Фейк

Тук можете да публикувате собствените си произведения, които желаете да бъдат прочетени и коментирани от аудиторията на библиотеката.
Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!

Фейк

Мнениеот Mutafchiev » 03 септември 2020, 00:46

1
Огромният часовник, явно свален от някоя затънтена гара, единственият намек за бегъл опит за интериорен дизайн, в голямото сиво помещение на редакцията на сайта, отмери осем и половина. Навън небето вече бе червено, а през едва отворения прозорец, Крис усещаше свежия ветрец, с който лятото съобщаваше за скорошното си пристигане.
Ева, главната редакторка на сайта, дама на около 45, с гарваново черна коса и много светли сини очи, облечена винаги с бяла риза и пола дълга точно до средата на коленете, се беше подпряла с две ръце на огромната маса по средата на нюзрума. С ядосан поглед оглеждаше насядалите редактори и журналисти. Гален от прохладния вятър, Крис й се наслаждаваше, защото точно сега нямаше проблем с нея, а в неговите очи тя бе еманацията на понятието MILF.
- Откъде намери тази информация? – попита Главната с леден тон.
Всички, които нямаха общо с новината, за която Ева питаше, се правеха на ударени и само двама души бяха нервни. Момичето, което преди две седмици бе приключило стажа в сайта и за пръв път в живота си бе подписало договор за работа, и заместникът на Ева – Лавър Иванов.
Когнитивният дисонанс, който предизвикваше Лавър, когато се представяше бе потресаващ. Човекът бе стар рокер, тежащ около 140 килограма, почти целогодишно носещ къси панталони и старателно поддържащ десетина сантиметрова растителност на брадичката си. Когато за пръв път го видя, Крис реши, че грамадата ще извади бирено шише, ще го счупи в стената и ще го наръга. Канарата се представи с глас на римски патриций, току що отспал си след поредната едноседмична оргия с Калигула: „Лавър, като венеца… Но и в другото съм вещ.“
Без да поглежда към заместника си, Ева изсъска:
- Пушете!
Като по команда на масата се появиха пепелници и защракаха запалки.
- Ам-м-и-и - започна плахо момичето, – видях го в една група във фейсбук, опитах да се свържа с човека, който пусна снимката, ама той не ми отговори. После се появи в няколко сайта, там пишеше, че става дума за Меджикмаркет, промених малко текста и…
- Колко пъти съм ви казвала, ако ще взимате нещо от фейсбук да говорите с този, който го е постнал? Не може просто така да вземеш и да го изпраскаш в сайта…
Докато блажено издишаше тютюнев дим Лавър се намести в стола и постави ръка на масата до тази на Ева:
- Недей й се кара сега, от една страна ги пришпорваме да бързат, от друга им се караме, като оплескат нещо. Откъде да знае, детето, че тия плъхове са снимани в Гданск, а не у нас? – грамадата се отпусна назад и под ядосания поглед на Ева силно дръпна от цигарата, след което завърши, забулвайки се в кълбо от дим. – Четири хиляди километра разстояние, а плочките на пода са същите. Глобализация!
Ева повдигна вежди, уморено въздъхна и се обърна към момичето:
- Има ли нужда пак да обяснявам за проверките на информацията и за всички останали неща, за които ви дудна през две седмици?
- Не – едва се дочу откъм момичето.
- Добре, ще се разбера с ПР-а им да не свалят рекламата от сайта. И ако можете - тя огледа всички седящи, – научете най-после рекламодателите и ми казвайте, ако хванете някого в крачка, преди да го изпляскате пред цялата страна?
Насядалите около масата потвърдиха, че са разбрали посланието на шефката, кой с кимане, кой с фрази тип „Е, естествено“ и „Че как!“. Сгафилото момиче старателно си записа нещо в тефтера.
- Сега, така и така всички сте тук, кой по какво ще работи тази седмица? Крис?
Журналистът леко стреснато се намести на стола:
- Ъъъ, такова, от доста време го мисля, разсъждавам в каква форма да го представя, като интервю ли, като репортаж ли, като статия ли? Чудя се как да привлека вниманието на аудиторията и да има повече шервания, все пак това е целта на общата ни работа, и в светлината на последните събития смятам, че трябва да прецезираме…
- Пич, стига прецезира, кажи к‘ва ти е темата – обади се Лавър.
- Фейк нюз, кой, как и защо ги прави – изстреля Крис без да мисли.
- Да, в светлината на последните събития… - усмихна се криво Ева – искам разследване. По възможност го снимай. Добре се беше получило с web cam моделите.
- Ъхъ – измънка Крис, осъзнавайки в какво се е вкарал собственоръчно.
Материалът с моделите му беше лесен, защото бе мернал едно бивше гадже в такъв сайт, останалото беше въпрос на техника. Сега обаче не знаеше откъде да започне и какво ще прави въобще.
След като оперативката приключи, Крис отиде при момичето, заради което всички бяха събрани и помоли да му даде линка към профила, който бе качил снимките с плъховете. Втората задача на журналиста бе да отиде при IT-то на сайта.
Стаичката на компютърния специалист бе възможно най-баналното свърталище на администратор, което човек може да си представи. Лампите в нея никога не се включваха, а единствените източници на светлина бяха няколкото монитора, неоновите лампи в корпуса на основния компютър и подсветката на клавиатурата.
Допреди няколко месеца бюрото и околностите му представляваха истинско бунище. Навсякъде бяха разхвърляни опаковки от чипс, шоколади, кенчета и хартиени пликове от заведения за бързо хранене. Имаше кула от около десетина кутии от пици – гордост на Марио. Една от пицариите в града предлагаше възможността клиентът сам да избере надписа на кутията, когато си поръчва онлайн. Естествено, IT-то реши да измисля възможно най-гнусните неща, за да види докъде може да стигне. Пазеше кутиите като сувенири, а най-ценна му бе тази с надпис „Прекаляваш!“.
Интересно беше, че бунището имаше точно определена граница. В радиус от метър около сървъра цареше кристална чистота. След поредната наложена от Ева глоба, кочината изчезна, но специфичната миризма на бургери все още удряше в носа всеки, влизащ в помещението. На стените бяха залепени няколко плаката, а най-големият и висящ в рамка бе постер на филма „Хакери“.
Марио, който играеше на World of Warcraft, въобще не усети появата на Крис, който се приближи до него, не се сдържа и му би един чембер през слушалките. Пълното тяло на администратора подскочи изплашено, а физиономията му направи изкусна трансформация от „шокиран мопс“ към „намусена котка“.
- Някой ден ще ми докараш инфаркт - за момент се замисли, – аз, естествено, няма да го преживея, защото не ям нищо, което не е пържено и пия само течности в кенчета. Като умра, трябва да съобщиш на цялата ми гилдия в WoW, че ме няма и да направите погребение на героя ми, всички…
- Можеш ли да хакнеш фейсбук профил?
- Мъжки или женски?
- Какво значение има? – повдигна вежди Крис.
- Аз не мога, но Алберт - 26 годишен рус спортист, работещ в хедж фонд и обожаващ да обикаля света, може. Огнената брюнетка Джейн, обожаваща моторите и фотосесиите с кожени дрехи, също може. Общото между двамата е, че изпращат снимки с keyloger-и и троянци.
- Колко малко те познавам…
- Не искаш да виждаш тъмната ми страна.
- Да, бъди моята Луна, показвай ми само светлата.
- Е? Профилът? – делово попита администраторът.
Крис извади телефона си и препрати току що получения профил на Марио.
- Ето, май ще ти трябва Алберт и пий повече вода.
- Искаш да кажеш „Започни да пиеш вода“.

Вечерта за Крис мина в четене на материали за фалшивите новини и разсъждения за това какво да прави след като успее да влезе в контакт със собственичката на профила – възрастна жена с две-три много размазани лични снимки. Останалото бяха картички за църковни празници и на цветя с различни вдъхновяващи цитати. Абсолютно нормален профил, какъвто имат стотици хиляди жени, прехвърлили 50-те.
В един момент се ядоса, че е помолил Марио да я хакне. Най-вероятно бе открила снимката някъде из интернет, решила, че става дума за кварталния й супермаркет и я е изтипосала. Откъде да знае какви ще са последствията? Най-малкото, как е могла да предположи, че медиите ще подхванат снимката и ще я раздухат толкова много, че веригата магазини ще трябва да се оправдава? Успокояваше го мисълта, че такава жена няма да се подлъже по фокусите с Алберт.
Крис стана, остави лаптопа на масичката до дивана и излезе на балкона на ателието си да изпуши цигара. Наближаваше единайсет, навън бе хладно, но много свежо. Направи една дръпка, бавно издиша и се зачуди как въобще ще направи материала, още повече разследване, и то снимано. Ако Ева му беше казала да напише нещо, щеше да изпие три кафета и просто да изграфоманства, а на видеото трябваше да покаже нещо.
В този момент телефонът му звънна, Крис остави цигарата в пепелника на перваза и влезе в ателието.
- Не си успял да хакнеш бабата?
- Абе не е баш баба, да ти кажа – Марио звучеше озадачен.
- Е как да не е? Има икони с надпис „изпрати на десет души за здраве“.
- Ами зад тоя профил се крие студентка по психология, която май си падна по мен… по Алберт.
Крис повдигна учудено вежди и се запъти към пепелника.
- И защо се крие с тоя профил?
- Работен й е, използва го, за да пуска различно инфо.
- А откъде получава инфото?
- От шефа си.
Крис се намръщи и дръпна от цигарата.
- Чакай, чакай малко сега. Искаш да кажеш, че тази наистина е трол?
- Мне, искам да кажа, че тази има десетина профила, през които пуска различно инфо, което й се снася от шефа й и изглежда максимално реалистично. Тя само копи/пейства, а останалата работа я вършат нетът и медиите. Един вид пускат гълъб и ако имат късмет, той се връща с маслинова клонка под формата на новина в нашия сайт.
- И ти разказа всички тия неща, след като е видяла снимка на Алберт на ски?
- На плажа.
- А кой е тоя Алберт?
- Някакъв пергиш, намерих му снимките в един сайт за запознанства.
- А ти какво си правил в тоя сайт?
- Търсех Алберт. Искаш ли среща с това момиче?
- Ъъъ… да – Крис намачка фаса в пепелника.
- Ок, утре вечер в шест и половина в градинката на баба Яга?
- Аха, психоложка викаш?
- Учи за такава. Нямала пари, случайно попаднала на обява за работа в нета. Направили интервю по скайп, като не видяла с кого говори, чувала само мъжки глас. Обяснил й схемата, тя се съгласила. Дал й точни инструкции какви профили да създаде и как да изглеждат, плаща й не само за постването, но и за поддръжката на тия профили.
- Абе ти си му влязъл под кожата на това момиче!
- Докато целият свят се занимаваше с „Хари Потър“, аз четях книги за социална инженерия.
- А самия профил хакна ли?
- Да, ама няма нито един разговор, освен нашия. Задачите си получава по мейла.
- И какъв ти е проблемът с „Хари Потър“?
Последва пауза.
- Никакъв, обожавам го, просто исках да звучи готино.
- Дали би ми дала да я запиша?
- Така като гледам на Алберт би дала много неща, но ти не си Алберт.
- Ок, утре в осемнайсет и трийсет в градинката на баба Яга! – повтори журналистът, за да не забрави.
- Точно така, а сега за съществения проблем - Крис повдигна учудено вежди, – тъй като майка ми няма да те пусне у нас, след като ми причиниш инфаркт, завещанието ми е на лилавия външен хард диск в офиса. Като го отвориш пишеш в търсачката „мъртъв“, ще ти излязат няколко файла, отваряш текстовия.
- Няма да ти бия чембери повече, обещавам! – изсмя се Крис.
- Дали ще е чембер или нещо друго – има ли значение? В текстовия файл е описано какво и как да направиш.
- А какво друго има на харда?
- Романтичната ми колекция.
- Разбирам.
- И нея ти я завещавам.
- Благодаря.
Връзката прекъсна и Крис се прибра обратно в ателието. Отпусна се на дивана, сложи лаптопа в скута си и написа в търсачката „Фабрика за фалшиви новини“.
Mutafchiev
 
Мнения: 14
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнениеот Mutafchiev » 10 септември 2020, 00:40

2
Сутринта на Крис мина в четене на анализи и коментари за фейковете. Отпиваше кафе на огромното си бюрото в ъгъла на нюзрума, а в слушалките му звучеше някакво коментарно телевизионно предаване, от което улавяше само някои ключови фрази. Абсолютно всички клеймяха фалшивите новини, но бе очевидно, че ги използваха като оправдание да не говорят за неща, които не искат. Коментатори и анализатори умничеха с тези за това как винаги ги е имало, преди са били слухове, компромати, но съвременната епоха ги е издигнала на съвсем друго ниво. Крис нямаше как да не се съгласи с това, най-вероятно би се задоволил с този аргумент, ако не беше научил, че нещата са доста по-дълбоки и далеч не се ограничават с прости компроматни войнички.
Ева мина покрай бюрото му, потупа го леко по рамото, той се обърна и я видя как отива към кабинета – единственото отделно помещение в офиса. С известно нежелание свали слушалките и стана.
- Имаш ли някакъв напредък по темата?
- Довечера имам среща момичето, което първо е постнало снимката с плъховете.
- Много си бърз - учуди се Главната, – и готова ли е да говори?
- Никаква идея, не знае, че ще се вижда с мен.
- В смисъл? – Ева се учуди още повече.
Журналистът й разказа накратко как е стигнал до момичето, без да казва, че „познатият му хакер“ всъщност е Марио. С него имаха пакт – Крис си трае за уменията и помощта на админа, в замяна го снабдява с покани за някои събития, които пристигаха в редакцията на цели пачки.
Докато слушаше и без това светлосините очи на Ева ставаха все по-светли.
- Добре - отсече тя, – след като се видиш с това момиче ще звъннеш да ми кажеш как е минало. Няма да ти се меся, но ако направиш тази тема като хората, ще ти дам отделна рубрика в сайта.
Крис повдигна вежди – бе негов ред да се изненада. Да, темата и откритието на Марио бяха силни, но чак пък толкова. Бързо дойде на себе си и започна с въпросите:
- Ако имам своя рубрика, това означава ли, че…
- Да, ще ти вдигнем заплатата.
- А защо въобще ще ми даваш подобно нещо?
- Решихме със собствениците да започнем да си „отглеждаме“ лица, а тази тема е добър повод да те представим.
- Ок, ще ти звънна като приключа, но нищо не обещавам, момичето най-вероятно ще се изплаши и не знам как да я убедя.
- Пусни мъжкия си чар и се изправи.
Крис дръпна рамене назад и излезе от офиса. Денят започваше обещаващо и той реши да види какви ги върши IT-то с много виртуални идентичности.
Като влезе в стаята, завари Марио в същата поза и занимание, в които го бе оставил вечерта. Този път реши да не издевателства над него и леко го потупа по рамото. Администраторът изплашено подскочи, а маската на Гай Фокс на фланелката му се изкриви в зловеща гримаса.
- Абе ти май наистина искаш да ме убиеш!
- Потупах те по рамото!
- Това ми е 37-мия час без сън, само да ме погледнеш ще подскоча!
Крис се огледа и не забеляза нито един от специфичните знаци, подсказващи, че някой не е спал толкова време.
- Как не си спал от 37 часа?
Марио отвори най-горното чекмедже на бюрото и то бе пълно с празни кенчета от енергийни напитки. Затвори го, отвори второто – същото. Повтори процедурата с третото, там кенчетата бяха пълни и прилежно подредени. Крис погледна с укор приятеля си.
- Строгата господарка ми забрани да пия повече от две кафета като съм на работа. А на мен тия две кафета са ми, колкото да хвана мишката.
- Разбираш, че се унищожаваш по тоя начин, нали?
- В момента не унищожавам, а градя! Фармвам за следващия рейд.
Крис погледна Марио с поглед, казващ „Пич, наистина ли за това се тровиш така?“, а в отговор получи присвити очи изразяващи сентенцията „Не съди и няма да бъдеш съден!“.
- Строгата господарка те похвали много преди малко.
- Не си й казал, нали?
- Не, естествено, но ми обеща, че ако свърша работа, ще ми даде отделна рубрика в сайта!
- Оффф, начи - измрънка Марио, - като решат да правят някакви промени, и ми казват „трябва да е готово вчера“, „к‘во толкова, едно квадратче да добавиш“. Иначе евала, ще ти вдигнат ли парите поне?
- Би трябвало, кажи сега повече за тая мацка, какво е що е и без това я чака неприятна изненада, поне да съм готов.
- Факт, не си Алберт – констатира Марио, оглеждайки Крис от глава до пети. - На 22 е, живее в „Зелената река“, слуша мъмбъл рап, което е отвратително, бивша скиорка, гледа хоръри и криминални сериали, следва психология, в процес на разочароване от коучовете и тям подобните. Напоследък се запалила по йогата и индийската философия, пробва да бъде веган – засега с променлив успех. Мечтае да обиколи света, мисля че е имала проблеми с баща си.
Марио показа на един от свободните от WoW монитори селфи на момиче с леко закръглено лице, бяла кожа, кестенява коса и тъмни очи. Крис се загледа в екрана:
- Наистина те познавам прекалено малко.
- Нали ти трябва инфо?
- Да, а какво знаеш за мен?
- Искаш строгата господарка да те накаже.
- И ти го искаш.
Марио се ухили.
- Искам го.
В стаята влезе Лавър.
- Какво искаш, мой дигитален рицарю? – приветливо ги поздрави, слагайки огромната си ръка на рамото на Крис.
- Това, което искаме всички в тоя офис.
- Наказание? – ухили се Лавър – И аз ще се опитам да си го изпрося, дай едно кенче.
Марио се изправи и наведе зад един от мониторите, извади енергийна напитка, и я подаде на Заместника с думите:
- Последното ми е. И знаеш, ако те накаже…
- Естествено, ще разбереш и най-малките подробности! А ти - обърна се към Крис и журналистът усети брадата на Лавър да гъделичка рамото му, – снощи се мъчеше да отбиеш номера, а тая сутрин имаш материал. Евала, ако има нещо – звънкай да помагаме, че на сайта му трябва нещо голямо.
- И Ева каза същото.
- Напоследък много я натискат отгоре и й е тегаво, въобще не й завиждам. Айде, момчета, мерси за пауъра!
След като Заместникът затвори врата зад себе си, Крис се обърна към Марио:
- Последното кенче, а?
- Пич, идва по пет пъти на ден да ми иска, казах му да ми вдигне заплатата, ако ще го играя контрабандист на забранени субстанции. Оттогава идва по веднъж.
- А не можете ли просто да живеете малко по-здравословно?
- В нарушаването на забраните е солта на живота, не ги разбираш тия неща.
- Абе не знам какво разбирам, но знам, че в инфарктите има много сол, – отговори Крис, гледайки многозначително Марио, - Значи да подходя към момичето внимателно и ако успея да я убедя да вечеряме, да я заведа някъде, където готвят хубаво месо?
- Точно така и не си бръсни брадата.
Крис се почеса по едноседмичната четина, която започваше да го дразни и смяташе да обръсне преди срещата.
- Защо?
- Алберт е с такава.
- Ахааа… - замислено измънка Крис – Човече, ако не играеше нон-стоп и се поддържаше в добра форма, с тия умения на манипулатор нямаше да има жена, която да ти устои.
Марио се отпусна в стола, въздъхна тежко и уморено се хвана за врата с две ръце:
- Най-вероятно щях да бъда велик комбинатор, който прави обири за милиони, прехранва се с разни схеми и винаги е на ръба на закона. Тъмната версия на Джеймс Бонд. И точно с това се занимавам, но го правя по доста по-безопасен начин, продължавам да фармя!
- Продължавай! После ще ти кажа как е минало.
Mutafchiev
 
Мнения: 14
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнениеот Mutafchiev » 17 септември 2020, 00:26

3.
Градинката на баба Яга представляваше див, приличащ на вековна гора остров, заобиколен от сивотата на бетонния град. Казваха й така, заради беседката в центъра на гората. На върха й имаше ветропоказател, който представляваше метална баба, яхнала метла. Заради буйната растителност, тук вятър почти нямаше, а ако се появеше баба Яга леко се завърташе, издавайки скърцащ звук. Носеше се легенда, че който чуе скърцането на ветропоказателя ще има късмет цяла година. Според друга история, от построяването си, преди повече от сто години, баба Яга още не е направила пълен оборот около оста си, а когато това се случи, ще настъпи Второто пришествие.
Крис седна на една от пейките, която гледаше към беседката и наблюдаваше студентите, които се бяха настанили в нея. Спомни си младежките години, които свършиха не толкова отдавна, но вече имаше чувството, че е минала цяла вечност. Скоро се появи и момичето, с което имаше среща. Беше малко по-висока отколкото очакваше, носеше цветна, но ненатрапчива рокля, кубинки и кожена раница. Гледаше телефона си и се оглеждаше. Журналистът пое дълбоко дъх, изправи се и се подготви да види разочарованието в очите й.
- Здравей, Лора, нали? – притеснено попита Крис.
- Пак ли? Защо все на мен се случва? – рязко реагира момичето и започна да се оглежда така, сякаш търси пътища за отстъпление.
- Е, айде сега, не е толкова лошо положението - с известна обида в гласа отговори Крис.
- За трети път става така и все си казвам „никога повече“, и ето пак.
- Съжалявам, аз съм Крис …
- Поне и ти имаш брада, - язвително подметна Лора.
- Виждаш ли, можеше да е много по-зле. – Крис се поизправи и опита да извади възможно най-чаровната си усмивка и май му се получи, Лора започна да го оглежда преценяващо. – Искаш ли да направим следното нещо – така и така си тук, времето е хубаво, да поседим на някоя от пейките, да поговорим, пък ако ти писне, ставаш и си тръгваш?
Лора още веднъж го огледа от глава до пети, огледа и градинката, явно присъствието на много хора я успокои, а и сигурно предишните й срещи са били с много по-подозрителни екземпляри на мъжката фауна.
- Добре, ще поседим, но преди това ми кажи – защо писа на бабата?
- На бабата?
- На работния ми профил?
- Ами, аз…
Крис се почувства ужасно тъп, защото не накара Марио да му покаже разговора от чата, когато разпитваше за Лора. Умът му трескаво започна да търси варианти и в крайна сметка успя да изплюе:
- Обичам да общувам с различни хора, а профилът на бабата ме привлече, заради поста с плъховете.
Следващите няколко мига, докато чакаше реакцията на Лора, му се сториха цяла вечност.
- Значи не си ме излъгал, че си журналист?
- О-о, не! В никакъв случай! – зарадвано почти изписука Крис, докато на ум благославяше Марио – Ето, имам даже карта.
Журналистът извади прескартата си и я показа.
- Сега вече си ме виждала снимка, следователно запознанството по нета е почти ок!
Лора се засмя:
- Да де, ама те видях на снимка след като те видях на живо.
- Кой се интересува от подробности като хронология? Пък и първата снимка на която те видях, беше на баба, коя е тя, между другото?

След два часа и половина, две порции пилешки шишчета със салата, кана вино, сладолед и разговори за всичко, Крис реши, че е време да действа. От общуването досега бе разбрал, че Лора предпочита да се говори по същество и затова започна направо:
- Излъгах те не само за снимките.
- Разбрах, защото половината разговор вече сме го водили.
Крис повдигна учудено вежди:
- И защо остана?
- Бях гладна, а и си симпатяга на фона на предишните ми срещи. Имаше един с огромно шкембе, с риза, която се бе набрала така, че се виждаше пъпът на това шкембе.
- Ужас!
- Пъпът беше толкова голям, че можех да си завра юмрука вътре!
- Ужас!
- Кажи ми с кого си говорих в чата?
- С нашето IT, страшен пич, помолих го да се опита да научи нещо повече за профила на бабата и… ето ни тук.
- Разбирам.
- Досещаш се, какво искам да те помоля. Знам, че ще ти е трудно и неприятно… - Крис не успя да довърши.
- Получавам информацията по мейла от [email protected], праща линк към сайт за трансфер на файлове, където са снимките, текстовете за тях и указанията.
- Аха, а можеш ли…
- Ще ти дам файловете, ако ме запознаеш с IT-то ви.
Крис погледна Лора учудено.
- Виж, симпатяга си, но с него си говорихме много хубаво и ми е интересно да го видя.
- Последно, ако не показвам лицето ти и променя гласа ти, би ли повторила това, което ми каза пред камера?
Изражението й се промени, тя се сви, на Крис му се стори, че стана физически по-малка.
- Ще ти покажа целия материал преди да го пусна, за да си спокойна.
Лора продължи да мълчи.
- Учиш психология, затова няма да ти обяснявам колко вредни са фалшивите новини. Прекрасно знаеш, че няма значение дали нещо е истина или не. Достатъчно е човек да повярва в него, да действа така сякаш е истина, за да се получи съвсем реален ефект. Ако беше обикновен трол, който лъска, гледайки как другите се вбесяват – нямаше да те занимавам, но това е нещо много сериозно.
Лора кимаше в съгласие, но в очите й все още се четеше съмнение.
- В интерес на истината само файловете, които ще ми дадеш са предостатъчни. В очите на обикновените хора, за жалост, не е така. Станаха толкова невярващи, че каквито и факти да опиша все ще намери някой, който да ги оспори. И това също е част от проблема с тия партенки.
- От части и аз съм виновна за това.
- Ти си инструмент, но можеш поне малко да повлияеш в тази посока. И десет души да се убедят, ще е победа.
Лора си пое дълбоко въздух, намести се на стола.
- Ако ми покажеш финалния резултат.
- Задължително!
Крис извади телефона и набра Марио.
- Ехо, в офиса ли си още? … А има ли някой там? … Лора е много симпатична, даже ще дойдем след около половин час. … За да се запознаете. – журналистът повдигна една вежда и краищата на устата му едва потрепнаха, явно това, което му казваше Марио го разсмиваше. – Добре, както кажеш, идваме.
Докато журналистът затваряше телефона, от слушалката все още се чуваше гласът на администратора. След като плати сметката, взе касовата бележка и с Лора се отправиха към метрото.
Когато влязоха в стаята на Марио, Крис не можа да повярва на очите си – вечно брадясалото, невчесано и имащо вид на зомби IT се бе преобразило. Гладко избръснат, сресан, черната фланелка с маската на Гай Фокс и петна от обедите през последните три дни бе заменена с риза. Лампите в стаята светеха, а въздухът беше свеж, оказа се, че зад постера на филма „Хакери“ е имало прозорец.
- Кога успя? – едва промълви шокираният Крис.
- Какво, кога съм успял, друже?
- Тук има прозорец?
- Все едно за пръв път го виждаш - засмя се Марио, като почти успя да прозвучи естествено, - а ти си Лора?
- Приятно ми е - усмихна се момичето, – Защо се криеш зад Алберт?
- Всъщност Алберт се крие дълбоко в мен! – отговори администраторът, потупвайки се по корема.
Крис се усмихна доволно, наблюдавайки тази сценка.
- Е, видяхме се – леко припряно каза Марио, - какво следва?
Лора свали раницата си, отвори я, от там се подаде лаптоп, но тя извади външен хард диск.
- Тук са всички файлове, които ми е изпратил Фалшивата Звездна Светлина.
- Много поетично, но дълго – констатира Марио. – Да му викаме ФЗС?
- Харесва ми – усмихна се Лора.
Марио взе харддиска, включи го, и започна да сканира файловете.
- Никога не съм била в редакция на сайт – с подканващ тон каза Лора.
Марио и Крис се спогледаха. В погледа на IT-то се четеше, молба Крис да ги разходи, но в този момент телефонът на журналиста звънна.
- А, Ева е! Трябва да говоря с нея, Марио, моля те, разходи Лора из офиса.
Крис излезе от стаичката, усещайки тежкия поглед на администратора на гърба си. Първо надзърна в нюзрума, помещението бе празно, офисът на Ева не светеше, вдигна телефона и тръгна по коридора, за да слезе пред сградата и да изпуши една цигара.
- Здрасти, всичко мина прекрасно!
- Колко прекрасно?
- В момента моят човек сканира файловете със задачите, които момичето е получило.
- А самото момиче, как се казваше… Лора? Тя ок е ли с всичко?
- Да, съгласна е да се снима, ако скрием лицето й.
- Супер! Продължавай в същия дух, нали взе бележката от кафенето, да ти върна парите?
- Естествено - ухили се Крис.
- Ок, почивай.
Връзката прекъсна, Крис дръпна от цигарата и пое от свежия пролетен въздух. Фактът, че нещата се развиваха толкова бързо и лесно малко го притесняваше. Наистина, вече имаше с какво да започне материала, най-вероятно скоро щяха да появят и очертанията на шефа на Лора, но не беше ясно дали ще има нещо повече от това.
Пак се сети за студентите и се огледа в стъклената входна врата. Изглеждаше сравнително добре – поддържаше се във форма, още не бе започнал да оплешивява. Дръпна рамене назад, Ева беше права. Гледаше се и се чудеше накъде е тръгнал животът му - нямаше сериозна връзка, не можеше да определи работата си като „изграждане на кариера“, сякаш бе изпаднал в някакво безвремие.
Мислите за това, че не само не е намерил мястото си в света, а дори не знае къде и как да го търси, напоследък се прокрадваха все по-често. Понякога се опитваше да разбере причините за появата им. Дали защото материалите, които правеше се задържаха не повече от ден-два на сайта, и умираха като мухи – еднодневки? Веднъж бе направил експеримент и написа името си в търсачката на сайта и излезе всичко, което е качвал. Почувства се така, сякаш се е озовал на гробище. Спомняше си как е работил по повечето от тях, как е разговарял с хората. Някои трябваше да убеждава да дадат интервю, а от други се чудеше как да се отърве. Малки парченца живот, погребани в няколкостотин думи, а заглавията бяха епитафиите.
Не беше усетил, кога спря да се радва и получава удоволствие от това, което прави. Покоряването на нови върхове вече му беше писнало, защото всички се оказваха еднакви. Патетичното въртене и сучене около десетината въпроса, приложими към всяка тема и опиращи се на думата „морал“, вече го отвращаваше. Когато се захващаше с тази професия не можеше даже да си представи, че всичко ще се окаже толкова скучно. Едва сега успя да осъзнае и първия си въпрос, когато Ева му каза, че ще му даде отделна рубрика. Отношението му явно личеше отстрани, защото дори нямаше нужда да го задава, а Марио също го попита за парите.
Телефонът му извибрира. Пишеше му момичето, от което тръгна историята с фалшивите новини, молеше го за помощ при монтажа на някакъв материал, който била снимала с телефона си. Автоматично, без да се замисля, Крис й предложи да дойде в ателието, за да я научи как да реже и лепи клипчета. Уговориха се, че ще се видят след час.
Когато влезе в стаята на Марио, завари много сладка гледка. IT-то и Лора бяха седнали пред компютъра на момичето, на монитора се чернееше конзола, на която в бяло бяха написани различни IP-адреси, а Марио обясняваше като учител:
- В заключение виждаме, че мейлите получаваш от едно и също прокси, но от различни устройства – компютър и телефон. Файловете от компютъра нищо не ни казват, но метаданните на тези, изпратени от телефона ни дават локацията. А тя всеки път е една и съща!
- Това е „Славейчето“, правят много хубави смутита там! – щастливо добави Лора.
Като чу думата „смути“, Марио присви леко очи, след което забеляза стоящия на прага Крис и подскочи. Лора също подскочи, заради реакцията на администратора.
- Ще ти викам вече тихата стъпка, наистина искаш да ме убиеш!
- Ако пиеш по-малко енергийни напитки и повече смутита, може би ще си по-спокоен? – усмихна му се Крис и се обърна към Лора – Заведи го някой път да хапне салата.
- Е недей с лошо сега - възмути се полушеговито Марио, - вече разбра къде да търсиш ФЗС, нали?
- Разбрах! А сега ви оставям да продължавате с хакинга.
- Радвам се, че се запознахме, - усмихна се Лора.
Mutafchiev
 
Мнения: 14
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнениеот Mutafchiev » 24 септември 2020, 00:39

4.
Крис отпиваше второто си кафе за деня в офиса на Ева.
- Абе, моето момче, какво си правил с Лора снощи? – попита Главната, държейки сметката от ресторанта.
- Разбрах, че шефът й изпраща задачите от „Славейчето“ в центъра, явно използва техния wi-fi, за да се прикрие.
- И ще ходиш да го дебнеш там, така ли да разбирам?
- Нямам по-добра идея засега.
- Тоя път сам ще си плащаш сметките - Ева го погледна с дяволита усмивка – иначе браво.
Журналистът не разбра какво се криеше зад усмивката, но реши да не задълбава. Минавайки през нюзрума с колежката му се поздравиха, докато Лавър гледаше видеото и одобрително кимаше. Когато влезе в стаята на Марио, завари обичайната обстановка, но този път IT-то веднага усети чуждото присъствие. Марио погледна сериозно Крис и каза патетично:
- Да се разберем за едно нещо отсега - няма да говоря за Лора!
Крис се изненада от рязкото начало на разговора:
- Ами, добро утро, първо. Защо, да не те отряза?
- Не, но личният ми живот си е личен.
- Добре-е-е… - все още учуден каза Крис.
- След като се разбрахме за това, имам нещо интересно. Проследих кой е шервал най-много публикацията на Лора за плъховете, оказа се страницата на някаква квартална хлебопекарна, която е близо до един от Меджикмаркетите.
- Квартална хлебопекарна? – замисли се Крис – Могат ли да си позволят подобна кампания?
- Съмнява ме, най-вероятно също са параван, но си струва да се провери.
- Съгласен, ще й хвърля едно око, преди да заседна в „Славейчето“. – каза журналистът и след кратка пауза, с неприкрит интерес допълни – Добре де, поне малко кажи!
Марио го погледна с укор, но с известно задоволство в гласа отговори:
- На обяд съм поканен на спаначени кюфтета.
Крис се ухили:
- В името на любовта ще трябва да отложиш инфаркта от джънк фууд с няколко години, а?
- Много смешно!
IT-то се обърна и започна да търси нещо по бюрото си:
- Ето я! – извади една флашка, незнайно как оказала се зад клавиатурата и я подаде на Крис, - ръгаш в USB-то, пускаш единствения exe файл, почваш да сканираш мрежата. В текстовия документ ще видиш IP-то, което търсиш.

Журналистът усети пекарната още преди да я е видял. Във въздуха се носеше топъл и много цветен аромат на различни печива. Сякаш се бе оказал в къщата на баба си и тя едновременно печеше Коледна питка, Великденски козунак и любимите му пирожки. Сви зад ъгъла видя и самото дюкянче – изглеждаше точно така, както миришеше. Малко, сгушено между модернистични и студени банков клон, и офис на телеком. Дървената му дограма бе боядисана в кафяво, на витрината грижливо бе изложена вкусната продукция, а над това изобилие с красиви калиграфски букви бе написано „Хляб“.
Крис отвори вратата и влезе, посрещнат от звука на звънче, поставено над вратата. Веднага му стана уютно и даже магично. Зад касата имаше каменна арка, отвъд която се виждаха две тлеещи пещи на дърва. В този момент, по всички закони на малките вълшебни местенца, трябваше да се появи баба-херувим, която да го поздрави по старовремски и освен хляб, да му предложи някой сладкиш.
- Здрав да си, момче! – чу се иззад арката и след миг се появи бабата.
Беше с бяла коса, прибрана на кок, черна рокля с бяла престилка, очила с кръгли и много тънки железни рамки. Осанката й бе изправена, а раменете леко приведени.
- Здравейте, дайте ми един самун от най-пресния хляб!
По лицето бабата се разля блага усмивка и без да повишава тон каза:
- Серго, дай един от фурната.
След секунда зад гърба й се появи огромен мъжага, висок около два метра, толкова и широк. В ръцете си нежно държеше самун хляб. Внимателно го подаде на бабата, усмихна се широко на Крис и отново се скри зад арката. Бабата се приближи до тезгяха на който беше касата:
- Едно левче.
Крис, пленен от това колко идеално бе мястото, рязко дойде на себе си и извади портфейла си.
- Прекрасна пекарна имате, сигурно целият квартал пазарува тук!
- За жалост не е така, както беше едно време. В супермаркета си направиха собствена фурна и сега всички купуват пресен хляб там, защото им е по-удобно.
- А защо не си направите някаква реклама в интернет, много хора искат да пазаруват точно от места като вашето?
Крис остави левчето в медната чиния за пари.
- Внукът ми се занимава с тези неща, аз не ги разбирам, но сте прав, бяхме в много тежко положение, а в последните месеци идват различни хора да пазаруват тук. – бабата се засмя тихо, но звънко – Като влязат, приличат на туристи, които са се озовали в друга страна, а се оказва, че живеят през две преки.
- Разбираемо е - усмихна се Крис, - и аз се почувствах така.
- А ние със Серго сме под носа ви цял живот – продължи усмихнато бабата.
- Знаете ли, аз съм журналист, бих искал направя материал за вас и пекарната ви. Възможно ли е?
Бабата се усмихна притеснено и едновременно с това изненадано.
- Че ние не правим кой знае какво тук, просто печем хляб.
Крис отчупи парче от краешника на самуна, опита го и се усмихна широко:
- Но го правите страхотно!
Бабата доволно, но все още притеснено се засмя:
- Елате след шест и половина, тогава ще е по-свободно и ще можем да поговорим.
- Дадено! – Крис усети, че за пръв път в живота си употребява тази дума в разговор и това го накара да се усмихне широко, явно атмосферата му бе повлияла.
По пътя към „Славейчето“ изяде целия самун, отчупвайки парче по парче се чувстваше щастлив и лек. След като влезе в заведението, се огледа и избра едно място, от което се виждаха всички маси, както и вратата към кухнята. Поръча малинов шейк, извади лаптопа си, включи флашката в него, отвори файловете и започна сканирането на мрежата. IP-то от файла на Марио не се появи и Крис се намести по-удобно на стола, защото очевидно му предстоеше чакане.
Докато отпиваше от шейка огледа хората наоколо. На най-близката маса се бе разположил възрастен господин, облечен в светъл костюм, който четеше книга с достолепен вид. Малко по-далеч бяха седнали момче и момиче. На Крис му бе трудно да прецени дали са двойка или не, защото и двамата бяха забили погледи в телефоните си. Две-три маси бяха заети от по един човек, всеки с лаптопа си. Журналистът се стараеше да запамети кой какво устройство ползва, сравняваше го с резултатите от сканера, който освен IP-то, показваше марката на машината и операционната система, на която принадлежи адресът.
Впечатление му направиха двама души. Първият човек беше симпатична жена на около двайсет и седем – осем години, с дълга малко над раменете коса с цвят на току що лъсната мед, бяла прилепнала фланелка, сини дънки и дълги крака. Щракаше бързо и съсредоточено по клавиатурата, и изглеждаше изцяло потопена в заниманието си. Лицето й бе с красива, правилна форма и без грим. Вторият бе мъж, с когото Крис прецени, че са на една възраст. Беше облечен с панталон цвят „каки“ със странични джобове, тъмносиня риза с навити ръкави и бели кецове. Човекът почти се беше излегнал на стола си и с опънати ръце ту бързо щракаше по клавиатурата, ту спираше и започваше дълго да скролва с мишката.
След като преброи колко устройства се използват в кафенето и броят им приблизително съвпадна с този на IP-тата, Крис отвори браузъра и започна да цъка из любимите си сайтове. Скоро му доскуча и реши да нахвърля въпроси към бабата от хлебарницата, като ги написа, се сети, че и Серго може да каже няколко думи. Огледа се и видя, че в заведението са се появили няколко нови клиента и пусна сканера на Марио, отново нищо.
Въздъхна, осъзнавайки тежестта на скуката, която го очакваше докато се появи неговият човек. Отвори файла с въпросите към бабата, написа „Въпроси – Серго“, натисна „Enter” и в този момент усети студена лепкава, водниста маса по врата си, след което чу приглушен вик. Инстинктивно се приведе, след което се обърна в посоката, от която дойде студената течност. Стреснатият му поглед се срещна с погледа на рижавата жена, която го гледаше не по-малко изплашено.
- Ъ, извинете, такова, спънах се, - изстрелваше думите със скоростта на светлината, - секунда, ще взема салфетки, има краставици в това смути, освежават кожата, ох, много съжалявам.
- Не, не, няма проблем, всичко е наред – започна Крис на свой ред да успокоява момичето, което вече се бе завтекло към него с протегнати ръце, пълни със салфетки, готови за избършат, ако трябва насилствено, всичко по пътя си – Да, благодаря за салфетките, няма нужда, не, моля ви се.
Момичето вече му търкаше шията с едната ръка, а с другата бе бръкнало под яката на блузата му. Правеше го толкова силно, че в съзнанието на Крис неволно изплува думата „теляк“. Хвана я за ръката, с която му бъркаше във врата, погледна я в очите и рязко й каза:
- Благодаря!
Момичето замря за момент, след което отново почна да бълва думи:
- Беше случайно, не исках, дайте да ви забърша, на компа нищо му няма, нали? Много извинете.
- Да, всичко е прекрасно, смутито е било с краставица, сега местата, в които го втрихте ще са свежи, всичко е наред – Крис я гледаше в очите и се стараеше да бъде максимално спокоен.
- Ох, извинете ме, нека ви се реванширам, обичате ли смути с краставици?
- Стига да не е върху мен.
- Добре, казвам се Мая, между другото.
- Крис – усмихна се журналистът, докато се опитваше да прецени дали всичките му прешлени са си на мястото.
След като му донесе ново смути, Мая седна на неговата маса.
- Много се извинявам, доста съм разсеяна напоследък.
- Няма проблем - усмихна се Крис, докато оглеждаше пораженията по блузата си.
- Изглеждахте много съсредоточен, докато работехте, надявам се, че нищо не е пострадало – продължи Мая с най-невинното изражение на което бе способна.
- Не е – журналистът погледна към лаптопа си - казахте, че ме виждате за пръв път тук?
- Нека си говорим на „ти“…
- Да, вече имахме близък контакт – усмихна се Крис.
Мая се засмя в отговор:
- Да, почти всеки ден съм тук, живея наблизо, а сандвичите и смутитата са хубави.
- Имам един въпрос, който ме човърка от самото начало, тези двамата там – Крис дискретно посочи с очи момчето и момичето, които все още не бяха вдигнали глави от телефоните си – двойка ли са?
- О, да. Идват през няколко дни и си седят така, като периодично се целуват.
- Не ми се мисли как ще си говорят, ако живеят десет години заедно.
Мая се засмя шумно, с което привлече вниманието на хората на съседните маси, рязко спря и премина в кикот.
- Дано имат два компа вкъщи, за да могат да продължат да не се гледат.
Сега Крис се изсмя:
- Компютрите са важно нещо, сигурно има много такива образи тук.
- О, около обяд има навалица от съседните офиси, вечер идват много хора, а през деня сме си обичайните кибици. Аз и чичо Кико. – кимна Мая.
Крис проследи погледа й и разбра, че става дума за достолепния господин.
- Чичо Кико? – шепнейки се наведе той към нея.
- Мхм, така се представи като се запознахме.
- И него ли заля със зелено смути?
Мая се засмя.
- Не, помоли ме да му помогна с настройките на телефона. А ти как се озова тук по това време на денонощието?
- Имах да убивам няколко часа, а не исках да се връщам в офиса.
Крис си погледна часовника, приближаваше пет, трябваше да мине през редакцията, за да вземе камерата и микрофона, за да снима бабата от хлебарницата.
- И какво работиш, че можеш да си позволиш да не се връщаш в офиса, защото не искаш?
- Нищо особено – усмихна се Крис, поизтупа намокреното си рамо – наистина усещам свежест… на петна.
Мая отново се засмя:
- Отвори си фейсбука - каза тя с тънка усмивка. Крис я погледна объркано, - отвори го де.
Когато го направи, тя се изправи, леко го бутна с рамо, написа си името в търсачката и си изпрати покана за приятелство.
- Кой знае кога пак ще дойдеш!
Без Крис да успее да каже и дума, Мая се отдалечи към своята маса и седна с гръб към него.
Mutafchiev
 
Мнения: 14
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнениеот Mutafchiev » 01 октомври 2020, 00:32

5.
След като бе взел назаем фланелка от Марио, Крис цъфна в пекарната, накичен с чантата на камерата на едното рамо и статива на другото. Разговорите с бабата и Серго минаха прекрасно. Журналистът снимаше различни кадри на печките, тезгяха, брашното, помоли Серго да изпече хляб, за щастие още не бяха спрели всички фурни. Докато Крис стоеше, оглеждайки помещението, за да намери някой детайл, с който материалът да завърши, чу звънчето, а на врата се появи младеж.
- Ей, пич, можеш ли още веднъж да отвориш врата, искам да снимам звънчето?
Младежът го погледна с известно учудване, но кимна. Крис насочи камерата нагоре, фокусира и каза:
- Айде!
Младежът отвори вратата, която бутна звънчето. Крис изчака десетина секунди:
- Затвори.
Младежът се подчини.
- Супер си, благодаря. Току що опекохме последния хляб, заслужи си го!
Младежът се ухили:
- Вие сте журналистът, който щеше да взима интервю от баба?
- Точно така, а ти си…
- Борис.
- Приятно ми е. Много добре си се сетил да направиш страница на пекарната в нета! – Крис изключи камерата, и започна да я прибира в чантата.
- Нали? Преди почти никой не идваше, а сега се появяват повечко хора. Даже малко по малко си намираме редовни клиенти.
- И аз ще ви стана такъв, днес обядвах цял хляб от вашия! - Борис се усмихна доволно в отговор - Жалко е, че все по-малко хора пазаруват от места като това.
- Меджикмаркет щяха да ни убият. От една страна е ясно, че си гледат бизнеса, но от друга, нашият хляб е по-хубав! Добре, че беше тая история с плъховете!
Тук Крис си спомни за какво всъщност бе дошъл. Магията на мястото го бе въвлякла в себе си толкова, че бе забравил за фалшивите новини. А и наистина усещаше врата си по-свеж, но още не можеше да прецени дали е така заради смутито или заради Мая, която така усърдно го втри. Докато проверяваше дали микрофонът е изключен, погледна сериозно към момчето:
- И ти нямаш нищо общо с нея?
Борис се стресна от неочаквания обрат на разговора.
- Не знам за какво говориш.
Крис повдигна вежди с изражение тип „Наистина ли се опитваш да ме лъжеш?“.
- Ако ще ме предаваш в полицията, предавай ме, нищо няма да кажа!
- Няма да те предавам никъде, тамън сте си стъпили на краката и да ви прецакам за сто хиляди гледания, да не съм идиот? Кажи ми как става поръчката и от тоя момент ще си говорим само за хубавия хляб.
Борис се поколеба:
- Поръчах си пица.
- Ъ?
- Само това ще ти кажа, поръчах си пица. Нищо повече.
Крис въздъхна.
- Добре, колко струваше тази пица?
- Хиляда и петстотин, експресната струва три.
- И колко време ти я правиха?
- Три-четири дни.
- Откъде я поръча?
- Нищо повече – очите на момчето изразяваха страх и непоколебимост едновременно.
Крис реши повече да не мъчи тийнейджъра и му зададе последен въпрос:
- Лесно ли се намира?
- Щом аз успях, а ти си журналист…
- Прав си, би трябвало да успея. – усмихна се кисело Крис – Знаеш къде работя, нали? – Борис кимна – Най-вероятно утре вечер ще съм готов с материала, дано помогне за клиентелата. И не ми се сърди за разпита, ти се опитваш да спасиш пекарната, а други лъжат за милиони. А щом ти можеш да си поръчаш фалшива новина, нещата са ужасни.
Борис си пое въздух, за да отговори на Крис, но за момент се спря и се съгласи с журналиста:
- Така е.
След като се сбогува с бабата, Серго и Борис, журналистът се отправи директно вкъщи. Сложи батерията от камерата да се зарежда и отиде да вземе душ. Докато освежен си обуваше домашните къси панталони, видя съобщение от Мая.
6.
- Какво мислиш за тази организация?
- Знам, че ще прозвуча като социопат, но мисля това, което мислят и деветдесет процента от служителите за шефовете си – тъпаци са, но плащат навреме.
Крис притаи дъх, както правеше след края на всеки разговор, който записваше с камера. Изчака пет секунди и каза доволно:
- Имаме го!
Лора се отпусна, а Марио направи опит за комплимент:
- Много добре стоеше в кадър!
- Как така? – стресна се момичето, - нали се разбрахме, че няма да се виждам?
- Точно защото не се виждаше.
Крис и Лора погледнаха Марио с със замислени физиономии, а журналистът констатира:
- Със същия успех може да изключиш лампата някоя вечер и да й кажеш, че е много красива.
- Знаете какво исках да кажа - намръщи се администраторът.
Крис вече беше извадил картата от камерата, слагаше я в лаптопа и се обърна към Лора:
- Сега ще източа материала и ще го видиш на голям екран.
- Супер.
- А какво направи с хлебарницата? – попита Марио.
- Много готино място се оказа, вече успях да монтирам видеото и да го пратя на Ева. Следобед в „Славейчето“ ще напиша текста към него.
- Има ли нещо ново там? – попита Лора, докато си връзваше косата на опашка.
- Не успях да засека ФЗС, но се запознах с едно симпатично момиче.
- Охоооо, да разбирам че новата от сайта вече си е изпяла песента? – засмя се Марио.
- Ти пък откъде знаеш? – учуди се Крис.
- Лавър ми каза, че видеото й е монтирано прекалено добре, за да го е направила сама, а те знаем какъв си лисугер.
- Ужасни сте! – намръщи се Крис, докато се правеше, че е много важно да следи процеса на прехвърлянето на видеото.
- Бедна ти е фантазията, ако знаеш колко трябваше да го убеждавам, че не си мой тип - разсърдено добави Лора.
- Пази се от него, след третия редбул изпада в параноични състояния – ухили се Крис, след което обърна лаптопа и натисна „Space” – Ето за какво ти направи комплимент нашият Ромео.
На екрана Лора бе застанала с лице към камерата, но то не се виждаше защото, прозорецът и слънчевата светлина, влизаща през него, бяха точно зад гърба й.
- Много хубаво е станало! – зарадва се момичето.
- И аз това казах! – натърти Марио.
Лора стана, прегърна го и целуна силно по бузата, махна на Крис:
- Отивам на лекции!
IT-то я проследи с поглед, а Крис констатира наличието на свойствената за влюбените тъповата усмивка на лицето на приятеля си. След като вратата се затвори, лицето на Марио стана сериозно:
- Поръчал си пица, викаш?
Учуден от рязката промяна в Марио, Крис отговори:
- Пич, ти си като коте, в момента в който дразнителят изчезне, забравяш за него.
- Много смешно!
- Да, поръчал си пица, дал 1500 лева. Било лесно.
- Ако беше лесно щях да я открия тая пицария докато чаках Лора тая сутрин.
- Аз щях да търся снощи, но с Мая се заговорихме, монтирах видеото…
- Споко, аз ще ги търся. Викаш по IP-то нищо, така ли?
- Абсолютно нищо, имаше само един подозрителен тип в кафенето, някакъв ръб с панталони „каки“. Представи си квартален гамен, който по някаква причина е седнал да хаква „Пентагона“, ей така изглеждаше.
- Може би е тоя, кой знае? Знаеш ли какво? Пак разгледах файловете на Лора, доста са големи. Обикновено такива обеми не се пращат през публични мрежи. В програмката през „Options” добави „Traffic” и ще ти излезе кой какъв трафик ползва.
- Тоест искаш да кажеш, че може да е с друго IP?
- Ами, - Марио присви устни, - може би съм забравил, че сканираме мрежата на кафенето, а вътре в нея устройството е с друго IP?
- „Може би“? – повдигна вежди Крис – В какво превръща хората любовта, а?
- Айде сега, чак пък толкоз…
- Ядеш спаначени кюфтета, „може би“ – натърти Крис, - забравяш кое къде се вижда?
- За спаначените кюфтета или хубаво или нищо! Довечера ще ядем елда по някаква любима рецепта на Лора.
Крис се захили:
- Тоест сега няма да ядем дюнери?
- Е как няма? – ококори се Марио.
- Да имаш повече място за елдата!
- Е защо така сега?
- Грижа се за теб и за връзката ти! – усмивката на Крис ставаше все по-широка.
- Остави тая работа на мен!
- Ще ми завещаеш героя си с WoW, как да я оставя на теб!
- Какво на кого ще завещая си е моя работа – изстреля Марио, гледайки в пода.
- Чакай, чакай малко, какво значи това? – шеговито се засегна Крис.
- Нищо!
- На Лора ли ще го завещаеш?
- Не.
- Точно това ми каза току що!
- Да ходим за дюнери! – почти изплака Марио.
- Да ходим! – доволен отвърна Крис.

Още с влизането в „Славейчето“ Крис видя Мая, която изгледаше променена, но му беше трудно да разбере как. Като го видя, му помаха и той, полагайки големи усилия да прикрие широката си усмивка, се запъти към масата й. Момичето му посочи непокътнато зелено смути:
- Донесоха го точно преди две минути, господин журналист!
- Надявам се е за мен, госпожице - бивш аналитик на данни, почиващ си за неопределен период от време?
Мая усмихна още по-широко:
- Естествено, че е за вас!
Крис свали раницата си и започна да се настанява на масата, внимателно оглеждайки лицето Мая:
- Има нещо променено в теб!
- Така ли? – учудено го попита тя.
- Да, има нещо, не е много, но си някак по-различна.
Мая без да се усеща започна да си играе с края на косата си.
- Не знам какво може да е.
Крис седна до нея, гледайки я с присвити очи:
- Ще го видя, да знаеш!
- Добре, ще работиш ли сега?
- Да, трябва да напиша текста за хлебарницата.
- О, видеото е много готино! Даже днес – Мая се наведе към чантата си и извади от нея кафява хартиена торбичка. – Минах от там и взех милини! Една за мен, една за теб!
- Много си грижлива! – с известна изненада и задоволство констатира Крис.
- Такава съм! – усмихна му се Мая.
Докато хапваха, двамата си поговориха още малко и се хванаха за работа. Мая, която по нейните думи „се намираше между работни места“, продължи да гледа някакъв видео урок по SEO във фейсбук, а Крис започна да пише материала за хлебарницата. Текстът му вървеше много добре, имаше усещането, че пръстите му сами се движат по клавиатурата. Периодично хвърляше едно око на Мая, като се опитваше да разбере какво точно е променила в себе си. И с всеки път се усещаше, че това момиче започва да му харесва все повече и повече. Правилните черти на лицето й, леката тръпчинка на върха на носа й, скулите й, леко събраните вежди, когато съсредоточено гледаше монитора със зелените си очи. Журналистът отпиваше от смутито, наслаждаваше й се крадешком и летеше по клавишите.
Когато преполови текста се сети защо всъщност е тук. Явно Мая го разсейваше и той си обеща повече да не се бъзика с Марио по повод женското влияние върху мъжката концентрация. Извади флашката от раницата си, сложи я в компютъра и пусна сканера.
Първо просто провери IP-тата – нищо, добави отметката „Traffic”, натисна „Enter”. Този път сканирането отнемаше повече време и Крис вдигна очи към Мая. Тя го гледаше, но не както досега с усмивка, веждите й бяха все така събрани. За миг погледът му се спусна до устните, после отново се качи към очите й:
- Червило!
Тя не реагира.
С периферното си зрение Крис видя, че сканирането е готово, откъсна се от очите на Мая и погледна монитора, веднага забеляза IP-то от което излизаха драстично повече данни, до цифрата бе изписан и моделът на устройството. Погледна лаптопа на Мая, после отново очите й.
- Червило - потвърди тя.
Mutafchiev
 
Мнения: 14
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнениеот Mutafchiev » 08 октомври 2020, 00:18

7.
- Виж, Крис, разбирам, че искаш да намериш този човек, но вече четири дни висиш в това кафене, не можеш да продължаваш така. Трябва да измислиш нещо друго, – Ева гледаше с известно съжаление уморения журналист, който просто кимна в съгласие. – Няма ли нещо друго, което може да ти даде Лора?
- Всичко, което знае го има в суровия материал.
Ева въздъхна.
- Просто измисли нещо, материалът трябва да стане бързо.
- Ок.
Сините очи на Ева се опитваха да уловят всяко движение на Крис, но той седеше мирно пред нея, гледаше в бюрото й и се съгласяваше с всичко, което чува.
- Нещо случило ли се е? С какво мога да ти помогна?
- Не, не, всичко е наред, просто всичко е много объркано. Пицарията, този човек… схемата, по която работят. Опитвам се да се ориентирам, а не успявам.
- Добре - въздъхна Ева и се намести в стола си, – така и така явно сега не си в кондиция, иди се наспи, не ми трябваш такъв, ако искаш иди пак в кафенето, но за последно. Утре те искам адекватен и работещ.
Крис се усмихна формално, едва чуто каза „Ок, благодаря“ и излезе от кабинета на Главната. На бюрото си видя лаптопа на който бе залепена бележка „Вече е чист“. Смачка и изхвърли в близкото кошче жълтото листче, сложи лаптопа в раницата си и без да обръща внимание на когото и да е излезе от нюзрума.
Прекара целия следобед на дивана, гледайки сериал за някакви агенти на ФБР. На шестия или седмия епизод вече му втръсна да чува репликата „This is FBI“, която персонажите крещяха всеки път, когато влизаха някъде. Реши да си пусне National Geographic и се потопи в брилянтно разказаната история на семейство сурикати.
Събуди го звънецът на входната врата. Бяха Марио и Лора, които леко се стреснаха от вида му.
- Пич, пет следобед е, а ти спиш? – каза Марио, нахълтвайки в ателието и избутвайки журналиста от пътя си.
- Вярно е, че те прецакаха ама чак в такава депресия да изпадаш! – допълни Лора, шмугвайки се след Марио.
Крис мълчаливо ги проследи с поглед, след което затвори вратата.
- Поне си избрал нещо интересно, на което да спиш, - изкоментира Марио, гледайки телевизора.
- Много смешно – отговори Крис, отпускайки се на дивана.
Марио и Лора се спогледаха, след което администраторът си отвори раницата и извади няколко кенчета редбул и брошури. Лора започна да разчиства холната масичка от мръсни чинии, празни опаковки от чипсове, шоколади и всякакви подобни.
- Изпий това! – заповяда Марио.
- Тая отрова…
Марио многозначително погледна към боклуците, които Лора прибираше, и после погледна Крис.
- Добре де - неохотно се подчини журналистът.
- Значи, тука съм събрал брошурите на всички пицарии, които успях да открия. Разгледах ги много внимателно…
- Разгледахме! – натърти Лора.
- Да, мила, извинявай, разгледахме ги и не открихме никакви знаци, че са нещо повече от пицарии.
- Разгледахме и сайтовете им - същата работа - допълни момичето, - имаш ли торби за боклук? Къде са?
- В чекмеджето под мивката.
- Сега ще ги видим пак, може да открием нещо тримата – продължи Марио.
- Щом вие не сте открили нищо, как си мислите, че аз мога да видя нещо такова?
- Щото един петнайсетгодишен келеш го е видял? – повдигна вежда Марио.
- Е, наистина съм като пубер.
Марио завъртя очи, в този момент Лора, зад гърба на Крис, с рязко движение, разтвори една торба за боклук.
- Хакнала те е, голяма работа. На всеки може да се случи! Ето, и аз се разрових из компа на Лора, но тя не ми се сърди!
- Какво видя там? – попита игриво Лора, докато натъпкваше боклука в торбата.
- Само хубави неща – ухили се Марио, после се усети, че сега не е момент за флирт и се обърна към Крис. – Какво толкова може да е видяла на компа ти?
- Всичко? Цялата ми работа?
- Работата, която така и така вършиш, за да я види целия свят?
- Погледнато по тоя начин не изглежда толкова лошо. – констатира Крис – Видя и напредъка ми по тази история.
- Напредъкът ти по тази история е тя! Нямаш друго.
- Видяла е и видеото с Лора.
- Не ми е видяла лицето, не знае какъв ми е гласът, тъй че все тая. – Лора вече завързваше възела на торбата.
- А нещата, които каза?
- Те са една десета, а може и по-малко от това, което знае ФЗС, не са драма.
Лора тежко седна на един от столовете около масичката:
- Не мога да разбера как за два дни си изял толкова много боклуци! Сега ще трябва да ти направим прочистване поне за две седмици!
Крис я погледна стреснато.
- Няма да е клизма, а салати, вода и минимално количество месо – обади се Марио.
Погледът на журналиста стана още по-учуден, обръщайки се към IT-то.
- Какво? Ще се почувстваш много по-добре! Всички шлаки в организма ти ще излязат – добави Марио.
- А ако я беше толкова страх, щеше да изтрие всичко, което я безпокои – момичето върна разговора към основната тема.
- Да, използвал съм този троянец, получава пълен достъп, а не е пипнала нищичко!
Крис отпи от енергийната напитка, след което намръщено въздъхна.
- Това да, не мога да разбера защо не го направи.
- Защото си е паднала по теб? – предположи Марио.
Крис се изсмя кисело:
- Очевидно не толкова, колкото аз по нея!
- Каквото и да е, трябва да направиш материала, инфото ти е непокътнато, а това, че си мислиш, че ти е разбила сърцето ще ти мине – каза Марио, подреждайки листовките по масата.
- Ох, не мога да ви разбера мъжете. Понякога си въобразявате някакви неща от нищо, а понякога почти в прав текст ви казваме, че ви харесваме и никаква реакция! – замислено каза Лора.
- Да, кога успя да разбереш, че я харесваш толкова много от две срещи?
- Прави сте, - каза Крис протягайки се, хвърли поглед към часовника на стената, след което се плесна по коленете – да видим сега тия брошури!
Марио и Лора се спогледаха учудено, не очакваха толкова рязка промяна в журналиста.
В следващите час и половина разглеждаха брошурите и сайтовете на пицариите в търсене на намеци, които да им подскажат коя освен калцоне и куатро формаджи, предлага и черен ПР.
Отсяха две възможни места. Едното се намираше точно до големия медиен комплекс „Свети Георги“, второто се казваше „Нет пица“.
Тримата осъзнаваха, че изборът им се основан на абсолютни глупости, които най-вероятно нямат нищо общо с реалността и просто стрелят в тъмното.
- Е, обличай се - каза Марио на Крис – и да ги обикаляме!
Крис смотолеви:
- Айде утре? Днес все още ми е много отпаднало и депресивно. А и стана късно… - завърши с многозначителен поглед.
Лора и Марио се спогледаха, IT-то си пое въздух да каже нещо, но Лора го прекъсна:
- Добре, тръгваме. Боклука сам ли ще го изхвърлиш или да го вземем?
- Не, не, благодаря после ще го изхвърля, сега искам да осмисля всичко.
Докато слизаха с асансьора Марио каза на Лора:
- Това беше странно.
- Да, затова ще седнем в градинката отсреща и ще видим какво е намислил.
- Харесва ти да го играеш детектив, а? – игриво попита Марио.
- Харесва ми, да – изкиска се Лора.
Двамата се целунаха.

Половин час по-късно, Крис, излизайки от банята чу звънеца на входната врата. Придържайки кърпата около кръста си, бързо отвори.
Прага му прекрачи Мая, която се отправи директно към дивана, без да казва и дума. Крис затвори вратата и я последва. Завари я изправена и оглеждаща го от глава до пети с преценяващ поглед.
- Това няма да ти трябва. – тънка усмивка пробягна по устните й.
Крис пусна кърпата и с две – три големи и бързи крачки се оказа до нея, силно я притисна до себе си:
- На почивката трябва да поговорим.
Страстно се целунаха.

На пейката в отсрещната градинка Марио нервно потропваше с крак, а Лора замислено гледаше към светещия прозорец на Крис.
- Ние се безпокоим за него, а той се вижда с нея?
- Сигурно има някакво обяснение – продължаваше да нервничи администраторът.
Лора го погледна ядосано:
- Не те ли обижда, че се прави на депресиран и те лъже?
- В момента съм на път да се обидя за други неща.
Лора завъртя очи.
- Добре, ще отидем да ядем, но после се връщаме и ги хващаме!
- Благодаря ти – облекчено каза Марио, - само двайсет минути и се качваме горе!
- Ще ядеш по-бързо, не му трябват повече от пет – ядосано констатира Лора и двамата станаха от пейката.
Mutafchiev
 
Мнения: 14
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнениеот Mutafchiev » 15 октомври 2020, 00:45

8.
Звънецът на входната врата настойчиво раздра блажената тишина. Крис, който лежеше с разперени ръце в леглото, се надигна и подпря на лакти. Трудно му бе да излезе от леката омая, в която се намира човек след страстен секс, в който бурно е излял цялата си емоционална енергия. Трябваше да минат още около трийсетина секунди, за да се откъсне от приятния звук на течащата вода, който идваше откъм банята и осъзнае, че трябва да стане и отвори. Всяка следваща крачка към вратата го връщаше обратно на земята. По пътя вдигна кърпата от пода и я уви около кръста си. Когато най-после стигна, вече беше ядосан на човека, който толкова нагло си държеше пръстчето на звънеца. Oтвори с бесен поглед, който рязко се промени, когато видя притежателя на нахалната ръчичка, извадила го от блаженството.
- Хакнат си бил, а?!
Марио нахлу в ателието.
- Ще те убия!
Лора подмина журналиста, блъскайки го с рамо.
- Ама… - Крис се опита да формулира изречение, но шокът от връщането на приятелите му, комбиниран с остатъците от блаженството не позволяваха на мозъка му да работи.
Лора и Марио седнаха на дивана и ядосано зачакаха. Крис бавно затвори врата и се насочи към тях. Понечи да седне на един от фотьойлите, но Марио го спря:
- С тая кърпа няма да сядаш срещу мен!
Журналистът мълчаливо затътри към леглото, след като остави Марио и Лора зад гърба си, момичето сръчка IT-то и му прошепна:
- Много ме кефиш като си ядосан!
- Харесваш властни мъже? – доволно попита Марио.
- И още как! – процеди през зъби Лора.
- Ох колко си лоша!
- Чувам ви, мръсници! – обади се Крис, който вече си слагаше фланелката.
- Ти да мълчиш! – отговори му с властен тон Марио, Лора се наведе към него и леко му изръмжа в ухото.
- Тоест да не разказвам нищо? – попита Крис.
- Не, всичко ще разкажеш!
Крис бавно подмина Марио, гледайки го кисело:
- Нали искаш да мълча?
Душът спря, но никой в стаята не му обърна внимание.
- Не си играй с Марио! Ние ще задаваме въпросите и ще говориш, когато ти кажем!
- Така се говори, само ако имаш оръжие – стаята сякаш се изпълни с чистия глас на Мая.
Всички се рязко се обърнаха към нея. Стоеше подпряна с рамо на касата на врата, загърната в бяла кърпа, оголваща раменете й и покриваща съвсем малка част от бедрата й.
- Ще си кажеш всичко! – каза Марио, без да отлепя поглед от Фалшивата звездна светлина.
- Хванаха ни – съобщи Крис.
- Ще се облека – с известно разочарование в гласа, отговори Мая и се отправи към леглото.
- Сядай и разказвай! – заповеднически изстреля Лора към Крис.
- Първо вие ми кажете как разбрахте? – попита Крис тежко сядайки във фотьойла.
- Много бързо ни изгони – отговори Марио.
Крис отметна глава назад и въздъхна тежко.
- Решихме да изчакаме в градинката отсреща, видяхме, че тя влиза във входа.
- „Тя“ си има име – Мая се приближи до дивана, облякла една от фланелките на Крис и подаде ръка на Лора.
- Лора – бавно подаде ръка.
- Мая, доста добре се справи с работата – получи усмихнат отговор на комплимента.
- Марио.
- Вездесъщото IT!
- Да – доволно се ухили Марио.
- Та да ви разкажем какво става или да си мълчим? – попита Крис.
- Разказвай! – почти в един глас казаха Марио и Лора.
Крис погледна към Мая, тя му се усмихна, седна на втория фотьойл и заговори:
- След като засякох, че Крис сканира мрежата, естествено, направих всичко възможно да разбера, защо го прави, излях му смутито във врата и го добавих във фейса.
- После сте се заговорили там, пратила си му няколко снимки, в тази, на която си със зелената рокля имаше троянец – продължи Марио.
- Който ти успешно си почистил снощи. Но Крис разбра за него още на следващия ден.
- Чакай, чакай малко, как така?
- По трафика. След като разбрах, че е тя бях в шок – взе думата Крис. – Първо не знаех как да реагирам. Тогава, за да ме успокои каза, че знае почти всичко за мен.
- Това не помогна особено – засмя се Мая.
- После ми обясни какво прави.
- Координира хората, които пускат фалшиви новини и прави пари? – ядно каза Лора.
- Да – потвърди Мая, - това правя, но за да разбера кой стои най-горе в йерархията.
- Демек това, което искам и аз – допълни Крис.
- Това са пълни глупости! Не вярвам! – веднага се наежи администраторът.
- Затова не ти казах – отговори Крис.
- А депресията? И тя ли беше лъжа?
- То не е баш депресия – колебливо отговори Крис.
- На мен не ми изглеждаш никак депресиран – учудено констатира Мая.
Крис въздъхна, огледа се, видя цигарите на кухненската маса, стана и се запъти натам.
- Така, искате да съм честен, ще съм честен. Приемете го като лично мой проблем.
Всички гледаха мълчаливо как журналистът вади цигара от кутията и я пали. Дръпна, издиша дима, огледа се, явно не откри това, което търси, затова взе една чаша, сипа малко вода в нея, взе цигарите и се запъти към фотьойла си.
- Не знам какво става. Това ми е проблемът. Откакто се появи в живота ми - Крис се обърна към Мая, - се чувствам щастлив, изплашен и излъган. Досега не ми се е случвало. Знам, че ми казваш истината, но още в самото начало разбра почти всичко за мен. Даже историята на търсенията ми в pornhub.
- Последното само ни помогна – усмихна се студено Мая.
- Да и не знам какво става. Не искам да изчезнеш от живота ми така, както се появи, но ме е страх от теб. Отгоре на това трябваше да излъжа Марио, а точно с него да го правя ми е ужасно тежко.
- А защо го направи? – попита Марио с нотка яд в гласа.
- Тихо – сръчка приятеля си Лора.
- Защото аз го помолих – отговори Мая.- И мен ме е страх, от около десет месеца събирам материали за фабриката на троловете. Искам да разбера кой стои зад нея и да използвам тяхната мрежа, за да ги разруша. И тук цъфваш ти. Не искам всичко, което съм събрала да изтече в грешния момент по грешен начин.
- Но ти работиш за тях? – учуди се Лора.
- Ако не можеш да победиш, оглави.
- Макиавели – усмихна се Крис.
- И за какво ти е? Като знам как ми плащаш, сигурно взимаш много повече пари.
- Аналитик на данни съм по професия, във всеки един момент мога да си намеря работа. Когато попаднах на тази история първоначално ми беше интересно как работят механизмите на фалшивите новини, след което осъзнах ефекта им и реших да разкрия цялата организация.
Лора и Марио гледаха с подозрение Мая, а Крис запали втора цигара. Очевидно бе, че не й вярват, а журналистът се колебае.
- Мая ми показа информацията, която е събрала за фабриката.
- Може ли да я видим? – попита Марио.
Мая погледна Лора и Марио, обърна се към Крис и задържа погледа си на него. Той вдигна очи от връхчето на запалената цигара, което оформяше в стената на чашата и погледите им се срещнаха. Я очите му видя молба, казваше й „Нека го направим заедно“.
Журналистът се усмихна и й подаде ръка, тя я хвана и двамата усетиха топлината един на друг. Мая леко сви пръстите си, Крис стисна нежно дланта й. Двамата се почувстваха като части от едно цяло, това което бяха преди половин час. Никога не бяха усещали подобно нещо извън секса, сега го правеха с кристално бистри умове.
Mutafchiev
 
Мнения: 14
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнениеот Mutafchiev » 22 октомври 2020, 00:48

9.
- В смисъл CarCleanse е фейк? – учуди се Ева.
- В буквален – отговори разпалено Крис. – Абсолютно невярно е, че ако сложиш в колата си някаква ултразвукова колонка, можеш да я дезинфекцираш. Слагат я само в сервизите на Goblin, те я и брандират. За да работи задължително трябва да се свърже към ел. системата на колата, а това можеш да го направиш само в сервиза. Поръчват я от Китай, открих сайта на производителя. Не стига, че продават колонката на тройна цена, ами и товарят клиента с инсталацията. Официалната реклама на подобна глупост е прекалено скъпа, а и знаещите хора ще я разбият на пух и прах. Затова постовете и статийките са достатъчно ефективни, хем са навсякъде, хем не привличат сериозно внимание.
- Сигурен ли си в това?
- Да, говорих с вирусолог, ще го снимам следобед.
- Как успя да надушиш тази история? – полюбопитства Ева.
- Късмет, чист късмет! – най-нагло я излъга Крис.
- Добре, когато си готов ми прати материала да го видя.
- Искам да вкарам историята в големия материал за фейковете.
Ева го погледна с подозрение:
- Аха, тоест имаш още нещо, освен тази история?
- Само късмет!
Главната стана още по-подозрителна:
- Внимавай с тоя късмет… И ми прати суровия материал тогава.
- Ок!
Ева проследи с поглед Крис, докато излизаше от кабинета й. Бе доволна и приятно изненадана, че успял да влезе в час след разговора им, беше сигурна, че има нещо общо с положителната промяна. След като огледа целия нюзрум, взе телефона си и избра последно набирания номер:
- Здравейте, звъня да ви попитам, сутринта си оставих колата да й сложите CarCleanse, отворихте ли я вече?... Не? Супер, не я отваряйте, отказвам поръчката. … Ще изграждам естествен имунитет. Благодаря!
Докато минаваше през нюзрума, журналистът чу гласа на Лавър зад гърба си:
- Крис, чакай малко.
- Здрасти!
- Останахме само с една камера, Панчо строшил обектива на втората. Гледам, в графика си отбелязал, че ще ходиш да снимаш в Goblin, а после и доктор Алеф?
- Да, за ултразвуковите колонки.
- Аз следобед ще ходя да снимам Симсън, шефа на „Mint Tech”, точно в дупката между твоите задачи.
- А батериите и картите за втората камера тук ли са?
- Естествено - широка усмивка се разля по лицето на Лавър.
- Ами айде ще дойдеш с мен в Goblin, за Симсън ще ти операторствам и ще си вземеш картата?
След като се разбраха, Крис отиде в стаята на Марио и завари IT-то да гледа видеа за готвене.
- Всичко съм очаквал, но не и това!
- Много смешно, искам да направя изненада на Лора. Ще се местя да живея при нея – отговори Марио без да откъсва очи от екрана.
- Как ще си правиш дванайсетчасовите рейдове у тях?
- Вече е в моята гилдия. А и сме честни един пред друг, знае всичко за мен.
Крис завъртя очи, приближи се до Марио и седна на стола до него.
- Още колко ще ми натякваш за това?
- Първо, натяквам ти за сефте, второ – колкото трябва.
- Защо да трябва?
- За да не го направиш пак!
- Извиних ви се сто пъти! А и отречи, че Мая е полезна!
Марио натисна „space” на клавиатурата и се завъртя на стола към Крис със сериозно изражение:
- Полезна е, но ти не само ни излъга, ами и игра депресивно театро! Пред Ева можеш да си правиш каквото си искаш, но не и с нас!
- Ами аз - почеса си врата Крис, - бях притеснен защото вие не знаехте, а и още ме е страх от и… за Мая.
- Но сте много хубава двойка! – констатира Марио.
Крис се ококори и размаха пръст:
- Аааа, не! Чакай сега.
- Какво да чакам? Двойка сте си и при това много хубава! – Марио усети, че най-после е намерил тема, която обезоръжава Крис и това му достави удоволствие.
- Не сме говорили нищо такова с нея, въобще.
- А какво сте тогава? – с победоносен тон, продължи Марио.
- Ами… де да знам… съзаклятници?
- „Съзаклятници“ – изсмя се Марио, - и правите завера срещу триглавата ламя! Признай си, луд си по това момиче и тя също е луда по теб, двойка сте, дори и да не сте го говорили!
Крис замислено стисна устни.
- Е, стига де, извинявай сега. Ти го правиш редовно с мен – оправда се Марио, усещайки, че може би е попрекалил.
- Така е, но ще трябва да говоря с Мая. Довечера ще обиколим пицариите, нали?
- Естествено, искам за последно да се наям хубаво, преди да сготвя това… - Марио се загледа в екрана – Пиле ли е? Какво е?
IT-то размърда мишката и прочете заглавието на видеото:
- … фазан с кестени!
- Пич, какво ще готвиш? – развеселено попита Крис.
- Човек, няма да повярваш, написах в търсачката „пиле с ориз“, това е четвъртата рецепта, която гледам! – Марио присви очи – Чудех се е какъв е тоя ориз, а то какво било!
- Ужас! – каза Крис през смях, изправи се, потупа Марио по рамото – Извинявай, не исках така да се получи!
- Споко, просто знай, че винаги разбирам, когато ме лъжеш.
- Звучим като двойка – каза сериозно Крис.
- Така е – съгласи се Марио.
- Довечера ще се видим.
- … с жените.
- Да, с тях.

По пътя към сервиза Лавър бе надънил хеви метъл в служебната кола, а Крис размишляваше над думите на Марио. Нещата с Мая бяха започнали толкова внезапно, развиха се бързо и даже за миг не си бе помислял да ги нарича „връзка“. Не защото не искаше да е с нея, а защото го привличаше толкова, че мозъкът му явно не е сметнал за необходимо да си губи времето с размишления за нещо толкова очевидно. От друга страна, точно тази бързина го плашеше. Достигна до извода, че потъването на гемиите му се дължи на неосъзнато желание да забави и осмисли случващото се. Плашеше го и неконтролируемото привличане, което имаше към нея. Усещаше, че в крайна сметка ще си каже „Скачам, пък каквото ще става“, скоро щеше да му писне да носи теглото на съмненията и страха.
След като паркираха във вътрешния двор на сервиза и влязоха вътре, Крис и Лавър бяха посрещнати от управителката – симпатична дама на 30-тина години, която веднага хвана окото на Лавър.
- Здравейте, казвам се Мария, вие сигурно сте Кристиян? – усмихна се тя.
- Здравейте, приятно ми е – усмихна се в отговор Крис, - вие ли ще ни разкажете за устройството на CarCleanse?
- Да, а Христо ще ви демонстрира как се инсталира. – Мария кимна към млад монтьор, който обикаляше една кола и подритваше гумите й, след което с леко притеснение добави – А аз как ви се струвам? Мога да сложа още грим?
В този момент грамадата, стояща зад Крис се наведе към Мария, вадейки най-чаровната си усмивка:
- Изглеждате прекрасно! – подаде ръка – Лавър.
- Мария – свенливо се усмихна дамата и ръката й буквално се изгуби в огромната лапа на Лавър.
Секунда по-късно Заместникът придоби делови и сериозен вид:
- Струва ми се, че тук осветлението е малко слабичко.
- Да – обърна се Крис към Мария, - има ли възможност да се преместим навън? Така ще е най-добре.
- Естествено! – бързо се съгласи управителката на сервиза и притича към Христо, за да му даде нужните указания.
Снимките минаха чудесно. Лавър успя да си начеше крастата на флиртаджия, Крис получи това, за което бе дошъл. За капак, докато човъркаше по бушоните на колата, Христо се оплака, че по план е трябвало да демонстрира на друга кола и посочи автомобил, паркиран наблизо. Оказа се возилото на Ева. Лавър прилежно снима оплакванията и колата, и помоли Крис да му изпрати това парче от видеото.
Час и половина по-късно, двамата с разменени роли, се намираха в огромния, изцяло стъклен и просторен офис на господин Симсън. Помещението създаваше много странно впечатление. Първоначално изглеждаше като изчистен, стерилен кабинет, в който няма нищо излишно. Когато човек се загледаше, обаче осъзнаваше колко много дребни детайли има. Бюрото бе с вплетени сребърни нишки по кантовете, рафтовете, които отдалеч изглеждаха дървени, се оказаха от жълтеникав мрамор, който се държеше на метални кабели. Всеки предмет изглеждаше най-обикновен, а при вглеждане впечатляваше с фината си и премислена изработка.
Тъй като Симсън се бавеше, Крис имаше възможност да направи една кратка обиколка, след като подготви камерата и микрофона, а Лавър чинно седеше на посоченото му място. Когато Крис застана откъм лицевата страна на бюрото и хвърли поглед върху единствената снимка, дъхът му секна. От нея усмихната го гледаше Мая. Вратата рязко се отвори.
- Здравейте, забавих се малко, надявам се, не е проблем.
Крис едва отлепи очи от снимката и видя срещу себе си прекалено добре поддържан, едва прошарен, около 40-годишен мъж. Човекът носеше тъмносив костюм, очевидно шит за него, с перфектно подбрани вратовръзка и джобна кърпичка. Идеално избръснат и сресан по начин, който караше римския му профил, и здравата челюст да изпъкват. Очите му бяха тъмни, живи, сякаш вечно търсещи и всепоглъщащи.
Симсън спря до Лавър, който го гледаше отдолу нагоре и сякаш бе смазан от мощното му присъствие, и енергия. Двамата стиснаха ръце без излишни формалности.
- Надявам се, вече сте избрали правилния кадър?
- Д-да – смотолеви Крис и застана зад камерата.
Разговорът за това какво е бъдещето пред IT-бизнеса в следкризисния период протече делово и изключително динамично. Симсън с прости и ясни думи обясни, че най-много фирми ще пострадат заради лош мениджмънт във високо конкурентната среда пълна с играчи, борещи се за ресурси. Предвиди, че точно в този сектор малко хора ще изгубят работата си, но много ще я сменят, пак заради лоши управленски решения. Сравни ситуацията с бидон, пълен с пирани и констатира, че печеливши ще бъдат потребителите, които ще получат най-доброто от този еволюционен етап на индустрията. Очевидно Симсън бе дарвинист.
Крис не слушаше разговора, а наблюдаваше човека пред себе си. Дори, когато не се движеше излъчваше власт. А движенията му бяха плавни, но отмерени, като на хищник, който се чувства добре, но във всяка секунда очаква да надуши жертва и е готов да скочи. Нямаше нищо общо с Мая. Нищичко. Въпреки това снимката й бе на бюрото му.
Mutafchiev
 
Мнения: 14
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнениеот Mutafchiev » 29 октомври 2020, 01:38

10
Мая спря колата си на улицата, на предната седалка се качи Крис тя веднага го целуна, а отзад се качиха Лора и Марио. Първата им спирка бе Babylon Pizza до медийния комплекс. Единствената причина да я изберат бе локацията.
Построен преди 50-тина години, комплексът представляваше двайсететажна сграда, около която бяха построени още десетина по-малки. Мястото бе огромно и събираше в себе си няколко конкурентни телевизии, радиа, вестници и редакциите на над шейсет сайта. Стените на мастодонта бяха свидетели на най-стойностните журналистически и телевизионни събития, както и на някои от най-срамните. По уличките около сградите се шушукаха всички клюки в страната, а около пепелниците ежедневно се раждаха гениални идеи и любовни истории.
Когато беше малък, майка му разхождаше Крис из парка, който се намира точно до Телевизора, както всички наричаха комплекса. Там той често виждаше лицата, с които се събуждаше сутрин и лягаше вечер. Като хлапе стана свидетел на пика и смъртта на една от големите телевизионни кариери точно в този парк. Вече не помнеше името, но лицето на мъжа никога нямаше да забрави.
Водещият бе уважаван и обичан заради бързия ум, и представителния си външен вид. Крис често го виждаше, докато се разхождаше в парка. Човекът винаги поздравяваше майка му и него, и се държеше така, както подобава на една звезда – винаги усмихнат и отворен, в поведението му нямаше и помен за проблеми. Изневиделица, както винаги става, страната се събуди разтърсена от скандал – водещият бе заподозрян за връзки с мафията. Това му коства кариерата.
В детството си, Крис се бе подвел по подетата срещу човека кампания и си бе казал, че е лош. Когато се разхождаше с майка си, периодично го срещаха в парка и той бе все така любезен, но вече я нямаше звездната аура. Крис попита майка си защо продължава да поздравява този лош човек, отговорът бе: „Една добра дума за мафията не е казал по телевизията, а с кого е приятел си е негова работа, не наша“.
Много години след това, когато Крис вече работеше в Телевизора, всяка вечер след работа, срещаше една изгърбена фигура, която бродеше като призрак из парка. След няколко месеца, при поредното разминаване Крис позна човека – същият водещ. Изплаши се от това, което времето бе направило с него. От този момент всеки път, когато се разминаваха Крис го поздравяваше и получаваше любезния отговор, който чуваше като дете. Точно когато бе събрал смелост да покани водещия на интервю, човекът изчезна. Така и не го видя повече. Тогава Крис научи и един от най-важните принципи на професията – ако можеш да направиш някоя история днес, направи я, утре може да я няма. А сега прекрасно разбираше, че истинският журналист трябва да може да се запознае с всеки.
Сега, когато минаваха покрай парка, Крис с поглед търсеше изгърбената фигура, но не я видя.
- Ехо, Крис? – Марио го сръчка в ребрата откъм задната седалка.
- А! Да! Какво има?
- Много си замислен – каза Мая, докато се оглеждаше за място за паркиране.
- Като малък майка ми много ме разхождаше в парка, тук беше първата ми работа.
- Ако продължаваш да си толкова разсеян, в момента си на последната си работа – закачи го Марио.
Крис се намръщи и напълно излезе от спомените си.
- Тоест няма никаква пряка връзка между поръчителите на фейковете, така ли?
- Абсолютно – каза Мая, докато се бе обърнала назад и внимаваше да не удари колата, пред която паркираше, - до мен идват само задачите, не забравяй. В последствие си правя изводите кой може да е поръчителят.
- Като със сервиза – обади се Лора.
- Точно така, получих задача да направя стратегията за това колко готини са тия колонки и толкова. В последствие проверих кой ги продава тук и като никога, се оказа, че ги има само на едно място.
- Който е измислил тая система е много умен – констатира Марио.

Крис и Мая чакаха приятелите си да изберат какво ще ядат, защото се бяха разбрали, че в тази пицария поръчват Лора и Марио. Между тях се заформи спор на тема поръчка на „Маргарита“, каквато искаше Лора и всички останали пици, в които има месо.
Крис се чудеше как да подходи към Мая. От една страна му се искаше да я пита директно за Симсън, от друга се страхуваше, че ще го излъже, ако бъде прекалено праволинеен. В същото време я бе прегърнал и не можеше да се отлепи от нея. След известно колебание журналистът реши да се възползва от спора за пиците и започна деликатния разпит отдалеч:
- Днес снимах един професор за колонките, оказа се много голям чешит.
- Така ли, какво ти каза?
- Че само имбецил с ниво на интелигентност под средното за чехълче може да си въобрази, че ако си сложи някаква колонка в колата, може да я дезинфекцира.
Мая се засмя от сърце:
- Надявам се, го е казал пред камерата.
- О-о-о, да! Напълни ми душата, а ти още повече! Как само си навързала нещата!
Мая се усмихна:
- Не забравяй, че това е част от работата ми, а и в последните месеци основно с това се занимавам, жалко че рядко имам толкова очевидни случаи.
- А къде си работила преди?
- В CAT Analytics, в началото беше интересно, но после ми омръзна.
- И при мен винаги става така. Поработя някъде година-две и ми писва.
- Надявам се не си такъв и с жените? – Мая пусна ръка по крака на Крис.
- Ако изкарам повече от две седмици с една жена…
- Го наричаш дълга връзка? – довърши мисълта му Мая и двамата се засмяха.
- Ей, влюбената двойчица отсреща – ядосано каза Марио, - какво искате да ядете?
- Нали се разбрахме, че тук вие избирате? – повдигна вежди Крис.
- Добре, ще перифразирам, какво ще поръчате в Нет Пица?
- Пеперони! – Крис и Мая отговориха в хор, след което се спогледаха и се целунаха, зарадвани от съвпадението.
Марио завъртя очи и каза на Лора:
- Добре, Маргарита ще е, но само тоя път!
След като поръчаха, четиримата отново заговориха за информацията, която Мая е събирала откакто е започнала да работи с фабриката за фейкове. Бе успяла да свърже различни материали, които е правила с политици, бизнесмени, различни държавни институции, дори с някои посолства и служби. Отстрани разговорът изглеждаше като видео в ютуб, в което четирима души обсъждат конспиративни теории.
Самият Крис в един момент се учуди от разнообразието от начини, по които може да се използва една фалшива новина и как се разпространява. Възможно бе да се пусне нещо малко, но по правилен начин, на правилното място, за да се раздуха изключително бързо. Такъв бе случаят с плъховете. Понякога зад хаотични постове и снимки се криеше цяла рекламна кампания, като с колонките.
Според Мая, службите в държавата също честичко прибягват до подобни неща, за да победят в отделна конкурентна схватка помежду си. Даде няколко примера, в които думи, лично писани от нея, няколко часа по-късно са излизали от устите на висши чиновници и са предизвиквали чутовни скандали. Не пропусна да отбележи, че когато подобен скандал се вихри, всичко друго остава на заден план. Беше забелязала и как тези скандали рязко изчезват от медийното пространство, често изместени от други фейкове, по които е работила.
Крис я попита дали има нещо общо с една история, която бе очевидна постановка – кметът бе разрешил провеждането на някакво мероприятие, което по документи е описано като „исторически празник – възстановка“ по повод деня на града. За целта затворили една малка уличка. Всичко започнало добре до момента, в който не се появили трийсетина мъже, облечени в униформи на Waffen SS. Скандалът бе чутовен, заместник кметицата трябваше да подаде оставка.
Мая се съгласи с Крис, че историята звучи като постановка, прекалено плоска и праволинейна е, за да е нещо друго, но отрече да има общо. С известна гордост добави, че би измислила нещо по-добро.
Когато сметката дойде Марио реши, че е настъпил моментът, в който може да разпита сервитьора дали може да си поръча нещо друго освен храна:
- Извинете, ъ-ъ-ъ, чудех се дали мога да си поръчам една новинка?
Сервитьорът, който досега си вършеше работата идеално, тоест бе незабележим, изгледа Марио с едва доловимо учудване и огромно пренебрежение:
- Душко, Телевизорът е отсреща, там новини колкото искаш.
Мая, Лора и Крис бяха възхитени от отговора и не посмяха да се намесят в разговора, който Марио продължи:
- Н-н-о, аз такова, искам да си поръчам.
- Виж, моето момче – сервитьорът подаде едно меню на Марио, - това е меню, каквото има е в него. А единствената новина, която мога да ти кажа е: не поръчвай скариди, но тази „новина“ – натърти сервитьорът, - е толкова стара, колкото и скаридите.
Възхищението което този човек успя да предизвика с първата си реплика, нарасна двойно. След като остави без ума и дума Марио, сервитьорът леко, с победоносно вдигната глава, се обърна и се отдалечи от масата. Настъпи няколкосекундно мълчание и всички, освен Марио, започнаха да вадят портфейлите си:
- Ще му оставим хубав бакшиш – каза Крис.
- Да, точно така – добави Лора.
- Абсолютно – завърши Мая.
На излизане от пицарията се сблъскаха с група хора, които явно работеха в Телевизора. Първоначално Крис не им обърна внимание, но чу женски глас:
- Вече не се познаваме ли?
Журналистът се обърна и видя едно старо свое гадже:
- А, Ели, ама това ти ли си?
Момичето се усмихна и протегна ръце за прегръдка. Крис я прегърна нескопосано и притеснено.
- Май не гледаш много телевизия, откакто си в онзи сайт, а? – Ели не отпускаше прегръдката.
- Да, така е, знаеш как е, никога не съм си падал по гледането.
- Винаги си обичал да правиш – усмихна се Ели, все още задържайки прегръдката.
Крис нескопосано се измъкна от ръцете на момичето:
- Да те запозная, това е Мая, приятелката ми.
Мая куртоазно се усмихна и подаде ръка на Ели:
- Мая, аз гледам и се справяте много добре в сутрешния блок.
- Благодаря – с показно престорена усмивка отговори водещата, оглеждайки Мая от глава до пети, след което се обърна към Крис – звънни да пием кафе тия дни.
Ели не дочака отговор и се скри в пицарията, заедно с колегите си.
- Ъ-ъ-ъ, бяхме състуденти с нея, почвахме заедно тук – заоправдава се Крис.
- Няма нищо, споко – каза Мая, хвана Крис за ръката, залепяйки се за рамото му и почти увисвайки на него, го повлече към колата.
Зад гърбовете им Лора сръга Марио и му показа с пръст, че Мая ще отреже главата на Крис.
Във втората пицария също удариха на камък и доволно наядени, двойките се разделиха. Вечерта на Марио и Лора се очертаваше пълна с премеждия, защото трябваше да сглобят новото легло, което бяха купили за квартирата на момичето.
През целия път до ателието Крис и Мая си говореха някакви отвлечени неща. И двамата изпитваха напрежение, защото им предстоеше сериозен разговор. Крис искаше да разбере каква е връзката между Мая и Симсън, а за Мая бе важно да узнае какво е отношението на любимия й към жените.
Като се качиха не се награбиха, както правеха във всеки момент, в който оставаха насаме. Правеха се, че първо трябва да свършат нещо много важно. Крис седна да си прехвърли кадрите от снимките в сервиза на компютъра, а Мая в това време усърдно си избираше коя фланелка на Крис да облече, после продължително си правеше чай. В крайна сметка и на двамата им писна и едновременно казаха:
- Трябва да говорим!
За пореден път им се случваше да казват нещо в хор, това ги поотпусна. Мая седна на фотьойла срещу дивана, на който се бе разположил Крис, а той, от своя страна, се намести и подпря лакти на коленете си.
- Добре, започни ти – каза Мая.
- Днес снимах Симсън, имаше твоя снимка на бюрото му. Какъв ти е той?
Мая повдигна учудено вежди:
- А ти какъв мислиш, че ми е?
Крис се намръщи и рязко отпусна глава надолу. Мая се засмя от сърце, с което го накара я да погледне неразбиращо и отчаяно.
- Да не мислиш, че ми е любовник? – с широка усмивка попита Мая.
Крис мълчеше и я гледаше.
- Ох, глупако, това е баща ми!
- Чакай малко, да не те е правил на 15?
- Той е на 52, просто харчи луди пари за разкрасителни процедури. Голяма пудра е! Боядисва си косата!
Очите на Крис светнаха:
- Започнал е да побелява, не си боядисва косата.
- Боядисва я, не иска да бъде толкова очевидно, затова си оставя по няколко бели кичура. Побеля много рано, дай да ти покажа.
Мая взе лаптопа, написа името на баща си в търсачката, и показа снимки отпреди десетина години, на които косата на Симсън бе много по-бяла. Крис ги погледна, после погледна Мая, после пак снимките.
- Метнала съм се на майка ми, затова не си приличаме.
Крис се облегна назад, отпускайки се на дивана и скри лицето си с длани.
- Ох, че съм прост!
- Прост си! – през смях му каза Мая, след което погледът й стана игрив – Днес се държа с мен все едно нищо не е станало.
- Да… - Крис махна ръце от лицето си.
- Целуваше ме, прегръщаше ме, въпреки, че си подозирал, че може би съм с друг.
Крис се намръщи:
- Какво искаш да кажеш?
Мая се изправи и се приближи до Крис, опря върха на пръстите на краката си в неговите:
- Искам да кажа, че въпреки подозренията, не можеш да се сдържиш, като съм наоколо.
Седна в скута му.
- Може би е така… - усмихна се Крис.
- Може би – Мая приближи лице към неговото, - разпитваш ме къде съм работила, за да откриеш връзка, разследваш и в същото време ръцете са ти на дупето ми.
Мая опря носа си в неговия.
- Ревнуваш – продължи тя.
- И ти ревнуваш – каза Крис, гледайки устните й.
Мая рязко се дръпна, но не стана:
- А какво е отношението ти жените?
- Към жените или към теб?
- Има ли разлика? – Мая присви подозрително очи.
- Мога да ти покажа.
- Така ли?
Крис с рязко движение я обърна и тя се оказа по гръб на дивана.
- Да показвам ли?
Мая се засмя.
Mutafchiev
 
Мнения: 14
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнениеот Mutafchiev » 05 ноември 2020, 01:35

11
Крис седеше на огромното си бюро в офиса недоспал, но в добро настроение. Почистваше суровия материал за CarCleanse от неизползваемите кадри и на ум прехвърляше колко време би продължила историята със сервиза във финалното видео. Беше доволен, че и звукът е записан добре. Лошият звук бе един от големите му страхове и след снимки се успокояваше едва, когато се убеди, че и в това отношение всичко е наред. Имаше право – с лошата картинка можеш да се опиташ да измислиш нещо, но с лошия звук – трудно. В този момент сянка надвисна над него и огромна ръка се подпря на юмрук до клавиатурата. Той бавно свали слушалките си, обръщайки се към притежателя на ръката.
- Гледам вече режеш видеото от снощи? – приветливо попита Лавър.
- Да – Крис смърщи вежди, сещайки се какво иска вторият му шеф, - чакай да го намеря къде беше и ти го пращам.
- Ок, иначе всичко е наред?
- Да, и картинката и звукът са супер. Ще говоря с Ева да ми станеш личен оператор – усмихна се журналистът.
- Ако ме водиш при такива мадами като Мария, аз ще говоря с Ева! – усмивката на Лавър накара брадата му да затрепери.
Крис си сложи обратно слушалките и започна да търси кадрите с колата на Ева. Тъй като горе-долу си спомняше къде са, ги откри бързо. Докато изрязваше нужното парче, се загледа и забеляза два много познати скутера. Бяха боядисани в бяло и червено, а отзад имаха кутии за доставка на храна. На тях пишеше „YoPizza”. Крис се плесна по челото и възкликна:
- Ко-о-о-лко сме прости!
Целият нюзрум се обърна към него, но той не обърна внимание. Бързо взе нужното парче от видеото, рендна го, качи го на флашка и почти тичешком отиде до бюрото на Лавър, за да му я връчи.
- Ти си по-добър оператор, отколкото си мислиш! – каза Крис.
Стъписаният Лавър понечи да отговори, но видя гърба на Крис толкова бързо, че се отказа.
Журналистът нахлу в стаята на Марио, който играеше любимия си WoW. След като Крис силно сложи ръка на облегалката на стола, Марио подскочи като попарен, сваляйки си слушалките в движение. От тях звучеше класическа музика. Последва лавина от въпроси:
- Как ги поръчваш? Къде са кутиите? Колко струва?
- Кое как поръчвам? – панически започна да пита Марио – Кои кутии? Колкото по-евтино, толкова по-добре!
- Кутиите от пиците, къде са?
- Нямаше кутии, само пици! – Марио премина на фалцет.
- Кога?!
- Снощи!
- Не снощи! Преди!
- Преди имаше дюнери!
Двамата си крещяха без да разбират защо.
- Я млък и двамата! – чу се железен женски глас.
Марио и Крис се обърнаха и ококорените им очи срещнаха студения поглед на Ева.
- Не се карайте! Още по-малко за храна. Идете на обяд по-рано!
- Ъ-ъ-ъ, ние такова… - журналистът направи опит да измисли оправдание.
- Ще отидем на обяд, сега! – Марио погледна часовника си – В 11! Брънч!
Ева ги погледна с подозрителен поглед и продължи по пътя си.
- Пич, какви пици, какви кутии те гонят? – ядосано, шепнешком процеди Марио, затваряйки вратата на стаята си.
Крис, който започваше да идва на себе си чу музиката от слушалките на Марио:
- Слушаш класика, докато играеш WoW?
- Че защо не? Ти пък крещиш за кутии.
- Кутиите. Сега изрязах едно парче от видеото от сервиза за Лавър и до колата на Ева имаше два скутера на YoPizza.
- Колата на Ева? – учуди се Марио – Че тя е чисто нов… YoPizza? Кутиите! – кресна Марио.
- Кутиите! – въодушевен повтори Крис.
- Тук са някъде!
Администраторът отиде зад бюрото, клекна и започна да изхвърля разни кенчета, опаковки и други подобни, издавайки сумтящи звуци. След известно време, в което зад гърба му се образува купчина боклуци и илюзията за чистотата в стаята му бе разбита, Крис чу заветното:
- Открих ги!
Крис взе кутията, на която с големи букви пишеше „Прекаляваш“ и започна да я разглежда.
- Внимавай, това е моята гордост! – предупреди го Марио, седна пред компютъра и влезе в сайта на YoPizza.
- Ето го! – възкликна Крис.
- И аз го виждам! „Надписите на кутиите могат да са с дължина до 144 знака. Ако желаете съобщението Ви да се появи на други места, молим – опишете го подробно. Възможно е използването на снимки, видео и аудио. Ще ви върнем оферта с точна цена.“ – прочете на глас Марио.
- На кутията е написано доста по-кратко: „Милиони ще видят посланието ти“.
Двамата се спогледаха шокирано.
- Десетки! Не! Стотици пъти съм го чел, преди да си поръчам пица! Как не се сетих! – възкликна Марио.
Крис се отпусна:
- Е, вече знаем коя е пицарията!
- Да, като видиш момчето от пекарната не му казвай, че ни е отнело толкова време – смутено каза Марио.
- Няма и мен ме е срам.
- Трябва да кажем на Лора и Мая, и да видим какво да правим.
- Аха и да проверим дали наистина работи. Ще помисля за някакъв фейк.
- А пари? – попита Марио.
Крис прехапа устни:
- Ева?
- Ще даде ли?
- За такъв материал няма как да не даде, но трябва да е нещо малко, което хем да е достатъчно, за да докаже принципа, хем да не струва много… Уф – Крис се намръщи, - тя ще е бясна сега.
- Защо? – учуди се Марио.
Огледа се, видя купчината боклук, изправи се и започна с крак да я връща зад бюрото.
- Не, не за това. Нали ти казах, че колата й беше в сервиза снощи? – Марио кимна – Закарала я била да й сложат колонка за дезинфекция, но после се отказала.
- Ева? Стига бе! – изсмя се администраторът.
- Да, даже е трябвало точно на нейната кола да ни покажат как се слага, майсторът се оплака.
- Е ако си траеш няма да е драма.
- Имаме го на видео, което вече е при Лавър.
- Мамка му. Сега ще ни почерни живота.
Телефонът на Крис извибрира, беше съобщение от Ева: „Ела в офиса“. Журналистът въздъхна и показа съобщението на Марио, който го потупа съчувствено по рамото, обърна го с лице към вратата и леко го побутна:
- Дано се видим след това… не й казвай, че знам.
Крис рязко отпусна глава надолу и се затътри към кабинета на Главната.
Завари я изправена и гледаща през прозореца, затвори вратата и зачака.
- На никого няма да кажеш, нали?
Крис учудено повдигна вежди. Очакваше да бъде предупреден по специфичния начин, на който бе способна само Ева.
- Ъ, да, ще си трая.
- Беше тъпо от моя страна да си помисля, че тази колонка може да дезинфекцира.
- Ъ-ъ.
Журналистът не знаеше какво да каже, затова внимаваше много. Страхът и уважението, които вдъхваше тази жена се градяха на хладнокръвието и прозорливостта й. Имаше уникалното умение да взима бързи и правилни решения и го бе показвала неведнъж. Една ситуация Крис никога нямаше да забрави.
Малко след като бе започнал работа в сайта, автобус от градския транспорт катастрофира тежко и се запали. Ева бе на някаква среща и я нямаше в офиса. Цялата редакция бе под пара, всички звъняха на познати в пожарната, полицията, болниците. Някои успяха да открият близки на хора, пострадали в катастрофата. Лавър даде директива да не се качват снимки с пострадалите, а само на ламарините и в същото време се опитваше да намери контакт на семейството на шофьора. Крис се бе съсредоточил върху Общината и транспортната фирма, обслужваща линията. Във всеобщата лудница от телефонни разговори, викове с нова информация през нюзрума, Лавър застана по средата и изкрещя: „Стоп!“
Всички замряха. Ева му бе изпратила съобщение, което гласеше да не пускат абсолютно нищо, освен информация, че е станал инцидент. Повечето колеги на Крис, а и самият той останаха в шок в това решение. Бяха наясно, че абсолютно всяка редакция в този момент се опитва да намери повече информация и да я изплюе максимално бързо. В нета от час се въртяха снимки и видеа на горящия автобус и излизащите от него хора. Бяха разпространени фейсбук профилите на някои от жертвите, както и на шофьора, който бе анатемосан. Всички в редакцията бяха като изгубени деца в окото на буря. Телефоните им звъняха, получаваха съобщения от всевъзможни източници, на които се бяха сетили да се обадят. Седяха тихо, записваха информацията, но не предприемаха нищо.
Десет минути по-късно в сайта, на най-видното място се появи материал със заглавието: „Имайте милост“. Казано накратко, Ева молеше всички, които имат информация или кадри, да ги изпратят на органите, а не да ги качват в интернет или да ги пускат по телевизията. Напомняше, че работата на журналистите е да съобщят за даден инцидент и да представят фактите на обществото, а не да паразитират от него. Призивът й имаше ефект – по-големите медии, спряха да пускат страшните кадри и изразиха солидарност с Ева.
Естествено, ужасите от катастрофата се изляха в мрежата, но позицията на медиите остана неизменна. Те се съсредоточиха върху това да контролират разследването и в крайна сметка шофьорът бе оправдан, защото се доказа технически проблем в автобуса. След това солидарно бе направена кампания по изчистването на името на човека, който също бе жертва. Нямаше как Крис да не уважава Ева.
- Не прозвуча много убедително? – главната се обърна.
- Ще си трая. Видеото го има само Лавър, но с него се разбирай ти.
- Ще се разбера. И ти благодаря за мълчанието.
Докато вървеше към стаята на Марио, Крис стигна до извода, че Ева не иска да се превърне в обект на подигравки за такава глупост. Оцени и това, че му се показа слаба, а не тръгна с рогата напред да го заплашва. Рядко можеше да се срещне такъв шеф.

Тази вечер срещата беше в дома на Мая. Крис никога не бе ходил там и изпитваше известно притеснение, без да знае точно защо. По пътя в метрото с Марио си говореха за това колко бързо може да се развият едни отношения. Единственият извод, до който успяха експертно да стигнат е, че всеки път е различно.
Когато прекрачиха дома на Мая, Лора вече бе там и двете бяха явно в добро настроение. Апартаментът бе просторен и много уютен, светъл с класически мебели, които му придаваха топлината на старателно подреден традиционен дом.
Мая посрещна Крис с гореща целувка и щастливо му каза:
- Имам нова поръчка! Заедно ще можем да я проследим!
- Охо и ние имаме новина! – отговори й журналистът и я целуна отново.
Марио седна на дивана до Лора, прегърна я и каза:
- Пицарията, която търсим е YoPizza.
- През формата за надписите на кутията? – попита Мая.
- Точно така!
- Тия са гениални!
- А твоята поръчка? – попита Крис.
- Искат да направя антикампания за онези пичове, които садят дръвчета.
- Чух нещо такова. Миналата година засаждали на някаква полянка, тази година открили строеж на същото място.
- Точно така, много ми е неприятно, че трябва да го правя.
- Но ти се получава отлично! – намеси се Лора – Измисли каква да бъде реакцията на фирмата – строител, но не знаем коя е.
- Толкова бързо? – учуди се Крис.
- За това ми плащат – отговори Мая с известна нотка тъга в гласа.
- Дали и те са поръчали пица? – зачуди се Марио.
- Съмнява ме. Прекалено са големи. Мисля, че са се свързали директно с някой шеф във фабриката. – предположи Мая.
- Нашият план е да проверим дали наистина през пицарията става поръчката и ако да, значи това са нашите хора. Още по-добре ще е ако стигне до теб – обясни идеята си Крис.
- Мислиш, че има няколко фабрики за фейкове? – учуди се Мая.
- А защо не?
Червенокосото момиче се намръщи замислено:
- Значи как действаме сега?
- Трябва да измислим фейк, който да поръчаме, а ти трябва да си направиш кампанията. Може да се разделим на две групи и после да съберем резултатите на едно място?
Всички се съгласиха с предложението на Крис и след като изпрати първата част от фейка, Мая ги покани да вечерят. Бе сготвила печено месо с картофи и купила хляб от пекарната. Прекараха една весела и спокойна вечер. Към 21:30 телефонът на Крис звънна, беше Ева:
- Утре сутринта в 10 трябва да вземеш интервю от шефа на „BuildMasters”, във връзка с историята с еколозите.
- Добре – учуден отговори Крис, - в техния офис?
- Да.
Връзката прекъсна.
- Строителят е „BuildMasters”.
Всички на масата погледнаха Крис с питащи очи.
- Утре ще го интервюирам.
- А кой ти се обади сега? – попита Мая.
Крис я погледна с притеснен поглед:
- Главната редакторка.
Mutafchiev
 
Мнения: 14
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнениеот Mutafchiev » 12 ноември 2020, 01:36

12
Крис слушаше строителния предприемач Абдулаев вече петнайсет минути. В началото на разговора се опита да му зададе няколко въпроса, но шейсет и пет годишният пълен, зачервен и отдавна започнал да оплешивява чичо, не даде нито един отговор. Просто рецитираше отдавна подготвената реч и това бе единствената му цел. Журналистът бързо се отказа да прекъсва и го остави да си каже думичките. Личеше, че и на бизнесмена никак не му е лесно – започваше да се поти, вените около слепоочията му ставаха видими, напъваше се с всички сили, за да се представи добре.
- Ние нямаме нищо против зоопар… природозащитниците. Нашата компания се грижи за природата, имаме всички разрешения и всяка седмица ни проверяват всякакви служби.
Крис прекрасно знаеше какво ще каже, Мая му бе показала сламките, които бе изпратила на шефа си. Тъй като изявата на Абдулаев трябваше да изглежда максимално истинска, с тиренца бе написала основните тези, и ги бе подкрепила с по едно изречение: „Ако не запомни изреченията, поне ще преразкаже смисъла“. Някои неща бе описала по-подробно. Журналистът си спомни топлината на тялото й, докато му показваше плана на кампанията в леглото.
- Използваме само природосъобразни материали, те са… преработени… такова - Абдулаев се запъна – Реци-циклирани! Екологични са и са скъпи!
Планът на Мая изглеждаше много добре на хартия – структурно издържан, удрящ в правилните места, поставящ точните акценти. Най-важно бе елементарното описание на идеята. Така чичото, който очевидно изпитваше големи трудности да се изразява без псувни, можеше да изпълни замисъла.
- Аз разбирам хората, които обичат природата и съм един от тях. Но в случая няма поводи за притеснение, даже обратното. Ние обла-бла-городяваме мястото и го правим достъпно за всички, които искат да се докоснат до гората.
Абдулаев не спираше да каканиже, а Крис колкото повече се замисляше над работата на Мая, толкова повече осъзнаваше, че тази жена е дявол, който ако има достатъчно време, може да унищожи медийно всеки. Обеща си след като монтира разговора, да разгледа по-обстойно сайтовете и социалните мрежи, за да прецени колко голямо е покритието на фейковете й.
- Искам дебело да подчертая, че възмущението на тези хора изглежда правилно и при други обстоятелства, щях да съм солидарен с тях. Но тук става дума за почти фанатици, които не зачитат нищо, освен нещата в главите си. Има закони и ще ги съдим за клевета, и уронване на престижа.
Крис погледна Абдулаев, явно се бе постарал да научи наизуст последната част от напътствията на Мая.
- Не е правилно да се изявяваш като последна инстанция, само защото имаш хубава кауза. Не бих се учудил зад усилията на тези зоопар…. Такова, природозащитници да стоят интереси на наши конкуренти.
Думата „природозащитници“ бе учудила Крис, когато четеше бележките на Мая. Хората не бяха точно такива, организираха се в интернет и след разрешение от някоя община, отиваха и засаждаха дръвчета на съответния терен. Групата нямаше отявлен лидер, нито ясна структура. По-скоро бяха доброволци, които искаха да прекарат един следобед в правене на нещо полезно. Естествено и да качат селфита в социалните мрежи. Мая му обясни, че у голяма част от аудиторията „природозащитници“ директно се асоциира с крайни хора, които постоянно вдигат някакъв трудноразбираем шум. Правят протести, мажат се с червена боя по улиците в защита на животните, искат въобще да забранят колите, общо взето льольовци. „Тия с боята ся вегани“, поправи я Крис. Тя го погледна и попита: „Наистина ли мислиш, че някой прави разлика?“.
- Затова, в отговор на тези обвинения и този скандал, лично помолихме министъра на Екологията да ни изпрати поредната проверка, за да убедим всички, че тези хора лъжат. Срамно е това, което се случва.
След края на интервюто, Крис обеща на Абдулаев, че материалът ще е качен в рамките на три-четири часа. Така и стана. Когато бе монтиран, го метна в FTP-то, за да го види Ева и отиде да пуши. Чувстваше се много странно. От една страна бе наясно, че биваше използван, от друга и той правеше същото. Сигурно по този начин се чувстват и двете страни след платен секс.
Изводите, които можеше да си направи от ситуацията въобще не бяха утешителни. Отдавна му бе ясно, че с пари човек може да си купи медиен комфорт, но си представяше нещата малко по-различно. Богаташ си купува вестник или телевизия и облъчва хората с това, което му изнася. Скоро подобни манипулации започваха да бият на очи и отношението към медията ставаше пренебрежително. Тогава рейтингите започваха да идват предимно от сериали, шоу програми и прогнозата за времето. Единствено твърдата аудитория се запазваше и то до момента, в който не започнат да бълват абсолютни глупости. А този момент неминуемо настъпваше.
Друг вариант бе да станеш голям рекламодател някъде и така да се опитваш да контролираш медията през шефовете й. Естествено, никой не е отменял и най-старата практика – плащаш директно пари или използваш властта си, за да наложиш волята си. Последните начини вече бяха рядкост и отживелица, използваха се крайни случаи и личаха прекалено много, затова се избягваха. Богаташите също се бяха изхитрили и подкупваха конкретни журналисти със слава и любимата думичка на Крис „ексклузивитет“. Излизаше им много по-евтино, а хейта, ако такъв имаше, го отнасяха журналистите.
Заради това аудиторията все повече бе започнала да мигрира към интернет. Хората смятаха, че там информацията е по-достоверна. Все пак, сами си я търсеха. Сега се оказа, че там положението е още по-лошо. Слухове и компромати, манипулативни постове и какво ли още не дебнат на всеки ъгъл. Най-страшното е, че вече не бе нужно да си човек, който може да си позволи покупката на телевизия или вестник, за да можеш да прокарваш каквото си искаш. Мизата е паднала толкова ниско, че нужните неща са да можеш да се изразяваш сравнително добре, да изгледаш няколко видеоурока по работа със социалните мрежи и voila!
Крис провери сайта от телефона си и видя, че материалът с Абудлаев вече се мъдри на заглавната страница, затова се качи да говори с Ева.
Тя го посрещна доволна в офиса си:
- Много добре си се справил, извадил си акцентите! – похвали го Главната.
- Постарах се – криво се усмихна Крис. – Снощи много късно ми се обади за това интервю?
- Да, извинявай ако съм прекъснала нещо, но беше спешно. Знаех, че ще се оправиш без проблем – Ева продължаваше да се усмихва, без да показва каквото и да е притеснение.
- За жалост, Абдулаев мина и в един от сутрешните блокове, не бяхме първи.
- Това да, но от друга страна скандалът е голям, хубаво е да го имаме. Следобед Лавър ще говори и с хората, които са садили дръвчетата.
- Природозащитниците? – попита Крис.
- Не са природозащитници – повдигна вежди Ева, - доста са симпатични всъщност. Ясно е, че няма да могат да направят нищо със строежа, но се надявам, че покрай този скандал ще се появят повече доброволци да им помагат.
- Да, дано стане така – Крис се усмихна вече малко по-широко, - оставям те, ако има нещо – звънкай.
Ева му се усмихна в отговор.
Притеснението на журналиста, че прави поръчков материал, даден му лично от шефката започна да се разсейва. Въпреки това, не го напускаше чувството, че има нещо гнило. Преди да достигне до окончателно заключение искаше да го обсъди с Марио. С Мая му бе трудно да говори, без да си представя как й сваля дрехите. Почувства се като пубер, който съвсем наскоро е започнал да прави неща, които преди това е гледал само в интернет.
Mutafchiev
 
Мнения: 14
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнениеот Mutafchiev » 19 ноември 2020, 01:20

13
- Целта е да предизвикаш спорове, караници и адекватните хора не само ще се откажат да следят темата, но и ще я запомнят в отрицателен контекст. Така всеки път, когато попадат на нея, ще си казват: „Това са ония кретени, които се карат с другите кретени“. Резултатът е, че каквото и да стане наистина, на никой няма да му дреме и няма да разбере.
- Това е отвратително! – Лора гледаше с ужас, страх и уважение, докато Мая й разказваше как се действа, когато не искаш да има адекватна дискусия под някоя новина.
- Факт, но работи безотказно. В началото описвах доста подробно какво да пишат троловете, но се справяха достатъчно добре и сега им пиша само примерни теми.
- Да, виждам – Лора започна да изрежда. – Вегани – месоядни, замърсяване на въздуха и автомобилисти, нови технологии и природа.
Мая седеше със скръстени крака на дивана, обхванала с пръстите на двете си ръце чаша димящ чай, от която сръбна:
- Тук е банално, защото историята е такава, но понякога се случват доста интересни спорове. Имаше скандал с един банкер. В коментарите основният спор беше той масон ли е или илюминат и кои са по-силни. Появяваше се под всеки пост на новина по случая и стигна до качване на снимки на египетски пирамиди, разсъждения за силата на жреците, войната им с келтските друиди, с които нямат абсолютно нищо общо. Оказа се, че тролът е един и спори сам със себе си. Хванах го, защото обърка профилите.
- И ти измисляш всичко това?
Мая отново сръбна:
- О, по-скоро се грижа за макроменджмънта. Технологиите са измислени отдавна, още племенникът на Фройд преди сто години ги синтезира – Мая отново отпи. - Той официално измисля и ребрандинга – започва да нарича пропагандата „пъблик рилейшънс“. Несистематизирано този пиниз се използва от векове.
Лора я гледаше като гръмната:
- Добре де, не те ли е гнус да го правиш?
Мая повдигна вежда учудено:
- Замисляла ли си се колко от нещата, които имаш, чуваш, уважаваш и обичаш всъщност са истински? Хората обожават да лъжат и да биват лъгани. Влез в профила на някой инфлуенсър и обърни внимание, че човек който уж води супер луксозен начин на живот, рекламира гел за коса, хапчета за отслабване и всякакви подобни глупости. Има ли логика? И това, как са супер красиви, супер успешни, супер умни и супер скромни, и обикалят света и още куп подобни неща. Разказват приказки, които аудиторията обожава, защото мечтае някой ден да живее по същия начин. Никой от тях не казва, че съществува от бартер на бартер, но има наглостта да нарича снимките на задника или плочките си „съдържание“.
- И какво друго е лъжа?
- А какво не е? Като се качиш в някоя кола, виждаш пластмаса, стилизирана като дърво. Купуваш си компютър, виждаш пластмаса, стилизирана като метал. Виждаш човек, който се е облякъл много скъпо, но има само това – суета.
- По твоята логика всичко трябва да е истинско.
Мая се усмихна:
- По моята логика и сега не е зле, но човек трябва да мисли, преди да повярва на нещо. Най-малкото, ще се чувства излъган доста по-рядко.
- Това означава да живее в постоянна параноя – парира Лора.
- Възможно е – замислено отговори Мая, - от друга страна, тази ситуация ти помага по-добре да оцениш себе си. Ако се шокираш, че някой, който качва снимки на задника си в интернет не е такъв, за какъвто се представя, може би е редно да се замислиш дали проблемът не е в теб.
Мая сръбна от чая си, а Лора я гледаше замислено, явно разсъждаваше над думите й, после рязко смени тона:
- Е, какво остана да направим с тази лъжа?
- Да проверим отново какво сме сътворили и да решим, че сме готови – усмихна се Мая в отговор.
Лора взе лаптопа и започна да чете:
- Спам на тролове под постовете с новините по темата. Интервюта със собственика на фирмата. Това вече се прави. Следват експерти, които наричат доброволците природозащитници и ги дискредитират. Интервюта с луди природозащитници. А това за какво ни е?
- Това са хората, които създават лошия имидж на природозащитниците, каквото и да кажат все ще е срещу самите тях.
- Материали за предишни подобни случаи, в които виновна е държавата – Лора погледна въпросително Мая.
- С това търсим ефекта „съсипаха я тая държава“. Аудиторията си казва тези думи и просто добавя случая в кошницата от стотици подобни, защото й става ясно, че нищо няма да се промени.
Лора прокара пръсти по тъчпада и констатира:
- Май е това?
- Май да – усмихна Мая.
- Не е ли малко?
- Би трябвало да ни стигне за три-четири дни, дотогава ще стане нещо друго, което да измести темата. Важно е как се справяш през първите 48 часа.
- Нали ще ме извикаш като дойде нещо ново?
- Разбира се, щом ти харесва – усмихна й се Мая.
Лора се протегна и стана от дивана:
- Благодаря, ще направя сандвичи, ти искаш ли?
- Един с шунка.
След като изпрати мейла с целия план, Мая се замисли над реакцията на Лора. Естествено, работата й бе ужасна, толкова ужасна, че оправданието „ако не съм аз, ще е някой друг“ не можеше да важи. Зачуди се какво ли мисли Крис по въпроса. Преди да види как изглеждат нещата с този случай, той е разбирал как се случват, но с това показно, кой знае какво му се е завъртяло в главата.
Мая въздъхна тежко и си спомни скандалите с баща си. Ултиматума, който й постави и как тя реши, че не само, че няма да го слуша, но ще му докаже, че е по-добра от него. На този етап не бе успяла да направи нищо, освен да си осигури добър доход и да има цел – разбиването на фабриката. Често след изпълнена поръчка се чувстваше зле, защото освен да свърши работата, не бе успяла да измъкне никаква информация.
С появата на Крис нещата се промениха кардинално. Не стига, че я привличаше адски много, но в него виждаше спокойствие и сигурност. Човек, който я разбира. Сега изпитваше страх от последното. Той, за разлика от Лора, можеше прекрасно да си даде сметка за мащабите на поразиите, които Мая извършва. Бе достатъчно умен, за може да прецени доколко си струва да се съюзява с човек като нея, за да разкрие фабриката. Не искаше да го губи, нито като помощник, нито като мъж.

Марио и Крис стояха на балкона в ателието на журналиста, който пушеше и се пенявеше:
- Навсякъде е, разбираш ли? Направо не знам какво да мисля. Такова покритие няма нито една медия у нас. То не е фейсбук, не са форуми, всички големи сайтове, телевизиите, всички до един пускат тия опорни точки.
- Ами – замислено каза Марио, - тя измисли как да се отиграе скандала, явно шефовете й имат връзки, ресурси.
- Тя не измисли как да се отиграе скандала, тя измисли истината за него, измисли как да изглежда, описа го в една страничка и в момента всички се водят по това. И най-страшното е, че не се усещат. Всичко изглежда много логично, много естествено, а е режисирано.
- Не се усещат, викаш? Говори ли с Ева?
- Да, май и тя не се усеща или е много добра актриса. Даже каза, че надява, да има повече такива доброволци.
- Казала ти е това и в същото време е била доволна от начина, по който си изрязал материала?
- Точно така, а рязах по тиренцата на Мая.
Марио замислено обърна глава и се загледа в покрива на отсрещната сграда. Крис си допуши цигарата и намачка фаса в пепелника:
- Както и да е, айде да продължаваме.
Двамата се върнаха на меката мебел, сложиха лаптопите в скутовете си и… въздъхнаха тежко.
- Не можем да ударим никакъв бизнес, не можем да ударим никой човек, не можем да ударим никаква институция, какъв фейк да измислим? – измрънка Марио.
- Не знам, може да си измислим нещо, да го представим за истинско и да ударим него?
- Фейк на фейка?
- Нещо такова. Но какво да е? Трябва да бъде малко, за да не плащаме много за самия фейк, но темата трябва да е силна, за да се развие достатъчно, че да имаме какво да описваме.
- И какво да е? Нещо свързано със секс или пари? – предположи Марио.
- Факт е, че сексът продава, но сам по себе си вече не чак толкова, към него трябва да има още нещо.
- Храна?
Крис погледна с ирония Марио:
- Храна и секс?
- Не виждам нищо лошо в това. Всеки има право да прави каквото си иска, стига да не нарушава закони. Хората най-после трябва да го научат!
Погледът на Крис се промени и стана сериозен:
- Да научат? А ако си измислим детски психолог, който води курсове по сексология?
- Това е, това е прекалено брутално – ококорено отговори Марио.
- Но с малко пари темата ще върже.
- А откъде ще намерим доктора?
Крис хвърли изпитателен поглед към Марио.
- Защо не ти? – сериозно отговори администраторът.
- Ще говорим с Мая и Лора – каза Крис.
Двамата се гледаха с подозрение няколко секунди:
- Това ще е темата? – попита Марио.
- Така изглежда.
- Мая и Лора ще решат кой ще е докторът – педофил?
- Така изглежда – повтори Крис.
Настъпи кратка пауза, в която двамата продължаваха да се гледат подозрително:
- Fifa?
Крис се ухили в съгласие.
Mutafchiev
 
Мнения: 14
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнениеот Mutafchiev » 26 ноември 2020, 01:43

14
След двучасова игра, Крис бе изпратил Марио, успял да се изкъпе, даже направи опит да сготви спагети и в момента се бореше със соса. През цялото време не го напускаше мисълта за огромната сила, с която Мая разполага на върха на пръстите си. Не можеше да определи кое го плаши повече – наличието на тази власт, прекрасното й умение да борави с нея или това, че я приема като част от работата си, без да влага каквито и да е емоции.
Естествено е, когато постигаш успехи да се радваш, някои даже се опияняват от това. В случая Мая имаше за какво да се рее в облаците – за отрицателно време определяше какъв ще е медийният дневен ред в държавата. Тя живееше мечтата на всеки журналист, редактор, собственик на медия и политик, и не показваше никакви признаци, че всевластието й се отразява. Без съмнение осъзнаваше силата си, но подхождаше към нея хладнокръвно, като машина. А може би се срамуваше от нея?
Звънецът на входната врата го извади от мислите му, заряза соса и се завтече да отвори. По пътя хвърли един поглед към огледалото и реши, че не му харесва фланелката, която носи. Направи крачка към гардероба, но отново чу звънеца и се върна към първоначалната си траектория.
Когато отвори, видя Мая, облечена в пастелено-зелена рокля на малки цветчета, с къс ръкав, стигаща до малко под коленете. Гледаше го игриво изпод вежди и като видя реакцията му – увиснало чене, се усмихна. Той се нахвърли върху нея, страстно я целуна, хващайки я през кръста и я завлече във вътрешността на ателието.
- Не мога да спра да мисля за теб – прошепна й той, докато вратата се затваряше зад гърба му.
- И аз.

Мая облече фланелката на Крис и блажено се намести на дивана, той й донесе чиния със спагети и отделно тенджерката със соса:
- Малко е изгорял.
Мая се наведе, подуши съдържанието на металния съд и през смях каза:
- Малко?
Крис се засмя:
- Ти си виновна. Ако не беше толкова секси, нямаше да изгори.
- Викаш, щяхме да се наяде-е-ем – засмя се Мая и взе чинията.
Когато Крис седна до нея, също с чиния в ръка, Мая започна сериозния разговор:
- Имам усещането, че Лора вижда в мен някакъв дявол.
- Човек рядко е свидетел на нещата, които правиш – усмихна се многозначително журналистът.
- Сериозна съм. Не искам да мисли лоши неща за мен, просто си върша работата.
- Може би я вършиш прекалено добре и това е стряскащо.
- А как иначе да стигна до върхушката? Ако започна да ги саботирам, просто ще ме сменят.
Крис не се бе замислял за тази гледна точка.
- Ти как гледаш на работата си? – попита журналистът.
Мая осъзна, че притесненията й имат почва, Крис осъзнаваше добре какви ги върши. Без да се колебае, реши да бъде честна с него:
- До някаква степен ми харесва и до някаква степен ме плаши. Плаши ме и че ми харесва.
- Последното не го разбрах? – поиска уточнение Крис.
- Едва ли някога някой ще ми потърси сметка, а ако това се случи, ще бъде само за една конкретна поръчка. А аз съм направила много.
- Страх те е, че ще останеш безнаказана за това, което правиш? – повдигна вежди журналистът.
- Страх ме е, че имам такива мисли. Като се има предвид какви ужасии правя, какво покритие имам… Само желанието ми да разнищя тази история ме пази, от това да реша, че съм господарка на медиите.
Крис не знаеше как да реагира. Не бе очаквал толкова честен и дълбокомислен отговор. Пред него седеше жена, която прекрасно осъзнаваше себе си и света наоколо. Погледна я с поглед изпълнен с тъга и уважение, наведе се и я целуна по челото. Тя също се притисна към него.
- Трябва да измислим как да ги спрем! – каза уверено Мая.
- Права си, защо не пробвате заедно с Марио да разгледате пак мейлите и там каквото трябва, може би ще успеете да хакнете шефа ти?
- А пицарията? Трябва да я проверим.
- Ще го направим, измислихме фейк – детски психолог прави курсове по сексология…
- За деца? – повдигна вежди Мая.
- Аха.
- Вие сте луди! – с известна нотка уважение каза тя.
- Знаеш, че ще върже.
- При това с много малко усилия.
Погледите на двамата се срещнаха и те за пореден път осъзнаха, че мислят по еднакъв начин. Първоначално това ги успокои, стопли, но много бързо всички притеснения, които имаха един за друг ги връхлетяха и те откъснаха очи един от друг.
- Трябва да го направим хубаво – продължи Мая, след което налапа огромно вълмо спагети, навито на вилицата й.
- Аха, ще го снимаме тип „скрита камера“, но още не знаем кой ще играе психолога.
Мая погледна Крис със същия поглед, с който той преди няколко часа гледаше Марио с разликата, че тя дъвчеше.
- Мислех си за Марио – неуверено каза журналистът.
Мая преглътна, ококорено и немигащо отговори:
- На теб повече ти отива. Някак си излъчваш перверзия.
- Педофил ли ме нарече? – стреснато каза Крис.
- Не – замислено продължи Мая, - сексуално освободен човек, който не се притеснява да говори по такива теми с деца.
- А-а-а, не така! – изсумтя обидено Крис.
- Шегувам се, перверзнико! – засмя се Мая – Но аз съм по-малка от теб, а какви неща правиш с мен!
Тя се наведе към него и го целуна.
- Ще ме ядосаш и тогава какви неща ще правя! - Мая се изсмя и хапна още спагети. Крис рязко смени темата – Разбираш, че като пуснем фейка към фабриката и ако той се окаже при теб, ще трябва да участваш в материала, нали?
Мая го погледна стреснато:
- В смисъл да участвам?
- Видя видеото с Лора.
Мая се намръщи:
- Трябва да помисля как да го направим.
- Задължително трябва да покажем процеса на работата и логиката, по която структурираш и правиш нещата.
- Заедно да напишем текста и да го прочетеш като глас зад кадър? – предложи Мая.
- Поне ръцете ти да снимам, докато пишеш на клавиатурата?
- Ръцете ми да снимаш? – Мая го погледна с игрив поглед.
Крис не разбра какво има предвид. Тя се наведе към масичката, за да остави чинията и тялото й се изви грациозно като на разтягаща се котка. Журналистът много бавно започна да осъзнава накъде вървят нещата.
- Ти, освен че преподаваш сексология на деца, ще се окажеш и фетишист, - каза Мая, подпирайки се с две ръце на масичката и правейки чупка в кръста.
На Крис най-после му светна какво се случва и той бавно се наведе към Мая и масата, за да остави своята чиния.
- Мисля, че трябва да си осигуря мълчанието ти.
- Охо и как точно смяташ да ми запушиш устата?
Крис се усмихна.

В офиса си Ева гледаше Крис като гръмната, а Лавър едва се сдържаше да не прихне от смях.
- Кое му е смешното? Иска да играе психолог-сексолог-педофил! – главната премести ядосания си поглед върху Лавър, който от своя страна вдигна ръце, за да покаже, че няма нищо общо.
- Ти нормален ли си? – погледът й се върна към Крис.
- Ами… - журналистът реши да не остроумничи и да й разясни плана – Виж, лицето ми няма да се разпознае, ще извадя детските реплики от някой сериал или филм. Тотален фейк ще е.
- Пак повтарям психолог-сексолог-педофил!
- Ама няма да има педофилия, просто ще обясня истината за историята с цветенцата и пчеличките, и ще предупредя, че трябва да се ползват презервативи.
Лавър изсумтя щастливо.
- Колко годишно ще е детето, според теб? – продължи Ева.
- Колебая се между осем и десет.
- Осемгодишно?!
- Ама то няма да съществува! – продължи да настоява Крис – При всички положения ни трябва някакъв фейк, с който да изпробваме пицарията. Трябва да е достатъчно мощен, за да проследим развитието му, но трябва и да е евтино за поръчка. Мижавата история с плъховете е струвала 1500 лева!
- Това е много! – по инерция каза Ева, но бързо се поправи – Поносимо е, стига да има резултат.
- А резултат от подобна история ще има.
- Прав е – намеси се в разговора развеселеният Лавър, - не знам как е стигнал до тази пицария, нито как му е дошло на ум да се прави на психолог – изкиска се – сексолог-не педофил, но това е бомба.
Ева въздъхна, прекрасно разбираше, че подобно видео, макар и кратко, ще предизвика буря от емоции, мнения и скандали. Това, от своя страна, щеше да даде прекрасна база за анализи. Колебаеше се, дали е добре за сайта като медия, да се занимава с такива постановки, но и целта на упражнението си струваше.
Усети странен вътрешен конфликт – от гледна точка на журналистическата етика, предложението на Крис бе повече от абсурдно и неприемливо. Отново от гледна точка на журналистическата етика – генератор на фалшиви новини като фабриката, трябваше да бъде огласен и разтурен по най-жестокия възможен начин. Влиянието му да бъде показано недвусмислено и очевидно дори за най-големите скептици. Съществуването й подкопава и демокрацията, и свободата на словото. Особено важно бе да се докаже, че хората в нея са готови да разпространят абсолютно всичко и то евтино.
Ева осъзна, че в случая единствено личното й решение има значение, и ако вземе грешното, ще носи този грях на голия гръб на душата си, без никакви облекчаващи вината аргументи. Реши да отложи решението и даде съгласие, оставяйки си вратичка:
- Добре, направи запитването и като получиш оферта с цена ми кажи. Тогава ще преценим.
Крис се изправи:
- Благодаря ти! Ще видиш, че това ще е едно от най-добрите неща, които сме правили някога!
Ева му се усмихна замислено. След като журналистът излезе, Лавър се обърна към шефката си:
- Сигурно се чудиш кое е по-морално, да ги ударим по този начин или да ги оставим да си вършат мизериите. Ако бях на твое място, щях да ги опаткам. Нашето е една постановка и ние ще я разкрием, а те от години го правят и крият истината.
- Така е – съгласи се Ева, - но как ще се отрази на нашия имидж?
- Ако го направим като хората – прекрасно, ако се издъним – лошо, много, много лошо.
Ева се отпусна назад и изпъна изящното си тяло по облегалката на стола, вдигайки високо ръце. Изгледаше като лъвица, преди да тръгне на дълъг лов. Лавър като никога не забеляза нищо сексуално в движенията й, а точно обратното, усети как тази жена се готви за скок. Тя бавно свали ръце, наведе се напред и се подпря на лакти на бюрото. Погледна го въпросително:
- Мисля, че има работа в нюзрума?
Лавър бързо се отърси от интимния момент, до който го бе допуснала царицата на офиса:
- Ъ, да, ще видя как върви материалът на…
- Няма значение на кого.
Заместникът кимна и бързо напусна помещението.
Mutafchiev
 
Мнения: 14
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32

Re: Фейк

Мнениеот Mutafchiev » 03 декември 2020, 01:34

15
„А как стават децата?“, детски глас се чу от колонките на лаптопа на Крис. Журналистът, който седеше зад компютъра, затвори капака и гордият му поглед падна върху стъписаните Мая, Лора и Марио. Изражението на лицата им не се връзваше по никакъв начин с топлата атмосфера в дома на Мая.
- Това беше ужасно! – първа каза Лора.
- Но ще проработи със сигурност – замислено продължи Мая.
- Току що разруши детството на цяло едно поколение – завърши Марио.
- Е не е толкова зле – с нотка на обида в гласа им отговори Крис.
- За пъклените ти цели е прекрасно, даже повече от добро, но от всякаква друга гледна точка… ще гориш в ада – Лора се намести по-близо до Марио.
- Но преди това ще изпратя фабриката там! – уверено заяви Крис.
- Остава да напишем текста за пицарията и да се надяваме, че са те! – Мая смени темата.
- Точно така, както и да открием къде се намират! – журналистът стана и седна до Мая, която леко го отблъсна.
- Вече имам осемнайсет! – каза му тя, а той се ококори стреснато, което я накара да се засмее – Много си сладък, когато се шокираш, ела тука!
Тя силно го прегърна, целуна го и се намести в скута му.
- Хората си мислят, че противоположностите се привличат, но вие сте еднакво зли! – констатира Лора през смях и се сви в Марио, който я прегърна и притисна до себе си.
- Как се разделяме? – попита Крис.
- Аз и Мая ще се опитаме да проследим кореспонденцията с шефа й, а вие с Лора ще издирвате пицарията.
- Странно е, че нямат нито едно заведение – замислено продължи разговора Лора.
- От една страна да, от друга не – започна да обяснява Мая. – Имат само кухня и служба за доставка. Пестят от помещение за хранене, поддръжката му, сервитьори, сигурно има куп правила и разрешителни, които трябва да имат. А така спестените пари вкарват в реклама в интернет.
- Това е интересен модел – Крис замислено положи глава на рамото на Мая.
- Да и все по-често ще го виждаме, като се има предвид кризата и това, че все повече хора предпочитат доставка на храна, която излиза сравнително евтино.
- Адресът, който са отбелязали в сайта си е някакъв офис в центъра, проверих го на картата – най-обикновен апартамент в стара кооперация, едва ли е това.
- Ще го открием – убедено каза Крис.
Последва вечеря до приготвянето на която Мая не бе допуснала Крис, а после двойките се разделиха.

На следващия ден Крис и Мая заедно отидоха в редакцията на сайта. Момичето остана в стаята на Марио и двамата се заеха с backtracking-а на шефа й. Журналистът взе камерата, микрофоните, статива и отпраши към следващата локация, която щеше да влезе в големия материал – централният магазин на Меджикмаркет.
Често посещаваше близкия магазин от веригата, но прекрасно си спомняше кога се появи първият и централен супермаркет. Беше преди повече от двайсет години. В града нямаше подобни места, най-големият бе два пъти по-малък. Тъй като се намираше на два квартала разстояние, а техните нямаха кола, пазаруването бе цял ритуал. Майка му и баща му правеха списък с нужните продукти, разпределяха парите, оставяха и някаква сума за „други“. Това най-често бе нещо сладко за Крис или някой деликатес, който бе на промоция в съответната седмица.
Отиваха до там с градския транспорт и пазаруването продължаваше малко повече от час. Бавно обикаляха магазина с количката, избираха нещата от списъка, откриваха продукти, които не бяха виждали досега и си ги набелязваха за следващия път. В първите години Крис буташе количката само в началото, когато беше празна, а като се напълнеше и ставаше тежка, поста заемаше баща му. Майка му се грижеше за покупките. След края на пазаруването излизаха с по две-три торби и викаха такси, за да се приберат. Когато порасна и семейството им се сдоби с автомобил, ходенето до супера беше един от редките случаи, когато Крис можеше да кара колата.
Спомените го хванаха за гърлото, когато прекрачи прага на централния Меджикмаркет. През годините бе реогранизиран много пъти и единственото останало от първоначалния му образ бяха самата сграда и фирмените цветове. Журналистът застана на входа и извади телефона си, за да се обади на шефа на ПР-службата, с когото беше уговорката. Охранителят на входа отдавна го бе забелязал и съобщил, че се приближава „някакъв с камера“, затова още преди да е набрал номера, Крис чу:
- Здравейте! Вие сте за репортажа, нали?
- Да, Кристиян! – журналистът се усмихна и подаде ръка на мъжа.
Посрещачът се оказа малко по-голям от Крис, на около 35-36 години. Вече бе започнал леко да затлъстява, леко да оплешивява. Облечен бе в неособено скъп костюм, но за сметка на това му стоеше добре. Журналистът отбеляза наличието на голям лъскав часовник и се зачуди дали е подарък или Дамян е прочел в някоя книжка, че подобен аксесоар има значение в 21 век.
Докато вървяха из магазина към складовата част, Дамян даваше всякакви предложения за това как да изглежда материалът. Явно си го представяше като рекламен клип, в който се показва не хранителен магазин, а аптека с вечно щастливи служители. По лицата на някои от момчетата и момичетата, които слагаха продукти по рафтовете, Крис разбра, че посещението му е било очаквано. Даже му се стори, че един много висок, слаб и татуиран младеж му показа среден пръст, докато си намества шапката, част от униформата.
- Да, пораженията върху имиджа ни бяха съществени, но доказаното качество, което предлагаме на клиентите си вече двайсет и втора година неоспоримо надделя над злонамерените слухове.
Това бе краят на речта, която застанал до един от рафтовете в склада, събрал пръсти във формата ромб, ПР-ът рецитираше. Крис успя да изтърпи пет минути ученото дни наред есе, защото всеки път, когато Дамян мислеше, че казва нещо важно, се надигаше на пръсти. Това своеобразно подскачане забавляваше журналиста и го накара да се смили и остави събеседника да си каже думичките.
В момента, в който приключи, ПР-ът си пое дълбоко въздух и щастливо попита:
- Как беше?
- Чудесно! – с топла усмивка му отговори Крис.
Лицето на Дамян светна така, както е светело единствено, когато е получавал дипломата си за завършено с пълно отличие висше образование.
- А можеш ли да ми отговориш на няколко въпроса?
Усмивката на лицето на ПР-а бе все тъй широка, но погледът му се промени бавно, но кардинално. Светещите очи започнаха да потъмняват, а в тях отчетливо се четеше следната последователност от мисли: Още въпроси?; Но защо?; Значи не съм се справил?; Ти ме излъга!; Ще ти изтръгна сърцето, ще го вакуумирам в марината за свинско и продам на промоция!;
Крис, естествено, не дочака Дамян да започне да се оправдава и докато усмивката се мъдреше под унищожителния поглед на ПР-а, изстреля първото питане:
- Каква беше първата ви реакция, когато разбрахте за поста с плъховете?
Дамян се стегна, замисли се за секунда и отговори, неуспешно придържайки се към първоначалния си образ:
- Решихме, че е нещо дребно и го оставихме с идеята, че ще мине… Естествено, направихме проверка в магазина и специално го обезпаразитихме с безвредни препарати.
- Кога разбрахте, че няма да мине?
- Когато се появи във вашия сайт.
- Тоест, когато големите медии са подхванали историята?
- Да, когато големите медии подхванаха историята. Решихме, че най-добрата реакция би била опровержението.
- Следващите стъпки?
- Следващите стъпки бяха прости – увеличихме още повече хората, които се грижат за чистотата, за да могат клиентите ни да виждат, че се грижим за това. За щастие, ние сме много голяма верига хипермаркети, имаме утвърдено име и имиджът ни е по-силен от фалшивите новини.
Крис се усмихна:
- Просто кореспонденцията между теб и централата е отнела много време и докато решите какво да правите, скандалът вече е бил минал?
Дамян шокирано погледна Крис, после обектива на камерата, после пак Крис.
- Споко, това е извън протокола, няма да го ползвам – успокои го журналистът.
Въпреки това, Дамян само кимна едва забележимо в знак на съгласие.
- Отново сме официални – предупреди Крис. - Защо не се опитахте да водите съдебни дела?
- Срещу кого да ги водим? – изведнъж ПР-ът живна - Срещу един неизвестен потребител, който очевидно е направил грешка? Това няма да издържи в съда. Срещу медиите, които са се подвели и с които по принцип работим? Или срещу социалните мрежи, с които също работим и не носят отговорност за публикациите в тях?
Крис бе приятно изненадан от отговора на Дамян, явно търсенето на права по съдебен ред е било обсъждано надълго и нашироко, и точно ПР-ът е бил против каквито и да е дела. Журналистът се зарадва, че е успял да намери важна за събеседника си тема. Често се случваше един скучен и сух разговор да придобие подобен обрат след правилен, макар и наполовина случаен въпрос.
- А кой трябва да носи отговорност в такива случаи?
- Отговорът ми, може би ще прозвучи странно, но никой. – Крис повдигна заинтересовано вежди, с което окуражи Дамян да говори – В наши дни никой не е застрахован от подобни неща. Не можем да спрем хората да споделят каквото искат в интернет, не е правилно. Медиите, доколкото им е възможно проверяват информацията, но не винаги им се получава. Конкуренция. А да се опитваш да държиш отговорни социалните мрежи, трябва да си идиот. Засега нямат физическата възможност да контролират всичко. Да, хватката им се затяга все повече, но още са далеч от всеобхватна цензура.
- И какво правим в тази ситуация?
Дамян се усмихна:
- Разчитаме на репутация. Ако се придържаш към една ясна и открита политика, винаги ще можеш да се възстановиш след подобни скандали. А хора, които търсят под вола теле винаги ще има.
- Много ти благодаря!
- И аз също! – отговори Дамян.
В присъствието на ПР-а Крис направи няколко кадъра на стелажи, хладилни камери и други неща, като внимаваше да не хваща марките на продуктите в кадър. Докато снимаше, се заговориха с Дамян и си допаднаха още повече. В края на срещата, ПР-ът помоли Крис да не използва „рецитала“, както сам се изрази, във финалния материал.

В същото време Марио и Мая вече се бяха отчаяли и осъзнали невъзможността да проследят прекия началник на Мая. Двамата седяха в стаичката на IT-то, момичето бе сложило обикновения си лаптоп до клавиатурата на Марио, държеше втори в скута си и упорито набираше команди в една от няколкото отворени конзоли на лаконичния Kali Linux. Марио наблюдаваше конзолите на своите монитори без да помръдва, те също не показваха никакви признаци на живот. На масата имаше пет-шест кенчета от енергийни напитки.
- Стига толкова! – рязко отсече администраторът.
Мая го погледна въпросително, после очите й се преместиха към мониторите.
- Добре – съгласи се тя, затвори капака на лаптопа в скута си и го постави на бюрото.
- Направихме каквото можахме, тоя се крие зад Тор, зад проксита, зад още сто неща. Само NSA могат да го хванат и то с триста зора.
Мая зарови длани в косатата си и я разроши, масажирайки скалпа си.
- Добър опит беше.
- Аха – замислено отговори Марио, - не се сещам нищо друго, но ако ми светне, ще пробвам.
Мая се отпусна в стола и се загледа в Марио:
- От колко време се познавате с Крис?
- Откакто дойде, няколко години вече – IT-то я изгледа учудено заради рязката смяна на темата.
- И какво мислиш за него?
Марио се протегна на стола си:
- Обича да се лигави, но иначе е много точен. Никога не се е дънил – замисли се, - е, може няколко пъти и да е, но винаги гледа да си оправи грешките.
- А с жените как е?
- Не съм му секретарка, а и защо не го питаш сама?
- Не си – усмихна се тя, - питам го но той все го обръща или на бъзик, или ми казва, че съм специална.
- Ако това ще те успокои, откакто е тук не е имал сериозна връзка, тук-таме му се случват някакви неща и толкова. А това, че си специална за него – няма съмнение.
- Така ли? И по какво личи?
- По начина, по който те гледа? – въпросително повдигна вежда Марио – А и тази депресия в началото, наистина се беше изплашил и от теб, и това, което чувства.
- Да, нещата се развиха много бързо. Самата аз още не мога да повярвам, че е истина.
- А ти как си с мъжете?
- В смисъл? – с известна обида в гласа попита Мая.
- Не задавай въпроси, на които самата ти не можеш да отговориш.
- Много ги разбираш тези неща – засмя се Мая.
- Недей печели време – усмихна се Марио в отговор.
- Имала съм две сериозни връзки досега. Първият кандидатства да учи в чужбина и замина. Видяхме се преди няколко месеца, много е погрознял. А с втория не се разбрахме.
- Защо? – Марио продължи да упорства.
Мая го погледна сериозно:
- Беше решил, че може да ме върже. Да ме превърне в домакиня и да живеем нормален семеен живот.
- А ти искаше приключения?
- След като скъсахме осъзнах, че не искам нормален семеен живот с него – натърти последната дума.
Марио сложи ръце на врата си:
- Откакто заживяхме заедно с Лора осъзнах колко хубаво е това.
- Прекрасна двойка сте – топло се усмихна Мая.
- Вие също.
Врата на стаята се отвори, в нея нахлу Ева:
- Марио, моля те, виж какво става… - погледът й падна върху кенчетата, а после върху Мая.
Марио се стресна от това нахълтване, подскочи, понечи да прибере кенчетата, осъзна, че няма смисъл, започна притеснено да каканиже:
- Ъ-ъ, здрасти Ева, това е Мая, тя е… такова, също IT.
- Здравейте, Ева – лицето на Ева се разля в широка усмивка и тя подаде ръка на Мая.
Червенокосото момиче се изправи и направи крачка към Главната, също широко усмихната. Двете бяха еднакво високи и стройни.
- Здравейте, Мая. Обменяме опит с Марио, надявам се не е проблем.
- Не, естествено, стига да го отучите от тези неща – Ева кимна към празните кенчета.
Очите на Марио се местеха ту към Мая, ту към Ева. Във въздуха се усещаше напрегнатото любопитство, с което двете се изучават една друга. Попиваха всеки жест, дъх и в същото време с широки усмивки се гледаха в очите.
- Ще си призная, това е мой грях. Аз ги донесох, Марио отпи само няколко глътки. Да разбирам, че вие стоите зад постижението да ги откаже?
Ева леко омекна:
- Положи немалки усилия, аз само контролирам.
Двете продължаваха да се гледат усмихнато в очите, а Марио бе в прединфарктно състояние. В този момент телефонът на Мая звънна:
- Извинете – каза тя и погледна апарата. – Трябва да вдигна.
Ева и Мая в синхрон направиха крачка в страни и се разминаха. Лекият и свеж парфюм, който завършваше образа на Мая погали обонянието на Ева, с което затвърди впечатлението, че червенокосото момиче има прекрасен вкус. Мая усети тежкия, властен, мъжки аромат, който Ева използваше и разбра защо Марио и Крис имаха специално отношение към шефката си.
След като вратата зад гърба на Ева се затвори, Главната не се сдържа:
- Марио, ако си с тази жена, можеш да пиеш колко си искаш редбули!
- Н-не, не съм, просто обменяме опит – сконфузено смотолеви Марио.
- Та – усмихна се Главната, - виж какво става с контролния панел, на някои им зарежда, на други – не.
Мая застана пред входа на сградата и вдигна телефона:
- Много готина шефка си имаш!
- Охо, запознала си се с Ева! – весело отговори Крис.
- Да, сега разбирам защо ви респектира толкова, страх ви е, че ще ви напляска.
- Ако от това ни беше страх – гласът на Крис прозвуча по-дълбоко от обикновено, което накара Мая да се усмихне, - но ще се наказваме като се видим. Докъде я докарахте с Марио?
- Нищо, от сутринта го мъчим. Вече не знаем какво да правим.
- Разбирам, починете си, обядвайте и после може да се сетите нещо. Сега ще взема Лора и ще разпитаме на адреса на фирмата.
- Добре – отговори Мая, чиито мисли се върнаха към търсенето на прекия й шеф, - до довечера.
- Чакай, чакай малко!
- Какво? – попита Мая.
- Нямам търпение да потъна в очите ти и да те усетя с всяка клетка на тялото си.
Мая повдигна вежди от учудване, а по устата й се разля свенлива усмивка. За момент мозъкът й спря да функционира, можеше да преброи на пръстите на едната си ръка, случаите в които бе чувала подобни неща, още повече така – от нищото. В същото време в съзнанието й изплуваха всички страстни моменти с Крис.
- Да, ще плуваме заедно – отговори тя с топъл глас и бързо затвори, сякаш искаше този миг да приключи възможно най-скоро, за да го прибере грижовно в спомените си.
Качи се по стълбите до етажа на редакцията и се чувстваше лека, и щастлива. Почука на вратата и влезе в стаята на Марио, който мрънкаше под нос за някакви, които не си чистят компютрите с месеци.
- Да хапнем? – предложи тя.
Марио я погледна с подозрение:
- С Крис ли говори, че си толкова щастлива?
- Аха – усмивката на Мая ставаше все по-широка.
- Влюбени гълъбчета, много сте сладки. Ще видите, когато го докарате до нашата връзка – пошегува се IT-то.
- Да, тези няколко дни разлика са ужасно много време!
- Какво искаш да хапнем? Пица, бургерги?
- Пица! – каза бодро Мая.
Марио я погледна замислено, но след секунди очите му светнаха:
- Сайтът на пицарията!
Mutafchiev
 
Мнения: 14
Регистрация: 03 септември 2020, 00:32


Обратно към Авторски текстове

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: Николко регистрирани потребители и 0 гости