1
Събудих се късно. Имах смътното усещане за нещо което не съм сигурен дали е било сън или действителност. Реших да проверя. Влязох в мрежата нетърпеливо спомняйки си само ключовите думи по които търсих. “Безпарична икономика игра”. Там си е, зарадвах се тихо на откритието си. Значи със сигурност не е било сън. Всичко започна с няколко случайно появили се игри от организация наричаща себе си “Стейтлес майндс”. Първо си казах ама, че подозрително име – бездържавни умове в директен превод. Всъщност всичко започна с една конкретна игра с многозначителното и безумно по нашите предишни стари представи описание – “Cyber Stasis – глобален симулатор на безпарична икономика под формата на безплатна игра”. Както и да го погледнеш безумно от всякъде – та за нас парите бяха всичко – те олицетворяваха всичко. Произнасяхме думата пари толкова пъти на ден, че беше трудно дори да си помислим за свят без тях. И тази игра най-нагло и с един замах ги отричаше. Никой не знаеше от къде се появи, но беше станала абсолютен хит в рамките на 24 часа от появата си. Милиони хора случайно я бяха открили в хранилището за безплатен отворен код и бяха решили да я изпробват. Ако не заради друго заради провокативното й описание. Зачетох по-нататък. Играта беше създадена по такава технология, че се разпространяваше от човек на човек както някогашните торенти. Едно от условията с което човек трябваше да се съгласи за да я играе беше автоматично да стане неин разпространител. Идеята не беше нещо ново откакто навлязоха децентрализираните приложения, но определено обясняваше как играта е станала толкова популярна толкова бързо. Продължих с условията. Беше ясно уточнено, че това е експеримент с имагинерни данни. Всъщност фиктивни данни тъй като всички играчи бяха анонимни. Идеята беше проста и същевременно трудна за обхващане в цялостта си. На пръв поглед - глобална симулация на пазарна система без наличието на пари и размяна. Спрях за момент и се замислих. Търсене и предлагане без пари, това значи ли, че няма цени? Намерих отговора буквално на следващия ред. Всичко това, уточняваше автора, само чрез сключването на един единствен договор за безусловна подкрепа и взаимопомощ. Замислих се, колко ли договора всъщност подписваме за един “нормален” човешки живот? Като всеки редови гражданин имах шкаф с най-важните си документи от акта за раждане през документите за образование. Следваха стотици договори за най-различни услуги, разписки от платени сметки, данъчни декларации, гаранции, пълномощни, удостоверения и още куп други които нямах мотивацията да проверя. Всичко на всичко един голям шкаф пълен с хартия за има няма 40 години живот. Бих казал, че тежеше около 10кг и представляваше няколко хиляди документа. И това бяха само договорите на хартиен носител. А бях подписал още поне 10 пъти повече онлайн. Ужасих се от тежката равносметка и прозрение. Безброй часове, дни и месеци прекарани в ходене, подписване, спорене, удостоверяване, доказване, пазарене и в крайна сметка губене на време. На единствения реален ресурс който притежавам – безценно време. Дори не се бях замислял над това. Следващия тежък удар беше когато умножих числата по 8 милиарда колкото беше настоящето население на планетата. Мдам, бяхме затънали в безпощадната бюрокрация на държавната и корпоративната машина която си умира да има доказателство за всичко си казах първоначално. После се замислих, че точното определение не е бюрокрация, всъщност всичките тези договори са най-вече за удостоверяване на частна собственост и държавна такава. Тоест собствеността водеше до всички тези договори.
Върнах се към играта. Тя ми предлагаше да заменя цялото това загубено време с един единствен договор покриващ всичко. Звучеше чудесно, но трудно за вярване, дори налудничаво в момента след равносметката. По-надолу се обясняваше как ще стане това.
“Без частна собственост”
“Без държави”
“Без пари”
“Без йерархия”
Сега вече наистина ми трябваше време да си поема дъх и да оставя закърнелия си мозък да асимилира тези четири изречения които звучаха така гръмко и абсурдно едновременно.
Поредните наивни мечтатели, казах си - поредните борци срещу системата. Такива бях виждал много. В младините ми неведнъж бях част от движения срещу системата и всички те завършваха по един и същи начин. С тих и постоянен неуспех. Потънали в небитието сякаш никога не са се случили. Както ме беше научила консервативната и конформистка среда на “нормалното общество” – когато останеш без пари, храна и подслон ще запееш друга песен. Но тук имаше нещо различно от всички теории и опити за които бях чел, видял или участвал в тях.
Автономия
Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!
Re: Автономия
2
Може би беше заради настоящият момент и контекст в който попаднах на играта. На прага на новия световен ред. След “пандемия” която беше всичко друго но не и пандемия в медицинския смисъл. По време на въвеждането на изкуствен интелект който никой дори не може да докаже, че е интелект, камоли, че е нужен там където се внедрява. Въпреки, че повечето хора вярваха в автоматизацията и научния прогрес те бяха единодушни, че това би имало смисъл само при замяна на човешкия труд в опасни и скучни условия и среда. Всъщност както всички централно планирани преходи технологията винаги се използваше за абсурдни цели, неразбираеми за масовото население и пропагандирани от цялата машина едновременно. По същото време цялата медийна система започна да рекламира и генното редактиране под най-благовидни форми, но за мислещите и най-вече исторически грамотните това си беше добрата стара евгеника от предишни опити. Преопакована, в нов целуфан, с панделки, но с все същите цели и стремежи.
В контекстa на този абсурден исторически момент идеите от играта ми се струваха далеч по-примеливи отколкото биха били да речем 5 години по-рано. Просто вече бяхме видeли истинското състояние на настоящето и безпощадните планове на елита, така че бяхме отворени към много по-всеобхватни идеи за промени.
Продължих да чета.
Може би беше заради настоящият момент и контекст в който попаднах на играта. На прага на новия световен ред. След “пандемия” която беше всичко друго но не и пандемия в медицинския смисъл. По време на въвеждането на изкуствен интелект който никой дори не може да докаже, че е интелект, камоли, че е нужен там където се внедрява. Въпреки, че повечето хора вярваха в автоматизацията и научния прогрес те бяха единодушни, че това би имало смисъл само при замяна на човешкия труд в опасни и скучни условия и среда. Всъщност както всички централно планирани преходи технологията винаги се използваше за абсурдни цели, неразбираеми за масовото население и пропагандирани от цялата машина едновременно. По същото време цялата медийна система започна да рекламира и генното редактиране под най-благовидни форми, но за мислещите и най-вече исторически грамотните това си беше добрата стара евгеника от предишни опити. Преопакована, в нов целуфан, с панделки, но с все същите цели и стремежи.
В контекстa на този абсурден исторически момент идеите от играта ми се струваха далеч по-примеливи отколкото биха били да речем 5 години по-рано. Просто вече бяхме видeли истинското състояние на настоящето и безпощадните планове на елита, така че бяхме отворени към много по-всеобхватни идеи за промени.
Продължих да чета.
Re: Автономия
3
Накратко играта представляваше концепция за децентрализирано производство и разпределение на блага която се базира на “икономика на потреблението”, като алтернатива на “икономика на собствеността”.
Живо се поинтересувах какво означава “икономика на потреблението” и как тя се различава от сегашната й форма. Тя представляваше следното – вместо да закупуваме всяко нещо което ни е нужно в бита като автомобил, електронни устройства и т.н ние ги заемаме за периода в който ги ползваме от обществени публични депа и ги връщаме също там след като вече не са ни нужни. Това на първо място прави произодството, снабдяването и последващото рециклиране много по-оптимизирани процеси. За разлика от настоящето в което трупаме стоки в домовете си до запълване на пространството, а след това се отърваваме от тях поетапно то в тази нова форма на икономика ние не държим нищо излишно в дома си защото можем да отидем и да го вземем по всяко време. Същевременно тъй като всяка стока се произвежда за многократна употреба, а не за лична, то плановото остаряване престава да има смисъл. Всяка стока се проектира, така че да издържи възможно най-много цикли на употреба тъй като не я купувамe. По-важното беше, че тези стоки се произвеждаха не от старите могъщи йерархични корпорации, а от трансформирани от тях хоризонтални кооперативи и отделни автономни единици. Най-удивителното беше, че нищо нямаше цена. Просто отиваш – взимаш, ползваш и връщаш на същото място по всяко време. Запитах се как е възможно да няма цени и как се управляват ресурсите за производство. Оказа се, че благодарение на споменатия по-рано договор за безусловна взаимопомощ ние приемаме всички ресурси на Земята за общо благо с безусловно право на ползване от всеки. Когато даден ресурс беше оскъден и нямаше за всички ние прибягвахме до система за гласуване чрез течна демокрация и методи като ротация, приоритетно ползване от уязвими групи, лотария и други методи според конкретния ресурс и броя желаещи за едновременното му ползване. В много случаи се оказваше, че има начин той да бъде споделен ефективно и използван едновременно. Координирането на търсенето и предлагането се случваше изцяло онлайн в споменатата peer-to-peer платформа. Стремяхме се да удовлетворяваме своите нужди възможно най-много като автономни единици. Това се случваше свободно, от всеки според възможостите му и всекиму според потребностите. Ние бяхме толкова напреднали научно и технически, че можехме да си позволим да не търсим максимална ефективност при производството, а максимална децентрализация за сметка на ефективността. В основата на новият ни начин на живот залегна принципа на равнопоставеност който измести предишния идеал за максимализация формиран от икономика на собствеността. Постепенно ние разграждахме бившите корпорации/днешни кооперативи до по-малки автономни единици стремейки се да разградим напълно предишните форми на йерархия и централизация. Разбира се имаше и проблеми които срещахме по пътя, но които отново решавахме заедно, чрез платформата за течна демокрация. Всъщност всяко политическо решение касаещо разпределени на блага се взимаше чрез нея. Основна част от нашите проблеми идваха от стария ни начин на мислене докато бяхме в преход към новия ни начин на живот. А тези промени бяха много и навсякъде. На първо място ние станахме истински номади. Въпросът с жилищата който в предишния свят беше извор на постоянни конфликти тук не стоеше защото всички искаха да живеят по целия свят оставайки на дадено място за няколко седмици до няколко месеца. Местехме се движени от желанието ни да участваме в различни работни и научни проекти както и вроденото ни любопитство и желание за динамика на човешкият ум. Светът вече нямаше никакви граници – нямаше държави, нямаше имоти, нямаше огради, нямаше и власти които да контролират каквото й да било. Когато се случеше няколко автономисти да искат да живеят на едно и също място по едно и също време те имаха няколко опции – да споделят мястото за периода в който търсенето съвпада, да се координират предварително, така че да не се застъпват или да теглят вид чоп(лотария). Тъй като се стремяхме към егалитарност във всичките й форми хората с различни видове физически проблеми бяха с приоритет в такива ситуации по всеобщо съгласие без нужда от закон или гласуване. Това беше част от нашата вечна еволюция. Тази която беше спряна на пауза за толкова дълго време по време на периода на собственост и йерархия когато бяхме противопоставяни един на друг чрез конкуренция и разделение на групи. Всички интеракции се случваха публично, но анонимно. Постепенно ние започнахме да се отърваваме от вредните си навици натрапени ни от предишния живот като завист, държане на сметка на другия и постоянно сравняване. Анонимността ни правеше свободни и коопериращи се непрестанно на база идеи и цели, а не по личностен признак.
Накратко играта представляваше концепция за децентрализирано производство и разпределение на блага която се базира на “икономика на потреблението”, като алтернатива на “икономика на собствеността”.
Живо се поинтересувах какво означава “икономика на потреблението” и как тя се различава от сегашната й форма. Тя представляваше следното – вместо да закупуваме всяко нещо което ни е нужно в бита като автомобил, електронни устройства и т.н ние ги заемаме за периода в който ги ползваме от обществени публични депа и ги връщаме също там след като вече не са ни нужни. Това на първо място прави произодството, снабдяването и последващото рециклиране много по-оптимизирани процеси. За разлика от настоящето в което трупаме стоки в домовете си до запълване на пространството, а след това се отърваваме от тях поетапно то в тази нова форма на икономика ние не държим нищо излишно в дома си защото можем да отидем и да го вземем по всяко време. Същевременно тъй като всяка стока се произвежда за многократна употреба, а не за лична, то плановото остаряване престава да има смисъл. Всяка стока се проектира, така че да издържи възможно най-много цикли на употреба тъй като не я купувамe. По-важното беше, че тези стоки се произвеждаха не от старите могъщи йерархични корпорации, а от трансформирани от тях хоризонтални кооперативи и отделни автономни единици. Най-удивителното беше, че нищо нямаше цена. Просто отиваш – взимаш, ползваш и връщаш на същото място по всяко време. Запитах се как е възможно да няма цени и как се управляват ресурсите за производство. Оказа се, че благодарение на споменатия по-рано договор за безусловна взаимопомощ ние приемаме всички ресурси на Земята за общо благо с безусловно право на ползване от всеки. Когато даден ресурс беше оскъден и нямаше за всички ние прибягвахме до система за гласуване чрез течна демокрация и методи като ротация, приоритетно ползване от уязвими групи, лотария и други методи според конкретния ресурс и броя желаещи за едновременното му ползване. В много случаи се оказваше, че има начин той да бъде споделен ефективно и използван едновременно. Координирането на търсенето и предлагането се случваше изцяло онлайн в споменатата peer-to-peer платформа. Стремяхме се да удовлетворяваме своите нужди възможно най-много като автономни единици. Това се случваше свободно, от всеки според възможостите му и всекиму според потребностите. Ние бяхме толкова напреднали научно и технически, че можехме да си позволим да не търсим максимална ефективност при производството, а максимална децентрализация за сметка на ефективността. В основата на новият ни начин на живот залегна принципа на равнопоставеност който измести предишния идеал за максимализация формиран от икономика на собствеността. Постепенно ние разграждахме бившите корпорации/днешни кооперативи до по-малки автономни единици стремейки се да разградим напълно предишните форми на йерархия и централизация. Разбира се имаше и проблеми които срещахме по пътя, но които отново решавахме заедно, чрез платформата за течна демокрация. Всъщност всяко политическо решение касаещо разпределени на блага се взимаше чрез нея. Основна част от нашите проблеми идваха от стария ни начин на мислене докато бяхме в преход към новия ни начин на живот. А тези промени бяха много и навсякъде. На първо място ние станахме истински номади. Въпросът с жилищата който в предишния свят беше извор на постоянни конфликти тук не стоеше защото всички искаха да живеят по целия свят оставайки на дадено място за няколко седмици до няколко месеца. Местехме се движени от желанието ни да участваме в различни работни и научни проекти както и вроденото ни любопитство и желание за динамика на човешкият ум. Светът вече нямаше никакви граници – нямаше държави, нямаше имоти, нямаше огради, нямаше и власти които да контролират каквото й да било. Когато се случеше няколко автономисти да искат да живеят на едно и също място по едно и също време те имаха няколко опции – да споделят мястото за периода в който търсенето съвпада, да се координират предварително, така че да не се застъпват или да теглят вид чоп(лотария). Тъй като се стремяхме към егалитарност във всичките й форми хората с различни видове физически проблеми бяха с приоритет в такива ситуации по всеобщо съгласие без нужда от закон или гласуване. Това беше част от нашата вечна еволюция. Тази която беше спряна на пауза за толкова дълго време по време на периода на собственост и йерархия когато бяхме противопоставяни един на друг чрез конкуренция и разделение на групи. Всички интеракции се случваха публично, но анонимно. Постепенно ние започнахме да се отърваваме от вредните си навици натрапени ни от предишния живот като завист, държане на сметка на другия и постоянно сравняване. Анонимността ни правеше свободни и коопериращи се непрестанно на база идеи и цели, а не по личностен признак.
Re: Автономия
4
Разбира се вечните въпроси свързани с човешката природа продължаваха да стоят до голяма степен нерешени, но тяхното обсъждане вече беше свободно и експериментите се случваха навсякъде. Един такъв ключов въпрос бяха психическите девиации които винаги присъстват в около 1% от населението. Такива като садизъм, деспотизъм, експлоатация и желание за власт. Споменът ни от предишната система в която този 1% беше успял да завземе до голяма степен властта над всички благодарение на тези свои психопатични качества още беше пресен и тази тема беше горещо обсъждана. Ние знаехме, че макар да сме решили главните проблеми свързани с устройство на обществото – въпросите с управлението и разпределението на ресурсите както и властовите отношения в обществото – все пак винаги това малцинство можеше отново да разруши всичко чрез сила и агресия и тази опасност ни караше да мислим по въпроса и как да опитомим тази страна на човешката природа. Един от основните експерименти в тази насока беше този при който един агресивен индивид атакува невинна жертва на публично място. Поразителното е, че всички наоколо гледаха безучастно. Въпреки гигантските обществени промени ние продължавахме да попадаме на острови от старото мислене и старите проблеми. В онлайн системата бяхме решили този проблем чрез анонимността която не позволяваше формиране на картели, групи за влияние, изнудване или рекет. В живия свят все още имаше остатъци от животинските закони на джунглата. Все пак ние не изграждахме утопия, а просто по-добра система от предишната. И въпреки тези проблеми тя функционираше безспорно по-добре поради една проста причина. Ние бяхме преместили всичко важно в онлайн света където анонимността гарантираше равнопоставеност. По този начин останалите във физическия свят мародери просто не бяха част от системата и върлуваха в малки групи без да имат реално влияние върху глобалното общество.
Разбира се вечните въпроси свързани с човешката природа продължаваха да стоят до голяма степен нерешени, но тяхното обсъждане вече беше свободно и експериментите се случваха навсякъде. Един такъв ключов въпрос бяха психическите девиации които винаги присъстват в около 1% от населението. Такива като садизъм, деспотизъм, експлоатация и желание за власт. Споменът ни от предишната система в която този 1% беше успял да завземе до голяма степен властта над всички благодарение на тези свои психопатични качества още беше пресен и тази тема беше горещо обсъждана. Ние знаехме, че макар да сме решили главните проблеми свързани с устройство на обществото – въпросите с управлението и разпределението на ресурсите както и властовите отношения в обществото – все пак винаги това малцинство можеше отново да разруши всичко чрез сила и агресия и тази опасност ни караше да мислим по въпроса и как да опитомим тази страна на човешката природа. Един от основните експерименти в тази насока беше този при който един агресивен индивид атакува невинна жертва на публично място. Поразителното е, че всички наоколо гледаха безучастно. Въпреки гигантските обществени промени ние продължавахме да попадаме на острови от старото мислене и старите проблеми. В онлайн системата бяхме решили този проблем чрез анонимността която не позволяваше формиране на картели, групи за влияние, изнудване или рекет. В живия свят все още имаше остатъци от животинските закони на джунглата. Все пак ние не изграждахме утопия, а просто по-добра система от предишната. И въпреки тези проблеми тя функционираше безспорно по-добре поради една проста причина. Ние бяхме преместили всичко важно в онлайн света където анонимността гарантираше равнопоставеност. По този начин останалите във физическия свят мародери просто не бяха част от системата и върлуваха в малки групи без да имат реално влияние върху глобалното общество.
Re: Автономия
5
Новата икономика ни позволяваше отново да действаме рационално и да започнем да решаваме проблема с мегаполисите. Мнозинството от хората не желаеха да живеят в многомилионни градове и предпочитаха да се разселят обрятно в по-малки градове и села. Започваше прилагане на децентрализацията в живия живот. Отново основния принцип който следвахме е да не търсим максимална ефективност. Тъкмо обратното. Оформяхме клъстерни депа за взимане и оставяне на стоки за ползване като гъста мрежа между всички населени места. Така хората избрали живота извън големия град имаха същия достъп до блага като тези в града освен предимствата които малкото населено място дава.
Животът в града също се промени кардинално. На първо място постояния отлив на хора намали населението почти наполовина. Благодарение на преминаването към функционална икономика на ползването вече нямахме лични коли. Транспорта който остана в града бе – градски транспорт – автобуси, тролеи, трамваи, лека железница и лифтове, тротинетки, велосипеди и пешеходци както и таксита и коли под наем. Продуктовите депа се зареждаха предимно с товарен жп транспорт. Тъй като те бяха много нагъсто хората взимаха и оставяха ежедневно нямайки нужда от складиране и превозване на големи товари. Това накара повечето хора отново да започнат да ходят пеша, с колела и тротинетки. Тези удивителни промени във всекидневния живот доведоха до един нов феномен който изненада мнозина от нас. Оказахме се в ситуация в която половината от изградената пътна мрежа бе ненужна поради силно намаления трафик състоящ се само от таксита и леки коли под наем. В резултат на отва преустроихме всички булеварди в еднолентови като останалата площ я превърнахме във велоалеи, тротоари и земеделска земя. Цялата площ която преди беше заета от паркирани коли – около 5 до 10% от града сега беше превърната в детски площадки, паркове и парници които бяха пред всеки вход. Хората започнаха да поддържат зеленчукови и овощни градини на местата където преди са паркирали. Това значително намали нуждите ни от доставка на прясна храна. Започна да се оформя концепцията за локална самодостатъчност подкрепена от глобална свързаност за обезпечаване на липсващи ресурси. Жертвите от катастрофи клоняха към нула. Затлъстяването започна да става решим проблем благодарение на ежедневните навици за движение. Започнахме да даваме приоритет на транспортни средства задвижвани от собствена сила и подпомагани от автоматизация без да заместват човешкото усилие напълно. Поради липсата на власт и закони всички товарни превози бяха напълно автоматизирани, така че алгоритми се грижеха за оптималното и безопасно движение вместо хора.
Концепцията за работа се промени към напълно неформална и естествена активност движена от любопитство и чувство за колективност. Всички установихме, че имаме желание да работим средно по 3-4 часа на ден и приехме сряда като допълнителен почивен ден който разделяше седмицата ни, така че да не усещаме процеса като старата форма на нормирана работа. Така средно прекарвахме по 12-16 часа седмично в съзидателен труд. Той беше относително поравно разделен между физически и психически редувайки двете. Останалото свободно време прекарвахме в нови за нас усещания – безгрижно съзерцание, публични беседи, обсъждания и игри, както и сън. Сънят, нещо което мнозина бяха забравили в пълноценната му форма сега беше в изобилие. Много от предишните масови заболявания станаха част от миналото само поради липсата на стрес, наличието на здрав сън, локалната чиста храна и движение. Онлайн света за нас остана само в оригиналната си форма някога позната от интернет 1.0 която възродихме в новия му съвременен вариант. Прекарвахме в мрежата по 2-3 часа дневно. Основно за да заявим нашите нужди и да отбележим с какво можем да помогнем за задоволяването на нуждите на другите. Също така гласувахме по всички въпроси касаещи разпределение на оскъдни ресурси и разрешаване на конфликти. Останалото време прекарвахме в четене на необятната безплатна библиотека която интернет представляваше. Вече нямаше собственост, нямаше плащания, нямаше реклами, нямаше икономика на вниманието. Беше просто необятен архив от книги, журнали, научни издания, игри и всякакви форми на виртуални експерименти. От изкуството изчезнаха всички форми на насилие и притежание, те бяха заменени от кооперативност, равноправие и хармония. Започнахме да съзнаваме как сме били държани в подчинение толкова хилядолетия просто чрез проектиране на ценностите които са ни държали поробени. Когато спряхме да ги пропагандираме започнахме да виждаме истинската промяна в децата, а след това и в порастналите деца. Изчезнаха понятия като деца и възрастни. Всички ние бяхме едно голямо световно семейство в което всеки се грижи за другия и никой няма лично семество и лични деца. Това беше най-важната стъпка в нашето ментално развитие. Последните устои на частната собственост и семейството като нейн най-висш израз. Постепенно егоизма избледняваше давайки път на състраданието и емпатията.
Новата икономика ни позволяваше отново да действаме рационално и да започнем да решаваме проблема с мегаполисите. Мнозинството от хората не желаеха да живеят в многомилионни градове и предпочитаха да се разселят обрятно в по-малки градове и села. Започваше прилагане на децентрализацията в живия живот. Отново основния принцип който следвахме е да не търсим максимална ефективност. Тъкмо обратното. Оформяхме клъстерни депа за взимане и оставяне на стоки за ползване като гъста мрежа между всички населени места. Така хората избрали живота извън големия град имаха същия достъп до блага като тези в града освен предимствата които малкото населено място дава.
Животът в града също се промени кардинално. На първо място постояния отлив на хора намали населението почти наполовина. Благодарение на преминаването към функционална икономика на ползването вече нямахме лични коли. Транспорта който остана в града бе – градски транспорт – автобуси, тролеи, трамваи, лека железница и лифтове, тротинетки, велосипеди и пешеходци както и таксита и коли под наем. Продуктовите депа се зареждаха предимно с товарен жп транспорт. Тъй като те бяха много нагъсто хората взимаха и оставяха ежедневно нямайки нужда от складиране и превозване на големи товари. Това накара повечето хора отново да започнат да ходят пеша, с колела и тротинетки. Тези удивителни промени във всекидневния живот доведоха до един нов феномен който изненада мнозина от нас. Оказахме се в ситуация в която половината от изградената пътна мрежа бе ненужна поради силно намаления трафик състоящ се само от таксита и леки коли под наем. В резултат на отва преустроихме всички булеварди в еднолентови като останалата площ я превърнахме във велоалеи, тротоари и земеделска земя. Цялата площ която преди беше заета от паркирани коли – около 5 до 10% от града сега беше превърната в детски площадки, паркове и парници които бяха пред всеки вход. Хората започнаха да поддържат зеленчукови и овощни градини на местата където преди са паркирали. Това значително намали нуждите ни от доставка на прясна храна. Започна да се оформя концепцията за локална самодостатъчност подкрепена от глобална свързаност за обезпечаване на липсващи ресурси. Жертвите от катастрофи клоняха към нула. Затлъстяването започна да става решим проблем благодарение на ежедневните навици за движение. Започнахме да даваме приоритет на транспортни средства задвижвани от собствена сила и подпомагани от автоматизация без да заместват човешкото усилие напълно. Поради липсата на власт и закони всички товарни превози бяха напълно автоматизирани, така че алгоритми се грижеха за оптималното и безопасно движение вместо хора.
Концепцията за работа се промени към напълно неформална и естествена активност движена от любопитство и чувство за колективност. Всички установихме, че имаме желание да работим средно по 3-4 часа на ден и приехме сряда като допълнителен почивен ден който разделяше седмицата ни, така че да не усещаме процеса като старата форма на нормирана работа. Така средно прекарвахме по 12-16 часа седмично в съзидателен труд. Той беше относително поравно разделен между физически и психически редувайки двете. Останалото свободно време прекарвахме в нови за нас усещания – безгрижно съзерцание, публични беседи, обсъждания и игри, както и сън. Сънят, нещо което мнозина бяха забравили в пълноценната му форма сега беше в изобилие. Много от предишните масови заболявания станаха част от миналото само поради липсата на стрес, наличието на здрав сън, локалната чиста храна и движение. Онлайн света за нас остана само в оригиналната си форма някога позната от интернет 1.0 която възродихме в новия му съвременен вариант. Прекарвахме в мрежата по 2-3 часа дневно. Основно за да заявим нашите нужди и да отбележим с какво можем да помогнем за задоволяването на нуждите на другите. Също така гласувахме по всички въпроси касаещи разпределение на оскъдни ресурси и разрешаване на конфликти. Останалото време прекарвахме в четене на необятната безплатна библиотека която интернет представляваше. Вече нямаше собственост, нямаше плащания, нямаше реклами, нямаше икономика на вниманието. Беше просто необятен архив от книги, журнали, научни издания, игри и всякакви форми на виртуални експерименти. От изкуството изчезнаха всички форми на насилие и притежание, те бяха заменени от кооперативност, равноправие и хармония. Започнахме да съзнаваме как сме били държани в подчинение толкова хилядолетия просто чрез проектиране на ценностите които са ни държали поробени. Когато спряхме да ги пропагандираме започнахме да виждаме истинската промяна в децата, а след това и в порастналите деца. Изчезнаха понятия като деца и възрастни. Всички ние бяхме едно голямо световно семейство в което всеки се грижи за другия и никой няма лично семество и лични деца. Това беше най-важната стъпка в нашето ментално развитие. Последните устои на частната собственост и семейството като нейн най-висш израз. Постепенно егоизма избледняваше давайки път на състраданието и емпатията.
Re: Автономия
6
Нямахме никакви институции, закони и структури. Ежедневието ни се движеше около неписани човешки норми които бяха динамични и постоянно се самообновяваха от собствените ни взаимодействия и опит. Прекарвахме по-голямата част от деня си заедно, но мнозина оставяха и една голяма част от деня си свободна за себепознание.
Въпреки заръщането към локалния живот ние живеехме по-единно и глобално от всякога. Благодарение на платформата за новини Cyber Witness премахнахме изцяло професията журналист която овластяваше малка група хора да моделира представите ни за света. Всички ние се превърнахме в журналисти по всяко време споделяйки видяни факти без да придаваме своя интерпретация. Когато повече от двама човека потвърдяха дадено събитие то се превръщаше във вероятна новина за нас. Вече нямахме понятия за истина и лъжа, беше въпрос на личен избор и преценка при каква вероятност всеки вярва на новините. Всъщност като споменах журналисти, ние премахнаме понятието професия от речника си. Заменихме тясната специализация която ни държеше в окови в миналото с генерализация. Тя ни позволяваше да разбираме света, природата и взаимовръзките в цялостта им. Даваше ни свободата да бъдем всичко което сме и ни изкара от менталните кутийки в които бяхме натикани за хилядолетия. Всеки от нас беше всичко което пожелаеше всеки ден като се присъединяваше към определена група. Там учеше и участваше в нейните дейности докато му беше интересно. След това отиваше на други места с други групи и откриваше нови интереси. Разбира се всички дейности и употреба на ресурси се ориентираха по живите данни от икономическия симулатор Cyber Stasis където всички ние отчитахме от какво имаме нужда в настоящия момент и какво имаме в излишък за да намалим производството му. Когато имахме оскъдица на определен ресурс прибягвахме до политическия симулатор Cyber Acid. Той ни позволяваше да практикуваме течна демокрация в реално време като гласуваме лично или делегираме гъвкаво право на глас по определен въпрос на доверен човек с експертно мнение в съответната област. Стремяхме се към консенсус и предлагахме решения докато достигнем до такъв. В случай, че решавахме критичен въпрос в ограничен период от време прибягвахме до мажоритарност. Тъй като основен принцип в нашето самоуправление и икономика беше анонимността започнахме да ставаме по-смирени, без нужда от доказване и изтъкване. Всеки от нас беше просто най-добрата идея която има. Във всички нови трудове и изкуства периодът ни започна да се нарича Автономия. Автономността е постигането на колективния интерес при пълно запазване на индивидуалната свобода. Отпадането на самоличността като документ и част от системата беше основополагаща част към постигането на тази нова форма на самоуправление и живот. Автономията направи, така че вече нямаше мнозинство и малцинство, имаше само отделни индивиди които взимат най-добрите колективни решения базирани на собствените си интереси като част от цялото. Интернет продължи да се развива като гръбнак на нашата социална система служейки ни за оптимална дистрибуция на стоки и услуги, идеи и информация. Много от старите технологии изчезнаха а тези които останаха бяха опростени до тяхната същностна функционалност. Смартфоните бяха превърнати в устройства предимно за заявяване на нужди, предлагане на помощ , даване на идеи и гласуване при обсъждания. Пълното изчезване на икономиката на вниманието от миналото доведе до напълно различна употреба на интернет. Всички ние се върнахме към нашата креативна природа влизайки в мрежата за да участваме в живота. Да бъдем реална жива и действена част от него.
Нямахме никакви институции, закони и структури. Ежедневието ни се движеше около неписани човешки норми които бяха динамични и постоянно се самообновяваха от собствените ни взаимодействия и опит. Прекарвахме по-голямата част от деня си заедно, но мнозина оставяха и една голяма част от деня си свободна за себепознание.
Въпреки заръщането към локалния живот ние живеехме по-единно и глобално от всякога. Благодарение на платформата за новини Cyber Witness премахнахме изцяло професията журналист която овластяваше малка група хора да моделира представите ни за света. Всички ние се превърнахме в журналисти по всяко време споделяйки видяни факти без да придаваме своя интерпретация. Когато повече от двама човека потвърдяха дадено събитие то се превръщаше във вероятна новина за нас. Вече нямахме понятия за истина и лъжа, беше въпрос на личен избор и преценка при каква вероятност всеки вярва на новините. Всъщност като споменах журналисти, ние премахнаме понятието професия от речника си. Заменихме тясната специализация която ни държеше в окови в миналото с генерализация. Тя ни позволяваше да разбираме света, природата и взаимовръзките в цялостта им. Даваше ни свободата да бъдем всичко което сме и ни изкара от менталните кутийки в които бяхме натикани за хилядолетия. Всеки от нас беше всичко което пожелаеше всеки ден като се присъединяваше към определена група. Там учеше и участваше в нейните дейности докато му беше интересно. След това отиваше на други места с други групи и откриваше нови интереси. Разбира се всички дейности и употреба на ресурси се ориентираха по живите данни от икономическия симулатор Cyber Stasis където всички ние отчитахме от какво имаме нужда в настоящия момент и какво имаме в излишък за да намалим производството му. Когато имахме оскъдица на определен ресурс прибягвахме до политическия симулатор Cyber Acid. Той ни позволяваше да практикуваме течна демокрация в реално време като гласуваме лично или делегираме гъвкаво право на глас по определен въпрос на доверен човек с експертно мнение в съответната област. Стремяхме се към консенсус и предлагахме решения докато достигнем до такъв. В случай, че решавахме критичен въпрос в ограничен период от време прибягвахме до мажоритарност. Тъй като основен принцип в нашето самоуправление и икономика беше анонимността започнахме да ставаме по-смирени, без нужда от доказване и изтъкване. Всеки от нас беше просто най-добрата идея която има. Във всички нови трудове и изкуства периодът ни започна да се нарича Автономия. Автономността е постигането на колективния интерес при пълно запазване на индивидуалната свобода. Отпадането на самоличността като документ и част от системата беше основополагаща част към постигането на тази нова форма на самоуправление и живот. Автономията направи, така че вече нямаше мнозинство и малцинство, имаше само отделни индивиди които взимат най-добрите колективни решения базирани на собствените си интереси като част от цялото. Интернет продължи да се развива като гръбнак на нашата социална система служейки ни за оптимална дистрибуция на стоки и услуги, идеи и информация. Много от старите технологии изчезнаха а тези които останаха бяха опростени до тяхната същностна функционалност. Смартфоните бяха превърнати в устройства предимно за заявяване на нужди, предлагане на помощ , даване на идеи и гласуване при обсъждания. Пълното изчезване на икономиката на вниманието от миналото доведе до напълно различна употреба на интернет. Всички ние се върнахме към нашата креативна природа влизайки в мрежата за да участваме в живота. Да бъдем реална жива и действена част от него.
Re: Автономия
7
Тектоничните промени на всички нива създаваха изцяло нов свят на взаимоотношения между нас. За разликата от всички предишни контролирани смени на йерархични системи, където промяната идваше отгоре надолу, тази се случваше отвътре навън – от Аз-а към обществото.
Независимо на каква физическа възраст беше всеки от нас ние се учехме да живеем наново без правила и закони, като деца.
Една от най-значителните промени беше пълното и безвъвратно изчезване на фармацията като индустрия. Тя изчезна рязко и отведнъж след като изчезна рекламата. Без ежедневното облъчване ние създадохме p2p уикипедия която нарекохме кибер лечебница. В това пространство събирахме и възстановявахме загубеното знание за билки и растения. Всичко това което бившата фармация беше изучила и имитирала със синтетични заместители. Хората които се занимаваха с медицина вече се наричаха лечители. Всъщност истинската революция в здравето на хората настъпи поради 3 причини – връщането към ежедневното движение благодарение на изчезването на личния моторизиран транспорт, създаването на локалната храна в парници пред всяка жилищна сграда и връщането към природната медицина. Истинският прелом беше нашето връщане от синтетичния свят в който бяхме затворени към органичния от който бяхме създадени. Без елити и медии които да ни насаждат какво да мислим изчезнаха повечето болести на психична основа. Ограничавайки технологиите в служба на обществото ние станахме свободни да бъдем посветени на истинската си човешка природа. В платформата за течна демокрация(Cyber-Acid) беше поставена за обсъждане фундаментална тема – кои видове дейности следва да подлежат на автоматизация и къде не бива да допускаме такава. Доста единодушно и в кратък срок решихме, че ще се работи в посока роботизиране на вреден труд и скучни и повтаряеми дейности които никой не иска да върши. Тъй като вече нямахме финансов, рекламен, медиен и всички свързани с тях сектори както и нямахме никаква администрация то нашите дейности бяха свързани до чисто човешките неща – подслон, храна, грижа един за друг и развлечения. Всичко това обаче се регулираше по естествен път в едно автономно общество в което няма група. Липсата на формална група, която в миналото наричахме общество, лека полека изличи предразсъдъците в нас, които в миналото се използваха за масов обществен контрол. Дейностите които заменихме с роботи бяха свързани най-вече с минно дело, строителство, медицина, транспорт, масови производства. Ролята на хората в семейните стопанства и в кооперативите беше предимно да намират решения на проблеми, да измислят начини за автоматизация и нови по-ефективни методи за самоуправление с които да развиват обществените системи.
Понятието работа изцяло изчезна тъй като нямахме нормирано време или място където трябва да бъдем. Бяхме водени от естествения порив за създаване и взаимопомощ.
Тъй като вече парите и печалбата не съществуваха стоките станаха изключително дълготрайни благодарение на модулността и отворените им спецификации за преглед и доработка. Прегърнахме “направи си сам” движението като наша движеща сила. Стълбовете на нашата нова икономика бяха два – взаимопомощ и любопитство.
Животът се превърна в едно постоянно училище, без стрес, без цели, без сравнение и наказания. Единствените естествени наказания които останаха бяха тези да видиш, че някой страда и да не можеш да му помогнеш. Емпатията и съчувствието се засилваха и ни правеха все по-социално чувствителни.
Осъзнахме, че всички науки и познания които имахме от миналото бяха погрешни и манипулирани с цел контрол и умишлена необразованост. Постепенно откривахме света такъв какъвто наистина беше защото ние бяхме част от него и той от нас. Вродените ни сетива се съвземаха от вечният сън и започнахме да се интересуваме все повече от езотерика, антропософия, психология. Вглеждахме се все повече в истинската ни човешка природа, в Любовта. Едно от първите неща които открихме бе, че деня и нощта са същия земен цикъл както доброто и зло, както раждането и смъртта. Ставахме рано, а денят ни бе стихия от активности и устрем. Вечер обратното, ставахме мрачни, загадъчни, потайни и мистериозни. Не подтискахме тъмното в нас, то уравновесяваше светлото, така че да живеем в еквилибриум. Опиатите не просто останаха, те разцъфтяха като път към подсъзнанието. Това което изчезна бяха синтетичните екстракти, всеки гледаше собствени органични растения по свой избор.
Чрез тях ние пътувахме в различни светове в нас и извън нас. Опознавахме кътчета от Вселената, част от която бяхме и ние.
Без частна собственост, патенти и търговскo право цялото човешко знание се отприщи като скъсан бент който е бил граден хилядолетия за да спира човешкият порив за неограничено развитие. На местата където преди бяхме в застой от векове поради умишлена стагнация с цел контрол сега разцъфтяваха безброй експерименти. Нямахме теми табу, върнахме се към естествените биологични полове и нужди. Без кукловодите животът стана прост, вълнуващ и динамичен. Социалният организъм бе като затворник пуснат на свобода който иска да вкуси всяка глътка въздух. Впрочем затвори вече нямаше. Като всяка стара институция базирана на контрол, превъзпитание и власт те бяха станали част от миналото. Поривите на разрушение, ярост и злоба се третираха като част от човешката природа и признак на свобода. Те възникваха и затихваха естествено без да разрушават естествения баланс. Именно тяхното неподтискане правеше системата устойчива тъй като натрупаните негативни емоции и сила се изпускаха незабавно на малки порции вместо да бъдат затваряни и нагнетявани докато избухнат и пометат всичко. Щетите които те оставяха бяха грижовно поправяни точно както морската вълна първо бута а после заглажда пораженията. Вече нямахме догми и вярвания, просто емпиричен опит и зачитане на неприкосновеността на всяко живо същество.
По отношение на храната изцяло разпуснахме всички ферми за животни след като заменихме месото с негови безвредни алтернативи като соя. Много от питомните животински видове изчезнаха тъй като бяха генно модифицирани и непригодни за естествена среда. Човешката популация продължаваше да се увеличава тотално развенчавайки мита за свръхпопулацията който предшестваше края на Фермата и срива й като кула от карти. Без нуждата от безкраен растеж и индустриално производство ние по естествен път започнахме да населваме планетата равномерно и децентрализирано. Постепенно мегаполисите се смалиха до средно-големи градове. Всички годни за живеене места бяха свързани като невронна мрежа от малки семейна стопанства, села и градове. Оказа се че по този начин бройката хора които Земята може да изхрани и подслони е необозримо неограничен. Продължавахме да удължаваме продължителността на живота, но това не водеше до старите проблеми тъй като никой от нас не притежаваше нищо и не наследяваше нищо. Нашият фокус се премести върху облагородяването и възстановяването на негодни за живеене райони които са били унищожени от предните индустрии. Производствените процеси преживяха ренесанс. Благодарение на 3д принтирането вече нямахме нужда от фабрики за масово производство. Всичко се произвеждаше в малки партиди по заявка и в най-кратки срокове. Нямаше нужда от складове, съхранение и прогнозиране тъй като моделът ни беше на производство и консумация в момента на възникване на нужда. Животните живееха напълно свободно сред нас и станаха питомни от самосебе си. Нямахме огради, бариери и пропуски. Сляхме се с Вселенския принцип за безграничното движение на енергия от която част бяхме и ние.
Тектоничните промени на всички нива създаваха изцяло нов свят на взаимоотношения между нас. За разликата от всички предишни контролирани смени на йерархични системи, където промяната идваше отгоре надолу, тази се случваше отвътре навън – от Аз-а към обществото.
Независимо на каква физическа възраст беше всеки от нас ние се учехме да живеем наново без правила и закони, като деца.
Една от най-значителните промени беше пълното и безвъвратно изчезване на фармацията като индустрия. Тя изчезна рязко и отведнъж след като изчезна рекламата. Без ежедневното облъчване ние създадохме p2p уикипедия която нарекохме кибер лечебница. В това пространство събирахме и възстановявахме загубеното знание за билки и растения. Всичко това което бившата фармация беше изучила и имитирала със синтетични заместители. Хората които се занимаваха с медицина вече се наричаха лечители. Всъщност истинската революция в здравето на хората настъпи поради 3 причини – връщането към ежедневното движение благодарение на изчезването на личния моторизиран транспорт, създаването на локалната храна в парници пред всяка жилищна сграда и връщането към природната медицина. Истинският прелом беше нашето връщане от синтетичния свят в който бяхме затворени към органичния от който бяхме създадени. Без елити и медии които да ни насаждат какво да мислим изчезнаха повечето болести на психична основа. Ограничавайки технологиите в служба на обществото ние станахме свободни да бъдем посветени на истинската си човешка природа. В платформата за течна демокрация(Cyber-Acid) беше поставена за обсъждане фундаментална тема – кои видове дейности следва да подлежат на автоматизация и къде не бива да допускаме такава. Доста единодушно и в кратък срок решихме, че ще се работи в посока роботизиране на вреден труд и скучни и повтаряеми дейности които никой не иска да върши. Тъй като вече нямахме финансов, рекламен, медиен и всички свързани с тях сектори както и нямахме никаква администрация то нашите дейности бяха свързани до чисто човешките неща – подслон, храна, грижа един за друг и развлечения. Всичко това обаче се регулираше по естествен път в едно автономно общество в което няма група. Липсата на формална група, която в миналото наричахме общество, лека полека изличи предразсъдъците в нас, които в миналото се използваха за масов обществен контрол. Дейностите които заменихме с роботи бяха свързани най-вече с минно дело, строителство, медицина, транспорт, масови производства. Ролята на хората в семейните стопанства и в кооперативите беше предимно да намират решения на проблеми, да измислят начини за автоматизация и нови по-ефективни методи за самоуправление с които да развиват обществените системи.
Понятието работа изцяло изчезна тъй като нямахме нормирано време или място където трябва да бъдем. Бяхме водени от естествения порив за създаване и взаимопомощ.
Тъй като вече парите и печалбата не съществуваха стоките станаха изключително дълготрайни благодарение на модулността и отворените им спецификации за преглед и доработка. Прегърнахме “направи си сам” движението като наша движеща сила. Стълбовете на нашата нова икономика бяха два – взаимопомощ и любопитство.
Животът се превърна в едно постоянно училище, без стрес, без цели, без сравнение и наказания. Единствените естествени наказания които останаха бяха тези да видиш, че някой страда и да не можеш да му помогнеш. Емпатията и съчувствието се засилваха и ни правеха все по-социално чувствителни.
Осъзнахме, че всички науки и познания които имахме от миналото бяха погрешни и манипулирани с цел контрол и умишлена необразованост. Постепенно откривахме света такъв какъвто наистина беше защото ние бяхме част от него и той от нас. Вродените ни сетива се съвземаха от вечният сън и започнахме да се интересуваме все повече от езотерика, антропософия, психология. Вглеждахме се все повече в истинската ни човешка природа, в Любовта. Едно от първите неща които открихме бе, че деня и нощта са същия земен цикъл както доброто и зло, както раждането и смъртта. Ставахме рано, а денят ни бе стихия от активности и устрем. Вечер обратното, ставахме мрачни, загадъчни, потайни и мистериозни. Не подтискахме тъмното в нас, то уравновесяваше светлото, така че да живеем в еквилибриум. Опиатите не просто останаха, те разцъфтяха като път към подсъзнанието. Това което изчезна бяха синтетичните екстракти, всеки гледаше собствени органични растения по свой избор.
Чрез тях ние пътувахме в различни светове в нас и извън нас. Опознавахме кътчета от Вселената, част от която бяхме и ние.
Без частна собственост, патенти и търговскo право цялото човешко знание се отприщи като скъсан бент който е бил граден хилядолетия за да спира човешкият порив за неограничено развитие. На местата където преди бяхме в застой от векове поради умишлена стагнация с цел контрол сега разцъфтяваха безброй експерименти. Нямахме теми табу, върнахме се към естествените биологични полове и нужди. Без кукловодите животът стана прост, вълнуващ и динамичен. Социалният организъм бе като затворник пуснат на свобода който иска да вкуси всяка глътка въздух. Впрочем затвори вече нямаше. Като всяка стара институция базирана на контрол, превъзпитание и власт те бяха станали част от миналото. Поривите на разрушение, ярост и злоба се третираха като част от човешката природа и признак на свобода. Те възникваха и затихваха естествено без да разрушават естествения баланс. Именно тяхното неподтискане правеше системата устойчива тъй като натрупаните негативни емоции и сила се изпускаха незабавно на малки порции вместо да бъдат затваряни и нагнетявани докато избухнат и пометат всичко. Щетите които те оставяха бяха грижовно поправяни точно както морската вълна първо бута а после заглажда пораженията. Вече нямахме догми и вярвания, просто емпиричен опит и зачитане на неприкосновеността на всяко живо същество.
По отношение на храната изцяло разпуснахме всички ферми за животни след като заменихме месото с негови безвредни алтернативи като соя. Много от питомните животински видове изчезнаха тъй като бяха генно модифицирани и непригодни за естествена среда. Човешката популация продължаваше да се увеличава тотално развенчавайки мита за свръхпопулацията който предшестваше края на Фермата и срива й като кула от карти. Без нуждата от безкраен растеж и индустриално производство ние по естествен път започнахме да населваме планетата равномерно и децентрализирано. Постепенно мегаполисите се смалиха до средно-големи градове. Всички годни за живеене места бяха свързани като невронна мрежа от малки семейна стопанства, села и градове. Оказа се че по този начин бройката хора които Земята може да изхрани и подслони е необозримо неограничен. Продължавахме да удължаваме продължителността на живота, но това не водеше до старите проблеми тъй като никой от нас не притежаваше нищо и не наследяваше нищо. Нашият фокус се премести върху облагородяването и възстановяването на негодни за живеене райони които са били унищожени от предните индустрии. Производствените процеси преживяха ренесанс. Благодарение на 3д принтирането вече нямахме нужда от фабрики за масово производство. Всичко се произвеждаше в малки партиди по заявка и в най-кратки срокове. Нямаше нужда от складове, съхранение и прогнозиране тъй като моделът ни беше на производство и консумация в момента на възникване на нужда. Животните живееха напълно свободно сред нас и станаха питомни от самосебе си. Нямахме огради, бариери и пропуски. Сляхме се с Вселенския принцип за безграничното движение на енергия от която част бяхме и ние.
Re: Автономия
8
Образованието вече не съществуваше като институция както и проявленията му под формата на училища, учебници, учители и изпити. То се бе върнало в естествената му ежедневна форма – учене чрез опит и взаимодействие с околния свят. Нямаше универсална истина която да бъде преподавана, всичко подлежеше на лично тълкувание и промяна. Дори начина по който се информирахме един друг се промени коренно. Ние просто си съобщавахме лично наблюдавани събития без да си препредаваме анализ и тълкуването им. Стремежът към автономност ни водеше към пълна ненамеса в съзнанието на другите.
Продължителността на живота започна стремглаво да се увеличава, но не на база намеса в човешкия организъм както се стремеше бившия трансхуманистичен елит, а просто защото хората бяха оставени намира. Изненадата ни беше огромна когато започнахме с лекота да живеем по 120-140 години благодарение на чиста храна, чиста вода, чиста околна среда и най-вече чисти съзнания свободни от външна намеса. Човечеството достигна естествената си форма на съществуване след десетки хиляди години живот в робство.
Естественото ни неограничено любопитство се трансформира в поглед към Космоса и всички други цивлизации с които бяхме свързани в нашата обща електромагнитна невронна мрежа. Уважението към Създателя и Безкрайният Ум се възроди и зае своето почетно място. Човекът спря да се опитва да бъде богоравен и зае своето място като неделима част от природата без да се опитва да я променя и манипулира. В крайна сметка думата природа изчезна от речника ни тъй като ние бяхме неделима част от нея и когато говорехме за хората се подразбираше природата като цяло.
Тъй като вече нямаше класи, йерархия и пазар на труда нямаше и ненужни хора. Точно когато управляващия елит от предишната епоха вече открито започна да говори за ненужни хора ние се освободихме от тяхната примка по най-случайния начин, а именно откривайки онлайн игра която ни показа, че живота без власт, собственост и пари е възможен. Тя беше техническия механизъм който ни показа как може да се случи и за по-малка от година замени всички стари форми на управление – правителства, корпорации, закони, партии, държави. Щяха да ни бъдат нужни още няколко поколения да се отърсим напълно от шоковата доктрина в която мнозина бяха прекарали голяма част от живота си преди Автономията.
Не всички се бяха трансформирали напълно към новото. Мнозина които са властвали над другите с поколения все още жадуваха стария си живот и опитваха всячески да си го върнат създавайки тайни организации офлайн с цел контрол. Въпреки това ние спазвахме безпрекусловно принципа за ненасилието и де факто просто ги игнорирахме. Тъй като обществените системи бяха изцяло публични и анонимни те просто нямаше как да им въздействат и се ограничиха до локални набези във физическия свят. Това първоначално стъписа миролюбивото население което беше отвикнало на агресия и насилие. Постепенно обаче тези хора изгубиха своята репутация и влияние изцяло тъй като над 99% от хората бяха част от онлайн системата.
Образованието вече не съществуваше като институция както и проявленията му под формата на училища, учебници, учители и изпити. То се бе върнало в естествената му ежедневна форма – учене чрез опит и взаимодействие с околния свят. Нямаше универсална истина която да бъде преподавана, всичко подлежеше на лично тълкувание и промяна. Дори начина по който се информирахме един друг се промени коренно. Ние просто си съобщавахме лично наблюдавани събития без да си препредаваме анализ и тълкуването им. Стремежът към автономност ни водеше към пълна ненамеса в съзнанието на другите.
Продължителността на живота започна стремглаво да се увеличава, но не на база намеса в човешкия организъм както се стремеше бившия трансхуманистичен елит, а просто защото хората бяха оставени намира. Изненадата ни беше огромна когато започнахме с лекота да живеем по 120-140 години благодарение на чиста храна, чиста вода, чиста околна среда и най-вече чисти съзнания свободни от външна намеса. Човечеството достигна естествената си форма на съществуване след десетки хиляди години живот в робство.
Естественото ни неограничено любопитство се трансформира в поглед към Космоса и всички други цивлизации с които бяхме свързани в нашата обща електромагнитна невронна мрежа. Уважението към Създателя и Безкрайният Ум се възроди и зае своето почетно място. Човекът спря да се опитва да бъде богоравен и зае своето място като неделима част от природата без да се опитва да я променя и манипулира. В крайна сметка думата природа изчезна от речника ни тъй като ние бяхме неделима част от нея и когато говорехме за хората се подразбираше природата като цяло.
Тъй като вече нямаше класи, йерархия и пазар на труда нямаше и ненужни хора. Точно когато управляващия елит от предишната епоха вече открито започна да говори за ненужни хора ние се освободихме от тяхната примка по най-случайния начин, а именно откривайки онлайн игра която ни показа, че живота без власт, собственост и пари е възможен. Тя беше техническия механизъм който ни показа как може да се случи и за по-малка от година замени всички стари форми на управление – правителства, корпорации, закони, партии, държави. Щяха да ни бъдат нужни още няколко поколения да се отърсим напълно от шоковата доктрина в която мнозина бяха прекарали голяма част от живота си преди Автономията.
Не всички се бяха трансформирали напълно към новото. Мнозина които са властвали над другите с поколения все още жадуваха стария си живот и опитваха всячески да си го върнат създавайки тайни организации офлайн с цел контрол. Въпреки това ние спазвахме безпрекусловно принципа за ненасилието и де факто просто ги игнорирахме. Тъй като обществените системи бяха изцяло публични и анонимни те просто нямаше как да им въздействат и се ограничиха до локални набези във физическия свят. Това първоначално стъписа миролюбивото население което беше отвикнало на агресия и насилие. Постепенно обаче тези хора изгубиха своята репутация и влияние изцяло тъй като над 99% от хората бяха част от онлайн системата.
Re: Автономия
9
Нов ден, ново начало. Отворих очи и се запътих към верандата да си направя кафе. Седнах в зелената градина и отворих лаптопа. Живеех извън града в къща с голяма лешникова градина. Като всички други хора аз ползвах временно това място. Вече не се привързвах към места и вещи. Всеки ден бе един нов бял лист който чака да бъде написан. Мислех скоро да се преместя в югоизточна Азия и да опозная културата там докато помагам в депо за винтидж велосипеди. Преди прехода към автономия щях да го нарека магазин за продажба на колела, но сега това бе депо за временна употреба. Всички велосипеди се правеха на ръка, с максимална издръжливост и целесъобразен дизайн. Върнах се към отвореният лаптоп. Отворих три прозореца за всяко от трите приложения които използвах ежедневно. Прегледах търсенето и предлагането в реално време. Набелязах си няколко продукти и материали които бяха в недостиг и такива от които имах нужда. Снабдяването беше директно и на принципа от локално към глобално. Всичко което ни беше нужно първо се опитвахме да си го доставим от най-близката точка с цел ефективност. Едва когато никой в нашият регион нямаше нужната стока или материал някой от друга точка на света го предлагаше. След като приключих с ежедневното планиране на икономиката в Cyber Stasis преминах към политическия инструмент – Cyber Acid. Влязох за да разгледам какви въпроси са поставени за обсъждане днес. Отново следвахме първият принцип на Автономия – от локално към глобално. Запазвахме пълната си независимост като индивидуалности без да сформираме групите които преди се бяха превърнали в инструмент за подтискане на личността като държави, общини, съюзи и организации. Всеки проблем беше личен и строго индивидуален. Днес имаше недостиг на жилища в населено място близо до мен. Десет човека направили запитване за настаняване при свободни 6 жилища. Започнахме обсъждане как да подходим конкретно към настоящата ситуация. Някой предложи първите заявили да се настанят, а останалите да запазят своите дати след тези периоди или да заявят нови места. И това по принцип беше основният принцип който спазвахме. Но имаше изключения. Сред заявилите имаше хора инвалиди, майки с деца и възрастни хора. Гласувахме за тяхното преференциално настаняване. Останаха 2 жилища които бяха заети от първите заявили ги. Това беше един от нагледните примери как решаваме подобни въпроси. Подхода ни беше гъвкав, индивидуален и спрямо ситуацията и обстоятелствата. Когато трайно имаше недостиг на жилища строяхме нови, но това беше крайна мярка която се стараехме да не използваме. По подразбиране предпочитахме да се пренасочваме към свободни райони вместо да пренаселваме заетите. По този начин избягвахме формирането на мегаполиси, гета и привилегировани зони. Така или иначе всеки от нас изпитваше най-голямо удоволствие от смяна на средата и никой не се задържаше никъде задълго. Света беше твърде шарен за да не го разгледаме и съпреживеем в цялостта му.
Работех по два проекта които силно ме вълнуваха. Първият беше за сменяеми корпуси на лаптопи. Наследеното унифициране от старата система ни беше завещало стоки, услуги и продукти които бяха непригодни за новият ни начин на живот. Налагаше се да използваме натрупаното знание и да ги преработим, така че да няма планово остаряване и да бъдат максимално устойчиви и ергономични. Благодарение на 3д принтирането това вече не беше проблем и не бяха нужни фабрики. Във всяко близко депо имаше 3д принтер който взимахме когато искаме да създадем нещо и връщахме когато вече не ни е нужен. Лаптопите които заварихме от старата ера бяха създадени за централен пазар в една категория – свръх леки и тънки машини. Това беше огромен проблем тъй като цената на това решение беше лошо охлаждане, податливост на повреди, неудобни клавиатури, липса на портове и най-вече липса на разнообразие. Работех от години по създаването на сменяеми корпуси които да позволят да интегрираме компоненти от всяка стара марка във всяка друга марка, комбинирайки най-доброто от всичко. Вече нямаше търговско право и това не само не беше забранено, но се толерираше и беше нашият начин да поправяме миналите грешки. Идеята на сменяемият корпус беше да можем с минимални усилия да променяме предназначението на компютъра според целта и средата на употреба. Така например когато използвах лаптопа за писане слагах корпус тип пишеща машина. Той позволяваше внедряването на най-удобните и добре направени клавиатури които не бяха малки по размери. Когато тръгвах на път слагах ултра лекия корпус с тънка клавиатура който позволяваше лаптопа да е лек и мобилен. Когато исках да играя игри или да правя 3д модели слагах най-големия корпус с огромни вентилатори и мощни компоненти. Често се налагаше да работим в полеви условия – на строежи, водоеми, в горски местности – тогава слагахме нашите полеви корпуси за работа. Те бяха ударо, влаго и прахоустойчиви, oбемисти и здрави, от свръхлеки и свръхустойчиви материали. С всяко принтиране ми идваха нови идеи за промяна в дизайна и нови сфери на употреба изискващи направата на нов вид корпус. Всички модели на дизайн бяха с отворен код и повечето хора си принтираха сами корпусите. А тези които нямаха желанието да придобият подобни умения просто поръчваха сглобен. Когато нещо се счупи или износи ние сменяхме само конкретната част която биваше връщана и рециклирана в депата след което подобрявана и създавана отново. За разлика от фалшивата кръгова икономика която се прокламираше в края на предишната система в нашата тя беше истинска и приложима в ежедневието. Консумацията на редки ресурси намаля драстично. Поради факта, че всичко се правеше за вечна употреба много по-рядко сменяхме продукти. Нямаше я вече рекламата която да трови съзнанията ни с постоянна пропаганда на нови желания. Нямаше лъскави опаковки и зарибяваща музика. Всичко бе направено функционално, красиво и полезно. С течение на времето развих интерес към вторият проект по който работех – винтидж велосипеди. Имаше нещо невероятно красиво, изящно и привличащо в шосейните велосипеди от предните два века. Те бяха леки, с изключително тънки рамки, класически дизайн и максимална опростеност. Самият факт, че реставрирахме колела на по над 100 години говореше за техният интелигентен дизайн и функционалност. Меката на тази дейност беше най-вече в югоизточна Азия където културата бе много развита, но също и в северна Европа. Реших да се преместя в Азия за да мога да придобия знания и умения от първа ръка. Запазих си място в кораб пътуващ натам. Вече рядко използвахме въздушен транспорт тъй като беше по-неефективен от водния. Освен това новият ни начин на живот се въртеше около максимално преживяване вместо бързане. Така предпочитах да пътувам месец с кораб из океаните вместо да летя 8 часа със самолет. Исках да видя толкова много места затова щях да спирам тук и там. Винтидж колелата бяха символът на нашата Автономия. Те представляваха олицетворение на минимализма и постигането на максимална функционалност с минимален брой части. За равни терени дори не използвахме скорости. Имахме така наречените велосипеди с една скорост която беше достатъчна и ни накраше да се развиваме физически вместо да сменяме предавката. Истинските ценители на тези колела бяха хора с дълбоко разбиране и приложение на минимализма в своя живот. Хора които разбираха живота като пътуване към самодстатъчността. Същите принципи се пренесоха във всички други сфери – строителство, храна, транспорт. Преобладаващата част от старите продукти изчезнаха от самосебе си. Автоматизирахме много от нещата които преди правихме на ръка и същевременно върнахме към ръчен труд много от предишни автоматизации. Така например предпочитахме да си косим ливадите с коса, а не с косачка робот. Вкъщи чистихме с метли и лопатки вместо с прахосмукачки роботи. Електрическите колела и превозни средства останаха използвани само от трудноподвижни хора. Добре разбирахме, че изборът за автоматизация в предишната система се водеше от принципите за следене, контрол и скрито обездвижване на хората. Вече никой не работеше в офиси. Имахме предимно навеси на открито които бяхме превърнали в малки зелени градини където се събирахме да творим заедно. Тъй като производството спадна значително то и разходът на енергия намаля драстично. Поради намалената употреба на асфалт и бетон, заменени от естествени материали, както и разселването ни на по-малки населени места вече нямахме големи разлики в температурите и животът на открито беше много приятен. Всъщност всичко на закрито беше използвано основно през зимните месеци. През останалото време дори спяхме на открито. Така се подобряваше връзката ни с природата и ставахме по-здрави.
Най-големите промени обаче настъпиха в нашата форма на организация на обществото. Тъй като вече нямахме инстутициите брак, семейство и деца то ние бяхме равноправни и свободни. Грижехме се едни за други без да се притежаваме, без обещание за срок и годност. Не се привързвахме към никого което рязко намали асоциалното и психопатично поведение. С изчезването на чувството за собственост върху хора изчезнаха и случаите на насилие породени от това. Всяко дете можеше да ходи свободно където пожелае, да остане където иска и да поиска помощ от всеки. Още с първата генерация родена в Автономия се усещаше ярка разлика в мисленето разбирането между предните поколения израстнали в тирания и новите души. Те не държаха сметка, не смятаха, че някой им е длъжен, не изискваха. Имаха невероятни умения за разрешаване на конфликти и постигане на консенсус. От своя страна ние гледахме на тях като на духовни учители. Те имаха чисто съзнание от което черпехме истинско знание неомърсено от ужаса на миналото. Може би най-важното тяхно качество беше пълната липса на чувство за страх. Те нямаха страх от света, бъдещето и смъртта. Разбирането им за живота беше като за пътуване, а не съществуване. Новите деца се раждаха от чиста любов, а не плод на егоистичното желание за собственост. Те отлитаха като ято щъркели още като малки черпейки знание отвсякъде и помагайки на всеки.
Не всичко от старата система бе лошо и преизползвахме много от нещата като основа за това какво искаме да променим. Едно от хубавите неща бе универсален глобален език. Първоначално продължихме да използваме английския като вече наложен такъв. Постепенно възродихме есперанто като универсален за да се отървем от някои евфемизми и двусмислия в английският. Универсалният език беше основополагащ за нашето правилно изразяване и разбиране. Без него никога не бихме могли да действаме като единно човечество. Същевременно с това все повече развивахме и естественото си разбиране за езиците на природата. Постоянният ни контакт с околната среда и животинските видове ни обогати и направи много по-възприемчиви за техният начин на изразяване. Възприехме езика на жестовете като естествен. Започнахме лесно да тълкуваме всяко движение на тяло и мимика на изражение. Постепенно употребявахме все по-малко думи и жестове. Съвсем натурално се връщахме към нашият най-силен комуникационен канал – телепатията. Тя работеше безотказно между всички видове на база вибрации и вълни. Всяка емоция която изпращахме беше правилно разбирана. Ние преоткривахме силата на нашето съзнание което дълго беше потискано за сметка на разума.
Новото съзнание породено от промените в условията и средата по естествен път правеше ненужни всички институции от миналото. Тъй като нямахме собственост, йерархия и власт всичко се самоорганизираше натурално. Съвсем съзнателно и използвайки опита си от предишната система ние избягвахме употребата на алгоритми които да заместват човешката мисъл и взаимодействие в ежедневието ни. Това ни позволяваше да се учим и растем заедно. Горчивият ни опит с дистопията в която живеехме преди ни беше за урок накъде не трябва да отиваме. Точно когато господарите на света бяха свели човека до серия от алгоритми и тяното управление от изкуствен интелект ние свалихме господарите и преминахме в естествена система на самоуправление изключвайки дигиталния затвор и напускайки го. Всъщност големият преход към самоорганизация и Автономия се случи когато спряхме да взимаме решения породени от страх и търсене на сигурност. Малкото трафик който остана след голямата трансформация на транспорта беше предимно движен от механична сила и средна скорост от порядъка на 25-30 км/ч. Това направи ежедневното придвижване изключително безопасно с толкова редки случаи на фатален изход, че просто нямаше нужда от намеса. Простата смяна на парадигмата към задвижвани от нас превозни средства реши проблема изначално. Наказанията като форма на управление бяха отречени като неефективни и безрезултатни. В редките случаи на асоциално поведение ние разбирахме, че това е или генетично заложено в конкретния човек и толкова рядко, че не подлежи на поправяне, или че това поведение е породено от липса на социална среда. В по-масовия втори случай ние просто се опитвахме да бъдем по-близки чрез състрадание за да помогнем на човека да преживее собственото си чувство за вина и да продължи напред. Над 90% от всички форми на престъпления изчезнаха с отмяната на собствеността.
В областта на технологиите се отказахме от почти всичко което беше наложено като фалшива науки и анти-прогрес. Технологии като изкуствен интелект и внедряване на устройства в телата които бяха използвани за създаване на тоталитарно общество с невидимо управление бяха погребани като ненужни. Всичко ново което създавахме беше на принципа на локални p2p приложения които са децентрализирани и под общ демократичен контрол. Водени от горчивият опит с трансхуманизма в миналото държахме технологиите далеч от телата си и там където им е мястото – на опасни и скучни места където хората не желаехме да бъдем. Смартфона беше отречен като устройство за следене и пристрастяване и беше изцяло заместен от обикновени телефони. Принципа при създаване на нови технологии беше да са с отворен код, интелигентен дизайн, да вършат едно единствено нещо максимално добре и да нямат скрита възможна двойна употреба. Мястото на технологиите в обществото бяха сведени до помощник без да заместват човешките функции които развиваха нашите способности. Засили се интереса към хуманитарните и природни науки. Напълно се промени начина по който учехме. Вече нямаше училища, учени и медии които да контролират понятието знание и наука. След като се беше превърнала в религия в предишната система ние отново си върнахме понятието и го направихме общодостъпно. Всеки от нас откриваше сам света, изграждаше хипотези, използваше достиженията на другите за да стига до нови изводи и заключения. Науката за нас бе една безкрайна общодостъпна библиотека в която всеки влизаше да чете и публикува. В нея само можеше да се добавя нова информация, но не и да се изтрива стара. Всеки беше свободен да вярва в каквото пожелае и да изгражда своето разбиране на база брой четения, използвани източници и реакция от останалите прочели материала. По този начин цензурата и контрола над информацията останаха в миналото. Това което наричахме интернет беше автономна мрежа за оптимална дистрибуция на ресурси, задоволяване на нуждите ни, обмен на информация, комуникация и взимане на решения. Всичко което преди наричахме сайтове сега беше просто отворена библиотека с общ достъп.
Ролята на изкуството се промени коренно. Съзнавайки, че то беше използвано за масов контрол, всяване на страх и проектиране на дистопично бъдеще ние се заехме да го трансформираме напълно. От мега корпорации използващи скрити технологии то се завърна към малки творчески колективи. Почти всеки човек се занимаваше с творчество – писане на книги, рисуване, създаване на филми и музика. Сега когато вече бяхме извън матрицата на безкрайната работа ние разширявахме съзнанията си и експериментирахме с нови форми на изразяване.
Нов ден, ново начало. Отворих очи и се запътих към верандата да си направя кафе. Седнах в зелената градина и отворих лаптопа. Живеех извън града в къща с голяма лешникова градина. Като всички други хора аз ползвах временно това място. Вече не се привързвах към места и вещи. Всеки ден бе един нов бял лист който чака да бъде написан. Мислех скоро да се преместя в югоизточна Азия и да опозная културата там докато помагам в депо за винтидж велосипеди. Преди прехода към автономия щях да го нарека магазин за продажба на колела, но сега това бе депо за временна употреба. Всички велосипеди се правеха на ръка, с максимална издръжливост и целесъобразен дизайн. Върнах се към отвореният лаптоп. Отворих три прозореца за всяко от трите приложения които използвах ежедневно. Прегледах търсенето и предлагането в реално време. Набелязах си няколко продукти и материали които бяха в недостиг и такива от които имах нужда. Снабдяването беше директно и на принципа от локално към глобално. Всичко което ни беше нужно първо се опитвахме да си го доставим от най-близката точка с цел ефективност. Едва когато никой в нашият регион нямаше нужната стока или материал някой от друга точка на света го предлагаше. След като приключих с ежедневното планиране на икономиката в Cyber Stasis преминах към политическия инструмент – Cyber Acid. Влязох за да разгледам какви въпроси са поставени за обсъждане днес. Отново следвахме първият принцип на Автономия – от локално към глобално. Запазвахме пълната си независимост като индивидуалности без да сформираме групите които преди се бяха превърнали в инструмент за подтискане на личността като държави, общини, съюзи и организации. Всеки проблем беше личен и строго индивидуален. Днес имаше недостиг на жилища в населено място близо до мен. Десет човека направили запитване за настаняване при свободни 6 жилища. Започнахме обсъждане как да подходим конкретно към настоящата ситуация. Някой предложи първите заявили да се настанят, а останалите да запазят своите дати след тези периоди или да заявят нови места. И това по принцип беше основният принцип който спазвахме. Но имаше изключения. Сред заявилите имаше хора инвалиди, майки с деца и възрастни хора. Гласувахме за тяхното преференциално настаняване. Останаха 2 жилища които бяха заети от първите заявили ги. Това беше един от нагледните примери как решаваме подобни въпроси. Подхода ни беше гъвкав, индивидуален и спрямо ситуацията и обстоятелствата. Когато трайно имаше недостиг на жилища строяхме нови, но това беше крайна мярка която се стараехме да не използваме. По подразбиране предпочитахме да се пренасочваме към свободни райони вместо да пренаселваме заетите. По този начин избягвахме формирането на мегаполиси, гета и привилегировани зони. Така или иначе всеки от нас изпитваше най-голямо удоволствие от смяна на средата и никой не се задържаше никъде задълго. Света беше твърде шарен за да не го разгледаме и съпреживеем в цялостта му.
Работех по два проекта които силно ме вълнуваха. Първият беше за сменяеми корпуси на лаптопи. Наследеното унифициране от старата система ни беше завещало стоки, услуги и продукти които бяха непригодни за новият ни начин на живот. Налагаше се да използваме натрупаното знание и да ги преработим, така че да няма планово остаряване и да бъдат максимално устойчиви и ергономични. Благодарение на 3д принтирането това вече не беше проблем и не бяха нужни фабрики. Във всяко близко депо имаше 3д принтер който взимахме когато искаме да създадем нещо и връщахме когато вече не ни е нужен. Лаптопите които заварихме от старата ера бяха създадени за централен пазар в една категория – свръх леки и тънки машини. Това беше огромен проблем тъй като цената на това решение беше лошо охлаждане, податливост на повреди, неудобни клавиатури, липса на портове и най-вече липса на разнообразие. Работех от години по създаването на сменяеми корпуси които да позволят да интегрираме компоненти от всяка стара марка във всяка друга марка, комбинирайки най-доброто от всичко. Вече нямаше търговско право и това не само не беше забранено, но се толерираше и беше нашият начин да поправяме миналите грешки. Идеята на сменяемият корпус беше да можем с минимални усилия да променяме предназначението на компютъра според целта и средата на употреба. Така например когато използвах лаптопа за писане слагах корпус тип пишеща машина. Той позволяваше внедряването на най-удобните и добре направени клавиатури които не бяха малки по размери. Когато тръгвах на път слагах ултра лекия корпус с тънка клавиатура който позволяваше лаптопа да е лек и мобилен. Когато исках да играя игри или да правя 3д модели слагах най-големия корпус с огромни вентилатори и мощни компоненти. Често се налагаше да работим в полеви условия – на строежи, водоеми, в горски местности – тогава слагахме нашите полеви корпуси за работа. Те бяха ударо, влаго и прахоустойчиви, oбемисти и здрави, от свръхлеки и свръхустойчиви материали. С всяко принтиране ми идваха нови идеи за промяна в дизайна и нови сфери на употреба изискващи направата на нов вид корпус. Всички модели на дизайн бяха с отворен код и повечето хора си принтираха сами корпусите. А тези които нямаха желанието да придобият подобни умения просто поръчваха сглобен. Когато нещо се счупи или износи ние сменяхме само конкретната част която биваше връщана и рециклирана в депата след което подобрявана и създавана отново. За разлика от фалшивата кръгова икономика която се прокламираше в края на предишната система в нашата тя беше истинска и приложима в ежедневието. Консумацията на редки ресурси намаля драстично. Поради факта, че всичко се правеше за вечна употреба много по-рядко сменяхме продукти. Нямаше я вече рекламата която да трови съзнанията ни с постоянна пропаганда на нови желания. Нямаше лъскави опаковки и зарибяваща музика. Всичко бе направено функционално, красиво и полезно. С течение на времето развих интерес към вторият проект по който работех – винтидж велосипеди. Имаше нещо невероятно красиво, изящно и привличащо в шосейните велосипеди от предните два века. Те бяха леки, с изключително тънки рамки, класически дизайн и максимална опростеност. Самият факт, че реставрирахме колела на по над 100 години говореше за техният интелигентен дизайн и функционалност. Меката на тази дейност беше най-вече в югоизточна Азия където културата бе много развита, но също и в северна Европа. Реших да се преместя в Азия за да мога да придобия знания и умения от първа ръка. Запазих си място в кораб пътуващ натам. Вече рядко използвахме въздушен транспорт тъй като беше по-неефективен от водния. Освен това новият ни начин на живот се въртеше около максимално преживяване вместо бързане. Така предпочитах да пътувам месец с кораб из океаните вместо да летя 8 часа със самолет. Исках да видя толкова много места затова щях да спирам тук и там. Винтидж колелата бяха символът на нашата Автономия. Те представляваха олицетворение на минимализма и постигането на максимална функционалност с минимален брой части. За равни терени дори не използвахме скорости. Имахме така наречените велосипеди с една скорост която беше достатъчна и ни накраше да се развиваме физически вместо да сменяме предавката. Истинските ценители на тези колела бяха хора с дълбоко разбиране и приложение на минимализма в своя живот. Хора които разбираха живота като пътуване към самодстатъчността. Същите принципи се пренесоха във всички други сфери – строителство, храна, транспорт. Преобладаващата част от старите продукти изчезнаха от самосебе си. Автоматизирахме много от нещата които преди правихме на ръка и същевременно върнахме към ръчен труд много от предишни автоматизации. Така например предпочитахме да си косим ливадите с коса, а не с косачка робот. Вкъщи чистихме с метли и лопатки вместо с прахосмукачки роботи. Електрическите колела и превозни средства останаха използвани само от трудноподвижни хора. Добре разбирахме, че изборът за автоматизация в предишната система се водеше от принципите за следене, контрол и скрито обездвижване на хората. Вече никой не работеше в офиси. Имахме предимно навеси на открито които бяхме превърнали в малки зелени градини където се събирахме да творим заедно. Тъй като производството спадна значително то и разходът на енергия намаля драстично. Поради намалената употреба на асфалт и бетон, заменени от естествени материали, както и разселването ни на по-малки населени места вече нямахме големи разлики в температурите и животът на открито беше много приятен. Всъщност всичко на закрито беше използвано основно през зимните месеци. През останалото време дори спяхме на открито. Така се подобряваше връзката ни с природата и ставахме по-здрави.
Най-големите промени обаче настъпиха в нашата форма на организация на обществото. Тъй като вече нямахме инстутициите брак, семейство и деца то ние бяхме равноправни и свободни. Грижехме се едни за други без да се притежаваме, без обещание за срок и годност. Не се привързвахме към никого което рязко намали асоциалното и психопатично поведение. С изчезването на чувството за собственост върху хора изчезнаха и случаите на насилие породени от това. Всяко дете можеше да ходи свободно където пожелае, да остане където иска и да поиска помощ от всеки. Още с първата генерация родена в Автономия се усещаше ярка разлика в мисленето разбирането между предните поколения израстнали в тирания и новите души. Те не държаха сметка, не смятаха, че някой им е длъжен, не изискваха. Имаха невероятни умения за разрешаване на конфликти и постигане на консенсус. От своя страна ние гледахме на тях като на духовни учители. Те имаха чисто съзнание от което черпехме истинско знание неомърсено от ужаса на миналото. Може би най-важното тяхно качество беше пълната липса на чувство за страх. Те нямаха страх от света, бъдещето и смъртта. Разбирането им за живота беше като за пътуване, а не съществуване. Новите деца се раждаха от чиста любов, а не плод на егоистичното желание за собственост. Те отлитаха като ято щъркели още като малки черпейки знание отвсякъде и помагайки на всеки.
Не всичко от старата система бе лошо и преизползвахме много от нещата като основа за това какво искаме да променим. Едно от хубавите неща бе универсален глобален език. Първоначално продължихме да използваме английския като вече наложен такъв. Постепенно възродихме есперанто като универсален за да се отървем от някои евфемизми и двусмислия в английският. Универсалният език беше основополагащ за нашето правилно изразяване и разбиране. Без него никога не бихме могли да действаме като единно човечество. Същевременно с това все повече развивахме и естественото си разбиране за езиците на природата. Постоянният ни контакт с околната среда и животинските видове ни обогати и направи много по-възприемчиви за техният начин на изразяване. Възприехме езика на жестовете като естествен. Започнахме лесно да тълкуваме всяко движение на тяло и мимика на изражение. Постепенно употребявахме все по-малко думи и жестове. Съвсем натурално се връщахме към нашият най-силен комуникационен канал – телепатията. Тя работеше безотказно между всички видове на база вибрации и вълни. Всяка емоция която изпращахме беше правилно разбирана. Ние преоткривахме силата на нашето съзнание което дълго беше потискано за сметка на разума.
Новото съзнание породено от промените в условията и средата по естествен път правеше ненужни всички институции от миналото. Тъй като нямахме собственост, йерархия и власт всичко се самоорганизираше натурално. Съвсем съзнателно и използвайки опита си от предишната система ние избягвахме употребата на алгоритми които да заместват човешката мисъл и взаимодействие в ежедневието ни. Това ни позволяваше да се учим и растем заедно. Горчивият ни опит с дистопията в която живеехме преди ни беше за урок накъде не трябва да отиваме. Точно когато господарите на света бяха свели човека до серия от алгоритми и тяното управление от изкуствен интелект ние свалихме господарите и преминахме в естествена система на самоуправление изключвайки дигиталния затвор и напускайки го. Всъщност големият преход към самоорганизация и Автономия се случи когато спряхме да взимаме решения породени от страх и търсене на сигурност. Малкото трафик който остана след голямата трансформация на транспорта беше предимно движен от механична сила и средна скорост от порядъка на 25-30 км/ч. Това направи ежедневното придвижване изключително безопасно с толкова редки случаи на фатален изход, че просто нямаше нужда от намеса. Простата смяна на парадигмата към задвижвани от нас превозни средства реши проблема изначално. Наказанията като форма на управление бяха отречени като неефективни и безрезултатни. В редките случаи на асоциално поведение ние разбирахме, че това е или генетично заложено в конкретния човек и толкова рядко, че не подлежи на поправяне, или че това поведение е породено от липса на социална среда. В по-масовия втори случай ние просто се опитвахме да бъдем по-близки чрез състрадание за да помогнем на човека да преживее собственото си чувство за вина и да продължи напред. Над 90% от всички форми на престъпления изчезнаха с отмяната на собствеността.
В областта на технологиите се отказахме от почти всичко което беше наложено като фалшива науки и анти-прогрес. Технологии като изкуствен интелект и внедряване на устройства в телата които бяха използвани за създаване на тоталитарно общество с невидимо управление бяха погребани като ненужни. Всичко ново което създавахме беше на принципа на локални p2p приложения които са децентрализирани и под общ демократичен контрол. Водени от горчивият опит с трансхуманизма в миналото държахме технологиите далеч от телата си и там където им е мястото – на опасни и скучни места където хората не желаехме да бъдем. Смартфона беше отречен като устройство за следене и пристрастяване и беше изцяло заместен от обикновени телефони. Принципа при създаване на нови технологии беше да са с отворен код, интелигентен дизайн, да вършат едно единствено нещо максимално добре и да нямат скрита възможна двойна употреба. Мястото на технологиите в обществото бяха сведени до помощник без да заместват човешките функции които развиваха нашите способности. Засили се интереса към хуманитарните и природни науки. Напълно се промени начина по който учехме. Вече нямаше училища, учени и медии които да контролират понятието знание и наука. След като се беше превърнала в религия в предишната система ние отново си върнахме понятието и го направихме общодостъпно. Всеки от нас откриваше сам света, изграждаше хипотези, използваше достиженията на другите за да стига до нови изводи и заключения. Науката за нас бе една безкрайна общодостъпна библиотека в която всеки влизаше да чете и публикува. В нея само можеше да се добавя нова информация, но не и да се изтрива стара. Всеки беше свободен да вярва в каквото пожелае и да изгражда своето разбиране на база брой четения, използвани източници и реакция от останалите прочели материала. По този начин цензурата и контрола над информацията останаха в миналото. Това което наричахме интернет беше автономна мрежа за оптимална дистрибуция на ресурси, задоволяване на нуждите ни, обмен на информация, комуникация и взимане на решения. Всичко което преди наричахме сайтове сега беше просто отворена библиотека с общ достъп.
Ролята на изкуството се промени коренно. Съзнавайки, че то беше използвано за масов контрол, всяване на страх и проектиране на дистопично бъдеще ние се заехме да го трансформираме напълно. От мега корпорации използващи скрити технологии то се завърна към малки творчески колективи. Почти всеки човек се занимаваше с творчество – писане на книги, рисуване, създаване на филми и музика. Сега когато вече бяхме извън матрицата на безкрайната работа ние разширявахме съзнанията си и експериментирахме с нови форми на изразяване.
Re: Автономия
10
Реших да отида до локалното депо. Бях направил няколко ретро велосипеда които трябваше да оставя както и да си взема храна за два-три дни. Трябваха ми и някои части за други разработки, а също и 3д принтер. Депото всъщност беше бившия локален супермаркет. Той беше преустроен за целите на новата икономика на ползването. Най-съществената промяна в организацията беше, че няма каси и касиери. Всеки свободно взимаше и оставяше неща без да се записва това някъде. В миналата система в която рационалността властваше чрез поддържане на изкуствен недостиг това беше немислимо. Но смяната в парадигмата на мислене към изобилие без да притежаваме постепенно ни промени. Нямаше нужда от отчети и следене тъй като всеки можеше да има всичко по всяко време за какъвто период е нужно. Това правеше кражбите и злоупотребите безсмислено занимание което просто нямаше смисъл. Функционално организацията вътре беше съвсем различна. Абсолютно всичко вътре беше автоматизирано. Цялото място беше една съвкупност от множество различни по размер и дължина конвейрни ленти които се движеха постоянно. Всяка лента представляваше определена категория продукти. Човек влизаше и оставяше произведеното по заявка онлайн на съответната лента след което си взимаше нужните му неща. Всичко беше функционално и опростено. Всеки посетител беше едновременно производител, потребител и поддръжка. Ако видехме, че нещо не е където трябва да бъде го премествахме на съответния конвейр. В случай, че нещо се развалеше го поправяхме. Вече нямахме разделение на труда и всички ние бяхме с универсални знания и интереси. Депото работеше денонощно и винаги. Такива локални депа имаше във всяко населено място. Те бяха свързани с постоянни влакови връзки които представляваха леки наземни железници. Така дистрибуцията постоянно се адаптираше според търсенето. Ретро колелата които оставих всъщност бяха за северна Европа. Те щяха да бъдат качени на железницата. В случай на трансконтинентално пътуване и на кораб. Разбира се най-често снабдяването беше локално и се преминаваше към глобален транспорт само в случай на локален недостиг. Самите влакове бяха с напълно автоматизирано управление и комбинираха товарен транспорт с пътнически. Товаренето на стоките ставаше от хората които пътуваха по съответната линия. Нямаше график или план. Просто по навик при качване хората качваха и нещо в товарния отсег. Храната в депата основно се зареждаше от кварталните парници които бяха пред всяка жилищна сграда. Така имахме прясна храна по всяко време. Органичните отпадъци от конвейрите взимахме за компост и наторяване на парниците. Парниците ни позволяваха да имаме прясна храна през цялата зима. Централното отопление което наследихме от предишната система беше включено към парниците, така че да бъдат максимално ефективни през студените месеци. Културата на ползване ни промени много психологически. Вече никой не се притесняваше от недостиг и не се презапасяваше с нищо. Маниите и култа по стоки и продукти изчезна. Не складирахме нищо в жилищата си. Предпочитахме ги максимално свободни и функционални. Това намали значително нужната ни площ за живеене. Намалената площ за жилища освободи място за отглеждане на храна, спорт, игра и движение.
Сега когато никой не властваше над никого всички дейности бяха на самообслужване.
Всеки от нас вършеше всичко според настоящият момент и своите желания. Разбира се правехме всичко за другите много повече от преди, но вече не по принуда, а по свое желание. Обичахме да помагаме без очаквания и реципрочност.
Реших да отида до локалното депо. Бях направил няколко ретро велосипеда които трябваше да оставя както и да си взема храна за два-три дни. Трябваха ми и някои части за други разработки, а също и 3д принтер. Депото всъщност беше бившия локален супермаркет. Той беше преустроен за целите на новата икономика на ползването. Най-съществената промяна в организацията беше, че няма каси и касиери. Всеки свободно взимаше и оставяше неща без да се записва това някъде. В миналата система в която рационалността властваше чрез поддържане на изкуствен недостиг това беше немислимо. Но смяната в парадигмата на мислене към изобилие без да притежаваме постепенно ни промени. Нямаше нужда от отчети и следене тъй като всеки можеше да има всичко по всяко време за какъвто период е нужно. Това правеше кражбите и злоупотребите безсмислено занимание което просто нямаше смисъл. Функционално организацията вътре беше съвсем различна. Абсолютно всичко вътре беше автоматизирано. Цялото място беше една съвкупност от множество различни по размер и дължина конвейрни ленти които се движеха постоянно. Всяка лента представляваше определена категория продукти. Човек влизаше и оставяше произведеното по заявка онлайн на съответната лента след което си взимаше нужните му неща. Всичко беше функционално и опростено. Всеки посетител беше едновременно производител, потребител и поддръжка. Ако видехме, че нещо не е където трябва да бъде го премествахме на съответния конвейр. В случай, че нещо се развалеше го поправяхме. Вече нямахме разделение на труда и всички ние бяхме с универсални знания и интереси. Депото работеше денонощно и винаги. Такива локални депа имаше във всяко населено място. Те бяха свързани с постоянни влакови връзки които представляваха леки наземни железници. Така дистрибуцията постоянно се адаптираше според търсенето. Ретро колелата които оставих всъщност бяха за северна Европа. Те щяха да бъдат качени на железницата. В случай на трансконтинентално пътуване и на кораб. Разбира се най-често снабдяването беше локално и се преминаваше към глобален транспорт само в случай на локален недостиг. Самите влакове бяха с напълно автоматизирано управление и комбинираха товарен транспорт с пътнически. Товаренето на стоките ставаше от хората които пътуваха по съответната линия. Нямаше график или план. Просто по навик при качване хората качваха и нещо в товарния отсег. Храната в депата основно се зареждаше от кварталните парници които бяха пред всяка жилищна сграда. Така имахме прясна храна по всяко време. Органичните отпадъци от конвейрите взимахме за компост и наторяване на парниците. Парниците ни позволяваха да имаме прясна храна през цялата зима. Централното отопление което наследихме от предишната система беше включено към парниците, така че да бъдат максимално ефективни през студените месеци. Културата на ползване ни промени много психологически. Вече никой не се притесняваше от недостиг и не се презапасяваше с нищо. Маниите и култа по стоки и продукти изчезна. Не складирахме нищо в жилищата си. Предпочитахме ги максимално свободни и функционални. Това намали значително нужната ни площ за живеене. Намалената площ за жилища освободи място за отглеждане на храна, спорт, игра и движение.
Сега когато никой не властваше над никого всички дейности бяха на самообслужване.
Всеки от нас вършеше всичко според настоящият момент и своите желания. Разбира се правехме всичко за другите много повече от преди, но вече не по принуда, а по свое желание. Обичахме да помагаме без очаквания и реципрочност.
Re: Автономия
11
Двата проект по които работех страстно - за модулни корпуси за лаптопи и винтидж ретро колела наложиха да планувам пътуване до Азия. Този континент традиционно беше притегателна точка и за двете дейности. Още от старата система там се произвеждаха всички компютърни чипове, а локалната култура беше ориентирана към велосипеди и мотопеди като алтернатива на автомобилния транспорт. Няколко местни кооператива ме поканиха да се присъединя за колкото пожелая към тях за да работим заедно и да обменим опит. Никога не бях ходил в Азия и поканите разпалиха любопитството и въображението ми. Реших, че ще направя пътешествието си максимално богато на преживявания и не избрах най-прекия път. Маршрута започваше от бившата територия на България, преминаваше през Черно море по вода, а след това по суша през вече несъществуващите Грузия и Азърбейджан. Следващата спирка беше бившата територия на Иран, отново по суша. Всички тези места за мен бяха много исторически и интересни. Разбира се държави вече нямаше, така че използвам старите имена на териториите като референция за географската им локация. От там маршрута продължаваше на юг по суша до достигане на Персийския залив. След което продължаваше с кораб през Арабско море и Бенгалския залив до Банкок. Идеята беше да започнем с велопроекта като се срещна и оставам за известно време във всеки кооператив по пътя. Това можеше да продължи и години според интереса и общите дейности. Започнах с бившите Тайланд, Камбоджа и Виетнам като страни с много развита вело култура. Това доведе до експерименти с нови материали при разработката на рамки – бамбук и коноп. Оказа се, че тези два материала са особено подходящи поради здравината и гъвкавостта си. След редица опити и измервания установихме, че конопената рамка дава до 90% от здравината на стомана при 50% по-голяма гъвкавост и пълна защита от корозия като неметал. Освен това конопа беше най-лесното и възобновяемо растение на земята. В нашата нова система където нямахме лоби на петрола това беше най-използвания материал на земята. От него се правеха въжета, дрехи, коли, сгради и всякакви детайли които преди бяха направени от пластмаса.
Целият екип поехме на голяма вело обиколка да тестваме новите прототипи. Навлязохме в бивша Малайзия а от там се прехвърлихме с ферибот към Индонезия и Филипините. Всички тези места бяха с употреба на велосипеди над 50% и бяха идеално място за изпробване на новите материали и дизайни. На всички тези места замениха старите метални велосипеди с новите от коноп. Така завърши нашият първи проект. Останалата част от екипа се прибра към родните си места докато аз продължих с ферибот към Хонг Конг и Тайван където щяхме да продължим с работа по прототипите за нови корпуси за лаптопи. За първи път виждах напълно автоматизирани производства на чипове и корпуси. Бях много впечатлен и приет радушно в местните кооперативи. Решихме да експериментираме отново с природни материали. След успеха с конопа при велосипедите беше ясно какво ще изпробваме първо за корпусите. Оказа се удачно решение. Конопа правеше корпусите много устойчиви на усукване, на удар и на вибрации. Същевременно той издържаше дори на намокряне и единственото което се налагаше е третиране със смола срещу запалимост и електропроводимост. Това беше само първата итерация от много. Основно работехме по спецификация която позволяваше лесна и бърза смяна на корпуси според целта. Разработвахме корпуси за тежки полеви условия, такива с фокус за деца, за хора с проблеми със зрението и говора. По всяко време човек можеше да свали панелите които се държаха от магнити и да промени целевото предназначение на лаптопа си според нуждите. Изпробвахме бамбук както и различни влакнести водорасли. В крайна сметка конопа се оказа победител и тук поради лесното си производство и изобилието му. Също така нямаше нужда от сложен производствен процес и други примеси за подсилване. Разбира се множество други групи експериментираха с други материали и дизайни на различни места, но като цяло вече не хабяхме материали и усилия за нищо без някой да е заявил желание за промени в нещо. За разлика от предишната система вече нямаше предприемачество и търсенето не се диктуваше от предлагането, а обратното. Правехме само това което е заявено за нужно. Това доведе до нова еволюция у нас като хора. Вече не изпълнявахме две отделни функции в живота – на производители и консуматори. Бяхме създатели и потребители едновременно без да специализираме в нищо. Това разложи старите противопоставяния по интереси. Всички ние имахме общи интереси и общи цели тъй като нямахме нищо което да ни разединява – нито собственост, нито йерархия, нито разделение на труда. Всички отново станахме едно.
Двата проект по които работех страстно - за модулни корпуси за лаптопи и винтидж ретро колела наложиха да планувам пътуване до Азия. Този континент традиционно беше притегателна точка и за двете дейности. Още от старата система там се произвеждаха всички компютърни чипове, а локалната култура беше ориентирана към велосипеди и мотопеди като алтернатива на автомобилния транспорт. Няколко местни кооператива ме поканиха да се присъединя за колкото пожелая към тях за да работим заедно и да обменим опит. Никога не бях ходил в Азия и поканите разпалиха любопитството и въображението ми. Реших, че ще направя пътешествието си максимално богато на преживявания и не избрах най-прекия път. Маршрута започваше от бившата територия на България, преминаваше през Черно море по вода, а след това по суша през вече несъществуващите Грузия и Азърбейджан. Следващата спирка беше бившата територия на Иран, отново по суша. Всички тези места за мен бяха много исторически и интересни. Разбира се държави вече нямаше, така че използвам старите имена на териториите като референция за географската им локация. От там маршрута продължаваше на юг по суша до достигане на Персийския залив. След което продължаваше с кораб през Арабско море и Бенгалския залив до Банкок. Идеята беше да започнем с велопроекта като се срещна и оставам за известно време във всеки кооператив по пътя. Това можеше да продължи и години според интереса и общите дейности. Започнах с бившите Тайланд, Камбоджа и Виетнам като страни с много развита вело култура. Това доведе до експерименти с нови материали при разработката на рамки – бамбук и коноп. Оказа се, че тези два материала са особено подходящи поради здравината и гъвкавостта си. След редица опити и измервания установихме, че конопената рамка дава до 90% от здравината на стомана при 50% по-голяма гъвкавост и пълна защита от корозия като неметал. Освен това конопа беше най-лесното и възобновяемо растение на земята. В нашата нова система където нямахме лоби на петрола това беше най-използвания материал на земята. От него се правеха въжета, дрехи, коли, сгради и всякакви детайли които преди бяха направени от пластмаса.
Целият екип поехме на голяма вело обиколка да тестваме новите прототипи. Навлязохме в бивша Малайзия а от там се прехвърлихме с ферибот към Индонезия и Филипините. Всички тези места бяха с употреба на велосипеди над 50% и бяха идеално място за изпробване на новите материали и дизайни. На всички тези места замениха старите метални велосипеди с новите от коноп. Така завърши нашият първи проект. Останалата част от екипа се прибра към родните си места докато аз продължих с ферибот към Хонг Конг и Тайван където щяхме да продължим с работа по прототипите за нови корпуси за лаптопи. За първи път виждах напълно автоматизирани производства на чипове и корпуси. Бях много впечатлен и приет радушно в местните кооперативи. Решихме да експериментираме отново с природни материали. След успеха с конопа при велосипедите беше ясно какво ще изпробваме първо за корпусите. Оказа се удачно решение. Конопа правеше корпусите много устойчиви на усукване, на удар и на вибрации. Същевременно той издържаше дори на намокряне и единственото което се налагаше е третиране със смола срещу запалимост и електропроводимост. Това беше само първата итерация от много. Основно работехме по спецификация която позволяваше лесна и бърза смяна на корпуси според целта. Разработвахме корпуси за тежки полеви условия, такива с фокус за деца, за хора с проблеми със зрението и говора. По всяко време човек можеше да свали панелите които се държаха от магнити и да промени целевото предназначение на лаптопа си според нуждите. Изпробвахме бамбук както и различни влакнести водорасли. В крайна сметка конопа се оказа победител и тук поради лесното си производство и изобилието му. Също така нямаше нужда от сложен производствен процес и други примеси за подсилване. Разбира се множество други групи експериментираха с други материали и дизайни на различни места, но като цяло вече не хабяхме материали и усилия за нищо без някой да е заявил желание за промени в нещо. За разлика от предишната система вече нямаше предприемачество и търсенето не се диктуваше от предлагането, а обратното. Правехме само това което е заявено за нужно. Това доведе до нова еволюция у нас като хора. Вече не изпълнявахме две отделни функции в живота – на производители и консуматори. Бяхме създатели и потребители едновременно без да специализираме в нищо. Това разложи старите противопоставяния по интереси. Всички ние имахме общи интереси и общи цели тъй като нямахме нищо което да ни разединява – нито собственост, нито йерархия, нито разделение на труда. Всички отново станахме едно.
Re: Автономия
12
Седейки си на пейка в парка се замислих за близкото минало когато бяхме заливани от мас медии и псевдо-наука. Като лош кошмар понякога ме връхлитаха спомени за това което беше преди Автономия. Бяхме заливани от пропаганда денонощно за климатични промени, вреда от домашни животни и хора, въглероден диоксид и какви ли не небивалици. След като заменихме мас медиите с проста програмка базирана на репортери и очевидци ние се отърсихме от тези идеологии които за щастие още не бяха успели да превземат детските съзнания. Наистина вече нямаше домашни животни, всички те свободни живееха сред природата така както ние бяхме освободени от месомелачката от която бяхме част. Останалите неоспорими проблеми с отпадъци и замърсяване се решиха от самосебе си в момента в който започнахме да произвеждаме само каквото пожелаем и колкото ни е нужно с максималната си дълготрайност. Всъщност разковничето за решаването на екологичните проблеми се оказа края на плановото остаряване и растежа като самоцел. Прекъсвайки модела “купи-хвърли” ние го заменихме с “вземи-ползвай-върни-рециклирай”. Живота стана безмерно по-лесен когато вече нямаше нужда да измерваме всичко в пари. Преминахме към ресурсно-базирана икономика която произвеждаше при поискване до изчерпване на ресурса. Започнахме да натрупваме прогнозни данни на потребление и производство които бяха укривани от нас и държани като частни данни в миналото. Това ни позволи да произвеждаме базовите си нужди планово, но да бъдем много по-гъвкави от предишните системи за допълнителни нужди. Голяма част от артикулите се произвеждаха персонифицирани и в малък обем. Постепенно разградихме огромните структури останки от корпорации и ги разделихме на малки самоуправляващи се кооперативи. Липсата на йерархия и това че всички се познават лично правеше социалната среда много по-жива и приятна. Всъщност преобладаващата част от производството що се касае до индустриални стоки се правеше в домашни условия на 3д принтери. Просто споделяхме чертежи и дизайни и всеки сам принтираше което му е нужно. С изчезването на търговското право и патентите реалното истинско знание започна да се движи свободно. Повиши се масовата интелигентност и човешко любопитство. Същевременно се отървахме от вредните фикс идеи като евгеника и всякакви опити да се правим на богове. Човешкото тяло отново бе свещено и неприкосновено. Никой не правеше експерименти с него. Отново започнахме да почитаме природните цикли и явления.
Седейки си на пейка в парка се замислих за близкото минало когато бяхме заливани от мас медии и псевдо-наука. Като лош кошмар понякога ме връхлитаха спомени за това което беше преди Автономия. Бяхме заливани от пропаганда денонощно за климатични промени, вреда от домашни животни и хора, въглероден диоксид и какви ли не небивалици. След като заменихме мас медиите с проста програмка базирана на репортери и очевидци ние се отърсихме от тези идеологии които за щастие още не бяха успели да превземат детските съзнания. Наистина вече нямаше домашни животни, всички те свободни живееха сред природата така както ние бяхме освободени от месомелачката от която бяхме част. Останалите неоспорими проблеми с отпадъци и замърсяване се решиха от самосебе си в момента в който започнахме да произвеждаме само каквото пожелаем и колкото ни е нужно с максималната си дълготрайност. Всъщност разковничето за решаването на екологичните проблеми се оказа края на плановото остаряване и растежа като самоцел. Прекъсвайки модела “купи-хвърли” ние го заменихме с “вземи-ползвай-върни-рециклирай”. Живота стана безмерно по-лесен когато вече нямаше нужда да измерваме всичко в пари. Преминахме към ресурсно-базирана икономика която произвеждаше при поискване до изчерпване на ресурса. Започнахме да натрупваме прогнозни данни на потребление и производство които бяха укривани от нас и държани като частни данни в миналото. Това ни позволи да произвеждаме базовите си нужди планово, но да бъдем много по-гъвкави от предишните системи за допълнителни нужди. Голяма част от артикулите се произвеждаха персонифицирани и в малък обем. Постепенно разградихме огромните структури останки от корпорации и ги разделихме на малки самоуправляващи се кооперативи. Липсата на йерархия и това че всички се познават лично правеше социалната среда много по-жива и приятна. Всъщност преобладаващата част от производството що се касае до индустриални стоки се правеше в домашни условия на 3д принтери. Просто споделяхме чертежи и дизайни и всеки сам принтираше което му е нужно. С изчезването на търговското право и патентите реалното истинско знание започна да се движи свободно. Повиши се масовата интелигентност и човешко любопитство. Същевременно се отървахме от вредните фикс идеи като евгеника и всякакви опити да се правим на богове. Човешкото тяло отново бе свещено и неприкосновено. Никой не правеше експерименти с него. Отново започнахме да почитаме природните цикли и явления.
Re: Автономия
13
Понякога се появяваха спомени за нашето тъмно минало като урок който не бива да се повтаря. Спомняхме си колко залъгвани и заслепени бяхме от маркетинг и реклама зад които се криеше не само зъл и тираничен елит, но и самите ние бяхме станали такива. Ние бяхме приели за нормално да властваме един над друг и да се подтискаме взаимно. Бяхме издигнали йерархията в култ облечена в безброй лъскави позиции оправдаващи натискът над другите. Вече ни беше все по-трудно да повярваме, че сме правели всичко от страх и макар промяната да се беше случила само преди няколко години ние бързо забравяхме лошото заменяйки и последните останки от целенасочената машина за взаимен терор. Въпреки всичко като нещо градено хиляди години дълбоко в нас още имаше много от старите порядки, още много работа за вършене и възможности за самоусъръшенстване. Постепенно спряхме да се женим/омъжваме и да живеем в семейства. За нас това бе остаряла форма на егоизъм която водеше до доброволна самоизолация и странене от другите. С тази промяна намаляха до незначителен брой и последните останали масови престъпления – тези от ревност и любов. Нашето ново разбиране за любов бе живот в хармония с останалите. Сега когато вече не притежавахме предмети беше логично да спрем да притежаваме и хора. Децата вече не бяха предмет на семейна собственост, а напълно независими равноправни индивиди с възрастните. Завърнахме се към доброволни групи които живеят заедно и това излекува модерните ни болести като депресия, тревожност, завист, съревнование. Станахме по-лежерни и това вече не беше порок. Прекарвахме голяма част от времето си в неправене на нищо без да се чувстваме виновни и не се опитвахме да запълним това безценно време с нови играчки и зависимости както ни караше да правим системата в миналото. Започвахме да разбираме свободата в по-широкият й спектър и форми. Завърнахме се към хобита за които напоследък нямахме време – такива като четене на книги, игри навън, градинарство и земеделие пред жилищните сгради, физическо движение. Отрекохме се от голяма част от автоматизацията която заменяше физически труд който ни доставяше удоволствие. Изчезнаха прахосмукачки роботи, смартфони, телевизия, всякакви роботи които преди бяха използвани за заменяне на хората вместо да им помагат и допълват там където е нужно. Всъщност псевдо-техническия прогрес от миналото беше насилствен срещу мнозинството което не беше поискало тези промени нито питало за тях. Автоматизацията в бита ни остана използвана от малки групи хора – инвалиди и хора с различни проблеми които не можеха да вършат сами конкретните дейности. Същевременно автоматизацията се разгърна максимално на места като мини, строителство, сметосъбиране, всякакви много тежки и вредни дейности. Всяко решение за автоматизация се взимаше след широко глобално обсъждане и малки тестови групи за въздействие. След доста дълъг тестови период от няколко години се разбираше какви са дълготрайни ефекти от подобна промяна. Може би се питате какво стана с елита който унищожи не малка част от нас с всички възможни средства?
Една голяма част от тях се приспособиха към новата система и заживяха в хармония според новите правила. Една немалка група сложи край на живота си неприемайки, че губи властта си и че не може да продължи да тероризира всички. Друга малка група продължи да се опитва да подкопава новата ни система без особен успех. Без централизация и йерархия те просто нямаха власт над останалите нито методи чрез които да им влияят. Хората се забавляваха с жалките им опити да въвеждат жетони и хартийки в опит да постигнат старата си манипулация и контрол. Вече бяхме твърде осъзнати за да им обръщаме внимание, така че просто ги игнорирахме, така както те игнорираха всяка наша идея в миналото за подобряване на бъдещето ни.
Понякога се появяваха спомени за нашето тъмно минало като урок който не бива да се повтаря. Спомняхме си колко залъгвани и заслепени бяхме от маркетинг и реклама зад които се криеше не само зъл и тираничен елит, но и самите ние бяхме станали такива. Ние бяхме приели за нормално да властваме един над друг и да се подтискаме взаимно. Бяхме издигнали йерархията в култ облечена в безброй лъскави позиции оправдаващи натискът над другите. Вече ни беше все по-трудно да повярваме, че сме правели всичко от страх и макар промяната да се беше случила само преди няколко години ние бързо забравяхме лошото заменяйки и последните останки от целенасочената машина за взаимен терор. Въпреки всичко като нещо градено хиляди години дълбоко в нас още имаше много от старите порядки, още много работа за вършене и възможности за самоусъръшенстване. Постепенно спряхме да се женим/омъжваме и да живеем в семейства. За нас това бе остаряла форма на егоизъм която водеше до доброволна самоизолация и странене от другите. С тази промяна намаляха до незначителен брой и последните останали масови престъпления – тези от ревност и любов. Нашето ново разбиране за любов бе живот в хармония с останалите. Сега когато вече не притежавахме предмети беше логично да спрем да притежаваме и хора. Децата вече не бяха предмет на семейна собственост, а напълно независими равноправни индивиди с възрастните. Завърнахме се към доброволни групи които живеят заедно и това излекува модерните ни болести като депресия, тревожност, завист, съревнование. Станахме по-лежерни и това вече не беше порок. Прекарвахме голяма част от времето си в неправене на нищо без да се чувстваме виновни и не се опитвахме да запълним това безценно време с нови играчки и зависимости както ни караше да правим системата в миналото. Започвахме да разбираме свободата в по-широкият й спектър и форми. Завърнахме се към хобита за които напоследък нямахме време – такива като четене на книги, игри навън, градинарство и земеделие пред жилищните сгради, физическо движение. Отрекохме се от голяма част от автоматизацията която заменяше физически труд който ни доставяше удоволствие. Изчезнаха прахосмукачки роботи, смартфони, телевизия, всякакви роботи които преди бяха използвани за заменяне на хората вместо да им помагат и допълват там където е нужно. Всъщност псевдо-техническия прогрес от миналото беше насилствен срещу мнозинството което не беше поискало тези промени нито питало за тях. Автоматизацията в бита ни остана използвана от малки групи хора – инвалиди и хора с различни проблеми които не можеха да вършат сами конкретните дейности. Същевременно автоматизацията се разгърна максимално на места като мини, строителство, сметосъбиране, всякакви много тежки и вредни дейности. Всяко решение за автоматизация се взимаше след широко глобално обсъждане и малки тестови групи за въздействие. След доста дълъг тестови период от няколко години се разбираше какви са дълготрайни ефекти от подобна промяна. Може би се питате какво стана с елита който унищожи не малка част от нас с всички възможни средства?
Една голяма част от тях се приспособиха към новата система и заживяха в хармония според новите правила. Една немалка група сложи край на живота си неприемайки, че губи властта си и че не може да продължи да тероризира всички. Друга малка група продължи да се опитва да подкопава новата ни система без особен успех. Без централизация и йерархия те просто нямаха власт над останалите нито методи чрез които да им влияят. Хората се забавляваха с жалките им опити да въвеждат жетони и хартийки в опит да постигнат старата си манипулация и контрол. Вече бяхме твърде осъзнати за да им обръщаме внимание, така че просто ги игнорирахме, така както те игнорираха всяка наша идея в миналото за подобряване на бъдещето ни.
Re: Автономия
14
Иновациите разцъфтяваха и достигнаха нива които бяха несравними в познатата ни човешка история. Без мотива за печалба и ограниченията на правото всеки имаше достъп до нужните ресурси за да задоволи заявена потребност. Голямата разлика спрямо преди беше, че се даваше приоритет на изрично заявените нужди, тоест търсенето определя предлагането. Това бе в огромен контраст с последните времена на предишната система когато на практика шепа корпорации диктуваха предлагането което пък определяше търсенето. Едва когато всички нужди бяха посрещнати беше възможно да се създават непоискани неща като форма на творчество, иновация и експерименталност. Но иновациите се случваха и по време на задоволяването на нужди. Всяка индивидуална нужда изискваше специфичен подход и нови начини за решаване на проблеми. Вече не разчитахме на конвейри и масово производство, а залагахме на индивидуално производство благодарение на 3д принтери. По-голямата част от нуждите се задоволяваха локално, а когато това не беше възможно то най-близката географска локация влизаше в действие. Разбира се проблема с оскъдността на определени ресурси си съществуваше, но той бе разрешаван по много по-демократичен начин от преди. Вместо с пари въпроса се решаваше с публично обсъждане и гласуване. Това позволяваше различни подходи спрямо конкретния проблем. Ерата на петрола свърши основно заменена от ерата на индустриалния коноп, но противно на последната доктрина от старата система ние избегнахме влизането в ерата на батериите. Преоткрихме забравени методи за добиване на енергия от атмосферата и предаване по въздух, така че нямахме нужда от примитивните методи за съхранение които бяха наложени в миналото с цел нов монопол. Благодарение на натрупаният ни емпиричен опит много внимавахме да не попадаме в капана на технологии които монополизират или централизират производство и консумация. Най-ценното разковниче към проблемите ни беше намаляването на всичко. Ставайки по-съзнателни ние лека полека губехме консуматорските си навици. Тъй като нямахме стреса от шаблона работа и почивно време ние нямахме нужда да скитаме безцелно за да избягаме от реалността. Пътувахме предимно за да се включваме в нови инициативи и да обменяме опит. Връщахме се към съзидателната си природа. Ерата на безцелното създаване на стоки повтарящи се по функционалност приключи.
Иновациите разцъфтяваха и достигнаха нива които бяха несравними в познатата ни човешка история. Без мотива за печалба и ограниченията на правото всеки имаше достъп до нужните ресурси за да задоволи заявена потребност. Голямата разлика спрямо преди беше, че се даваше приоритет на изрично заявените нужди, тоест търсенето определя предлагането. Това бе в огромен контраст с последните времена на предишната система когато на практика шепа корпорации диктуваха предлагането което пък определяше търсенето. Едва когато всички нужди бяха посрещнати беше възможно да се създават непоискани неща като форма на творчество, иновация и експерименталност. Но иновациите се случваха и по време на задоволяването на нужди. Всяка индивидуална нужда изискваше специфичен подход и нови начини за решаване на проблеми. Вече не разчитахме на конвейри и масово производство, а залагахме на индивидуално производство благодарение на 3д принтери. По-голямата част от нуждите се задоволяваха локално, а когато това не беше възможно то най-близката географска локация влизаше в действие. Разбира се проблема с оскъдността на определени ресурси си съществуваше, но той бе разрешаван по много по-демократичен начин от преди. Вместо с пари въпроса се решаваше с публично обсъждане и гласуване. Това позволяваше различни подходи спрямо конкретния проблем. Ерата на петрола свърши основно заменена от ерата на индустриалния коноп, но противно на последната доктрина от старата система ние избегнахме влизането в ерата на батериите. Преоткрихме забравени методи за добиване на енергия от атмосферата и предаване по въздух, така че нямахме нужда от примитивните методи за съхранение които бяха наложени в миналото с цел нов монопол. Благодарение на натрупаният ни емпиричен опит много внимавахме да не попадаме в капана на технологии които монополизират или централизират производство и консумация. Най-ценното разковниче към проблемите ни беше намаляването на всичко. Ставайки по-съзнателни ние лека полека губехме консуматорските си навици. Тъй като нямахме стреса от шаблона работа и почивно време ние нямахме нужда да скитаме безцелно за да избягаме от реалността. Пътувахме предимно за да се включваме в нови инициативи и да обменяме опит. Връщахме се към съзидателната си природа. Ерата на безцелното създаване на стоки повтарящи се по функционалност приключи.
Re: Автономия
15
Започнах деня си с отварянето на Cyber Stasis терминала. В близост до мен имаше нужда от разнасяне на леки пратки между две депа. Заявих нужда от фрапе и след 30 минути беше на вратата ми. Нарамих раницата и се изстрелях по сенчестите велоалеи към депото от което трябваше да взема малко храна и различни дребни части за поддръжка на конвейрите. Когато се върнах до локалното депо в близост до мястото където пребивавах видях защо са ми трябвали частите. Някой беше оставил бележка, че единият от конвейрите е спрял и бе диагностицирал какво трябва да се ремонтира както и нужни части. Това бе заведено в онлайн системата и най-близкото депо бе приготвило пратката с ремонтен комплект която аз донесох. Разгледах в интернет скиците на конвейра и се заех да отремонтирам проблемните части. След около час пуснах конвейра за тест. Всичко работеше както трябва. Отбелязах в системата, че проблема е отстранен. Отбих се в квартално рибарско ресторантче за бърз обяд и продължих към библиотеката. Там дигитализираха всички книги в съответсвие с обсъденото и гласувано решение да намалим употребата на хартия до минимум. Увлечени в разговори, сканиране и качване денят мина и когато излязох вече се смрачаваше. Реших, че ми се приключенства, оставих колелото и хванах нощния влак за малко рибарско селище където имаха нужда от помощ в ремонта на няколко лодки. Пристигнах на зазорявване след като си поспах отлично. Захванахме се с ремонта. Под ловките наставления на опитните рибари и моряци научих нови неща за плавателните съдове и устройството им. Така мина един прекрасен ден от новото ни автономно настояще. Всеки захващаше каквото му е интересно на момента, приветстван и обучаван от хората които имаха нужда от помощ. Това беше в ярък контраст с кошмарите от стария свят на интервюта, подбор, състезание, пари, власт и контрол. Спонтанността ни зареждаше и отмиваше спомените от монотонния безсмислен труд от миналото затворени в офиси и надзиравани от мениджъри и администрация. Живота течеше леко, безметежно и активно.
Започнах деня си с отварянето на Cyber Stasis терминала. В близост до мен имаше нужда от разнасяне на леки пратки между две депа. Заявих нужда от фрапе и след 30 минути беше на вратата ми. Нарамих раницата и се изстрелях по сенчестите велоалеи към депото от което трябваше да взема малко храна и различни дребни части за поддръжка на конвейрите. Когато се върнах до локалното депо в близост до мястото където пребивавах видях защо са ми трябвали частите. Някой беше оставил бележка, че единият от конвейрите е спрял и бе диагностицирал какво трябва да се ремонтира както и нужни части. Това бе заведено в онлайн системата и най-близкото депо бе приготвило пратката с ремонтен комплект която аз донесох. Разгледах в интернет скиците на конвейра и се заех да отремонтирам проблемните части. След около час пуснах конвейра за тест. Всичко работеше както трябва. Отбелязах в системата, че проблема е отстранен. Отбих се в квартално рибарско ресторантче за бърз обяд и продължих към библиотеката. Там дигитализираха всички книги в съответсвие с обсъденото и гласувано решение да намалим употребата на хартия до минимум. Увлечени в разговори, сканиране и качване денят мина и когато излязох вече се смрачаваше. Реших, че ми се приключенства, оставих колелото и хванах нощния влак за малко рибарско селище където имаха нужда от помощ в ремонта на няколко лодки. Пристигнах на зазорявване след като си поспах отлично. Захванахме се с ремонта. Под ловките наставления на опитните рибари и моряци научих нови неща за плавателните съдове и устройството им. Така мина един прекрасен ден от новото ни автономно настояще. Всеки захващаше каквото му е интересно на момента, приветстван и обучаван от хората които имаха нужда от помощ. Това беше в ярък контраст с кошмарите от стария свят на интервюта, подбор, състезание, пари, власт и контрол. Спонтанността ни зареждаше и отмиваше спомените от монотонния безсмислен труд от миналото затворени в офиси и надзиравани от мениджъри и администрация. Живота течеше леко, безметежно и активно.
Re: Автономия
16
В платформата за новини Cyber Witness започнаха да се появяват обезпокояващи случаи на офлайн контрабанда, мародерство и опити за създаване на нови пари и заграбване на собственост. Въпросът беше поставен за глобално обсъждане в платформата за течна демокрация Cyber Acid. Преобладаващата част от хората смятаха, че не трябва да правим нищо тъй като сега когато се колаборираме и имаме достъп до всичко без нужда от размяна и пари никой не би се завърнал към неефективното минало. Имаше обаче и немалка група с остатъци от мисленето на старата система които изпадаха в паника и търсеха спасител който да спре лошите. Те настояваха истерично за наказания, контрол, създаване на армии, полиции и какво ли още не. Това беше страха който повечето от нас вече не познавахме. Те бяха по-малката част и в крайна сметка гласуването завърши с това просто да игнорираме злосторниците предвид, че те не можеха да оперират по-друг начин освен офлайн, локално и разпокъсано. Въпреки голямата врява нищо реално не се промени. Мнозинството хора просто нямаха желание да се връщат към изкуствен недостиг, цени, контрол и класово общество. Това ясно показа, че Автономия е много по-близка до човешката природа и по естествен начин надделява над всякакви изкуствени опити да бъде променен хода на човешката история. Тези малки бунтове в рая инициирани от тъмните страсти останали в малцина ни послужиха като поука, че срещу злото не трябва да се бориш, а просто да го игнорираш и да следваш естественият си човешки импулс. В никой от нас не беше заложено да има цена, да бъде притежаван, да служи или да трупа материалности вповече отколкото е нужно. Функционалната икономика доказа своята жизненост тъй като дори бунтът да беше завършил успешно всички стоки вече бяха произвеждани за употреба, а не за собственост. Те бяха дълготрайни, нямаше първо и второ качество и изработени с цел да вършат работа, а не да им се любуваме. Избягвахме влагане на оскъдни материали и като цяло ги изработвахме да вършат своята функция.
В платформата за новини Cyber Witness започнаха да се появяват обезпокояващи случаи на офлайн контрабанда, мародерство и опити за създаване на нови пари и заграбване на собственост. Въпросът беше поставен за глобално обсъждане в платформата за течна демокрация Cyber Acid. Преобладаващата част от хората смятаха, че не трябва да правим нищо тъй като сега когато се колаборираме и имаме достъп до всичко без нужда от размяна и пари никой не би се завърнал към неефективното минало. Имаше обаче и немалка група с остатъци от мисленето на старата система които изпадаха в паника и търсеха спасител който да спре лошите. Те настояваха истерично за наказания, контрол, създаване на армии, полиции и какво ли още не. Това беше страха който повечето от нас вече не познавахме. Те бяха по-малката част и в крайна сметка гласуването завърши с това просто да игнорираме злосторниците предвид, че те не можеха да оперират по-друг начин освен офлайн, локално и разпокъсано. Въпреки голямата врява нищо реално не се промени. Мнозинството хора просто нямаха желание да се връщат към изкуствен недостиг, цени, контрол и класово общество. Това ясно показа, че Автономия е много по-близка до човешката природа и по естествен начин надделява над всякакви изкуствени опити да бъде променен хода на човешката история. Тези малки бунтове в рая инициирани от тъмните страсти останали в малцина ни послужиха като поука, че срещу злото не трябва да се бориш, а просто да го игнорираш и да следваш естественият си човешки импулс. В никой от нас не беше заложено да има цена, да бъде притежаван, да служи или да трупа материалности вповече отколкото е нужно. Функционалната икономика доказа своята жизненост тъй като дори бунтът да беше завършил успешно всички стоки вече бяха произвеждани за употреба, а не за собственост. Те бяха дълготрайни, нямаше първо и второ качество и изработени с цел да вършат работа, а не да им се любуваме. Избягвахме влагане на оскъдни материали и като цяло ги изработвахме да вършат своята функция.
Re: Автономия
17
Замислих се за дълбоко противоречие което тепърва ни се налагаше да изследваме. Дългите години на индивидуализъм ни бяха свикнали на самоизолация. Особено след пандемията. Това водеше до дълбоки психологически травми и доброволно отчуждаване от общите дела. От друга страна загубата на самоличност в тълпата беше нещо което повечето от нас дълбоко презираха. Това беше една дилема която с времето започваше да се саморазрешава. Започнахме да се събираме все повече доброволно, но и да се самоизолираме на моменти също така доброволно. Съотношението между двете състояния удивително клонеше към 50 на 50. Започнахме да установяваме, че човек изначално има нужда от равни части компания и това да остане сам със себе си. Разбира се всеки сам определяше това за себе си, но общата статистика която обменяхме потвърждаваше това правило. Въпроса стана все по-обсъждан. Открихме нещо което дълбоко в себе си сме знаели винаги. След като исторически мнозина от нас са виждали насилствена колективизация и принудителен индивидуализъм не беше изненадващо, че решението е златната среда. В крайна сметка резултата от тези прозрения в дългосрочен план бе, че като цяло съзнателно започнахме да имаме на самоограничение. Например вече нямаше традиционна норма да имаш деца. Не се приемаше за гордост, радост или нещо друго. По-скоро си давахме сметка, че при чиста любов е допустимо, но не е самоцел. Всички знаехме, че живеем на планета с краен брой ресурси и нищо не е неограничено. Тепърва щяхме да разберем резултата от тази промяна в общото мислене в рамките на следващото поколение. Въпроса ни интересуваше живо тъй като всички радикални мерки на предишната система за депопулация бяха движени от маниакалното желание на масите за продължение на рода. Темата бе маркирана като такава от особена важност в системата за гласуване и оставена за обсъждане без срок на давност.
Замислих се за дълбоко противоречие което тепърва ни се налагаше да изследваме. Дългите години на индивидуализъм ни бяха свикнали на самоизолация. Особено след пандемията. Това водеше до дълбоки психологически травми и доброволно отчуждаване от общите дела. От друга страна загубата на самоличност в тълпата беше нещо което повечето от нас дълбоко презираха. Това беше една дилема която с времето започваше да се саморазрешава. Започнахме да се събираме все повече доброволно, но и да се самоизолираме на моменти също така доброволно. Съотношението между двете състояния удивително клонеше към 50 на 50. Започнахме да установяваме, че човек изначално има нужда от равни части компания и това да остане сам със себе си. Разбира се всеки сам определяше това за себе си, но общата статистика която обменяхме потвърждаваше това правило. Въпроса стана все по-обсъждан. Открихме нещо което дълбоко в себе си сме знаели винаги. След като исторически мнозина от нас са виждали насилствена колективизация и принудителен индивидуализъм не беше изненадващо, че решението е златната среда. В крайна сметка резултата от тези прозрения в дългосрочен план бе, че като цяло съзнателно започнахме да имаме на самоограничение. Например вече нямаше традиционна норма да имаш деца. Не се приемаше за гордост, радост или нещо друго. По-скоро си давахме сметка, че при чиста любов е допустимо, но не е самоцел. Всички знаехме, че живеем на планета с краен брой ресурси и нищо не е неограничено. Тепърва щяхме да разберем резултата от тази промяна в общото мислене в рамките на следващото поколение. Въпроса ни интересуваше живо тъй като всички радикални мерки на предишната система за депопулация бяха движени от маниакалното желание на масите за продължение на рода. Темата бе маркирана като такава от особена важност в системата за гласуване и оставена за обсъждане без срок на давност.
Re: Автономия
18
Битието определя съзнанието. С промяната на нашето ежедневие се променяше и нашето мислене. След като достигнахме до стабилно и устойчиво съществуване идвайки от тоталния батак на предишната система с безброй противоречия за решаване вече можехме да се съсредоточим върху по-дълбока вътрешна промяна. Въпреки че се бяхме отървали от конкуренция, състезания и сравнения те все още бяха дълбоко заложени в нас чрез старите асоциации за прогрес. Индоктринацията от предните хиляди години ни беше научила, че прогрес означава да измерваш всичко и всеки следващ ден цифрите да са по-големи. Това беше в основата и на монетарната система в миналото. Сега когато можехме да постигнем пълна промяна разбирахме, че трябва да спрем да измерваме и да сравняваме. Да придадем нов смисъл на прогреса. Това не означаваше да спрем да се стремим да правим нещата по-добре, а по-скоро да не си поставяме цели като вместо това се наслаждаваме на процеса. И макар цифрите да си оставаха неизбежни в много науки и инженерни дейности те вече не бяха самоцел. Не брояхме години и възраст, спряхме да използваме времевата система, календарната система и всички други цифровизации наложени с цел управление на времето, ресурсите и хората. Вместо това следвахме естествените импулси – изгреви, залези, биологичният ни часовник. Не ставахме и не лягахме по команда. Понякога будувахме, друг път лягахме със залеза. Избягвахме всяка рутина и се вслушвахме изцяло във вътрешния си глас и моментното си състояние и желание. Това отприщи такъв небивал творчески потенциал, че правеше достиженията на предишната система да изглеждат като период на тежък застой, стагнация и монополи. Всеки ден измисляхме нещо ново, но фокусът не беше толкова върху материалното колкото духовното. Преоткривахме Вселената в нас която бе забранена в миналото и всъщност бе неизмеримо по-голяма от заобикалящата ни среда. Мнозина започнаха да пътуват в мислите си. Мисловната комуникация се завърна като нещо което не е преставало. Започнахме да имаме нови усещания и сензори за света. Изчистването на телата ни от всичките отрови и стрес от предните ни животи ни връщаха към същината ни като вид. Новите ни ценности станаха – блаженство, безвремие, лежерност, ефирност.
Битието определя съзнанието. С промяната на нашето ежедневие се променяше и нашето мислене. След като достигнахме до стабилно и устойчиво съществуване идвайки от тоталния батак на предишната система с безброй противоречия за решаване вече можехме да се съсредоточим върху по-дълбока вътрешна промяна. Въпреки че се бяхме отървали от конкуренция, състезания и сравнения те все още бяха дълбоко заложени в нас чрез старите асоциации за прогрес. Индоктринацията от предните хиляди години ни беше научила, че прогрес означава да измерваш всичко и всеки следващ ден цифрите да са по-големи. Това беше в основата и на монетарната система в миналото. Сега когато можехме да постигнем пълна промяна разбирахме, че трябва да спрем да измерваме и да сравняваме. Да придадем нов смисъл на прогреса. Това не означаваше да спрем да се стремим да правим нещата по-добре, а по-скоро да не си поставяме цели като вместо това се наслаждаваме на процеса. И макар цифрите да си оставаха неизбежни в много науки и инженерни дейности те вече не бяха самоцел. Не брояхме години и възраст, спряхме да използваме времевата система, календарната система и всички други цифровизации наложени с цел управление на времето, ресурсите и хората. Вместо това следвахме естествените импулси – изгреви, залези, биологичният ни часовник. Не ставахме и не лягахме по команда. Понякога будувахме, друг път лягахме със залеза. Избягвахме всяка рутина и се вслушвахме изцяло във вътрешния си глас и моментното си състояние и желание. Това отприщи такъв небивал творчески потенциал, че правеше достиженията на предишната система да изглеждат като период на тежък застой, стагнация и монополи. Всеки ден измисляхме нещо ново, но фокусът не беше толкова върху материалното колкото духовното. Преоткривахме Вселената в нас която бе забранена в миналото и всъщност бе неизмеримо по-голяма от заобикалящата ни среда. Мнозина започнаха да пътуват в мислите си. Мисловната комуникация се завърна като нещо което не е преставало. Започнахме да имаме нови усещания и сензори за света. Изчистването на телата ни от всичките отрови и стрес от предните ни животи ни връщаха към същината ни като вид. Новите ни ценности станаха – блаженство, безвремие, лежерност, ефирност.
Re: Автономия
19
Изумително е каква част от познатите ни продукти изчезнаха без да бъдат насилствено налагани чрез маркетинг и реклама. Сега когато наистина търсенето определяше какво да бъде произведено фокусът беше върху задоволяване на потребности, а не създаване на изкуствени такива. Светът бързо се разчисти от безброй ненужни и нефункционални неща произведени в ерата на консумеризма и разхищението. Животът на електрониката със спирането на плановото остаряване толкова се удължи, че повечето от нас не помнеха кога за последно са сменяли компютъра си. Ъпгрейдите ставаха без да е нужно да се сменя всичко. Завърнаха се процесорите на гнездо, всичко беше заменяемо. В модата промените бяха толкова големи, че самият термин мода изчезна. Имахме много по-разнообразни дрехи, без марки по тях. Те бяха изцяло от естествени материали и съобразени с човешката анатомия. Облеклото вече не се използваше за демонстриране на статус и налагане на норми. Аптеките се превърнаха в билкарници където просто съхранявахме и категоризирахме набрани билки по време на ежедневните ни излети. Храната стана изцяло прясна, неопакована и предимно локална. Прехода от супермаркети и молове към публични депа беше лесен. На практика преизползвахме вече отделените площи и ги реорганизирахме с пълна автоматизация. Сами ги поддържахме чисти, подредени и в изправност. Вече нямахме разделение на труда и всеки правеше всичко което пожелае. Култът към стоките изчезна и беше заменен от социализация и споделяне.
Изумително е каква част от познатите ни продукти изчезнаха без да бъдат насилствено налагани чрез маркетинг и реклама. Сега когато наистина търсенето определяше какво да бъде произведено фокусът беше върху задоволяване на потребности, а не създаване на изкуствени такива. Светът бързо се разчисти от безброй ненужни и нефункционални неща произведени в ерата на консумеризма и разхищението. Животът на електрониката със спирането на плановото остаряване толкова се удължи, че повечето от нас не помнеха кога за последно са сменяли компютъра си. Ъпгрейдите ставаха без да е нужно да се сменя всичко. Завърнаха се процесорите на гнездо, всичко беше заменяемо. В модата промените бяха толкова големи, че самият термин мода изчезна. Имахме много по-разнообразни дрехи, без марки по тях. Те бяха изцяло от естествени материали и съобразени с човешката анатомия. Облеклото вече не се използваше за демонстриране на статус и налагане на норми. Аптеките се превърнаха в билкарници където просто съхранявахме и категоризирахме набрани билки по време на ежедневните ни излети. Храната стана изцяло прясна, неопакована и предимно локална. Прехода от супермаркети и молове към публични депа беше лесен. На практика преизползвахме вече отделените площи и ги реорганизирахме с пълна автоматизация. Сами ги поддържахме чисти, подредени и в изправност. Вече нямахме разделение на труда и всеки правеше всичко което пожелае. Култът към стоките изчезна и беше заменен от социализация и споделяне.
Re: Автономия
20
По време на импровизирана асамблея направихме ретроспекция на преходът към Автономия. Това което днес придобива формата на значителни промени стартира от една малка, но ключова промяна в икономиката. Преминаване от икономика на собствеността към икономика на функционалността. Продуктите вече не се правеха за ограничена лична употреба, а за многократна употреба и използване от много хора. Молове и супермаркети бяха превърнати в ефективни автоматизирани публични депа. Публичните пространства бяха преустроени към функционалности които преди бяха в домовете ни. Заменихме смартфоните и мобилните устройства с публични терминали по улици и площади. Когато човек искаше да се свърже с някого или да потърси нещо просто заставаше пред публичен терминал и го използваше като личен компютър. Нямахме идентификация, документи и пароли просто защото всички бяхме анонимни. Системата бе изцяло публична, а анонимността гарантираше нашата лична неприкосновеност в нея без да се допуска създаването на тайни общества. Прекарвахме по-голямата част от времето си навън и се прибирахме в домовете си само за да спим или когато имаме нужда от почивка. Те бяха изящно празни и минималистични сега когато вече не трупахме стоки в тях. Думата “платено” изчезна от речника ни, а след нея и “безплатно” тъй като вече всичко беше такова.
По време на импровизирана асамблея направихме ретроспекция на преходът към Автономия. Това което днес придобива формата на значителни промени стартира от една малка, но ключова промяна в икономиката. Преминаване от икономика на собствеността към икономика на функционалността. Продуктите вече не се правеха за ограничена лична употреба, а за многократна употреба и използване от много хора. Молове и супермаркети бяха превърнати в ефективни автоматизирани публични депа. Публичните пространства бяха преустроени към функционалности които преди бяха в домовете ни. Заменихме смартфоните и мобилните устройства с публични терминали по улици и площади. Когато човек искаше да се свърже с някого или да потърси нещо просто заставаше пред публичен терминал и го използваше като личен компютър. Нямахме идентификация, документи и пароли просто защото всички бяхме анонимни. Системата бе изцяло публична, а анонимността гарантираше нашата лична неприкосновеност в нея без да се допуска създаването на тайни общества. Прекарвахме по-голямата част от времето си навън и се прибирахме в домовете си само за да спим или когато имаме нужда от почивка. Те бяха изящно празни и минималистични сега когато вече не трупахме стоки в тях. Думата “платено” изчезна от речника ни, а след нея и “безплатно” тъй като вече всичко беше такова.
Re: Автономия
21
Най-голямата разлика спрямо предната система беше в нивата на престъпност и асоциално поведение. Старият подход на моркова и тоягата беше толкова неефективен, че наказваше повече хора превантивно отколкото бяха жертвите на самото престъпление. Още тогава мнозина от нас знаеха, че 90% от престъпността е поради наличието на собственост и разделението на имащи и нямащи. Сега когато ползвахме вместо да притежаваме това остана само спомен от миналото. Останалите 10% от престъпността са толкова нищожни, че на практика са константа в цялата човешка история и част от човешката природа. Още по-голям беше ефекта от закриване на всякакви наказателни и поправителни институции. Вече нямахме съд, полиция, армия, затвори. Това освободи времето на десетки милиони хора за градивни дейности и принос към обществото. Всичко това ни показа, че по природа мнозинството хора са вродено добри и социални когато средата е на изобилие и спокойствие, а девиациите със или без наказание не изчезват.
Най-голямата разлика спрямо предната система беше в нивата на престъпност и асоциално поведение. Старият подход на моркова и тоягата беше толкова неефективен, че наказваше повече хора превантивно отколкото бяха жертвите на самото престъпление. Още тогава мнозина от нас знаеха, че 90% от престъпността е поради наличието на собственост и разделението на имащи и нямащи. Сега когато ползвахме вместо да притежаваме това остана само спомен от миналото. Останалите 10% от престъпността са толкова нищожни, че на практика са константа в цялата човешка история и част от човешката природа. Още по-голям беше ефекта от закриване на всякакви наказателни и поправителни институции. Вече нямахме съд, полиция, армия, затвори. Това освободи времето на десетки милиони хора за градивни дейности и принос към обществото. Всичко това ни показа, че по природа мнозинството хора са вродено добри и социални когато средата е на изобилие и спокойствие, а девиациите със или без наказание не изчезват.
Re: Автономия
22
Възникна първият сериозен проблем от глобален характер. Той беше свързан с климата. Дълго пазената тайна на елита и тайните общества излезе наяве. Те много усърдно пазеха своите тайни знания за реалните природни цикли на земята. Започнахме да наблюдаваме значително глобално застудяване в противовес на тоталната пропаганда на предишната система за глобално затопляне. Това обясняваше защо толкова неистово се готвеха за тотален контрол в последните години от своето властване. Те знаеха, че когато дойде соларният минимум който е цикличен не биха могли да удържат властта си затова взимаха превантивни мерки. Но направиха фатална грешка като избързаха в нетърпението което доведе до масово осъзнаване и мирното им демонтиране заедно с цялата им система. И така соларният минимум доведе до някои необратими промени. На първо място се наложи да се откажем от традиционните географски площи специализирани в производство на определени култури. Житниците, слънчогледовите полета и оризовите посеви вече не можеха да съществуват при толкова студен климат. За щастие нашата по-ранна промяна към масови локални парници в населените места направи прехода безболезнен. Разширихме съществуващите парникови системи и ги пригодихме за новите нужни култури. Свързахме всички подземни води с парниците за да задоволим повишената консумация на вода. Започнахме да жънем жито и да събираме ориз направо пред жилищните си сгради. А слънчогледово олио се произвеждаше в малки работилнички директно до парниците. Децентрализираният подход към управление на ресурсите доказа своята ефективност и пригодност към първият глобален катаклизъм. Започнахме да мислим в перспектива и да децентрализираме водопреносни и енергийни системи с цел устойчивост на други подобни бъдещи събития. Бяхме господари на съдбата си, гъвкави и приспособими.
Възникна първият сериозен проблем от глобален характер. Той беше свързан с климата. Дълго пазената тайна на елита и тайните общества излезе наяве. Те много усърдно пазеха своите тайни знания за реалните природни цикли на земята. Започнахме да наблюдаваме значително глобално застудяване в противовес на тоталната пропаганда на предишната система за глобално затопляне. Това обясняваше защо толкова неистово се готвеха за тотален контрол в последните години от своето властване. Те знаеха, че когато дойде соларният минимум който е цикличен не биха могли да удържат властта си затова взимаха превантивни мерки. Но направиха фатална грешка като избързаха в нетърпението което доведе до масово осъзнаване и мирното им демонтиране заедно с цялата им система. И така соларният минимум доведе до някои необратими промени. На първо място се наложи да се откажем от традиционните географски площи специализирани в производство на определени култури. Житниците, слънчогледовите полета и оризовите посеви вече не можеха да съществуват при толкова студен климат. За щастие нашата по-ранна промяна към масови локални парници в населените места направи прехода безболезнен. Разширихме съществуващите парникови системи и ги пригодихме за новите нужни култури. Свързахме всички подземни води с парниците за да задоволим повишената консумация на вода. Започнахме да жънем жито и да събираме ориз направо пред жилищните си сгради. А слънчогледово олио се произвеждаше в малки работилнички директно до парниците. Децентрализираният подход към управление на ресурсите доказа своята ефективност и пригодност към първият глобален катаклизъм. Започнахме да мислим в перспектива и да децентрализираме водопреносни и енергийни системи с цел устойчивост на други подобни бъдещи събития. Бяхме господари на съдбата си, гъвкави и приспособими.
Re: Автономия
Трябваше да кръстите това произведение "Утопия, базирана на Теория на конспирацията + нео-марксизъм" 
Re: Автономия
И защо? Никак не е лошо. Има и доста филми за ресурсно базирана икономика. Това че “противоречи” на твоето възприемане за света не означава че трябва да го определяш като теория на конспирацията всеки има право да мечтае!
всеки има право да мечтае!Re: Автономия
Не става дума дали противоречи на моето възприемане за света.
Забелязвайки много елементи от доказано неверни марксистко-ленински постулати, втъкани в произведението, плюс голям товар взаимстван от световните конспиративно - антиглобалистки и антиваксърски теории, просто предложих заглавие, което да има някаква връзка със съдържанието.
Казвам неверни, защото 45 години се опитваха да ги приложат на практика в доста държави и се видя, че по този начин не става. Утопичният комунизъм е неприложим на практика, това се доказа по доста болезнен за няколко поколения начин, на практика и със широка и представителна извадка.
Няма лошо, като цяло това си е (анти)утопично фантастична творба, малко скучновата за моя вкус, но за всеки влак си има пътници.
Забелязвайки много елементи от доказано неверни марксистко-ленински постулати, втъкани в произведението, плюс голям товар взаимстван от световните конспиративно - антиглобалистки и антиваксърски теории, просто предложих заглавие, което да има някаква връзка със съдържанието.
Казвам неверни, защото 45 години се опитваха да ги приложат на практика в доста държави и се видя, че по този начин не става. Утопичният комунизъм е неприложим на практика, това се доказа по доста болезнен за няколко поколения начин, на практика и със широка и представителна извадка.
Няма лошо, като цяло това си е (анти)утопично фантастична творба, малко скучновата за моя вкус, но за всеки влак си има пътници.
Последната и единствена промяна е направена от danvan на 30 август 2023, 14:15.
Re: Автономия
Всеки има право на мнение, благодаря ви за изразените мнения! Радвам се, че книгата провокира дискусии повдигайки теми които са важни за обществото, нормално е това да създава полярност.
Re: Автономия
23
Понякога все още се събуждах от кошмари породени от минали спомени. В контекста на днешното ни съществуване те бяха толкова сюрреалистични и абсурдни. Времената когато хората деляха всичко, имаше мое, твое и постоянни войни на всички нива. Тази мания по собствеността беше породила армия от бюрократи които да следят чие е всяко нещо. Вместо с иновации хората бяха заети предимно с делене на имущество, завист и борба за блага. Слава богу всичко това остана само като лош спомен. С преминаване към икономика на ползването постепенно раните оставени от култа към консумеризма бяха излекувани. Интересът ни се беше преместил към социалните отношения и не обръщахме никакво внимание на предметите. Всички стоки бяха функционални и минималистични, без излишна показност и безсмислени екстри. Вследствие на това култът към лукса, статуса и парадирането изчезна. Всички разбираха, че единствения начин да бъдат индивидуално добре е когато всички са добре. Всякакви ритуали които преди придаваха смисъл на човека като титли, интервюта за работа и контрол изгубиха смисъл. Работата която вършехме беше без входен тест и оценяване, те бяха заместени от желанието и любопитството. Всеки който проявеше някакъв интерес към нещо беше приветстван на всяко място където можеше да се учи от другите докато помага на равни начала. Вършехме всичко движени единствено от желанието да задоволим нуждите на другите и опасенията, че ако не го направим ще видим най-лошото възможно нещо на света – страдание. Патологиите от миналото когато хората се радваха да властват над другите, да ги смачкват и потъпкват бяха излекувани чрез състрадание, емпатия и дружни усилия. Отърсихме се от фалшивите ценности и науки което направи света удивително прост и ясен за разбиране. Вече нямахме сложни термини, марки и реклами които да промиват съзнанията ни. Имахме нужди и решения. Това бе всичко нужно за един щастлив и пълноценен живот.
Понякога все още се събуждах от кошмари породени от минали спомени. В контекста на днешното ни съществуване те бяха толкова сюрреалистични и абсурдни. Времената когато хората деляха всичко, имаше мое, твое и постоянни войни на всички нива. Тази мания по собствеността беше породила армия от бюрократи които да следят чие е всяко нещо. Вместо с иновации хората бяха заети предимно с делене на имущество, завист и борба за блага. Слава богу всичко това остана само като лош спомен. С преминаване към икономика на ползването постепенно раните оставени от култа към консумеризма бяха излекувани. Интересът ни се беше преместил към социалните отношения и не обръщахме никакво внимание на предметите. Всички стоки бяха функционални и минималистични, без излишна показност и безсмислени екстри. Вследствие на това култът към лукса, статуса и парадирането изчезна. Всички разбираха, че единствения начин да бъдат индивидуално добре е когато всички са добре. Всякакви ритуали които преди придаваха смисъл на човека като титли, интервюта за работа и контрол изгубиха смисъл. Работата която вършехме беше без входен тест и оценяване, те бяха заместени от желанието и любопитството. Всеки който проявеше някакъв интерес към нещо беше приветстван на всяко място където можеше да се учи от другите докато помага на равни начала. Вършехме всичко движени единствено от желанието да задоволим нуждите на другите и опасенията, че ако не го направим ще видим най-лошото възможно нещо на света – страдание. Патологиите от миналото когато хората се радваха да властват над другите, да ги смачкват и потъпкват бяха излекувани чрез състрадание, емпатия и дружни усилия. Отърсихме се от фалшивите ценности и науки което направи света удивително прост и ясен за разбиране. Вече нямахме сложни термини, марки и реклами които да промиват съзнанията ни. Имахме нужди и решения. Това бе всичко нужно за един щастлив и пълноценен живот.
Re: Автономия
Чел съм далеч по-сполучливи и по-лаконични описания на родово-общинния строй.
Re: Автономия
Винаги можеш да се върнеш към тик ток ако ти е скучно
Re: Автономия
Нека позная - в описваното от теб първобитно общество онези, които не мислят като вас и предпочитат да се придържат към „фалшивите ценности и науки“, ще бъдат избити, нали?
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи форума: 0 гости