужасно го мързеше и му се играеше на Diablo 2.

- Определено се е променил – внимателно подбирайки думите, обясняваше Лора. – Станал е по-дисциплиниран, по-отговорен. Сякаш расте с всеки изминал ден.
- И Крис го е забелязал – съгласи се Мая, отпивайки краставичено смути. – Казва, че каквото не са успели да постигнат Ева и здравият смисъл, ти си направила за две седмици.
Лора се усмихна доволно:
- А вие с него как сте? Откакто Ева ви раздели, не забелязвам онова привличане отпреди.
- Ох – въздъхна Мая. – Май само това ни е останало. Сексът. Онази вечер за първи път от много време насам си говорихме.
- Мисля, че е временно, много работа имате. Като свикнете, нещата ще станат както преди – опита да успокои приятелката си Лора.
Мая се усмихна криво:
- Не съм много сигурна… даже хич – срещна въпросителния поглед на Лора, въздъхна и реши, че повече не може да таи безпокойствата. – Като бяхме на почивката ми предложи.
Първата реакция на психоложката бе искрено щастие. Очите й се ококориха, по лицето й се разля усмивка. Миг по-късно се смениха с угрижено изражение.
- И какво стана? – Мая показа ръцете си, на които нямаше пръстен. Лора се поколеба, подбираше думите за естествения въпрос. – А… мога ли да попитам защо?
Мая въздъхна:
- Историята на нашите беше такава. Много бурна любов, която прерасна в бурна омраза. Толкова много се ненавиждаха, че мама замина в чужбина, само за да е по-далеч от баща ми. Знаеш го, че има връзки навсякъде и въобще не си поплюва.
- Решила е, че каквото и да се случва в живота й след раздялата, той ще е замесен? – попита Лора.
Мая кимна:
- Първоначално идваше през няколко месеца, за да се видим, после се чувахме по телефона. От няколко години – ни вест, ни кост. Даже не знам дали е жива.
Лора гледаше Мая със съчувствие:
- Крис не е такъв.
- Сега не е, и аз не съм. Кой знае какви ще станем после?
- Не можеш заради такива страхове… - започна Лора, но спря. – А той как го прие?
- Не знам със сигурност. Хладнокръвно, но му беше много тежко. Като говорихме после показа пръстена и къде го е сложил. Каза, че или ще ми потрябва някой ден, или ще се разделим.
- Потопил се е в работа, ти също… Не знам – въздъхна Лора. – Разбирам, защо не ми каза веднага.
- Нали няма да казваш на Марио или някой друг?
- Естествено, че няма! Толкова искам, а не мога да ви помогна!
Мая отново се усмихна криво.
- Това ли е прословутото „Славейче“? – поздрави ги изникналата отникъде Ева.
Момичетата сякаш се събудиха от лепкав следобеден сън, когато шефката им се появи в изключително лъчезарно и слънчево настроение.
- Да! Препоръчвам ти краставичено смути и сандвич с кълцано пуешко! – Мая също светна, сякаш заразена от Ева.
Главната посегна към чашата на червенокосото момиче и я погледна въпросително, Мая кимна. Ева отпи съвсем малко:
- М-м-м, прекрасно е!
Остави чантата си на един от свободните столове и тръгна към бара. Когато се върна тихо, но заинтересовано попита:
- Какъв е тоя?
Мая и Лора проследиха погледа й и видяха подстриган първи номер, намръщен мъж, облечен със сини дънки, зелена риза и бели кецове. Човекът, разплут на стола, пиеше изключително съсредоточено нещо на лаптопа си.
- Не знам, но много често идва тук – обясни Мая.
- Прилича на гамен – констатира шеговито Лора.
Ева се наведе към тях и прошепна:
- Надзърнах в монитора му, пише нещо за еликсир на безсмъртието и линейки.
Трите се спогледаха учудено.

Крис забързано изхвърча от сградата на редакцията и се запъти към паркинга. Натоварен бе с камера и статив, заради които припряността му изглеждаше комична. С отработени движения натовари в служебната кола техниката и се запъти към шофьорското място.
- Да ебаааа… - журналистът завъртя очи.
Задната гума на комбито бе спаднала. Погледна си часовника, закъсняваше и нямаше как да се занимава с този проблем. Прехапа устни, лицето му почервеня. Трябваше да извика такси, което щеше да чака поне десет минути, а шофьорът успешно щеше да хваща всеки светофар, както и да се движи с 20 км. по-бавно от разрешеното. С техниката градският транспорт не беше вариант.
- Нужда от помощ? – чу глас зад гърба си.
Обърна се и видя добре изглеждащ мъж, облечен с хубав костюм и бяла риза, с разкопчани горни копчета.
- Освен ако можеш да сменяш гуми за под минута и трийсет? – кисело се ухили журналистът – Но благодаря.
- Ти си Крис… - мъжът присви очи, опитвайки се да си спомни фамилията. – Пичът с фейковете?
- Аха.
- Алекс, работя в ПР-фирмата над вас. Ако закъсняваш за някъде мога да те метна.
- Ъ-ъ, супер. Трябва да ида в Боровата гора.
Алекс широко усмихнат извади ключодържател, вдигна го до нивото на искрящите си зъби и аварийните светлини на спортния седан зад гърба му премигнаха.
Без да мисли много Крис измъкна техниката от багажника на служебната кола и я премести в автомобила на Алекс.
- Извинявай, но трябва да се обадя и да предупредя – каза журналистът, докато се качваше в седана на Алекс. В отговор получи разбиращо кимване.
Разговорът с Лавър се получи дълъг с елементи на досада. Заместникът вместо просто да приеме информацията и да се задейства по въпроса, реши да разследва случая. Първо се разбра кой е карал колата последен, дойде ред на диалог осъществен чрез крещене през нюзрума и директно в ухото на Крис. Кулминацията се изрази мъмрене от страна на Лавър. Резултатът бе, че заместникът отиде да сменя гумата и накара провинилия се да слезе с него и да гледа за назидание.
- Извинявай, понякога ни е трудно да се разберем – обърна се Крис към Алекс, когато затвори телефона.
- Трябва да видиш какво е при нас. Вие поне имате някакъв вид организация – засмя се ПР-ът.
- Която съществува, за да се нарушава – усмихна се журналистът.
- Когато поработиш с петнайсетина души, които смятат, че са креативни, а само за половината от тях може да се каже подобно нещо и то условно, ще си говорим.
- И при нас повечето не гонят особени върхове – констатира Крис.
- Все едно се надпреварваме кой работи с по-големи идиоти – засмя се Алекс.
- Да-а – ухили се Крис. – Да приемем, че процентното съотношение е еднакво.
- Да приемем – доволно се съгласи ПР-ът.
Разговорът в следващите петнайсет минути бе лек и приятен, обсъдиха новините от последните дни. Достигнаха до извода, че общественото напрежение нараства.
- В този ред на мисли – започна Алекс, докато правеше един от последните завои, преди да стигнат до адреса, който бе посочил Крис. – Как мислиш, дали фабриката, която всички разкрихте наистина вече не съществува?
Журналистът наостри уши, нещо във въпроса не му хареса, но не успя да схване какво.
- Не знам, опитвам се да не мисля за тази история – излъга хладнокръвно Крис.
- Разбирам и аз на твое място не бих – потвърди Алекс. – Как само изскочи от тоя бус!
- Аха – съгласи се журналистът, все още търсейки проблема във въпроса.
Крис за стотен път благодари и двамата се сбогуваха, журналистът се потътри към входа на близката кооперация. Щеше да снима политолог с анализ на поредния скандал в парламента. Докато чакаше асансьора му светна.
- Откъде знае, че „всички“ сме разкрили фабриката?
Mutafchiev
Мнения: 169
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк 2

Мнение от Mutafchiev »

7.
Мая вече бе избрала идеалния човек, през когото да научи подробности за PaRt. Валентин Миланов, ПР-ът на певицата Джой й се стори прекалено тегав. Социалните му мрежи бяха пълни с огромни фермани по всякакви теми, които освен с баналност, се отличаваха с покъртително високо ниво на графомания. Просто не й се занимаваше с толкова накокошен индивид, както би се изразил Крис. Избра друг обект – Генади. Целият образ подсказваше, че при подходящата мотивация ще разкаже всичко за работата си. Момчето беше на 25, съвсем обикновено. По снимките в профилите му личеше, че прави всичко възможно, за да демонстрира обратното. Постоянно качваше селфита от фитнеса, здравословни менюта, различни хранителни добавки. На живо, обаче личеше, че едно с ходене в залата снима материал за две седмици напред. Стараеше се да се облича като в музикален клип, имаше няколко татуировки на видими места. Постоянно експериментираше с брадата и прическата си. Накратко казано – толкова се грижеше за външния си вид и толкова често го променяше, че не търсеше внимание, а крещеше за него. Мая бе готова да му го даде. Естествено, щеше да използва метода, по който Марио изграждаше виртуалните си персонажи.
Дамата трябваше да бъде съвсем малко по-привлекателна от това, на което разчиташе Генади. За щастие, обектът постоянно качваше снимки с момичета и Мая лесно прецени типажа и точното съотношение. Това бе важно, защото ако бе много красива, Генади щеше да реши, че някой се бъзика с него. Ако не бе по вкуса му, въобще нямаше да се занимава. От друга страна, нямаше приятелка, но Мая не искаше да рискува. За нейно щастие, един от двайсетината „спящи“ профили, които поддържаше с различна честота на активността, се вписа идеално в предпочитанията на Генади. Мелиса. Фактът, че нямаше нов пост от година и половина нямаше да е проблем, а даже плюс.
Качи няколко нови снимки на непознатото момиче, подвизаващо се в някакъв местен сайт за запознанства на другия край на континента. Най-важното условие за тях бе, че не излизаха в нормалните търсачки. Първо последва Генади в една социална мрежа, после в друга. След два дни лайкна негова снимка, след още два – две. Той също отговори с лайкове. На шестия ден започнаха да си пишат.
Младежът се оказа доста възпитан и явно искаше да се покаже като разбиращ, и съчувстващ герой. Поне така можеше да се опише реакцията му, когато разбра защо Мелиса не е била активна в социалните мрежи толкова време. Имала семейни проблеми и едва сега започнала малко по малко да излиза от депресията. Видяла профила на Генади и го намерила за много жизнерадостен човек. Брюнетката с тъмни очи и татус на лебед на рамото го помоли да я не разпитва повече за това. Каза, че предпочита да говори за тези неща лично, а не в интернет. Генади успешно клъвна на въдицата и периодично подмяташе фрази за лична среща, но не настояваше.
За работата Генади говореше охотно и се стараеше да се изкара душата на компанията и офиса. Наблюдавайки отношенията с колегите му през прозореца, Мая знаеше, че не е така. Затова старателно се възхищаваше на всички разкази. Тук не научи нищо кой знае какво, но успешно допълваше профилите на колегите му. Нещата започнаха да стават интересни няколко дни след началото на общуването им. Тогава Генади заговори за някой си Алекс. Шефът им много го харесвал, даже се страхувал от него. Всъщност персонажът не бил нищо особено, просто успявал да се подаде добре. Изпълнявал функцията на редактор, който заедно с шефа одобрявал финално цялата работа на агенцията. В думите на Генади за Алекс личеше известна доза завист. Веднага стана ясно за кого става дума.
Мая реши да не се церемони с Генади и му изпрати заредена с троянец снимка. Извади огромен късмет, защото ПР-ът си бе купил нов лаптоп и таблет, затова не обърна внимание на уведомленията, че в профилите му се влиза от нови устройства. След седмица събиране на информация Мая имаше архив с цялата работа на Генади – проекти, графици, завършени задачи. Разполагаше и с всички мейл адреси на колегите му, както и този на прословутия Алекс. Простото търсене на мейла в интернет не даде особен резултат, затова предположи, че е работен.
Край на отношенията Мая постави със сърцераздирателно съобщение колко много харесва Генади, но обстоятелствата отново я принуждават да спре със социалните мрежи. Извиняваше се за изгубеното време, желаеше му щастие в живота. Изпрати го и изтри профила на Мелиса.

Тъй като неформално Крис отговаряше за цялото видео съдържание в сайта, трябваше да следи изкъсо всичко, което се качваше. В последните дни резултатите показваха, че рубриката на Лора с психолога е много успешна. Стана ясно, че ще продължи и бе нужно да се изчистят възможни грешки и недоглеждания. Въпреки, че присъства на снимките и на част от монтажа на първите четири епизода, журналистът бе запознат отгоре-отгоре със съдържанието. Умението му да изключва за случващото се наоколо и да действа машинално за неща, които не са му интересни, бе проработило и тук. Заради това, се принуди да изгледа клиповете.
В кадър, след прекрасната работа, свършена от монтажиста и оператора, Илия Карлов изглеждаше още по-солидно, отколкото в студиото по време на снимките. Бе някак си по-плътен и внушителен. Крис трудно намираше думи, за да обясни как се случва магията на осветлението, правилната разкадровка и монтаж, но я обожаваше. Човек, който по време на снимки изглежда доста бутафорно и странно с многото насочени светлини към него, стоеше идеално на екран.
Образът на Карлов прекрасно се допълваше и от нещата, които говореше. Премерен и спокоен, ясно, гладко и достатъчно кратко отговаряше на въпросите на Лора.
Четейки коментарите, Крис разбра, че трябва да направи пространно интервю с психолога. Дочака момента, в който Карлов се появи в редакцията, за да говори с Ева и на излизане от кабинета й, журналистът се приближи към него.
- Доктор Карлов, здравейте!
- Здравейте, Крис, от Ева разбрах, че рубриката ни е много успешна и ще продължи с още дванайсет епизода!
- Така е, наистина аудиторията се влюби във вас – усмихна се журналистът. – И аз бих искал да направим едно голямо интервю.
- О! – Смутено се усмихна Карлов, явно предложението на Крис го изненада. – Това няма ли да наруши концепцията на рубриката, ако отговоря на вашите въпроси…
- Иска ми се да поговорим за друго, докторе – Карлов повдигна заинтересовано вежди. – За масовото недоверие, което се шири в интернет.
- Аха – замислено закима психологът.
- На какво се дължи, какви хора му се поддават, до какво може да доведе.
- До каква степен му влияят фейковете?
- И това.
Карлов се усмихна:
- Темата е много обширна, много деликатна. Даже ще е малко иронично. Аз, току що излюпил се в интернет експерт, да започна да обяснявам защо хората не си вярват точно там.
Широка усмивка се разля по лицето на Крис.
- Но, да, темата е много интересна и даже не знам колко време би отнела. Колко, според вас, продължава едно „голямо интервю“ – попита Карлов.
- Знаете, че имаме разговори с хронометраж по час и половина… Мисля, че с вас преспокойно можем да издържим толкова.
- Така е, мисля, че можем. Дайте ми десетина дни, за да се подготвя.
- Мога да ви изпратя въпросите до края на седмицата, все пак темата е такава, че…
- Няма нужда – отговори с дяволита нотка в гласа Карлов. – Струва ми се, че щом имате достатъчно акъл да не паразитирате от собствените си открития и да ги пробутвате навсякъде, където се сетите с едно и също, само защото са се харесали на аудиторията, ще успеем да проведем интересен разговор. Нека си говорим на „ти“?
- Нека – съгласи се смутено и поласкано Крис.

Марио седеше в стаята си и довършваше седмичния доклад за състоянието на сайта. Попълваше полето за препоръки с обичайната фраза: „На този етап техническите ресурси са достатъчни“. На вратата се почука.
- Влез… - искрено учудено и с известно притеснение каза администраторът, много рядко някой проявяваше такъв такт при влизане.
- Здрасти, как си? – Ева влезе и затвори вратата зад гърба си.
- След като не нахлу, малко обезпокоен.
- Е, все пак не сме разграден двор – усмихна се Главната. – Кажи ми каква е тая система за анализ, която ти дадох.
- Не знаеш? – повдигна учудено вежди Марио.
Главната отговори с поглед, казващ „не питай“.
- Ами общо взето не дава кой знае колко повече информация от другите инструменти, които ползваме. Може би е една идейка по-бърза, но е пренебрежимо малко.
- Аха… - замислено каза Ева. – А има ли нещо странно в нея?
Марио се усмихна:
- Не, проверих всичко… портове… за вируси, троянци, кей логъри… Нито записва нещо, нито го праща някъде. Чиста е.
Ева кимаше замислено. Марио я гледаше подозрително, но реши, че неговият проблем е по-важен и затова се възползва от идването й, за да излее своята болка:
- Що се отнася до архива, сам не мога. Чисто и просто.
- Можеш, все пак успя да пребориш цялата атака на фабриката, с архива ли няма да се оправиш? – парира Ева.
- Онова беше очевидно, сега не е така. Блъскам си главата вече седмици. Щом казвам, че не мога сам, значи не мога.
Ева сви устни:
- А Лора? Тя не помага ли?
- Помага с каквото може, но тук са нужни по-скоро технически знания.
- Няма как да кажем на Мая и Крис – Ева бе твърда.
- Защото ще захапят и ще започват да разнищват? Започвам да си мисля, че криеш нещо повече от тях.
- Не крия нищо. И двамата знаем, че продължават да работят по фабриката. Знаем и какво става, когато се съберете всички, и не ми казвате.
- Знаем и какво ще стане, когато разберат, че имаме архив, който може да им спести много работа.
- Архив, който даже ти не можеш да подредиш – заяде се Ева. – И да, наистина, ще са ни бесни, но поне ще знаем какво са намислили. Или искаш пак да се окажем в ситуация, в която изчезват един след друг?
- Извинявай, че ще ти го кажа, но не си права.
Ева въздъхна:
- Добре, в момента, в който го подредиш, ще им кажем. Но сега, докато се справят толкова добре с работата, не ми трябва да се разсейват.
- Последния път като се разсеяха ни направиха най-посещавания сайт в страната – не се отказа Марио.
- И в процеса го затриха – не остана длъжна Ева. – Разбирам, че е тежко да ги лъжеш. Но това е за доброто на всички ни. Архивът рано или късно ще се окаже при тях, даже най-вероятно сами ще стигнат до него. Не можем да си позволим през няколко месеца да ядем бой като миналия път.
- Значи и ти мислиш, че с фабриката не е приключено?
- Естествено! За да ги довършим, трябва да сме стегнати и дисциплинирани. А по какъв начин мога да удържа Мая и Крис?
Марио сведе поглед, секунда по-късно погледна Ева:
- Като оправя архива им казваме?
- Да!
Mutafchiev
Мнения: 169
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк 2

Мнение от Mutafchiev »

8.
Претовареният с работа Крис бе искрено учуден, когато получи обаждане от Симсън. Не стига това, но бащата на Мая звучеше по-малко язвително от обикновено. При нормални обстоятелства журналистът би се напрегнал от липсата на заяждане по свой адрес, но в момента не му бе до поведенчески анализи. Срещата бе за обяд във вип трапезарията на един от най-скъпите ресторанти в столицата.
Още с влизането, Крис се почувства ужасно подтиснат. Всичко в заведението показваше лукс на ръба на кича. Тъмнозеленият панталон със странични джобове, кецовете и суичъра въобще не се вписваха в обстановката, помпозно опитваща да пресъздаде дворцова атмосфера, комбинирана със съвременни елементи. Когато видя Крис, хостесата придоби объркано изражение. Очевидно се чудеше какво прави този, макар и разпознаваем, представител на средната класа в подопечния й ресторант. За щастие, бе достатъчно благоразумна да го изслуша и когато разбра с кого ще се среща, лицето й стана лъчезарно:
- За нас е огромно удоволствие да посрещнем журналист като вас в ресторанта ни!
Симсън вече чакаше Крис в отделно помещение. Приветствието му се изрази в оглеждане на журналиста от глава до пети с преценяващ поглед. Когато момичето се оттегли, бащата на Мая кимна към масата:
- Специално за теб го поисках.
Крис проследи погледа му и видя пепелник. Комбинацията от мястото и Симсън, който каквото и да правеше не можеше да се отърве от надменния си вид, роди много язвителни отговори в главата на журналиста.
- Благодаря. Слушам – каза той, решавайки, че няма да се заяжда в самото начало.
Симсън се усмихна:
- Нека не си играем на отворковци поне сега – започна той. – Съдейки по всичко, ще трябва да се държим културно, все пак си ми зет.
Крис погледна бащата на Мая с пронизващ поглед. Откъде знаеше? Беше му казала и сега Симсън го е привикал, за да се погаври? Но в погледна на интернет магната журналистът прочете искрено учудване от реакцията.
- Станало ли е нещо? – повдигна вежда Симсън. Крис намръщено сведе очи. – Ако ми кажеш, може би ще съм ти полезен?
Журналистът се подразни на търгашеския подход на Симсън, но от друга стана, какво друго можеше да очаква? Въздъхна тежко и попита:
- Как се раздели с майката на Мая?
- Охо-хо… - изненадан от прекия въпрос възкликна бизнесменът. – Искаш да знаеш как сме се разделили или цялата ни история?
- Второто – сви устни журналистът.
- Добре, но после ще ми кажеш какво сте направили.
Спогледаха се и Крис кимна в знак, че приема условията на сделката.
- Запознахме се още в училище. Елена бе прекрасна. Имахме бурна любов, която… Ако някой ти каже, че любовта трае три години – лъже те – със замечтана усмивка започна разказа Симсън. – В началото на първи курс се появи Мая. Много я обичахме и се грижехме за нея. После започнахме да работим, да растем. Ранното й детство бе прекрасно. Всичко беше идеално до момента, в който с Елена започнахме да се караме. За каквото се сетиш. В крайна сметка я докарахме до състояние, в което се мразехме. Така се разделихме.
- И как така от нищото започнахте да се карате? – попита Крис.
- Дълго мислих – усмихна се криво Симсън. – Стигнах до извода, че след почти двайсет години заедно спряхме да се познаваме. За мен проблемите й бяха дреболии. От един момент нататък можех да реша всичко. Затова нито я окуражавах, нито я изслушвах. Голяма грешка. В един от последните разговори ми каза, че съм я държал в златна клетка, окачена на много ветровито място. Хем нямала свобода, хем била изложена на стихиите.
- А сега?
- Сега не знам. Не сме общували от години. Доколкото мога да се ориентирам и с Мая е така. Елена просто изчезна.
Крис бе забил поглед в масата и трескаво мислеше. Вдигна поглед към Симсън и срещна питащото му изражение.
- Предложих й – въздъхна журналистът. – И тя отказа.
Очите на бизнесмена се напълниха с тъга, неочаквано за самия него, тъй като щом се усети веднага придоби обичайното си нахално изражение.
- Мислех да те разпитам за сайта, но май ще си говорим за други неща – въздъхна Симсън. – Дай да поръчваме.

Орлов седеше в приемната на офиса на Гарнър. Бе въоръжен с банковата информация от Ева, справка за нередности, изплували в медиите, както и списък с всички държавни земеделски дотации, изровени от Крис. Сега полицаят се чувстваше доста по-подготвен да се изправи срещу изключително неприятната любезност на едрия земеделец. Трудно му бе да определи на какво се дължи. На прекален формализъм, на навик изграден от общуването с държавни чиновници, обожаващи подобно мазно поведение или върхова проява на ирония. Последното бе тайната надежда на Орлов, защото останалите варианти правеха Гарнър още по-антипатичен.
След като секретарката покани полицая в кабинета, земеделецът го посрещна радушно:
- Господин Орлов, много се радвам, че се срещаме отново и то толкова скоро след миналия път!
- Да не би да имате какво да ми кажете? – усмихна се Орлов, докато стискаше месестата ръка на Гарнър.
- За съжаление, нямам нищо ново, освен може би едно – каза интригуващо Гарнър.
- С радост бих го чул – каза Орлов.
- То не е за чуване – земеделецът натисна копчето на интерткома. – Наде, моля те, донеси ни две парчета от мострите, ако обичаш.
Орлов намръщи неразбиращо вежди. След малко повече от минута пред него, в красива чинийка със сребърна виличка се мъдреше, излъчващ пара и страхотен аромат, ябълков сладкиш.
- Разширяваме бизнеса, господин Орлов, за мен би било удоволствие да разбера мнението ви! – Гарнър изяде една хапка от своето парче и направи физиономия, изразяваща удоволствие. – За да стане е нужно само да го поръсите с пудра захар и затоплите в микровълновата!
Орлов се ухили, показвайки зъбите си:
- Ухае прекрасно, господин Гарнър, но първо нека свършим работа. Надявам се, че ще е бързо – погледна към сладкиша – не искам да го опитам студен.
- За жалост, както ви казах…
- Превел сте 4 милиона и 700 хиляди общо на три организации. Последният транш от 400 хиляди е бил съвсем скоро. – Орлов вдигна поглед от папката към сладкиша, а после към Гарнър. Земеделецът придоби ледено изражение. – Транш от милион и триста съвпада с ареста на сина ви. Вариантите са два. Или сега говорим открито, или след няколко дни се връщам със заповед за обиск.
Гарнър мълчеше и гледаше Орлов право в очите. Полицаят можеше да се закълне, че вижда бурния мисловен процес в зениците на земеделеца.
- Вашата конфиденциалност е гарантирана, като разчитам, че и вие ще отговорите със същото – продължи Орлов, отново погледна сладкиша, после Гарнър. – Екипът ми е от 12 души и всички обичат сладко.
Земеделецът стисна зъби.
- Свързаха се с мен за пръв път преди около три години. Заплашиха ме, че могат да открият свински грип в една от фермите. Платих им…
- 250 хиляди – уточни Орлов.
- Точно така, оттогава периодично искат пари. Когато отказах арестуваха Себастиан.
- Разбирам. Как се свързват с вас?
Гарнър впери мълчалив поглед в Орлов, явно го преценяваше.
- Както казах, анонимността е гарантирана. Не сте и единственият, който говори. Така че няма да разберат кой точно ги е издал.
- Финансова консултантка – Ана Фрай.

Мрачната есенна сутрин, вече носеща мразовития хлад на зимата, не бе единственото неприятно нещо, с което Мая започна работния ден. Чайникът в офиса се бе счупил и нямаше как да стопли вода.
- Всичко се троши напоследък! – възкликна ядосано Лавър.
- Може би, защото сме в ретрограден Меркурий – обади се близкостоящ колега.
Заместникът и Мая му хвърлиха унищожителни погледи. Журналистът се изнесе, без да стане ясно дали е направил опит за нескопосана шегичка, или наистина смята, че Меркурий е счупил чайника. Мая се затътри към фоайето на сградата, за да вземе от ужасния чай от машината.
Докато се колебаеше дали да похарчи 50 стотинки тук или все пак да измине 500 метра в студа до близкото кафене, пред сградата пъргаво паркира спортен седан. От него слезе Алекс, който въпреки ужасното време бе облечен с костюм и риза. Бързо закрачи към сградата, а Мая положи усилие да придобие максимално умърлушен вид.
Когато влезе във фоайето Алекс я забеляза, бързо стигна до асансьора и натисна копчето. Докато чакаше се обърна към нея и я огледа от глава до пети. Мая го наблюдаваше в отражението на стъклото.
- Извинете, вие сте от сайта, нали?
Мая бавно се обърна:
- Да – усмихна се криво.
- Аз съм Алекс, един от новите съседи. Ако искате кафе, можем да направим при нас. Това от машината не го препоръчвам.
- А имате ли чайник?
- Чайник? – учуди се ПР-ът.
- Да, който топли вода – продължи Мая, продължавайки да поддържа омърлушения образ.
- Имаме…
- Може ли да го използвам? – лицето на червенокосото момиче светна и за секунда се преобрази.
Ченето на Алекс увисна от рязката промяна у Мая:
- Ъ-ъ, разбира се.
- Аз съм Мая и наистина работя в сайта! – приближи се до него и протегна ръка.
Слезе от асансьора на своя етаж, за да вземе чашата си и няколко мига по-късно се оказа в офиса на PaRt.
Пространството се оказа също отворено, без нито един кабинет. Там където бе офисът на Ева имаше обособен кът за игра с огромен телевизор, две конзоли и диван, зад който се мъдреше джага. Всичко бе доста по-шарено и интересно подредено, нямаше нищо общо със сивия интериор на редакцията.
- Много се радвам, че постепенно се запознавам със съседите – каза Алекс, докато галантно сипваше врялата вода в чашата на Мая.
- Така ли? И с кой друг си се запознал?
- С един пич от вашите – ПР-ът се замисли. – Забравих как се казваше. Тези над нас са малко странни, въртят някакъв колцентър.
- Наистина са като зомбирани – усмихна се Мая, - но от друга страна и ти да говориш цял ден по телефона.
- Факт – лъчезарно се усмихна ПР-ът. – А ти си журналист?
- Да, често пиша в сайта, но правя и други неща, основно анализирам.
- Аха. Четох преди известно време нещо при вас, за хранителните разстройства. Май това беше единственото, което ми хвана окото.
- Наистина ли ти хареса? – руменина изби по бузите на момичето.
- Много. Рядко се среща материал, който да е толкова добре написан и с достоверни статистики. Сега… беше малко суховат.
Мая се усмихна:
- Мислех да сравня старите хранителни разстройства с хероин, а съвременните със синтетична дрога, но се отказах.
ПР-ът искрено се учуди и в гласа му прозвуча нотка на възхищение:
- Жалко, че си се отказала, щеше да стане много по-запомнящ се! Ако имаш нужда от работа ми се обади! Не рекламираме наркотици… Поне не нелегални, но ще измислим нещо.
- Благодаря ти – свенливо усмихната и с по-дълбок глас каза Мая. – Ще го имам предвид, сега трябва да тръгвам.
Червенокосото момиче се обърна и направи няколко крачки, но чу зад гърба си:
- Мая, чакай! – Алекс я настигна – Малко странно ще ти прозвучи, но имам една молба.
Мая го гледаше очаквателно с огромните си зелени очи.
- Сега правим една кампания, бих искал да си кажеш мнението за слоганите.
- Оу, аз такова, не разбирам от такива неща – заоправдава се тя.
- Точно затова ми трябва мнението ти.
- Аха – присви подозрително очи тя.
Алекс схвана, че нескопосаният му опит да получи телефонния й номер е бил разконспириран и се усмихна неловко.
- Само за слоганите? – спаси го Мая.
- Да!
- Пиши…
Mutafchiev
Мнения: 169
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк 2

Мнение от Mutafchiev »

9.
Разговорът в кабинета на Орлов бе на път да излезе от добрия тон, а каращите се бяха Ева и Димов.
- Трябва да кажем и на двамата – доказваше Димов. – Идиотско ще е да пратиш Крис да взима интервю от тази Фрай ей така. Трябва да я проучат всички.
- Ако вкараме и Мая в тази история, двамата много бързо ще се сетят да питат за архива на фабриката. А и Лора и Марио могат да се изцепят. Ще изгубим контрол – не отстъпваше Ева, придобила леденото изражение, каращо хората около нея да онемяват.
- Извинете, че ви прекъсвам, - намеси се Орлов, който не бе много сигурен на какво присъства, професионален спор или семейна свада. – И аз не мога да я привикам на разпит, защото ми е щукнало.
- Факт – подкрепи го Димов. – А защо толкова си се вкопчила в тоя архив? Дай им го, със сигурност ще открият нещо полезно!
- Защото това е единственото, което мога да контролирам! – повиши тон Ева.
Димов бързо се окопити. Орлов хвърли учуден поглед на адвоката, рязката промяна в излъчването му го изненада. Упоритостта на Ева за архива вече бе абсолютно неуместна и не само, че спъваше работата, но и предвещаваше големи проблеми в екипа.
- Добре, успокой се. Каква е идеята сега? Крис и Марио да проучват Фрай.
- Да, справят се много добре засега – Орлов помогна за свалянето на напрежението.
- После измисляме подходящ начин да се приближим до нея. Тук Крис и Марио източват цялата информация, до която се докопат – обясни Ева.
- Мая ще се усети – поклати глава Димов. - Първо ще убие Крис, а после ще се заеме с нас.
- Преди да разбера какво прави Мая, няма да й казваме нищо! – категорична бе главната.
- Защо си мислиш, че въобще прави нещо? – попита Орлов. Ева и Димов му хвърлиха питащи погледи. – Добре, така е.
Замълчаха. Ева бе убедена, че е права, още помнеше безпокойството покрай ареста на Мая, въпреки че не я познаваше. Отвличането на Крис. Мира не й даваше и фактът, че под носа й двамата, заедно с Лора и Марио си бяха организирали отряд за разследване, без да усети. Адвокатът, пък се чудеше какви ще бъдат резултатите от цялата работа. Не можеше да си представи как, ако опасност надвисне над Мая или Крис, ще обяснява на другия какво и защо са правили. Орлов беше объркан. От една страна работата, която вършеха всички бе много полезна, най-вече заради съпътстващата я тишина. Нямаше доверие на почти никой в управлението, затова екипът на сайта му се струваше по-сигурен. От друга, искрено се учудваше колко силни са личните отношения помежду им. Дали заради годините, в които се занимаваше с най-отвратителните човешки отношения, подобни чувства към колегите му бяха атрофирали. Дали, защото колективът бе предимно мъжки и проявата на върховна загриженост се изразяваше в дебелашки и груби шеги.
- Вижте – обади се той. – Схемата за изнудване е идентична, пострадалите описват едно и също нещо. Засега Крис и Марио ще свършат работа, но рано или късно – направи пауза. – По-скоро рано, ще трябва да кажете и на Мая за какво става дума. Имайте предвид, че ако по някаква причина екипът откаже да работи заедно, цялото дело ще изгори.
Ева сви устни, Димов кимна в съгласие с Орлов.

Денят не предвещаваше нищо особено интересно за Крис. По план трябваше да наблюдава снимачния процес в студиата, което го връзваше в редакцията. Следователно, трябваше да пише. Докато обмисляше по-сериозния материал за деня, превеждаше различни неща от чужди сайтове. Така щъкайки между студиата и нюзрума, Крис умуваше за теми. Мая изглеждаше много заета и се отказа да я безпокои, с което се лиши от почти сигурно вдъхновение. Обядва с операторите и водещите. Когато снимките продължиха, намери половин час, в който можеше да поседи пред компютъра и просто да разгледа какво се случва. Ако имаше късмет до 16 часа щеше вече да е качил материал, който става за нещо.
При поредния рефреш на лентата в социалната мрежа му излезе вертикално снимано клипче с хронометраж малко над минута. Заглавието беше „ЕлБрокерс не ми връщат парите“. Крис учудено повдигна вежди. Това бе най-масовият финансов брокер в страната. Предлагаха всякакви услуги. Платформа за купуване на акции, търговия с обикновени и крипто валути. Имаха раздел с интересни start up-и, които според тях, бяха с голям потенциал за успех и даваха преференциални условия за инвестиции. Най-търсеното нещо, което предлагаха бе управление на средства. Обещаваха над 15% печалба на шестмесечна база. Входът за тази услуга бе сравнително нисък – 2000.
Това, което ги спасяваше от клеймото „пирамида“, бе разрешението от Централната банка за извършване на дейност. Крис бе водил много разговори по темата и всички се съгласяваха, че работата на ЕлБрокерс далеч не е чиста. Според повечето хора, по-дългият живот на пирамидата се гарантираше от дивидентите и таксите, които собствениците й получават от останалите услуги. Журналистът изразяваше съмнение в тази теза с аргумента: ако си решил да правиш пирамида, ще я изпомпваш докрай и няма да я поддържаш с пари от други дейности, а с ПР. Наглед точно това правеха собствениците на ЕлБрокерс. Рекламата им бе брутално елементарна и очевидно целеше хора, които не бяха чували за схемата на Понци. В същото време интернет бе пълен с видеа и статии на различни финансови гурута, някои в седми клас, които я описваха добре. Те също привличаха хора в ЕлБрокерс, но по друг начин. Посланието бе свойствено за хора, които се имат за много умни и смятат, че хитростта им е гениална. Признаваха, че ЕлБрокерс най-вероятно е пирамида и стратегията им бе да изтеглят парите си в момента, преди да рухне. С това облъчваха доверчивата аудитория. Никой не казваше, че щом ти си на плюс, значи някой е на минус. Пропускаха да отбележат, че кога точно е „навреме“ знаят само собствениците на пирамидата. Въпреки всички подозрения и слухове, Ел Брокерс изглеждаха успешни и бяха популярни.
Видеото, което съдържаше доста семпла, но за сметка на това шумна свада, явно бе първата плочка домино. Журналистът вдигна поглед към бюрото на Мая и очите им се срещнаха. Тя също го бе видяла. Без думи се разбраха, че трябва да разнищят всичко за тази история. През целия останал ден се занимаваха с нея. Развитието бе стремително. Видеото бе подхванато от няколко треторазредни сайта, после от няколко по-големи. Сериозните медии все още проверяваха случващото се. Ева и Лавър звъняха на контактите си в банковите среди. Единственото послание оттам бе „Засега ги проверяваме, не вдигайте паника, защото нещата могат да излязат извън контрол“.
Вълната в социалните медии, обаче не можеше да бъде спряна. Там се въртяха най-различни тези, започвайки от това, че вложилите парите си в ЕлБрокерс са идиоти, до това, че фирмата е най-умното и сигурно възможно вложение. Ресорните медии и коментатори се надпреварваха да правят анализи и да дават акъл. Някои успяваха да пускат много дълги текстове срещу финансовата къща с подбрани източници и сравнително правдоподобни аргументи. Текстове, които се готвят с дни, а не на коляно за два часа. Останалите бълваха празни приказки и всеки според интереса си или защитаваше, или обратното – клеймеше финансовия брокер.
Мая и Крис периодично се засичаха и обсъждаха информацията, анализираха я и се договаряха как да продължат проучването на темата. В последните дни, привличането между тях отново стана невъзможно за обуздаване. Всеки разговор, всеки поглед, бе изпълнен със сексуално съдържание. Самите те не можеха да си обяснят, как от безпокойствата за отношенията им, се оказаха в противоположната крайност. В момента това не ги интересуваше. Желанието им бе да бъдат един с друг колкото се може повече време. Страничен наблюдател, знаещ с какво се занимават, би отдал повишения нагон на успехите в разследванията им.
Вечерта успяха да изненадат Ева със събрания и анализиран материал. Според тях, не ставаше дума само за атака, осъществена, предполагаемо, от остатъците на фабриката. Смятаха, че някой е решил да отстрани ЕлБрокерс. Дали заради конкуренция, дали за да вземе парите на шефовете й. Сценарият, по който се развиваше атаката бе познат и на Мая, и на Крис. Откакто сграда 12С бе изпразнена, подобни неща не се появяваха. Двойката поиска екипът отново да бъде събран и да разследва случая. Ева каза, че ще помисли как да разпредели задачите и да каже кога ще ги събере отново. Те ентусиазирано й обещаха, че ще използват всеки свободен момент, за да разнищят тази история.
Без да искат я излъгаха. Още в колата по пътя след работа, желанието, което през целия ден ги изяждаше, започна да се излива на малки порции. Отделиха се един от друг едва късно през нощта, отдавна заспали.

Крис и Марио бяха излезли да се видят само двамата, както си бяха обещали в един момент преди няколко месеца. Тъй като вече бе студено, не можеха да седнат в парка на по бири, затова се бяха разположили в едно приятно заведение с отопляема външна част. В съботния следобед се разведряваха със смешки и истории, случили се през седмицата. Марио разказа за това, че Лавър не можел да си намери място, защото всичко се чупело в ръцете му. Първо гумата на служебната кола, после едната монтажна станция, на следващия ден четири пъти сменял крушката на някакъв прожектор. Дошло му до гуша, когато и чайникът в офиса се строшил. Тръгнал да купува нов, но преди това минал през баба си, която прехвърлила 90-те и я накарал да му върже червен конец. Чак след това отишъл в магазина. Чайникът все още работи, но Лавър бил убеден, че ако махне конеца, всичко ще започне да се разпада.
Крис разпалено разказваше как се развиват нещата с ЕлБрокерс, новината за които вече бе успяла да разбуни духовете в цялата страна. Шансовете още в понеделник пред клоновете на финансовата къща да се извият огромни опашки бе огромен. От разказа на журналиста, Марио чу доста неща и нито едно не бе свързано с брокерите. Крис разказваше за Мая, колко му е хубаво с нея, как се е почувствал, когато са срещнали погледите си, след като изгледал видеото за ЕлБрокерс. Колко страстен бил сексът.
Администраторът възприе въодушевлението на Крис едновременно гузно и с подозрение. Причина за първото бе, че не му бе казал за архива. Ако се окажеха прави, то информацията там щеше да е от полза, а и Мая най-вероятно щеше да помогне с подреждането й. Подозрението се зароди още когато с Лора се чудеха дали Мая и Крис не работят заедно зад гърба на всички. Сега то се засилваше, защото радостта на Крис започваше да изглежда не особено адекватна. Да, влюбен бе, явно всичко бе прекрасно, но чак толкова. Затова IT-то реши да подпита приятеля си.
- А Мая знае ли, че работиш с Ева, Димов и Орлов по фабриката?
- Не – изстреля категорично Крис. – Бих искал да й кажа, но ме е страх, че пак ще се скараме какво и кога да пускаме.
- Все някога ще разбере – продължи Марио.
Крис се намръщи и заби поглед в масата.
- Така е, сигурно ще ми се ядосва, но е за нейно спокойствие.
Марио се опитваше да открие някакво издайническо движение у Крис.
- А ти как би реагирал, ако тя правеше нещо по темата, без да ти каже?
Журналистът рязко вдигна очи и впи поглед в администратора.
- Знаеш ли нещо?
- Значи я подозираш?
- Не, през акъла не ми е минавало – каза честно Крис. – Не мисля, че би направила нещо такова.
- Аха… Може да тръгне сама да разнищва фабриката, но сега не може да си трае? – с нотка на язвителност каза Марио.
- И какво искаш да кажеш? Хванал ли си я? – попита Крис, в погледа му се четеше страх от отговора на Марио.
- Не, нито работим с нея, така както работим с теб.
Умълчаха се. Крис се чудеше кой момент би бил най-подходящ да каже на Мая какво правят. Когато вече всичко е готово, или преди това?
Чувството за вина на Марио стана по-силно. Не бе очаквал, че приятелят му е толкова заслепен. Явно възприемаше личния си живот като идилично място, в което тайните отсъстват. Струваше му се, че използва пълното доверие на Крис с користни цели и едва ли не той е виновен за мълчанието, което Ева го кара да пази.
Изведнъж живнаха. Явно едновременно решиха, че тежката част на разговора трябва да приключи и отново да стане весело. Крис започна да разказва истории, материал за които бе събрал от снимките, които надзираваше през седмицата.
Mutafchiev
Мнения: 169
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк 2

Мнение от Mutafchiev »

10.
Уикендът мина спокойно и приятно за всички, освен за собственика на ЕлБрокерс. На гърба му се упражни всеки, който имаше дори малък достъп до аудитория. Мненията продължаваха да са поляризирани, но групата твърдяща, че финансовата къща е пирамида взимаше превес. Представителите й обикаляха телевизиите и пълнеха ефирното време, с което много улесняваха редакторите. Тезите не се променяха и можеха да се прочетат навсякъде в интернет.
Липсата на собственика, управителите или някакви отговорни лица от ЕлБрокерс в публичното пространство също играеше срещу тях. Слуховете се раждаха от само себе си. Някои, не може да се отрече, бяха особено вдъхновени. Например, Максимилиан, основателят и собственик, бил пристигнал на летището с три камиона пълни догоре пари, които натоварил в два самолета и отпрашил в неизвестна посока. Друг слух бе, че същият е бил убит още миналата година, с което бизнесът на ЕлБрокерс се превърнал в пирамида. Убийците му намерили двойник, който продължавал да лъже, докато схемата издържи. Вариация на теорията бе, че илюзията се поддържа с технологията deep fake. Може би най-интересната догадка бе, че цялата история е ПР кампания, с която финансистите искали да привлекат вниманието към себе си. След това щели да обявят услуги с още по-голяма доходност и да разбият конкуренцията. Колективният разум е еднакво силен в мъдростта и глупостта си.
Другите хора подложени на огромен натиск бяха чиновниците – шефът на Централната банка, финансовият министър, началниците на контролиращите органи. Положението им въобще не бе за завиждане, защото нямаха полезен ход. Ако организираха проверка на ЕлБрокерс, то на секундата щяха да потвърдят, че нещо не е наред. Ако не направеха нищо, щяха предизвикат резонния въпрос защо заемат постовете си.
Предприетата от държавата тактика бе да провери всичко, което може, без да влиза в офисите на финансовата къща. Всички транзакции, сделки и парични движения, видими за службите и институциите се преглеждаха дасканално. Личеше доста рисковата инвестиционна политика на ЕлБрокерс, която въпреки това, далеч не даваше 15% доходност. Виждаше се, че част от сумите по сметките на клиентите се пълнят от таксите за останалите финансови услуги. Но ситуацията не бе фрапантна, фирмата не само не бе пред фалит, а работеше със значителна печалба. Естествено, нарушенията трябваше да бъдат наказани, но не сега. Единственото по-сериозно нещо, което правеше впечатление бе главоломното нарастване на сметки, открити с минималната възможна за вход сума. Скокът се забелязваше през последните два месеца и нямаше очевидна обективна причина.
Държавата всячески се опитваше да открие Максимилиан, но той сякаш бе пропаднал вдън земя. Неговите заместници, управителите на различните подразделения и клонове на компанията, бяха изключително отзивчиви. Разбира се, даваха само това, което трябваше по закон и нито запетая повече.
Оказали се в подобна ситуация, чиновниците нямаха друг избор, освен да чакат. Негативната вълна можеше да отмине, а можеше и да залее всичко. Нестабилността в страната щеше да се задълбочи драстично, а недоверието към ЕлБрокерс, като чума можеше да плъзне и зарази други финансови институции.

Работната седмица в нюзрума започна с оперативка в кабинета на Ева. На нея трябваше да присъства само групата на Фейка. Когато получиха съобщението от Главната, всички се зарадваха. Липсваха си и сега можеха отново да се съберат и дадат най-доброто от себе си. Първи в нюзрума пристигнаха Мая и Крис. След като размениха любезности с Ева, Мая отиде да направи чай и кафе.
- Как сте двамата? – попита Главната.
- Оу, много добре – отговори Крис и сам се учуди колко бързо и уверено го направи.
Всички притеснения от разговора с Марио се разсеяха в момента, в който се бе върнал вкъщи и видял Мая да чете някаква книжка на дивана.
- Радвам се да го чуя – усмихна се Ева. – Сега ще трябва да поработите заедно.
Крис се усмихна доволно и изведнъж се сети нещо:
- Все още търся подход към Фрай, възможно е да използвам историята ЕлБрокерс.
- Само внимавай – Ева кимна към вратата, - да не заподозре нещо.
- Няма – отговори сериозно Крис.
Главната усети неудоволствието на журналиста и се зачуди пред кого и за какво мълчи. Пред Мая или пред нея.
Червенокосото момиче се върна с топлите дъхави напитки точно навреме. След нея в кабинета се появиха Лора и Марио.
- Предполагам, сте следили случващото се с ЕлБрокерс – започна Главната. – Ситуацията се развива познато и с Мая и Крис смятаме, че фабриката отново се е активизирала. Затова ще разпределим задачите, които изпълнявате.
Всички притаиха дъх, очакваха Ева да им каже официално, че отново се събират.
- Крис има две задачи, да открие Максимилиан, както и да намери непознати на аудиторията финансови експерти. По възможност вторите да са адекватни и да стават за снимане – уточни тя. – Мая ще следи развитието на събитията и ще ги анализира. Марио ще се заеме с официалните им финансови отчети, а Лора ще помага. Ще ми изпращате всичко, което откриете.
В кабинета настъпи неловка и тягостна тишина.
- Тоест не се събираме отново? – попита глухо Мая.
- Никога не сте били разделени, за да се събирате – усмихна се Ева, а синият й поглед блесна.
- Разбрах – каза студено Мая. – Хващам се за работа!
Излезе бързо от помещението явно ядосана. Лора и Марио наведоха глави, а Крис се изправи, за да последва приятелката си. Спря и погледна Ева в очите. Видя твърда увереност, че така е най-добре и до някаква степен я разбираше. Главната искаше да се подсигури, че тайните ще останат скрити възможно най-дълго време. Журналистът сви устни. Шизофреничното положение, в което бе поставен го удари като мокър парцал в лицето. Трябваше да крие от Мая разследване, което правеше за нея. От друга страна разбираше, че така е най-добре.
- Ще говоря с нея – каза той и също излезе.
Лора погледна към Ева:
- Разбирам какво правиш и защо, но можеше да си по-деликатна.
- Достатъчно добре се познаваме, за да няма нужда от такива неща. По-добре да сме прями и честни.
- Прями и честни, докато се лъжем – усмихна се иронично Марио.
Главната го стрелна с поглед, устата й се приотвори от учудване.
- И аз те разбирам – продължи Марио. – Но така ни губиш.
Администраторът и психоложката излязоха от кабинета.
Крис бе опитал да успокои Мая и тя направи всичко възможно, за да го убеди, че се е справил. Думите и топлината му биха й повлияли, ако императивното и ограничаващо държане на Ева не се биеше с житейската й философия. Можеше да преглътне заповеднически и менторски тон, стига да знае, че това ще доведе до някакъв резултат. В случая не бе така. Разделението щеше да спъне работата. Онази магия, в която всички заедно седяха и мислеха бе силата им, и Ева я отне.
Затова, след като успя да убеди Крис, че я е успокоил, се върна към обекта, когото работеше – Алекс. В последните няколко дни, се бе позагубил, обяснявайки това с многото работа, която му се стоварила на главата. Подобно нещо не личеше в пощата на Генади, където също нямаше писма от рекламиста. Алекс периодично й пращаше по някое меме или виц, но рядко оставаше за разговор по-дълъг от пет-шест съобщения. Мая толкова се дразнеше на това, че не се замисляше за причината на недоволството си. Дали, защото не можеше да изкопчи някаква информация от ПР-а, или защото чарът, който се опита да приложи не действаше.

На вечеря Ева бе кисела. Димов се държеше внимателно и изчакваше сама да разкаже какво й е развалило настроението още в понеделник. Това се случи в беседката, където двамата се бяха сгушили един в друг, завити с дебело топло одеяло. Главната пиеше горещ шоколад, а адвокатът греяно вино с ром.
- Имам чувството, че са се нароили като гъби след радиоактивен дъжд – каза тя уморено.
- Какво имаш предвид? – учудено се обърна Димов към нея.
- Цял ден се занимаваме с ЕлБрокерс. Сякаш целият нет се е напълнил с икономисти. Довчера бяха експерти по имоти, онзи ден разбираха от енергетика. Докато четях отчета на Мая щях да се гръмна – с досада обясни Ева.
- Вече би трябвало да си свикнала – усмихна се адвокатът. – Утре някой чужденец ще пребие местен и ще станат расови теоретици.
- Хъ, преди не беше така. Мненията и информацията в интернет бяха на по-високо ниво, сега е… - Ева завъртя очи.
- Каза, че Мая следи потока за ЕлБрокерс? – Димов реши да смени темата с нещо по-успокояващо.
- Да – въздъхна Главната. – Сутринта ги разпределих така, че да не се засичат много – много, обидиха ми се.
- Искали са да се събере старият екип?
- Искат, ама засега няма да стане.
- Знаеш, че холът ми е свободен – усмихна се адвокатът.
Ева се усмихна кисело, отпи шоколад, лицето й се изкриви.
- Какво има?
- Прекалила съм със захарта.
- Винаги го пиеш така – Димов се обърна към нея.
- Какво искаш да кажеш? – с леко раздразнение попита тя.
- Време е да го направиш – с успокояваща нотка в гласа каза адвокатът.
Ева присви очи неразбиращо. Димов й се усмихна, взе внимателно чашата от ръцете й и я постави до своята на масата. Леко я подхвана за ръка и двамата тръгнаха към къщата, загърнати в одеялото. След минута чакане, в която той ровеше в чантата си, Ева получи малка картонена кутия.
- Не! – възкликна тя.
Веждите над топлите очи на Димов се повдигнаха, казвайки: „Знаеш, че трябва“. Ева сви устни, изпитваше страх и вълнение едновременно. От една страна искаше адвокатът да е прав, щеше да е най-щастливата жена на света. От друга, сега не бе моментът.
- Време е – сякаш прочел мислите й, каза Димов.
Без да казва дума тя тръгна към тоалетната с кутията в ръка.
Mutafchiev
Мнения: 169
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк 2

Мнение от Mutafchiev »

11.
За интервюто с Карлов Крис избра най-лаконичното налично студио – черен фон, маса покрита с тъмночервено сукно. В тази обстановка, добре осветените хора фокусираха цялото внимание върху себе си. Противно на очакванията при строежа на сет-а, кадърът не приличаше на обреден дом. Първо поговориха за това как се гради репутация в интернет и достигнаха до неутешителния извод, че важно е не качеството на даваната информация, нито достоверността, а нейната привлекателност.
- За съжаление, хората са същества, които постоянно търсят потвърждение на мнението си – обясняваше Карлов. – Затова харесват тези, които им го дават. Пример е сегашната ситуация с финансовия брокер. Тези, които са сигурни, че там има проблем, не могат да бъдат разубедени. Същото е и с хората, които са на противоположно мнение. Двете групи вадят всякаква информация, къде истина, къде лъжа, къде абсурд, но доказват правотата си.
- И с конспиративните теории е така – съгласи се Крис, подтиквайки Карлов да продължи.
Психологът кимна:
- Факт. И, за жалост, тук има огромна бариера, която е изключително трудна за преодоляване – журналистът слушаше внимателно. – Ние по природа трудно признаваме грешките си. Намираме го за унизително, за доказателство, че сме глупави. Страх ни е, че другите ще ни заклеймят. Естествено, в интернет винаги ще се намери някой, който да потвърди страховете ни.
- Тоест дори и осъзнал, че се е придържал към идиотска версия, човекът задълбава все повече в нея, за да запази представата за себе си?
- Да, пред околните и самия себе си – потвърди психологът. – Все пак мрежата помни всичко. Не можеш да се направиш на забравил или просто да не повдигаш темата. Естествено, винаги можеш да се превърнеш в жертва и от тази позиция да промениш гледната си точка. Но да признаеш, че си тъп…
Крис кимна:
- Има ли връзка между това и разцвета на конспиративните теории?
- Индиректна. Но нека направим едно уточнение, не сме в разцвет на конспиративните теории, винаги ги е имало и понякога са водили до много тежки последствия. Пример са Протоколите на Ционските мъдреци, доказана манипулация. Не забравяйте, че някои от първите печатни медийни империи също са били построени на подобни неща, които сега наричаме жълта преса.
- Е едно е да твърдиш, че Земята е плоска, друго да пускаш папарашки снимки от нудистки плаж – не се съгласи Крис.
- Разликите са много, но има една фундаментална прилика – пресечените граници – отговори Карлов. – Границата да отречеш всичко, върху което е основан съвременният начин на живот, защото си решил, че някой те лъже. Границата да отречеш правото на лично пространство, защото си решил, че можеш да си го позволиш.
- Прозвучахте така, сякаш описвате революционери – усмихна се нервно Крис и за своя изненада чу потвърждение на думите си.
- Да, защото се имат за такива. Отварят очите на другите, показват им истината, в някои случаи искат даже да ги водят. Врагът им е това, което разбират под „система“. Специфичен месиански комплекс. Що се отнася до папараците, - уточни Карлов, - те също изобличават, колкото по-грозно го направят, толкова по-добре.
Усмивката на психиатъра бе добродушна и предразполагаща.
- А политиците, медийните личности, които се занимават с това?
- Паразити – отговори Карлов, без усмивката му да изчезва. – Има парадокс в поведението им. Могат с месеци да дъвчат една и съща тема. Да твърдят, че ако един конкретен проблем се реши, например конспирация за терористичен акт, то на Земята ще настъпи рай. Изведнъж се случва нещо ново и веднага се превключват на него. Сега то ще спаси света. Винаги говорят за сила, за доблест, за борба срещу правителството, големия брат, някой богаташ.
- А плоската Земя?
- Там също има малка група просветени, които се борят с огромна лъжа – с добродушна ирония отговори Карлов. – Но ви разбирам. Безобидната тема показва само едно – при бума й не е имало големи социални проблеми, които да родят нещо по-сериозно. Спомнете си, че при предишната глобална финансова криза се появи тезата, че световните лидери за рептили.
- Да-да – засмя се Крис.
- А тя съществуваше доста преди това, но бе маргинална. Просто тогава почвата стана достатъчно благодатна, за да разцъфне.
- И какво излиза в крайна сметка? Имаме хора, които искат революция и тъй като е най-лесна в интернет, си я правят там? – журналистът намекна, че е време да приключват.
- Не най-лесна – поправи го Карлов. – Най-достъпна. И не бих ги нарекъл „революционери“. Нека не приписваме толкова силна черта на хора, които са склонни да вярват на откровени глупости, не са способни да водят спор и са с ампутирано критично мислене, с което иначе много се гордеят. Антимейнстрийм заради антимейнстрийма.
- Казахте „най-достъпна“, интернет ли е виновен?
- Ако кола сгази човек, кой е виновен? Колата или шофьорът? – усмихна се докторът – Но сериозно, във времената, в които не е имало интернет, конспиративните теории и всички други абсурди, родени от възпалени мозъци, са се измервали буквално в човешки животи. И днес има места по света, където хора умират заради неща, които можем да наречем конспирации. За съжаление, там има тежки социални и политически проблеми, които естествено, пораждат недоверие към всичко. Един от тях е в свободата на медиите, включително интернет. Когато живееш на място, където държавата те лъже безочливо, ще повярваш не само, че Земята е плоска, а и че Луната е холограма. Не, не мрежата е виновна.
- Благодаря ви! – усмихнато каза Крис и получи кимване от Карлов в отговор.
Камерите спряха записа. Крис обеща на Карлов да му изпрати монтирания вариант и го поздрави за прекрасния разговор. Психологът не остана длъжен и също го засипа със суперлативи.
На монтажа Крис изгледа първите петнайсет минути и не видя нищо за махане. Помоли монтажиста Ники просто да сменя кадрите и да не реже нищо.

Състоянието на Марио можеше да се определи като „панически досадено“. Чувстваше се ненужен и сляп, а монотонността на задачите го убиваше. За да може да се разнообрази по някакъв начин, реши да редува преглеждането на финансовите отчети от сайта на ЕлБрокерс и проточилата се борба с архива на фабриката. Час гледаше цифри, час папки. След третия кръг му писна и извика Лора да помогне. Надяваше се, че ще види нещо в отчетите. Естествено, тя не само не видя нищо, което да я впечатли, но и скоропостижно заряза тази работа с фразата „Щом ти не си открил нещо, аз ли ще успея?“
Без да усетят, двамата се бяха заговорили за съвсем друго, което бе не по-малко неприятно – ситуацията в екипа.
- … ако все още можем да го наречем така – поклати глава Лора.
- Е недей сега, разбери я и нея – успокояващо каза Марио. – Не иска да изпуска нещата от контрол.
- Би трябвало вече да е разбрала, че не може да ги държи под контрол – възпротиви се Лора. – Единственият начин е да има доверието им, тогава няма да има защо да се безпокои.
- Ти не беше тук, когато ни хвана и й разказах за Крис и Мая, и за теб и мен – парира Марио. – А и май, сегашното положение няма да се проточи.
- А какво ще стане, ако ги съберем и им кажем, без тя да знае?
Администраторът погледна учудено приятелката си:
- Ще потвърдим тезата й.
- Е… случва се – безизразно каза Лора.
Марио хвърли поглед към един от мониторите, на него бе отворен архивът. Ужасно досадният, глупав, идиотски архив.
- Мая сигурно ще измисли начин да го подредим – замислено промълви Марио.
- Сигурно… - Лора прозвуча изкушаващо.
Помълчаха замислено. Администраторът се чудеше кое ще му навлече по-големи проблеми – това, че крие от Мая и Крис, или че Ева може да разбере, че им е казал за архива. Изводът бе, че ако информацията бъде подредена, Главната ще побеснее малко, но ще й мине. А на приятелите си, нямаше какво да предложи, за да оправдае предателството. Лора се молеше Марио да я послуша. Беше й писнало от криеницата и недомлъвките.
- Добре – едва чуто се съгласи Марио и Лора подскочи от радост. – Но!
- Какво? – момичето замръзна.
- Казваме й само за архива, но не и за това, по какво работи Крис!
- Да, разбира се! – бързо се съгласи Лора – За това кой по какво работи, се разбират сами!
- Точно така!

Ева изпитваше огромен дискомфорт когато се оказваше в държавни институции. Без значение дали ставаше дума за някоя административна или общинска сграда, започваше леко да се задъхва и усеща пристъпи на клаустрофобия. Това, че Орлов я бе помолил да го изчака в кабинета му, не й помагаше въобще. Би предпочела дъждовния и ветровит двор на Първо управление, пред перспективата да прекара дори минута в задушливото, овехтяло, деликатно лъхащо на мухъл помещение.
Полицаят се появи след петнайсет минути, сърдечно я поздрави и се извини за закъснението.
- Работим по случая с ЕлБрокерс, ужасно много бумащина има.
- Значи все пак са сгафили? – попита Главната.
- Засега не се разбира, уж всичко е наред, но дим без огън няма – полицаят явно имаше предвид отказващата да затихне обществена полемика.
- Точно затова съм тук.
- Охо! – Орлов впери приятно изненадан поглед в Ева. – Целият съм в слух.
- С Мая и Крис смятаме, че ударът идва от фабриката.
Погледът на полицая не се премести, но информацията го промени, сякаш вече не гледаше Ева, а мислите си. След няколко мига започна кима.
- Разбирам, разбирам, това е обяснение. Много добро обяснение – фокусът в очите на Орлов се върна. – Имате ли доказателства?
- Работим по тях, реших да те предупредя, за да не стане като миналия път – отговори Ева с деликатна усмивка.
- А Максимилиан? – продължи полицаят.
- Не знам, не си вдига телефоните, изчезнал е.
Орлов кимна със свити устни, явно мислеше. Вдигна поглед към Ева и заговори.
- Виж сега, ще ти кажа някои неща, които са политически…
Ева го слушаше и осъзнаваше, че ситуацията с ЕлБрокерс може наистина да има зловещи последствия. Щом държавата бе впрегнала службите си да проверят всичко възможно, но тихо, значи се безпокоеше от нещо много по-голямо.
- Естествено, това си остава между нас – завърши разказа Орлов.
- Разбира се! – С известна обида отговори Ева. – Ако открием нещо сигурно, ще ти дам знак. - Орлов присви очи и замислено впери поглед в Главната. – Какво?
- Искам Мая, Крис и Марио да погледнат нещата, които сме събрали за ЕлБрокерс.
Ева повдигна учудено вежда:
- Информацията на финансовото разузнаване?
- Не само на финансовото, - отговори Орлов. - Ако ще си помагаме, да си помагаме! Така или иначе ни се завъртяха главите от числа, не можем да измислим нищо друго.
Главната се усмихна деликатно. Наложи се да почака още десет минути в ужасяващия кабинет, но получи флашка. Още материал, щеше да получи по мейла. Вървейки по ветровития паркинг, бе доволна от две неща. Изненадващо добрия резултат това, което предполагаше, че ще бъде просто намек към Орлов за евентуално сътрудничество. И от факта, че вече не се намираше в кабинета му.
Mutafchiev
Мнения: 169
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк 2

Мнение от Mutafchiev »

12.
Мразовитата сутрин в парка посрещна Крис с лека мъгла. Журналистът получи потвърждение за интервюто преди половин час. Единственото, което успя да направи бе да се изкъпе набързо, да изпие кафето на екс и да вземе стабилизатора за телефона си. По пътя зареждаше двете устройства от запалката в старото родителско комби. Някакво чудо караше града да разсейва задръстванията по пътя му, така стигна точно навреме.
В парка имаше малко хора, които се появяваха и изчезваха между дърветата. Някои се разхождаха, други тичаха, трети бяха с кучетата си. Журналистът бръкна в един от страничните джобове на панталона и в момента, в който успя да напипа запалката по една от алеите се появи човекът, когото щеше да интервюира.
Мъжът с лидерска осанка, високо вдигната глава, къса, но разхвърляна прическа и целеустремен поглед се насочваше директно към Крис. Облечен бе със сиво есенно палто във войнишки стил, тъмен панталон и обувки. Неволно журналистът си спомни как, докато чакаше градския транспорт, нужният тролейбус неизменно идваше след като запали цигара. В случая имаше късмет, затова заряза запалката и бръкна в другия страничен джоб, от който извади стърчащия стабилизатор. Зад новодошлия се движеше още един човек, облечен изцяло в черно, явно бе охранител.
- Здравейте, вие сте Крис? – поздрави мъжът с уверен глас.
- Да, господин Максимилиан – журналистът стисна ръката на финансиста и му показа стабилизатора. – Не очаквах, че ще се срещнем толкова бързо.
- Господин Симсън ви препоръча като много съвестен човек, а и следях историята с фабриката за фейкове. – Крис се усмихна в отговор. – Особено хитър беше начинът, по който отиграхте удара по сайта си.
- О, това го измисли Марио, нашият админ!
- Предайте му специални поздравления от мое име – усмихна се Максимилиан и си погледна часовника.
- Да започваме!
Крис сложи телефона в стойката на стабилизатора, натисна копче на дръжката, осите се раздвижиха, машинката се оживи. Журналистът се вгледа в екрана на устройството, помоли Максимилиан да каже нещо, за да се убеди в качеството на звука. Охранителят също извади телефон и започна да снима случващото се. Явно Максимилиан искаше да има свое копие на интервюто. Както се бяха разбрали, щяха да карат направо, затова първият въпрос бе кратък и ясен:
- Защо не се появявахте в медиите досега?
- Защото не мисля, че има нужда да подклаждам огъня на една истерична манипулация.
- Наистина ли е такава? Дискусиите в интернет са много ожесточени.
- Такава е – категорично заяви финансистът. – Що се отнася до дискусиите в интернет, те са просто шум. Фактите са, че нито един от хората, които са оставили средствата си под наш надзор, не е претърпял загуби.
- А човекът от видеото?
- Провокатор – кратко отговори Максимилиан.
- Можете ли да дадете подробности?
- Не, защото имаме договорни отношения с него, но и той не е изгубил парите си.
- Получил ли ги е обратно?
- Ще може да изтегли цялата сума, след като бъде размразена. Периодът е описан в договора му, и ще изтече след десет календарни дни.
- Как смятате да възстановите реномето си?
- Като издържим на атаката – усмихна се Максимилиан, изчака Крис да поеме въздух за следващия въпрос и бързо изстреля. – За жалост, нямаме повече време.
Журналистът рязко затвори уста, присви устни и спря записа.
- Благодаря, жалко че не можем да поговорим повече.
- Сигурен съм, че в близко бъдеще ще можем да проведем един от любимите ви едночасови разговори без прекъсване – усмихна се загадъчно Максимилиан.
Двамата стиснаха ръце и финансистът с бърза крачка се отправи в посоката, от която беше дошъл заедно с придружителя си.

Денят за Мая започна лениво и самотно с бележка от Крис, гласяща „Ще се видим в офиса!“. Направи чай, закуси бърз сандвич и тръгна към редакцията. Завари приятеля си съсредоточено пишещ нещо, реши да не го разсейва, целуна го по бузата, направи още чай и седна на бюрото си. Всичко предвещаваше, че я очакват доста скучни часове, които дори не знаеше как да запълни. Преведе няколко кратки материала и докато се чудеше какво сериозно нещо да захване, то само се появи.
След десетина минути чат, изпълнен с шегички Мая се оказа пред машината за кафе във фоайето на сградата, говорейки с Алекс. Мъжът я бе изненадал приятно, като й бе донесъл чаша чай така, както тя го обичаше.
- Много ти благодаря за коментара за онази кампания, - започна Алекс. – Помогна ни да я изпипаме!
- Няма за какво – усмихна се свенливо Мая, - нищо не разбирам от такива неща.
- Или лъжеш, или имаш талант – засмя се Алекс. – Клиентът хареса всичко и мисля, че ти дължа обяд!
- Оу! – ококори се Мая, надяваше се, че ще може да се види с Крис.
Алекс усети неувереността й:
- Извинявай, може би прекалено бързам – заговори припряно той. – Толкова дълго време не ти пишех, заради работата, нахално е да те каня на среща. – Мая се бе ококорила и се опитваше с жестове да го успокои, но той не спираше. – Разбирам, че работата ми може да ти изглежда не особено важна, но всъщност е много отговорна. Иначе как хората биха могли да разберат, без такива като мен, какво е най-добро за тях?
- Спри, спри – Мая сложи ръка на рамото на Алекс. – Прав си, просто ми дойде изневиделица. Да обядваме!
Докато рекламистът караше спортния си седан към някакъв ресторант и се опитваше да поддържа разговор с Мая, тя мислеше за Крис. Чувстваше се като предател, задето се бе съгласила да излезе с Алекс. Безпокоеше се, че журналистът ще я потърси, за да се видят, но тя няма да може да отговори. Това, което започна като просто проучване бързо излезе извън контрол. Гузната съвест започваше да я гризе малко по малко.
Като се изключат притесненията, може да се каже, че обядът мина доста приятно. Алекс бе по-различен от Крис, полагаше повече грижи за външния си вид, бе някак по-спокоен и сигурен в себе си. Определено бе интелигентен и с чувство за хумор.
Върнаха се на работните си места след два часа. За това време Крис не бе потърсил никакъв контакт с Мая. Когато влезе в нюзрума, видя че приятелят й разговаря активно с Ева и Лавър в кабинета. Явно дори не бе забелязал отсъствието й. Първоначално й олекна, почувства се като ученичка, пушила цигари и успешно излъгала родителите си, че не е. След малко в душата й се настаниха съвсем други чувства. Обида и яд. Никога досега Крис не бе забравял за нея, никога не се бе случвало да не получи дори малък знак на внимание от негова страна. Замисли се, дали наистина това е първият път, когато е такъв. Прегледа чатовете помежду им. Последното съобщение бе отпреди два дни и гласеше „ще купя кисело мляко и хляб от супера, искаш ли нещо?“.

За Крис денят бе много по-динамичен. След като написа обзорен материал, опирайки се на изпратените до всички от Мая описания на събитията с ЕлБрокерс, пусна видеото с Маскимилиан, от което бе отразял само последното изречение. Случилото се в последствие можеше да се определи като буря. Интернет пространството закипя от коментари, статии, мемета и всякакви други видове изразяване на мнение. Дискусиите се възобновиха с нова сила и в големите медии, където редовните коментатори отново заляха аудиторията с огромно количество думи, често подредени на случаен принцип. Сайтът отново стана най-посещаваният новинарски източник в страната.
Задоволството на Крис бе помрачено от пристигането на Ева, която първо го поздрави за удара, а после почти му се скара. Трябвало бил да я предупреди, да се подготвят, да се знае, че Максимилиан ще говори пред сайта. Крис деликатно й намекна, че има обективни причини за сниманото с телефон видео в парка. Успя да я убеди, че всичко е станало мигновено, едва когато й показа кореспонденцията с номера, който бе получил от Симсън. Като прочете изключително ясните и ограничаващи условия за интервюто, Ева се поуспокои. В този момент някой й се обади, изгони Крис от кабинета. Докато говореше се наведе над компютъра и се вгледа в екрана. След две минути, като приключи разговора, го накара да се върне.
Конското продължи с привикването на Лавър. Нямаше очевидна причина за това, но и заместникът понесе упреци за организацията на работата. В крайна сметка му бе възложено да следи изцяло снимачната техника, както и с Крис да разпределят отговорностите по видео рубриките. Данданията се оказа полезна за журналиста, защото половината от нещата, с които се занимаваше досега отпадаха.
Радостта, за съжаление, бе кратка. Следващата група хора, привикани в кабинета бяха Мая, Лора и Марио. На тях им бе обяснено, че е нужно да се стягат, защото ситуацията с ЕлБрокерс се развива прекалено бързо и изостават от другите. Резонната забележка, че Крис единствен е успял да говори с Максимилиан и това оставя конкуренцията далеч назад, не повлия особено на Ева. Тук Главната извади убийствен коз. Отнякъде бе изнамерила финансови отчети, транзакции и всякакви други операции, правени от ЕлБрокерс. Вече ги бе изпратила на пощите им. „За лично ползване са, тоест всички изводи, които се получат от тях, трябва да се докажат по друг начин“, отговори тя на немите шокирани погледи на служителите си.
- Сега разбра ли, Крис, защо е хубаво да ми казваш, че ще правиш нещо? – синият поглед се впи в журналиста. – Какви въпроси ще искаш да му зададеш, след като прегледаме всичко?
Крис замълча, очевидно бе, че няма смисъл да доказва каквото и да е. След конското се заеха да разглеждат новопостъпилия материал.
Mutafchiev
Мнения: 169
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк 2

Мнение от Mutafchiev »

13.
Ръцете на Крис отмаляха и той се отпусна задъхан по корем на пода след последната серия лицеви опори. Вратата на спалнята се отвори. Две прекрасни голи стъпала се появиха в хола, спряха пред лицето му. Той измуча. Единият крак се вдигна и Крис усети стъпалото на гърба си, после второ. Мая направи малка крачка, гръбнакът на Крис изпука, а той издаде доволен, трудно описуем звук. Още една крачка, мъжът под краката й отново изстена, на Мая й стана забавно и тя едва чуто се засмя.
Когато слезе от него, Крис скочи от земята, прегърна я и силно я притисна към себе си.
- Зъбите! Първо зъбите! – каза Мая и леко го отблъсна от себе си.
Пусна я, тя рязко се наведе към него, захапа рамото му и избяга в банята. Когато излезе оттам Крис я чакаше с чаша чай и я гледаше с игрива усмивка, докато отпиваше от кафето си. Следващият половин час можеше да се опише като „идеалното начало на деня“.
Когато стигнаха до редакцията, бяха бодри и готови за подвизи. Мая се захвана да дочита материалите от Орлов, а Крис трябваше да прегледа въпросите за няколко интервюта. Докато се чудеше до каква степен е адекватно питането: „Как виждате бъдещето на музикалната индустрия“, отправено към четиринайсетгодишно момче, спечелило някакъв риалити формат, Крис усети огромна сянка да пада зад гърба му.
- Здрасти, Крис – каза Лавър сериозно.
Журналистът се усмихна за поздрав и зачака заместникът да каже това, което очевидно го притесняваше.
- Снощи се замислих за историята с Максимилиан и всичко покрай него – започна Лавър. – Подозирам, че може би има връзка с фабриката за фейкове…
- Оу! - Крис повдигна вежди.
Не знаеше кое точно предизвика реакцията му. Очевидното притеснение на Лавър, начина по който го изрази, или това че се бе забавил толкова с извода си. За щастие, грамадата я интерпретира като истинска изненада и клекна до седящия Крис.
- Да! – Започна да говори тихо и бързо. – Смятам, че някой си разчиства сметките с Максимилиан и затова го удря така!
- Много е вероятно… - потвърди Крис, показвайки възможно най-сериозното си изражение.
- Нали? – Зарадва се Лавър. – Затова седнах снощи и се порових малко в интернет. Събрал съм списък със сайтове на икономисти и брокери, които дават доста информация.
- Това е много интересно!
- Знам! Ще ти го пратя сега, секунда…
Лавър извади телефона си. Апаратът изглеждаше миниатюрен в огромните му ръце. По чудодеен начин, без да направи нито едно грешно натискане, изпрати файл на Крис.
- Надявам се, съм ти помогнал!
- Със сигурност! – с искрена благодарност отговори журналистът.
- И имам една молба – Лавър продължи да говори все така тихо и съзаклятнически. – Става ли първите две-три седмици да наблюдаваш как се справям с видео рубриките, които ми даде Ева?
- Естествено!
Крис си спомни разказа на Марио за това колко се е притеснявал Лавър, когато бе поел управлението на сайта в отсъствието на Ева. Затова вместо да се ядоса, както от молбата на заместника, все пак имаше много работа, така и от подхода „аз на теб, ти на мен“, той с удоволствие се съгласи. Беше му приятно да надзирава снимките, а и не искаше Лавър да се чувства зле.
Когато грамадата се отдалечи, журналистът дръпна файла и от любопитство погледна кога е създаден. В 02:17, явно Лавър бе прекарал трудна и безпокойна нощ. Отвори го, нищо че можеше да предположи с голяма доза вероятност съдържанието му. Не сгреши. Заместникът беше събрал и описал двайсетина линка, които водеха към различни икономически сайтове. Информацията в повечето случаи бе банална, особено тази, която се намираше на страниците на конкуренти на ЕлБрокерс. Тъй като не разбираше грам от пазари и цени, Крис се ориентираше по текстовете и за себе си заключи, че не би поверил парите си на никой от тях. Логиката му бе, че ако някой се отнася толкова нехайно към думите, с които привлича клиенти, един Бог знае какво ще направи с парите им.
След като погледна първите два линка, реши да не отваря всички, а да пробва още два на късмет. Веднага му провървя. Точно до някакъв анализ за цената на криптовалутите, имаше огромен банер със снимка на симпатична блондинка, а долния му край пиеше „Фрай“. После снимката се смени с такава на някакъв мъж и надпис „Даскалов“. Крис отвори банера и се оказа на страница, която рекламираше лекция за финансова грамотност, а Ана Фрай бе една от лекторките. Събитието щеше да се проведе в близките дни и журналистът си запази място.
Върна се към прекъснатото от Лавър занимание. Прегледа отново въпросите, реши, че четиринайсетгодишният певец ще може да разсъждава за бъдещето на музиката, когато му мутира гласа и махна това питане. Отиде при Лавър.
- Много ти благодаря! – каза сърдечно Крис.
- Нещо интересно ли откри? – с известно учудване попита заместникът.
- Да, много интересно! – усмихнато отговори журналистът – Дай да ти видя графика, за да наредим нещата.
Лавър бързо отвори шарена таблица на компютъра си и двамата започнаха да го обсъждат. Малко по-късно Крис слезе да пуши.
По средата на цигарата, която му се стори особено сладка, видя как габаритите на спортния седан на Алекс присветват, вратата на сградата се отваря и от нея се появява собственикът. С широка усмивка се приближи до Крис и му стисна здраво ръката:
- Браво! Евала! Много си добър!
- Ъ-ъ-ъ, благодаря… - неуверено отговори журналистът.
- Интервюто с Максимилиан, цялата държава го търси, ти го снимаш в парка! Гениално!
- А-а-а – Крис схвана за какво иде реч, усмихна се и скромно продължи. – Той не каза кой знае какво, а и стана случайно.
- Важното е, че се появи при вас! Що се отнася до случайното, знаем, че никога не е такова – Алекс продължаваше да сипе комплименти.
- Тоя път е – усмихна се Крис и реши да промени темата. - А при вас как върви? Свикнахте ли с новото място?
- О, много е удобно за работа и на повечето клиенти им е близко. За мен е малко зор, де – оплака се Алекс.
- Далеч ли ти е?
- Разбираш, че с нея – рекламистът кимна към колата си, - нищо не ми е далеч. Но трябва да излизам по-рано, приятелката ми се ядосва.
- Ще измислиш как да я задобриш – усмихна се Крис, вече започваше да му личи досадата от опитите на добре облечения мъж изкуствено да поддържа разговора.
- Естествено! Знаеш ли? – Алекс огледа журналиста от глава до пети. – Можеш ли да ми направиш услуга? Правим една кампания, бих се радвал ако й хвърлиш едно око.
- О, не разбирам нищо от реклама, за жалост – оправда се Крис и за да бъде сигурен, че нещата ще спрат продължи. – Опитвал съм се да схвана как работят нещата при вас, но уви, не става.
- Въобще не е… - Алекс се опита да убеди Крис.
- А и имам много работа сега, покрай брокерите, борим се да запазим инерцията от лятото, разбираш.
- Да, да – веселото изражение на Алекс не се промени дори на йота, въпреки отказа. – Разбирам, жалко, щеше да е много интересно да чуя мнението ти. Е, ще тръгвам, че се застоях!
- До скоро! – усмихна се Крис, двамата си стиснаха ръцете и Алекс тръгна към колата.
Журналистът запали още една цигара, за да се отърси от непонятно защо неприятното присъствие на Алекс. Към средата й получи потвърждение на резервацията за семинара, което му оправи настроението. Така от половинките на две цигари, успя да получи удоволствие като от една цяла.
Останалата част от деня мина достатъчно скучно. Докладва на Ева за подхода, който е открил към Фрай, не пропусна да спомене Лавър. Попреведе малко материали и се зарови във финансовите отчети, получени от Орлов. Периодично пращаше смешки на Мая. Беше му приятно да наблюдава реакциите й. Как съсредоточено чете или пише нещо, получава някое меме от него, и лицето й се променя. Бе еднакво красива, когато се смееше, гнусеше и обръщаше очи.
В края на работния ден я накара да излязат малко по-рано, за да може да се „поцелуват“. Червенокосото момиче бе разтопено от ненадейно избухналата любвеобилност на Крис. Лора и Марио ги завариха впити един в друг в колата на Мая и единственият коментар на администратора бе риторичният въпрос „Задната седалка чиста ли е?“.
Уговорката на групата бе да вечерят в дома на Лора и Марио, където да обсъдят нещата, които са открили в документацията от Орлов. По пътя се чудеха какво да поръчат за ядене и достигнаха до извода, че YoPizza им липсва. Въпреки, че бе параван за фабриката за фейкове, храната бе вкусна, а доставката бърза. В крайна сметка стигнаха до консенсус, че ще вечерят бургери от едно новооткрито място.
Докато чакаха доставчика, се настаниха в хола и започнаха да говорят за общи неща. Лора и Марио очевидно бяха притеснени, личеше че искат да кажат нещо, но не знаят как да започнат. Мая и Крис си хвърляха погледи, с които отбелязваха, че нещо не е наред. В поредния път, когато очите им се срещнаха, двамата без думи се разбраха, че е време да улеснят приятелите си.
- Кажете какво има – започна Мая.
- Аха, не е хубаво да се храним напрегнати – допълни Крис.
Лора и Марио се спогледаха, после се обърнаха към Мая и Крис с изгубени погледи, явно се безпокояха.
- Няма да ви изядем – успокои ги Крис.
- Поне ако бургерите стават – пошегува се Мая.
Администраторът си пое дълбоко въздух и бързо изстреля:
- Добре, първо искам да знаете, че ви казваме, защото не можем повече така.
- Да! – допълни Лора. – Изпитваме ужасно чувство за вина и ни липсвате много.
- От друга страна, имахме сериозни аргументи да си мълчим – продължи Марио.
Мая и Крис гледаха приятелите си неразбиращо, но осъзнаваха, че ще чуят нещо много сериозно. Инстинктивно се приближиха един към друг на дивана. Лора и Марио спряха да говорят, спогледаха се.
- Имаме архива на фабриката – каза тихо Марио и заби поглед в холната масичка.
Настъпи тягостна тишина. Неразбиращите очи на Крис и Мая се местеха от Лора към Марио и обратно. За момент мозъците им блокираха, стори им се, че не са чули правилно.
- Какво? – попита Крис.
Марио вдигна умоляващ поглед към журналиста, не искаше да повтаря казаното.
- Имате архива на фабриката? – повтори Мая, по-скоро на себе си.
Лора и Марио кимнаха, а Крис и Мая се спогледаха ококорени. В очите си прочетоха шок и гняв.
- Целият ли е? – започна разпита журналистът.
- Да – отговори Марио.
- От колко време го имате? – продължи Мая.
- Няколко месеца – каза тихо Лора.
- Защо не ни казахте? – Крис гледаше Марио с убийствен поглед.
- Ева – промълви администраторът.
- Защо? – Мая местеше поглед от Лора към Марио и обратно, опитвайки се да ги хване в лъжа.
- Иска да контролира нещата, за да не се повтори историята от лятото – обясни Лора.
Мая и Крис изгубиха ума и дума. В главите им пулсираха много мисли, но два въпроса се открояваха по силата, с която биеха по черепните им кутии. „Защо Ева се държи така?“ и „Кога щяха да ни кажат?“. Без да усещат се бяха хванали за ръце, погледнаха се. Изведнъж шокът от новината се изпари. В очите си прочетоха нещо неочаквано. Бяха гузни. И двамата се чудеха как ще реагира другият, когато разбере, че правят собствени разследвания. Усетили колко болка носи горчивият вкус на тайната, никой от тях не събра смелост да каже своята. Сведоха погледи.
- Благодаря, че ни казахте – каза Крис.
- Радвам се, че го направихте – допълни Мая.
Лора и Марио се спогледаха, не бяха очаквали подобна реакция. Спокойствието, с което бе поднесена ги стресна.
- Нека работим заедно по него – обади се Марио.
- Нека – лицето на Крис се усмихна, но очите му изразяваха безпокойство.
- Има ли нещо интересно, което сте открили досега? – попита Мая.
Марио започна да обяснява за защитата на архива, за проблемите, които е имал с това. Лора също разказа как се опитала да помогне, но нищо полезно не свършила. Дойде доставчикът, вечеряха. Разбраха се, че ще започнат заедно работа по архива, а Ева ще продължи да мисли, че положението не се е променило. Върнаха се към първоначалния план с анализ на документацията от Орлов. Изводите не бяха по-различни от тези, до които бяха достигнали службите. Единственото, което се различаваше бе, интерпретацията на многото нови сметки, появили се през последните месеци. Според Мая, те щяха да бъдат използвани за нещо, за съжаление, никой не успя да измисли за какво.
Вечерта мина тихо и спокойно, но във въздуха витаеше духът на напрежението. Периодично се показваше в някоя фраза или жест, но бързо се скриваше зад шега или пиперлив коментар.
Когато изпратиха гостите, Лора и Марио се съгласиха, че постъпиха правилно и бяха готови да приемат последствията от действията си. Мая и Крис размениха едва няколко реплики за това, че въобще не се бяха замисляли за архива и колко неочаквано са се развили събитията. Никой от тях не искаше да задълбава темата, защото усещаше, че тя бе малкото зло.
Mutafchiev
Мнения: 169
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк 2

Мнение от Mutafchiev »

14.
Орлов много харесваше буферните паркинги на метрото. Причините бяха изключително професионални. През последните години бе успял да хване десетина престъпника, които използваха съоръженията. По някаква причина, бяха решили, че е много добра идея да оставят колите си там и да се придвижват до местопрестъплението и обратно с метро. Да извършиш нещо незаконно и после да слезеш в силно ограничено пространство, наблъскано с камери е проява на върховна логическа мисъл. Особено му хареса един крадец, който набелязваше апартаменти на богаташи. Проучваше ги много добре, алармени инсталации, сейфове, всичко. Влизаше, крадеше ценностите и парите, след което изчезваше яко дим. Този, не без основание наричан „Каспър“, защото сякаш минаваше през стени, в един прекрасен ден направи две фатални грешки. Не само, че пътува с метрото, облечен с дълъг панталон и суичър през август, с което привлече вниманието на органите към огромната си раница. Но бе паркирал колата си точно под една от камерите в буферния паркинг. Последва псевдорутинна проверка от патрул на пътната полиция, която откри над 250,000 кеш в раницата. Така Каспър бе подложен на съдебен екзорцизъм, а жертвата трябваше да посрещне проверка на данъчните, защото доходите й не предполагаха притежание на подобна сума.
Желанието на Максимилиан да се срещнат точно на такова място, накара Орлов да се изненада приятно. Първо от факта, че финансистът иска среща, и второ, теренът определено носеше късмет на полицая. Даже паркомястото – 34, му се стори заредено положително. Седеше в колата и пушеше, когато видя как по стълбите, водещи към повърхността се появява гордо изправена фигура. Насочи се директно към паркираната кола. Спря на около два метра разстояние и зачака. Орлов се принуди да слезе.
- Здравейте, господин Максимилиан – поздрави полицаят.
- Здравейте, благодаря, че се отзовахте толкова бързо на… - мъжът се огледа – необичайната ми молба.
- Разбирам, че имате резерви към местата, където се появявате – усмихна се Орлов. – Предполагам, че не искате да седнем в колата по същата причина?
Максимилиан леко се усмихна и кимна:
- Не е лошо да си параноик, лошо е, когато има защо. Потърсих ви, защото смятам, че имам нужда от… помощ.
- Слушам – повдигна услужливо вежди Орлов.
- Знаете какво е положението и виждате, че атаката срещу мен не спира – започна Максимилиан. – Много далечни познати от органите ми казаха, че в момента тече проверка срещу мен…
Орлов гледаше втренчено и с интерес събеседника си, без да реагира.
- …засега не са дошли лично – завърши Макисмилиан.
- И с какво мислите, че мога да ви помогна?
- С интерес следях историята с бившия ви шеф, в която бяхте главно действащо лице и в този ред на мисли – усмихна се финансистът, - поздравления за повишението.
- Благодаря – кимна Орлов, - постът заместник началник на Първо е доста надценен.
- Зависи какво ще правите на него – каза Максимилиан сериозно. – Смятам, че вие сте човекът, към когото трябва да се обърна. – Орлов придоби съсредоточен вид и кимна. – Искам да изпреваря всякакви опити за институционални атаки срещу себе си.
- Звучи… амбициозно – нервно се усмихна полицаят.
- За целта, - продължи Максимилиан, сякаш не го чу, - съм готов да ви предоставя цялата документация от дейността на ЕлБрокерс. Естествено, бих се радвал, ако това стане тихо. За да сте сигурен в намеренията ми, вие кажете как предпочитате да се случи това.
Лицето на Орлов не трепна, но вътрешно ченето му увисна толкова много, че сякаш го удари със страшна сила по палците на краката. Полицаят бързо се взе в ръце:
- Много любопитно предложение – започна той. – Понеже сте откровен за целите си, аз също ще ви кажа, че без министъра няма да стане. Нужно е да го оформим така, че да не излезе после, че ви защитаваме и пазим. Нашата работа е да хващаме закононарушители и ако открием нещо в документацията ви…
- Разбира се – непоколебимо отговори Максимилиан. – Що се отнася до министъра, вие преценете до каква степен може да му се вярва. Все пак имате опит с корумпирани шефове.
- Смятате, че атаката срещу вас идва от кръга, който преди дерибействаше в Първо? – повдигна вежда Орлов.
- Смятам, полицай Орлов, че не мога да вярвам на никого, защото ме атакува нещо много голямо. Единствената причина да се срещна с вас е авторитетът ви. Нищо друго.
- Разбирам, ще направя всичко по силите си, за да организирам нещата чисто и без много шум.
- Благодаря – двамата си стиснаха ръцете. – Можете да ме намерите по всяко време на номера, който имате.
Орлов кимна, Максимилиан се обърна и закрачи към стълбите.

Нощта бе неспокойна за Марио и Лора, двамата дълго обсъждаха ситуацията с Мая и Крис. Тъй като нямаше как да направят какъвто и да е извод, още по-малко предположение за бъдещето, разговорът имаше терапевтично значение. Сутринта, недоспали, обезпокоени и умърлушени се разделиха. Лора отиде в университета, Марио на работа.
В това странно и доста неприятно безтегловно състояние администраторът посрещна Мая в стаята си. Явно бе успяла да се наспи и бе в привичното лъчезарно настроение. Държеше се както обикновено и не направи абсолютно никакъв намек за нещата, които бе научила снощи. Администраторът не знаеше как да се държи, затова когато разбра, че е много вероятно въобще да не повдигне темата, започна да обяснява проблема с архива.
- … съответно файловете от един проект са разхвърляни по всички папки на случаен принцип. Не знам как да ги подредя.
- Аха – Мая гледаше съсредоточено монитора, после обърна огромните си зелени очи към Марио. – Може ли да пробвам нещо?
Администраторът вдигна ръце от клавиатурата и мишката в знак, че всичко е на нейно разположение. Мая направи нова папка, след което копира файловете от първите пет-шест папки в нея и ги подреди по ред на създаване. Чу зад гърба си тежко преглъщане, обърна се и видя тресящото се, мораво, шокирано лице на Марио.
- Какво? – попита момичето.
- Месеци – прошепна той, а брадичката му трепереше като желе.
Мая се намръщи неразбиращо.
- М-м-месеци – с всяка дума гласът му ставаше по-писклив. – Месеци наред, всеки божи ден го мисля и… и…
Лицето на администратора почервеня като нажежено желязо, а по челото избиха малки капки пот. Мая се стресна:
- Спокойно! Спокойно! Искаш ли вода? Ще ти донеса вода! – Скочи и започна да го гали по рамото. – Дишай! Не забравяй да дишаш!
Марио вдигна ръце на нивото на лактите си и започна мощно да диша през устата и носа.
- Ей сега ще дойда! – изхвърча от стаята, за да донесе вода на получилия пристъп на ярост админ.
Десетина минути по-късно и половин литър почти ледена вода, Марио се бе успокоил. Мая го гледаше с тънка усмивка:
- Наистина ли го мъчиш с месеци?
- Да – отговори администраторът и леко потрепна.
- Е, поне ще можеш да го довършиш – усмивката й стана още по-широка.
- Искаш аз да извадя всички файлове и да ги подредя? – ококори се Марио.
- Приеми го като наказание за мълчанието – тя повдигна вежди.
Погледът на Марио се промени:
- Нищо не казахте с Крис за това.
- А какво да кажем? – усмивката изчезна от лицето на Мая.
- Ами не знам, да ни се бяхте развикали, скарали, нещо…
- Какво щеше да се помени? А и за какво да ви обвиняваме? Ева ви е дала материал и ви е казала да не го споделяте.
- Но важен материал за всички – упорстваше Марио.
- Виж, разбирам, че ви е било тежко, а сега се чудите защо не беснеем – започна успокояващо Мая. – Да, ядосани сме, разочаровани сме, но вие с Лора нямате вина. Нали в крайна сметка ни казахте въпреки Ева?
- Така е, но сега вие не ни вярвате – не се успокояваше Марио.
- Не е така, точно обратното. Показахте, че може да ви вярваме – усмихна се Мая.
- Наистина ли? – кръвта вече бе отстъпила от лицето на администратора и бузите придобиваха обичайния си цвят.
- Да, но виж, какво ще реши Ева… - червенокосото момиче многозначително повдигна вежди.
- Уфффф – Марио почти изхлипа. - Имаш същото ужасно чувство за хумор като Крис!
- Иначе как щяхме да се понасяме? – Засмя се тя и стана. – Не се безпокойте с Лора, всичко е наред!
Наведе се към Марио силно го прегърна, долепи буза до главата му и излезе.

Крис прибираше камерата, микрофона и статива в чантите, след току що приключилите снимки. Темата бе за това по какъв начин сервизите за компютри лъжат клиентите си. Вдъхновението – счупеният му лаптоп. Оказа се, че има доста схеми, които майсторите използват и няма особено значение дали сервизът е оторизиран или не. В последните години особен интерес предизвикваха видеокартите, заради огромното търсене. Измамниците се възползвали от това, че повечето потребители трудно могат да открият причината за проблема. Така, когато изгасне мониторът на лаптоп, заради повреда в кабел, те обяснявали, че причината е във видеокартата. Ако лаптопът не е гаранционен, просто взимали парите за ремонт и оставяли старата видеокарта. Ако е в гаранция, съобщавали на производителя, че чипът е за смяна и получавали нов. Слагали го и взимали стария, който работи. Така измамникът излизал на плюс с една видеокарта.
По пътя Крис мислеше как да предаде информацията достатъчно разбираемо и приятно за гледане. За щастие, се бе постарал да снима достатъчно много кадри, с които да визуализира почти всяка крачка от описаните схеми. Когато стигна до редакцията Ева го привика в кабинета си.
Едва сега по главата го удари мисълта, че Главната не само не му вярва, но и го е лъгала дълго време. Освен това е спъвала и потенциалното финално затриване на фабриката. Първосигналното му желание бе директно да повдигне въпроса, възможно да се скара с нея. Естествено, имаше достатъчно разум да не го прави. Прекрасно осъзнаваше, че ако тръгне с рогата, с Мая ще изгубят предимството, което получиха от Лора и Марио. Щеше да прецака и тях. Отгоре на това, в последно време Ева не беше на себе си. По неизвестна причина, Главната бе станала абсолютно непредвидима. Затова Крис се постара да се държи максимално неутрално и да не показва нито огорчение, нито обида, нито да преиграва в прикриването на истинските си мисли.
- Напоследък биеш рекорди – доволно го посрещна Ева. – Максмилиан, разговорът с Карлов. Поздравления!
- Благодаря – усмихна се Крис. – Сега снимах един сервиз за компютри, мисля, че ще е интересно.
- Нали не си говорите за това кой… - Ева се замисли. – Процесор или както там му викате е по-добър?
- Не, - засмя се журналистът, - за измами при ремонт.
- О, това е добре! Извиках те за друго, - Главната рязко смени темата. – Докъде я докарахте с анализа на ЕлБрокерс?
- Единственото, което се набива на очи е, че през последните месеци клиентелата им рязко е скочила и все с минималната възможна сума за вход.
Ева се намръщи:
- Възможно ли е да са имали някаква много успешна рекламна кампания?
- Прирастът е прекалено голям, едва ли е това. Мая предполага, че има нещо гнило в тази история, но още не знаем какво може да е.
- Разбирам – въздъхна тя. – Или първи ще се сетим какво означава, или ще разберем… по възможност отново първи.
- Следим ситуацията, мислим я – повдигна рамене журналистът.
Ева кимна разбиращо и замислено. Изведнъж тропна по бюрото с две ръце:
- Кога ще се съберем пак у нас? Димов се е запознал с един дядо от съседното село! Купува месо и мляко от него. Става прекрасно барбекю!
- Ще говоря с другите и ще се разберем – усмихна се Крис.
Когато излезе от кабинета срещна питащия поглед на Мая, която го гледаше от другия край на нюзрума. Журналистът леко поклати глава и събра вежди в знак, че нищо кой знае какво не е станало. Докато монтираше видеото за компютърните чаркове, се чудеше как Ева може да се държи така. Явно си бе внушила, че постъпва правилно и наистина вярваше в това, което бе казала на Лора и Марио. В същото време ги канеше на барбекю, явно умееше да разграничава професионалното от личното.
Mutafchiev
Мнения: 169
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк 2

Мнение от Mutafchiev »

15.
- Става дума за много мащабен проект – започна встъплението си Симсън. – Искам да направя първата и най-голяма мрежа зарядни станции за електромобили у нас.
Димов повдигна вежди и кимна.
- Знаеш, че става дума за разрешителни от общините, договори с енергийните дружества, строителство. – Продължи Симсън. – Конкурси за финансиране, дотационни програми, постоянен контакт с държавата. Договори с подизпълнители, доставчици, поддръжка. Много неща са. Смятам, че твоята кантора може да се погрижи за всичко това.
- Може – съгласи се Димов.
Адвокатът наблюдаваше интернет магната, който направи нещо извънредно – дошъл бе на крака в кантората. Симсън предпочиташе да говори за работа на своя територия, където можеше да смазва събеседниците си с всичко. Започвайки от интериора и завършвайки с това, че бе цар на положението. Димов предположи, че ситуацията е спешна, затова Симсън е решил да не се занимава с любимите си формалности.
- Предполагам, че работата трябва да започне вчера? – каза адвокатът.
- Миналата седмица – усмихна се Симсън.
- Аха – Димов погледна бюрото си. – Това е проект, който ще изиска цялото ни време и ще се превърне в приоритетен. На практика няма да можем да поемаме други случаи, ако започнем да го правим.
- Така е, затова и ти ще определиш хонорарите за него – отговори Симсън и уточни. – Естествено, в разумни граници. Сигурен съм, че няма да опиташ да се възползваш от симпатиите ми.
Димов се усмихна:
- Надявам се, че никой не се възползва от симпатиите на другия.
Помълчаха, адвокатът обмисляше силите и ресурсите, с които разполага. Оценката на всичко отне минута.
- А какво правим, ако сайтът пак се окаже в приключение?
- Има ли такива изгледи? – поинтересува се Симсън.
- С Крис и Мая никога не знаеш – усмихна се Димов, интернет магнатът също се ухили и поклати глава в знак на съгласие. – Засега няма.
- Убеден съм, че ще можеш да разпределиш задачите, в случай, че пак решат да са палави.
Предложението бе повече от изкушаващо. Следващите две-три години щяха да се окажат златни, а контактите на всички адвокати в кантората щяха да се разширят неимоверно много. Не на последно място, фактът, че Симсън е избрал точно тях за изпълнението на подобен проект, щеше да бъде по-силен аргумент от всяка диплома, от всяко спечелено дело до този момент. Репутацията им нямаше да има равна.
- Добре, съгласен съм – кимна Димов. – Но няма да зарязваме започнатите дела. Това означава, че екипът, работещ по проекта ще се увеличава постепенно.
- Разбира се, разбира се – съгласи се Симсън. – Ако беше другояче, бих се замислил. Щом зарязвате едни клиенти, заради други с повече пари, значи някой ден можете да зарежете и мен.
Димов се усмихна в отговор. Изправиха се и стиснаха ръце с уговорката, че офертата за съвместната им работа ще се окаже при Симсън до края на деня.

Крис се настани на един от последните редове в добре осветената конферентна зала. Просторното помещение, намиращо се в средняшки хотел, постепенно се пълнеше. Журналистът с любопитство наблюдаваше хората наоколо. Можеха да се разпределят в три основни групи, като бе трудно да се определи коя е преобладаваща. Първата бе представена от млади, опитващи се да бъдат добре облечени момчета и момичета. Бяха с костюми, но без вратовръзки, по-смелите носеха кецове. Държаха се така, както бяха гледали във филмите за бизнесмени или бяха учили по презентации и курсове. Комизъм на гореописаното добавяше и средната възраст на тази група – 20-23 години. Накратко казано – Крис не бе виждал толкова много хора да държат пръстите на ръцете си във формата ромб на едно място.
Представителите на втората група бяха малко по-големи от Крис, от 35 докъм 50 годишна възраст. Старанието в грижата за външния им вид също се изразяваше в костюми, някои бяха с вратовръзки. Погледите бяха светнали, усмивките широки. Въпреки това, от всяко тяхно движение лъхаше фалш. Приличаха на хора, събрали се на среща на випуска 20 години след завършването.
Третата група бе най-колоритна и интересна. Никой в нея не бе спазил бизнес дрескода, а съдейки по всичко, не бе способен да го направи, дори и да се налага. Дрехите бяха шарени, прическите – свободни. Повечето мъже имаха бради с различна дължина, от неколкодневни до няколкогодишни. Вилицата на възрастта им бе между 19 и 60+ години. Хипита, както би се изразил някой по-консервативен човек.
Докато обмисляше мотивацията за присъствието на всяка една от групите, на сцената се появиха трима души. Журналистът трудно разпозна първия – Даскалов. Бяха приблизително набори, но лекторът бе започнал леко да оплешивява. Копчетата на сакото бяха опънати от коремче, вратовръзката се бе набрала, лицето подсказваше нелесен живот, полят обилно с алкохол. Дизайнерът на рекламния банер явно се бе постарал много, за да скрие прогресиращата деградация на този индивид. След него се появи висок мъж със строг костюм, без вратовръзка, но с кок на главата. Не носеше чорапи. Човекът явно се грижеше за външния си вид и мислеше, че е много секси, защото на лицето му бе застинало изражение на фотомодел на мъжко бельо. Журналистът сметна, че в абсолютно всеки контекст, освен реклама на гащи, то е неуместно и даже противно.
Последна в редичката се появи Ана Фрай. Висока, стройна блондинка с много изразителни, но деликатни черти на лицето, светлосини очи и пленителна усмивка. Носеше сини дънки, черно сако и бяла риза. Нищо в нея не показваше, че може да заплашва едри бизнесмени от името на собствениците на фабриката. Крис я наблюдаваше, докато другите двама се представяха. Тя явно усети погледа му, обърна се и дари с усмивка лично него.
Лекцията започна Даскалов. Човекът обясняваше някакви баналности за финансова култура и за това какво значат активите и пасивите. Крис огледа аудиторията и му направи впечатление, че най-внимателните слушатели бяха тези от втората група. Записваха си някакви неща в тефтерите, съсредоточено наблюдаваха Даскалов. Младежите от първата група, се стараеха да изглеждат въвлечени в думите на лектора, но очевидно им беше скучно. Журналистът реши, че повечето от тях са тук не заради лекцията, а заради „нетуъркинга“. Прекрасно разбираше идеята, но не я намираше за особено полезна. Хората, с които си заслужава да се познаваш професионално рядко ходят по семинари, особено такива. Работят. Хипитата, от своя страна, слушаха лектора и кимаха със сериозни физиономии.
Даскалов дотегна на Крис в рамките на 10 минути. До почивката имаше още 40. Журналистът осъзна, че няма да издържи да слуша неща, които при добро желание могат да се прочетат след две минути ровене в интернет. Извади телефона си, написа името на Ана Фрай в търсачката и започна да си припомня какво бе чел за нея.
Когато най-после, скучният като изгубил смисъла на живота си учител по математика Даскалов приключи, настъпи време за десетминутна почивка. Първи, противно на очакванията скочиха хипитата и се разшаваха из залата, след тях младите финансисти, а тези на средна възраст дописваха някакви неща в тефтерите.
Крис не помръдна, а закова поглед във Фрай. Тя се приближи до Даскалов на сцената и го поздрави, бе по-висока от него. Заговори се мъжа с кока, който продължаваше да се прави привлекателен и Крис окончателно бе определил като „ходеща софт порно пародия“. Тримата слязоха от сцената и се скриха в една странична врата.
Точно 10 минути по-късно започна втората част на семинара. Говореше човекът с кока на тема „инвестиционни стратегии“. Лекцията изглеждаше меко казано иронична. Обяснявайки теориите си, боравеше с огромни суми, които очевидно бяха недостъпни за слушателите. Крис се чудеше дали това е опит за манипулация, с който „кокчето“ казваше: „Слушайте ме и вие ще имате толкова пари“ или просто банална комплексарщина. Най-запомнящото се от вторите 40 минути бе физиономията на кокчето, която оставаше неизменно изкусително-противна.
След втората почивка дойде ред на Фрай. Присъствието й на сцената бе много по-адекватно отколкото на предишните двама. За секунда в главата на Крис пробягна мисълта, че другите са грозните приятелки на чийто фон изпъква. Темата изненада приятно журналиста – избор на финансов брокер. Сега отбеляза, че в информацията за семинара не бе описано кой за какво ще говори. Доста непрофесионално.
Самата Фрай се изразяваше много добре, гласът й бе поставен и контактът с аудиторията се получаваше естествено. Единствено на нея й бяха зададени въпроси след като приключи с лекцията. Краят бе ознаменуван с това, че другите двама отново се качиха на сцената, казаха по няколко финални думи, а блондинката обяви, че в следващия час ще отговарят лично на въпросите на всички.
Слязоха от сцената и се смесиха със слушателите. Крис тръгна директно към Фрай, която вече разговаряше с едно от хипитата. Журналистът застана на почетно разстояние, показвайки, че иска да е следващият.
- Здравейте – с широка усмивка журналистът подаде ръка, когато дойде неговият ред. – Аз съм Крис…
- Знам кой сте – усмихнато отговори Фрай. – Следя повечето ви материали. Последният разговор с психолога бе изключително интересен.
- Радвам се да го чуя – усмихнато благодари Крис. – Точно по този повод съм тук. Прочетох няколко ваши текста, а след тази лекция, бих искал да коментирате ситуацията около ЕлБрокерс.
- Пред камера? – изненада се Фрай и журналистът не можа да не отбележи факта, че сините й очи сякаш станаха двойно по-големи и искрящи.
- Нека първо го направим писмено, може и по телефона, защото сега няма много време, а и техниката е в редакцията.
Фрай сякаш си отдъхна:
- Да, прекрасно! Нямам особено голям опит в интервютата, особено пред камера, така ще е много по-добре – облекчена усмивка се разля на лицето й.
- Ще се справите прекрасно, имам набито око за такива неща – успокои я Крис. – Кога ще ви е удобно да се чуем?
Фрай присви очи, оглеждайки Крис. Журналистът не разбра дали го подозира за нещо или се опитва да флиртува.
- След няколко часа или още по-добре утре, имам нужда от почивка.
- Супер! – Крис извади телефона си и се подготви да записва номера й.

Лора се качи в колата на Мая, паркирана пред университета. Още по пътя, когато усети несигурността на психоложката, Мая й обясни, че няма защо да се безпокои за каквото и да е било. Не й се минаваше за втори път през разговора, който проведе с Марио по темата за това, че са крили архива.
- Отгоре на това и ние с Крис не сме ангели. Спомни си как се запознахме – завърши Мая и погледна Лора многозначително.
- Да-а-а… - замислено каза Лора. – Още си спомням как излезе от банята само по кърпа.
Засмяха се. Заговориха за Марио и реакцията му, след като проблемът с архива бе решен. Мая описа в детайли първите му действия. Лора разказа втората половина от историята. Когато се прибрал вкъщи, започнал да търси решението на Мая в интернет. Оказало се, че го е има само на едно място – във видео, направено от дванайсетгодишно индийче. Като го видял, цяла вечер се вайкал, че не е било възможно да го открие просто така. После обърнал плочата и се самобичувал как дете е по-умно от него. Посмяха се и констатираха, че мъжете им са много забавни, когато направят някоя глупост.
Скоро след това, вече настанени в квартирата на Лора, изучаваха архива на фабриката. Целта бе да разделят материалите на „важни“, „средни“ и „дребни“. Първият преглед щеше да ги ориентира в съдържанието, а подредбата да улесни търсенето в последствие. Колкото повече четяха и разглеждаха, толкова повече се удивляваха. Мая бе правила много теми, предполагаше, че има още два-три пъти повече измислени от други хора, но не чак такова количество. Бяха над хиляда за две години. Това означаваше, че всеки ден фабриката е пускала средно по три фейка. В това число не влизаха различните задачи за троловете, които бяха няколко пъти повече.
- Тия са направили цяла паралелна вселена – въздъхна Лора, оставяйки лаптопа настрани.
- Така е, - потвърди Мая. – Знаех, че са много, но чак толкова. Ако този архив се окаже в свободен достъп, никой повече няма да гледа новини!
- Ужасно е – въздъхна Лора. – Отивам да направя сандвичи.
Когато момичето отиде в кухнята, Мая отново се зарови в архива. Сега, когато виждаше всичко като на длан, осъзнаваше пълния мащаб на огромната вреда, която е причинявала. Вибрацията на телефона я извади от тежките мисли. Алекс й бе пратил смешна картинка с коте. Заговориха се, предлагаше й да излязат на вечеря. Обещаваше й скучна вечер, но храната щяла да компенсира.
- Охо, как е Крис?
Мая вдигна поглед към Лора, която се навеждаше към холната масичка, за да постави чиниите със сандвичите. Тъповатата усмивка бе сменена с учудване:
- Крис? – неразбиращите им погледи се срещнаха – Крис е добре!
Мая се усмихна неуверено и изключи екрана на телефона.
- Разбирам – отговори Лора с известно подозрение, - ще донеса вода.
Червенокосото момиче бързо отговори на Алекс, че предпочита скучно пиене на кафе утре през деня и се сбогува с него. Лора завари приятелката си налапала единия сандвич.
- Мнофо е фкуфен – каза Мая с пълна уста, показвайки палец нагоре.
Лора се усмихна и се настани, взимайки чиния от масата.
Mutafchiev
Мнения: 169
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк 2

Мнение от Mutafchiev »

16.
Най-после, след няколко дни, в които оставаха насаме докато спяха или бързаха за редакцията, Мая и Крис успяха да откраднат малко време един за друг. Навън беше мрачно, валеше силен дъжд, който съвсем скоро щеше да обърне в сняг. Приглушените, оранжавеещи декоративни лампи придаваха топла, уютна и сигурна атмосфера в хола. Двамата успокояваха дишането си, прегърнати на дивана.
- Чай? – прошепна Крис в ухото на Мая, деликатно заравяйки нос в искрящата й медна коса.
- Вода.
Засмяха се лениво. Журналистът се изправи, а Мая го проследи с доволни зелени очи. Върна се с две чаши подаде й едната и се огледа. Явно не намираше това, което търсеше затова обиколи дивана, скри се в спалнята.
- А!
- Халатът ми там ли е? – лениво попита Мая.
Вместо отговор Крис се появи обут с долнище на анцуг и тъмночервен халат в ръка. Облечени, двамата отпиха големи глътки и се насладиха на усещането от разливащата се в телата им студена течност.
- Точно от теб имах нужда през цялата седмица – въздъхна доволно Крис.
- И аз – усмихна се Мая, отпусната на дивана със затворени очи.
Минаха още няколко минути, в които лежаха и само кутретата на ръцете им се докосваха.
- Очаква ни много работа – обади се Мая.
- Аха – съгласи се Крис. – Вярно ли е, че за 10 секунди си оправила архива и Марио е щял да се побърка?
- Е не бяха 10… 15.
Засмяха се.
- Разгледах някаква част от него – продължи журналистът. – Много странно усещане.
- Опиши го.
- Паралелна вселена, за момент се замислих коя е истинската, тази от архива или тази, в която си мислим, че живеем.
- И аз почувствах същото – съгласи се Мая. – Сега разбирам, че съм правила само отделни парченца от пъзел, но никога не съм виждала голямата картина.
- Не е имало как да я видиш – оправда я Крис.
Кутрето на Мая се уви около това на Крис, той се усмихна.
- Ева ни покани на барбекю у тях – спомни си Мая.
- Така ли? Да изчакаме една-две седмици, за да могат Марио и Лора да се успокоят.
- Аха. Ти как говориш с нея?
- В какъв смисъл? – попита Крис.
- Не ти ли се струва, че ни е предала? Лъгала.
Журналистът отвори очи и обърна глава към Мая, срещна обезпокоените й зелени очи. Явно го питаше, за да й помогне да изгради собственото си отношение.
- Не ми харесва, но я разбирам. Първо се бореше с полицаите, за да спаси човек, когото не познава. После моето… отсъствие.
- Оправдаваш ли я?
- Не – категорично каза Крис. – Решила е да действа така, защото е сметнала, че ще е най-добре. Не го приемам като лъжа или нещо лично, а като факт. Не можем да го върнем, а само да живеем с него.
- Сигурно си прав – замислено каза Мая. – За мен е доста нескопосан опит за контрол, странно ми е как не е разбрала, че с нас така не може.
- Рано или късно ще разбере.
- Лора ми каза, че е обещала да ни каже за архива, когато Марио го подреди – съобщи Мая.
- Излиза, че трябва да се разберем кога да кажем на Ева, за да ни каже това, което вече знаем? – ухили се журналистът.
- Хъ-хъ – нещо такова – засмя се Мая и стана сериозна. – Това ще бъде тест за нея.
Лицето на Крис стана угрижено, не му харесваше тази игра. Каквито и неща да правеше Ева, мотивацията й бе сигурна – искаше най-доброто за всички.
- Не забравяй какво направи тя – отговори Крис. – Малко хора биха били толкова отдадени и предани.
Мая си спомни дните, които бяха прекарали двете в беседката в двора на къщата на Димов. Подкрепата, когато Крис го нямаше. Сви устни.
- Никога няма да го забравя – прошепна момичето. – Но това не е причина да търпим подобни опити за контрол. Кой знае какво още крие?
- Ние с теб… - усмихна се криво Крис и поклати глава. – Рано или късно научаваме всичко. Който каквото и да крие…
Умълчаха се. Мислеха за едно и също – колко бързо доброто намерение може да се превърне в предателство.

Ева и Димов бяха в същото лениво състояние като Мая и Крис. Прекараха деня в гледане на стари италиански филми, като поръчаха подходяща храна за случая. Пиеха следобедното си кафе в беседката и се наслаждаваха на гледката. Огромен тъмен облак изливаше мощно съдържанието си върху няколко квартала на столицата в краката им. Дъждът явно бе много силен, защото границите му се виждаха отчетливо. Падаше като идеално изрязан бял тюл върху старите къщи.
Ева се присети, че не е говорила за работа повече от дванайсет часа. От една страна й хареса, почувства се отпочинала и отдаде това на спокойното, вдъхващо сигурност и комфорт присъствие на Димов. От друга, се изплаши. Толкова много неща се случваха, а си бе позволила да не мисли за тях.
- Крис ще вземе интервю от Фрай по телефона – каза тя.
- А защо не я извика в студиото?
- Не искал да се натиска, бил изграждал съспенс – отговори с иронична усмивка Ева.
- Хъ-хъ – засмя се Димов. – Следващия месец му дай бонус за „хичковизъм“.
Главната се засмя и завъртя очи.
- Симсън дойде в кантората тия дни – адвокатът реши, че сега е моментът да съобщи на Ева за договорката с интернет магната.
- Аха? – тя обърна ледено сините си очи към него.
- Иска да поемем огромен проект, ще слага зарядни станции за електрички навсякъде.
- Това е много работа.
- Повече отколкото можем да си представим – въздъхна Димов. – Но се съгласи с офертата ни.
- Тоест няма да имаш време за нас? – с подозрение попита Главната.
- Ще съм по-ограничен – бе дипломатичният отговор на Димов.
- Не ти ли се струва, че те купува?
- Купува? – ококори се адвокатът.
- Да – гласът на Ева прозвуча като леден дъжд в тундрата.
- Разбираш, че с този договор, ще си осигурим живота за следващите десет години… - обясни Димов.
- А на каква цена? Да те няма цели седмици вкъщи? Да потънеш в бумащина? Ами ние? – не се отказваше Ева.
- Знаеш, че съм достатъчно организиран, няма да се стигне до там.
- А ако имаме нужда от теб? За сайта?
- Ще се справя – Димов започваше да се ядосва.
- И сега имаме предостатъчно пари. Симсън ще те залее с работа, ще те притежава.
- Не забравяй, че е и твой шеф.
- Но съм си извоювала свобода да правя каквото си искам – не се отказваше Ева.
- И я използваш, за да криеш от най-добрите си кадри информация, която имаш благодарение на тях.
Погледът на Ева потъмня:
- Какво правя в службата си е моя работа! И се радвай, че имам акъла да ги пазя. Иначе отново ще трябва да ги спасяваш, не че сега ще имаш време.
Димов вдигна вежда и остави Ева да осъзнае какво е казала.
- Извинявай – очите й омекнаха. – Ти най-добре знаеш по какво и как да работиш. Но що се отнася до Мая и Крис…
Адвокатът се наведе към Главната и я прегърна силно:
- Не е моя работа – прошепна и я целуна по челото.
- Освен ако не трябва да ги спасяваш – изкикоти се тя.
- Освен ако не трябва да ги спасявам – повтори Димов с усмивка.

В редакцията Лавър караше поредното скучно дежурство заедно с още трима журналисти. Занимаваха се с качване на актуалните новини, а те бяха малко и доста постни. Основното съдържание, което трябваше да се появи на първата страница бе подготвено през седмицата от всички, които сега почиваха. В тези дни заместникът трудно намираше с какво да се развлича.
Първоначално бе избрал най-логичното нещо - книги. Оказа се неособено подходящо. Зачиташе се и забравяше, че е на работа. Така пропускаше и без това малкото интересни неща, които излизаха. Следващата идея бе да играе на телефона, скоропостижно се отказа и от нея. В крайна сметка се спря на клипчета в интернет, с тях можеше да обръща внимание на времето.
Сега гледаше как някакъв пич бе направил водно охлаждане за компютър с елементи на Пелтие. Установката бе доста съмнителна, но за сметка на това видеото бе красиво. Лавър получаваше удоволствие, наблюдавайки как всички части се превръщат в едно цяло. Когато клипчето свърши, заместникът започна да разглежда социалните мрежи и информационните агенции.
Не мерна нищо интересно, за всеки случай влезе в администраторския панел, прегледа насрочените публикации. В следващия половин час трябваше да се появят три. След като го затвори, по навик, отново влезе в социалните мрежи и първото нещо, което видя бе доста интересно видео. В него група от петнайсетина души стояха пред офис, размахваха някакви листове с хартия и крещяха. Дълго бе трийсетина секунди и нищо не се разбираше. Погледна коментарите. Прочете, че става дума за пияници, за излъгани работници, хора, които не искат да си плащат сметките за парното, както и за набег над централата на някаква политическа партия. Накратко казано – нищо конкретно.
- Метнах ви нещо в общия чат, я го вижте – каза силно Лавър, привличайки вниманието на другите скучаещи колеги.
Половин час търсене не даде никакви резултати. Успокоителното бе, че интернет също тънеше в догадки какво се случва. Постовете с въпроси какво става, бяха не по-малко от тези, които даваха всячески недоказани обяснения. След още трийсет минути се появи ново видео, в което полицаи избутваха същите хора настрани от офиса. Тук вече се виждаше логото на ЕлБрокерс. Лавър взе телефона:
- Извинявай, че те безпокоя, но е важно. Петнайсетина души щурмуват ЕлБрокерс, има полиция… Да, пращам ти видеото. Панчо отиде да снима.
Mutafchiev
Мнения: 169
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк 2

Мнение от Mutafchiev »

17.
Това, започнало като видео неизвестно откъде, неизвестно на какво, се превърна в лавинообразно бедствие. Ден след появата на петнайсетината души, обсадили един от офисите на ЕлБрокерс, всички точки на финансовата къща бяха под прицел. Пред тях стояха хора, които си искаха парите веднага. Фирмата връщаше средствата на вложителите, чийто гратисен период за управление бе минал. Останалите получаваха отказ и това моментално се обръщаше в медийна паника.
Държавата в тази ситуация се оказа в още по-деликатно положение. С посредничеството на Орлов, бе приела предложението на Максимилиан и експертите й дасканално проучваха цялата документация. Не можеха да кажат нищо официално, защото това щеше да потвърди безпокойството на хората. Вече не можеха и да стоят пасивно, затова говорителят на финансовото министерство обяви, че развоят на събитията се следи изкъсо и ведомството е готово да реагира своевременно. Естествено, това не убеди никого, паниката не стихна, а администрацията продължи да изглежда така сякаш бездейства.
Може да се каже, че медиите понасяха почти толкова големи негативи, колкото самите ЕлБрокерс. Нямаше човек, който да е доволен от начина, по който отразяваха обсадените офиси. Тези, които виждаха пирамида обвиняваха средствата за масова информация, че крият истината. Народът бил ограбван, а журналистите прикривали престъплението, единият процент за пореден път обирал каймака от парите на хората. Защитаващите ЕлБрокерс пък, твърдяха, че медиите са купени и целта им е да разбият успешната фирма, за да не може народът да печели пари. Главните редактори трябваше да търпят не само това, но и много да внимават какво и как пускат. Колегите им от медийния регулатор, както и познатите от службите и банковата система, достъпно бяха обяснили колко опасен огън е на път да пламне. Едно грешно заглавие, един кофти материал и пожарът можеше да се разпростре отвъд ЕлБрокерс. Някои пробваха да бъдат максимално лаконични и да се разминат само с кратки, по две-три изречения, материали по темата. Аудиторията ги нападна с обвинения, че не предават нищо и крият истината. Мненията за това в полза на кого я крият бяха разделени по познатия начин. Или за политиците и олигарсите, които искат да фалират фирмата и да откраднат парите, или за фирмата, чиято цел е да продължи да лъже хората. Работата по темата не бе като ходене по тънко като косъм въже, а нещо по-лошо. В един миг всички се оказаха настъпили мина, която се появи изневиделица под краката им и никой не знаеше какво да прави. Всяко движение можеше да доведе до взрив.
Напрежението в редакцията на сайта бе не по-малко. Оставена без правната помощ на Димов, Ева носеше цялата отговорност и нямаше от кого да поиска съвет. Четеше всеки материал по темата и изпълняваше ролята на цензор. Бе организирала екип от трима души, които да се занимават само с това. Двама трябваше да обикалят града, снимайки многобройните пресконференции и брифинги на институциите, както и да съобщават какво е положението пред обсадените офиси. Един седеше в редакцията, координираше ги и следеше потока от информация. Така поне това бе под контрол.
Мая и Крис още сутринта отидоха при Ева и й разказаха теорията си за рязко увеличения брой клиенти на ЕлБрокерс. Според тях, това бяха хората, които протестираха сега. Специално наети провокатори, вкарани в системата на финансовата къща, за да разрушат основите й. Главната сметна, че това е параноично и абсолютно невъзможно. Кой би имал парите да направи подобно нещо? Откъде се намират толкова хора? Как ще запазят мълчание? Въпреки абсурдността на твърдението, Ева го предаде на Орлов. От своя страна, полицаят направи същото към Максимилиан. Само бизнесменът можеше да провери истинността на теорията в реално време.
Въпреки ужасяващото напрежение, обществения хаос, страха на институциите и превръщането на медиите в пинята, имаше едно нещо, което крепеше положението. ЕлБрокерс изпълняваха договорите и връщаха пари.

От неделя вечерта Мая, Крис с Лора и Марио поддържаха дистанционна връзка, коментирайки случващото се около финансовата къща. Тъй като го правеха в уютната обстановка на домовете си, без да бързат, без да мислят, че трябва да излизат в студеното време, възприемаха нещата по-дистанцирано. Сякаш правеха дисекция на жаба, но без да присъстват на живо, без риск да бъдат опръскани с нещо гнусно. Когато се оказаха в нюзрума, паниката и напрежението ги удариха като мокър парцал през лицата. Първоначално се почувстваха изгубени в огромния поток информация, въпреки, че знаеха най-много по темата. Скоро се аклиматизираха и спряха да обръщат внимание на кошера наоколо.
Насядали край огромното бюро на Крис, спокойно работеха по документацията на ЕлБрокерс. В един момент телефонът на журналиста звънна, лениво погледна кой го търси и рязко се оживи.
- Може ли да отида в твоята стая, че е по-тихо? – попита Крис Марио.
- Естествено – усмихна се администраторът.
Крис забърза натам под учудения поглед на Мая.
- Здравейте, госпожо Фрай – поздрави Крис, затваряйки вратата зад себе си.
- Госпожица – журналистът чу усмивката на Ана.
- Госпожице Фрай – поправи се Крис. – Предполагам, следите новините…
- И да не искам, невъзможно е да не знам какво става. Струва ми се, че интервюто ще излезе точно навреме!
- При други обстоятелства бих го нарекъл късмет – усмихна се Крис и чу звънък смях в слушалката. – Нека започнем.
Фрай издиша рязко в слушалката и Крис можеше да се закълне, че я вижда как изправя гръб и леко раздвижва глава, за да опъне врата си.
- С какво се занимават финансовите къщи тип ЕлБрокерс?
- Покриват голям спектър от услуги, свързани с инвестиции. Основните разлики са финансовите продукти, които предлагат на клиентите…
Разговорът продължи двайсетина минути и бе учудващо приятен за журналиста. Фрай не страдаше от синдрома на повечето си колеги и успяваше да се изразява достатъчно ясно и разбираемо. Проявяваше адекватно чувство за хумор и вместо да парадира със знания и витиевати фрази, даваше примери от живота, докато описваше заплетената финансова материя. Докато слушаше, Крис я виждаше сякаш е в студиото и си обеща, че ще я покани на интервю пред камерите в най-скоро време. Не само, защото я работеше, а защото знаеше, че ще се гледа.
На бюрото го посрещна заинтересованият поглед на Мая, на който Крис отговори с усмивка:
- Едно интервю, трябва да го сваля и да го дам на Ева.
- За ЕлБрокерс ли е? – полюбопитства тя, дали въпреки, дали защото прекрасно знаеше, че Главната се занимава само с тази тема днес.
- Аха, извинявай, трябва да съм бърз – Крис се наведе, прегърна я силно и целуна по главата.
После седна пред компютъра, сложи слушалките и пусна записа от телефона. Мая се обърна към Лора и Марио, които полагаха огромни усилия, за да покажат, че не виждат нищо и избегнаха въпросителния й поглед.

Групата на Фейка изкара цял ден заедно на бюрото на Крис. Решиха, че ще продължат и вечерта по същия начин, защото им оставаше съвсем малко материал за преглед от Орлов. Ситуацията около ЕлБрокерс не прерасна в нещо повече от обсади на офисите и към 20 часа хората се разотидоха, за да се върнат обратно на следващия ден. Полицаят не бе потвърдил или отрекъл теорията за масовата поява на нови клиенти на финансовата къща. Атмосферата напомняше на ураган, който малко се е успокоил и може да започне да отминава или обратното – отново да набере сила.
На втория час от домашното продължение на работния ден, никой не можеше да функционира нормално. Всички бяха толкова потънали в числа и догадки, че вече не правеха разлика между тях. Имаха усещането, че броят една по една песъчинки в пустиня. В крайна сметка поръчаха храна и този път решиха да се върнат в детството чрез баница и боза. Докато обсъждаха всякакви теми, несвързани с ЕлБрокерс и финанси, неизбежно стигнаха до разговор за архива на фабриката.
- Да, - каза Марио. – Обеща, че когато го подредя ще ви каже.
- Жалко, че днес забравихме – намръщи се Лора, - да й кажем по-скоро и всичко това да приключи!
- Чакайте, чакайте малко – обади се Мая.
Лора и Марио я погледнаха учудено, а Крис не реагира, явно искаше да чуе тезата й.
- Да не бързаме, може да открием нещо, което… - червенокосото момиче спря.
Крис я погледна сериозно:
- Какво? - Мая продължаваше да мълчи и журналистът я подкани – Кажи го де.
- Струва ми се, че ни трябва още малко време да го разгледаме...
Лора и Марио се спогледаха.
- Не – категоричен бе Марио. – Ще й кажа в първия удобен момент!
- Не си представяте какво ни беше да го крием от вас – подкрепи го Лора. – Сега да обърнем монетата и да крием от Ева ли?
- Сега ще ви е по-лесно, Ева не мисли за архива, а за ЕлБрокерс – опита се да ги успокои Мая.
- И затова сме длъжни да се занимаваме само с тях, когато сме в редакцията – контрира Крис. – Ако Ева знае, че ние знаем, ще можем преспокойно да изръчкаме архива.
Мая се обърна към приятеля си, зелените й очи молеха за подкрепа. Крис сви устни и сведе поглед. Разбираше защо тя не иска да казва на Ева за архива, но не подкрепяше аргументите. Нито виждаше основание в страховете й.
- Това ще е поредният срок – въздъхна Марио. – Първо да го подредя, после да минат ЕлБрокерс, после ще има трето, четвърто. На теб самата не ти ли е гадно да имаш такива тайни?
- Каквото повикало, това се обадило – отговори сухо Мая, преживявайки отказа на Крис да я подкрепи.
- На теб ти е лесно – поклати глава Лора. – Не ти трябва да лъжеш.
Умълчаха се. Лора и Марио се чудеха какво прихваща червенокосото момиче, не предполагаха, че темата въобще може да предизвика дискусия. Мая се чувстваше сама и уязвима, но стисна зъби и първа наруши мълчанието:
- Добре! Кажете й – спокойно отсече тя.
Всички я погледнаха и им стана ясно, че няма да остави нещата така, а просто е наясно, че сега не ще постигне каквото и да е. Макар и веднага след думите й, всички да се опитаха да сменят темата, започнаха да се шегуват и разказват истории, вечерта бе вкисната. Всеки направи изводи, а за Мая и Крис те бяха тежки, най-вече защото се страхуваха да ги споделят един на друг.
Mutafchiev
Мнения: 169
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк 2

Мнение от Mutafchiev »

18.
Орлов бе бодър след дълбок и непробуден четиричасов сън. Стоя в Първо до полунощ, за да участва в организацията на опазването на обществения ред край офисите на ЕлБрокерс. По пътя към дома, получи обаждане от Максимилиан, който буквално го умоляваше за спешна среща сутринта. Заспа към два, а в шест вече пиеше кафе на път към промишлената част на града. Когато стигна до точната локация, посочена му от Максимилиан, видя бизнес лимузина среден клас, спря до нея. С финансиста заедно излязоха от колите и се ръкуваха.
- Искам да ви благодаря за отзивчивостта и за деликатността в работата – започна Максимилиан сериозно. – Радвам се, че разбирате колко е важно да се пипа внимателно.
- Не го правим заради вас, а заради финансовата система – отговори Орлов.
- Предположението ви се оказа вярно – сякаш Максимилиан не го чу.
- Кое? – повдигна вежда Орлов.
- Всички хора, пред офисите ни са открили сметки в голямата вълна нови клиенти.
- Тоест искат да ви унищожат – по-скоро на себе си каза полицаят.
- Точно така и не знам какво да правим – Максмилиан звучеше обезпокоен.
- Не мога просто да започна да ги прибирам и разпитвам – категорично каза Орлов.
- Страх ме е, защото са минали само петстотин души вчера. Общо са над две хиляди.
- Тоест могат да ви окупират на вълни – замислено предположи полицаят.
- И не само, още малко и ще повлекат клиенти, които нямат общо с тях. Тогава не знам колко можем да издържим.
Финансистът срещна питащия поглед на Орлов.
- За да генерираме печалба, сме направили вложения, някои от които дългосрочни. Затварянето на тези позиции ще доведе до загуби. Парите, които са в касите ни, са с 20% повече, от обичайното месечно теглене.
- Разбирам – отговори полицаят. – Нужно ми е нещо повече от догадки, за мога да действам.
Максимилиан стисна устни:
- Който и да е измислил атаката, няма да се прецака с нещо глупаво. Голям е… Мощен и безпощаден. Сигурен е, че ще изгуби тези 4 милиона, но е готов да го направи, за да ни потопи.
- Четири ли са вложили тези две хиляди души? – Орлов получи кимване. – Значи е дал повече, все пак не са го направили за свое удоволствие, а за пари.
Максимилиан се замисли:
- Отново показвате добра логика, вие наистина сте добър полицай!
- Отново?
- Сетихте се защо толкова хора наведнъж са ни станали клиенти…
- О – усмихна се Орлов. – Не бях аз, Крис и компания са го измъдрили.
- Не разбирам?
- Сътрудничим си доста след историята в Първо. Както можете да се убедите на сайта им, пазят тайни също толкова добре, колкото ги и разказват. – Двамата мъже се усмихнаха. – Трябва да тръгвам, ще организирам охраната на клоновете ви.
- Благодаря ви, полицай Орлов! Ако изскочи нещо ще съобщя!
Двамата се разделиха, всеки мислейки как да спре атаката, с ресурсите, с които разполага. Задачата не бе лесна, бяха силно ограничени откъм възможности. Надяваха се, че близкото бъдеще ще им даде инструментариум, с който да могат да работят, но се страхуваха, че могат да се окажат в капан. На този етап важното бе, че разбираха къде са границите един на друг и не само ги уважаваха, но не смееха да ги прекрачат. Прекрасно знаеха, че така ще накърнят целостта на своите позиции.

Утрото за Крис и Мая бе тихо, но напрегнато. За пръв път откакто бяха заедно прекараха толкова дълго време насаме, без да правят секс. Дори не помисляха за това. Държаха се като съжители в общежитие, които търпят един друг и не се карат, защото не им се занимава. Движенията бяха рутинни, когато Мая се събуди отиде в банята, а Крис правеше закуската. Започнаха да се хранят и пият кафе. Размениха няколко кратки фрази, забили погледи в компютрите. Изкъпаха се поотделно, облякоха се и бяха готови за работа. По навик хвърлиха погледи към часовника, защото винаги закъсняваха. Оказа се, че има още половин час преди да трябва да излязат. Спогледаха се учудено.
- О! – възкликна Мая.
- Да-а-а… така става като пропускаме части от сутрешния ритуал – усмихна се кисело Крис.
И на двамата им беше ясно, че няма да поправят пропуска сега, но ситуацията ги развесели и отпусна.
- Да пием по кафе?
- Хайде, искаш ли още нещо за ядене, преди да тръгнем? – попита Крис.
- Така като не горя калории ще напълнея – пошегува се Мая.
Журналистът се засмя, седнаха на меката мебел в хола. Докато се шегуваха, чакайки топлата напитка да стане готова, всеки за себе си реши, че трябва да обсъди разговора с Лора и Марио.
- Ако продължаваме така, ще правим секс чак утре – започна все така шеговито Крис.
- Това е недопустимо! – Мая замига с преиграно несъгласие с огромните си зелени очи.
- Не исках да излезе, че съм срещу теб.
- Сега го разбирам, но снощи, беше ми трудно да преценя. А и съм обидена на Ева, как може да постъпва така след всичко, което стана?
- Прави го, защото мисли, че ни пази по този начин.
- Най-сигурно е, когато сме заедно, а не така – възрази Мая.
- Остава и Ева да го разбере, но не е ок да го правим за сметка на Лора и Марио – продължи Крис. – Познаваш ги, представи си колко са мислили преди да ни кажат.
Мая присви очи, явно не бе гледала на нещата от тази страна.
- Голямо колебаене е паднало – закима бавно тя.
- И сега да ги вкарваме в тая игра. Снощи реагирах така, защото колкото по-бързо изчезне тоя идиотски проблем, толкова по-добре.
- Прав си – тихо каза Мая, гледайки в пода. – Просто не мога да приема, че Ева може да си играе така.
- Гарантирам, че и тя понякога мисли същото за нас.
Крис търсеше погледна на Мая и се опитваше да я убеди с всяка клетка на тялото си.
- Добре, че не ми напомни как ме е спасявала през лятото – усмихна се криво Мая.
- Не ти напомних, защото и без това можеш да си представиш какво щеше да ти бъде без нея – отговори сериозно Крис. – Познавам я много добре, тя е последният човек, който би крил такова нещо, за да ни навреди.
- Важното е всичко да мине и да станем пак такива, каквито бяхме – отговори Мая.
Крис й се усмихна и си погледна часовника, после вдигна дяволит поглед към Мая. Тя заинтригувано прочете мисълта му.
- Няма да успеем – бе категорична, но погледът на Крис не се промени. Тя се усмихна – няма да успеем!
Журналистът се изправи и бавно пристъпи към нея:
- Ще закъснеем! – игриво извика тя.
Крис се хвърли върху нея, но тя успя да се измъкне в последния момент и кикотейки се започна да бяга из апартамента. Той проследи траекторията й и се хвърли в посоката срещу нея и успя да сграбчи. Вдигна я и тихо й каза:
- Не мога без теб!
Искрящите й очи се впиха в неговите, лицето й се разля в лека, опиянена усмивка. Бавно сложи ръце на раменете и прокара пръсти през косата му.
- Довечера! – отговори тя и страстно се впи в него.
Кафеварката изкипя.

Предвидимо, още в 8:00 офисите на ЕлБрокерс бяха блокирани от хора, чакащи да си изтеглят парите. Добре организираното присъствие на полицията драстично свали градуса на напрежението. Медиите също бяха по местата си, взимаха интервюта от служителите в клоновете, които неизменно повтаряха, че спазват договорите с клиентите. Имаше чакащи, които спокойно си получаваха парите, други се опитваха да правят провокации, но бързо биваха спирани. Отстрани нещата изглеждаха спокойни и по всичко личеше, че атакуващият е решил да обсади ЕлБрокерс. В ранния следобед темата спря да предизвиква особен интерес и вече бе сигурно, че ще се отрази като четвърта или пета новина за последно в централните емисии.
Спокойствието отвън, прикриваше трескавата работа във финансовата къща. По заповед на Максимилиан всички поискали да теглят пари, се вадеха в отделни списъци. Финансистът следеше кой кога е отварял сметка при него. След консултация с адвокатите, бе подготвен и анекс към договора, с който всеки можеше да изтегли парите си преди изтичането на периода, в който трябваше да стоят замразени. Основната клауза в него бе, че теглещият не може да претендира за печалба, ако реши да вземе средствата си. Това бе обявено на сайта на брокера и привечер хората започнаха да подписват анексите.
Малко по-спокоен, Максимилиан се замисли дали не е време да даде пространно интервю на Крис. Реши, че ще е по-добре да изчака малко, да се уталожат нещата и тогава да се появява пред медиите. За момент си позволи да предположи, че може би успешно отблъскват атаката и щетите няма да са големи. Наистина, репутацията на ЕлБрокерс беше накърнена, но идеята с анексите дойде точно навреме и малко я възстанови.
С избистрена глава, финансистът отвори последния списък с хората, изтеглили пари. Не ги познаваше, сумите бяха минимални, но той внимателно четеше имената им. Този навик се появи, преди много години, когато стана мениджър на първото си работно място. Тогава гледаше списъците с нови клиенти, какви сметки са открили, с какви суми. Трудно можеше да си представи, че някой ден ще стигне до тук и ще гледа кой го е напуснал. Когато го прегледа, за да бъде верен на традицията, отвори таблицата с хората вложили пари в ЕлБрокерс през деня. Важни имена, защото в тази напрегната ситуация, да инвестираш в компания, която е подложена на атака… трябва да си специфичен индивид. Никога нямаше да се запознае с тях, но поне щеше да им отдаде благодарността си, като прочете имената им.
Противно на очакванията бяха доста. Докато скролваше бавно надолу, за секунда му се стори, че изпитва усещане за дежа вю. Не разбра на какво се дължи… Пак. Погледът му се върна нагоре. Това име „Георги Попсаджийски“, стори му се познато. Максимилиан се намръщи. Първата му мисъл бе невероятна, абсурдна дори, но реши да я провери. Отвори файла с напусналите ЕлБрокерс клиенти и видя същото име.
- Не-е-е… - ченето на финансиста увисна.
Попсаджийски бе изтеглил парите си от офиса в МОЛ Abstract Center, и три часа по-късно ги бе внесъл обратно по банков път.
- Хванах ви! – изсъска Максимилиан и взе телефона.
Mutafchiev
Мнения: 169
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк 2

Мнение от Mutafchiev »

19.
Марио дебнеше Ева, за да говорят. До късния следобед бе невъзможно, защото Лора бе на лекции, а не искаше да се изправя сам срещу шефката. После през кабинета на Главната се изреди целият нюзрум. Стори му се, че даже чистачките изкараха половин час вътре и записваха нещо в тефтери. Когато най-после успяха да влязат в офиса й, шефката бе доста кисела и уморена.
- Наред ли е всичко? – не се сдържа да попита Лора.
- Да, просто в последно време – въздъхна Ева, - все нещо става, а ми се струва, че най-голямото тепърва предстои.
- ЕлБрокерс ли имаш предвид? – уточни Марио.
- Да, тях най-вече. Някой е започнал да ги гази много, кой знае докъде ще я докараме. Но вие знаете историята. – Ева изпъна гръб, постави ръце на бюрото и като уморена, но добра учителка покани Лора и Марио да седнат на столовете пред нея. – Слушам.
- Идвам с добри новини! – започна усмихнато администраторът. – Оправих архива на фабриката!
- Казах ли ти, че ще успееш сам! – очите на Главната светнаха радостно.
Марио едва забележимо се намръщи. За щастие, уморената Ева не го видя, но Лора успя да хване промяната. Надяваше се, че приятелят й, който имаше склонност да губи контрол, когато лъже, няма да се издаде.
- Права беше – усмихна се администраторът и зачака.
Ева също бе усмихната, Лора не разбираше какво се случва, затова също се усмихна. За всеки случай. Постояха така.
- И? – попита Ева, после се сепна – О! Трябва да ми го пратиш да го разгледам! Но ще успея по-подробно чак като приключи историята с ЕлБрокерс.
Марио погледна въпросително Лора, без думи разбра, че ще трябва сам да каже на Ева.
- Обеща, че когато подредим архива, ще кажем на Мая и Крис.
- О! – възкликна Ева и каза по-скоро на себе си. – Затова ли сте толкова напрегнати? Ами, вижте сега…
Млъкна, погледът й се местеше ту върху Марио, ту върху Лора. Очевидно бе, че търси оправдание, с което да им откаже.
- … не знам какво да кажа – тя повдигна рамене и попита, явно с цел да спечели време – Има ли нещо интересно в него?
Администраторът и психоложката се спогледаха. Очакваха, че Главната може би ще се опита отново да отложи информирането на Мая и Крис, но не и че ще се държи толкова… леко.
- Ами… - започна неуверено Марио.
- Да! – Лора пое инициативата. – В него се вижда как фабриката е създала цял паралелен свят! Ако Крис и Мая го имат ще открият много неща! Ще развият темата за фабриката! Ще помогнат за ЕлБрокерс!
Ева гледаше проницателно Лора.
- Нали и те са жертва на атака, даже много прилича на онова, от което тръгна цялата история - продължи психоложката.
- Припомни ми – помоли Главната.
- Онова с плъховете в МеджикМаркет, спомняш ли си? – обади се Марио.
- Да, да! – възкликна Лора – Уж беше преди няколко месеца, а все едно е минала цяла вечност!
- Така е – усмихна се Ева.
Спогледаха се, лицето на Главната първо стана тъжно, явно обмисляше нещо, изведнъж в очите й се появиха огънчета.
- Има два варианта, лесен, който ще спести много неща и труден, за който… - за момент се замисли, - ме мързи. Кой избирате?
- Лесния – отговори Марио, защото знаеше какво ще чуе.
- Архивът остава за само за нашите очи до второ нареждане – изстреля Ева с леден тон.

Мая лежеше на дивана и посръбвайки чай в студената, рано настъпила нощ, преглеждаше архива на фабриката. Настроението й бе на път да стане също толкова мрачно, колкото и небето напоследък. Ева помоли Крис да остане до късно в редакцията за някаква среща, което означаваше две неща. Първо, наваксването на сутрешния пропуск се отлагаше и второ – трябваше да вечеря сама. Откакто се бяха събрали, бе свикнала да се хранят заедно. Сега й бе самотно и скучно. Бе отвикнала от навика да гледа сериал или нещо в интернет докато яде, сега това й се стори като сурогат на истинска вечеря. Набързо направи сандвичи и ги изгълта мигновено.
Не бе говорила с Марио и Лора, затова не знаеше дали са казали на Ева за архива. Надяваше се историята да приключи по-бързо, макар и да не бе съгласна с тях. В крайна сметка реши, че може да направи компромис, а и ситуацията не бе на живот и смърт.
Докато в главата й се раждаше идея за това, че могат да отделят цял раздел в сайта, който да се пълни с фейковете и развенчаването им, получи съобщение. Бе от Алекс.
Рекламистът за пореден път бе изчезнал, като твърдеше, че е потънал в работа. Сега пишеше, че иска да се реваншира с вечеря и е готов да вземе Мая от края на света. Червенокосото момиче бе достатъчно кисело, за да приеме думите му като досадна и нескопосана свалка. Извини се, че и тя много работи, затова няма как да стане. Но Алекс не я оставяше, пращаше й смешки, поддържаше разговора. В крайна сметка я убеди да се чуят.
Когато видя как номерът и името му се изписват на екрана на телефона, Мая затвори лаптопа и го отмести. Смени позата от легнала в седнала, пое въздух и вдигна:
- Да?
- Само като чух гласа ти и ми стана топло – Алекс звучеше някак по-мъжествено.
Изненадана от праволинейното начало на разговора, Мая се усмихна:
- Радвам се – отговори тихо.
- Чувам усмивката ти – продължи рекламистът. – Жалко, че не можем да се видим, много ми се иска.
- Не само ти имаш работа. А и аз, за разлика от теб, не изчезвам ненадейно.
- Кажи ми как да се реванширам, щом с вечеря не става?
- Утре можем да пием кафе. – Алекс се засмя в слушалката, с което учуди Мая. – Какво?
- Извинявай, но ако продължаваме с това темпо… Вече обядвахме, сега кафе, следва сладкарница, после следобеден чай, после ранна вечеря… - изреждаше развеселено рекламистът.
- Не искам да бързам, а и с тия изчезвания, кой те знае какъв си.
- Голямо момиче си, можеш да прецениш – гласът му прозвуча още по-дълбок.
- Затова ще пием кафе – усмихна се Мая.
- Добре, ще пием кафе – съгласи се Алекс. – Само продължавай се усмихваш.
Стана й приятно, засмя се и затвори телефона. Легна обратно на дивана в изходната поза и отново се зарови в архива. След двайсетина минути получи снимка от Алекс. На фона на прекрасна гледка към града, явно живееше на много висок етаж, бе снимал идеално изпечена пържола със зелена салата за гарнитура и шише червено вино. Съобщението му гласеше „Гледката става и за кафе“. Мая се усмихна, отговори „Става“ и добави емотиконка с изплезено езиче.

Причината, поради която Ева задържа Крис в редакцията бе късна среща с Орлов. Полицаят се появи малко след 20 часа и се учуди на почти празното пространство, бе свикнал да е пълно с хора. Накратко разказа какво е открил Максимилиан и обясни проблема си:
- Не мога нищо да направя. Няма закон, който да забранява да теглиш от един клон и да внасяш в друг.
- А Максимилиан не може ли просто да отказва да ги приема? – попита Крис.
- Представи си как ще изглежда това в медиите? – повдигна вежда Ева, умората изпиваше лицето й.
- И това го има – замислено отговори журналистът.
- Но трябва да направим нещо – върна ги към основната тема Орлов. – Затова съм тук. Работите по случая, знаете много. Усетихте се за вълната нови клиенти.
- Искаш да отразим схемата ли? – обърна се Ева към него.
- Или да направите разследване, не знам, как му казвате. А Димов кога ще дойде?
- Няма – отговори хладно Главната, - има други задачи.
Крис и Орлов наведоха глави, защото тонът с който бяха казани тези думи, предполагаше нещо много по-сериозно от „други задачи“.
- Виж, по идея мога да измисля нещо – започна Крис, не толкова, за да даде предложение, колкото да избяга от тягостното мълчание. – Мога да прегледам записите, които имаме от офисите на ЕлБрокерс. На тях като нищо можем да открием двама-трима, които се повтарят.
- Така… - подкани го Ева.
- Старите записи ще ползваме като доказателствена база, а в близките дни, ще гледаме да попаднем на някой такъв. Нали има двама наши, които така или иначе висят пред офисите им? Да снимат всеки, който е изтеглил пари, да си пращат снимките, и ако някой цъфне да внася…
Крис спря. За момент усети много неприятно чувство.
- …да го разпитат.
- Един ще стигне ли? – попита Орлов.
- Зависи колко сме заснели досега – тихо отговори Крис.
- Ако направим само материал по темата, ще мине и ще замине – обади се Ева. – Трябва и ти да направиш нещо.
- По идея мога да измисля някакъв идиотски претекст, по който да ги задържа за разпит…
- Пране на пари, например… - предложи Ева.
Орлов усети тежкия поглед на Крис, обърна се към него с въпросително повдигнати вежди:
- „Някакъв идиотски претекст…“ – повтори журналистът. – Това ли ти казаха, когато прибра Мая?
Полицаят стисна устни, Ева завъртя очи:
- Да, изглежда, че ставаме като тях, но не сме – досадено започна да обяснява тя, Орлов впери поглед в земята. – Няма да изнудваме никой, нито искаме да го плашим. Целта е да разберем кой удря Максимилиан.
Орлов мълчеше и гледаше втренчено ламината.
- Недей да смесваш и объркваш нещата излишно – завърши Главната.
- Не ги обърквам и смесвам – отговори сериозно Крис, гледайки Ева право в очите. – Искам да знам къде е нашата граница. А що се отнася до арестите, помислете кога поръчителят ще разбере, че схемата му е разкрита. Ако бях на теб, - журналистът се обърна към Орлов, – щях да говоря с Максимилиан и да разбера колко още може да издържи така. Щях да трупам материал и да арестувам не бушоните, които носят парите, а тоя, който им ги дава.
- Ако имам имена, ще мога да ги следя – отговори Орлов.
- Значи, ако хванем някой, ще ти дадем снимки, часове и локации, после Максимилиан да ги сверява.
- Ето, че имаме план – въздъхна Ева.
- Един последен въпрос, - Крис се обърна към Орлов. – А какво правим, ако наистина ЕлБрокерс са пирамида?
- Ще арестувам Максимилиан – убедено отговори полицаят и смени темата. – Много приятно интервю се е получило с Фрай.
- Да, кой би помислил, че тя може да изнудва хора – усмихна се криво Крис.
Когато журналистът се върна вкъщи, Мая бе задрямала на дивана. Реши да не я буди, настани се в кухнята и тихичко изгледа суровите материали и живите включвания по темата за ЕлБрокерс. Към два Мая се събуди, за да се премести в спалнята и Крис се възползва от момента, за да легне с нея.
Mutafchiev
Мнения: 169
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк 2

Мнение от Mutafchiev »

20.
Мая пристигна сама и кисела в редакцията. Крис се бе изнизал преди да се е събудила, оставяйки след себе си само сандвичи. Нищо повече. Настани се на бюрото, отвори лаптопа и започна да преглежда новините. Малко по-късно се появи Лора, която също не бе на себе си. Изглеждаше обезпокоена и напрегната. Размениха любезности, присъщи на приятели, които не са се наспали – хладно, но с разбиране. Ева мина покрай тях и с широка усмивка ги поздрави, след което се затвори в кабинета.
Докато Мая наблюдаваше на живо началото на поредния ден, в който ЕлБрокерс щяха да са под обсада, към бюрото се приближи Марио. Изглеждаше също толкова омърлушен, колкото приятелката му.
- Ела, трябва да говорим – администраторът се обърна към Мая, после погледна Лора, която рязко кимна.
Оказали се в изолираната от чужди уши стаичка, разговорът започна без заобикалки:
- Снощи казахме на Ева, че сме оправили архива.
- Охо! – Възкликна Мая. – Поне една добра новина днес!
Миг по-късно, осъзна, че новината може и да не е особено добра. Ева я подмина като пътен знак, приятелите й изглеждаха като пребити.
- Продължава да не иска да ни каже? – досада се изписа по лицето на червенокосото момиче.
- Аха – кимна Лора. – Даже не обясни защо.
Мая сведе очи към земята и леко поклати глава:
- И какво ще се случи с архива сега?
- Не знаем, предполагаме, че като мине историята с ЕлБрокерс, ще си промени решението – отговори Марио.
- Значи имаме нещо, което може да се окаже ключът към атаката срещу тях, но Ева, за да ни предпази, не ни го дава? – уточни по-скоро за себе си Мая.
Лора и Марио се спогледаха гузно и не отговориха, защото описанието на ситуацията бе прекрасно.
- Сега не само, ще трябва да лъжете Ева, че с Крис не знаем, но и тя постоянно ще ви пита дали сте открили нещо в тоя архив – не спираше аналитикът на данни.
Мълчанието на администратора и психоложката ставаше все по-оглушително. Наистина нямаше какво да кажат, нито какво да направят. Можеха само да изтърпят гнева на Мая. Това, което ги радваше, бе че не чуха убийствената фраза „Казах ли ви?“.
- Добре – въздъхна тя и заговори с железен глас. – С Ева или без, започнали сме го, ще го довършим. Но на Крис вие му кажете, не ща да гледам как му потъват гемиите.
Лора и Марио я погледнаха с известно учудване. Бе нормално да е ядосана, но чак толкова? И негативизмът към Крис. Случваше се за първи път. Стояха като провинили се ученици търпящи наказанието си, Мая се изправи и излезе от стаичката. Спогледаха се облекчено, вратата се отвори:
- Казах ли ви? – подаде се червенокосата глава и изчезна.

Докато бе гледал видеата през нощта, Крис успя да открие двама участници в схемата, доказана от Максимилиан. Когато легна до Мая, известно време не можеше да заспи. Реши, че трябва лично да отиде и да поснима. Да поговори с хората, да усети атмосферата на обсадата.
Речено – сторено. Стана рано, изкъпа се, направи набързо закуска за Мая и хвръкна към най-близкия клон на финансовата къща. Завари двайсетина доста заспали човека. Пиеха кафе, пристъпваха от крак на крак заради мразовития въздух и си говореха най-спокойно. Крис се приближи до тях:
- Пичове, откъде взехте кафе? – попита той свойски.
- Ей там – единият от мъжете посочи малко нон-стопче.
- И ти ли си с нас? – попита около петдесетгодишна дама, с навлечена до веждите плетена шапка.
Журналистът искрено се учуди на въпроса. Напоследък, откакто правеше интервюта, все повече хора го познаваха. Дори не бе помислял да минава с номера, че също иска да тегли пари.
- Да – кимна Крис, - трябва си.
- Аха – съгласи се жената.
Докато чакаше кафето да стане готово, не можеше да повярва на късмета си. Може би семплите дрехи, шапката на главата и избелялата раница, в която бяха стабилизаторът и компютърът, попречиха на чакащите да го разпознаят. Бе готов да се възползва изцяло от случайността. Отдавна не му се бе отдавала възможност да влиза под прикритие, затова изпита нескрито удоволствие.
Върна се при групичката, оцени присъстващите и започна разговор, който можеше да се опише идеално с фразата „неопределено мрънкане“. Като всеки възпитан човек, Крис започна да се оплаква от времето, после от ранния час, завърши с кризата. Така в рамките на трийсет минути успя да научи какви са проблемите на най-разговорливите в групичката. Разбра и че са събрани по обяви в интернет за „бърза и лесна работа“. Последното изискваше от него да покаже, че и той е стигнал до тук по същия път. Малко калпаво, но успя да запази илюзията, че е един от тях.
Настъпи критичен момент в шпионската игра на журналиста. Появи се негов колега, който по задача на Ева, а не от самодейност, трябваше да отразява опашката пред клона. Крис започна да мисли трескаво как да се справи със ситуацията. Шансът колегата му да дойде при него и да започне да говори за работа бе стопроцентов.
- Абе какъв е тоя? – попита Крис новите си приятели.
- Журналюга – злобно изсъска мъж, който до този момент не бе обелил дума.
- Журналюга? – Крис повиши тон, за да го чуе колегата му. – Дошъл е да ни показва като клоуни ли?
- Нещо такова – отговори мъжът.
- Ей! Нямате си друга работа, снимате мъката на хората – не се спря Крис.
Жената, с която бе говорил досега си погледна телефона, другите също. После се обърна към Крис:
- Спри, не е дошло съобщение още, не го провокирай!
- О, да, извинявай – отвърна журналистът и хвърли поглед към колегата си, който схвана, че Крис играе роля. – От студа е, ще взема още едно кафе. Ти искаш ли?
Жената огледа кисело Крис от глава до пети и поклати глава в знак на отрицание. Той отиде в магазинчето, но вместо кафе купи кутия цигари. Написа съобщение на колегата си с благодарности, че е схванал малката сценка. Предупреди, че когато хората започнат да си гледат телефоните, може да започне някаква провокация и да внимава. Изниза се от магазинчето и се качи в метрото за редакцията. По пътя набра Орлов да предупреди служителите си, че може да стане нещо.
Влизайки в нюзрума първото нещо, което направи бе да се огледа за Мая, не я откри. Докато се събличаше й се обади по телефона – не вдигна. Отиде при Лора, от нея научи, че приятелката му отишла някъде, не знае къде и ще се върне след около час. Малко натъжен, но доволен от свършената работа, Крис се върна към гледането на видеа от обсадите на ЕлБрокерс.

Ева чакаше Димов да се появи в любимото им ресторантче вече петнайсет минути. Адвокатът никога не си позволяваше да закъснява и причините за това със сигурност бяха уважителни. Прекрачи прага в момента, в който сервитьорът поставяше чиния пред Ева.
- Извинявай много! – запъхтяно каза Димов, наведе се и целуна я по главата, обърна се към сервитьора. – И за мен същото.
Главната наблюдаваше отработените движения, с които адвокатът свали палтото и седна на стола срещу нея.
- Подготвяхме една обществена поръчка, крайният срок за документите е днес. Гръмнала ми е главата, - обясни закъснението Димов и се наведе към чинията на Ева с любопитство. – Какво ще ядем?
- Грахова яхния – отговори Ева.
Димов вдигна очи към нея и се смути от пронизващия й поглед:
- Какво?
- Нищо – подсмихна се тя. – Като си претоварен си много мил.
Свенлива усмивка се разля по лицето на Димов:
- А как вървят нещата при теб? – хвана я нежно за ръка през масата.
- Ами, Марио се е оправил с архива, с Орлов търсим този, който е пратил хората срещу ЕлБрокерс…– започна да изброява с преиграно отегчение Ева.
- Оправил е архива? – Лицето на Димов светна, но после се промени. – Чакай, някой е пратил тия хора срещу ЕлБрокерс… Ох!
Тъга се изписа по лицето на адвоката и той рязко наведе глава.
- Казах ти, че ще стане така – въздъхна Ева, пробвайки яхнията.
- Струваше ми се, че ме няма по-малко от седмица.
- Малко повече е…
- Извинявай! Наистина! – Прекъсна я Димов. – Постепенно делата на другите ще отпадат и ще имам повече време!
- Недей така – топло го погледна Главната. – Всичко е наред, а и има с какво да помогнеш.
Сервитьорът внимателно постави чинията с яхнията на адвоката, който кимна на Ева, показвайки, че целият е в слух.
- Някои от хората, които изтеглят парите си от ЕлБрокерс, ги внасят обратно, но в други клонове.
- Стига бе! – ококори се Димов, а Ева кимна с тънка усмивка. – Орлов се чуди под какъв претекст може да ги задържи?
- Ох… - въздъхна адвокатът. – По идея може да ги задържи по подозрение за пране на пари, но на негово място щях да търся тоя, който ги е събрал.
- И Крис стигна до този извод – усмихна се Ева.
- А как реагира на архива? – попита Орлов и пробва яхнията.
Ева заби поглед в чинията, Орлов вдигна очи към нея:
- Не им казала още?
- Забраних на Лора и Марио да им казват – отговори сухо Главната.
Димов сви устни:
- Поне яхнията е хубава.
Хранеха се мълчаливо. Димов изпитваше вина, заради това, че не е близо до жената, която обича. Искаше да я подкрепи, но и осъзнаваше, че поръчката на Симсън ще им осигури безгрижни години в последствие. Нужни бяха няколко месеца нещата да се подредят, после щеше да е песен. В Ева бушуваха емоции, които пречеха в главата й да кристализира една ясна мисъл. Чувстваше се празна и в същото време, готова да прелее.
- Липсваш ми – каза тя.
Димов я погледна:
- И ти на мен! Искаш ли уикенда да направим бабрекю най-после? Ще поканим всички, ще си починем.
- Може – очите й светнаха с облекчение. – Имам нужда да се разсея.
Адвокатът вдигна чинията си и се премести до Главната, така почти залепени един за друг обядваха. Поговориха още и полагаха всячески усилия, за да употребят малкото време, което имаха заедно по най-добрия начин. Не искаха да се карат, нито да си държат сметка, знаеха, че няма смисъл. Най-важното бе да не губят и секунда, в която могат да са спокойни.
Mutafchiev
Мнения: 169
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк 2

Мнение от Mutafchiev »

21.
На излизане от редакцията Крис се срещна с Мая. Прегърнаха се и оправдаха, че нямат време, бързо се целунаха и разминаха. Едва когато стоеше в метрото, журналистът се замисли защо приятелката му се държа някак отстранено. Опита да намери точно определение на поведението й, но така и не успя.
Излезе от подземието, повървя стотина метра и влезе в кафенето, където имаше среща с Ана Фрай. Огледа се и не я забеляза, затова вторият оглед бе с цел избиране на място.
- Здравей! – приятен познат глас дойде иззад гърба на журналиста.
- Идваш точно навреме – обърна се той и срещна лъчезарната усмивка на Фрай. – Къде ще ти е приятно да седнем?
Блондинката огледа помещението и посочи с пръст близка масичка.
Когато се настаниха, Крис сподели, че интервюто се е получило много добре, четенията също не били малко. Журналистът се стараеше да звучи максимално отворено и си позволяваше малки професионални шегички, за да предразположи Фрай към себе си. Не бе много сигурен дали му се струва или наистина е така, но жената въобще не беше против да бъде предразполагана.
- Радвам се, че се е получило – каза облекчено Фрай. – Малко се безпокоях, че се изразявам сложно.
- Точно обратното! Идеална си за аудиторията, млада, симпатична, говориш добре – обясни съвсем спокойно Крис.
- Приятно е да слушам такива неща – усмихна се Ана.
- Има само едно нещо – продължи все така делово журналистът. – Като си говорим, ще трябва да задавам въпроси за работата ти. Нужно е…
- Какво искаш да ти разкажа? – без да го дочака попита с готовност Фрай.
- Да започнем с точно описание на това, което правиш – усмихна се Крис.
Описанието и уточняващите въпроси плавно преляха в разговор за това кой какви сериали гледа, какви книги чете и най-различни интереси.
- Знаеш ли, - каза Крис, - изглеждаш много деликатна, определено си съобразителна, но нещо ми подсказва, че можеш и да си много силна.
- Така ли? – Фрай повдигна заинтригувано вежда. – И какво те кара да го мислиш?
- И аз не знам – отговори журналистът. – Излъчваш целеустременост, сякаш си готова да строшиш все… всичко по пътя си.
- Е, не съм чак толкова жестока – засмя се Фрай, - но да, обикновено когато си наумя нещо, гледам да го постигна. Като всеки нормален човек.
Последваха няколко въпроса към Крис за историята с фейковете, на които той отговаряше привидно искрено, но спести доста важни детайли. В крайна сметка това, което трябваше да бъде кратък подготвителен разговор, отне цял следобед.
- Струва ми се, - каза с тънка усмивка Фрай, - това преспокойно може да мине за успешна първа среща.
Крис се засмя искрено:
- Да, а втората ще я покажем на цялата страна.
По пътя към редакцията, журналистът бе в приповдигнато настроение. Радваше се, че всички задачи се движеха в правилната посока. Рядко се случваше да бъдат хем приятни, хем толкова увлекателни.

Един от малкото моменти, в които Лора почиваше и не изпитваше безпокойство заради прогресивно надвисващите облаци над главите на всички, бяха снимките на видеата с Карлов. Психологът прекрасно умееше да хваща настроението на хората, с които общува. Наричаше го „професионално изкривяване“. Преди време бе споделил, че понякога това затормозява, защото на инстинктивно ниво реагира на вибрациите на събеседника си. „Има моменти, в които ми се ще не само да не ги виждам, но и да не ми пука. Просто натежава.“ Лора го разбираше прекрасно, въпреки че бе доста по-млада и неопитна.
Същото стана и сега. Карлов разбра, че нещо се е случило в момента, в който я чу да го поздравява. Усети, че момичето има нужда да поговори с някого. Прецени, че най-добре ще е това да се случи след снимките. Постара се да бъде максимално разчупен, отговаряйки на въпросите, зададени от аудиторията. Лора се отпусна, въвлече в процеса и сянката на притеснението изчезна от лицето й.
- Готови сме! – момичето изрече заветните думи и се изправи, обръщайки се към оператора. – Моля те, дай картите на Мариана или Сашо, за да ги източат и ще после ще дойда да ги монтираме.
- Всеки път става по-добре – изправи се Карлов, сваляйки микрофона-брошка от ревера на сакото.
- Така е! И въпросите стават все повече – потвърди доволно Лора.
- А колко от тях се повтарят?
- О – замисли се Лора. – По принцип взимам най-популярните, но в интерес на истината повторенията са малко.
Излязоха от студиото и се запътиха към кухнята.
- Значи имаме умна и логично мислеща аудитория – усмихна се психологът.
- Със сигурност! – Потвърди Лора. – Обикновено коментарите не са гледка за хора със слаби сърца, под нашите видеа ситуацията е съвсем друга!
- Факт! Понякога и аз пиша и отговарям на някои неща – с известна скромност каза Карлов.
- Така ли? – Обърна се към него Лора. – Защо не съм ви виждала?
- Никът няма нищо общо с името ми. - Момичето се обърна към Карлов с укорителен поглед. – Да си направя официален профил?
Лора се усмихна доволно в знак на потвърждение, че е разбрана правилно.
- Чай, кафе? – попита психоложката, отваряйки един от шкафовете в кухнята.
- Вода – усмихна се Карлов, - трябва ми още една чаша, за да покрия дневната норма.
Докато Лора пълнеше чашата, психологът се огледа и въздъхна:
- Сигурно не ви е лесно тук. Постоянно сте натоварени, имате много отговорности… - не видя реакция, затова добави. - Всички сте креативни, имате собствено мнение.
- Охо-хо-хо! – Възкликна изненадващо Лора. – Това последното е право в десетката.
- И как избягвате караниците? Благодаря – Карлов взе чашата.
Напрежението отново се върна на лицето на Лора:
- Обикновено се пазят тайни, доста е трудно понякога.
- Чудя се кое е по-страшно. Тайната да стане явна или никога да не се разбере.
- Тук нищо не остава скрито и рано или късно се разбира. За мен най-страшно е чакането, докато всички научат.
Карлов се усмихна:
- Щом разкриването е неизбежно, можеш да се подготвиш за него.
Лора погледа психолога замислено и сякаш нещо й дойде на ум. Лицето й не се отпусна, но от безпокойството не остана и следа. Изражението й вече не бе на пасивен и безсилен човек, а на някой, който търси отговори и решения.

Крис мълчеше със забит поглед в масата пред себе си. Новината, че Ева отказва да им даде архива изпразни главата му от съдържание. Нужни бяха десетина секунди, за да се появи първата мисъл: „Ще ме побъркат!“. След още толкова време започна да идва на себе си. Без да вдига поглед попита:
- Мая знае ли?
- Да. Искаше ние с Лора да ти кажем, защото не щяла да гледа как ти потъват гемиите – отвърна Марио.
Устата на журналиста се опъна в тънка крива усмивка:
- Гемиите ми най-много да потънат от осъзнаването, че и двете са еднакво луди.
- Не знаем какво да правим – продължи Марио, все още притеснено, но облекчено от реакцията на Крис.
- А какво можем да направим? – Журналистът вдигна очи. – Директно да кажем на Ева, че знаем? Тогава страховете й ще се потвърдят. Ако мълчим прекалено дълго, Мая ще изгуби търпение и ще направи някоя глупост.
Крис млъкна и отпи голяма глътка бира.
- В задънена улица сме – заключи Марио.
- Нали уикенда ще ходим при Ева и Димов? – Администраторът кимна. – Може да говорим с Димов, той я познава по-добре от нас.
- Това е умно – оживи се Марио, явно облекчен от идеята, че няма само той и Лора да са между чука и наковалнята.
- Не знам дали е умно, но за друг вариант не се сещам – въздъхна Крис. – Както и да е, как вървят нещата при теб?
IT-то разказа няколко смешни случки, демонстриращи, че съжителството между разсеяни хора води до опасни за живота и здравето ситуации. Когато дойде ред на Крис да споделя, се оказа, че няма кой знае колко интересни неща покрай него и Мая.
- …май малко се отдалечаваме един от друг – замислено завърши разказът му.
Лора и Марио бяха обсъдили миниатюрни неща, които бяха забелязали у Мая и Крис. Например това, че Лора бе убедена, че Мая си общува с някой друг. Абсолютното й нежелание да присъства, когато Крис разбере за Ева. Като цяло доста охладнялото държание на двамата в нюзрума. Администраторът и дума не каза, но без да се усети кимна.
- И ти ли така мислиш? Много ли личи? – попита журналистът.
- Не, не – заоправдава се Марио. – Не, просто… не се награбвате както преди.
- Май само това ни остана – усмихна се Крис. – От друга страна, сега като правя сто неща, може би проблемът е в мен… А! – Вдигна показалец нагоре – Добре, че се сетих! Трябва ми достъп до компютъра на Фрай!
Mutafchiev
Мнения: 169
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк 2

Мнение от Mutafchiev »

22.
Крис с истинско удоволствие наблюдаваше Мая. Огънят се отразяваше в медните й коси. Приглушената светлина на декоративните крушки й придаваше топъл ореол. Зазимената лятна кухня на Димов се бе превърнала в уютно място, напомнящо механа. Месото се печеше, дървата в огъня пукаха приятно, периодично хвърляйки искри. Уютната атмосфера караше всички да се чувстват спокойни и сигурни, скрити от мразовития вятър навън. В този миг бяха забравили за безпокойствата и тайните. Общуваха като стари приятели, дали почивка на наслоилите се отношения и радващи се на взаимната компания.
- Струва ми се, че просто е желание да се изявяват, - обясняваше Мая. – Не мога да си представя каква друга причина може да имаш, за да пишеш статуси по цяла страница за щяло и нещяло.
- И смятат, че мнението им е много важно – добави Ева. – Все едно без него животът ще спре.
- А какво щяхме да правим без коментатори? Различни гледни точки, - контрира Димов. – Да слушаме какво се спуска отгоре? Или от някой, който е успял да изкара тапия за нещо и това да е предостатъчно, за да му вярваме?
- За отгоре – отговори Ева, - наистина по-добре да не ги слушаме.
- Ето, историята с фейковете – продължи Димов. – Нито Крис, нито Мая, никой не е професионалист в тази тема. Най-малкото, защото е нова.
- Но зад нас стоеше много работа, проучване, - отговори Мая. – Не казахме „Ей там има фейкове, тия ни лъжат, дайте да не вярваме на никого“.
- Аха – съгласи се Главната. – Тая история… днес да си медицински експерт, утре енергиен, а вдругиден да разбираш от геополитика…
- И все да си срещу някого – добави Мая.
Двете с отрицание поклатиха глави.
- Карлов твърди, че точно в това е цялата работа. Хората вече не вярват на властта и смятат, че мнението им е много важно – обади се Крис.
- Антимейнстрийм заради антимейнстрийма – усмихна се Мая.
Двамата се спогледаха с топли погледи, явно бе гледала интервюто с психолога.
- Или просто са самовлюбени идиоти, които си въобразяват, че мнението им има значение – въздъхна Марио.
- Моето мнение… - започна шеговито Димов, - е че по-добре да има повече мнения, но е хубаво да са мотивирани да лежат сериозна основа.
- И как ще разбереш, че лежат на такава? – попита Мая.
- Репутацията… - започна да излага тезата си адвокатът.
Докато Мая съсредоточено слушаше и наблюдаваше Димов, подпряна на масата, Крис се премести плътно до нея и я прегърна през кръста. Стана й приятно, деликатно се усмихна и се залепи за него. Двамата почувстваха нещо, което не бяха усещали от доста време и осъзнаха колко им липсва.
Лора и Марио ги наблюдаваха внимателно и също се притиснаха един към друг, заразени от топлината, която излъчваха приятелите им. Вечерта преди събирането, двамата бяха обсъдили какво да правят, когато Димов разбере, че са казали за архива. Сега вече не се страхуваха от този момент, а точно обратното – чакаха го с нетърпение. Искаха да видят как ще се развият нещата, дали някое от предположенията им ще се окаже вярно, кое е било грешно. Лора бе благодарна на Карлов за успокоението и все повече осъзнаваше, че не го е направил случайно.
Докато дискусията вървеше, Ева помоли със знак Крис да й подаде буркана с туршия, който стоеше зад гърба му. Когато го отвори, Главната бе ударена от ароматна кисело-сладка вълна. Изведнъж й призля, издаде звук, подобен на повик за повръщане. Всички се обърнаха към нея, тя махна с ръка за извинение и бързо излезе от лятната кухня. Седящата до Ева Лора взе буркана, подуши го:
- Туршия като туршия – погледна с въпросителен поглед Димов.
Адвокатът нищо не каза, но огледа всички с щастливи огънчета в очите. Мая и Крис се спогледаха и веднага схванаха какво се случва:
- Честито!
- Поздравления!
Скочиха и двамата. Крис подаде ръка на Димов, а Мая го прегърна. Секунда по-късно към тях се присъедини Лора. Марио гледаше в недоумение, Мая го видя и усмихнато прошепна:
- Ева е бременна!
Лицето на администратора бавно започна да се променя. Очите се разширяваха със същата бавна скорост, с която се отваряше устата му. Изведнъж скочи и започна прегръща всички. След десетина секунди, удавен в радостта на приятелите, Димов започна деликатно да ги отблъсква от себе си:
- Да, благодаря. Благодаря! Стига! Стига толкова! Успокойте се!
- Задушихме го от щастие – засмя се Мая.
Развеселени всички си седнаха по местата, а Димов припряно си погледна часовника:
- Имаме пет минути, казвайте какво става в редакцията.
Усмивките рязко изчезнаха от лицата на групата. Забиха погледи в пода. Как можеха да кажат на Димов, че знаят, че Ева ги лъже в този момент?
- По-добре е да знам, ако нещо не е наред – упорстваше адвокатът. – За нейно добро е.
- Архивът на фабриката? – попита Лора.
Веждата на Димов се повдигна:
- Да.
- Мая ми помогна да го подредим… - каза Марио и веднага се поправи. – Така де, тя измисли как да го направим.
Димов седна и се облегна на стола.
- Разбирам – въздъхна той. – Казах й да не го крие от вас. Друго?
- Засега всичко останало е наред – обади се Крис, който мислено прехвърляше всичко случващо се.
Адвокатът обходи с поглед всички и когато не видя нищо подозрително в израженията им, каза:
- Добре. Работете по архива, ще й уври главата в някакъв момент. Ако нещата започнат да излизат извън контрол задължително ми се обадете. Тя няма да ми каже.
Всички кимнаха с разбиране, а Марио попита:
- А сега? Бебето… Тя иска ли да знаем или…?
В този момент се появи Ева и всички впериха погледи в нея. Осъзна какво е станало и погледна с укор Димов:
- Виж кого си събрала, - отговори той с усмивка, - безсмислено е да се правим на луди.
Главната отново огледа всички със сериозен поглед, после деликатно се усмихна. Екипът отново скочи и започна да прегръща и поздравява бъдещите родители.
Mutafchiev
Мнения: 169
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк 2

Мнение от Mutafchiev »

23.
Сутринта точно в осем пред офисите на ЕлБрокерс се извиха обичайните опашки от последните дни, но бяха видимо по-големи. Скоро след това чакащите започнаха да си гледат телефоните, получиха съобщения, че днес трябва да са агресивни, когато се появят журналистите.
Десетина минути след настъпилото раздвижване, пред всички клонове на финансовата къща, спря по един полицейски бус, ескортиран от две патрулки. От колите слязоха инспектори с клипбордове в ръце. Започнаха да оглеждат чакащите, периодично се втренчваха в листовете. На тях се виждаха снимки и имена. Когато познаеха някого, полицаите се приближаваха до него и го молеха да отиде с тях до буса. Ако отказваше, го задържаха по подозрение в пране на пари. Повечето разпознати започваха да оказват съпротива. Някои от още неразпознатите решаваха да избягат и започваха да тичат през глава, подгонени от полицията. Други вцепенено гледаха случващото се.
Такава ситуация завариха журналистите, дошли да следят поредното скучно чакане на студа. Изненадани, някои започнаха да предават на живо в интернет, други правеха включвания в ефира на сутрешните блокове. По телефона бе включен и министърът на вътрешните работи, който обяви, че в момента се провежда спецоперация, но не можел да каже подробности.
Въпреки че чакащите бяха агресивно настроени срещу журналистите и полицаите, някои се разбягаха, а други бяха прибрани в бусовете, опашките не ставаха по-малки. Точно обратното, увеличаваха се с всяка изминала минута. Появи се слух, че ЕлБрокерс са спрели да извършват онлайн плащания. Към 9 часа вече бе официално – сайтът на ЕлБрокерс не работи и клиентите нямат достъп до сметките си.
Количеството хора дошло пред клоновете на финансовата институция вече не можеше да се определи като „опашка“, а като „тълпа“. Малко по-късно Максимилиан се включи на живо в официалната страница на фирмата в социалните мрежи. Обясни, че става дума за хакерска атака и то не само върху сайта, а и върху банковите сметки на ЕлБрокерс. Неизвестни лица започнали да правят хиляди транзакции с номинал 1 стотинка към финансовата къща. Така принудили банките и борсите да блокират сметките й. Обясни, че става дума за безпрецедентна атака над финансова институция с добра репутация. Помоли държавата за помощ и обяви, че се намира в централния офис, в случай, че иска да влезе в контакт с него. Уточни, че няма значение какъв би бил той – разпит, даване на свидетелски показания или арест. Обявяването на местонахождението не бе особено умно, защото съвсем скоро на малката уличка в централната част на града се образува митинг от около 300 души. Броят им прогресивно нарастваше.
Въпреки всичко, на касите, до които се стигаше много трудно, връщаха пари. Полицаите се принудиха да организират охраната на обектите, защото силите на собствената служба за сигурност критично не достигаха. Из града полетяха инкасаторски автомобили, които зареждаха клоновете на ЕлБрокерс с кеш.
Десетките разговори по телефона и срещи с банки и държавни институции, които провеждаше Максимилиан помагаха крахът да се отсрочи. За съжаление, огромна част от парите на ЕлБрокерс бяха замразени в инвестиции. Някои можеха да се изтеглят на загуба, за друга част даже тегленето бе невъзможно. Засега нещата вървяха към това, че падането на фирмата е въпрос на време.

Бе ред Марио да прави закуската. С досада сипваше овесените ядки в купата и чакаше млякото да се стопли. Лора излезе от банята, надзърна в кухнята и измрънка:
- Добре, че се редуваме само сутрин, иначе щяхме вечно да ядем овесени ядки.
- А-а! За вечеря щях да готвя сандвичи с шунка! – отговори непоколебимо Марио.
- Защото всичко вече е нарязано? – усмихна се Лора.
- Защото всичко е нарязано – доволно потвърди администраторът.
Седнаха да ядат. Психоложката предположи, че положението няма да е спокойно, въпреки вечерта при Димов. Мая, Ева и Крис бяха способни да им вгорчат живота.
- Това, че сме орисани е без съмнение – съгласи се Марио. – Как смяташ да се намесим?
- Не е точно намеса – отговори Лора, - по-скоро трябва да знаем какво се случва.
- Ние и без това знаем повече от всички – каза администраторът и лапна лъжица овесени ядки.
- Но не всичко. Не знаем какво прави Мая, а тя прави нещо. Не знаем със сигурност и какво точно прави Крис.
- Сториха ми се все така влюбени снощи.
- И така да е, атмосферата предразполагаше, а и не работеха.
- Наистина като започнат да работят сякаш забравят един за друг.
- Та идеята е да разберем колкото се може повече за всички и да го използваме в случай на нужда.
- Съгласен – кимна Марио. – И без това са ни взели за флашки с пароли, които си мислят, че имат само те.
Лора присви очи:
- Това… Това беше интересно сравнение. Прав си!
- Благодаря – администраторът се намести на стола. – Ама няма да ги следим или нещо от сорта, нали?
- Не, ще наблюдаваме и ще си правим изводи. В някакъв момент може да се окаже полезно.
Хапнаха още и изведнъж Марио се сепна:
- Чакай малко, какво излиза? С кого сме?
- В смисъл?
- Ами в началото бяхме с Крис и с Мая, после и с Ева, а сега?
- Май ставаме самостоятелни – повдигна вежди Лора. – Те ни докараха до тук.
Марио се намръщи. Идеята, без да може да обясни защо, му заприлича на предателство.
- Не се изразих правилно – поправи се психоложката. – Балансьори е по-точно. Разбираш, че ако продължават с тайните, рано или късно ще се скарат. И тук ние ще въвеждаме ред.
- Така звучи по-добре – замислено отговори администраторът.
Когато стигнаха до редакцията, Мая и Крис вече бяха там. Седяха разделени и забили съсредоточено погледи в компютрите си. Щом ги мернаха, двамата рязко станаха и се приближиха до тях.
- Здрасти – поздрави Крис, - Марио, може ли да поговорим малко?
- Ехо, Лора, имаш ли време? – попита Мая.
Администраторът и приятелката му се спогледаха и тръгнаха, всеки в различна посока заедно с Мая и Крис.
Мая застана до бюрото си, огледа се и заговори тихо и припряно на Лора:
- Тъй като нещата се задвижиха много бързо, трябва да опишем атаката срещу ЕлБрокерс поетапно. Да стане ясно, че е фейк. – Лора слушаше внимателно и кимаше. – Има няколко подобни случая, които намерих в архива, но нали Ева не знае, че ние знаем. Затова за основа ще използваме това, което всички помним – историята с плъховете…
- А около нея ще вплетем другите неща от архива? – схвана Лора.
- Точно така, хем ще го ползваме, хем няма да личи много. Ева гледала ли го е?
- Има го, дали го е гледала… - повдигна рамене психоложката. – Със сигурност не толкова, колкото ние.
Мая вдигна поглед и нещо зад гърба на Лора привлече вниманието й. Психоложката се обърна и видя доста добре изглеждаща, висока и стройна блондинка. Бе облечена строго, а косата й бе вързана на небрежна опашка. Държеше телефон в ръка и се оглеждаше. Когато видя, че Мая и Лора я гледат, се приближи до тях.
- Здравейте – поздрави лъчезарно Фрай. – Търся Крис, трябва да направим интервю.
- Здравейте – усмихна се прекалено широко Лора. – Ей сегичка ще го извикам.
Лора бързо закрачи към стаята на Марио, а Фрай остана с Мая, която усмихнато я оглеждаше от глава до пети.

- И защо не го направим със снимка с троянец? – недоумяваше Марио.
- Страх ме е, че ще се усети – обясни Крис. – Играе го невинна и тъпа, ама далеч не е такава. Трябва да е нещо, което по никакъв начин да не води към мен.
- Добре, ще помисля. Викаш умна е, ама се прави на тъпа? – подозрително попита администраторът.
- На това прилича – потвърди журналистът.
Вратата на стаята се отвори и в нея нахлу Лора:
- В нюзрума те чака висока, красива блондинка, Крис – напрегнато съобщи тя.
- А! За икономическото интервю – Крис си погледна часовника. – Да, време е за него, благодаря ти!
- Високата красива блондинка си говори с Мая, Крис – продължи Лора.
Журналистът я погледна с неразбиращи очи:
- И?
Излезе и остави Лора и Марио насаме.
- Толкова ли е висока и красива тази блондинка? – попита Марио.
- Защо не отидеш и не погледнеш, Марио? – попита кисело Лора.

- Здравей, Ана – поздрави журналистът, усмихнато приближавайки се към Мая и Фрай. – Виждам, че сте се запознали!
- Говорехме си, че редакцията е като кошер – усмихна се финансистката.
- Сега ще отидем на доста по-тихо място – Крис посочи с ръка към студиото.
Мая ги проследи с поглед, направи й впечатление, че приятелят й бе някак по-усмихнат от обикновено. Не я представи, както и побърза да отведе блондинката далеч. Ядоса се.
Докато операторът нагласяваше камерите и пускаше микрофона, който стоеше по средата на масата между Крис и Фрай, журналистът се стараеше да разчупи обстановката с шеги. Интервюто започна добре, Ана отново отговаряше леко и достатъчно разбираемо. Постепенно се превърна в разговор, който стана интересен не само защото бе с висока информационна плътност, но и с химията между двамата.
Стигнаха и до актуалната тема – ЕлБрокерс. Крис не искаше да коментира случващото се в момента, тъй като не бе ясно как ще се развива ситуацията и разговорът можеше да стане неактуален още преди да се появи. Затова попита за стабилността на подобни финансови къщи.
- Стабилни са, ако не са пирамиди – отговори усмихнато Фрай. – За щастие, дали са такива или не, личи от самото начало. Ако целта на основателите е да изсмучат максимално количество пари, предлагат нереални проценти възвращаемост, правят много агресивна рекламна кампания. Когато схемата се изчерпи, просто изчезват. В случая с ЕлБрокерс не мога да кажа, че се наблюдаваше нещо такова. Най-малкото заради многото допълнителни продукти, които предлагаха. Никой не би си дал толкова зор за една проста схема на Понци. Наистина, бяха на ръба, но според мен не са пирамида.
Крис отвори уста, за да попита нещо, но Фрай вдигна пръст и усмихнато продължи:
- Искам да добавя и че законодателството у нас, както и регулаторните органи, имат прекрасен инструментариум за откриване на нередности. – Завърши с усмивка, с която показа, че е готова да чуе следващия въпрос.
- До каква степен са уязвими на атаки?
- Такъв отговор може да даде само господин Максимилиан. Предполагам, че е заложил някакви буфери и е въпрос на време да разберем дали ще издържат.
- Споменахте за законодателството и органите, какво могат да направят те в случай, че тезата за атаката се потвърди?
- Тук става сложно – въздъхна Фрай. – В това отношение, имат по-скоро наказателна и разследваща функция. Тоест, действат постфактум, но що се отнася до превенция… Слабо. Ако трябва да сме честни, едва ли някой си представя, че се е родил толкова луд човек, който да си позволи подобно нападение в наши дни. Трябва да е нещо тип лошите във филмите за Джеймс Бонд – тотално откачен и с огромни ресурси. Не само, че не може да му се размине, а последиците за цялата финансова система ще са пагубни.
- Доверието… - уточни Крис.
- Точно така, доверието – усмихна се Фрай.
Когато изпрати Ана след интервюто и се върна в нюзрума, Крис видя, че в кабинета на Ева са се събрали Мая, Лора и Лавър. Предположи, че обсъждат какво да правят с ЕлБрокерс. Трябваха му пет секунди, за да реши, че е нужно лично да присъства на монтажа на интервюто с Фрай. Точно сега не му се занимаваше с медийни стратегии.
Mutafchiev
Мнения: 169
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк 2

Мнение от Mutafchiev »

24.
В кабинета на Ева се водеше дискусия за това кое и как от случващото се с ЕлБрокерс да се отразява. Главната, Мая, Лора и Лавър обсъждаха събитията и се опитваха да напипат правилния подход.
- Според мен трябва да сме по-обрани, що се отнася до темата пирамида ли е или не – каза Мая.
- Така е, - съгласи се Ева. – Максимилиан може и да го играе пич, но нищо не се знае.
- Знае се, - противопостави се Лавър, - че в момента тече атака срещу него. И това само по себе си го оневинява.
- Атаката е или защото някой иска да го изхвърли от пазара, или защото си го е изпросил – обади се Лора.
- А ако е второто, не трябва да го защитаваме – добави Мая.
- Не трябва да защитаваме когото и да е – уточни Ева. – Обективни и само с факти.
- И как да разпознаем кое е факт и кое не? – попита Лавър. – Влез интернет и виж какво става. Сутринта съобщиха, че някой се е самоубил, защото си изгубил парите.
- Вече два часа се опитва да докаже, че е жив – кисело се изсмя Мая.
- Някой от нашите говори ли с него? – попита Главната.
- Аха – успокои я Лавър, - правят интервю по скайп.
- С Лора си говорихме, че трябва да направим паралел на хронологията с историята с фабриката и други доказани фейкове, за които се сещаме – каза Мая.
Ева я погледна заинтересовано:
- Така…
- Правим паралела, оставяме аудиторията сама да реши какво е положението. Ще имат на какво да се опрат, да помислят – обясни Мая.
Главната замислено сведе поглед. Помълча.
- Това е добре. И Крис с неговото интервю също би трябвало да разшири темата извън конкретиката на ЕлБрокерс. Останалите?
- Имаме трима души на терен, арестите продължават. Поддържам връзка с вътрешния министър. Следим и какво излиза в интернет – рапортува Лавър.
- А аз ще помагам на Мая – усмихна се Лора.
Ева кимна:
- Действайте, а ти остани.
Когато с Лора останаха насаме, Главната помълча десетина секунди, вдигна ледения си поглед към момичето:
- Наистина ли мислиш, че ако им кажем за архива, ще е по-добре?
- Ам-м-и-и… Сама виждаш. И без него… - отговори изненадано и неуверено Лора, смазвана под тежкото излъчване на Ева.
- Да, виждам. Много ли загубихме, от това, че не им казахме досега?
Учудване се разля по лицето на психоложката, не знаеше какво може да очаква от подобен разговор, но със сигурност не такъв въпрос.
- Загубили?
- Да, в смисъла на време, в което с Крис и Мая можехте да работите по архива? На доверие – последната дума прозвуча някак плахо. – Разбираш ме, общите щети.
- Не знам, не мога да преценя – повдигна рамене Лора. – Но колкото по-скоро им кажеш, толкова по-добре.
Ева стисна устни. Погледна Лора и кимна в знак, че е свободна. Останала сама, Главната се замисли дали вече е време. В крайна сметка реши, че няма да е днес. Първо, сегашните й мисли можеха да са плод на моментна емоция и второ – имаше прекалено много работа, за да се занимават с архива.

Когато излезе от кабинета на Ева, Мая се запъти към бюрото си. По пътя видя Крис да седи заедно с Ники монтажиста, съсредоточено вперен в мониторите. Стисна зъби и съвсем се вкисна. Нито й беше казал за тази Фрай, нито я представи на блондинката. Седна пред компютъра и започна да разглежда социалните мрежи, за да се разсее. Без да мисли отвори месинджъра и писа на Алекс. Просто искаше да се разведри, бе сигурна, че ще й прати някое смешно меме. Вместо това получи съобщение от една дума: „Обяд?“. Автоматично се съгласи.
Ресторантът бе приятен и доста просторен. Поръча супа, Алекс наденици. Изглеждаше уморен и напрегнат, като навиваща се играчка с ключ, завъртян до края, но опрян в нещо, което му пречеше да се освободи и активира пружината.
- Много се радвам, че писа – въздъхна Алекс. – Имам толкова много работа, че щях да се побъркам ако бях останал в офиса дори минута повече!
- Разбирам те, при мен е същото!
- Извинявай, но ако знаеш с какви неща трябва да се оправям! Интриги, постоянни промени, не можеш да си представиш!
- Така ли? – Ококори се Мая. – Слушай сега!
Последва историята „тя не знае, че ние знаем, че тя знае“. Естествено не бе конкретна нито за главните действащи лица, нито за предмета на тайно-явното знание. После разказва за предателство, за отчуждение. Накратко казано, Мая си изля душата пред рекламиста. Той въздишаше, пъшкаше, дивеше се, подкрепяше я и окуражаваше.
Без да усетят говориха около час и половина. Прекъснаха ги настойчиви обаждания по телефона. Алекс упорито не вдигаше телефона. После се обадиха Лора, Марио и накрая Крис. Мая не вдигна на никого, но тръгнаха към сградата на редакцията. По пътя говореха за съвсем отстранени неща, явно и двамата искаха да се разсеят и разделят с положително настроение.
Когато паркира, Алекс се обърна към Мая с изкусителна усмивка и попита нежно:
- Тази среща за какво се брои?
- За обяд – сведе очи момичето.
- Тоест имаме още чай в пет часа, ранна вечеря и после късна?
Мая се засмя в отговор, после спря и го погледна в очите. Надигна се на седалката, прегърна го и излезе от колата.

Денят за Ева мина ужасно. Потокът от информация за драмата около ЕлБрокерс не спираше. Чакащите пред офисите се увеличаваха и даваха различни сведения на медиите. Тези, които успяваха да си изтеглят парите без проблем, твърдяха, че всичко е наред и паниката е излишна. Някои съжаляваха, че са го направили. Хората, на които се предлагаше да подпишат вече прословутия анекс, пледираха за човешките си права. Запознатите със схемата на удара, виждаха прекрасно кои са провокатори и кои са се подлъгали по паниката. Привечер някои от клоновете спряха да дават пари, защото инкасо бусовете не можеха да стигнат до тях заради задръстванията. Опитите от това да се повдигне нова информационна вълна се провалиха. На всички вече им бе писнало, а и ентусиазмът на журналистите, отразяващи темата прогресивно гаснеше.
Удавена в неспирен поток изключително монотонна, претендираща за особена ценност информация, Ева не можеше да мисли. От късния следобед нататък просто седеше и наблюдаваше какво правят подчинените й. За нейно щастие се справяха добре и нямаше нужда да се меси.
В такова пусто състояние се върна вкъщи, бе празно. Направи плодов чай, защото само той й понасяше и се излегна на дивана, без да пуска лампите. Нямаше представа колко време е седяла в тъмното, гледайки в една точка, отпивайки от чая. Когато Димов се появи, вече идваше на себе си. Мислите й все още се раждаха по-трудно от обикновено и блуждаеха без някакъв особен смисъл.
Димов включи лампата в хола и се стресна от мълчаливото присъствие на Ева. Погледите им се срещнаха и на двамата им стана ясно, че са в абсолютно еднакво състояние. Мълчаливо се разбраха, че няма да вечерят. Адвокатът, без да се преоблича наля чаша уиски, седна във фотьойла, вдигна крака на холната масичка, отпи и се отпусна. Помълчаха известно време.
- Можеш ли? – попита Ева.
- Аха – Димов я погледна с едно приотворено око.
- Колко тежко бе при теб?
- Беше странно. През два часа пускахме документи за кандидатстване по обществени поръчки, после пишехме договори с подизпълнители, все едно сме спечелили поръчките.
- Симсън има дебели връзки – леко се изсмя Ева.
Помълчаха още малко.
- При теб? – обади се Димов.
- Циклични псевдосензации през около 40 минути – отговори Главната.
- Другите добре ли се държаха?
- Аха – усмихна се Ева. – Както винаги, когато не правят зулуми.
Димов се засмя тихо.
- Знаеш ли? – Ева се оживи, с което накара адвоката да отвори и двете си очи. – Мая днес направи много хубав материал, с който описа атаката срещу ЕлБрокерс. Сравни развоя на събитията със сценариите на предишни фейкове.
- Аха – повдигна вежди Димов, разбирайки, че все пак зулуми са били правени, макар и безобидни.
- Мисля като приключи драмата да им дам архива.
- Това не зависи от драмата, Ева, а от теб – отговори Димов. – Все пак ти си Главната.
Mutafchiev
Мнения: 169
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк 2

Мнение от Mutafchiev »

25.
Въпреки огромното количество работа, проверките на протоколите за задържанията, постоянния контакт с вътрешния министър, Орлов нямаше усещането, че е свършил каквото и да е. Знаеше съвсем малко повече от това, което Крис бе открил докато разузнаваше на опашката. Схемата, по която провокаторите получаваха парите - сканираха личните си документи и ги изпращаха, заедно с банковите сметки на неизвестния работодател. В последствие получаваха средствата по банков път. Естествено, транзакциите бяха проследени. Разбра се, че всички около 2000 души са били захранени от петнайсетина сметки. Повечето собственост на клошари, но имаше и няколко на мъртъвци, открити с фалшиви пълномощни. Толкова.
Раздразнението, че в крайна сметка бе принуден да арестува бушоните, вместо да дебне голямата риба, не бе препятствие полицаят да се наспи. Напоследък толкова рядко се случваше, че едва ли бе възможно безпокойство за каквото и да е да му попречи. Пристигна в Първо бодър и готов да изпуши поне две кутии цигари, докато следи обсадата на ЕлБрокерс и чака някакво раздвижване.
То дойде на крака в 7:30 сутринта с фразата „Искам защита“.
- Успокойте се, седнете и ми обяснете положението – каза Орлов, на неспалия, небръснат Максимилиан.
- Нямаме повече свободни пари – съобщи финансистът. – Ако отворим след половин час, ще можем да връщаме само в четири каси и то, защото снощи инкасо колите се забавиха.
- А какво имате предвид под „защита“? – уточни Орлов, защото в неговата глава тази думичка звучеше по-скоро като „арест“.
- Страхувам се за живота си. Този, който успя да ни срути, със сигурност е достатъчно безскрупулен, за да поръча убийството ми.
- Би било доста по-евтино – констатира Орлов, но като видя реакцията в очите на Максимилиан побърза да добави. – И щом не го е направил досега, едва ли ще го направи и в бъдеще.
- Ще се появят много нови кандидати след половин час.
- И какъв е планът оттук нататък?
Максимилиан въздъхна:
- Ще обявим процедура по несъстоятелност, а после най-вероятно ще влезе синдик и само той знае.
Орлов гледаше внимателно финансиста и доразви мисълта му:
- Искате официално да ви вземем под защита, за да намалите удара по репутацията си след това, което описахте.
- Знаете, че нямам вина, а бях атакуван подмолно, грубо и безпардонно.
- Знам това, което имам от вас.
- И от службите – допълни Максимилиан.
Орлов намръщено погледна плота на бюрото. До изтърканата стара, пожълтяла клавиатура на архаичния стационарен компютър имаше чаша топло, дъхаво кафе. Изпита огорчение от факта, че вместо да му се наслади, трябва да се занимава с всичко това.
- Страх ви е за живота ви? – полицаят вдигна поглед към финансиста, получи кимане за потвърждение. – Това, което мога да направя на този етап е да ви разреша да останете тук неофициално. Официално трябва да решат горе. Относно защитата ви извън сградата, не мога да гарантирам нищо.
Максимилиан се обърна към прозореца, който гледаше към паркинга на управлението. Размисли за секунда-две.
- Оставам.
- Но засега официално ви няма – изрично уточни Орлов.
- Официално съм в неизвестност – потвърди финансистът.

Преди да пристъпи към хакването на Фрай, Марио се постара да я проучи. По телефонния номер, който Крис му даде, стигна до някаква забутана страничка с управителите на фирмата, в която блондинката работеше. Поне имаше адрес. В социалните мрежи профилите й бяха тотално закрити за чужди очи. Виждаха се само профилните снимки, които показваха модерна бизнесдама. Търсенето на името даде резултат няколко реклами за лекции и съвсем малко снимки от тях. Имейл адресът, също от Крис, въобще не даде нищо. Докато осъзнаваше колко лаконично е присъствието й в социалните мрежи, Марио се зачуди как въобще се е навила да се снима в интервюто. Наложи се да го изгледа и тук видя нещо, което му направи впечатление. Прегледа отново снимките, които намери и откри уязвимостта на Фрай – гривните. Навсякъде бе с различни, някои деликатни, други по-вулгарни, но задължително бяха кожени с различни елементи от сребро и злато.
Следващата стъпка бе да намери най-скъпия онлайн магазин за подобни аксесоари. Абонира се и не след дълго получи и първия рекламен имейл. Останалото бе въпрос на техника – малко фотошоп, малко игра с имейл адресите и бе готов за атаката. Доволен отиде при Ева, за да иска финанси за операцията.
- Сто и двайсет искаш? – погледна го изпод вежди Главната.
- Да - сериозно отговори администраторът. – Няма да върже ей така.
- И ще й пратиш цветя?
- Аха, както и кутия бонбони, заедно с флашка.
Молбата на Марио се й стори толкова абсурдна, че от интерес доколко е откачил попита:
- А какво ще има на флашката?
- Всички филми за Джеймс Бонд.
Главната бавно се облегна назад, поемайки дълбоко въздух.
- И кога смяташ, че ще има резултат?
- Петнайсетина минути след като куриерът си тръгне – убедено заяви IT-то.
Уморено Ева огледа Марио от глава до пети и обратно. Даже не искаше да чува извратената логика, по която администраторът е решил да хаква Фрай.
- Добре – въздъхна тя. – После ми дай бележките.
С вдигнати палци Марио благодари и се изнесе от кабинета. Главната проследи как минава през нюзрума и въздъхна. Изпита известна завист, защото администраторът правеше нещо забавно, а нея я очакваше пореден ден в блатото на ЕлБрокерс.

Ана бе напрегната, следеше прекалено много неща. Информационния поток, постоянно получаваше имейли, отгоре на всичко трябваше да бъде в перманентна връзка с шефа си. Въпреки, че изпитваше огромно, почти садистично удоволствие от нещата, които вършеше, умората и натоварването не й прощаваха. Често си мислеше, че ако е възможно да почива по пет минути всеки час, щеше да бъде по-ефективна. За жалост, скоростта на събитията не го позволяваше. Когато от рецепцията на сградата й се обадиха, че е дошъл куриер, я обзеха смесени чувства. От една страна се зарадва, че има повод да се откъсне от какафонията, от друга – ужасно я мързеше да слезе.
Още с излизането от асансьора видът на куриера я вцепени. Момчето държеше голям букет червени рози, с плик, сложен между тях и кутия скъпи бонбони.
- Ана Фрай?
- Да – отговори светналата от изненада финансистка.
- Това е за вас – момчето й връчи букета и бонбоните.
- От кого е? – развълнувано попита блондинката.
- Не знам – усмихна се куриерът. – Предполагам, че отговорът е в плика.
След като благодари още веднъж, Ана взе пратката и се качи обратно в офиса. Остави букета на секретарката, която се завайка в какво ще го сложат и отиде в кабинета си. Отвори плика, там имаше само една флашка. Фрай се намръщи озадачено и се отпусна в стола. Поразмисли, гледайки работния компютър. Изгаряше от любопитство и искаше колкото се може по-бързо да разбере какво има на флашката. Здравият разум, все пак надделя. Въздъхна и отиде до чантата си, която висеше на закачалката в другия край на кабинета. Извади личния си лаптоп, върна се обратно на стола. След като машината зареди, включи антивирус и чак тогава сложи флашката. Започна сканиране.
Докато чакаше да свърши проверката се опита да поработи, рефрешна отворения мейл на служебния компютър и в папката с реклами видя името на един от любимите си магазини за бижута. Без много да мисли отвори писмото и натисна банера. Оказа се на главната страница на магазина и докато разглеждаше промоциите, личният й компютър изписука. Обърна поглед към него – флашката бе чиста. Отвори я и видя папки, носещи имената на всички филми за Джеймс Бонд. За момент се зачуди какво трябва да значи това, сети се и се засмя от сърце. Взе телефона и написа съобщение на някой си „АП“: „Клъвнал е!“. После изпрати сърчица на Крис.
Доволна се обърна към служебния компютър и затвори сайта за бижута. Вече бе в добро настроение и й се работеше.
На няколко километра разстояние Марио написа съобщение с подобно съдържание на Ева и Крис, и вече бе започнал да точи информацията от харддисковете на Фрай.

Развитието на събитията с ЕлБрокерс се разгърна по обичайния сценарий, в който голямо количество хора губят пари. Пред офисите вече се извиха огромни опашки. Хората прииждаха, без да знаят даже защо. Ясно бе, че няма да си получат средствата в обозримо бъдеще. От безизходица, шок или надежда, че ще се случи чудо, стояха на студа и чакаха. Журналистите правеха любимото си занимание – записваха и пускаха навсякъде човешки истории.
Масовата аудитория, обаче не изпитваше особено съжаление към потърпевшите. Първо – не изглеждаха бедни. Второ, споменаваха суми, които бяха недостъпни за повечето хора. Да съчувстваш на добре облечена жена с огромни златни обеци, за това че е вложила 120 000 в пирамида не е особено лесно.
Скоропостижно в социалните мрежи се появиха коментари, че изгорелите сами са си го заслужили. Искали са лесна печалба и са я получили. Не заслужавали съчувствие, а точно обратното. Органите трябвало да проверят откъде имат пари, за да влагат в инвестиционни фондове. Не закъсняха подигравките и меметата. Към обед, чакащите на студа се бяха превърнали от жертви в глупаци. Естествено, някои маргинални политически партии и обществени дейци (както сами се наричаха), опитаха да играят с тези нагласи. Някои се хвърлиха да разрушават банковата система, защото била нечестна и ограбвала хората. Други искаха да направят същото, защото била толкова прогнила, че започнала да изяжда своите и в този случай какво го чака обикновения човек? Една-две говорещи глави коментираха настроенията и употребиха позабравения, плашещо звучащ термин „класова борба“.
Не успокоение, но до някаква степен яснота, дойде в късния следобед от прес съобщение на Централната банка. Институцията съобщаваше, че временно спира действието на лиценза на ЕлБрокерс. В близките седмици щяло да има ревизия, която да покаже какво се е случвало във финансовата къща. Хората не се разотидоха, а продължиха да стоят пред офисите й. Дали, защото не разбираха, че вече държавата се е заела със случая, тоест е абсолютно сигурно, че преди края ревизията няма да получат парите си. Дали, защото по този начин канализираха психологическия удар от загубата. Стърчаха пред клоновете като братя по съдба или както ги наричаха в интернет „алчни балъци“.
Важното за полицията бе, че общественият ред се спазваше и нямаше изгледи да бъде нарушен. За всеки случай бе активирана цялата информаторска мрежа, а интернет се следеше внимателно. Всеки опит за организация на провокации трябваше да бъде смачкан.
Едва към 20 часа Орлов получи потвърждение от министъра, че Максимилиан може да бъде взет под защита. Уговорката бе, че ако проверките и експертизите докажат престъпни действия, то от свидетел финансистът ще се превърне в арестант. Той се съгласи с облекчение.
Mutafchiev
Мнения: 169
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк 2

Мнение от Mutafchiev »

26.
Мая и Крис не бяха правили секс повече от седмица. Студенината се настаняваше в отношенията им и по всичко личеше, че присъствието ще е трайно. Без да усетят, вместо да изпълняват сутрешния си ритуал, предпочитаха да идват в редакцията с половин час по-рано. Така бе и в деня след като ЕлБрокерс обявиха, че няма да изплащат повече пари на вложителите си.
Мая се бе настанила удобно в стола, пиеше чай и преглеждаше пощата на Генади. Алекс постоянно пращаше мейли с въпроси кога ще стане готово еди какво си и да се поправи еди що си. Четейки кореспонденцията се чудеше от какво толкова се оплаква рекламистът. Въобще не бяха натоварени с работа. Скука на фона на това, което се развиваше в нюзрума. Когато прегледа вече отворените писма, Мая се зарови в архива на фабриката.
Още от първия ден, в който Марио й го даде подреден, й се стори, че има нещо много познато в него. Нямаше как да е иначе, все пак ставаше дума неща, които имаха голям медиен резонанс. Някои беше писала самата тя. Въпреки това, не я напускаше чувството, че има нещо, което пропуска. Затова задълбаваше все повече.
Това, което можеше да каже със сигурност бе, че историята с ЕлБрокерс ще има поне още едно действие. Не знаеше дали ще е явно или не. Разбиването на финансовата къща бе постигнато, оставаха два въпроса. Какво ще стане с парите и другите активи, и кой ще заеме освободилата се ниша? Затова Мая реши да прегледа какво е положението на пазара на финансовите услуги. Може би там щеше да изскочи поръчителят?

Когато Крис получи ни в клин, ни в ръкав сърчицата от Фрай искрено се учуди. Първите няколко секунди мозъкът му висеше, после съобрази, че познава само един човек, който евентуално може да обясни какво става. Марио разказа пъкления си план и журналистът изпита истинско възхищение от комбинацията на администратора. После спокойно изпрати човече с тъмни очила на блондинката.
Сега разглеждаше съдържанието на компютъра на Фрай и удивлението му се движеше със скоростта на армия, осъществяваща успешен блицкриг. С неразрушим ритъм, безцеремонно и абсолютно неизвестно докъде ще стигне. Първата папка, която отвори носеше името „отчети“. Документите бяха форматирани наистина като такива, написани на специфичния канцеларит, но съдържанието… То описваше изнудвания. Кой е притискан, какво е било първоначалното предложение, как и с какви аргументи е отказала жертвата, последвалите действия на Фрай, реакцията на тях, ударът и резултатът от него. Бяха описани разходите, използваните контакти, всичко. В края на всеки отчет имаше анализ на събитията, степента на съпротива на жертвата, както и оценка на успешността на операцията. Журналистът не само, че не бе виждал подобно нещо. Не си бе помислял дори, че е възможно. Особено в такива обеми, файловете бяха над двеста.
Следващата папка, която отвори носеше името „готови“. В нея имаше разширени досиета за всяка жертва – лични данни, роднини, биография, хобита, интереси, медийни участия, ако е публична личност. Приличаха на профилите, които той заедно с Мая, Лора и Марио правеха, но много по-подробни и описателни. С известно чувство на завист Крис затвори папката и погледът му пробягна по останалите – „финансови отчети“, „статии“, „активни“, „чист проект“, „за четене“ и „други“. Журналистът понечи да отвори следващата папка, но бе повикан от Ева на поредна оперативка за ЕлБрокерс.

Работата изпиваше не само времето, но и живителните сокове на Димов. От ранна сутрин до късна вечер, адвокатът бе затрупан с всякакви задачи. Колкото повече документи успяваше да обработи, толкова по-голяма ставаше купчината с нови бумаги на бюрото му. Срещите, които провеждаше първоначално го разсейваха, но вече се превръщаха в същинско мъчение. Често се случваше докато говори с чиновник или представител на някоя фирма, да започне да мисли за купищата молби, скици, заявления и друга бумащина, които го чакаха и да забрави темата на разговора.
Имаше едно конкретно изречение, което Симсън държеше да присъства във всяка оферта, подадена за обществена поръчка или финансиране по някоя програма. „В срок от три месеца след подписване на договора всяка от страните може да прекрати действието на договора“. Димов не разбираше за какво му е на интернет магната подобно нещо. Тъй като лично се срещаше или водеше кореспонденцията с фирмите, бе наясно, че смяната им с други би била пагубна. И от гледна точка на сроковете за изпълнение на различните етапи от проекта, и откъм възможности, и откъм финанси. Някои просто бяха незаменими. Или притежаваха конкретна техника, която друг нямаше, или бяха единствени представители в страната на производители на части. Въпреки това Симсън държеше горната клауза да присъства навсякъде.
Не можеше да се отрече, че новият шеф на Димов се грижеше за хората си. Освен огромните пари, които плащаше, осигури храна от четири от най-добрите ресторанта в града. Три коли с шофьори, които караха адвокатите по общини, министерства и всякакви други институции. Обеща след като приключи първият етап от проекта да организира тиймбилдинг в един от най-скъпите планински курорти. Естествено, раздаде лаптопи и телефони, но това бе с цел безопасност и контрол.
Затворен в тази златна клетка Димов до голяма степен бе изолиран от случващото се в страната. Знаеше за най-големите неща, но отгоре-отгоре. Нямаше нито време, нито нерви да се занимава с истории, които утре никой нямаше да помни. Вече най-хубавата част от деня беше мълчанието с Ева след работа. Коремчето й започваше да личи и го правеше истински щастлив. Може би заради това не изпитваше тягост от цикличната, монотонна и еднотипна работа, която вършеше.
С Ева почти не говореха, заради напрежението, което преживяваха през деня. Адвокатът не знаеше какво се случва в нюзрума, нито как се развиват отношенията между членовете на групата на фейка. Единственото, което Главната споделяше бе информацията за Максимилиан. Когато разбра, че финансистът се е предал, Димов искрено се учуди. Явно човекът имаше сигурното убеждение, че всичко с ЕлБрокерс е наред и е жертва на атака. Това наистина бе така, но никой не отменяше възможността някой от заместниците му да е организаторът. В такъв случай, всички грехове и зулуми, както и печалният край на финансовата къща, със сигурност щяха да бъдат писани на сметката на Максимилиан. Работещите по случая, пристиснати от общественото мнение, страха за стабилността на банковата система и желанието по-бързо да разкарат горещия картоф от ръцете си, нямаше да задълбават много-много в детайлите. В такива условия фалшифицирани документи, подозрителни транзакции и всичко нередно, по презумпция щеше да се възприема като заповед на Максимилиан. Когато държавата усети, че губи контрол и авторитет, предпочита да дава изкупителни жертви на обществото, вместо да изтърпи бремето на пропуските си.

От много време насам Мая и Лора не можеха да останат насаме и да не говорят за работа. Сега им се бе отдала такава възможност и Лора се възползваше максимално от нея. Седнали със свити под себе си крака в двата края на дивана в хола на психоложката, двете панически заобикаляха теми, свързани с нюзрума. Лора разказваше за Марио и съвместния им живот. Как се е променил в последните месеци. Струваше й се, че е пораснал, станал е по-спокоен. В същото време продължавал да прави типичните си глупости.
- Ох, сетих се още една история! – Засмя се Лора. – Самоубийствена изобретателност! Преди няколко седмици отидох за уикенда да се видя с нашите. Връщам се и го виждам с бинтована ръка. Отказва да ми каже какво е станало. Отивам в кухнята, килимчето там е друго. Твърди, че нищо не знае.
Мая с дяволита усмивка слушаше разказа.
- След няколко дни решавам, че искам да си изправя косата и разбирам, че пресата ми я няма на обичайното място. Търся, търся. Марио продължава да се прави на ударен, но предлага да купим нова. Държа се около час!
- И как го накара да проговори?
- Питах го на коя курва я е дал!
Двете прихнаха в смях.
- И той като се изцъкли, като започна да се оправдава, знаеш го колко бързо говори като се притесни – Мая кимна засмяно. – Разказа следната история. Решил нашичкият, че докато ме няма, ще превърти отново Diablo 2. Почнал да играе и естествено огладнял. Опитал да поръча нещо, но било вече 3 през нощта. Прияло му се готвено!
Лора не се сдържа и отново се закиска, заразявайки Мая със смеха си.
- Сготвил си сандвичи, но ги искал, цитирам „отвън хрупкави, отвътре меки“.
- Не-е-е-е! – ококори се Мая.
- Сетил се за пресата за коса, почистил я със спирт! – Мая се задави с чая си. – Пуснал я на макс започнал да пече сандвичите! Първия го направил! Оставил пресата, взел втория и после хванал пресата за горещата част!
- Ужа-а-а-с! – смееше се Мая, опитвайки се да демонстрира съчувствие.
- Изпуснал я на килима, тя се счупила. И докато, цитирам „е плакал“, килимът се запалил.
- Не бива да го оставяш сам вкъщи при никакви обстоятелства! – каза Мая през смях.
- Преди да закарам котката при нашите, я давах на съседите да се грижат за нея, така ще правя и с него! – засмяно отговори Лора.
Поеха си въздух и за момент замълчаха. Психоложката не искаше да изпуска доброто разположение на Мая и попита:
- А с Крис как сте?
Огромните зелени очи на червенокосото момиче посърнаха. Не искаше да говори на тази тема, но нямаше и как да избяга от нея.
- Зле – въздъхна тя.
- Е нещата се променят – опита се да я окуражи Лора. – Може да е временно.
- При нас не се променят, а изчезват – отговори Мая. – Разказваш ми как Марио вече играе много по-малко, започнали сте да четете едни и същи книги. Ти си се запалила по социалното инженерство и такива неща. При нас това го няма. Даже и секс вече няма.
Лора повдигна вежди:
- Отдавна ли?
- Достатъчно, за да се изнервя. Става неусетно, разбираш ли? Пропуснахме един ден, после втори, на третия вече не го и помислихме. Само работим, работим, работим.
- Наистина е много работата – Лора продължи с опитите да успокои Мая.
- Докато биехме по фабриката, работата не ни пречеше. Нищо не ни пречеше.
- И какво смяташ да правиш?
- Не искам нещата да са както преди, искам да растем заедно, както вие с Марио. Но не знам Крис… раздвоена съм.
Смениха темата и заговориха за това как ще посрещат празниците, как издържа Ева на натоварването. Решиха следващия път, когато се събират да извикат и нея. Вече не й се сърдеха за архива, а искаха да й облекчат живота поне малко.
Mutafchiev
Мнения: 169
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк 2

Мнение от Mutafchiev »

27.
Досадното начало на поредния, вече неизвестно кой ден от обсадата на ЕлБрокерс, не даваше предпоставки за интересни събития. Привидно нюзрумът кипеше както обикновено, но запознатите с просто око можеха да видят, че къкри на бавен огън. Вече бе обявено, че се води разследване на всичко, свързано с финансовата къща. Знаеше се и, че Максимилиан е в ръцете на полицията. На този етап като свидетел, поискал защита. Вложителите стояха пред офисите и с всяко изминало денонощие ставаха все по-малко.
В медийното пространство нещата също се движеха по обичайния сценарий. След огромното количество глупости, изговорено от различни експерти и говорещи глави в първите дни на събитията, сега мненията звучаха по-адекватно. Вече думата имаха професионалистите, които не можеха да си позволят да дърдорят, без да имат поне някаква обща картина. За жалост, никой не ги слушаше, защото темата бе омръзнала на всички. Така запомнени бяха първоначално изплютите в ефира дивотии. Тъй като всички с притаен дъх чакаха новата дъвка, журналисти и редактори се бяха впуснали в трескаво търсене.
Изключение не правеха Ева, Лавър, Крис и останалите работещи в сайта. Първото, за което се сетиха, естествено, бе да опитат да убедят Максимилиан да даде голямо интервю пред Крис. Получиха категоричен отказ. Същия резултат дадоха разговори с вътрешния и финансовия министри, шефа на Централната банка, както и с директора Държавния инвестиционен фонд. Последният, оказа се, също е имал портфейл в ЕлБрокерс. Антикорупционната агенция обяви, че е започнала проверка.
Търсенето на нови теми, след като си работил по толкова изнурителна история може да се сравни с тежък махмурлук в понеделник сутрин. Изпитваш всякакви неприятни усещания. Последното, което ти се иска да правиш е да мислиш, а те чака първият от пет работни дни. Успокояващо бе, че всички бяха в подобно състояние и болката бе споделена. Лошата новина бе, че и аудиторията изпитваше умора и досада. Нужно й бе нещо ново. Тема, която няма нищо общо с излъгани вложители, виещи се на опашки в студа. Първият, който откриеше или измислеше нещо достойно, щеше да лидира в следващите дни, докато и това втръсне. Новата тема се появи към обяд. Нюзрумът закипя на силен огън, много по-мощен и горещ от обикновено, защото темата беше сайтът.
По традиция, всичко започна с неизвестно откъде появил се текст, в който по точки се описваше как сайтът защитава ЕлБрокерс и лично Максимилиан. За пример се даваше интервюто с финансиста, материалите, сравняващи други фейкове с атаката, както и общото доста умерено отразяване на събитията. Описаните неща бяха поставени като неоспорими аргументи за продажността на Ева и компания без никаква обосновка. Следваше списък с питания: „Кой им плаща?“, „Защо помагат на престъпници?“, „Кой носи отговорността?“.
Последният въпрос бе особено занимателен с абсурдността си, но от пропагандна гледна точка бе на място. Любимата игра на всички, без значение за какво става дума, е търсенето на някой, който носи отговорност. Тя е толкова увлекателно вманиачаваща, че често заменя със себе си решаването на даден проблем. Вместо да оправиш здравната система, например, издирваш този, който я е прецакал. Това се оказва предостатъчно. Наличието на този въпрос в удара срещу сайта предвещаваше много динамични дискусии за свободата на словото, продажната журналистика и активен лов на вещици.
Ева, Крис и Лавър хванаха атаката достатъчно рано, но не й обърнаха особено внимание. Предположиха, че някой отчаян човек, който не може да си вземе парите е решил, че те са му виновни. Поне текстът бе написан в подобна стилистика – прекомерен патос, думи изписани с главни букви, неуместно поставени кавички. Доста крещящо и претенциозно творение. Когато една от говорещите глави го постна на стената си, нещата придобиха други измерения. Коментарът й беше: „Кое е най-лесното нещо, когато си изградил успешен имидж на борец с фейковете? Да пускаш фейкове, естествено! Хем взимаш повече пари, заради репутацията, хем същата те пази! Гениално!“.

Без да си разменят какъвто и да е знак, Лавър и Крис се оказаха едновременно пред вратата на Ева. Заместникът вдигна ръка, за да почука, но видя Главната да им прави знак да влязат.
- Мая? – попита тя.
- Не знам къде е – отговори Крис.
- Звъня ли й?
- Не си вдига телефона.
- Добре, засега ще мислим без нея – въздъхна Ева с кисела нотка в гласа.
- Какво да му мислим? Трябва да реагираме! – започна Лавър. – Ако се забавим, ще ни закопаят.
- Ако реагираме бързо и непремислено, ще се закопаем сами – студено го сряза Главната.
Заместникът и Крис осъзнаха, че ще повисят в кабинета доста време, спогледаха се и седнаха. Първият на дивана, другият на един от столовете.
Първоначалната логика на разсъжденията тръгна в посока кой може да стои зад атаката. Отговорът на този въпрос се оказа по-сложен, отколкото може да се предположи. Очевидният поръчител е същият човек, който удари ЕлБрокерс. Подобно действие срещу сайта, обаче нямаше особен смисъл. Да, Ева и компания наистина се погрижиха да отразят максимално добре процеса по разрушаването на финансовата къща. Имаха късмета да знаят много вътрешна информация, но не я изнесоха. Цялостната им работа се открояваше съвсем малко от тази на останалите. Да, често бяха първи, но другите медии толкова бързо разпространяваха откритията им, че разликата между тях бе броени минути. Със същия успех под ударите можеше да се окаже всеки. Известно време прехвърляха други врагове, които имаха, но и това не даде резултат. Не изключиха вариант, че бившите собственици на фабриката се опитват да си го върнат за събитията от лятото.
Докато слушаше аргументите за и против тази теза, на Ева почти й призля на физическо ниво. Осъзна каква грамадна грешка е направила, криейки архива от Мая и Крис. Не я болеше толкова за удара срещу сайта, колкото от факта, че се е усъмнила в тях. Не изпитваше страх, че трябва да им каже, а друго чувство. Доста по-лепкаво, изяждащо отвътре, сковаващо не само мислите, но и мускулите. Срам. Рядко го усещаше, защото полагаше огромни усилия, за да не стига до там. Ето, че сега собственоръчно, почти с песен на уста, се докара до него.
Крис, от своя страна, като пряко пострадал от недоверието на Ева, бе изяло в правото си да й се ядоса. Но даже не му мина през главата. Дали, защото бе наясно за наличието на архива и вече бе успял да разгледа немалка част. Дали, защото инстинктивно осъзнаваше, че изправени пред голяма заплаха, няма полза от вътрешни раздори.
Продължаващото над час обсъждане се въртеше в кръг. Нито имаха представа кой ги удря, още по-малко защо. Докато се чудеха, атаката бе подхваната от още популярни в интернет анализатори. Ситуацията се развиваше като лавина и никой в кабинета на Ева не можеше да предположи накъде ще тръгне.
Размислите над това как да отговорят не бяха особено ползотворни. Оправданията и обясненията щяха да имат обратен ефект. Пускането на официална позиция също щеше да налее масло в огъня. Вариант бе Ева да напише статия по темата, но това щеше да сработи само ако и други видни журналисти я подкрепят. Обади се на няколко познати. Някои я отразяха много деликатно. Нейна състудентка, с която не се харесваха над двайсет години директно й заяви: „Когато обвинявахте всички други в разпространение на фейкове, всичко беше наред. Сега вас ви обвиняват и има проблем?“. Стана очевидно, че и това няма да свърши работа.
Оказаха се в задънена улица и единственото, което можеха да направят бе да чакат да се случи нещо, за което да се хванат. Естествено, формулировката на тази мисъл съвсем не звучеше така.
- Вижте, така или иначе, това може да умре още утре – обади се Лавър.
- Да – съгласи се Крис. – Най-добре е да изчакаме с действията. Може въобще да не се наложи да правим каквото и да е.
- Прави сте – категорично каза Ева. – Засега мълчим и наблюдаваме. А ти, когато Мая се появи, се върни с нея тук.
Крис седна на бюрото си и за пореден път набра Мая, а тя не вдигна. Реши да й пише. Отвори чата и видя, че вече й бе написал 5-6 съобщения, които не бе видяла. За момент се замисли дали да започне да се безпокои. Чатът се промени и вече показваше, че е прочела всичко. Отговорът й бе кратък: Идвам.

Мая и Алекс се разхождаха в близкия до сградата на редакцията парк в може би последния що-годе слънчев ден за годината и си говореха за всичко. Рязко контрастираха с останалите посетители – пенсионери, майки и бащи с деца, тийнейджъри и кучкари. Приличаха на щастлива двойка, успяла да си открадне малко време в разгара на работния ден. Мая със сигурност се чувстваше така. Беше лека, а компанията на Алекс й допадаше все повече и повече.
Дълго говориха за похватите, с които рекламистите успяват да набият в главите на потребителите нужното им послание. Учудващо за нея, най-ефективните реклами бяха идиотските и баналните. Тези, които постоянно повтаряха името на продукта и изглеждаха толкова фалшиви, колкото е възможно въобще.
- Клиповете, които показват по фестивалите – обясняваше Алекс. – С дълбоко послание, скъпо снимани, режисирани не продават. С тях си мерим…
- Креативността? – подсмихна се Мая.
- Точно така. В обикновения живот колкото по-лесна за възприемане е една реклама, толкова по-добре. Не търсиш рационалност у потребителя, не търсиш логика. За по-простите неща ти трябва разпознаваемост.
Мая повдигна въпросително вежди.
- Ако от всяка дупка някой ти повтаря, че конкретна марка кренвирши е най-хубава, задължително в някакъв момент ще я пробваш. Дали защото ще бързаш в магазина и ще я хванеш, защото ти е позната, дали заради нещо друго. Ако не се отвратиш, ще започнеш да купуваш по-често от тях.
- А за по-сложните?
- Тук вече е въпрос на статус – усмихна се Алекс. – Техниката, която ползваш, колите, които караш, дрехите, които носиш показват какъв човек си.
- По-скоро ти искаш да ме убедиш, че телефонът ми показва каква съм – засмя се Мая.
- Не е много трудно – гласът на Алекс стана по-дълбок. – Твоят телефон е среден клас, най-обикновен, нито камерата му е интересна, нито хардуерно е кой знае какво. Но… операционната му система е абсолютно чиста и достъпна. Можеш да правиш с нея каквото си искаш.
Червенокосото момиче се ококори и вгледа в рекламиста.
- Това показва, че си утилитарен човек, който търси съотношение цена-качество-функционалност. Затова за теб и такива като теб има такива телефони. Марката на колата ти няма особено значение, стига да покрива изискванията, които имаш. По същия начин купуваш дрехи, техника. Естествено, има области, в които не правиш компромиси. – Мъжът я огледа внимателно от глава до пети. – Най-вероятно това са мебели, храна. Неща, свързани със свободното време и почивката. Съответно рекламата, която ще проработи върху теб трябва да е естетична и да намеква за свобода, уникалност и самодостатъчност.
Мая погледна към земята, червен кичур падна на лицето, прикривайки тънката й усмивка:
- Много си наблюдателен.
- Само когато ми е интересно – отвърна Алекс.
Продължиха разходката, говорейки за други по-неутрални неща. Без Мая да усети, вече държеше рекламиста за ръка и го намираше за съвсем естествено. Когато стигнаха до изхода на парка, най-после си погледна телефона и видя пропуснатите обаждания и съобщения от Крис. Сякаш нещо малко, но много твърдо я удари точно в челото. Какво си въобразяваше, че прави? Разхожда се из парка хваната за ръка с обект на разследване! Извини се на Алекс и забърза към редакцията. Когато се появи на паркинга, изпита огромно облекчение, че е сама. Явно обезпокоен, Крис пушеше на входа. Изпита ужасяващо чувство за вина. Като го приближи се хвърли върху него и прегърна с всичка сила. Учудващо за нея, той направи същото:
- Добре ли си? – прошепна журналистът в ухото й.
- Да, добре съм. Лошо ли е горе?
Крис леко се отдръпна и огледа внимателно, грижовно лицето й. Впи поглед в огромните й зелени очи:
- Никога не изчезвай така!
Mutafchiev
Мнения: 169
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк 2

Мнение от Mutafchiev »

28.
Шумотевицата в нюзрума принуди Лора да помоли Марио да ги приюти заедно с Карлов преди снимките на новата порция видеа. След като настани психолога, момичето отиде в студиото да провери дали всичко е готово. Останали насаме администраторът и Карлов изпаднаха в неловко мълчание. Единственият им контакт досега бе да се поздравят два-три пъти.
- Значи това е сърцето на сайта – наруши тишината психологът.
- Да – усмихна се Марио, зарадван, че няма да мълчат. – Тук правя всичко, а там са сървърите. Естествено, има и още, но те са на друго място.
- Разбирам, отговорността за поддръжката е много голяма.
- О! – По-отпуснато отговори администраторът. – Има доста по-отговорни позиции. Такива като мен бол, но Ева, Крис, познавате ги, нали?
- Скромно – усмихна се Карлов. – Сигурно им е ужасно тежко сега. Тази атака срещу вас.
- И вие мислите, че е така, нали?
- На това прилича. И идва в прекалено удобен момент. Обществото търси виновник и някой му го дава на тепсия.
- Факт – замислено се съгласи администраторът. Сякаш нещо му щукна в главата, погледът му се промени и стана сериозен. – Как се справят хората с липсата на доверие?
- Оу! – изненада се Карлов. – Толкова рязък обрат!
Марио свенливо повдигна рамене:
- Няма само Лора да ви разпитва – в отговор получи искрен смях.
- Добре, банално е – разговори и общуване. По друг начин няма да стане.
- А ако единият лъже и ти знаеш, че го…
Лора влезе в стаята и Марио спря. Карлов се обърна към нея усмихнат, показвайки с цялото си същество, че не говорят за тайни неща.
- Та ако знаеш, че другият лъже как стават нещата? – довърши Марио.
- И ти ли разпитваш доктор Карлов? – с шеговито назидателен тон попита Лора.
- Става дума за доверието, явно доста хора тук се вълнуват от него – отговори усмихнато Карлов.
Лора застана до стола на Марио, подпря се на рамото му, гледайки Карлов с интерес:
- Ако знаете, че някой ви лъже имате два варианта – каза психологът. – Единият е да му го кажете и според реакцията, постепенно да връщате доверието към него. Така правят порасналите хора.
- Не е вариант – отряза Лора.
- Абсолютно – съгласи се приятелят й.
Карлов присви очи въпросително и продължи.
- Вторият е, да играете игрички, докато нещата не се натрупат до степен, в която да ескалират. Тогава най-често връщане назад няма.
Лора и Марио сведоха замислено погледи.
- Обикновено страхът от загубата на доверие, който изпитваме, когато лъжем, ни кара да задълбаваме до безкрай.
- И сами си утежняваме положението… - завърши Марио.
- Надявам се, бях полезен – каза неуверено Карлов, наблюдавайки замислените озадачени лица на събеседниците си.
- Естествено! – Лора изведнъж живна. – Така или иначе, ние с Марио само страдаме от лъжите.
- Аха, един вид сме модератори на това кой какво крие.
- Ох, това е ужасна позиция – въздъхна Карлов. – Шансът да излезеш виновен без да правиш нищо е също толкова голям, колкото и ако направиш нещо.
Марио кимна, а Лора си погледна часовника:
- Сесията приключи, да вървим да се снимаме! Имаме само час за четири видеа!
- Важното е да сте спокойни – добави Карлов, - не вие сте се оказали в тази ситуация, а сте били поставени в нея.
Марио отново кимна замислено, явно думите на психолога му се сториха много проникновени. Когато остана сам в стаичката, отвори сайта и започна да гледа последователно всички видеа с Карлов.

Когато Ева видя Мая и Крис да се приближават към кабинета изтръпна. Бе преговорила няколко пъти какво да каже и всеки път главата й подреждаше различни думи. Още преди да почукат махна с ръка да влизат.
- Честит първи сняг! – усмихнато каза Крис.
Главната се обърна и видя, че наистина навън вали. Спокойно, на големи парцали, носещи се леко във въздуха.
- Преди малко времето беше толкова хубаво – пророни тя.
- И сега не е лошо – усмихна се Мая.
- Влезте и дръпнете щорите – каза напрегнато Ева.
Мая и Крис се спогледаха и мълчаливо изпълниха заповедта. Докато сядаха, Главната ги гледаше изпод вежди. Крис знаеше какво означава това. Очаква ги нещо неприятно, а в края ще бъдат убедени, че сами са си виновни за него. Въздъхна и зачака стоически Ева да ги хипнотизира и остави без думи.
- Дълго мислих как да ви го кажа, общо взето…- въздъхна. – Не знам защо го направих, нито защо бях толкова сигурна, че постъпвам правилно. Очевидно съм грешала, най-вече за вас.
Мая и Крис се спогледаха учудено. Главната явно изпитваше огромно неудобство. Говореше бавно, внимателно подбираше думите. Заби поглед в бюрото.
- Ще бъдете прави, че атаката срещу сайта ме е накарала да се осъзная. Но не за това, че сега би ни било по-лесно. Разбрах, че вие сте най-сигурният тил и острие едновременно.
Спря, пое дълбоко въздух, гласът й трепереше.
- Срам ме е от това, че го скрих от вас. – Вдигна очи. Не бяха ледени, а топли, като водата на екзотичен плаж. – От няколко месеца имаме архива на фабриката и го крих от вас.
Мая и Крис учудено повдигнаха вежди, спогледаха се и очевидно не знаеха как да реагират. Бяха шокирани от начина, по който Ева говореше и възприемаше действията си. Да, не постъпи правилно, разклати доверието им, ако Марио и Лора не им бяха казали за архива, щеше да е изгубила още повече време. Но чак толкова.
Инстинктивната им реакция бе да станат и да я успокоят, но преди даже да помръднат се спряха. Не трябваше да показват, че не са изненадани, или още по-лошо, Ева да заподозре, че вече работят по архива.
Гледайки Крис в очите, Мая се намръщи:
- Чакай, чакай малко, какво значи „архива на фабриката“? – с поглед журналистът я помоли да бъде по-мека.
- Всичко, което имаха на сървърите си.
- От колко време го имаш? – попита Крис.
- Седмица, след като излезе от болницата.
- Кой друг знае за него?
- Който и да знае, по мое директно указание си е мълчал – Ева правеше всичко по силите си, за да изглежда силна и уверена. – Няма да ловувате колегите си!
Мая и Крис се спогледаха и наведоха глави.
- Няма ли да кажете нещо? – попита Ева, която явно бе очаквала най-малкото скандал.
- Защо го направи? – зеленото удари синьото.
- Защото… - Главната присви устни. – Беше ме страх, че ще започнете да правите нещо зад гърба ми и в крайна сметка ще се окажем в ситуацията от лятото.
- Точно тогава ни доказа, че няма нужда да се крием, че си готова да ни защитиш и опазиш! – каза Крис.
- Да, как можеш да си помислиш подобно нещо! – подкрепи го Мая.
Ева гледаше ту Мая, ту Крис. В един момент не издържа и се разплака. Двамата скочиха да я прегръщат и успокояват. Докато обясняваха на Главната, че преувеличава нещата, хвърляха крадливи погледи един към друг. Но избягваха да се гледат в очите. Започваха да усещат един към друг това, което преживяваше Ева – срам.

Димов обезпокоено посрещна Орлов в кантората. Полицаят се бе свързал с него и поискал спешна среща, без да дава подробности. Двамата стиснаха ръце и първото нещо, което каза Орлов бе:
- Поздравления! Вече знаете ли какво ще бъде?
- Ъ? – учудено повдигна вежди адвокатът.
- Крис ми каза, че Ева е бременна – усмихна се Орлов.
- О! Извинявай – засмя се неуверено Димов. – Имам много работа и ти с това обаждане ме обезпокои. Още не знаем. Ева се чуди дали да не го оставим изненада.
- Вие ще изтърпите до раждането, но Мая и Крис, и Лора с Марио… едва ли – пошегува се Орлов.
Димов искрено се засмя:
- Доколкото ги познавам, вече знаят не само какъв ще е полът, но и какво ще стане като порасне. Заповядай!
Адвокатът покани полицая да седне на стола пред бюрото:
- Кафе, вода, чай?
- Не благодаря, за жалост и аз нямам много време, затова ще започна направо – обясни полицаят, а Димов се намести, готов да изслуша госта. – Атаката срещу сайта, как се справяте?
- Каква атака? – веждите на адвоката почти докоснаха линията на косата от учудване.
Орлов присви очи:
- Нищо ли не знаеш?
Димов с поглед посочи две огромни купчини бумащина на бюрото си:
- Ева нищо не ми е казала.
Докато полицаят разказваше накратко, Димов се ядосваше все повече на себе си. Толкова потънал в работа, просто не знаеше дори една десета от нещата, които чуваше. Явно изглеждаше ужасно уморен и досаден, и Ева не е искала да го безпокои с проблемите си.
- … Та по-рано се чух с Крис. Каза, че всичко е наред и засега няма да действат, защото могат без да искат да се гръмнат сами в крака.
- Разбирам – замислено отговори Димов. – Ако знаех, щях да ги посъветвам същото.
Орлов кимна утвърдително и продължи:
- И двамата знаем, че атаката ще продължи. Тъй като от доста време няма ни вест ни кост от теб, а ще ни трябваш, дойдох да ти кажа какво имаме – Димов погледна неразбиращо полицая. – Засега документацията на ЕлБрокерс е ок. Имаме доказателства, че първите вълни теглещи пари са провокатори. Както и свидетелски показания. Крис каза, че има още много неща, но ги обработва и не уточни за какво става дума.
- На публиката не й дреме за това – констатира адвокатът.
- Така е, затова трябва да се стегнете. Вече бият по репутацията ви, бог знае какво ще последва.
Димов се усмихна кисело, поговориха още малко, сбогуваха се и Орлов се върна към полицейските си задължения.
Адвокатът поседя петнайсетина минути в разглеждане на социалните мрежи и новините. В атаката вече се бяха включили говорещите глави, които в ефира на телевизиите обсъждаха журналистическата етика и производните й. Не можеше да не отбележи иронията, че точно те философстваха по темата. С участието си в удара, легитимираха лъжите пред обществото. Стисна устни и се замисли как да процедира така че хем да участва активно в защитата на сайта, хем да не подразни Ева, хем да запази темпото в работата си.
Две минути след като се потопи в разсъждения, бе безцеремонно изтръгнат от тях. На вратата се появи симпатичен мъж – пълен, облечен с дънки, карирана риза и оранжев елек. Собственик на компания за прокарване на кабели в градски условия.
Mutafchiev
Мнения: 169
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк 2

Мнение от Mutafchiev »

29.
Ева изпита известно облекчение от това, че Симсън реши да я покани на обяд, а не дойде в редакцията или не я привика в офиса си. Естествено, очакваше този разговор и даже се учуди, че повиквателната не дойде още с началото на атаката, а се позабави.
Когато влезе в ресторанта, симпатична хостес я придружи до една доста изолирана маса в дъното. Интернет магнатът вече я чакаше, като винаги, облечен идеално.
- Здравей! – Усмихнато я посрещна той и подаде ръка. – Радвам се, че имаме повод да се видим!
- Атаката срещу сайта ли те радва? – Удиви се Ева и започна да разкопчава копчетата на палтото си.
- Фактът на атаката – не, но знам какво се случва, когато се почувствате застрашени – Симсън се приближи до Ева и й помогна да свали палтото, след което го окачи на близката закачалка.
- Смяташ, че ще имат съдбата на фабриката? – Ева срещна необичайно радостния поглед на бащата на Мая.
- Честито! Поздрави и Димов! – каза усмихнато той и се приближи до нея. Прегърна я топло и седна на мястото си, докато тя го гледаше с изумен поглед. – Какво? Това, че съм… аз, не означава, че не мога да се радвам за другите! Знаете ли какво ще бъде?
Главната се усмихна деликатно:
- Не, смятаме да разберем по стария начин.
Зарадваният поглед на Симсън леко смути Ева докато сядаше. Не бе свикнала с такова внимание от него.
- Пред Мая не казвай нищо, но тайничко се надявам скоро да стана дядо.
- О! – Главната остана без ума и дума, но бързо се съвзе и с любезна усмивка отговори. – Доколкото мога да се ориентирам с Крис активно действат по въпроса.
- Ех…- Симсън замечтано обърна очи към тавана и въздъхна. – За жалост, няма как да ускорим процеса между тях, а и имаме други теми за разговор!
- Да! – радостна от това, че тази странна и прекалено откровена прелюдия свършва, Ева се съгласи.
- Искам да знам всичко за атаката!
Разказът бе кратък, изреждането на предположенията за това откъде може да е дошло нападението, както и действията, които се предприемат също не се отличаваха с обширност.
- Разбирам, разбирам – замислено кимна Симсън. – Според теб атакуват мен или се целят във вас?
- Ако ти беше обектът, щеше да се разбере по някакъв начин.
- Възможно, а може би е подготовка за нещо по-голямо. Сега съм доста уязвим, за щастие Димов ми пази гърба, но мащабите на проекта, по който работим…
- Смяташ, че може ние да сме първите, а после да те бият и по други места?
Симсън сериозно погледна Ева:
- Не знам какво да смятам. За да разбереш мисловния ми процес, ще опиша в каква среда вирея. Представи си няколко шахматни дъски, залепени една за друга. Примерно десет. Фигурите на всяка от тях са наредени, както трябва, но правилата са малко по-различни. Всеки може да атакува съседа си или този през две дъски, няма значение. Фигурите се движат постоянно, падат топове, дами и царе, пешките въобще не ги смятаме. За да оцелея в тази игра, трябва да знам какво се случва не само на моето поле, но на всички дъски.
- Ще търсим и подобна връзка – категорично заяви Ева.
- Как са Крис и Мая? – интернет магнатът рязко промени темата.
- О, все така мили и прекрасни – усмихна се Ева. – Мисля, че трябва да опиташ да се сближиш с тях, знам, че не е моя работа де…
- Не е, но ти благодаря – каза успокояващо Симсън. – Опитвам се, но Мая носи стари обиди. С Крис ми се струва, че се разбираме по-добре. От друга страна, понякога ми е трудно да се сдържам и да не бъда гъз.
Ева се ококори.
- Разбирам какъв съм, Ева, не съм чак толкова самовлюбен – продължи Симсън. – Дъските! Понякога ми е трудно да се приземя и да изляза от режима на играта.

Вечерта на Мая и Крис минаваше както обикновено напоследък. Двамата изцяло съсредоточени, забили погледи в екраните на компютрите си. Изключили се за външния свят, четяха, анализираха и размишляваха. Мая преглеждаше кореспонденцията на Генади и работеше по архива на фабриката. Крис се бе потопил в компютъра на Фрай и систематизираше информацията от него. В някакъв момент трябваше да я представи на Ева и Орлов.
След като прочете поредния мейл от Алекс, който искаше да се променят някакви цветови комбинации, червенокосото момиче си спомни за разходката в парка и последвалата среща с Крис. Колко естествено се държаха с Алекс за ръце и колко леко, и приятно говореха за какво ли не. После погледът на Крис, когато внимателно изучаваше лицето й и я помоли никога да не изчезва. В този миг осъзна колко е ценна и желана. За пореден път се убеди, че журналистът е мъжът за нея. Що се отнася до Алекс… Обект. Много чаровен, много забавен, но просто обект. Бе прекалено идеален, някак пластмасов. Липсваше му онова истинско присъствие, което имаше Крис.
Погледна към журналиста, който седеше на кухненската маса и четеше нещо, пиейки чай. Светлината на монитора осветяваше лицето му, акцентирайки най-острите черти. Почувства се сигурна и щастлива, изпълнена със спокойствие и топлина.
Върна се към мейлите на Генади реши, че е време да приключва играта с Алекс и да започне да го работи планомерно, методично и без много-много да се разсейва с разходки и дребни флиртчета.
Крис, от своя страна, вече бе получил предостатъчно информация, благодарение на Марио. Не му трябваше нищо повече от Фрай, освен едно – да я държи сравнително близо. В случай на нужда можеше да се окаже полезна, а и моментът на ареста й щеше да настъпи скоро.
Докато разглеждаше поредната екселска таблица, на рамото си усети нежна ръка. Наведе глава към нея, без да откъсва поглед от лаптопа.
- Откога четеш таблици само с цифри – игриво, с дълбок глас, попита Мая.
Крис целуна върха на пръстите й:
- Трябват ми за едно разследване.
- То няма да избяга – наведе се към него и нежно го ухапа по ухото.
Журналистът се усмихна и отпусна глава назад:
- Дай ми половин час и съм изцяло твой.
Мая едва забележимо се намръщи и наведе глава, опирайки чело в рамото му. Бавно се изправи и отиде в банята. Погледна се в огледалото и взирайки се в чертите си, опитваше да разбере какво се случва. Къде е проблемът и какво става с Крис.

В дома на Лора и Марио бе доста по-оживено. Бяха извадили дъската, на която преди време Статиков бе нарисувал схемата на устройство на фабриката. Най-горе се мъдреха имената на Мая, Ева, Крис и Димов. Под тях имаше начертана таблица, която съдържаше полета за това кой какво знае и по какво работи.
- Така-а-а… - започна авторитетно Лора, слагайки маркера в капачката с рязък щракащ звук. – Значи Мая не знае по какво работи Крис. Ева и Димов знаят, но не знаят с какво разполага.
- Точно така! – потвърди Марио.
- Високата блондинка… – с нотка на досада продължи Лора.
- Като я наричаш така, я превръщаш в повече, отколкото е – каза администраторът, гледайки с укор Лора.
- А как да я наричам, за да бъде…
- Сексуално неутрална – предложи Марио.
- Значи е секси ли? – ококори се Лора.
- Не, значи не ни дреме каква е – притеснено обясни Марио. – Не може само защото изглежда по някакъв начин, да си мислиш, че всички искат да я изчукат!
- Добре… - кисело се съгласи Лора. – Фрай.
Марио кимна съсредоточено.
- Е обект на разследване и с Крис имаме информация, която може да я вкара в затвора.
- Точно така! Мая не знае, че Крис я работи.
- Добре-е-е… - погледът на Лора се разходи по таблицата. – Мая работи по архива на фабриката и всички знаем за това. Крис също… Губи ми се нещо.
Втренчиха се в дъската и осъзнаха, че повечето квадратчета под името на Мая са празни.
- Когато Крис и Лавър се бяха събрали при Ева да бистрят атаката срещу сайта, нея я нямаше – каза Марио.
- Няколко пъти се случи, докато сме заедно да си пише с някой, усмихваше се, но не каза кой е – добави Лора.
- Да не е бил Крис?
- Тогава защо да крие? – повдигна вежда психоложката.
- В същото време не става от компа в нюзрума, постоянно разглежда нещо – добави Марио.
- Май не е архива на фабриката, написа два материала с негова помощ и оттогава нищо – завърши Лора.
Двамата замислени се отпуснаха на дивана и се загледаха в дъската. В главите им се въртеше една и съща мисъл, но ги беше страх да я кажат.
- Трябва… - казаха едновременно.
- Трябва да разберем какво прави Мая – каза Лора.
- Страх ме е, че Ева ще се окаже права – добави Марио.
- Можеш ли да я…
- Не! – Възмути се администраторът. – Мая не може да бъде обект! Каквото ще да става! А и ако се опитам да й вкарам троянец, ще се усети, ще стигне до мен и…
- Прав си – Лора наведе глава. – И какво ще правим? Как ще разберем какви ги върши?
Умълчаха се.
- Може да разпитаме Крис как е? – попита Лора.
- Че ще го разпитам, ще го разпитам – съгласи се Марио. – Но първо, колко мислиш, че забелязва какво се случва около него в момента? И второ, ако прекаля с разпитването, може да реши нещо грешно и всичко съвсем да се обърка.
- Мая се оплака, че нещата между тях не вървят. Започнали да живеят като пенсионери.
- Още повече – поклати глава Марио. – Ще трябва да го караме по обичайния начин. Ще се следим, наблюдаваме и ослушваме. Само това ни остава.
- Да…
Марио си извади телефона и снима таблицата.
- Какво? А ако ми потрябва в движение? – отговори той на учудения питащ поглед на приятелката си.
Mutafchiev
Мнения: 169
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк 2

Мнение от Mutafchiev »

30.
Мразовитата, мъглива зимна сутрин можеше да бъде прекарана единствено в леглото, под топло одеяло с любимия човек. Крис и Мая опитаха да го направят, но редакцията ги зовеше. Работният ден предполагаше да бъде доста скучен. Докато пиеха сутрешното кафе и чай, разгледаха новините и части от сутрешните блокове. По всичко личеше, че атаката срещу сайта затихва. Нямаше нито един нов пост за него, нито един от гостите в телевизиите не говори по темата.
Половин час по-късно, колата на Мая спря пред сградата на редакцията. С Крис се учудиха от присъствието на стотина души, точно на входа. Имаше няколко оператора, които се познаваха по огромните камери на раменете им. Когато се приближиха журналистът разпозна хората, всички ги бе виждал на кадрите от обсадата на ЕлБрокерс. Щом го видяха започнаха да крещят „продажник“, „крадец“, „лъжец“ и подобни. Той притисна Мая силно към себе си, сложи ръка на главата й, за да я прикрие от евентуални удари и проби път през тълпата. На няколко пъти видя и микрофони с шарени ветробрани. „Какво ще кажете за обвиненията към вас?“, „Наистина ли сте работили заедно с Максимилиан?“.
Когато влязоха в сградата Мая и Крис се спогледаха неразбиращо. Без да казват нищо забързаха по стълбите към нюзрума. Влязоха и завариха трескаво щъкащи напред-назад журналисти, Ева обикаляща бюрото си с коремчето и говореща по телефона. Лавър в ъгъла се бе подпрял на стената с една ръка и също провеждаше разговор.
- Май тоя път няма да си говорим? – предположи Мая.
- Няма – съгласи се Крис. – Трябва да извадим всичко, което имаме. При това бързо.
Журналистът се зае да систематизира информацията, която бе събрал от компютъра на Фрай, както и фактологията по удара срещу ЕлБрокерс. Бе решил, че щом ги обвиняват в лъжа, значи ще докаже, че не е лъгал.
Първата работа на Мая бе да разбере каква е формалната причина за митинга пред редакцията. Отне й точно два клика. Веднага в социалната мрежа се появи материал със заглавието „Журналисти се хранят с откраднати пари“. Посланието към изгубилите парите си вложители в ЕлБрокерс бе просто – търсете ги от Ева и Крис. При нормални обстоятелства това щеше да мине като най-обикновен коментар. Но наличието на провокаторите и медиите, които ги отразяваха, кардинално променяха нещата. Огледа нюзрума, всички бяха подложени на кръстосан огън. Ако не успееха да отговорят на атаката, с тях щеше да е свършено. Никой нямаше да иска да дава интервюта за сайта, а самото му име щеше да се превърне в синоним за корупция. Нямаше да е за много дълго – месец-два, но това бе предостатъчно време, за да се разрушат кариерите на хората тук. Реши да се зарови отново в мейлите и архива на фабриката, усещаше, че има нещо общо между тях. Само трябваше да го открие.
Ева опитваше да спаси положението, като даваше дълго интервю за друг сайт. Засега отказваше да застане пред камера в някоя от телевизиите. Искаше да пази тази възможност до последно. Когато приключи, излезе да огледа нюзрума, видя Крис и Мая, първоначалната й реакция бе да ги извика, но бяха много съсредоточени. Реши, че знаят какво правят и затова не ги прекъсна. Лавър се приближи до нея:
- Никой не ще да ни дава интервю – прошепна й той.
- Разбирам – Ева стисна зъби.
Когато Марио се появи на работа, му бе възложена задачата да предпази максимално сайта от хакерски атаки. Направи каквото можа. Обясни на Ева, че сега ситуацията е много по-добра, отколкото лятото, но едва ли ще издържи дълго при мощен удар. Лора се появи в ранния следобед. Хората пред редакцията вече се бяха разотишли. Когато Марио й разказа ситуацията тя тъжно констатира:
- Приближаваме към положението от лятото, но този път сме разделени.

За два часа Мая не успя да постигне кой знае какъв успех в търсенето на това, все още абстрактно нещо, което й се губеше. Единственото, за което можеше да се закълне бе, че знае някои случаи от архива на фабриката наизуст. Облегна се назад, вдигна ръце и изпъна снага. Усети прилив на свежа кръв по цялото протежение на гръбнака. Вдигна поглед и видя как Крис изхвърча на някъде с бърза крачка. Намуси се, надяваше се, че ще успее да го причака и да го придружи, докато пуши долу.
Огледа нюзрума, атмосферата не се бе променила особено от сутринта. Реши да види какво се случва в интернет. След третото скролване в социалните мрежи съжали. Омразата, която се лееше към сайта в частност и журналистите като цяло, бе изпепеляваща. Изправи се и отиде до прозореца. Видя Крис в далечината, завиваше към метрото. Колата на Алекс се появи на паркинга. Без много да мисли червенокосото момиче взе якето си от облегалката на стола и хвръкна към изхода.
С рекламиста се сблъскаха на вратата на сградата.
- Ох, извинявай, много извинявай! – Заоправдава се Мая. – Просто днес е ад, не издържам вече!
- Няма проблем, всичко е наред – усмихна се успокояващо Алекс.
- Ти какво ще правиш сега? – Мая го погледна умоляващо с огромните си зелени очи и го обезъоръжи.
- Ами… имам доста неща да върша, за жалост, не е добър момент – Алекс се опита да се измъкне.
- Само петнайсет минути, просто не искам да съм в нюзрума! – очите й сякаш станаха още по-големи.
Рекламистът сви устни, погледна пода, помисли малко:
- Добре! Ако искаш се качи при нас, там е по-спокойно!
- Благодаря ти! – скокна щастливо Мая.
Когато се качиха, Алекс помоли Мая да го изчака на един от шарените дивани в офиса на рекламната агенция. Той се запъти към бюрото си, набра телефонен номер и започна да говори така, сякаш докладва. Беше сериозен и напрегнат. Мая огледа бюрото му и забеляза, че отгоре, близо до монитора има разклонител, в който бе сложено зарядно. Стана, докато вървеше към бюрото натисна няколко пъти екрана на телефона. Стигна и вкара кабела от зарядното в устройството. Алекс рязко се обърна. В очите му се четеше уплах, Мая показа зареждащия се телефон, остави го бавно и се отдалечи. Рекламистът рязко й обърна гръб и продължи разговора.
- И ти ли си говорила много днес? – Мая чу глас зад гърба си.
- Да – обърна се тя на дивана и се усмихна на Алекс. – Не знам дали знаеш, но ни атакуват, сутринта имаше протест… Ужас. Чудя се как е възможно хората да са толкова лесно манипулируеми.
Известна изненада се изписа по лицето на рекламиста, но той бързо я овладя.
- От една страна е лесно, от друга сложно за обяснение – леко се усмихна.
- Разкажи ми повече!
Усмивката на Алекс стана по-широка, пробиха умора и самодоволство. Седна до нея и започна да говори тихо, но много разбираемо.
- Гледах вашия психиатър в едно дълго интервю, там говореше защо хората връзват на всякакви глупости.
Мая знаеше за какво говори Алекс и кимна.
- Та той е прав само наполовина. Има едно нещо, което никой не ще да си признае, но е във всеки от нас. Ние сме самовлюбени идиоти, които си въобразяват, че знаят всичко. Но истината е, че нищо не знаем и тук идва тънкият момент. Издигаме личния си мисловен процес, който се опира на мизерните ни познания, остаряващи с всеки изминал ден, в култ. За съвсем обективни неща, използваме думичката „вяра“, а колко много се обичаме и ценим! Не можем да си представим, че на никого не му пука за нас. Самата концепция за това, че индивидът сам по себе си не представлява интерес, не може да бъде осъзната от същия този индивид.
- Това… е интересна теза – с леко безпокойство каза Мая, усещайки как рекламистът започва да излъчва агресия.
- Така е – усмихна се Алекс. – Но помисли колко лесно се получава висше образование, колко бърз е достъпът до информация. Знаеш, че е едно да имаш данни, друго е да ги разбираш. А колко хора правят разликата? А колко си въобразяват, че са умни, защото са изкарали тапия преди 10 години и оттогава захранват мозъците си с криминални романи, шарени филми и лесносмилаеми документалки? Знаеш за ефекта на Дънинг-Крюгер, нали?
- Не можеш да осъзнаеш, че си прост, защото си прекалено прост да го направиш – отговори Мая сериозно, влизайки в тона на Алекс.
- Огледай се, виж колко е лесно да си такъв в наши дни? Навсякъде ти наливат ненужна информация, която създава илюзията, че знаеш много. Скоро започваш да мислиш, че си важен, знаещ. Естествено, решаваш, че повече не ти трябва и voila.
- Тук се намесваш ти?
- Няма нужда да се меся – поклати глава Алекс. – Само насочвам. Бъди сигурна, самовлюбеният глупак, който си въобразява, че е важен и мнението му задължително трябва да бъде чуто, е доста енергичен. Обяснявам на разбираем за него език, че дадено нещо е хубаво или лошо, после обирам каймака.
В очите на рекламиста горяха огньове:
- Сега си представи какво става когато сто такива самовлюбени тъпаци се съберат на едно място и започнат да обсъждат нещото, което съм им казал, че е хубаво или лошо?
- Започват да звучат като хиляда тъпаци?
- Точно така! И понеже се подкрепят, вярата им е несломима. Единственото, което може да се случи от този момент нататък е да я разпространяват. А какво правя аз, за да помогна с разпространението?
- Създаваш хаос и недоверие, за да могат повече хора да повярват на твоята истина – каза Мая.
- Ето защо си от тази страна на барикадата – усмихна се Алекс. – Но със сигурност и ти имаш уязвимости.
Мая се намръщи. Не бе очаквала подобна реч от рекламиста. Досега изглеждаше идеално ошлайфан, а тук… Ако не излъчваше такава увереност и сила, би предположила, че работата наистина му идва в повече. Но тънката, властна усмивка, която за пръв път се появи на лицето му, издаваше съвсем друго нещо.
- Е, аз също имам какво да обирам, за жалост не е каймак! – въздъхна Мая.
- Да не си забравиш телефона – усмихна се Алекс.
Докато слизаше по стълбите червенокосото момиче с доволно лице проверяваше наличието на записа на телефонния разговор на рекламиста.
- Обяд?
Мая вдигна поглед и видя Лора.
- Естествено! – широко усмихната се съгласи Мая.
- Много си доволна – преиграно подозрително каза Лора.
- Май се появи светлина в тунела – загадъчно отговори червенокосото момиче.
Психоложката се усмихна и насочи разговора към това какво ще ядат, а в същото време се чудеше на кой от горните етажи е скитосвала Мая, и какво толкова я е зарадвало там.

Докато пътуваше в метрото, Крис се чудеше какво точно иска от него Фрай. Беше му се обадила, защото имала „идеи“ относно ситуацията с ЕлБрокерс. При други обстоятелства, журналистът не би си и мръднал пръста, предвид събитията със сайта. Тъй като бе изринал малко повече от половината от съдържанието на компютъра на финансистката, просто не можеше да си позволи да пропусне среща с нея. Знаеше прекалено много за нея.
Оказа се в кафенето в уречения час, явно и Ана бе дошла навреме, защото я завари да сваля палтото си. Притече се на помощ. Когато го свали, се обърна широко усмихната, парфюмът й погали сетивата му.
- Много си галантен и бърз!
Свенлива и леко объркана усмивка, пробягна по лицето на журналиста. Настаниха се и деликатната бяла риза на блондинката, с достатъчно дълбоко деколте, накара Крис да преглътне. Размениха няколко встъпителни думи на тема колко тежка е атаката срещу сайта. Сервитьорът им донесе поръчаните топли напитки. Когато вече нямаше кой да ги прекъсне, Фрай започна сериозно:
- Доколкото можах да се ориентирам, ти си един от хората, които отразяваха най-активно ЕлБрокерс, нали?
- Да – усмихна се Крис, - затова и тези пред редакцията ме мразят толкова.
- Добре! – Ана се изправи и пое дълбоко въздух. Крис не разбра дали е развълнувана от това, което ще каже или просто иска да демонстрира деколтето си. – Мисля, че знам защо се случва всичко това!
- Слушам! – Крис положи максимално възможните усилия, за да изглежда заинтересован. – Тоест и ти смяташ, че е удар?
- Да! Нямам доказателства, но може би теорията ми ще ти помогне. – Журналистът се наведе напред и подпря ръце на масата, за да покаже, че целият е в слух. – Разгледах официалните им отчети. Тези, които са качили на сайта си. Печалбите, които са реализирали от сделките изглеждат истински, но не са.
- Не са? – повдигна вежди Крис.
- Да, сравних резултатите от борсовата търговия, които са описали и самото движение на акциите. Не съвпадат – разпалено разказваше Ана. - Просто доходността на акциите е доста по-ниска.
- Значи наистина са пирамида – сериозно каза журналистът.
- Са, но са имали поне още година-две живот – продължи финансистката.
- И…? Съвсем се обърках!
- Според мен наистина атака има, но целта е не да се разруши успешен финансов брокер, а да се скрие, че са пирамида.
Крис присви очи, а Ана се подпря на масата, приближавайки се до него със светнал поглед.
- Казваш, че Максимилиан сам се атакува, за да може след известно време пак да направи нещо такова?
- Точно!
Мислите в главата на журналиста започнаха да се въртят като буквите на старо табло в ЖП-гара. Във версията на Фрай имаше логика, но тя не знаеше, че на практика всички финансови органи в държавата проверяват ЕлБрокерс от много време насам. Ако имаше нещо такова, вече да са го хванали. И какъв бе нейният интерес, освен професионален, че да го вика на среща по този повод? Реакцията му бе инстинктивна:
- Сега правя голям материал по тях, би ли изказала версията си пред камера?
- Оу! – Блондинката рязко се отдръпна назад. – Така, без доказателства…
- Няма нужда да го казваш едно към едно… Ще ти кажа нещо, но не го знаеш от мен. – Фрай кимна заинтересовано. – Имам източник в екипа, който ги разследва. И той ми каза, че наистина са открили нарушения в сделките, но не уточни какви.
- Знаех си! – зарадвано изписка блондинката, после се ококори и сложи ръце на устата си.
- Знаеш и че в моя бизнес, колкото си по-бърз, толкова по-добре. Затова, нека те запиша, а като събера цялата информация, ще ти пратя да видиш материала, преди да го пусна.
- Така ще спестиш време и ще си пръв! – Съгласи се Фрай. – И с материала за фабриката за фейкове ли действа по този начин?
Крис кимна и се постара да изглежда максимално убедителен. Разбраха се да снимат още на следващия ден в офиса на Фрай. Останалата част от срещата мина в приятен разговор за съвсем други неща. Докато вървеше към метрото журналистът се обади на Марио:
- Имаш ли все още достъп до компютъра на Фрай?
- Аха – отговори администраторът.
- Моля те, виж дали е влизала наскоро в сайта на ЕлБрокерс и… направо разгледай цялата й история. Ако има нещо, ми кажи.
Отговор

Обратно към

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: 0 гости