Името Дъглас Адамс е много добре известно и няма нужда от представяне.Учудващо обаче поредицата за Дърк Джентли не е толкова известна колкото Пътеводителя - а има доста работи в нея които карат човек да се замисли.Това е и едно от нещата в първата книга от поредицата - Дългия мрачен следобеден чай за душата.Винаги съм се чудил - защо някой хора са сякаш абонирани за успеха? Има ли нещо което ги покровителствува или някой който ги подкрепя?
Ако се замислите ще откриете че доста хора сякаш без да си мръднат пръста и хоп- богати,известни и т.н. Та тук има едно много интересно обяснение на този "феномен" - геният Дъглас Адамс представя oригинални идеи - но какво ли ни учудва - все пак след Пътеводителя
знаем какво е способен .Жалко че ни остави толкова рано иначе щеше определено да напише още много интересни книги.
Тук в разследването на една катастрофа случила се на лондонското летище се включва с холистичните си методи Дърк Джентли - малък неугледен тип с оригинални методи за разследване.
След това в този случай се забъркват още един куп неочаквани личности-смъртни и безсмъртни и на края резултата е малко объркващ но напълно логичен.
Един откъс за събуждане на интереса на бъдещите читатели:
Още една тъничка струнка звънна нейде в дълбокото подсъзнание на Дърк и се изгуби сред глъчката.
Зачуди се за миг като какво ли е да си кит. Физически, помисли си той, той се намира на място, по-подходящо за добро вникване във всичко, макар че китовете са по-добре приспособени към живота, който водят - да се плъзгат насам-натам из обширните сини морски простори, - отколкото той към своя живот - да води битки с движението по „Пентънвил роуд" в стария си, очукан ягуар, - но всъщност онова, за което се сети, бяха песните на китовете. В миналото китовете са
можели да си пеят един на друг през целия океан, дори от един до друг океан, защото звукът може да изминава огромни разстояния под вода. Но днес - пак поради начина, по който пътува звукът - няма такова кътче в океана, което да не кънти безспир от шумотевицата на корабните мотори, и затова сега за китовете е практически невъзможно да чуват песните и вестите, които им изпращат техните събратя.
Майната му, какво толкова - повечето хора точно така гледат на този проблем и много ясно защо, помисли си Дърк. В крайна сметка кой ли ще седне да ти слуша как някаква си купчинка тлъсти риби, ох, добре, де, бозайници, се оригват една на друга?
Но за миг Дърк беше обзет от чувство на безкрайна загуба и тъга и някъде сред лудницата на информационния шум, който всекидневно тресеше живота на хората, му се стори, че би могъл да долови някоя нота, издаваща движението на богове.
Щом зави на север към Айлингтън и започна дългото тът-рузене покрай пицариите и агенциите за недвижими имоти, той се опита да си представи как ли живеят сега тези богове и замалко да откачи...
За Шекспировите Сонети литературната критика е писала толкова (като обем), колкото за "Хамлет". Те наистина са прекрасни. И аз имам едно непретенциозно томче - превод на Свинтила - трето издание от 1997. И двамата преводачи са брилянтни познавачи на английския (аз не мога така - затова и нямам мнение чий превод е по-точен и по-красив). Ивайло Петров преведе като че ли целия Шекспир. Ще е хубаво ако този труд бъде вписан във виртуалното пространство. Преводите на Свинтила също. Доколкото помня и Гео Милев беше правил превод на "Хамлет" - нецензуриран.
