summer-knight написа:.... И в повечето случаи прекаляват и книгите малко заприличват на пародия.
При хубавите книги има баланс - лошите могат да бъдат поне малко симпатични, а добрите да имат недостатъци и понякога да губят.
И, за да е още по- точно, трябва да се каже по Абъркромбски: няма добри и лоши .Има такива, които ни се струват добри и такива, които ни се струват лоши - зависи от гледната точка.
А относно "добрите", да губят от време на време - ей така за едната интрига, не си струва. Не е ли по-правилно, да печели по-силният:не се има предвид "физически" по-силния а този, който е по-адаптивен, по-коварен, по-ловък в блъфирането,който е по-малко склонен да спазва "рицарските" правила и си е избил от главата глупстите за "феар плей",който е материално по-силен (ранЪта прави борбЪта) и т.н. Пак по Абъркромбски : не всички битки се печелят от по-силния, само повечето.
И не на последно място - нещото, което прави книгите малко да заприличат на пародия е идиотско-малоумното поведение и стратегия на "лошите"!? Типичен пример: най-лошия, самото зло, нещото пред което Луцифер изглежда като добродушен лигльо, е типично "владетел на отвъдното". Ни повече, ни по-малко.Тоест - седи на върха, на Хранителната Пирамида на една цяла вселена.И всеки от света на "добрите", рано или късно отива във владението на "лошотията"- иначе казано пуква (всички рано или късно гушваме букетчето, колкото и да не ни се вярва). Попадайки там (във вселената на "покварата"), всеки автоматично става "поданик" на Шефа на Злото, който от своя страна може да издевателства, както намери за добре върху поданиците си. Нали за това е шеф там (хубаво е да си цар), но вместо да си гледа кефа и да тормози подопечните си, Шефа винаги прави планове, как да завладее и "белия" свят, и да унищожи живота. Тоест, да пресече постоянния приток на нови души в текущите си владения, респективно да пресече притока на обекти на развлечение, които да тормози, покварява, развращава и каквото още там правят "лошите".
Тъпо като концепция, но така са го измислили "писателите" още с написването на Библията - явно идеята още върви, щом още я експлатират.
Та в тоя ред на мисли , не би било лошо да си направим един списък на "фентъзи" книги, които Никога не Бива да Бъдат Прочитани от фенове на фентъзито, държащи на себе си и душевното си равновесие!
На първо място в тази по-особена топ класация, бих сложил поредицата "Здрач" .
но далеч не е толкова лоша колкото я изкарвате. Между другото Сандерсън май за това го избраха да довърши Колелото пише точно така междинно, отделно книгите му обикновено завъшват с такива обрати че биха сложили в джоба си една голяма част от трилърите и криминалетата