Краят на диктатурата на вещите и групите
След години живот на ползване на вещи вместо притежанието им вече ясно си давахме сметка как те ни бяха влияли в миналото. Освен, че изчезна фетишизма и манията по стоки се случиха и много по-дълбоки социални психологически промени. Дадохме си сметка, че цялото устройство на обществото ни преди бе движено от култа към продукти. Например колите породиха фен клубове и такава пристрастеност у хората към тях, че естествените обитатели на градовете – пешеходците бяха се превърнали в дискриминирано малцинство. Те не само трябваше да дишат изгорелите газове на групата от самозабравили се автомобилисти, но и да пресичат само на указани места както и да ползват едва 10% от площта на пътищата. Но в крайна сметка си дадохме сметка, че това беше по същество властта на производителите на автомобили проектирана върху тяхната група за влияние. Тоест корпорациите използваха технологията за да наложат скрита невидима форма на власт чрез колите. Този пример ни припомни още много други случаи за диктатура на мнозинството над малцинството в предишната система. Когато хората още притежаваха деца като частна собственост те придобиха чувството за изключителност и право на привилегии спрямо другите при все, че това не беше постижение и биологически повечето хора можеха да го правят. Групата на родителите бе една от най-експанзивните и диктаторските налагайки нормата на шум и крясъци над тихото малцинство от бездетни които искаха тишина и спокойствие на публични места. Именно частната собственост над децата водеше до този синдром на изключителността, както и формирането на групово мислене както при автомобилистите. Сега когато децата вече не бяха ничия собственост тази група се саморазпадна по естествен път също както и автомобилната. Всякакви безумни и безотговорни моди от миналото като притежание на домашни животни също бяха довели до грандиозни проблеми с неконтролируемо увеличаваща се кучешка популация в градовете, възраждане на бездомните кучета и агресията. След прехода към Автономия животните вече не живееха в градовете, а в естествената си среда. Групата на кучкарите също упражняваше своята диктатура над останалите хора считайки, че мнозинството им гарантира правото да доминират. На практика всичко това идеше да покаже, че личната свобода бе тотално потъпкана в ерата на консумеризма. С края на личните притежания нанесените щети на малцинството бяха поправени а групите се саморазпаднаха. Обществото вече бе съставено само от автономни независими индивиди които функционират като едно цяло в планетарен мащаб.
Автономия
Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!
Re: Автономия
mar1n3r0
ПОТРЕБИТЕЛСКА СТАТИСТИКА
Регистрация:17 август 2023 (четвъртък) 16:14Последна активност:16 септември 2023 (събота) 10:33Брой мнения:39 | Всички мнения на потребителя
(0.15% от всички мнения / 1.30 мнения на ден)Най-активен форум:Авторски текстове
(39 мнения / 100.00% от мненията на потребителя)Най-активна тема:Автономия
(39 мнения / 100.00% от мненията на потребителя)
М-даа, само за 1 месец е паднало голямо торлене! Литературният напън дори не ми се коментира!
ПОТРЕБИТЕЛСКА СТАТИСТИКА
Регистрация:17 август 2023 (четвъртък) 16:14Последна активност:16 септември 2023 (събота) 10:33Брой мнения:39 | Всички мнения на потребителя
(0.15% от всички мнения / 1.30 мнения на ден)Най-активен форум:Авторски текстове
(39 мнения / 100.00% от мненията на потребителя)Най-активна тема:Автономия
(39 мнения / 100.00% от мненията на потребителя)
М-даа, само за 1 месец е паднало голямо торлене! Литературният напън дори не ми се коментира!
Re: Автономия
Благодаря, че се грижите публикацията винаги да е най-отгоре 
Re: Автономия
Качествено новата мисъл
За първи път се наложи да дефинираме ново понятие откакто вече нямаше закони. Появата на качествено новата мисъл бе по необходимост. Голяма група хора все още бяха просто един шаблон, каша от понятия от всички предишни системи в които бяха живяли. Те бяха неспособни да генерират нови идеи което спъваше прогреса сега когато живеехме в Автономия. Тази група бе доста голяма и бе съставена от хора които или бяха живели добре за сметка на другите в предишните системи или просто нямаха капацитета да създават нов смисъл сега когато нямаше кой да го създава вместо тях и когото да следват. Техните мозъци бяха като кутии пълни с остарели понятия от които не могат да се отърват и така нямаше място в кутията за нови идеи. Те се деляха на няколко големи подгрупи – критикуващите, осмиващите и търсещите водачи. И трите продължаваха да използват остарели термини на несъществуващи системи и държави. Те бяха твърде емоционално свързани с миналото за да могат да се приспобят към бъдещето. Критикуващите и осмиващите се бяха превърнали в оратори по площади които търсеха утеха в други с техните спомени. Търсещите водачи се закачиха за най-дейните наоколо търсейки сигурност и утеха в познатото. Това в старите системи би довело до власт или поне йерархия, но тук и сега когато вече живеехме без тях дейните и идеините просто изпъкваха и бяха социално познати, но тяхната слава не водеше до привилегии и издигане. Те бяха достатъчно съзнателни да намират удовлетворение в безкористния си принос. Материализма беше останал в миналото и вече ги нямаше детските стимули за развитие като нови придобивки и класови стоки. Благодарение на връзката между двете системи – Cyber Stasis и Cyber Acid по-активните хора просто придобиваха репутация на допринасящи повече което им даваше статут на експерти при взимането на политически решения. При практикуването на течна демокрация ние често делегирахме нашия глас на човек с по-висока репутация който е експерт в областта си. Гъвкавата форма на взимане на решения обаче правеше така, че можехме да комбинираме личния си глас когато се чувстваме компетентни с делегирания когато не сме и с репутацията за да може да бъде глобално функционираща система. Това се оказа една функционираща и адаптираща се система която направи Автономия работеща дори при близо 50% неактивни хора. Бяхме намерили заместителя на консуматорската култура.
За първи път се наложи да дефинираме ново понятие откакто вече нямаше закони. Появата на качествено новата мисъл бе по необходимост. Голяма група хора все още бяха просто един шаблон, каша от понятия от всички предишни системи в които бяха живяли. Те бяха неспособни да генерират нови идеи което спъваше прогреса сега когато живеехме в Автономия. Тази група бе доста голяма и бе съставена от хора които или бяха живели добре за сметка на другите в предишните системи или просто нямаха капацитета да създават нов смисъл сега когато нямаше кой да го създава вместо тях и когото да следват. Техните мозъци бяха като кутии пълни с остарели понятия от които не могат да се отърват и така нямаше място в кутията за нови идеи. Те се деляха на няколко големи подгрупи – критикуващите, осмиващите и търсещите водачи. И трите продължаваха да използват остарели термини на несъществуващи системи и държави. Те бяха твърде емоционално свързани с миналото за да могат да се приспобят към бъдещето. Критикуващите и осмиващите се бяха превърнали в оратори по площади които търсеха утеха в други с техните спомени. Търсещите водачи се закачиха за най-дейните наоколо търсейки сигурност и утеха в познатото. Това в старите системи би довело до власт или поне йерархия, но тук и сега когато вече живеехме без тях дейните и идеините просто изпъкваха и бяха социално познати, но тяхната слава не водеше до привилегии и издигане. Те бяха достатъчно съзнателни да намират удовлетворение в безкористния си принос. Материализма беше останал в миналото и вече ги нямаше детските стимули за развитие като нови придобивки и класови стоки. Благодарение на връзката между двете системи – Cyber Stasis и Cyber Acid по-активните хора просто придобиваха репутация на допринасящи повече което им даваше статут на експерти при взимането на политически решения. При практикуването на течна демокрация ние често делегирахме нашия глас на човек с по-висока репутация който е експерт в областта си. Гъвкавата форма на взимане на решения обаче правеше така, че можехме да комбинираме личния си глас когато се чувстваме компетентни с делегирания когато не сме и с репутацията за да може да бъде глобално функционираща система. Това се оказа една функционираща и адаптираща се система която направи Автономия работеща дори при близо 50% неактивни хора. Бяхме намерили заместителя на консуматорската култура.
Re: Автономия
Дуалността остана в историята
Най-трудната промяна бе тази на парадигмата ни на мислене. В стария свят ние бяхме индоктринирани от деца в дуалността на света. В бинарно мислене на нули и единици. Имаше само добро и зло, бяло и черно, вярно и невярно, истина и лъжа. Тази матрица се базираше на внушената ни фалшива история. Бяхме убеждавани, че ние като субект сме отделни от природата и се борим с нея. Това естествено не беше така, ние самите бяхме толкова природа колкото и всеки камък и листо. Но внушението ни отделяше и ни създаваше общ враг с който да се борим. По същия начин в миналото съществуваше и разделението индивид – общество. Индивида се бореше за себе си в свят на конкуреция с другите. Сега всички тези изкуствени концепции отпаднаха. Всички бяхме едновременно едно, заедно, но и неотменими автономни личности. Дуалността като принцип управляващ усещането ни за света вече не съществуваше. Доброто бе зло и злото бе добро. Боравехме с информацията като теория на вероятностите, а не като догма. Например, в платформата за новини Cyber Witness нямаше контрол над информацията и проверители на факти които да казват кое е истина и кое не. Всяка новина представляваше просто процент вероятност дадено събитие да се е случило. Колкото повече хора го потвърдяха толкова по-вероятно беше то действително да се е случило. Но ние вече не търсехме и не се вкопчвахме отчаяно в дуалността. Всеки сам определяше при какъв процент вероятност да вярва на нещо или не. Това ново разбиране за света, този нов мироглед ни правеше имунизирани срещу контрол над информацията и търсене на пастир. Несъмнено ключова част за сриването на йерархията в обществото. Вече нямахме нужда от представители, проверители, авторитети и лидери. Действахме като невронна мрежа от самостоятелни единици в която никой не можеше да влияе на другия. Промени се стилът на писане, културата, изкуствата. Те станаха неутрални и още по-абстрактни. Веднъж завинаги успяхме да се справим с главната задача – никога повече да не може да се повтори старото римско правило – “разделяй и владей”.
Най-трудната промяна бе тази на парадигмата ни на мислене. В стария свят ние бяхме индоктринирани от деца в дуалността на света. В бинарно мислене на нули и единици. Имаше само добро и зло, бяло и черно, вярно и невярно, истина и лъжа. Тази матрица се базираше на внушената ни фалшива история. Бяхме убеждавани, че ние като субект сме отделни от природата и се борим с нея. Това естествено не беше така, ние самите бяхме толкова природа колкото и всеки камък и листо. Но внушението ни отделяше и ни създаваше общ враг с който да се борим. По същия начин в миналото съществуваше и разделението индивид – общество. Индивида се бореше за себе си в свят на конкуреция с другите. Сега всички тези изкуствени концепции отпаднаха. Всички бяхме едновременно едно, заедно, но и неотменими автономни личности. Дуалността като принцип управляващ усещането ни за света вече не съществуваше. Доброто бе зло и злото бе добро. Боравехме с информацията като теория на вероятностите, а не като догма. Например, в платформата за новини Cyber Witness нямаше контрол над информацията и проверители на факти които да казват кое е истина и кое не. Всяка новина представляваше просто процент вероятност дадено събитие да се е случило. Колкото повече хора го потвърдяха толкова по-вероятно беше то действително да се е случило. Но ние вече не търсехме и не се вкопчвахме отчаяно в дуалността. Всеки сам определяше при какъв процент вероятност да вярва на нещо или не. Това ново разбиране за света, този нов мироглед ни правеше имунизирани срещу контрол над информацията и търсене на пастир. Несъмнено ключова част за сриването на йерархията в обществото. Вече нямахме нужда от представители, проверители, авторитети и лидери. Действахме като невронна мрежа от самостоятелни единици в която никой не можеше да влияе на другия. Промени се стилът на писане, културата, изкуствата. Те станаха неутрални и още по-абстрактни. Веднъж завинаги успяхме да се справим с главната задача – никога повече да не може да се повтори старото римско правило – “разделяй и владей”.
Re: Автономия
Частна собственост над децата от страна на родителите???!!!???!!! Това някакъв нов вид транс хуманизъм ли е? Десакрализация на отношението "майка-дете" и приравняването му към комерсиалните отношения на Частната собственост?????? Много ви моля да не смесвате несъотносими неща. Мисля, че децата не са и не могат да бъдат стока за да се учредяват или отнемат някакви отношения на частна собственост върху тях. Това би трябвало да е очевидно за всеки родител!
Re: Автономия
Мисля, че Ви убягва фантастичния елемент във фантастиката. Ако ви травмира четенето може да смените с друга литература която не ви натоварва. Идеята на изкуството е липсата на граници и пълната свобода на изразяване.
Re: Автономия
Премахването на идентичността като основа на Автономия
В края на предишната система имаше силно движение наречено Web 3.0 което се опитваше да децентрализира интернет. То отрече йерархичния модел – клиент-сървър и се върна към комуникацията човек-човек. Въпреки това то не постигна нищо значимо и се провали защото не се отказа от трите основополагащи стълба на системата – идентичност, собственост, пари. Вместо да ги отрече изцяло движението се опита просто да ги децентрализира. Идентичността вече не беше съхранявана на централен сървър, а при самия потребител. Новите крипто пари се базираха на тази нова децентрализирана идентичност. По същество обаче това не променяше нищо, а просто рестартираше играта по същите правила. Всеки започваше от нулата в нова монетарна система, състезаваше се да натрупа най-много от новата валута и на свой ред достигаше монополно положение. Така децентрализацията не успяваше да реши основния проблем – натрупването и монополизацията на всеки ресурс и всяка среда. Автономия се върна към корените на интернет – анонимността. При изначална анонимност собствеността и парите губеха смисъл. Когато нямаш субект към когото да бъде прикачено притежание се обезсмисляше цялата концепция. При липса на частна/лична собственост всички ресурси и блага станаха обща собственост по подразбиране. Това доведе до промяна там където тя имаше най-голямо значение – в процесите на производството. Липсата на собственост сложи край на стоките за лична употреба. Всеки продукт вече се произвеждаше за многократна последователна употреба. Това на свой ред обезсмисли плановото остаряване. Модела на дистрибуция и консумация също се промени драстично. Точките за продажба в миналото като молове, хипермаркети, супермаркети и магазини сега бяха просто публични депа за взимане и оставяне на неща. Нямаше контрол или система за отчитане. Изобилието породено от автоматизацията и липса на собственост промени самата мисловна рамка. Краденето и присвояването губеше смисъл когато всичко навсякъде е безплатно. Хората произвеждаха неща за да задоволят двете свои вродени потребности – нужда от реализация, изразяване и взаимопомощ. Те замениха модела на трупане и печалба.
В края на предишната система имаше силно движение наречено Web 3.0 което се опитваше да децентрализира интернет. То отрече йерархичния модел – клиент-сървър и се върна към комуникацията човек-човек. Въпреки това то не постигна нищо значимо и се провали защото не се отказа от трите основополагащи стълба на системата – идентичност, собственост, пари. Вместо да ги отрече изцяло движението се опита просто да ги децентрализира. Идентичността вече не беше съхранявана на централен сървър, а при самия потребител. Новите крипто пари се базираха на тази нова децентрализирана идентичност. По същество обаче това не променяше нищо, а просто рестартираше играта по същите правила. Всеки започваше от нулата в нова монетарна система, състезаваше се да натрупа най-много от новата валута и на свой ред достигаше монополно положение. Така децентрализацията не успяваше да реши основния проблем – натрупването и монополизацията на всеки ресурс и всяка среда. Автономия се върна към корените на интернет – анонимността. При изначална анонимност собствеността и парите губеха смисъл. Когато нямаш субект към когото да бъде прикачено притежание се обезсмисляше цялата концепция. При липса на частна/лична собственост всички ресурси и блага станаха обща собственост по подразбиране. Това доведе до промяна там където тя имаше най-голямо значение – в процесите на производството. Липсата на собственост сложи край на стоките за лична употреба. Всеки продукт вече се произвеждаше за многократна последователна употреба. Това на свой ред обезсмисли плановото остаряване. Модела на дистрибуция и консумация също се промени драстично. Точките за продажба в миналото като молове, хипермаркети, супермаркети и магазини сега бяха просто публични депа за взимане и оставяне на неща. Нямаше контрол или система за отчитане. Изобилието породено от автоматизацията и липса на собственост промени самата мисловна рамка. Краденето и присвояването губеше смисъл когато всичко навсякъде е безплатно. Хората произвеждаха неща за да задоволят двете свои вродени потребности – нужда от реализация, изразяване и взаимопомощ. Те замениха модела на трупане и печалба.
Re: Автономия
Контрол на социалните девиации и изчезването му след края на йерархията и елитите
В миналото елита отлично познаваше човешката природа. Цялото управление на света се извършваше на база управление на тълпите. Макар това познание в голяма степен да беше обществено достъпно чрез литература то изискваше специфичен характер на прилагащия за да може да бъде приложено наистина. На първо място практикуващия не трябва да се асоциира с никакви групи – религиозни, национални, политически и т.н Това го прави автономен и неподлежащ на контрол над тълпата от някой друг независим от него. На второ място е инфилтрацията – умението да се представяш за част от група в която реално не си. По този начин ходовете за управление остават скрити за обектите му. Например претендирайки, че са част от един народ те създаваха представата, че не биха го жертвали и точно това използваха. Създаваха конфликт между две страни, претендираха, че са част от едната, но всъщност те бяха над двете страни и контролирано ги самоунищожаваха за постигане на крайната си цел – управление на цялото. По същия начин те имаха задълбочени знания за всякакви социални девиации на масите. Например те знаеха, че благодарение на общоизградения с хилядолетия морал 99.9% от хората не биха извършили насилие ако не се чувстват директно заплашени. Те грижливо бяха отгледали този миролюбив морал, така че един ден когато имат пълната власт никой да не е склонен да им се противопостави. В известна степен те бяха като пастири отглеждащи и обучаващи своето стадо. Въпреки това, те не предусетиха краят си когато хората разбраха, че елиминирайки двата им главни инструмента – пари и йерархия, те стават безсилни. Сега когато вече нямахме контрол над социалните девиации ние ги проучвахме много по-задълбочено и внимателно. На база тези изследвания ние разбирахме какво би се случило и какво е малко вероятно да се случи. Знаейки това ние нямахме нужда от контрол над поведението. По примера за насилието ние знаехме, че този 0.01% девиации ще се случват със или без намеса. По същия начин можехме да предвиждаме редица други фактори като например как хората стават по-емпатични когато не карат коли тъй като излизат от алиенацията си на обект в кутия. При пряк контакт в трафика без защитна обвивка и отчуждаващ сигнал като клаксон хората всъщност разрешаваха ситуациите с най-естествения метод – комуникация, спокойна и навременна преди да прерастне в конфликт. Също така ние осъзнахме, че намалянето на скоростта на движение и по принцип на живот ще ни направи по-спокойни и сговорливи. Наричахме това естествения ни инстинкт който идваше отвътре, а не беше наложен отвън. И работеше, безотказно.
В миналото елита отлично познаваше човешката природа. Цялото управление на света се извършваше на база управление на тълпите. Макар това познание в голяма степен да беше обществено достъпно чрез литература то изискваше специфичен характер на прилагащия за да може да бъде приложено наистина. На първо място практикуващия не трябва да се асоциира с никакви групи – религиозни, национални, политически и т.н Това го прави автономен и неподлежащ на контрол над тълпата от някой друг независим от него. На второ място е инфилтрацията – умението да се представяш за част от група в която реално не си. По този начин ходовете за управление остават скрити за обектите му. Например претендирайки, че са част от един народ те създаваха представата, че не биха го жертвали и точно това използваха. Създаваха конфликт между две страни, претендираха, че са част от едната, но всъщност те бяха над двете страни и контролирано ги самоунищожаваха за постигане на крайната си цел – управление на цялото. По същия начин те имаха задълбочени знания за всякакви социални девиации на масите. Например те знаеха, че благодарение на общоизградения с хилядолетия морал 99.9% от хората не биха извършили насилие ако не се чувстват директно заплашени. Те грижливо бяха отгледали този миролюбив морал, така че един ден когато имат пълната власт никой да не е склонен да им се противопостави. В известна степен те бяха като пастири отглеждащи и обучаващи своето стадо. Въпреки това, те не предусетиха краят си когато хората разбраха, че елиминирайки двата им главни инструмента – пари и йерархия, те стават безсилни. Сега когато вече нямахме контрол над социалните девиации ние ги проучвахме много по-задълбочено и внимателно. На база тези изследвания ние разбирахме какво би се случило и какво е малко вероятно да се случи. Знаейки това ние нямахме нужда от контрол над поведението. По примера за насилието ние знаехме, че този 0.01% девиации ще се случват със или без намеса. По същия начин можехме да предвиждаме редица други фактори като например как хората стават по-емпатични когато не карат коли тъй като излизат от алиенацията си на обект в кутия. При пряк контакт в трафика без защитна обвивка и отчуждаващ сигнал като клаксон хората всъщност разрешаваха ситуациите с най-естествения метод – комуникация, спокойна и навременна преди да прерастне в конфликт. Също така ние осъзнахме, че намалянето на скоростта на движение и по принцип на живот ще ни направи по-спокойни и сговорливи. Наричахме това естествения ни инстинкт който идваше отвътре, а не беше наложен отвън. И работеше, безотказно.
Re: Автономия
Психология на трансформацията
Преходът към Автономия бе преди всичко промяна в ценностите които доведоха до материални изражения. В основата му бе преминаването от колективизъм и йерархия към естествени отношения на взаимодействие. Обществото вече не живееше в поддържан и охраняван ред, а функционираше като невронна мрежа от автономни агенти. Без изкуствено поддържан недостиг чрез монетарна система и без стоки за лична употреба ние постигнахме качествената промяна към живот в изобилие. Каквото и да ни потрябваше то бе навън, в социума, достъпно 24/7 без нужда от идентификация, измерване и контрол. Парадигмата на изобилието промени психологията на тълпата. Задоволяването на всички нужди чрез доброволно участие най-накрая сложи край на противопоставянето, конкуренцията и оцеляването на най-силните. Парадоксално нашето завръщане към естествения ред всъщност и отмени една част от природата – закона на джунглата престана да съществува. Той бе заменен от самоинициатива и сътрудничество. Бе удивително да се наблюдава как обществото се траснформираше от пирамида към структура подобна на самия човешки мозък. Импулси на търсене пораждаха импулси на съзидание. Освобождаването от принудителен труд в борба за оцеляване спря насилственото производство и разхищение на ресурси. Тъй като вече нямахме лични вещи и всичко беше достъпно в публичните пространства то и култа към стоките изчезна. Вече никой не четеше по цял ден ревюта на техника, нито пък се вълнуваше от поредната новост. Единствения движещ стремеж беше да задоволим всяко търсене за да няма страдание. Постигнахме ефекта на мравуняка където всеки член на обществото правеше инстинктивно нужното за оцеляване на цялото без нужда някой да му казва какво да прави и без някой да го контролира. За първи път формирахме колективно съзнание при което когато един страда всички страдат виждайки неговото страдание публично. Емпатията и солидарността взеха връх над егоизма.
Преходът към Автономия бе преди всичко промяна в ценностите които доведоха до материални изражения. В основата му бе преминаването от колективизъм и йерархия към естествени отношения на взаимодействие. Обществото вече не живееше в поддържан и охраняван ред, а функционираше като невронна мрежа от автономни агенти. Без изкуствено поддържан недостиг чрез монетарна система и без стоки за лична употреба ние постигнахме качествената промяна към живот в изобилие. Каквото и да ни потрябваше то бе навън, в социума, достъпно 24/7 без нужда от идентификация, измерване и контрол. Парадигмата на изобилието промени психологията на тълпата. Задоволяването на всички нужди чрез доброволно участие най-накрая сложи край на противопоставянето, конкуренцията и оцеляването на най-силните. Парадоксално нашето завръщане към естествения ред всъщност и отмени една част от природата – закона на джунглата престана да съществува. Той бе заменен от самоинициатива и сътрудничество. Бе удивително да се наблюдава как обществото се траснформираше от пирамида към структура подобна на самия човешки мозък. Импулси на търсене пораждаха импулси на съзидание. Освобождаването от принудителен труд в борба за оцеляване спря насилственото производство и разхищение на ресурси. Тъй като вече нямахме лични вещи и всичко беше достъпно в публичните пространства то и култа към стоките изчезна. Вече никой не четеше по цял ден ревюта на техника, нито пък се вълнуваше от поредната новост. Единствения движещ стремеж беше да задоволим всяко търсене за да няма страдание. Постигнахме ефекта на мравуняка където всеки член на обществото правеше инстинктивно нужното за оцеляване на цялото без нужда някой да му казва какво да прави и без някой да го контролира. За първи път формирахме колективно съзнание при което когато един страда всички страдат виждайки неговото страдание публично. Емпатията и солидарността взеха връх над егоизма.
Re: Автономия
Преодоляване на вдетиняването
Всички предишни системи бяха третирали хората като деца играещи монополи. Раздаваха им се хартийки и им се даваха условията на играта преди да се даде старта на състезанието по натрупване. Ролята на елита беше като на родители които дресират децата си. Макар това да работеше в определени следвоенни периоди то в трайни етапи на мир и благоденствие неизбежно се стигаше до задънената улица на свръх-производство и създаване на изкуствени нужди. Но ключовото беше именно процеса по вдетиняване. Той се осъществяваше чрез въвеждане на количествен измерител под формата на валути, метали или просто хартийки удостоверяващи собственост като акции и нотариални актове. Това пораждаше у хората поведение като на деца в магазин с лъскави играчки. Постепенно осъзнахме, че всеки универсален измерител кара хората да се състезават. Така достигнахме до идеята, че трябва да нямаме такъв и да разчитаме на взаимпомощтта като водещ механизъм в икономиката. А за да се получи това първо хората трябваше да осъзнаят, че нищо не им принадлежи. Нашата временна материална същност означаваше, че всяка собственост е мимолетна илюзия. В рамките на един живот ние бяхме просто създатели и ползватели на блага, но не и притежатели. Така състраданието и грижата за другия изместиха егоизма като движеща сила. Започнахме да вършим всичко единствено за да не изпитваме болката от страданието на другите. Никой не можеше да издържи на съобщения като умиращи деца чакащи трансплантации и хора страдащи от глад и жажда. Сега когато нямаше пастири които да умоляваме да решават проблеми всичко лежеше на индивидуалната съвест на всеки. Отношението към ресурсите беше като нещо общо което не принадлежи на никого. Всеки използваше това което е налично около него в даден момент за да задоволи заявените нужди на хора от друга локация. Нямаше конкурси по състрадание и състезания по това кой е най-полезен. Просто заявявахме нуждите си и ги задоволявахме като обща човешка нужда. Така труда се превърна в грижа за другия вместо безмислено занимание по производство на ненужни неща.
Всички предишни системи бяха третирали хората като деца играещи монополи. Раздаваха им се хартийки и им се даваха условията на играта преди да се даде старта на състезанието по натрупване. Ролята на елита беше като на родители които дресират децата си. Макар това да работеше в определени следвоенни периоди то в трайни етапи на мир и благоденствие неизбежно се стигаше до задънената улица на свръх-производство и създаване на изкуствени нужди. Но ключовото беше именно процеса по вдетиняване. Той се осъществяваше чрез въвеждане на количествен измерител под формата на валути, метали или просто хартийки удостоверяващи собственост като акции и нотариални актове. Това пораждаше у хората поведение като на деца в магазин с лъскави играчки. Постепенно осъзнахме, че всеки универсален измерител кара хората да се състезават. Така достигнахме до идеята, че трябва да нямаме такъв и да разчитаме на взаимпомощтта като водещ механизъм в икономиката. А за да се получи това първо хората трябваше да осъзнаят, че нищо не им принадлежи. Нашата временна материална същност означаваше, че всяка собственост е мимолетна илюзия. В рамките на един живот ние бяхме просто създатели и ползватели на блага, но не и притежатели. Така състраданието и грижата за другия изместиха егоизма като движеща сила. Започнахме да вършим всичко единствено за да не изпитваме болката от страданието на другите. Никой не можеше да издържи на съобщения като умиращи деца чакащи трансплантации и хора страдащи от глад и жажда. Сега когато нямаше пастири които да умоляваме да решават проблеми всичко лежеше на индивидуалната съвест на всеки. Отношението към ресурсите беше като нещо общо което не принадлежи на никого. Всеки използваше това което е налично около него в даден момент за да задоволи заявените нужди на хора от друга локация. Нямаше конкурси по състрадание и състезания по това кой е най-полезен. Просто заявявахме нуждите си и ги задоволявахме като обща човешка нужда. Така труда се превърна в грижа за другия вместо безмислено занимание по производство на ненужни неща.
Re: Автономия
Възстановяване на индивидуалността
В последните дни на старата система хората се бяха превърнали в консуматорско стадо което следваше всяка нова хиперболизирана технология. Крипто валути, изкуствен интелект, каквато и въдица да пуснеше елита тълпата кълвеше и я повтаряше до изнемога. Благодарение на хипнозата на медиите индивида беше сведен до заучено повтаряне на чутото и видяното. След прехода към Автономия всичко това се разпадна поради разпадането на медиите. Вече нямаше постоянен поток от внушения които хората да следват. Най-промитите изпитваха несигурност и празнина в началото, свикнали винаги да следват заповеди и съвети. С течение на времето обаче хората преоткриха вътрешната си сила и самостоятелно мислене. Силата на Автономия беше в това, че тя бе естествения ход на нещата ,а не система от правила които да бъдат следвани. Автономия бе всичко което е вродено в човек да прави без нищо измислено и изкуствено наоколо. Отприщи се невероятна креативна енергия. Хората сякаш се събудиха от дълбокия сън на пасивната консумация и ентусиазирано предлагаха решения на заявени проблеми в платформите. Сега когато вече нямаше изкуствената стена на печалбата всяко решение беше водено единствено от целесъобразност. Благодарение на отмяната на монетарната и всички други количествени системи бяха нужни едва една десета от хората за извършване на същото количество труд като преди. Вече нямахме професии с които да се асоциираме. Всички бяхме генералисти които гледаха на всичко като едно взаимосвързано цяло. Автономните индивиди спряха да търсят одобрение от другите и се изразяваха свободно. Постепенно спряха и референциите към фалшивите знания и науки от миналото. Преоткривахме всички знания наново по емпиричен път убеждавайки се как сме живяли в измислени приказка хилядолетия.
В последните дни на старата система хората се бяха превърнали в консуматорско стадо което следваше всяка нова хиперболизирана технология. Крипто валути, изкуствен интелект, каквато и въдица да пуснеше елита тълпата кълвеше и я повтаряше до изнемога. Благодарение на хипнозата на медиите индивида беше сведен до заучено повтаряне на чутото и видяното. След прехода към Автономия всичко това се разпадна поради разпадането на медиите. Вече нямаше постоянен поток от внушения които хората да следват. Най-промитите изпитваха несигурност и празнина в началото, свикнали винаги да следват заповеди и съвети. С течение на времето обаче хората преоткриха вътрешната си сила и самостоятелно мислене. Силата на Автономия беше в това, че тя бе естествения ход на нещата ,а не система от правила които да бъдат следвани. Автономия бе всичко което е вродено в човек да прави без нищо измислено и изкуствено наоколо. Отприщи се невероятна креативна енергия. Хората сякаш се събудиха от дълбокия сън на пасивната консумация и ентусиазирано предлагаха решения на заявени проблеми в платформите. Сега когато вече нямаше изкуствената стена на печалбата всяко решение беше водено единствено от целесъобразност. Благодарение на отмяната на монетарната и всички други количествени системи бяха нужни едва една десета от хората за извършване на същото количество труд като преди. Вече нямахме професии с които да се асоциираме. Всички бяхме генералисти които гледаха на всичко като едно взаимосвързано цяло. Автономните индивиди спряха да търсят одобрение от другите и се изразяваха свободно. Постепенно спряха и референциите към фалшивите знания и науки от миналото. Преоткривахме всички знания наново по емпиричен път убеждавайки се как сме живяли в измислени приказка хилядолетия.
Re: Автономия
Залезът на култовете
Постепенно хората започнаха да изоставят всички религии като архаична форма на контрол. Като част от отричането на йерархията ние вече не вярвахме в ничий заповеди, нито в пастири и господари. Съзнавайки властта им в миналото те бяха същото като държавите за нас. Лоши спомени от миналото. Вече нямахме нужда от вяра в нищо защото имахме ясни хуманни принципи извиращи от самите нас и отричащи всичко изкуствено наложено. По същия начин залезе и култът към науката който беше използван в последните времена преди прехода като форма на тоталитарен контрол. Откривахме много повече нови неща от преди поради липсата на всякакъв вид ограничаващо право, но не го считахме за наука, а за добре забравени известни неща. Осъзнахме, че цялата история е редактирана многобройни пъти с цел да забравим най-съществените неща от живота. Сега лека полека си възвръщахме знанието като събуждащ се от амнезия пациент. Прохождахме като деца в разбирането на истинската история на мястото което обитаваме и реалните вътрешни сили които ни ръководят. Без контрола на елитите и без представянето на всичко като удобна приказка. Самото ни мислене вече бе преобразено в теория на вероятности вместо във вяра.
Постепенно хората започнаха да изоставят всички религии като архаична форма на контрол. Като част от отричането на йерархията ние вече не вярвахме в ничий заповеди, нито в пастири и господари. Съзнавайки властта им в миналото те бяха същото като държавите за нас. Лоши спомени от миналото. Вече нямахме нужда от вяра в нищо защото имахме ясни хуманни принципи извиращи от самите нас и отричащи всичко изкуствено наложено. По същия начин залезе и култът към науката който беше използван в последните времена преди прехода като форма на тоталитарен контрол. Откривахме много повече нови неща от преди поради липсата на всякакъв вид ограничаващо право, но не го считахме за наука, а за добре забравени известни неща. Осъзнахме, че цялата история е редактирана многобройни пъти с цел да забравим най-съществените неща от живота. Сега лека полека си възвръщахме знанието като събуждащ се от амнезия пациент. Прохождахме като деца в разбирането на истинската история на мястото което обитаваме и реалните вътрешни сили които ни ръководят. Без контрола на елитите и без представянето на всичко като удобна приказка. Самото ни мислене вече бе преобразено в теория на вероятности вместо във вяра.
Re: Автономия
Нови организационни принципи
Трансформирайки корпорациите в кооперативи установихме ред неща които се бяха променили. На първо място без монетарна система, нужда от растеж и принудителен труд заетостта беше едва 10%. Това до голяма степен бе продиктувано и от автоматизацията. Вече нямахме нужда от финансови, маркетинг и реклама отдели. Нямахме марки и конкуренция. Това означаваше повече свободно време и по-лесна координация. Като част от трансформацията ние разграждахме пирамидалните структури до малки групи от по максимум 10 човека които формираха автономни екипи. Те използваха така наречения DAO модел – децентрализирани автономни организации. Те както и всеки отделен индивид влизаха в системата за потребности – Cyber Stasis и произвеждаха това което беше пожелано. Разбира се базовите нужди които бяха константа се произвеждаха прогнозируемо. Неща като храна, жилища и стоки от първа необходимост бяха произвеждани основно чрез прогнозни данни от минали периоди. Колкото повече данни се натрупваха толкова по-прецизно ставаше планирането. Това не изключваше спонтанното производство при поръчка просто ни защитаваше от непредвидени обстоятелства. Имахме данни приблизително колко и каква храна е нужна за година напред, както и места за настаняване по райони.
Трансформирайки корпорациите в кооперативи установихме ред неща които се бяха променили. На първо място без монетарна система, нужда от растеж и принудителен труд заетостта беше едва 10%. Това до голяма степен бе продиктувано и от автоматизацията. Вече нямахме нужда от финансови, маркетинг и реклама отдели. Нямахме марки и конкуренция. Това означаваше повече свободно време и по-лесна координация. Като част от трансформацията ние разграждахме пирамидалните структури до малки групи от по максимум 10 човека които формираха автономни екипи. Те използваха така наречения DAO модел – децентрализирани автономни организации. Те както и всеки отделен индивид влизаха в системата за потребности – Cyber Stasis и произвеждаха това което беше пожелано. Разбира се базовите нужди които бяха константа се произвеждаха прогнозируемо. Неща като храна, жилища и стоки от първа необходимост бяха произвеждани основно чрез прогнозни данни от минали периоди. Колкото повече данни се натрупваха толкова по-прецизно ставаше планирането. Това не изключваше спонтанното производство при поръчка просто ни защитаваше от непредвидени обстоятелства. Имахме данни приблизително колко и каква храна е нужна за година напред, както и места за настаняване по райони.
Re: Автономия
Обща собственост
Преходът към Автономия не би бил възможен без широкото разбиране и приемане на общата собственост. На този крайгълен камък стъпват както политическата система - течна демокрация, така и икономическата - безпарична икономика. Нека разгледаме основните разлики между обща собственост и предишните форми - частна и публично-държавна собственост. По същество обща собственост означава приемането на всеки един ресурс като чужд за нас, такъв когото заварваме наличен когато се родим и оставяме след като умрем. Най-прякото изражение на този вид собственост е премахването на цените, а с тях и прекратяване комодизацията на всичко. Общата собственост гарантира пряк и равен достъп до ресурси. При конкурентна нужда по време, място и количество използваме множество методи за медиация на достъпа като алтернатива на монетарната система. Такива способи могат да бъдат - жребий, вот, дискусия, приоритизиране. Преките ползи от преминаването ни към този вид собственост са премахване на експлоатацията, замяна на закона на джунглата с хуманност, диалогичност и консенсус вместо конкуренция, замяна на централизацията с децентрализиране и увеличаване на мобилността. Да разгледаме всяка една полза в детайли. Премахването на експлоатацията се изразява в това, че вече не работим един за друг, а един с друг с крайна цел обща глобална полза за всички. Хуманността е израз на равенство, помирение и милост вместо заграбване и унищожение. Децентрализацията прави модела устойчив тъй като няма звено което може да бъде компрометирано и да срине цялата система. Увеличената мобилност е следствие от липсата на граници, ограничения, правила и закони.
Преходът към Автономия не би бил възможен без широкото разбиране и приемане на общата собственост. На този крайгълен камък стъпват както политическата система - течна демокрация, така и икономическата - безпарична икономика. Нека разгледаме основните разлики между обща собственост и предишните форми - частна и публично-държавна собственост. По същество обща собственост означава приемането на всеки един ресурс като чужд за нас, такъв когото заварваме наличен когато се родим и оставяме след като умрем. Най-прякото изражение на този вид собственост е премахването на цените, а с тях и прекратяване комодизацията на всичко. Общата собственост гарантира пряк и равен достъп до ресурси. При конкурентна нужда по време, място и количество използваме множество методи за медиация на достъпа като алтернатива на монетарната система. Такива способи могат да бъдат - жребий, вот, дискусия, приоритизиране. Преките ползи от преминаването ни към този вид собственост са премахване на експлоатацията, замяна на закона на джунглата с хуманност, диалогичност и консенсус вместо конкуренция, замяна на централизацията с децентрализиране и увеличаване на мобилността. Да разгледаме всяка една полза в детайли. Премахването на експлоатацията се изразява в това, че вече не работим един за друг, а един с друг с крайна цел обща глобална полза за всички. Хуманността е израз на равенство, помирение и милост вместо заграбване и унищожение. Децентрализацията прави модела устойчив тъй като няма звено което може да бъде компрометирано и да срине цялата система. Увеличената мобилност е следствие от липсата на граници, ограничения, правила и закони.
Re: Автономия
Автоматизация където е нужно
Откакто заживяхме в Автономия решенията какво да се автоматизира се взимаха демократично, чрез платформата за течна демокрация – Cyber Acid. След няколко века псевдо-автоматизация налагана от елитите с цел контрол и заместване на работниците ние имахме емпричния опит какво искаме и какво не бива да автоматизираме. Най-видимия аспект на промяната беше нашето завръщане към удоволствието от извършване на ежедневните неща без помощта на технологии. Почти всички персонализирани джаджи за заместване на човешко усилие в бита останаха на бунището на история. Заместихме прахосмукачката с обикновена четка и метла, миксера с бъркалка, електрическата четка за зъби с механична, смартфона с уличен телефон. Отново изпитвахме удоволствие от това да вършим сами нещата от ежедневието си. Това от своя страна ни помогна да се справим с главния проблем от миналата епоха – заседяването и обездвижването. На свой ред тази промяна освободи жилищата от купищата електронни боклуци и ги направи годни за живеене. Благодарение на отърваването от плановото остаряване намалихме електронните отпадъци стотици пъти. Прекарвахме минимално време седнали пред екрани, само колкото е нужно за да координираме производство, потребление и да решим належащите си проблеми. От друга страна автоматизацията се засили неимоверно там където решихме, че е нужна – в мините, строителството, производството. Благодарение на интелигентното управление на процесите намалихме трудовите злополуки до минимум. Започнахме плавен преход от електроника към механизация там където това бе желателно. Това удължи живота на компонентите, направи ни по-сръчни и по-свързани с живия свят. Благодарение на балансирания ни подход вече не бяхме централизирана цивилизация базирана на електричество, а децентрализирана такава от смесен тип. Във всяко ново изобретение се взимаше предвид фактора автономност и независимост. Отказахме се от изкуствения интелект и издигнахме в култ самостоятелната човешка мисъл. Прогреса стана контролируем и последователен вместо хаотичен и разрушителен какъвто бе в миналото.
Откакто заживяхме в Автономия решенията какво да се автоматизира се взимаха демократично, чрез платформата за течна демокрация – Cyber Acid. След няколко века псевдо-автоматизация налагана от елитите с цел контрол и заместване на работниците ние имахме емпричния опит какво искаме и какво не бива да автоматизираме. Най-видимия аспект на промяната беше нашето завръщане към удоволствието от извършване на ежедневните неща без помощта на технологии. Почти всички персонализирани джаджи за заместване на човешко усилие в бита останаха на бунището на история. Заместихме прахосмукачката с обикновена четка и метла, миксера с бъркалка, електрическата четка за зъби с механична, смартфона с уличен телефон. Отново изпитвахме удоволствие от това да вършим сами нещата от ежедневието си. Това от своя страна ни помогна да се справим с главния проблем от миналата епоха – заседяването и обездвижването. На свой ред тази промяна освободи жилищата от купищата електронни боклуци и ги направи годни за живеене. Благодарение на отърваването от плановото остаряване намалихме електронните отпадъци стотици пъти. Прекарвахме минимално време седнали пред екрани, само колкото е нужно за да координираме производство, потребление и да решим належащите си проблеми. От друга страна автоматизацията се засили неимоверно там където решихме, че е нужна – в мините, строителството, производството. Благодарение на интелигентното управление на процесите намалихме трудовите злополуки до минимум. Започнахме плавен преход от електроника към механизация там където това бе желателно. Това удължи живота на компонентите, направи ни по-сръчни и по-свързани с живия свят. Благодарение на балансирания ни подход вече не бяхме централизирана цивилизация базирана на електричество, а децентрализирана такава от смесен тип. Във всяко ново изобретение се взимаше предвид фактора автономност и независимост. Отказахме се от изкуствения интелект и издигнахме в култ самостоятелната човешка мисъл. Прогреса стана контролируем и последователен вместо хаотичен и разрушителен какъвто бе в миналото.
Re: Автономия
Структурно мислене
Искам да ви разкажа за промените които се случиха в образованието. Вече нямахме институции които да се грижат за това. Това което наричахме образование сега беше глобална онлайн библиотека където свободно събирахме и черпехме цялото ни знание. С отпадането на принудителния нормиран труд отпадна нуждата и от конвейр който да произвежда кадри. Благодарение на автоматизацията и научния прогрес имахме толкова висока производителност, че можехме да работим колкото, когато и каквото поискаме във всеки един момент. Бившите работни места се превърнаха в нещо като клубове по интереси без нужда от записване, графици и екипи. Всеки идваше и си тръгваше когато пожелае и правеше това което му е интересно. Това водеше до още по-голяма креативност и иновации които на свой ред намаляха допълнително нуждата от човешки труд. Но замяната на човешкия труд не бе хаотично действие както в някогашната пазарна система. Сега този процес бе съзнателен и планиран. По всяко време се предлагаха идеи да автоматизираме нещо ново. Те не можеха да бъдат приведени в действие преди да бъдат общо гласувани. Тъй като търсенето определяше предлагането и вече нямахме разделение на производители и консуматори, то просто трябваше мнозинството да пожелае дадена стъпка за да бъде пристъпено към нея. Гласуването понякога отнемаше дни, а друг път месеци според това колко голяма би била структурната промяна от въвеждането на новата технология. Изготвяхме анализ на въздействие в който очертавахме краткосрочен, средносрочен и дългосрочен очакван ефект. Често пъти прибягвахме до методи различни от гласуване с мнозинство с оглед сериозността на възможните промени. Мнозинството работеше добре при по-малки структурни промени, но при потенциални по-големи такива понякога дори 1 глас против означаваше, че може би пропускаме нещо съществено. Подхождахме гъвкаво и индивидуално спрямо всеки различен казус. Нещата за които най-вече внимавахме бяха уроците ни от миналото. Спрямо всяка нова технология на първо място внимавахме да не създава зависимост, да не замества труд който е желан за извършване от хората и да не ни отчуждава един от друг. Постепенно се оформи нов вид мислене което определихме като структурно. Структурното мислене по същество представляваше способността на аналитично и критично мислене по проблеми. То формираше умения които имахме и бяхме забравили. В предишната ера на икономика на вниманието ние бяхме станали клипови хора непособни да свързват точките и да задържат вниманието си върху нещо за повече от няколко минути. Сега отново придобивахме способностите да мислим задълбочено, да разчитаме на вътрешния си глас, да мислим самостоятелно и винаги да имаме собствена гледна точка. Осъзнахме, че твърде дълго бяхме управлявани чрез манипулацията на продуктите които ни налагаха отгоре, а ние безропотно приемахме под формата на мода и натиск от обществото. Събуждането обаче не стана лесно или бързо. Всъщност промяната започна тогава когато мислихме, че е твърде късно за нея. Средата ни на живеене се беше превърнала в бунище от ламарина, хората бяха обездвижени и ги мързеше да вървят дори няколко стотин метра. Градовете се бяха превърнали в централизирани мравуняци задушени в смог, клаксони и врява. По някаква странна причина цялото това обезчовечаване беше избило към мания по домашни любимци и деца което правеше обстановката още по-нетърпима. Представете си абсурдната симбиоза от коли, велосипеди, кучета и деца на едно място и ще придобиете представата за хаоса в който бяхме принудени да живеем в нашите мега гета. Структурното мислене ни помогна да разплетем този гордиев възел от проблеми чрез децентрализация на градовете, премахване на колите вътре в тях, връщане на животните там където им е мястото – в дивата природа и отглеждането на децата като колективно бъдеще, а не като лична собственост. Заменихме желанието да имам с желанието да разбирам. Прекарвахме все повече време в беседи, дискусии, самоусъвършенстване и самоанализ.
Искам да ви разкажа за промените които се случиха в образованието. Вече нямахме институции които да се грижат за това. Това което наричахме образование сега беше глобална онлайн библиотека където свободно събирахме и черпехме цялото ни знание. С отпадането на принудителния нормиран труд отпадна нуждата и от конвейр който да произвежда кадри. Благодарение на автоматизацията и научния прогрес имахме толкова висока производителност, че можехме да работим колкото, когато и каквото поискаме във всеки един момент. Бившите работни места се превърнаха в нещо като клубове по интереси без нужда от записване, графици и екипи. Всеки идваше и си тръгваше когато пожелае и правеше това което му е интересно. Това водеше до още по-голяма креативност и иновации които на свой ред намаляха допълнително нуждата от човешки труд. Но замяната на човешкия труд не бе хаотично действие както в някогашната пазарна система. Сега този процес бе съзнателен и планиран. По всяко време се предлагаха идеи да автоматизираме нещо ново. Те не можеха да бъдат приведени в действие преди да бъдат общо гласувани. Тъй като търсенето определяше предлагането и вече нямахме разделение на производители и консуматори, то просто трябваше мнозинството да пожелае дадена стъпка за да бъде пристъпено към нея. Гласуването понякога отнемаше дни, а друг път месеци според това колко голяма би била структурната промяна от въвеждането на новата технология. Изготвяхме анализ на въздействие в който очертавахме краткосрочен, средносрочен и дългосрочен очакван ефект. Често пъти прибягвахме до методи различни от гласуване с мнозинство с оглед сериозността на възможните промени. Мнозинството работеше добре при по-малки структурни промени, но при потенциални по-големи такива понякога дори 1 глас против означаваше, че може би пропускаме нещо съществено. Подхождахме гъвкаво и индивидуално спрямо всеки различен казус. Нещата за които най-вече внимавахме бяха уроците ни от миналото. Спрямо всяка нова технология на първо място внимавахме да не създава зависимост, да не замества труд който е желан за извършване от хората и да не ни отчуждава един от друг. Постепенно се оформи нов вид мислене което определихме като структурно. Структурното мислене по същество представляваше способността на аналитично и критично мислене по проблеми. То формираше умения които имахме и бяхме забравили. В предишната ера на икономика на вниманието ние бяхме станали клипови хора непособни да свързват точките и да задържат вниманието си върху нещо за повече от няколко минути. Сега отново придобивахме способностите да мислим задълбочено, да разчитаме на вътрешния си глас, да мислим самостоятелно и винаги да имаме собствена гледна точка. Осъзнахме, че твърде дълго бяхме управлявани чрез манипулацията на продуктите които ни налагаха отгоре, а ние безропотно приемахме под формата на мода и натиск от обществото. Събуждането обаче не стана лесно или бързо. Всъщност промяната започна тогава когато мислихме, че е твърде късно за нея. Средата ни на живеене се беше превърнала в бунище от ламарина, хората бяха обездвижени и ги мързеше да вървят дори няколко стотин метра. Градовете се бяха превърнали в централизирани мравуняци задушени в смог, клаксони и врява. По някаква странна причина цялото това обезчовечаване беше избило към мания по домашни любимци и деца което правеше обстановката още по-нетърпима. Представете си абсурдната симбиоза от коли, велосипеди, кучета и деца на едно място и ще придобиете представата за хаоса в който бяхме принудени да живеем в нашите мега гета. Структурното мислене ни помогна да разплетем този гордиев възел от проблеми чрез децентрализация на градовете, премахване на колите вътре в тях, връщане на животните там където им е мястото – в дивата природа и отглеждането на децата като колективно бъдеще, а не като лична собственост. Заменихме желанието да имам с желанието да разбирам. Прекарвахме все повече време в беседи, дискусии, самоусъвършенстване и самоанализ.
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи форума: 0 гости