Призив към всички четящи на руски

[khorin68]

Драги приятели! Всички, които четете на руски!
Моля за вашето мнение за всяка прочетена книга на руски език, която ви е харесала. Това ще е анонс за всичко, което е на руски и е малко известно на българските читатели. Нямам претенции какъв жанр е, стига да ви е въздействало и да ви е изпълнило с емоции. Има много бисери, които все още не са открити сред руските автори от нас, българите. Нямам намерение да ви ангажирам в дейности, искам само скромното ви мнение! Така ще бъде любопитно и за читателската аудитория в Читанка!
С уважение: Константин Хорин

[khorin68]

Явно няма да се получи без да си повлека краката.
Ще ви разкажа за серията "Ник" на Анджей Ясински. Първата книга е издадена през 2009 година, а последната, със заглавие "Стълбата на световете", през 2020. Това са единадесет тома чисто и приятно фентъзи. Лично аз стигнах до седмия том, но не защото се отегчих, а защото се огледах и за други книги. Така все отлагах да допрочета поредицата, та и до днес все още се каня. На мен много ми хареса прочетеното, даже имаше моменти, когато съм се хилил като малоумен, толкова весело ми беше. Изключително въображение и прекрасна вселена, в която да се потопиш. Става дума за така популярния жанр "попаданец" (от думата "попадам" - в друго време, в друг свят, в друга реалност), тоест обикновен компютърен специалист при странен инцидент с електрически ток, се премества в друга реалност. Звучи прекалено фантасмагорично, но ви уверявам, че е написано майсторски и много увлекателно. Няма прекалено сложна терминология, описанията са достъпни и разбираеми. Може би в близко време ще се захвана да я превеждам, защото напълно си заслужава.

[MikoBG]

Не ми допадна много руската думичка "попадацец" и реших да си я преведа с гоогле. Превода бе : попаданец -> наемен убиец!
п.п. Дали не е по добра думичката "патиланец" от хубавата българска детска книжка Патиланско царство на Ран Босилек

[domino1]

MikoBG, вижте тази статия за т. нар. "попаданчество" (на руски), което на практика си е внезапно пренасяне на героя във времето и пространството.
https://ru.wikipedia.org/wiki/Попаданчество
Що се отнася до Google Translate, не бъдете безкритичен към неговите възможности.
Друг е въпросът дали"попаданец" може да бъде заместена с друга дума в преводите на български, не съм компетентен да давам мнение по този въпрос.

[khorin68]

Да направя едно резюме набързо! При руснаците има подобни явления, но те са им намерили цаката - нула реакция! Времето ще разкрие кой какъв е и на какъв се прави. Аз специално не се впечатлявам от емоционално-заядливо-загубеняшкото поведение на различните хора, защото те просто не знаят какво правят във форумите - нито са заинтересовани, нито ги интересува темата, нито им е интересно какво става с литературата! Но моля за сериозност - българските читатели са твърде жадни са хубави неща и твърде много са се изпренадеяли! Време е за сериозна битка с посредствеността и недоумието! Аз заставам твърдо за нови, прекрасни идеи, които могат да променят реалността - не за фантастифлюшките в мисленето и поведението. Хубав ден!

[Сергей Степушин]

Благодаря за чудесната тема!

На първо място сред (почти) неизвестните на нашата читателска аудитория руски писатели бих поставил Елена Михалкова. Известна, както и сънародничката и Александра Маринина, като "руската Агата Кристи". Любопитно е, че и двете писателки в реалия си живот са служители на закона - Александра Маринина е офицер от МУР, а Елена Михалкова - следовател. Цикълът на Михалкова за двамата детективи Бабкин и Илюшин (който е добре да се чете в хронологична последователност, а на български е преведена, един издател знае защо, само 18-тата книга от поредицата) може да бъде описан единствено като смес от най-доброто от криминалетата на Артър Конан Дойл и Агата Кристи. Но творческото вдъхновение на авторката не се изчерпва само с него. Под псевдоним Ейлин О'Конър тя пише цикъл типично британски криминални разкази - с герои англичани и действие, развиващо се на Острова - който по нищо не отстъпва на цикъла за мис Марпл. Има и 7-8 отделни криминални романа, плюс още един цикъл - "Разследванията на Даша Пронина".

След това - Вадим Арчър. Не много плодовит автор на фантастика и фентъзи, но качеството компенсира с лихви малкото количество произведения. Цикълът му "Световете и между тях" е леко и приятно фентъзи тип "космическа опера". А след като прочетете най-добрия му роман - "Избралият бездната", интерпретиращ по невероятно оригинален, забавен и в същото време дълбоко философски начин мита за сътворението от юдео-християнската религия, можете само да вържете библията с един конец и да я закачите в тоалетната си

Бих споменал и Вадим Панов, макар и със смесени чувства. Цикълът му "Тайният град" започва като един от най-оригиналните и добре написани фентъзи поредици, чието действие се развива в съвременния свят, но в паралелна реалност - подобно на "Хари Потър" на Джоан Роулинг и "Патрулите" на Лукяненко. Но, за разлика от предходните двама, Панов не намира достатъчно доблест да приключи цикъла, когато въображението му се изчерпва. По очевидно финансови съобръжения той продължава да прелива от пусто в празно, така че книгите след 17-18-та стават непоносимо скучни и монотонни. А след 22-ра изпада до там, че започва да организира конкурси за млади автори, чиито произведения се развиват в създадената от него вселена и да издава най-добрите, включвайки се като съавтор...

Не мога да пропусна и Zотов - автор на едни от най-смешните и забавни пародии на фентъзи след Тери Пратчет. На български са преведени май само първите две книги от цикъла му за Калашников и Малинин. А цикълът му "Апокалипсис Welcome", както и самостоятелните му романи, са все още непознати на българския читател.

Излизайки леко извън темата, ми се ще да изброя и няколко англоезични произведения, които съм чел на руски поради липса на български превод или неговото ужасно качество. Сред тях са биографията на Джералд Даръл "Джералд Даръл. Пътешествие в Адвенчър" от Дъглас Ботинг, "Животни в постелята ми" от първата съпруга на великия природозащитник - Жаклин (Джеки) Соня Уолфенден - Даръл, четирилогията "В памет на миналото на земята" на Лю Цъсин, чиято първа част - "Кълбовидна мълния" не е издавана на български, а следващите три са преведени от Стефан Русинов в стил "средношколски преразказ, оценен с 4 на релси"...

[khorin68]

Следващият ми анонс е за любителите на фантастиката с примеси на фентъзи. Авторът е Владимир Поселягин и той пише предимно в жанра "попаданец". лично аз се запознах с него при издирванията ми и четенията ми в друг един жанр - "EVE Online". Този жанр се отнася до популярна онлайн игра от близкото минало и има безкрайно много фенове по цял свят. Но самата игра вече не влияе много-много на вселената в художествената литература. От Поселягин най-напред прочетох трилогията "Освободеният" - своеобразно продължение на недовършения шедьовър на Игор Хорт "Рудничарят". Бих казал, че бях буквално зашеметен - никога не бях попадал на нещо толкова интересно и вълнуващо. Сякаш някой ме удари с мокър парцал по главата и след това ми каза: "Къде гледаш, бе? Виждаш ли какво пропускаш?" След това на тъгъдък прочетох серията му "Зург" в същия жанр. Направо ме разчанти! Освободи ме от всичките ми предразсъдъци и стереотипи. А замият Поселягин е много плодотворен и има над 20 поредици, които си струва да бъдат прочетени. Ще спомена само няколко от тях - "Гаврош", "Ремонтьорът", "Детето", Космически скитник', "Планета за отпадъци" и така нататък. Той пише в няколко жанра, но книгите му са наситени с динамизъм и свежи идеи, рядко съм попадал на такова съчетание.

[khorin68]

Нов анонс! Не знам дали познавате Михаил Атаманов. Човека просто кърти! Започнах поредиците му "Мрачния билкар" и "Променящите реалността" и въобще не бях разочарован! Кърти мивки! Изкърти всичките ми зъби от напрежение! Много добър! Когато трябваше да се обърна към автора, самия герой ми каза: "Що не си гледаш работата? Аз да не съм ти гид?" Така че пробвайте се, предизвикателство от класа!

[khorin68]

Следващият автор, който искам да ви представя е Милена Завойчинская. В момента превеждам книгата й "Къща на кръстопътя" и мога да ви кажа, че тя напълно си заслужава вниманието. Интелигентно написано, с много хумор и внимание към детайлите. Открих я съвсем случайно, но мога да кажа, че наистина е стабилен автор, носи вдъхновение и оставя след себе си много приятни впечатления. Има още две много добри поредици, освен трилогията "Къща на кръстопътя" - "Висшето училище за библиотекари" и "Иржина". Според някои мнения в Нета, "Иржина" е най-сполучливата й поредица и аз съм склонен да потвърдя. Но общото впечатление от всичките й книги? Заслужава си. Всеки един написан ред. Много четивна и креативна!

[khorin68]

Напоследък много се замислих как може да бъде преведена думата "попаданец" на български! Това наистина е уникална дума, а на български вариантите са само няколко и звучат безсмислено! Какво да правим, господа редактори? Какво трябва да се направи в случая? Да се обърнем към английския или към немския, или може би френския? На какво сме готови за това като българи? Напоследък, особено в парламента, имат обичай да вкарват едни сложни думички, едни такива обяснения край тях, ум да ти зайде! Но като преводач имам особена мисия - да намеря моста от непонятното до понятното. За да ви покажа моста, ще ми трябва усилие, а за да ви накарам да стъпите на него, ще ми трябва солидна основа и точно "понятийно обосноваване", сиреч да докажа какъв е смисъла на моя вариант на превода! Колко от вас са готови да се откажат на часа от тази задачка? Аз няма да се откажа! Готов съм да търся вариант до края! Но няма да има смисъл, ако не развихря въображението си. Защото лесно е да попаднеш някъде, но е трудно да се определиш какъв си, след като си се озовал там. Може би трябва да се нарека "озовател"? Добра дума е, но има ли място в българския език? Хайде да поразмишляваме заедно, а?
Включвам се малко по-късно с още един вариант - "озованец". Как ви се вижда, а?

[Фемили]

А аз се замислям защо трябва да бъде превеждана въпросната дума на български? След като тя не е част от литературния руски език, а специфичен термин, създаден за означаване на раздел от фантастиката и фентъзито. Произлиза от глагола "попадает", който на български звучи почти по същия начин - "попада". Така че - какъв е проблемът да си остане в същия вид? А и думата не ти е нужна за преводите, защото не се среща в текста на произведенията, а единствено в техните анотации.

Относно Владимир Поселягин - прегледах първа книга от цикъла "Зург" и най-меко казано, не останах очарован. Типично писано на конвейр фентъзи, с около 80% пълнеж само за раздуване на обема. Дори само фактът, че авторът е на около 40 години, т.е. в най-добрия случай има 20-годишен стаж като писател, а е сътворил 80 романа, би трябвало да те накара да го заобикаляш отдалеч.

[khorin68]

Относно Владимир Поселягин - прегледах първа книга от цикъла "Зург" и най-меко казано, не останах очарован. Типично писано на конвейр фентъзи, с около 80% пълнеж само за раздуване на обема. Дори само фактът, че авторът е на около 40 години, т.е. в най-добрия случай има 20-годишен стаж като писател, а е сътворил 80 романа, би трябвало да те накара да го заобикаляш отдалеч.

Фемили, не ти искам мнението за това, което не си чел, а за онова, което вече си прочел!

[khorin68]

Следващият автор, който много ми хареса е Екатерина Азарова. Прочетох само един неин роман, но ми хареса и ме развълнува. Бих казал, че тя наистина разсмива и насочва читателя в по-особен светоглед. романът, който прочетох е "Отпуска за вещицата", нещо като междинен за поредицата "Университет на Висшата магия". Мисля, че и тя заслужава да й се хвърли един поглед - за мене беше добро повествование и приятни емоционални изблици. Насладете й се!