ДРЕВНА МИРНА КАРТИНА

[Ana Velichkova]

ДРЕВНА МИРНА КАРТИНА

Фрагмент от глинена плочка "Голям царски лов" е намерена сред развалините на библиотеката на асирийския цар Ашурбанипал /669-635 г. пр.н. е./ в столицата Ниневия. Той е бил сравнително мирен владетел, за разлика от предшественика си Синахериб, който воювал безогледно и разрушил из основи Вавилон.
Цар Ашурбанипал осигурил мирен живот на поданиците си и дал на Вавилон своята царска закрила. Под неговото управление се заредили години, благоприятни за земеделски труд, занаяти, строителство и търговия. Изкуството станало на особена почит.
Царят създал библиотека, която непрекъснато била обогатявана. От всички краища на Асирийското царство и дори извън него, пристигали гъсто изписани глинени плочки. Високо образовани писари-калиграфи възстановявали изтритото, изготвяли нови преписа. Астрономи и математици, философи, историци и филолози изготвяли помагала за усвояване на клинописното писмо и учебници по различните науки. Записан бил и Епосът за Гилгамеш.
Вероятно голям тогавашен поет, останал безименен, възпял мирния живот - глинена плочка с част от поемата му също е намерена сред развалините на знаменитата библиотека. Ето откъс от нея:

...Самотен пътникът вървеше,
невредим в далечния си път,
нямаше разбойник,
който да пролее кръв
и не ставаха насилия.
Цялата земя се превърна
в мирен дом.
Като чисто злато се ширеха нивите
по четирите небесни посоки...

Мирът, независимо от епохата, поражда сходни мисли и чувства, полезен за хората труд. Тази възпята в древността мирна картина ни отвежда към разказа "Индже" от сборника с разкази "Старопланински легенди" от Йордан Йовков.
Индже очиства от разбойниците всички гори и поля, "развързва" пътищата. Хората спокойно се отдават на мирен труд. Земята ражда тежък плод: "Люлее се морето на зрелите жита, трепти въздухът, белеет се като бели птици забрадките на жътварките..."
Прекрасни мирни картини, отделени една от друга с три хиляди години. Но все още несбъдната мечта на днешния свят за общоземен мирен дом...

Ана Величкова
Из сборника "Свят без извисяване"

[domino1]

„Цар Ашурбанипал осигурил мирен живот на поданиците си...“
Близо 70% от времето му на трона преминава в брутални и изтощителни войни. Неговите поданици в самата Асирия постоянно са мобилизирани в армията, а поданиците в покорените земи (Египет, Финикия, Елам) са подложени на жестоки кланета, депортации и тежки данъци. Мирен живот има едва през последните 14 години от управлението му.

„...и дал на Вавилон своята царска закрила.“
В началото Ашурбанипал наистина връща свещените статуи на Вавилон (разрушен преди това от дядо му) и поставя брат си Шамаш-шум-укин за управител там, демонстрирайки закрила. Брат му обаче вдига бунт. В отговор Ашурбанипал подлага Вавилон на жестока 3-годишна обсада, довела града до канибализъм. След като го превзема, той извършва масови кланета над вавилонците, така че „закрилата“ бързо се превръща в кръвопролитие.

Цитатът за мирното управление, описващ сигурни пътища подобно на царуването на Ашурбанипал, е исторически автентичен и отразява официалната пропаганда за благоденствие, открита в руините на библиотеката в Ниневия. Въпреки поетичния образ, този ред е наложен чрез брутална сила и депортации, представлявайки типичния „асирийски мир“ (Pax Assyriaca).