11-те тома от "Колелото на времето", всъщност бяха книгите, с които започнах да чета сериозно. Да, вярно е че има голяма доза комерсиализъм в тях, но пречи ли това да се чете, да се харесва и почита от потребителите? Макар и да е взел от някъде, където и да е, идеи за произведението си, това са само някои опорни точки, не оправдам плагиатството, но то се измерва в ралични количества. Още повече че споменавате общото между магията в "Колелото на времето" и "Властелина на пръстените" е много малка, напълно допостима за две фентъзита, защото все пак трябва да има общо, нали? Трябва да си приличат, както всички други жанрове, да вземем например любовните романи, в които вече не е останала история, която да не се е написала по различни начини, в десетки романи, или трилърите, в които има също няколко типа истории, които се повтарят. Вярно е, че фентъзито, като жанр предлага повече възможностти за развиване на различни истории, но специално този тип фентъзи, не предлага чак такава възможност, за отделяне от фантастичния свят и създания, които е създал Толкин. Тролоците, са нормално, поне според мен явление, пък дори и те не приличат толкова на толкиновите. Единствената сила, е нещо, което не всеки измисля всеки ден и посочете ми, къде в книгите на Толкин се среща, защото около това се върти "Колелото на времето"?
Мисля че, прекалено много се вглъбяваме в недостатъците и не можем да се оставим просто да четем нещо и да оценяваме достойнствата му. Нито хората, нито създаденото от тях може да е перфектно, съвършено, затова защо просто не се опитаме да не се вглеждаме толкова в недостатъците, които всъщност са навсякъде около нас и не пропиляваме времето си, в излишно тюхкане, как някой ни налага нещо, защото всъщност от малки ни налагат нещо, от нас завииси дали това ще е така. Това няма да се промени никога, защото такава е човешката ни природа, а авторите, които решават да пишат, да в днешно време, няма как да пишат, само заради книгата, заради себе си, защото ще се чете много по-малко, като се има и предвид колко по-малко хора четат в днешно време. Ако в 19 век е било модерно да се чете, то днес тази мода е отдавна забравена и се практикува само от ценители. Младото общество отхвърля четенето, като идея за една по-добра същност, а и дори има такива, които го намират за глупово, смешно и излишно. Не е ли това тъжното, питам аз?! Ако това е начина, да накараш хората да четат, като пишеш малко по-комерсиално, по-добре така, отколкото нищо.
В книгите след 5 се разтягат локуми, това е така, но въпреки това съм ги чела и препрочела, защото и в тях могат да се намерят неща, които не си хванал от първия път. 11- та книга, наистина е добра и възражда любопитството, което е било пробудено в първите, оставя нетърпение и е една прелюдия към 12 апокалипстична книга.
Надявам се Брандън Сандерсън да се справи с бремето да сложи финалните щрихи на тази история и ще очаквам с нетърпение излизането на последната книга!