Форуми на Моята библиотека

РОБИН ХОБ

Думи като монети


Фенпревод: Георги Александров (Джордж Ал)


-Първо суша! После плъхове! Сега пък и тези пиксита! - негодуваше Джейми в тъмнината на спалнята.
-Това ли е причината да се страхуваш да станеш от леглото и да отидеш за да донесеш вода? - попита Мирифен, когато се събуди. Снаха ѝ се мяташе неспокойно на леглото.
-Не! - отвърна Джейми. -Това е причината да се страхувам да изляза на двора. - потръпна тя.
- чувам плъхове да скрибуцат в кухнята. А те са последвани от пиксита.
-Не съм видяла нито един плъх.
-Но аз го видях! Виждала съм много пъти, когато бях малка. А днес...стоеше на верандата и ме гледаше със страшните си жълти очи. Но когато клекнах, за да го разгледам сякаш отлетя.
Мирифен въздъхна. - ще запаля фенера и ще дойда с теб.
Когато Мирифен стана от леглото космите ѝ настръхнаха. Тя може да не вярваше в пиксита, но определено вярваше в плъхове. Девойката предпазливо се приближи до огнището и запали лампата с дървени въглища. На светлината на огъня се виждаха плъхове, които пълзяха по стените. Джейми бе настъпила един от тях, когато снощи отиде да донесе вода. Краката на девойката все още бяха подути от бременноста, а ухапване от плъх можеше да я осакати за цял живот.
Мирифен побърза да се върне в спалнята.
-Да тръгваме! Ще те заведа!
-Мирифен, ти си твърде мила с мен.
В интерес на истината тя също мислеше така, но само измърмори на глас:
-Защо ли Дрейк и Ерик взеха кучето?
-За да ги защитава, когато са в лагера. Или ако срещнат някото на пътя. По-добре да си бяха останали вкъщи. Тогава щях да се чувствам в по-голяма безопасност - въздъхна Джейми и докосна големия си корем.
-Бих искала спокойни сънища нощем. Твоята учителка научи ли те как да правиш талисмани за сън? Ако можех да заспя...
- Не, скъпа моя, не мога. - тръгнаха бавно през тъмната къща. - Обучена съм само за най-простите неща, а талисманите за сън са сложно нещо. Те трябва да пасват точно на защитените хора и следователно са опасни. Някога Чорли познаваше една глупава знахарка* която се опита да си направи талисман за сън. Тя не неправи правилно талисмана, заспала и умряла от глад без да се събуди повече.
(*в другите преводи на Хоб е използван термина "странстваща вещица", но в контекста аз намирам думата "знахарка" за по-точна. Мислих и за "билкарка", но не става дума само за билки, а и за амулети, както и за познание как се израждат деца и пр.; а "баячка" ми се стори архаизъм - бележка на Георги Александров)

Джейми потръпна.
-Хубава приказка, за преди заспиване!
Кухнеската врата се затръшна зад тях. Светлината на нарастващата луна осветяваше изсъхналите полета. Мирифен провери тоалетната, за да се убеди, че вътре няма плъхове, след което даде на Джейми фенера и изчака навън. Чисто звездно небе и никаква надежджа за дъжд. Обикновено по това време на годината нивите бяха дали своя богат урожай. Сега, обаче широките и празни долини на Тилт се простираха чак до далечния тъмен хоризонт. Никой не можеше да си спомни по-лоша суша от дълго време. Три поредни години бяха садили, три пъти семената покълваха и три пъти житните класове изсъхваха. Тъй като не можеха да разчитата на реколтата братята Дрейк и Ерик напуснаха жените си, и отидоха на гурбет: щяха да им трябват пари за да купят зърно за сеитба. И надежда че поредната пролет ще бъде по-мека. Мирифен си помисли мрачно, че съпрузите им ще трябва да ходят чак до Бък, за да си намерят работа.
Когато те започнаха да се връщат към къщата Джейми изказа на глас основните им страхове:
-Ами ако те никога не се върнат?
-Ще се върнат - каза Мирифен с фалшива увереност в гласа си. - Къде ще идат? И двамата са израстнали в тази ферма.Това е всичко, което знаят.
-Може би са намерили друг начин да работят, по-лесен. Без да им се налага да орат земята. И момичета, които са по-хубави. Такива, които не биха останали вечно бременни.
-Не бъди глупава. Дрейк беше много притеснен за детето. А и твоето "вечно" отива към своя край. На пълнолуние ще родиш - Мирифен стъпи на камъка с бос крак и направи гримаса.
-Знахарката ли те научи на това?
-Не. Чорли ме научи как да смесвам вода с ром. Освен това научих шест различни места, където да се скрия от нея, когато се напие. Моето чиракуване е най-лошото нещо, което баща ми направи някога за мен.
Чорли трябваше да научи Мирифен на уменията на билкарството, приготвянето на отвари и балсами; както и на заклинанията и създаването на талисмани за защита на посевите. Вместо това тя и съпругът ѝ се отнасяха с Мирифен като със слугиня и я научиха да прави само най-основните талисмани и тинктури. Мирифен прекара чиракуването си, чистейки колибата на знахарката или успокоявайки нейните недоволни посетители.
Възрастната жена се бе напила до смърт, преди да завърши обучението на Мирифен. Заради кредиторите Мирифен се озова в порутена вила. Тя не можеше да се върне при баща си, защото имаше братя с жени и деца; а бе твърде стара, за да се омъжи. Тогава Джейми я осведоми, че един фермер търси съпруга за малкия си брат.
"Може и да не е невероятно красива, стига да е работлива и да може да живее с човек, който е мил без да идеален"
Ерик бе такъв какъвто ѝ го описаха. Красив и интригуващ мъж с открито и честно лице. Тя прекара най-добрата година в живота си и му помагаше във фермата. Но после връхлетя сушата.
-Пикси! - изкрещя Джейми, бутайки Мирифен!
-Къде?
-Къде ли? - възмути се Джейми. Но на мястото посочено от нея Мирифен видя само люлеещ се сноп от трева.
-Това е просот сянка, скъпа. Да се връщаме в леглото.
-Плъховете водят със себе си пиксита. Знаеш, че те ловуват плъхове. Майка ми винаги казваше "Джейми, пази къщата чиста, защото ако дойдат плъхове ще дойдат и пиксита".
Нещо изшумоля от тях, но Мирифен реши да не се обръща.
-Отиде си. По-добре да си легнем, ако искаме утре да се събудим рано.
-Когато настъпи сутринта Мирифен стана сама и тихо се измъкна от леглото; когато мъжете си тръгнаха Джейми помоли Мирифен да спи до нея. Момичето бе едва на деветнадесет години и бременността определено не допринасяше за нейната зрялост, а напротив - караше я да изглежда като хлапачка. Одеалото едва покриваше корема ѝ. Това не можеше да продължи дълго. Мирифен копнееше да дойде раждането, колкото и да се страхуваше от него. Никога не ѝ се бе налагало да помага на родилка, а най-близката знахарка бена на половин ден път с каруца. "Еда, нека всичко мине добре" - помоли се тя и затвори вратата.
Из цялата кухня имаше следи от плъхове. Купища изпражнения и петна от мръсотия покриваха пода и пътеките им по стените. Мирифен грабва метлата и измете барабонките през вратата. Тя навлажни парцала с чиста вода и започна да изтрива следите. Джейми не трябваше да ги види, отношението ѝ към плъховете вече граничеше с мания.
Не че Мирифен я обвиняваше: плъховете ги бяха обсадили. Колкото и плътно да затваряше вратите тези същества проникваха в къщата. Те прегризваха вратите на килера и ядяха брашното от чувалите. Плъховете прегризваха саксии с консерви и дори - восъчни печати. Абсолютно всичко. На тавана те скачаха по гредите, за се доберат до шунката и бекона провесени на тях. Те разваляха всичко, което не можеха да изядят. Плъховете дори нападаха заспали пилета и крадяха яйца от полозите.
Всяка сутрин Мирифен откриваше нови зверства. И всяка сутрин тя се опитваше да скрие от Джейми колко тежко става тяхното положение.
Когато мъжете си тръгнаха Дрейк тихо ѝ каза, че трябва да има достатъчно храна до лятото.

"Аз и Ерик ще се върнем през есента с чували със зърно и джобове натежали със злато" Дръзки думи!

Тя поклати глава и се остави рутината да я погълне. Мирифен запали огън, сложи тенджера с вода, след това постави чайника и изчака водата да заври.
Мирифен държеше зърната в голям глинен съд на масата. През нощта тя сложи камък върху капака и затрупа всичко със столове. Плъховете не бяха стигнали до него, но все пак бяха оставили следи по масата. Правейки гримаса тя изтри и тях. След това остави кашата да се вари и отиде в кокошарника. След като преброи пилетата, тя разбра че всички са оцелели през нощта, но от яйцата бяха останали само натрошени черупки и остатаницете от жълтъците върху сламата. Мирифен стисна юмруци.
"Еда и Ел как плъховете се озоваха тук. Трябва да ги открия днес!"
След като издои кравите и даде на всяка нужната мяра зърно, както и малко вода (от кофа извън обора) тя ги остави да пасат на прашното пасбище. Там все още можеха да намерят нещо. Бедните те. Ставаха все по-малко. След като приключи с тях, тя отиде при кладенеца

***

Кладенецът беше плътно затворен с капак и Мирифен трябваше да работи усърдно, за да го вдигне. Мракът и прохладата я приветстваха. Тя се намръщи, когато видяха че ръбовеет на капака са изгризани. Плъховете изглежда са подушили водата! Ако прегризат капака и се удавят в кладенеца водата ще се развали! Какво може да направи, за да ги спре? Нищо! Само да седи до кладенеца цяла нощ и да го пази. Тя знаеше, че трябва да го стори. Потокът пресъхна преди няколко седмици и кладенецът бе последният източник на прясна вода. И той трябваше да бъде защитен!
Сякаш мина цяла вечност преди да се чуе плясък.
Мирифен дръпна въжето, за да загребе вода и издърпа пълната кофа нагоре. Дрейк ѝ бе обещал да монтира лебедка**, но засега кофата трябва да се вдига ръчно. Всеки ден оставаше все по-малко вода. Тя почти отвори пръсти, когато видя едно малко сиво лице от другата страна на кладенеца. Планитенините очи се взираха в нея.

(** съоръжение с което се издърпва кофата в кладенец. Вид дърво, около което се върти въжето. Бележка на Георги Александров)

Създането скръсти непропорционално дългите си ръце в умолителен жест, оголи острите си зъби и произнасяйки една дума с устнитеси.
-Извинете. Извинете.
Когато Мирифен остави мократа кофа и отстъпи учудено крачка назад малкото същество рухна. Мирифен внимателно обиколи кладенеца. Пиксито лежеше там, където бе паднала. Да, несъмнено беше "тя". Беше бременна, коремът ѝ се извисяваше над отслабното тяло. Мирифен я изгледа яростно. Беше истинско пикси. Семейство Чорли никога не си направиха труда да я научат на заклинание срещу тях.

"Няма много от техния вид, та да се притесняваш. Нямаш ли по-добри неща за правене? Отиди и нацепи дърва. Пикси! Вредители, аз така ги наричам. Радвайсе, че не са останали много"

Мирифен знаеше много малко за пикситата: те се обличат в листа, козина и пера и крадат каквото могат. Също така те мразят котки, а някои от тях имат ципести крака. Пикситата се смятаха за опасни, но Мирифен не можеше да си спомни защо.
Създанието което лежеше пред нея не изглеждаше опасно. Неговите дрешки от дървесна кора странно контрастираха със сребристата му кожа. Беше наполовина по-малко от котка и изглеждаше доста по-крехко. Пиксито прегъран големия си корем, така че лопатките ѝ направо щръкнаха навън. Босите ѝ крака бяха дълги и тесни. Имаше златна верижкаот задната част на главата чак до шията.

сякаш усещайки вниманието на Мирифен, пиксито бавно обърна лице към нея. То безуспешно се опита да оближе сухите си, напукани устни и наполовина отвори зелените котешки очи, взирайки се в девойката с умолителен поглед, а после ги затвори отново.
Без да се замисля Мирифен потопи пръст млякото и го поднесе към устните на пиксито. Една капка падна, намокри ги и пиксито отвори уста. Забавна малка уста, с цепната горна устна като на коте. Мирифен продължи да капва мляко. При третото капване пиксито, все така без да отваря очи хвана пръста на девойката и го облиза. Спомняйки си за острите зъби тя издърпа ръката си. Очите на пиксито се отвориха.
-Ще наклоня ведрото, за да можеш да пиеш. - каза Мирифен. Пиксито бавно се изправи. То се наведе към ведрото и загреба малко мляко от дланите си. Когато девойката го отстави настрана тя видя капките мляко, които падаха от брадичката на малкото същество.
-Благодаря! - изхриптя то и затвори очи. - Благодаря. Въпреки че вече съм обвързана все още съм ти благодарна.
-Боя се, че това е всичко което мога да направя за теб. - каза тя. - можеш ли да вървиш?
Малкото същество мълчаливо поклати глава. То протегна крака си, за да покаже драскотината по възпалената плът
-Плъх! - то направи гримаса
-Съжалявам!
Пиксдито я погледна, после бавно притвори очи.
Мирифен побърза да отиде отново при кладенеца. Пиксито си стоеше там. Гарваните грачеха на покрива, недоволни от прогонването им от тялото. Девойката свали престилката си, уви пиксито и го внесе в спалнята си.
Изтръска от малък сандък торбичките, в които бе държала вълшебни топки, специални въжета, канап и други такива работи, необходими на една знахарка. Глупаво бе да се вкопчва в тези спомени, за едно невъзможно бъдеще. Тя сложи на дъното шала си и положи пиксито на пода на сандъчето. "Тя" се възстанови достатъчно, за да отвори очи и да види къде е поставена. После се облегна назад, протегна ранения си крак и затвори отново очи. От разкопчаната яка на туниката се виждаше малък талисман. Мирифен го погледна. Тя не можеше да разчете всички руни, но позна символа на раждането. Излиза, че пикситата също могат да използват талисмани! Това наведе Мирифен на размишление.
Решавайки се, девойката прокара бавно ръка по корема на пиксито и след миг усети топлината от инфекцията. Тя докосна коляното на пиксито, после хвана дланите му в своите и усети повишаващата се температура....
Нещата на леглото примамиха Мирифен и тя се поддаде на изкушението, въпреки че никога не бе правила тамисмани за болест на толкова малко същество. Изобщо помнеше ли какво в какъв ред и къде да прикачи? Тя избра мънистата и изтъка преждата в нишки с последователна тежест. Талисманът трябваше точно да пасва на тялото на човека,за кото бе предназначен. Получилият се талисман обаче, бе малко по-голям от този на пиксито. Мирифен седе и я гледаше как спи. След няколко мига бръчките на челото на пиксито се изгладиха и тя потъна в дълбок сън.
* * *

-Мирифен! Къде си, Мирифен?
Гласът на Джейми звучеше уплашено. Когато го чу Мирифен скочи и се забърза към кухнята. Погълната от създаването на талисмана, тя бе забравила и Джейми, а и кашата
-О Мирифен, притесних се като не можах да те намеря. Ти не беше в плевника, нито в кокошарника, или...
-Не бой се. Тук съм.
-Не това е най-важното. Погледни ведрото с мляко!
-Какво има там?
-не виждаш ли сребститите петна по ведрото? Това е прах от пикси! Тази кофа е докосната от пикси!
Мирифен доксна пътеката от сребърен прах по него и пръста ѝ също стана сребърен.
-Трябва да се измие! Да се измие - Джейми бе в истерия.
-Защо? - попита Джейми докато бършеше ръце в престилката си - Отровно ли е?
-Кой знае? Те са мръсни, зли същества - Джейми сложи ръце на корема си, сякаш за да защити нероденото си дете. - видях едно зад кокошарника. То ме погледна, усмихна се и изчезна.
Мирифен въздъхна.
-Джейми, сядай и закусвай.
Когато снаха ѝ се отпусна на стола тя постави купичка с димяща каша пред нея я попита:
-Откъде знаеш толкова много за пикситата? Мислех че са изчедващ вид и живеят само на диви места.
Джейми все лъжица и замислено взе да бърка кашата.
-Когато бях малка около къщата ни имаше много пиксита. Нашата къща се намираше между малък лес и поточе, така че пикситата трябваше да пресекат пространството, за да стигнат до водата. мама знаеше как да ги използва, така че те бяха из цялата къща. Тя така и не разбра опасността от това.
Мирифен разбърка билковия чай.
-Как ги "използвахте" пикситата?
-О, доста е просто. Въпреки че трябаваше съвсем малко усилие, за да ги надхитрим. Защото пикситата знаят в какъв капан могат да попаднат. Ако пикситата приемата твоята помощ те трябва да изпълняват твоите поръчения. Това е тяхното обвързване. А хванеш ли едно пикси, целият клан ще го последва. Една умна жена би могла да превърне това в робство.

-Разбира се - каза тихо Мирифен. Сега тя разбра тъжните думи на пиксито

Джейми усети настроението ѝ. - Те са малки и няма голяма полза от тях в домакинството. Не могат да метат или нещо от тоя род. Едно от тях едва не се удави във коритото за пране. Но могат да носят яйца от полога, зеленчуци от градината, да наглеждат огъня, да шият и да прогонват плъховете. Ако се отнасяш добре с тях биват добродушни.....Или поне така си мислихме. -Джейми се намръщи докато си припомняше нещо.
- А може би просто са прикривали обидата си през цялото време....чаят готов ли е вече?

Мирифен кимна и наля чая в чашите.
-Какво стана? - попита тя
-Те убива малкото ми братче - отвъран Джейми със спокоен, но тъжен глас
Мирифен помълча, а после попита с ужас в гласа:
-Как?
Джейми издиша
-Задушиха го мисля. - в гласа ѝ имаше сълзи - Той беше още бебе. Мама бе наредила на пикситата да го пазят през нощта. Да го полюлеят малко, докато тя се събуди, за да можи и тя да поспи малко. - Мирифен кимна.
-Но една сутрин Грег бе намерен мъртъв. Просто мъртъв. Е, всеки знае че това се случва понякога. Оплакохме го и го погребахме. Две години по-късно тя роди още едно момче. Кръстихме го Давин. Той бе невероятен пухчо. Една вече тя отново нареди на пикситата да гледат и да ѝ се обадят ако се събуди. Преди съмване тя стана и видя че всички пиксита са застанали в кръг около люлката. Оттам се разнесе невероятно хриптене и плач. Мама грабна Давин, но беше късно. Той беше мъртъв.
Мирифен изстина. Тя не посмя да каже на Джейми, че имат обвързано пикси в къщата. Трябваше да се отърве от него възможно най-бързо.

-Какво направи тогава майка ти?
-Тя не се поколеба. Всички те ядоха храната ни, и пиха водата ни и тя можеше да ги командва.

"Махайте сe" - заповяда им тя! "Всички вие! напуснете ни завинаги"

Гледах ги от прозореца на къщата, чух ги как скърцат и плачат, докато си тръгваха.
-Това ли е всичко, което трябваше да направи?- Мирифен стисна чашата в ръцете си.
-Това е всичко което трябваше да се направи - каза Джейми - това означаваше смърт за всички всички тях. Думите обвързват пикситата. Веднъж чух едно старо пикси да казав, че трябва да третираме думите като монети. Не можем да кажем просто "измий чиниите" защото тогаав те ще мият чиниите през целия ден. Трябва да кажем "измий мръсните чинии, докато стана чисти; избърши мокрите чинии, докато станат сухи, а след това ги сложете в шкафа". Правят точно това което им кажеш. И така когато майка ми им каза "Махайте се" те трябваше да тръгнат и никога да не спират. Защото тя не каза докъде. Трябваше до продължат да вървят, докато не паднат мъртви. Майка ми знаеше това. Тя е научила това от майка си.

Сърцето на Мирифен се сви от ужас

-И какво последва?
-Родителите ми никога вече не доведоха пикси в къщи. За да се борим с плъховете купихме котки. Мама роди още три пъти, но за съжаление на татко всички бяха момичета. И оцеляха, защото нямаше пиксита наоколо. Тези гадни, отмъстителни зверове. - Джейми отпи голяма глътка от студения си чай. След това остави чашата на масата и погледна в очите Мирифен.
-Баща ми също обвини пикситата за смърта на майка ми.
-КАКВО?!
-Той я намери в навеса в долната част на стълбите. Със счупен врат. И покрита с прах от пикси от главата до петите. - гласът на Джейми стана по-дълбок - сигурно са я бутнали по стълбите.
-Разбирам - гласът на Мирифен беше слаб.

След закуска тя сложи стол на двора, даде на Джейми преждата за плетене и се вмъкна в стаята си. Пиксито бе изчезнало, като бе взело и талисмана за болестта. Всичко изглежда се бе получило по най-добрия начин. Не знаеше дали наистина пикситата са толкова отмъстителни както ги описваше Джейми и се надяваше никога да не разбере.
Денят се проточи. Откакто мъжете си тръгнаха това стана нормално. Нямаше какво да се прави - нито да се горят плевели, нито да се жъне жито. Мирифен опита да намери прохода на плъховете към кокошарника. Ала намери три плъха под сламата.
На два пъти ѝ се стори, че вижда пиксито, но когато се обърна зад нея нямаше никой. Мирифен обвини Джейми с ужасните ѝ истории, а същото и собственото си въображение. И реши да си гледа работата.
След вечеря тя изми чиниите и поля градинката с използваната вода. После взе още една кофа с вода и напои кравите преди лягане, закара пилетата в почистения кокошарник и затвори вратата му възможно най-плътно. Накрая трябваше да съобщи лошата новина на Джейми.

- Трябва да ида до кладенеца и да пазя плъховете надалеч!

Отначало Джейми възрази, после се разплака и накрая пак тръгна да възразява.
- Не мога да спя сама в празна къща, пълна с плъхове, шумолящи по стените. И пиксита, които ги ловуват. Видя техния прашец по ведрото!
-Но не можеш и да спиш навън с мен. Бъди разумна. Нямаме друг избор!

Джейми се отказа, макар и не веднага. Мирифен приписа емоциите ѝ на бременноста и се опита да не ѝ възразява. Това беше трудно. В крайна сметка тя е тази, която ще пренощува на двора с фенер и тояга в ръка. Като взе фенера и едно одеало Мирифен излезе от къщата и започна бдението си.

Луната беше нарастнала с една четвърт. Тънката ѝ светлина беше водниста, а светлината на фенера - направо несъществуваща. Джейми седна на капака на бунара (кладенец - диалек.) и зачака. Нощта стана хладна, мракът се сгъсти. Тя дръпна одеалото около раменете си. Нощната песен на насекомите се издигна в хор. Клепачите ѝ натежаха. В спалнята си, Джейми духна свещта, потапяйки всичко в мрак.Извън кръга на фенера сенките се движеха. Или може би очите я подвеждаха? Тоягата лежеше в скута ѝ. Мирифен я потупа с пръсти, тананикайки ритмично. Тя примигна с очите и след това енергично се почеса по главата, опитвайки се да остане будна. Тя си пееше тихо стара песен. Нямаше ли трети куплет от тази песен? Как ли започваше той?

* * *

Тя внезапно се събуди!

Не помнеше да си е лягала. Тоягата, която бе под ръката ѝ бе преместена. Прикленало до ръба на кладенеца, вторачена в нея със светнали зелени очи седеше пиксито. Едната ѝ ръка, с дългите пръсти бе опряна на тоягата. Нейната сребста кожа блестеше на лунната светлина.
- Какво правиш сега? - поинтересува се пиксито.
Мирифен събра крака под себе си предпазливо. Тя бе готова да избяга
Пазя бунара. Плъховете се опитват да прегризат капака. Но ако то сторят, ще паднат в него и ще замърсят водата.
-Това не е истина! - каза пиксито - Ти не пазиш! Ти спиш!
-Но какво ще направиш сега? Ще кажеш ли на пиксито "Махай се. Върви си"? Ще ме осъдиш ли на смърт?
-Не! възкликна уплашено Мирифен. Тази част от историята на Джейми я бе ужасила. Тя премести тежеста си и пиксито се отдръпна към фенера, премействайки и тоягата със себе си. Тя бе твърде голяма, за да я носи. Очевидно целеше да я извади от обсега на Мирифен.
-Никога не бих сторила това. Е, освен ако първо ти не ми причиниш зло.
-А това? - пиксито вдигна ръка и посочи талисмана срещу треска, който Мирифен бе направила и висеше от нея - защо направи това?
Мирифен сви рамене
-видях че си тежко ранена. Някога исках да стана знахарка и да правя такива талисмани. Така че направих и един за теб.
ОПАСНО. Беше сбъркан. Трябваше да подредя мънистата. Виж. Жълто, а после зелено. Пиксито ѝ подхвърли малкият талисман. По рефлекс Мирифен го улови. Тя го изучи на светлината на фенера и видя промените, които бе направило пиксито.
-Аз все още работех по него, когато те напуснах.

Работеше. Но не толкова добре, колкото би могла. За мой късмет муската не ми навреди. Една знахарка трябва да е по-внимателна. И прецизна Въпреки всичко се получи. И работи още по-добре, след като поправих
-Откъде знаеш как можеш да го поправиш?
Пиксито стисна устни и каза сдържано.
- Знам как. И толкова.
-как да те "развържа" - попита Мирифен
Пиксито я погледна странно. Накаря реши, че е разбрала правилно думите ѝ и каза
- Няма такъв начин. Ти ми помогна. Сега съм ти задължена.
-Не исках да те обвързвам.
-Сама го избрах, като взех млякото. Не можеше да не го приема. То можеше да умра. - тя погали корема си, вероятно мислейки за нероденото си дете.
-Можеш ли да ми върнеш тоягата? Плъховете ще дойдат скоро.-
-Плъховете вече не са тук.
-Пиксито махна с ръка към тъмнината. Мирифен вдигна фенера, за да разшири кръга от светлина. И за секунда спря да диша.

Повече от дузина плъхове лежаха мъртви около кладенеца

Малки стрели, не по-дебели отколкото възел стърчаха от телата им. Пикситата ловуваха мълчаливо. В светлината на фенера блесна малък нож и удари друг плъх.
-Добре е да се ловува тук. Снощи проучих всичко, а тази нощ дойдохме на лов. Имахме и късмет.
-Това е късмет и за мен - Мирифен погледна сцената, разгръщаша се около тях. Тя не бе чула нито звук. Тези същества бяха безшумни убийци. Толкова бяха тихи...
-Ние сме пиксита - каза гордо малкото същество - ние ловуваме в тъмнина и тишина. Не са нужни думи. Думите са като монети. Трябва да се използват само когато е необходимо. Не ги пилеем като хората!
Тя погледна настрани и каза предпазливо - кръвта на плъховете не е достатъчна. Моят клан*** има нужда от вода

(*** на руски беше "люде", но да преведа"хора" за пикситата ми се стори неподходящо. Гонил съм смисъла, не буквалният превод)

-Ще ти дам малко вода. В знак на благодарност за защитата.
-Ние не те охранявахме. Ние ловувахме. Помолих за вода.
Мирифен повдигна капака.
-А какво ще кажеш за другите?
-Ако ми дадеш вода, ще им дам да пият - призна пиксито.
Девойката започна да спуска кофата. Докато чакаше тихото плясване тя попита:
-Ако дам вода само на теб, само ти ще си обвързана нали? Другите ще взимат вода от теб.
-Да, така е - неохотно призна пиксито
-Добре. Нямам никакво желание да се обвързвам с всички вас.

Но въпреки думите си тя се чудеше дали не постъпва глупаво. В крайна сметка ако ги принуди да я молят за водат би могла да обвърже всички. И да ги командва. Тогава те нямаше само да убиват плъхове.
Или пък биха я нападнали накуп, за да ѝ отнемат водата, с която само ги дразни? Джейми твърдеше, че пикситата са зли. Но тя вярваше, че пикситата са убили майка ѝ....
Тя постави пълното ведро до пиксито.
-Давам ти го.
-Благодаря. Вече съм обвързана - каза тя официално. После се обърна и изпищя като прилеп. Пикситата се струпаха около ведрото. Някои го държаха, други пиеха. Изглеждаха изключително изнемощели. Мирифен дори не се опита да си представи как всички те могат да бъдат обвързани. Вместо това тя ги погледна. Тя си представи как ръце с дълги пръсти я хващат, как остри нокти и зъби я хапят и десетки пиксита я събарят на земята. Да. Те биха могли да го направят. Но дали ще го сторят? Бременната пикси, която отговаряше за водата не изглеждаше озлобена. Но тя бе обвързана и благодарна на Мирифен. Така че може би е решила да покаже най-добрата си страна. Празното ведро бе изцяло покрито със сребърен прах. Пиксито се поклони и каза сериозно.

-Може ли да получа още едно ведро господарке?
-Може.
Мирифен започна да сваля ведрото, докато пиксито говореше:
-Искаше да ми откажеш. Така че и другите да ти поискат вода и да се обвържат. Но не го направи. Защо?
Мирифен постави току-що напълненото ведро пред пиксито. Тя не смяташе да споделя всичките си мисли с пиксито и преброявайки думите като монети отвърна:

-Бях обвързана по същия начин. Обещах да служа на знахарката, в замяна на тайните на нейният занаят. Вършех доманинска работа, градинарство и дори миех вонящите ѝ крака. Удържах на думата си, но тя не удържа на своята. В крайна сметка годините ми бяха пропилени. Такова обвързване поражда омраза.
-Добър отговор! - пиксито наклони глава настрана - значи никога няма да ми заповядваш нищо?
-Бих могла - бавно отвърна Мирифен.

Пиксито присви очи.

-За какво? Да убиваме плъхове? Да те защитаваме добре?
-С плъховете е свършено. Вие ще продължите да ни защитавате, защото също искате вода. Не е нужно да давам заповеди за такова нещо.
Пиксито кимна одобрително
Добре казано. Няма да хабиш думи, за да ни обвързваш. Значи не обвързваш пиксита?
Мирифен прочисти гърлото си. сега е подходящият момент да запази Джейми в безопасност.

-Никога не трябва да наранявате детето на Джейми...започна тя предпазливо, но впоследствие осъзна че това пикси може да командва другите и се коригира.
-Трябва да гарантирате, че детето на Джейми няма да пострада.

Пиксито я изглежда яростно. На светлината на фенера лицето ѝ бе като издялано от камък.
-Значи все пак ме обвързваш? - тя се обърна към Мирифен и проговори в нощта.
-Почти ми хареса. Почти си помислих, че си внимателна и заслушаваш да се учиш. Но ти вярваш на глупави, жестоки истории.
Хвърляш думи като камъни. Обиждаш пикси. Но съм обвързана. Предавам се. Няма да навредя на детето и няма да позволя други да му навредят. Пиксито поклати глава. - Небрежните слова са опасни. За всички.

Тя си отиде. Мирифен вдигна фенера и се загледа след нея. Ловците си тръгнаха и взеха плячката със себе си. Вече се разсъмваше. Тънка ивица небе се показваше на ръба на хоризонта и Мирифен се прибра в къщата.

* * *

След като подремна няколок часа Мирифен започна да работи в къщата. Джейми спеше. В къщата имаше по-малко следи от плъхове. Те бяха само при кладенеца, където локви кръв оставаха върху сухата зем.
Но навсякъде имаше отпечатъци от пиксита: стъпки от малки боси крака в прахта или пък петна от сребро по кравата. Мирифен погледна нагоре, когато върху нея заваля сребърен прашец. На гредите на обора пиксито висеше като котка. В кокошарника Мирифен събра половин дузина яйца (всички кокошки бяха оцелели през нощта). Виждайки сребърни яйца по кокошките тя си помисли, че може да е имало и седем яйца. Тя забеляза едно пикси да спи дълбоко под първото стъпало на стълбите. Продължи без да спира. Да, плъховете ги нямаше, но сега къщата им бе пълна с пиксита. И Ако Джейми разбере това тя много ще се разстрои.
Мирифен направи яйца на очи и отряза последната филия хляб. Тя тъкмо бе сложила чиниите на масата, когато Джейми влезе в купнята, търкайки все още сънени очи. Тя изглеждаше ужасно. Преди Мирифен да я попита нещо, Джейми каза:
-Цяла нощ сънувах кошмари. Сънувах, че пиксита са откраднали детето ми. Че са се събрали на рояк и са го убили. Събудих се преиезори, но бях твърде уплашена, за да стана от леглото и да те проверя как си. Просто лежах, треперех и мислех, че ще бъда убита
-Съжалявам, че си сънувала такива кошмари. Но както виждаш аз съм добре. Сега седни да хапнем.
-Мъжете трябва да се върнат скоро. Дрейк определено може да прогони пикситата. Жалко, че не си научила нищо смислено от знахарката. Иначе можеше да направиш тласимани с рещу плъхове и пиксита.
Мирифен наклони глава в отгоговор, опитвайки се да не го приема като упрек-
-Ако знаех как да направя тези талисмани...просто трябва да се справим с това.
Тогава Джейми, уплашена каза:
-Бихме могли да използваме капана на майка ми. Да оставивм храна и вода за тях, после да ги обвържеш и след това да ги отпратим. Все пак трябва да дойдат за вода.
-Не мисля, че трябва да правим това скъпа. Освен това днес няма да пазя бунара, а ще спя с теб.
-Защо.
Мирифен най-накрая събра смелост. Вчера ѝ бе трудна да каже на Джейми, че трябва да пази кладенеца през нощта, но сега ѝ бе още по-трудна да обясни защо не трябва да го пази. Но тя все пак ѝ разказа за раненото пикси, млякото и последната си поръчка. Джейми първо почервеня, а после поблезня от ярост.
- КАК МОЖА?! - изкрещя тя когата Мирифен свърши.
-Как можа да доведеш пиксита в къщата, след всичко, което ти казах.
-Случи се преди да ми разкажеш историята си. И направих всичко правилно. Заповядах да не нараняват детето ти по никакъв начин.
-Да ги изгоним. - гласът на Джейми трепереше - да задържим водата, докато почнат да просят, а после ще я дадем, ще ги обвържем и отпратим. Това е единственият безопасен вариант!
-Не мисля, че това би било правилно. - Мирифен опита да задържи гласа си спокоен. Двете с Джейми рядко се караха.
-Пикситата не ми се струват опасни. А обвързаното пикси не ми изглежда по-различно от теб и мен, Джейми. Тя е бременна и мисля, че може да е знахарка. Тя каза...
-Ти обеща на Дрейк да се грижиш за мен. Ти обеща! А сега ти доведе пиксита в къщата. Как е възможно да лъжеш така?!
Тя скочи и избяга в стаята, оставяйки полуизядена храна на масата. Врата на спалнята се затръшна. Мирифен въздъхна примирено, но веднага след това се чу писък. Вратата се отвори толкова силно, че се удари в стената. Джейми влетя в кухнята.
-Пикси! Снощи е имало пикси в стаята ми. Не съм сънувала. Иди се увери!
Мирифен забърза към стаята. Когато влезе в нея там нямаше никой. Но в ъгъла на пода имаше петно от кръв и следи от малки крачета в сребърен прах.
-То току що е убило плъх - каза тя.
-А там? - Джейми посочи обвинително сребърният прах върху спалното бельо. И тогава посочи друго място.
-А тук - на прозореца имаше следа от сребро.
-Какво правят тук? Какво искат?
Джейми бе на ръба на истерията. Мирифен подозираше, че пиксито е преследвало плъха през леглото. Но сега за нея бе по-важно да успокои момичето.
Не знам. Но ще намеря входа и ще го заключа. И тази вечер също няма да си лягам. Ще те пазя.
Девокйта се разкъсваше между благодарноста и желанието да приеме закрилата ѝ и яда, че Мирифен е довела пиксита в къщата. До края на деня не можа да прецени какво изпитва. Мирифен посвети остатъка на деня си на правене на защити срещу плъхове и пиксита. В ъгъла, зад гърдите на Джейми имаше дълбока пролука в пода. Плъховете очевидно влизаха през нея, така че Мирифен намери няколко стари дъски в бараката, за да запуши дупката. Връщайки се в къщата, тя видя пикси, вкопчено в перваза на прозореца и надничащо в стаята. Но щом тя се приближи то скочи и изчезна безследно в сухата трева.
Тази нощ Мирифен затвори плътно вратите и прозорците, а самата тя седна на стол с твърда и права облегалка. Много преди полонощ я заболяха и гърбът, и главата. Тя се прозя и си обеща след като свърши работата си, утре да се наспи добре. Да спи в собственото си легло.
Тя бе събудена от удар в коляното. Мирифен объркана се огледа в тъмнината. Бледата лунна светлина се процеждаше през завесите и осветяваше леглото. Джейми дишаше дълбоко и равномерно. Втори удар по коляното я накара да погледне надолу. В краката ѝ, втренчена в нея стоеше пиксито. Още няколко седяха на перваза на прозореца. Трима бяха застанали на леглото като птици. И всички се взираха внимателно в Джейми. Тогава пиксито край Мирифен попита:
-Господарке, може ли да вземем малко вода?
Вратата на стаята все още бе затворена.
-Как се озовахте тук? - гласът на Мирифен леко потрепери.
-По начини, които плъховете не могат. Ти бе обвърза, помниш ли? "Трябва да се погрижиш детето на Джейми да не пострада" Трябва да съм тук, за да изпълня тази заповед. Останалите ми дадоха обещание. Изпълнявам желанието ти, но как ще го изпълня си е моя работа. И така господарке, може ли да взема малко вода.
-Мога сама да я държа под око. - Мирифен каза това с решителен глас, но гласът ѝ още трепереше.
Пиксито поклати глава
-Губиш време за лъжи! Ти не пазиш. В момента спеше. А аз съм обвързана. И трябва да го пазя.
Мирифен внезапно се изправи в стола си. Тя тихо излезе от стаята и пиксито я последва. Мирифен трескаво махна с ръка на останалите да се присъединята, но те не откъсваха очи от Джейми. Мирифен погледно умолително своето пикси, но то само поклати глава.
- Ти поиска отплата и това купи!
Мирифен се почувства като предателка, когато остави спящата Джейми под втренчените погледи на пикситата. Нейното пикси я чакаше нетърпеливо, докато тя запали фенера, за да си върне увереноста.
Край кладенеца се бе случило повторение на вчерашното клане. Стрелците нанизваха плъхове на стрелите си, както касапите нанизват шишчета. Сякаш днес имаше повече пиксита.
-Не те ли е страх, че ще останеш без плъхове? - попита Мирифен.
-Сушата доведе плъховете тук, но кладенецът и хамбарът за зърно ги накараха да останат - присви очи пиксито.
-Без нас плъховете щяха да изядят цялото зърно. Не бъдете алчни, ако някога си взимаме по някое яйце.
Мирифен отвори кладенеца. Тази нощ ведрото се спускаше по-дълго от когато и да е било. Тя тихо каза:
-Ако сушата продължи много дълго кладенецът ще пресъхне.
Пиксито я погледна и каза:
-Губиш думи за неща, които не можеш да промениш.
Девойката бавно вдигна ведрото. Всяко ведро с вода, което даваше на пикситата намаляваше количеството вода за нея и Джейми. Мирифен събра смелост и попита:
-Ако ти наредя да напуснеш фермата и да вземеш останалите пиксита със себе си ще трябва ли да го изпълниш?
Пиксито не отговори на въпроса, а вместо това каза:
-Ти ме обвърза, за да не пострада детето на Джейми. За да мога да го защитя трябва да съм там където е детето. - тя се взря в тъмнината - или детето трябва да е там където съм аз!
Тръпки пробягаха по гърба на Мирифен. Тя постави ведрото на кладенеца и пиксито каза с равен глас:
-Благодаря за водата, господарке. Длъжница съм ти.
Пикситата веднага заобиколиха ведрото. Но обвързаното пикси ги изгледа строго и те се наредиха в редичка. Нямаше достатъчно вода, всяко същество пиеше само за няколко мига, а след това друго заемаше мястото му. Въпреки това Мирифен трябваше да напълни четири ведра, преди цялата колония да утоли жаждата си.****
**** За плъхове думата е стадо, но тази дума не ми допадна, защото най-често я използват за едър добитък. За сурикати (които също са вид гризачи) думата е колония. Бел. на Георги Александров.) Ловците се разпръснаха. Само нейното пикси я последва в къщата. Къщата бе тиха. В полумрака на стаята тя седна на твърдия стол. Тя не виждаше пикситата, но знаеше, че са там. Каза си, че плъховете не могат да влязат в стаята, но явно нямаше начин да задържи пикситата отвън.

Тя се събуди късно на другата заран, когато Джейми разтърси рамото ѝ
-Ти спиш! Обеща да ме защитиш, но самата ти спиш!
Слънчевата светлина обля стаята. Мирифен очакваше сутрешната работа, а умората туптеше в главата ѝ.
-Направих всичко по силите си. Моля те Джейми, не се сърди. Нищо лошо не се случи.
-Това "нищо лошо" ли е? - Джейми пъхна талисмана в ръцете ѝ. Талисманът бе намазен със сребро, и сърцето на Мирифен се сви, когато позна своите мъниста и конци.
-Намерих го върху себе си, точно върху стомаха си. Бебето ме събуди, буквално гърчейки се вътре. Никога преди не се бе движило така.
Тя погледна Мирифен и каза с взискателен глас:
-Ти ли направи това? за какво е?
Мирифен бавно поклати глава и се опита да разгадае шарките.
-Може да талисман за нянакъв повратен момент...
-Значи не знаеш! Може да означава всичко. Всичко! - гласът на Джейми трепереше, а очите ѝ бяха плувнали в сълзи. - Погледни стаята. Прах от пиксита навсякъде. Можеха да ни прережат гърлата, докато спим!
-Но не ги прерязаха. Обвързах я, за да не пострада детето ти. Тя не може да те наради, без да пострада бебето. Няма от какво да се страхуваме. Сега ще донеса яйца за закуска. Ще се почувстваш по-добре, като хапнеш нещо.
-Ще се "почувствам по-добре" като се отърва от пикситата. Мирифен, знаеш какво да направиш. Така че го направи! Защо ги предпочиташ пред мен?
"Ако я прогоня тя ще трябва да вземе детето ти със себе си" - Мирифен преглътна тези неизказани думи. Тя не посмяла да разкрие, че клетвата с която е обвързала пиксито е нож с две остриета.
-Трябва да пусна петела от курника.
Когато Мирифен бързо излезе от стаята Джейми хвърли талисмана след нея
-Дори не можеш да ми кажеш какво ми причиниха! - извика тя.
Докато вършеше домакинската работа Мирифен забеляза следи от пиксита навсякъде в къщата. Следи в праха. Сребърни стъпки в долната част на вратата. Две крехки пиксита ровеха в старата градина, но нейните лехи бяха недокоснати. Какво ли търсеха в тази цаст на парцела? Дали ще откраднат и малкото, което е останало от овошките? Едната крава даде много малко мляко днес, а другата - нищо. Мирифен даде на всяка от тях вода и ги пусна на паша. Две пиксита спяха в плевнята, в празната ясла. Още две бестрашно я погледнаха с ахатовите си очи от сянката на полога.
Кокошките дадоха четири яйца, а тя намери и две изсмукани черупки. Тя ги смачка и ги хвърли на пилетата. Джейми не бива да узнава, че пикситата крадат яйца. Защо изобщо тя бе помогнала на тази малка женичка? (става дума за пиксито, не за Джейми - бел. моя)
За щастие в кухнята нямаше изпражнения от плъхове. Поне пикситата бяха полезни. Мирихен затопли водата и избърса праха от столовете и масата. Тя разреди млякото с вода и започна да бърка каша и яйца в останалата им вода. Мирифен сложи хараната и повика Джейми.
Но тя не дойде.
Джейми стоеше седнала на ръба на леглото, с широко отворени очи, прегърнала корема си.
-Мисля, че бебето исак да се роди днес. - каза тя задъхана.
-Веднага отивам при знахарката.
-И ме оставяш самичка на милоста на пикситата?! НЕ! Не, не можеш да си тръгнеш! Мирифен, ти доведе пикситата тук. И ако не смяташ да се отървеш от тях, поне остани и ме защити.
Това беше най-дългият ден в живота на Мирифен. Цяла заран състоянието на Джейми беше нестабилно. По обяд тя се почувства изтощена и задряма. Но в момента в който Мирифен стана, за да си тръгне от стаята Джейми се събуди.
-Не си тръгвай! не може да ме оставиш тук беззащитна!
-Но Джейми, знахарката...
-Виж ги! Виж ги! Те просто чакат да ми обърнеш гръб и да си тръгнеш. - Джейми посоми прозореца с трепереща ръка. Когато Мирифен се обърна пиксито от другата страан на прозорозеца скочи и хукна. По прозореца имаше сребърни петна. Сърцето на Мирифен се сви.
- Няма да излизам от къщата. Обещавам. Просто ще ида в кухнята, за да сипя малко вода.
Тя чу как някой бърза да излезе от коридора, преди вратата да се отвори. По стените имаше сребърни отпечатъци от ръце. Когато девойката влезе в кухнята тя видя много пиксита на различни места: в отворения килер, зад метлата, зад отворената врата... Мирифен грабва ведрото и черпака, затръшна вратата, грабва метлата за да се защити и ахна, когато не намери пиксита зад нея. Тя бързо отиде в стаята си. Нейните талисмани бяха навсякъде по леглото.Тя ги сгъна в престилаката си и отиде в стаята на Джейми, като затвори плътно всички врати след себе си. Джейми отново заспа.
Пикситата се върнаха на местата си, от външната страна на прозореца. Мирифен им размаха юмрук и те избягаха като уплашени котки. Остана само едно. То я погледна с нефритените си очи.
-Какво правиш? - попита пиксито знахарката, докато девойката изсипваше съдържанието на престилаката си в краката на Джейми. Мирифен не отговори, а спусна пердетата.
-Ще те защитя - обеща тя на спякото момиче. С треперещи ръце Мирифен сортира мънистра и вретена, различни конци и влакна, пера и кичури вълна. Тя хвърли крадешком поглед върху пиксито, което седеше на перваза на прозореца, преценявайки неговия размер и тегло. Спомни си цвета на очите и косата му. Мирифен не познаваше символа "пикси" на талисмана, но знаеше че чрез символите за "малък човек" който не трябва да влиза в стаята може да попречи на пикситата да влязат. Това трябваше да работи. Тя направи муската бързо, но внимателно, изненадана че пръстите ѝ помнят правилните възли и начина на връзване на перото.
Талисманът се оказа с размерите на малка чиния. Тя провери всеки възел, всяко мънисто. Да. Той ще работи. Тя го вдигна и когато погледна към прозореца с удоволствие забеляза, че лицето на пиксито е изкривено от безпокойство. То изкрещя като ядосана котка и падна на земята. Мирифен се усмихна тършествуващо и прикрепи талисмана на главата на леглото. Изведнъж Джейми изпищя рязко!
Тялото ѝ се разтресе в спазъм! Мирифен стисна силно ръката ѝ и зачака, докато болката утихне.
-Всичко ще бъде наред - увери тя девойката. - погледни нагоре. Направих талисман, за да не допусна пикси в стаята. Сега си в безопасност, скъпа
-Благодаря - каза Джейми, след което се изви от болка. Конттракциите продължиха два часа, спазмите ставаха по-силни и зачестяваха.
-Скоро - Мирифен продължаваше да успокоява Джейми. - Скоро твоето бебе ще се роди.
Но пристъпите следваха един след друг, а детето не се появяваше.
Докато Джейми стенеше между пристъпите Мирифен зачу стъпки и скърцане. Тя държеше под ръка метла, в случай че талисманът се провали, но той работеше добре. Пикситата не влизаха в стаята, въпреки че тя чуваше дрезгавите им гласове отвън. Минаха няколко дълги часа, откато Мирифен стисна ръката на Джейми и ѝ каза, че всичко ще е наред. Тя бавно осъзна, че я е излъгала.
Дългата лятна вечер бе вече приключила и в процепа на завесите се показа пълнолунието, което трябваше да "донесе" дете. Луната оссвети крехките силуети на пикситата, седнали на перваза на прозореца. Мирифен реши да ги игнорира. Тя даде на Джейми няколко глътки с вода и избърса потта от челото си. Виковете на Джейми отслабва с всеки нов пристъп.
Тогава между стенанията на Джейми, Мирифет дочу скърцане, сякаш котка драска по вратата, опитвайки се да влезе в стаята. Пиксито ѝ затовори през стъклото.
Трябва да ни пуснеш вътре. - гласът ѝ звучеше странно, почти отчаян. - Обвърза ме два пъти. Нека влезем. Детето е в опасност! Ти направи грешка с талисмана. Отвори вратата.
-НЕ! - прошепна Мирифен дрезгаво
- "Отивайте си!" - почта каза тя, но преглътна думите. Тя не можее да изпрати на смърт пикситата. Мирифен погледна уплашено талисмана, а после Джейми. Родилката не бе обезпокоена от нищо извън собственото ѝ тяло. С ръба на чаршашава Мирифен избърса потта от челото на девойката. Очите ѝ бяха затворени. Тя изстена тихо, крайно изтощена. Стомахът ѝ се сви, после отново се изправи. Девойката дишаше на хрипове.
- ПУСНИ МЕ ВЪТРЕ! - този път гласът на пиксито бе много по-висок. - Ти ме обвърза! Трябва да се уверя, че детето на Джейми няма да пострада, но ти не искаш да ни пуснеш! Детето ще умре в нея, а и тя с него, ако не ни пуснеш! Ти ме обвърза. Не мога да допусна то да пострада. Нека минем!
Не! - каза Мирифен, но веднага разбра всички възможни значения на тази дума и понижавайки глас каза "никога няма да те пусна вътре"

Джейми се размърда и отвори очи.
-Вода! - помоли тя.
-Недей да пиеш много - предупреди Мирифен и поднесе черпака към устните ѝ. Джейми отпи, след което се изви в болезнен спазъм. Когато той отмина тя каза.:
-Това не може да е нормално. Нямам повече сили. Детето трябваше да се роди.
- Първите раждания винаги са дълги - каза Мирифене, ненавиждайки се за лъжата.
"Джейми умира, умира мъчително, а детето умира с нея."
- Помогни ми - умоляваше я Джейми.
-Не знам какво да правя - призна безпомощно Мирифен
-Дрейк! О, Дрейк съжалявам - започан Джейми. - Много съжалявам, скъпи.
-Не може да се откажеш! Трябва да продължиш да опитваш, Джейми! Трябва!
Не мога - въздъхна тя тихо - не мога!
тя наклони глава настрани и затвори очи.

Внезапно стъклото се счупи, а парчетата паднаха по пода. Снарядът който го счупи уцели Мирифен в крака. Тя погледан надолу. Талисман. По рамката прималиво блестяха мъниста. Погледът ѝ бе прикован в спиралата, която завършваше с кичур коса. Собствената ѝ коса.
Собствената ѝ коса. Талисман за сън, за нея. Тя не можеше да отмести поглед. Мирифен падна на колене до леглото на Джейми, опитвайки се да преодолоее сънливостта си. Тя слабо го стисна с ръка, опитвайки се да го изведе от линията на погледа си. Не успя да го затвори с пръсти, но го покри с края на одеалото. Трябваше ѝ цялата воля, за да му обърне гръб.
На перваза на прозореца имаше пиксита, готови да нахлуят в стаята веднага щом тя заспи. Но талисманът ги държеше зад счупеното стъкло. Клепачите на Мирифен се затвориха, главата ѝ натежа. Тя препахапа устни и събра сили, за да отвори очи. В този кратък миг на перваза се появи пикси-стрелец. Той бавно дръпна тетивата и се прицели в Джейми.
-Не! - Мирифен бе готова да се моли - не, моля ви!
Една стрела изсвири и тя чу глух удар. Нещо се спука и мъниста заваляха по пода. Пикситата не стреляха по Джейми, а по талисмана и щом защитите му бяха изчерпани те се втурнаха в стаята като лавина. Мирифен сграби краяна одеалото, докато се опитваше да се изправи. Тя трябваше да защити Джейми. Опита се да вземе сънния талисман и да го хвърли през прозореца, но пръстите ѝ намериха само въздух.
Пиксито - знахарка се качи на леглото на Джейми. В едната ръка тя държеше малък черен нож, а в другата скъсания талисман на Джейми. Тя коленичи между разперените крака на Джейми. Момичето не помръдна. Мирифен се мъчеше да държи очите си отворени.
Пиксито срещне погледа ѝ. Нямаше никакво състарадание, само решителност.
-Ти сама си го избра. - тя постави талисмана върху корема на Джейми, след това грабна одеалото с грубите си пръсти и го избута настрани. Докато Мирифен потъваше в сън, пиксито ѝ каза
"Трябваше да си по-внимателна в избора на думи"

ЕПИЛОГ


Дневната светлина се изля пред счупения прозорец и заблестя върху парчетата стъкло. Мирифен примигна.Сигурно бе заспала. Време бе за ставане. Време е да напои кравите и да нахрани пилетата. Време е за закуската на Джейми...
-Джейми! - Мирифен най-накрая се събуди. Седнала на леглото на Джейми, пиксито отвори ръка. Колелцата на сънният талисман се спускаха на пода, тракайки и разпръсквайки се във всички посоки. След това тя хвърли и кичур от косата на Мирифен.
-Какво си направила? Какво направих? - сега когато сънният талисман бе разрушен спомените ѝ сякаш изплуваха от мрака. И изглеждаха ярки.
Изключително изтощена Джейми лежеше неподвижно на леглото. Плътно повитото бебе беше до нея. Очите му бяха затворени, но Мирифен видя как то движи устните си.
-О,Джейми - тъга обзе девойката. И когато очите на момичето изведнъж трепната и се отвориха сърцето на Мирифен едва не изскочи от гърдите ѝ. Джейми се усмихна слабо.
-Той е като баща си. Постоянно иска да яде.
-Това е хубаво. - това бе всичко, кожето Мирифен можа да кажа. Джейми отново затвори уморено очи. Това, обаче не бе изненадващо, тъй като дори устните ѝ бяха бледи.
-Тя ще живее - Мирифен трепна при гласа на пиксито.
- Благодаря - каза тя слабо. Сетне се изправи на крака и погледна въпросително пиксито.
-Повярва на глупави думи. Пикситата убивали бебета! Ха! Напротив, пикситата спасиха детето! И тя също бе спасена - малката женичка погледна мрачно Мирифен.
-И не само защото ми заповяда "не допускай нещо да навреди на детето", а мъртвата майка е вредна за детето. Помогнах, защото пикситата въобще не са мръсни или зли същества. Сега иди да издоиш кравите, да събереш яйцата и да сготвиш. Тя се нуждае от храна, подсилваща храна. Впрочем и пикситата също.
Когато Мирифен отиде в кухнята пиксито-знахарка я последва.
-Какво си направила - попита я девойката?
-Счупих глупавия ти талисман, който задържаше детето в нея. Извадих детето на бял свят. Порязах малко майката. Заедно помогнахме на детето да излезе.
-Рязала си я! - потръпна Мирифен - тя ще се оправи ли?
-Тя ще бъде болна и слаба. По-добре е отколкото да е мъртва. Нахрани ѝ, помогни ѝ. Тя ще се оправи. Сега тя е по-малко глупава.
-По-малко глупава?
-Тя разбра, че пикситата са спасили нея и бебето - пиксито вдигна рамене -и сега се държи една идея по-малко глупаво с нас.
-Благодаря - Мирифен срещна очите на пиксито.
-Съжалявам, че те обвързах. Бих поправила това, ако можех.
-Взех млякото - сви рамене пиксито отново - обвързах се.
Когато стигнаха до кухнята "тя" седна на пода с въздишка.
-А ти? - попита пиксито Мирифен - по-малко глупава ли си сега?
Ами...вината бе моя, нали? Когато направих талисман забраняващ на малки хора да влизат в стаята всъщност попречих на детето да се роди. Трябваше да съм по-внимателна.
Пиксито кимна мрачно.
- Сега и двете сте по-малко глупави. - след това се наведе към Мирифен. - Заета съм. Ще бъда тук.
Мирифен спря на вратата
Ти си знахарка, нали?
- Глупави думи. Аз не съм знахарка, а създателка на талисмани.
-Винаги съм искала да правя талисмани. - Мирифен не можа да сдържи тези думи.
Пиксито присви очи.
ще ме обвържеш ли, за да те науча как да ги правиш.
Девойката поклати глава в отговор.
-Не. Никога. Думите са твърде опасни, за да бъде обвързван някой с тях.
-Ще те науча - пиксито се усмихна - вече се учиш!

СЛЕДГОВОР
(няколко думи от преводача)

Робин Хоб е много уважавана авторка, известна у нас най-вече с трите трилогии за Придворният убиец и с Живите Кораби. Първо Бард се нахвана да я превежда, но се оказа че има правата само за Придворният убиец. После и МGB BOOKS, но те фалираха. След години чакане се нахванах да направя превод на Rain Wild Chronikles, а с тях на новелата Думи като монети (малко над 20 стр.) и повеста Капризната принцеса и петнистият принц (малко над 100 стр.). Заедно с Хрониките на Дъждовният народ съм превел над 2500 страници. Превеждал съм ту от английски, ту от руски като съм си помагал и с двата езика. Не съм се придържал към буквалният превод, считам че е много важно изречението да има смислов изказ, а не да се придържаме буквално към фразичките. Някои неща не могат да се превеждат буквално.
Позволил съм си волности, включително да включвам остарели диалектни думи, ако смятам че ще паснат по-добре на текста и атмосферата.

сложих всичко публично в wattpad, но за зла беда ми беше хакнат компютъра, наложи се преинсталация, загубих паролите, също и файловете и сега набирам на ръка. Много ми се иска текстовете, които съм превел да влязат и в читанка. Това е фенпревод, не искам авторски права, заплащане и подобни простотии. Правя всичко заради феновете, иска ми се творчествоот на Хоб да е по-достъпно. Знам че фенпреводи попадат тук (например на Пратчет или Алекс Кош). Лошото е, че не знам как да кача фенпревода. Видях и други преводи, ще съм благодарен ако някой използва този фенпревод и го пусне в читанка



Георги Александров/Джордж Ал


П.С. Надявам се новелата да ви е харесала. Ще се радвам да пуснете отзиви - за нея и за превода. Благодаря
П.П.С. Щом има предговор, не виждам защо да няма следговор.

Благодаря за превода! С интерес я прочетох и доста ми хареса. Преди време бях чела Робин Хоб и нещо не ме беше грабнала, но сега мисля, че трябва да й дам втори шанс.