Морските звезди

[Alegria]

Много рано една сутрин един писател решил да поработи на брега на морето. Запътил се натам, и когато пристигнал, съзрял човек, който се движел като че танцувал. Когато приближил, видял, че този човек бил младеж, който хвърлял довлечените до брега морски звезди обратно в морето.
Писателят попитал:
— Млади човече, защо хвърляш морските звезди в морето?
Младежът отговорил:
— Защото след минути слънцето ще изгрее и водата ще се отдръпне. Ако не ги хвърля, ще умрат.
— Но брегът е дълъг цели километри, а морските звезди са хиляди. Никога няма да успееш да спасиш всичките. Няма смисъл...
Младежът вдигнал още една звезда и я подхвърлил към морето:
— Но за тази — казал той — има смисъл…


Приятен уикенд

[tea]

Това е една от любимите ми притчи... Ако всеки можеше да мисли като момчето, само си представете:) "Тогава предвиждам такъв живот, че само си викам "дано"!":)