Имам стар PDA (Psion Revo), който няма никаква подсветка на екрана и определено не е подходящ за книги

.
Вероятно eInk е истината... но не и при сравнително слабо осветление. За момента, това му е единствения недостатък и затова не е перфектния вариант за мен. Пък и все още не съм готов да се разделя с толкова пари... не още

. Остава варианта с PocketPC. Общото мнение е, че проблема за очите се причинява от светлината, излъчвана от дисплея, но това е твърде опростено, чак до елементарно мислене. Неподходящата светлина при четене на конвенционални книги може да бъде в пъти по - вредна. Намерил съм някакви решения за по - големите недостатъци на PocketPC при четенето на електронни книги и мисля, че темата е подходяща, да ги надраскам, като идеята е да спестя време на някой, тръгнал по същия път

.
В случая това е стар модел HP iPaq, работещ с WM2003, което е без особено значение.
Най - големия проблем е времето за работа. Конкретния модел би трябвало да работи поне 4 часа, но заради остарялата батерия, едва постига 2 пълни часа, при това не винаги. Най - големия консуматор е дисплея. Необходимата яркост, за нормално четене е дори прекалено висока в най - намалено положение.
Следващия по консумация е процесора, затова изглежда добра идеята, да му се контролира честотата, което лесно става с програмата XCPUScalar.
Най - удобното в случая е, че при тези настройки, напълно автоматично процесора ще работи с 4 пъти по - ниска честота от нормалната при слабо натоварване (<5%) т.е. при четене и това би трябвало да се почувства сериозно, като понижена консумация.
Резултата от всичко това е, че дори с тази проблемна батерия се постигат повече от 4 часа работа. Естествено това не е дори близо до eInk устройствата, но в повечето случаи е достатъчно. Все пак е добре на 4 часа четене, да се прави малка почивка...
Не на последно място по важност е избора на софтуера за четене на книгите и настройките му. В случая избора ми е
Haali Reader при това използвам старата версия на автора на програмата. Интерфейса е изчистен и точен. Няма нищо липсващо или излишно като функции.

_

_

_
Без проблем работи със ZIP архиви, при това е изключително бърз. Има и възможност за индикация на състоянието на батерията при четене (в проценти - долу в дясно).
Естествено е включено заглаждането на ръбовете (Smooth) на шрифта, като не съм убеден, (или съм убеден

) че Tahoma не е идеалният шрифт за целта. Не ми е стигнал ентусиазма да продължа с експериментите с други шрифтове, но в началото на темата е препоръчан шрифта Verdana и от снимката си личи, че това е почти перфектния шрифт.
Много важна е настройката на цветовете при четене. Правил съм много експерименти при различна осветеност. Всеки има различни мнения, но аз смятам, че е вредно за очите да се използва черен фон и ярки букви. Идеалните цветове за мен са напълно черни букви и бял фон с оптимална яркост в зависимост от типа и силата на осветеността. В случая съм си направил 3 основни профила, за ярка светлина, слаба отразена светлина и почти липса на осветление.

_____

_____
Може да се стигне до крайност и да се коригират RGB цветовите съставки на фона, за да се компенсира изкривяването от дисплея и да се получи цвят почти без никакъв цветови оттенък.
Използването на светещи дисплеи, трябва задължително да става при някаква светлина (за не-светещите важи същото

). Очите се натоварват много, при пълна липса на друго осветление. При всичко е важен баланса и правилния избор на яркостта в зависимост от осветлението.
При съответните настройки смятам, че четенето на книга с лошо качество на хартията е много по - вредно отколкото с PocketPC. Каквато мигрена съм си докарвал от четенето на книга с ниско-качествена тъмносива хартия, дори при идеално регулируемо и подбрано халогенно осветление (което е най - близко до слънчевия спектър и няма трептения), с нищо друго, което е екран не съм успявал.
Ето снимки на конвенционална, хартиена книга - излезе дори прекалено добре, отколкото е в същност.

_____
Снимката е некачествена, от телефон, но идеята е само да се направи сравнение на фона и буквите. Избрал съм една от малкото страници в която не е имало проблеми с отпечатването и съответно няма почти никакво размазване, като хартията си е наистина с оттенъци от сиво към жълто-кафяво.