Автономия

[mar1n3r0]

Ако беше прочел изобщо нещо щеше да си отговориш сам на въпросите.

[notman]

Anarchist, Socialist, Communist, Lover, Fighter, Writer - това отговаря на всичките ми въпроси.
Наистина си забавен - ако ти дадат 10 милиона долара, ще ги инвестираш в развитието на безпарично общество

[mar1n3r0]

Чудесно е, че поддържаш темата жива и актуална

[zelenkroki]

Струва ми се, някой държи да квалифицира и да подрежда колекции. Признавам, нямам възможност да вникна в дългите текстове, но с тези коментари тук, се разсейват другите ми занимания. А уж Ботът не нотифицира новите коментари във Форума? Явно, авторските текстове правят изключение.

Хубав ден на търсачите!

[danvan]

Нека позная - в описваното от теб първобитно общество онези, които не мислят като вас и предпочитат да се придържат към „фалшивите ценности и науки“, ще бъдат избити, нали?

Ако модераторите позволят:

Без съд и присъда. Имам дежа вю.

В соц-а се опитваха да ни промиват мозъците как частната собственост е ужасно нещо, но те поне не се бяха сетили да посегнат на науката и медицината.

Което не пречеше на другарите да тънат в разкош и да имат твърде много частна собственост, както се оказа.

[mar1n3r0]

И единия нечел и другия нечел, но имат мнение. Нищо от това което внушавате го няма в книгата, обикновено тролстване.

[danvan]

Обичам да говоря с факти:

Тези цитати от вашето творение ли са?

"Постепенно спряхме да се женим/омъжваме и да живеем в семейства. За нас това бе остаряла форма на егоизъм която водеше до доброволна самоизолация и странене от другите."

"Всъщност псевдо-техническия прогрес от миналото беше насилствен срещу мнозинството което не беше поискало тези промени нито питало за тях."

"Една голяма част от тях се приспособиха към новата система и заживяха в хармония според новите правила. Една немалка група сложи край на живота си неприемайки, че губи властта си и че не може да продължи да тероризира всички. Друга малка група продължи да се опитва да подкопава новата ни система без особен успех."

"Битието определя съзнанието."

"Аптеките се превърнаха в билкарници където просто съхранявахме и категоризирахме набрани билки по време на ежедневните ни излети."

"Седейки си на пейка в парка се замислих за близкото минало когато бяхме заливани от мас медии и псевдо-наука. Като лош кошмар понякога ме връхлитаха спомени за това което беше преди Автономия. Бяхме заливани от пропаганда денонощно за климатични промени, вреда от домашни животни и хора, въглероден диоксид и какви ли не небивалици."

Защото моя пост се базира на тях и други подобни, които нямах време да изровя.

За другите не отговарям, но мисля, че ми дължите извинение.

[mar1n3r0]

За кое да Ви дължа извинение не разбрах? Къде видяхте другари, соц, власт по вашите определения? Изобщо хвърлянето на изречения от контекста за какво трябва да е доказателство? Всичко което се описва се е случило защото автономни хора са решавали заедно така и как може да е иначе при положение, че няма държави, правителство и елит?

[danvan]

За това, че нарекохте коментара ми тролски.
Това че наричате тези, които не мислят като вас тролове и врагове отново ми навява едни спомени, прочее.
Бъдете здрав.

[mar1n3r0]

Разбира се, че е тролски защото прави внушения там където ги няма. Това е творба от жанра утопия/фантастика, така че няма защо да приемате лично най-ценното което притежаваме - безкрайно въображение и именно правото да си мислим за каквото пожелаем.

[Dreamer]

Всеки има право на мнение. А да нападаш някого заради убеждения и идеи, сякаш се връщаме назад където инакомислещите бяха за Белене. Ето и един цитат, може ли да познаете от къде е:

Според моите собствени виждания, съвсем свободно заявявам, че колкото по-дълго съществува частна собственост и докато парите са стандарт едва ли не за всичко, считам че нацията не може да бъде управлявана нито справедливо нито честно, тъй като най-доброто пада в ръцете на лошите, нито народът може да живее щастливо, тъй като всичките блага ще са за малцина, а останалите ще са изложени на абсолютната бедност. И оттук, базирайки се на мъдрото и добро управление на утопианците, всред които всичко е изкусно управлявано с малко закони, където добродетелите се награждават, всичко е по-равно и всеки живее в изобилие и сравнявайки ги с други нации, които си измислят все по-нови и нови закони, но все още не могат да регулират правилно управленческата си система и където всеки държи на своята собственост и поради това всички новоизмислени закони нямат силата нито да променят ситуацията, нито да предотвратят злото и дори е трудно за хората да разграничат кое е тяхно и кое не е, тъй като много съдии, корумпирани и безкрайно зависими, ежедневно демонстрират нарушаване на законите. И така, нахвърляйки всичкото това в мисълта си, мога да кажа че все по-добре разбирам защо Платон, вместо да се чуди какви нови закони да измисли е предпочел да не измисля нищо, което да не е приложимо към обществото, тъй като мъдър човек е предвидил, че само издигането на духовно ниво е единственият начин да се подобри положението на народа, че това не е възможно докато съществува частната собственост, тъй като всеки взема за себе си онова до което се добере, трябва ни пример — колко щастлив би бил народа, ако малцината разпределят богатствата си всред народа, тогава и само тогава ще се отървем от мизерията завинаги.

[Врял и кипял...]

Като сме подкарали с обширни цитати от книгата на бащата на тоталитаризма като идеология - Томас Мор, ще приведа част от реплика на Варлам Шаламов към британския визионер.
Със своите разкази Шаламов ни оставя свидетелство относно реалността на СВЕТЛАТА УТОПИЯ, която той с невероятен късмет е преживял. Тази утопия има точни координати - (включете GPS-а) Магаданска област на СССР (дн. РФ), поречието на р. Колима. Включете обаче и моралния си GPS.

Когато завърших фелдшерските си курсове и започнах да работя в болницата, основният лагерен въпрос — да живееш или да не живееш — беше свален и стана ясно, че само изстрел, удар с брадва или стоварила се на главата ми вселена могат да ми попречат да доживея до набелязания в небесата предел.
Чувствах всичко това с лагерното си тяло, без участие на мисълта. По-точно мисълта се появяваше, но без логическа подготовка, като озарение, увенчаващо чисто физическите процеси. Тези процеси нахлуваха в изнемощелите, измъчени скорбутни рани, които десетки години оставаха незатворени в лагерното тяло, в човешката тъкан, която оцеля от разкъсвания и запази, за мое собствено учудване, колосален запас от сили.
Видях, че формулата на Томас Мор се изпълва с ново съдържание. В „Утопия“ Томас Мор така определя четирите основни чувства на човека, чието удовлетворяване според него доставя най-висше блаженство. На първо място Мор е поставил глада — удовлетворението от погълната храна; второто по сила чувство е половото; третото е уринирането и четвъртото е дефекацията.
Точно от тези четири удоволствия бяхме лишени в лагера. На началниците любовта им изглеждаше чувство, което може да се изсели, да се закове, да се изврати… „Цял живот жива женка няма да видиш“ — това беше стандартният хумор на лагерните началници.
Лагерното началство се бореше с любовта в циркулярни писма, бдеше над закона. Алиментарната дистрофия беше постоянен и могъщ съюзник на властта в борбата с човешкото либидо. Но и трите други чувства бяха подложени на удари на съдбата в лицето на лагерното началство и претърпяха същите изменения, същите извращения, същите превъплъщения.
Гладът беше неутолим, и нищо не може да се сравни с чувството на глад, изсмукващ глад — това постоянно състояние на лагерника, ако той е по петдесет и осем, ако е от пътниците. Гладът на пътниците не е възпят. Събирането на паници в стола, облизването на чужди прибори, трохите хляб, които са изсипани на дланта и изблизвани — всичко това се движи към стомаха само като качествена реакция. Не е просто, пък и не е възможно да се удовлетвори такъв глад. Много години ще минат, преди арестантът да се отучи от вечната си готовност да яде. Колкото и да изяде — след половин-един час иска пак да яде.
Уринирането? Ами че незадържането на урина е масова болест в лагера, където гладуват и изнемогват. Какво удоволствие може да се изпита от такова уриниране, когато от горния нар върху лицето ти тече чужда урина — но ти търпиш. Ти самият лежиш на долния нар случайно, защото би могъл да лежиш и на горния, и тогава би уринирал по този, който е долу. Затова и не го псуваш на сериозно, просто избърсваш урината от лицето си и нататък спиш с тежкия сън с единствено съновидение — самуни хляб, летящи като ангели в небесата с реещ полет.
Дефекацията. Изпражненията на пътниците не е проста задача. Непосилно е да си закопчаеш панталона на минус петдесет градуса, пък и пътникът ходи по голяма нужда веднъж на пет дни, като опровергава не само учебниците по физиология, но дори и тези по патологична физиология. Изригването на изпражнения от сухи топчета означава, че организмът е изстискал всичко, което може да ти запази живота.
Нито един пътник не получава удоволствие или приятно усещане от дефекацията. Както и при уринирането — организмът се задейства против волята и пътникът трябва да побърза да си свали панталоните. Хитрият полузвяр-арестант използва дефекацията като почивка, като поемане на дъх по голготата на златния забой. Това е единствената арестантска хитрост в борбата срещу мощта на държавата, нейната милионна армия от конвоиращи войници, обществени организации и държавни учреждения. На тази велика сила пътникът се съпротивлява с инстинкта на собствения си задник.
Пътникът не се надява да има бъдеще — във всички мемоари, във всички романи пътникът ще бъде подиграван като мързеливец, който пречи на другарите си и предава бригадата, забоя, златния план на мината. Ще дойде някакъв предприемчив писател и ще изобрази пътника като смешен. Този писател вече прави такива опити, защото смята, че не е грехота да се посмее човек на лагера. Всичко, демек, си има време. Вратите на лагера не са затворени за шегата.
На мен пък такива думи ми се струват кощунство. Аз смятам, че да се съчини и да се изтанцува румба „Освиенцим“ или блус „Серпентинка“ може само подлец или предприемач, което често пъти е едно и също.
Лагерната тема не може да е тема за комедия. Нашата съдба не е предмет на хумористиката. Тя никога няма да стане предмет на хумора — нито утре, нито след хиляда години.
Никога няма да може да се подходи с усмивка към пещите на Дахау, към клисурите на Серпентинная.
Опитите да си починеш клекнал и с разкопчан панталон, за един миг, за по-малко от секунда, да се откъснеш от мъките на работата, са достойни за уважение. Но такива опити правят само новаците — нали после е още по-трудно да си изправиш гърба, още повече боли. Но новакът понякога прилага този незаконен начин да почине, краде от казионните минути на работния ден.
И тогава конвоят се намесва с автомат в ръка в разобличаването на опасния престъпник-симулант. Аз самият през пролетта на 1938 година бях свидетел на това как в златния забой на мина „Партизан“ конвоят си тресеше автомата и изискваше от мой другар:
— Покажи си лайното! За трети път клякаш. Къде ти е лайното? — обвинявайки полумъртвия пътник в симулация.
Лайното не беше намерено.
Пътникът Серьожа Кливански, мой колега в университета, втора цигулка в театъра на Станиславски, беше пред очите ми обвинен във вредителство и незаконен отдих по време на отделяне на изпражнения на минус шейсет градуса, — беше обвинен в това, че е забавил работата на звеното, на бригадата, на участъка, на мината, на района, на държавата: като в известната песен за подковата, на която не й достигнал един гвоздей. Серьожа не беше обвинен само от конвоя, наблюдателите и бригадирите, а и от собствените си другари в изцерителния и изкупващ всички вини труд.
В червата на Серьожа наистина не е имало лайна; позиви „за надолу“ обаче е имало. Но е трябвало да си лекар, при това не колимски, а някакъв столичен, континентален, предреволюционен, за да можеш да разбереш всичко това и да го обясниш на другите. А тук Серьожа чакаше да го застрелят по простата причина, че в червата му нямаше лайно.
Но Серьожа не беше разстрелян.
Разстреляха го по-късно, малко по-късно — на Серпентинката по време на масовите гаранински акции.
Моята дискусия с Томас Мор се проточи, но тя отива към края си. Унижожението на всички тези четири чувства, които бяха отъпкани, сломени, смачкани, все още не беше край на живота, защото всички те все пак възкръснаха. След възкресението — пък дори и след едно изкривено и уродливо възкресение на всяко от тези четири чувства — лагерникът седеше над дупката и с интерес чувстваше, че нещо меко пълзи по раздраните от язви черва, не причинява болка, а е нежно и топло, и като че ли на изпражнението му е жал да се сбогува с червата. С пръски и плясък изпражнението пада в септичната яма и дълго плува по повърхността, без да си намери място: това е началото, чудото. Вече можеш да уринираш дори и на части, да прекъсваш уринирането по свое собствено желание. И това също е малко чудо.
Вече срещаш очите на жените с някакъв смътен, неземен интерес — не с вълнение, не, понеже не знаеш какво имаш да им дадеш и дали е обратим процесът на импотентност, пък и по-правилно би било да го наречем кастриране. Импотентността за мъжете и аменореята за жените е постоянно законно следствие от алиментарната дистрофия или, по-просто казано, от глада. Това е този нож, който съдбата забива в гърба на всеки арестант. Кастрирането не възниква заради продължителното въздържание в затвора, в лагера, а по други причини, по-директни и по-сигурни. Разгадаването на въпроса е в лагерната дажба, каквито и да са формулите на Томас Мор.
Най-важно е да се победи глада. И всичките ти органи се напрягат, за да не ядеш прекалено много. Ти си гладен за много години напред. Ти с мъка разкъсваш деня на закуска, обяд и вечеря. Всичко останало не съществува в твоя мозък, в твоя живот от много години. Ти не можеш вкусно да се наобядваш, плътно да похапнеш, да станеш от масата сит — ти през цялото време искаш да ядеш.
Но идва час, ден, когато ти с усилие на волята отхвърляш мисълта за храната, за яденето, за това дали ще има елда за вечеря или ще я оставят за утре за закуска.
[...]

Из разказа „Атински нощи“ на Варлам Шаламов

За финал друг (вече кратък) цитат:

„Никакви изкуствени райове, просто естествени адове.“
(Гео Милев - из писмо до Николай Лилиев)

[mar1n3r0]

24
Най-трудната част от прехода към Автономия неизменно беше личното израстване. След хиляди години стадно съществуване хората бяха отвикнали да мислят и действат самостоятелно и сега те бяха като деца които се учат да ходят без помощта на родителите си в лицето на държавата и корпорацията. Конфликта група-индивид се появяваше постоянно. Най-силни представители на груповото мислене бяха традиционалистите и технократите. Традиционалистите бяха свикнали да действат праволинейно, да се противопоставят на всяка промяна и да следят за това отделни личности да не се отклоняват от правия път. В миналото това бяха доносниците, агитаторите на властта и почитателите на традиционните ценности. Те имаха един единствен модел за живот и се стремяха всячески към налагането му върху другите непризнавайки тяхната автономност. Тази аморфна маса беше движена основно от страх от различните. Нейна пълна противоположност беше групата на технократите. Те представляваха основно крило от трансхуманисти които продължаваха упорито да се опитват да заместят всичко природно в човека със синтетичен еквивалент. Тази група беше също така агресивно настроена към всяко отклонение от техните вярвания както традиционалистите. Те имаха за своя основна цел борбата с природата във всичките й форми. Двете групи макар и диаметрално противоположни бяха учудващо единни в своето общо разбиране, че всички трябва да бъдат като тях. Те саботираха много гласувания и асамблеи чрез шумни спорове, провокации и внушения. През тяхната призма имаше само те и ние и на всеки трябваше да бъде залепен етикет. Разбира се между тях имаше и огромни разлики. Докато традиционалистите бяха водени най-вече от страх от промяна, то трансхуманистите бяха водени от жажда за разрушителни промени. Така те взаимно се неутрализираха което отслабваше тяхното влияние и не успяваше да наруши индивидуалните свободи на всички останали участници. Въпреки постоянните им опити за установяване на универсални истини и модели на поведение, както и отхвърляне на всяка самостоятелност тяхната истеричност отблъскваше потенциални симпатизанти. Мнозинството хора потърпевши от предишната власт на всяка от двете групи бяха развили достатъчно критично мислене за да ги подминават с пренебрежение и усмивка.

[mar1n3r0]

Феноменът обществена хипноза

Един феномен от близкото комшарно минало не ни даваше мира. Решихме да изследваме феноменът на обществената хипноза. Той се изразяваше в целенасочено хипнотизиране на обществените маси от елита чрез изграждане на хипотези и теории които предизвикват чувство на страх, безсилие и незначимост. От своя страна хипнозата се провеждаше като психотерапия чрез постоянно повтаряне с назидателен тон по всички медии. Такива бяха всякакви апокалиптични сценарии пропагандирани постоянно, придаване на прекалено голяма тежест на незначителни по мащаб проблеми, изфабрикуване на несъществуващи такива както и манипулиране на самата история. Сега когато бяхме успяли да прекратим хипнозата искахме да я изучим за да можем да се предпазим вбъдеще. В основата й стоеше принципа за разказване на живота като приказка. Учените играеха ролята на придворни лакеи които спрямо финансирането един път потвърждаваха нещо, а на следващата година го отричаха и това се повтаряше множество пъти. Медиите играеха ролята на назидателния родител който хока и строява, а несъзнателната роля на горкия зрител на целия този цирк беше на беззащитното дете обвинявано и поучавано отвсякъде. Чрез тази ловка схема за подсъзнателна манипулация работеща безотказно от векове се предизвикваха войни, създаваха се несъществуващи пандемии, дефинираха се теории и хипотези за произхода на човека които манипулираха напълно историята. Начинът по който действаше всичко това можеше да се опише най-лесно с влизането на индивидуалния мозък в авариен режим на страх. Този страх блокираше всички рационални опити за обяснение, търсене и сравняване на факти и критично мислене. От своя страна това пораждаше реакция на паническо търсене на спасение отваряйки широко вратата за установяване на диктатори които да донесат решението. Шаблонът винаги бе един и същ – дефиниране на несъществуващ проблем, пропагандирането му до припадък, създаване на обществена реакция и предлагането на “решение”. Множество цивилизации бяха паднали жертва на този префинен терор. Толкова много, че ние дори не знаехме кои са били те поради постоянно подменяната и пренаписвана история. Това което осъзнавахме добре бе, че всичко това бе възможно поради няколко наши фундаментални грешки в подхода ни към живота. На първо място ние вярвахме на авторитети, а тяхното фабрикуване бе най-лесното нещо на света в предишната система на собственост и пари. На второ, имахме разделение на труда което ни правеше особено уязвими и безкритични към това което не ни беше познато. Не на последно място всяка хипотеза създаваше разделение в обществото, а елита внимателно култивираше тези приели тезата им и осмиваше критичните използвайки античния принцип на разделяй и владей. След като постигнеше своето схемата се повтаряше като този път правоверните поддръжници бяха жертвани за налагане на следващата изфабрикувана теза. Тяхната лоялност беше техният жертвен агнец.

[Dreamer]

Този феномен на обществената хипноза разкри невероятната сила на масовата манипулация и въздействие. Но както вече бяхме научили, новият свят на автономия и колективизъм ни научи да се предпазим от този вид манипулации.

Нашата реакция към обществената хипноза беше реформа на образователната система. Ние започнахме да учим хората от ранни години как да разпознават манипулативни техники, как да бъдат критични към информацията и как да проверяват фактите. Научихме ги да разграничават мненията от научните факти и да развиват собственото си критично мислене.

Освен това, хората вече не се поддаваха на еднозначни авторитети, а предпочитаха да обсъждат и проверяват информацията, преди да я приемат. Масовата манипулация с хипнотизиране вече не имаше успех.

Създадохме и система за децентрализирана информация и новинарска мрежа, където хората могат да споделят новини и анализи, предоставяйки на останалите инструменти да проверят и оценят информацията.

Този опит с обществената хипноза ни научи, че колективната мъдрост и критичното мислене са най-силните оръжия срещу манипулацията и масовата хипноза. Научихме как да се предпазваме и как да създаваме собствена информация, базирана на факти и истински интереси, а не на манипулативни мотиви. Този опит укрепи нашия свят на автономия и го направи по-устойчив към бъдещи предизвикателства.

p.s. Не е лошо, директно от chatGPT. Очевидно подобни текстове не са рядкост, защото ИИ се оправя

[mar1n3r0]

Против съм автоматизация там където не съм я пожелал. В книгата се говори за това - само там където я желаем. В случая е по-скоро насилствена както с всичкия им псевдо-прогрес. Справка ИИ за индианците е била огнената вода с която са били деморализирани и завладяни.
Обществото ни е базирано на безкрайна власт на производителя и навиране в лицето на потребителя без никакво демократично запитване или гласуване какво иска потребителя. Той е поставен в ролята на жертва бомбардирана с реклама и маркетинг. Дресиран систематично да приема всичко което бог Пазар му наложи. Не съм против технологиите, против съм неправилните технологии - тези които се използват за контрол, а повечето които мислим за безобидни са именно това.

[notman]

Тук виждаме типичен пример на човек, който е написал повече книги, отколкото е прочел.
Ако беше чел повечко, щеше да има представа как функционира пазарът, какво представлява и как функционира държавата и не на последно място - нямаше да прави смехотворни сравнения между изкуствения интелект и огнената вода.
Смущава ме как все повече хора развяват невежеството си и едва ли не се хвалят с него.

[mar1n3r0]

Блажени са вярващите Свободата е робство, войната е мир, невежеството е сила.

[Dreamer]

Блажени са вярващите Свободата е робство, войната е мир, невежеството е сила.

Много добър цитат от 1984

[mar1n3r0]

Блажени са вярващите Свободата е робство, войната е мир, невежеството е сила.

Много добър цитат от 1984

Представя ни се като фантастика, а всъщност е описвал реалността. Особено видно днес в частта цензура и пренаписване на всяка една съществуваща книга, макар да има и нови методи като например давене на ценната информация в море от безполезна и използването на осмиването/троленето като по-ефикасен метод от директната забрана.

[danvan]

Тук виждаме типичен пример на човек, който е написал повече книги, отколкото е прочел.
Ако беше чел повечко, щеше да има представа как функционира пазарът, какво представлява и как функционира държавата и не на последно място - нямаше да прави смехотворни сравнения между изкуствения интелект и огнената вода.
Смущава ме как все повече хора развяват невежеството си и едва ли не се хвалят с него.

Оставете го да си говори сам, не му тролете в темата

[Dreamer]

Блажени са вярващите Свободата е робство, войната е мир, невежеството е сила.

Много добър цитат от 1984

Представя ни се като фантастика, а всъщност е описвал реалността. Особено видно днес в частта цензура и пренаписване на всяка една съществуваща книга, макар да има и нови методи като например давене на ценната информация в море от безполезна и използването на осмиването/троленето като по-ефикасен метод от директната забрана.

Мога само да добавя, че Матрицата все пак не е документален филм

[mar1n3r0]

100% Основополагащ филм за всички търсачи на истината.
Децата на 90-те знаят защо:

свобода на словото - мъртвa
свобода на движение - мъртвa след 2020
свобода на мисълта - мъртва
свобода да приемаш каквото искаш в твоето тяло - мъртва
свобода да правиш каквото поискаш стига да не пречиш на другите - мъртва
кое остана живо?
да купуваш боклуци и да работиш

[danvan]

Кой ти пречи да отидеш в гората и да живееш от гъби и горски плодове? Даже можеш да си събереш група с подобно мислене и да си направите скромна комуна. Изоставени села колкото искаш. Никой няма да ви попречи да си построите къщи, никой няма да кара да работите за пари и си купувате боклуци, никой няма да ви закача, ако не пречите с нищо на останалите и не държите никого насила там. Ще си обработвате земята, ще си събирате съчки за отопление през зимата, ще си ядете екологични продукти за без пари, без боклуци и прочее и ще бъдете щастливи настрани от цивилизацията. Няма да ви натрапват лекарски грижи или лекарства. Ще си се лекувате с билки. Сега, не се обзалагам че продължителността на живота няма да е по ниска от средната, но пък всеки има право да живее както иска, ако не вреди на околните.

[Врял и кипял...]

Една публична лекция на Дмитрий Глуховски (едно дете на 90-те), също така и интервю с него.

Правда, оправдание и самооправдание. Публичная лекция Дмитрия Глуховского

Дмитрий Глуховский. Антиутопия и жизнь. Каково жить в мире "Поста"? Война обращает свободное поколение в рабство.

Нагъл трол е тоя Глуховски!...

[mar1n3r0]

Пичове, това е книга от жанр научна фантастика не футболен фен клуб А както знаем всеки автор има право да пише каквото си иска и всеки читател чете каквото му харесва. Има други форуми за убеждаване, спорене по странични теми несвързани с книгата и всякакъв офтопик. О, чакайте забравих, че в любимите ви социални мрежи ви забраняват за всичко и всъщност нямате къде да отидете.

[Врял и кипял...]

... това е книга от жанр научна фантастика...

Прочети „Бъдеще“ или „Граничен пост“ на Дмитрий Глуховски - тези два романа са научна фантастика.
Освен това са и пълноценни художествени творби: с раздвижено повествование, интригуващи диалози, убедителна картина на въобразения свят, разнообразие от персонажи с впечатляващи характери, интересни конфликти, увличащ съспенс и най-вече това са текстове със стил и с разтърсващо интелектуално послание.
- - -
А не само stagnum от предълги абзаци с тегави описания и напъни за визионерство. Относно граматичните „отклонения“ и пунктуационните пропуски - хайде, няма да се заяждам.

[mar1n3r0]

Благодаря за споделените интересни книги. Няма нужда от поучителния тон. Всеки си има визия за нещата и идеята не е да се копира стил. Изкуството толкова залитна към антиутопии, неслучайно тъй като целта е да има отчаяние и обезсърченост, че предпочитам жанр утопии които вдъхват оптимизъм и показват, че друг по-добър свят е възможен.

[danvan]

Една публична лекция на Дмитрий Глуховски (едно дете на 90-те), също така и интервю с него.

Правда, оправдание и самооправдание. Публичная лекция Дмитрия Глуховского

Дмитрий Глуховский. Антиутопия и жизнь. Каково жить в мире "Поста"? Война обращает свободное поколение в рабство.

Нагъл трол е тоя Глуховски!...

Много любим автор, освен че е трол Безпощадно описва всички безумия в тоталитарното пост-соц руско общество. А го обявиха за враг в Русия през лятото на 2022, в разгара на войната. Предполагам че е изразил отвращение от случващото се.

[Врял и кипял...]

Няма нужда от поучителния тон.

Не съм артикулирал каквото и да е било с дидактичен вектор. Само изразих лично отношение спрямо патетичната логорея под заглавие „Автономия“.
Бъди здрав и все така плодовит!