Ето още една книга в превод от руски език.

Това е място, където имате възможност да пускате ваши преводи, или да информирате за прогреса на неща, които превеждате в момента — сами или в сътрудничество с други хора.
Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!
Sheba
Мнения: 45
Регистрация: 13 ноември 2013, 20:02

Ето още една книга в превод от руски език.

Мнение от Sheba »

Драги приятели.Не съм професионален преводач,но много ми се иска да споделя с Вас ,няколко книги ,които съм прочела на руски и ми допаднаха.Ако са Ви интересни,много Ви моля да го коментирате,за да знам дали да продължавам да превеждам.Сами знаете колко е трудоемко това и ако не мога да Ви заинтересувам с това,което предлагам,много Ви моля,също да го споделите. Според мен, на всеки човек,който прави нещо полезно за сайта е добре да се уважава трудът и да знае,че усилията му не са напразни.
Sheba
Мнения: 45
Регистрация: 13 ноември 2013, 20:02

Re: Ето още една книга в превод от руски език.

Мнение от Sheba »

Мис Русия
Наталия Богатенко




Преди половин година. Москва
Тогава…
- Обърни се ... Да, забави, не потрепвай.
Стоя вцепенена и не смея да вдигна очи. Усещам лицето си почервеняло от срам, а ръцете ми треперят зад гърба. Офисът е просто огромен, може да побере цяла делегация с всички удобства. За да се разсея, разглеждам разсеяно паркета и собствените си крака. Обувките са скъпи на високи токчета, взех ги назаем от съквартирантка, чувствам се неудобно в тях. Но не го показвам.
- Ти си глуха, нали? - излайва Стас, изкарвайки ме от мислите ми и аз потръпвам. - защо дойде тук, да изобразяваш статуя, мамка ти?!
Преглъщайки на сухо, аз тромаво се обръщам като дървена, показвайки се на мъжа, който седи на кожен стол до масата. От момента, в който се появих, придружена от Стас, той не каза нито дума, само кимна любезно, когато пазачът прошепна нещо в ухото му. Честно казано, от този човек настръхвам.
Той е истински представител на елита. Привлекателен като хищник - леопард, готов всеки момент да разкъса жертвата. Стилно сако в цвят горчица пасва на широки рамене, бяла риза с разкопчана яка и се виждат част гърдитему и сребърна верижка блести матово на загорелия му врат. Не е от ,,братството‘‘ изглежда много по-умен от обикновен бандит.Господар на живота...
- Свали си роклята. - изкомандва Стас, търкулвайки дъвката по лявата си буза.
Става ми студено. Замръзвам с гръб към тях, нервно играейки с колана на дрехата си. Разбира се, глупаво е сега да се смущавам от тялото си , когато съм в Москва, постигнах целта си с такава трудност и преминах селекцията на кастинга,но естествената срамежливост отново ме притеснява. Там, в родното ми село на хиляди километри, всичко изглеждаше много по-лесно!
Там имах приятелка- Валка ,която ми шиеше страхотни тоалети, тя като цяло е талант, трябваше да излезе от пустошта и да завладее модните подиуми на столицата. С нейната лека ръка и буйно въображение винаги се кичех с красиви рокли, модерни панталони и блузи, за завист на всички момичета. Валка, смеейки се, твърди, че аз съм звездата на областта, истински топ модел и моето място е на кориците на списанията.
Това беше шегата, която започна всичко. Един приятел ме постави пред огледалото по бельо и каза, че трябва да отида в Москва. В интернет попаднах на статия за предстоящия конкурс Мис Русия 2020 и веднага реших че това е моят шанс. Ако мога не само да помогна на болната си сестра, но и да напредна, да се измъкна от бедността и да прославя родната си земя.Да, у дома сънят беше по-близо и по-ясен. А тук, изправена пред мръсотията на квалификационните кръгове, конкуренцията на същите провинциални глупаци като мен и интриги, моята решителност леко намаля ...
- Накратко, скъпа, или правиш каквото ти се каже, или си свободна и в такъв случай можеш да си опаковаш куфара и да се хвърлиш обратно в дупката си. -Стас изсъска, приближавайки се до мен.
Покорно навеждам глава, непослушните ми пръсти се борят с ципа отстрани. Трябва да спечеля, да взема наградата милион и ако за това трябва да спя със спонсор, така да бъде!
Кой каза, че конкуренцията ще бъде честна?
Коприненият тоалет се плъзга меко по краката ми, хладният въздух докосва с приятен дъх нагорещената ми кожа. С мъка отхвърляйки срамежливостта си прекрачвам роклята си,скупчена на пода -придвижвам се до масата с добре заучена стъпка и улавям погледа на Ярослав. Очите му, които оценяват тялото ми, блестят, придобиват нюанс на горчив шоколад, с хищно присвиване.
Усещам треперене в коленете си. Токчетата тракат силно по паркета, а в ушите ми блъскат кървави чукове. Още няколко крачки и двамата с него сме разделени от последното препятствие - орехова маса, върху която лежат в идеален ред купища документи и кутия цигари. Шатун маха с ръка на пазача да излезе, след миг вратата тихо се затръшва.
Ние сме сами. Аз съм екзотично животно.
- Как се казваш? - гласът му, оказва се, е много приятен, нисък, но въпросът е зададен с властни нотки и аз автоматично издавам:
- Джулия. - и веднага хвърлям смутен поглед към масата и изведнъж си спомням, че след кастинга всички момичета, преминали селекцията, получиха псевдоними. Искам да кажа, Джулия.
-Не, не-някак си не ти подхожда тази Джулия.- Той се обляга назад, кръстосва пръстите си. -Ти си Жулиета. На колко години си ,момиче?
- Осемнадесет и половина.- Вдигам глава, втренчвайки се в него отново. ,,Не знаете ли, че не се допускат по-млади на състезанието? Какво? Твърде неопитна ли съм за Вас ? –мисля си аз Говори се, че Ярослав Николаевич Шатун обича горещите игри с камшик. Дали това е клюка или истина, предстои да разбера съвсем скоро.
Явно мислите ми са изписани на лицето ми, за което веднага съжалявам. Сега ще ме изхвърли от офиса, а след час ще ми върнат паспорта и ще ме изгонят от хотела. Въображението злорадства рисува срамно завръщане в селото, подигравателни шепоти на местни завистливи жени и тъжната усмивка на сестра ми. Ирка, разбира се, няма да каже нищо и няма да ме осъди, дори ще ме подкрепи, но как да живея, като знам, че съм пропуснал шанса да я спася?!
Ярослав рязко се навежда напред, без да ми позволява да се отдръпна, хваща ме за китките, принуждавайки ме да се строполя на масата и аз се осмелявам да го погледна в очите. Усмихва се подигравателно.
- Ако ти подам своят пръст в устата тии- ще го отхапеш, нали? - Това мое въображение ли е, или наистина има одобрение в тона му? - накратко, Джулия - Жулиета, чуй ме. Ако искаш да носиш короната на кралицата, следвай три прости стъпки. Никога не чукай приятелите си и не им погаждай мръсни номера. Прощавам ти този път. Това не е детско матине, заложен е голям джакпот, за много от участниците това е приказно състояние, следователно второто е скромност, разбира се, добродетел, но не и на това състезание. И третото, следващо от второто - не скачай в леглото с всеки, който го иска. Запомни, момиче, не журито решава всичко тук, вече видя състава му в първия кръг. Това са само пионки, но има и такива, които имат правото да разпореждат кой от участниците да пробва короната. Схващаш ли?
- Вие ли сте, Ярослав Николаевич? - питам наслуки, напълно престанала да разбирам нищо.
Ако той няма да спи с мен, защо тогава е този цирк с булката и събличането? Ами ако е тест? И на всеки финалист се нарежда „на килима“?
- Аз съм. - потвърждава той спокойно, лениво, с лек натиск, водейки възглавничките на пръстите си от китката ми до лакътя. - и още ... Не харесвам достъпни жени. Ако искаш да спечелиш, не се опитвай настойчиво да влезеш в полезрението ми, но и не се оттегляй в сенките. Бийте се за короната, Джулиет. Имаш всички шансове да победиш тези глупаци.
Ставайки от мястото си, Шатун, без да пуска ръката ми, ме кара да се обърна и застава пред мен. Нежно, чувствено прокарва носа си от врата до ухото, плавно с равномерно дишане и тялото ми възбуждащо реагира с топлина. Той е висок, а аз съм вече сложена да седя на масата и очите ни са почти на едно ниво. Мирише леко на пяна за бръснене и аз изпитвам непоносимо желание да докосна волевото му лице, за да попия тази миризма с кожата си. Сърцето ми ускорява ритъма си, неприятен студ пълзи по кожата ми с остри игли.Не познавам тези чувства, те ме плашат. Никой от мъжете не е играл с мен в такива игри ...
До сега…
************
Чувайки стъпки пред вратата на банята , се потапям стремглаво под водата във ваната. Пухкава пяна запушва ушите ми и заглушава звуците. Задържам дъха си, за да не преглътна горчивата сапунена консистенция, и напрегнато броя до три.
Веднъж – тежкото стъпало приближава.
Конвулсивен опит за поемане на въздух.
Две - вратата тихо се отваря.
Не дишай.
Преброявайки до три, една ръка внезапно се гмурва във ваната, грабва ме за косата ми и ме извлича безмилостно на повърхността. Боли, боли и е неприятно, но стискам зъби, потискайки вика на възмущение. Мъжът е пиян, залита, плътният алкохолен дъх ми запушва ноздрите. Принудена съм да изляза от ваната, той ме придърпва по-близо, лицата ни са почти на едно ниво. Дрезгав глас накъсва тишината като груб шамар:-Какво, по дяволите, е това,което те удари в главата?!" Мислиш да се давиш ли?
Даже не съм си го и помисляла.Но не искам да се оправдавам, защото той не може да понася, когато го пресичат. В мой интерес е да се подчинявам във всичко. Бъди винаги в добро настроение, угаждай на покровителя си и не се оплаквай от съдбата и не мрънкай. Като цяло не обичам да хленча по принцип и малко е останало от онова наивно момиче, което дойде да завладее Москва преди шест месеца.
Ако тази Юлка съществуваше, малко хора имаха възможност да я видят. Само най-близките познаваха бившата, истинската мен. За други отсега нататък съм арогантна кучка, любовницата на Ярослав Николаевич Шатун, най-ужасният бандит на столицата.
- Защо мълчиш? Кажи ми,чве съм копеле? - издухва Ярик, разтърсвайки ме като непослушно кученце и болезнено стискайки с пръстите си двете ми бузи. - ти мълчиш, мислиш всякакви глупости за мен, нали? Мразиш ли ме?
Не отмествам поглед. И цялата гама от емоции със сигурност се отразява в него, като ясни отпечатъци върху девствен бял сняг!Ако мога бих плюла на него.
– Мразиш ме , знам. Вече забравих кой от нас създаде звездата. Провинциален боклук! Да, ако не бях аз, щеше да се смърдиш в дупката си, да ореш под чужд чичко за нищожни пари или да разтваряш крака пред мръсните братя в миризливия публичен дом на родното си село! – дърпа се доволно Шатун, неочаквано усмихнат.Няма топлина в тази усмивка. Хищна на подпухналата муцуна, изкривена от пиянство. Явно той не усеща разликата между това, че трябва да се чукам с него или да спя с момчетата от родината. Ако имах избор, бих предпочела да работя като чистачка там, а не да водя така наречения "сладък" живот в Москва!
Отвратена, аз се усмихнах в отговор, като казах равномерно:
- Отивам да спя. Смърдиш като пиян клошар. Наглостта ми този път се размина, не последва удар. Странно, обикновено Ярик не се колебае да ме бие за подобни изказвания. Днес той явно се държи нестандартно, но това не радва, а напротив, буди подозрение.
- Какво, отвратителен съм ти,а? – хили се ядосано Шатун, разрошвайки заплетената ми коса. - и ти не подсмърчаш. От теб се иска едно - хубава муцуна, добре поддържано тяло и смирение. И си затвори устата. Запомни, любима, идеалната любовница е тази, която е съгласна с любовникът си във всичко.

„Аз не съм ти даже и любовница,а държанка.‘‘-Тази вечер имаме презентация в новия ти клуб. - напомням ти,- подсетих го- издърпвайки копринената роба от куката. – поспи поне малко. Не искам да се засрамвам с подпухналото ти лице.
- И не е необходимо. - подигравателно възразява той и като се държи за стената, излиза в коридора. - грижи се за своето. Събуждане в седем и половина. Вземи си парички от сейфа, купи си нещо хубаво за вечерта.
Гледайки Ярик, как се препъва , влачейки се нагоре по стълбите, показвам средния си пръст след него. Настроението ми пада до нулата , апатията се трупа. Не искам да ходя на парти, да виждам отново охранените муцуни на бандити, които се наричат бизнесмени с голяма буква, да навличам усмивка, която наранява лицето ми, и нощем отново да се задавям от горчиви ридания.
Защо спечелих състезанието? В името на това съмнително удоволствие да живея в измамно изобилие? Да, ако някой ми беше прошепнал тогава какво означава титлата „Мис Русия“, щях да избягам, без да поглеждам назад, да взема влакът и да се втурна към родното си село ...
********
Тогава…
- Е, ще празнуваме ли? Защо седите с погребални лица, всички сме тук, стигнахме до финалния кръг на селекция!
Лизка, нахлувайки в стаята, крещи толкова силно, че кристалната ваза в стаята чак звънти., Съседките ми са шумни, весели, и двете от Самара. До тях се чувствам нещастна провинциалка, но защо да го крия? Превъзхождам и двете по красота.
От детството бях изненадана от собствения си външен вид. Родителите ми са от славянски тип, сестра ми Ира също е светлокоса и сивоока, а аз имах синьо-черна къдрава коса, която не можеше да се разресва сутрин, бадемови очи с изумруден оттенък, млечнобяла кожа и дълги крака. До дванадесет години бях хилаво и луничаво момиче, в училище дори ме дразнеха с прякор Закачалката. И когато дойде менструацията- изведнъж започнах да се променям бързо, гърдите ми пораснаха , а тялото ми придоби приятна закръгленост.
Мама мило се смееше, казваше, че нашата Юлечка прилича на прабаба, на чието име са ме нарекли. Юлия Владимировна Кочева беше с рядка красота и също рядка кучка. Тя разбила сърцата на феновете си- според баба ми докарала прадядо ми до гроба, а след това се омъжвала още пет пъти. Обичаха я до смърт и платиха с живота си заради нея, такава беше тя.
Красотата ми тежеше, честно казано, защото носеше вечни проблеми. Много местни момчета искаха да се ,,грижат‘‘за мен и, разбира се, нямах приятелки поради това. Момичетата ме мразеха жестоко, а някои открито ми пожелаваха смъртта. Разбирах ги и не ги съдех, но и не търсех приятелство с тях.
Мама беше много притеснена, когато казах, че съм решила да отида в столицата и да участвам в конкурса Мис Русия. Опитваше се да ме разубеди, просълзено се молеше да се откажа от лудата идея, но не се поддадох. Застрашено беше здравето на Иринка, моята обожавана по-голяма сестра. Операцията изисква страхотни пари. Как бих оставила Ира на милостта на съдбата, с болното й сърце ...
- Не е забавно никак. – мрачното мърморене на Галка прекъсва хода на мислите ми и аз отново се озовавам в луксозна хотелска стая. - там, една вече от такива забавления - сега е в моргата и не я интересува кой ще вземе короната и милиардите!
- Винаги гледай в и под краката си. — неуверено възрази Лизавета и се отпусна на ръба на леглото ми. - Юлишна, добре, поне й обясни, а? Олка се спъна, неуспешно падна от подиума и си счупи врата. Тъжно е, но е съвпадение.
Измъчват ме съмнения. Слуховете не възникват от нищото и вече са започнали шушукания между момичетата, че Оля е била умело елиминирана. Твърде "навреме" тя отстъпи, малко преди финала.
- Лиз, не събуждай глупаво духовете. - без да ме остави да отговоря, изсъска Галя, започвайки бясно да събира косата си на кок. - всички знаем с кого Олка имаше конфликт предишния ден. Знаем, но мълчим. Наистина ли, момичета? Иначе, не дай си Боже, ще ни направят някоя мръсна далавера.
Спомням си за преди няколко дни. Фактът, че Олга, някаква блондинка от руската пустош, се скара с Алекса, не беше чут само от глухите. Тази Алекса (глупав прякор!) е безспорната фаворитка на някого от журито и не е тайна, че спи с един от спонсорите. Обичайната кокалеста кучка,с удължена коса и мигли също, халоген в устните, силиконови цици. Всичко напълно „нагласено“ на капризната кучка с големи амбиции.
Да, Алка е права. Всички знаят всичко, но мълчат. Защото да си отвориш устата означава или да излетиш от състезанието, което не е най-лошото, или да свършиш като упоритата Олка - да умреш "случайно". В тази усойница има змия, наречена Всеруски конкурс за красота.
- Добре, ако не искаш, оставай тук и скучай! - Лиза се обижда, ровейки из гардероба сред купчина скъпи тоалети. – аз ще отида до бара, да се развеселя.
Рокли, стилни панталони, обувки, козметика - всичко това не е наше, а е закупено със спонсорски пари. Шесте финалистки трябва да изглеждат зашеметяващо, така че не могат да напуснат хотела, с каквото и да е, и негримирани.Строго е забранено. Акулите на медиите са навсякъде, очите вече болят от светкавици.
Нещо ме кара да скоча от леглото и да избухна, преди да успея да помисля:
- Чакай, аз също идвам с теб. Омръзнало ви е да лежа тук, да гледам телевизора и да слушам клюки. – обръщам се към Галка, която ме гледа ядосано.
Тя предизвикателно забива лицето си в книгата, типична любовна история за Средновековието, на цветната корица - полугол атлет прегръща отпусната красавица. Господи, аз самата отдавна съм надраснала от такова четиво, сега харесвам само прочути изкривени трилъри и детективи.
Ако някой ми беше прошепнал тази вечер, че животът ми ще промени посоката си днес, определено щях да последвам примера на Галочка и да не ходя никъде ...
Sheba
Мнения: 45
Регистрация: 13 ноември 2013, 20:02

Re: Ето още една книга в превод от руски език.

Мнение от Sheba »

Тогава…

- ... представяте ли си какви искания има? Къде да отида с посредствените си познания по училищната програма?
Слушайки разсеяно стененето на Лизка за неуспешния й прием в университета, плъзгам очи наоколо. Позволено ни е да пием алкохол, но в много умерени количества. Просто казано, можете да вземете доза от сто грама и да забавите за повече.Разбира се, организаторите на състезанието се грижат за своите участнички, така че да имаме нормален тен и на подиума да не се клатим в различни посоки от махмурлук.Никога не съм имала проблеми с алкохола. На дипломирането в училище изпих кутия гранясала топла бира, не изпита никаква еуфория и оттогава се заклех да бъда приятелка с всякакви боклуци, съдържащи диплома. Мама често повтаря, че пияно момиче е върхът на неприличието и никой в нашето семейство не страда от такива зависимости.
Интелигенция? Въобще не. Обикновени, средни хора, живеещи с учителски заплати. Баща ми е частен учител, майка ми преподава история. Не можеш да дивееш дори в града, а още повече на село. Преди заболяването си Ирка планираше да отвори собствен магазин за дрехи, но нямаше време, заболяването й се задълбочи. Сега ми трябваха пари не само за нейното лечение, но и за заема, който взе...
- Къде се мотаеш? - смущава ме Лизавета, подсмърчайки обидено. - Аз тук изплаквам очите си за мизерния си живот, а ти зяпаш селяните?
Естествено, не гледам никакви мъже. Просто си помислих за това и следователно пропуснах сълзливите оправдания на новата ми позната.Поклащам глава, мимолетно улавям погледа на мъж, седнал на две маси от нас, и неволно се обръщам отново към Лиза..
Сигурна съм, че наистина ме гледа. На външен вид около тридесет и две, достатъчно привлекателен, така че бузите ми моментално пламват. Абсолютно отговаря на външния вид, който наистина харесвам - атлетично телосложение, с гъста тъмна коса, небрежно отметната назад, смело, гладко избръснато лице, правилни черти, лека усмивка на чувствени устни.
Забелязвайки, че интересът му е забелязан, той вдига чашата си за поздрав с усмивка. Отвръщам на усмивката и се извръщам.
- Познаваш ли го? - веднага се втурва в атака любопитната Лизка, протягайки шия, за да огледа мъжа зад рамото ми.
- От къде накъде? – искрено се учудвам, борейки се с непреодолимо желание да погледна отново назад. - В Москва съм само от няколко седмици, не ходя никъде.
- Сладък е. - произнася присъда тя и, навеждайки се към мен, прошепва заговорнически: - Слушай, той е влюбен в теб, така че не мотай! Да вървим да се запознаем.
Смръщвам се в знак на протест. От това, което видях, има два варианта. Непознат е или от същото братство като Шатун, тоест бандит, или голям бизнесмен, въпреки че разликата между тези понятия е незначителна. В Русия няма "чисти" бащи на бизнеса, всеки по някакъв начин е свързан с престъпността.
- Луда ли си?- Изсъсквам в отговор, ужасена от перспективата да бъда подложена на непознат. - Няма да ходим никъде! Да се върнем в хотела. Ако Наташа се появи, тя ще ни нахока . И без това сме се забавили доста време.
- Да й сера в устата на тая мърла — изсумтя Лизавета и сбърчи малкото си носле. - Наташа е пешка, тя танцува на мелодията на Мегара. Да си свива перките,че..тя е обикновен мелез за мръсната и черна работа.
Точно сравнение , но не си струва да ядосваме Наталия. Именно защото тя е дясната ръка, ушите и очите на Мегара, тоест съпругата на организатора на състезанието Мария Шляпникова. Тя шпионира навсякъде, появява се в най-неочаквания момент и безсрамно „чука“ по челото на момичетата. Излязох да пуша на балкона - наказателна точка, закъснях - наказателна точка, не се облякох така, скъсах дреха, ядох твърде много, наказан съм за всичко. Колкото повече дузпи, толкова по-реална е възможността да излетя от квалификационния кръг.
Трябва да спечеля. За Иришка.
- Той идва тук. – внезапно съобщава Лизка със силен шепот, като мърда трагично тънко оскубаните си руси вежди. - усмихни се, глупачке! Обърни си главата , направи впечатление.
Мамка му!
Поглеждам бързо през рамо, преценявайки шанса си за бягство. Късно е, мъжът се приближава, държейки запотена бутилка шампанско и кошница с ягоди. Кога получи всичко това? Създаването на съмнителни запознанства със столични богаташи не влиза в плановете ми и прибързано ставам. Правя се, че не го виждам, и пренебрегвам многозначителните жестове на Лизавета.
Просто правя крачка встрани, когато почти се сблъсквам с него. Той е много висок – трябва да вдигна глава, за да не се взирам в гърдите му. Очи с необичаен, син цвят, с възхищение, топло блуждаят по лицето ми.
– Тръгвате ли вече? Може би можем да седнем и да поговорим за малко? - отнася се за двете ни, но гледа изключително към мен.
Нервна съм. И от това, че не можах да се избягам, но и от нещо друго - по-притеснително. Човекът отблизо е дори по-харизматичен, отколкото на разстояние. Излъчва надеждност и увереност, не предприема никакви агресивни действия- само чака отговор с леко съжаление.
Лизка пъргаво скача, хваща ръката ми и я стиска болезнено. Гадна сводница!
-Всъщност аз си тръгвам. И Юлия искаше да отиде и да поръча сладолед.
С поглед й обещавам бързо отмъщение, но тя дори не мисли да отстъпи. Мило усмихната, тя бърза да се оттегли, а аз неохотно сядам пак на масата.
- Казвам се Павел. А ти си Юлия. - не пита, а утвърдително казва мъжът, поставяйки кошницата пред мен. - Съжалявам, че така нахално нахлух в територията ви, но от момента, в който ви видях, загубих спокойствие.
Гласът му е приятен, с леко забележима дрезгавост и усмивка, която може да подлуди всяко момиче. Решавам да сменя гнева си с милост, взимам голям плод и го слагам в устата си. Той е толкова сочен,че , сокът се пръска по устните ми и вероятно това изглежда много примамливо.Но Павел ме гледа толкова откровено, че не се сещам веднага да използвам салфетка.
- Сядате ли с всички непознати с храната? -Отстранявам последствията от собствената си небрежност.
- И хайде на "ти?"
Бърз обаче ... Въпреки че, както вече разбрах пъргаво действа ... Вече знаех,че всички московчани са спокойни, самоуверени и нахални. Там на село, момчетата са сдържани и по някак си сковани.
- Даа! Добре!-. С готовност се съгласявам, гледайки как отпушва тапата. - Само едно предупреждение предварително, Павел. Не съм от тези, които спят с първия срещнат.
Той се смее, повдигайки вежди. Шампанско със съскаща мека пяна излиза от бутилката, и се излива като карамел в чашите.
- Така че това е страхотно. Наистина ли си мислеше, че веднага ще ти предложа да се чукаш с мен?
Жаргонната дума ме дразни. Павел ми дава чаша и отново се удавям в очите му, искрящи с лукав блясък. Нещо лепкаво, като смола, набъбва между краката ми, смущавам се и, отпивайки от напитката, напълно забравям, че не мога да пия. "Дом Периньон" - прочетох на етикета, вкусно, пикантно шампанско. Скъпо, без съмнение.
- Ако мислех така, сега нямаше да седим на една маса.-Ще се смееш ли, ако ти призная нещо?
Вдигам рамене. Павел се усмихва загадъчно, а аз се разтапям. Усмивката му е топла, а самият начин на общуване е привлекателен. Това е човекът, който майка ми би одобрила, но как да преценя като го познавам най-много от половин час. Казват, че когато срещнете сродната си душа, определено ще го почувствате. Ами ако Пол е моята съдба?
- Няма, обещавам. - Уверявам, очаквам с нетърпение признание. - Дори тържествено се заклевам да си счупя кракът на подиума, докато танцувам,ако лъжа.
- Вие сте необикновена. Честно казано!
-Казваш ли това на всички момичета?
- Вярваш или не-така е!. – сериозно– възрази мъжът, без да сваля очи от мен. - За първи път го казвам. Ти веднага ме привлече, щом те видях. И не съм мислил да те завлека в леглото.
И искам да вярвам! Всъщност той се досети. Първата ми паническа мисъл беше, че този красавец ще започне да ми досажда. Не се ли случваше нещо подобно през последната седмица? Охранителите на семейство Шляпникови, самият съпруг на Мегара, някои от спонсорите непрекъснато се опитват да вмъкнат някоя от състезателките в леглото.
Точно вчера отчаяно се борех с побойника Ромич, ужасен негодник с белег по цялото му лице, който работи като шофьор на Мегара. О, и имаше шум! Ако не беше Ярослав, щях да бъда изнасилена. Не искам да си спомням,чак треперя. В крайна сметка никой, дори съседските момичета не знаят, че съм девствена.
Смешно и тъжно, както би казала Ирка. Тя често ми се кара, казвайки, за кого се пазиш?
Наистина, за кого? Фактът, че няма принцове на бял кон, знаех от ранна младост, когато се влюбих несподелено в едно момче от гимназията. Грижеше се за мен, тогава още петнадесетгодишна мутра, красиво - говореше сладки думи, караше мотор, водеше ме на танци. И тогава, на шестнадесетия ми рожден ден, заедно с негови приятели, те ме притиснаха в тоалетната зад местния клуб и, ако не беше Ирка, щяха да ме пуснат по кръга. Със сестра ми вече не обсъждахме този случай, но в душата си винаги имам спомени за краха на първата ми любов по толкова банален начин ...
Тази среща в бара оказа дълбоко влияние върху живота ми. Само времето назад, уви, не можеш да върнеш назад и не можеш да промениш миналото.

***
Sheba
Мнения: 45
Регистрация: 13 ноември 2013, 20:02

Re: Ето още една книга в превод от руски език.

Мнение от Sheba »

а…

Една приятелка се появи като неочакван гост, без предупреждение. През последните два месеца не общуваме наистина с Валка, след като спечелих състезанието, на практика съм без свободно време. Всеки ден е планиран буквално по час - записване за интервюта, посещение на благотворителни събития, срещи с телевизия и други суети. Задълженията на мис Русия са неизчерпаеми и докато изтече срокът на наложения ми договор, аз съм принудена да живея според нечии други заповеди.
Да, дори на Ярик, който може да пукне във всеки момент от разгул!
Имаме странни отношения с него. Коя съм аз за него? Любовница? Момиче по поръчка, просто играчка или покорна робиня?Държанка? Аз наистина не знам себе си. Идва, когато си поиска, прави секс набързо, влачи ме на бизнес срещите и презентациите си, показва ме на същите хилещи се торби с пари. Разбира се, той не жали пари, купи ми апартамент в елитен квартал на Москва, не ми отказва никакви капризи.
Но тази връзка е отрова.
- Е, няма значение! За да съм тук и на върха, трябваше да спя с някого и винаги има и по-лошо....?
Валюха се притиска в просторния коридор, влачейки след себе си стар куфар на колела. Едното от тях се е откачил и драска паркета, но не ми пука. Ярослав така или иначе ще вземе колибата, ако реша да го напусна. В новия си живот нямам нищо свое, въпреки факта, че спечелих този проклет конкурс и спечелих короната на първата красота на страната.
Пари? Някои от тях отидоха за лечението на Иришка, сега тя е на рехабилитация в най-добрия медицински център в столицата.Шатун нареди останалите средства да бъдат депозирани в надеждна банка срещу лихва и нито едно от моите възражения не беше чуто. Беше ми ясно, че както бях никоя, когато дойдох да участвам в състезанието, така си останах никоя. Провинциална глупачка, ударила джакпота случайно.
Да, само че уж „моите“ пари, придобити толкова трудно, с всички лъжи и неистини, имаха истински собственик. И сега трябва да работя за тези проклети милиони - активно да трептя на екрана като филантроп. И да радвам Ярик...
- Защо не ми се обади? – успявам да прикрия недоволството си, Валка не е много проницателна и не забелязва интензивността в поведението ми. – Щях да те те посрещна на гарата. Вал, това е град. Това е Москва! Може да се изгубиш, да попаднеш на психопат, да те ограбят или още по-лошо!Моята гневна тирада не й прави впечатление..
- Юл, не се занимавай. Ще ме нахраниш ли Ужасно съм гладна! О, съвсем се отнесох,като те видях.. Нося подаръци с мен, майка ми ги е приготвила, особено за Иринка ,която от домашно приготвената храна и мляко, бързо ще се възстанови. Извади ги от куфара-те са в пакети -отделно от другият багаж.. Α аз ще се поогледам, леле, и тука си ти? Колко е хубавоооо Юлка! Колко квадрата е този апартамент?!
Тя оживено обикаля петте огромни стаи, надниква в кухнята и банята. Напълно забравих за Ярик, който спи в хола, започвам да разопаковам опърпания й куфар, кипяща вътрешно. Ние сме приятелки от много малки, винаги се подкрепяме във всичко, но неочакваното й идване е много неуместно. Валя няма представа за много неща, а аз не смея да й разкажа за тази страна от живота си в столицата, от която ме е срам.
Нито на нея, нито на Ирина, нито на майка си. Ако ме осъдеха, във всеки случай щеше да е на глас със сигурност, но предпочитах да излъжа и крия.След победата, на следващата сутрин се обадих в къщи, с престорена радост, развълнувано описвайки каква съм късметлийка , колко съм щастлива и почти известна. Мама избухна в сълзи, Иришка също, те, наивни, помислиха, че съм ударила джакпота и всичките ни проблеми свършиха.За момент отново си представям тъгата в уморените очи на майка ми, ако знаеше цялата истина. Тя е толкова горда с мен, без да знае, че най-малката й дъщеря, срамежлива, умна и победителка в конкурс за красота, е затънала в мръсната долна страна на света на големите пари. Защото не съм по-добра от проститутка? Спя с богато,,татенце.‘‘живея за негова сметка, изпълнявам всяка негова прищявка.
И съвсем доскоро изглеждаше, че съм най-щастливият човек на света. Че Юлия беше влюбена и изпълнена с надежда за бъдещето и загина в онази съдбовна вечер, когато джипът на Павел беше взривен пред очите й ...

***

Писъкът на Вълка ме кара да подскоча уплашено. Попарих ръката си с вряла вода, удряйки чайника на котлона ,когато врялата вода се изплиска от него и съскайки от болка, тичам по коридора. Сблъскваме се с нея наполовина, тя е бяла като стена, хваща ме за изгорените пръсти и аз отново крещя.
- Пусни ме! Мамка му, защо викаш, призрак ли видя? ?!
Крещя й чисто по инерция, обикновено се държа сдържано, но ръката ми гори в адски пламъци, а приятелката ми подсмърча обидено, без да осъзнава още каква е причината за гнева ми. Накрая, виждайки изгарянето- ахва и припряно прошепва:
- О, Джулия, съжалявам, аз случайно. Много ли те боли? Необходимо е да нанесеш лед или да намажеш със сапун, спомни си как майка ми правеше за нас в детството.
- Добре съм, успокой се. Защо така пищеше?
Тя крадешком се оглежда към вратата на всекидневната и мисля, че разбирам какво я е разтревожило толкова много. Или по-скоро кой.
- Там лежи един човек. Мъртъв - с трагичен глас и кръгли очи, казва тя и притиска ръка към устата си.
Избутвайки Валка, нахлувам в хола. Завесите са дръпнати, в полумрака смътно се вижда диван, на който се е проснал Ярик. Гъст дъх на изпарения удря ноздрите ми, трепвам и за миг, забравила за наранената ръка, пристъпвам на пръсти към него. Той лежи по корем, провесил глава на пода, аз неволно напрягам слуха си и с облекчение долавям тихо хъркане.
-Просто...спи. Фалшива тревога.
И би било хубаво сега да се окаже, че това копеле наистина е умряло! Отиваме в кухнята, Валка по мое желание рови в горния шкаф в търсене на аптечка, а аз се настанявам на един стол, подпъхвайки крака под себе си.
- Това е твоят... - тя подбира точната дума, явно страхувайки се да не ме обиди с небрежният си въпрос, а аз небрежно подхвърлям:
- Моят любовник. Пиян е това е всичко.
Настъпва болезнена тишина. Валя е шокирана, но аз не бързам да й се оправдавам и да й обяснявам каквото и да било. Тя е пораснало момиче и съвсем наскоро беше дори по-осведомена в отношенията с момчета от мен. Докато лекувам изгарянето с показно усърдие с лечебен мехлем, тя налива кафе в чаши. По-точно, тя пие чай и поставя две зелени торбички в чашатаси гледайки ме колебливо.Гори от желание да попита, може би да укори, но аз няма да обсъждам тази страна на собствените си грехове.
– Юл… Не искам да отварям душата ти и всичко това. Но никога не сме се разделяли един от друг...
-Вдигам глава и кухнята е тишина. Валка ме гледа с решителен поглед, което означава, че няма да мога да се изплъзна от въпросите й. Понякога на мен самата ми се струва, че съм станала безчувствена, станала съм цинична кучка и това е отвратително. Но бившата Юлия все още не е изчезнала, просто се е загубила някъде и, надявам се, ще намери пътя си обратно.
– Името му е Шатун Ярослав Николаевич. Богат изрод, който си мисли, че може да купи всичко с шибаните си пари и всеки. Понякога се чукам с него, защото така трябва да бъде. Ясно? Още не мога да го изпратя, имам договор за една година и ако ме дразниш и ме учиш на живота, по-добре да си тръгваш веднага. Защо толкова умни и грамотни още се шляете в нашата дупка, когато с акъла си е време е да си създадете бъдеще! А ти се мотаеш на село, ореш по цял ден за чужда леля в скапан магазин и не виждаш никаква перспектива там. За това ли спечели златен медал, за това ли си учила в училище? - набирам въздух в дробовете си, избухвам на един дъх, хвърляйки с раздразнение мехлема в аптечката.
Много тихо и внимателно, приятелката ми слага чашата на масата. За момент се срамувам от острите си думи, но няма да се извиня. Почти съм сигурен, че Валя се е обидила, веднага ще стане, ще затръшне вратата и нашето приятелство ще свърши дотук. Грешка, не трябваше да я нападам.
- Ти си глупачката, Юлия. Какво? Опитваш се да ме изгониш? Никъде няма да ходя и не мечтай! И пред мен няма какво да се правиш на някаква столична кучка, пак няма да повярвам, че парите са те съсипали.
Тънките пръсти почиват на китката ми, погледът ми се спира на обикновен сребърен пръстен. Валка не сваля тази евтина дрънкулка – в памет. Те имаха голяма любов с Льоша Горелов, планираха да се оженят след училище, а той беше намушкан до смърт в пиянска свада на улицата. Той се застъпи за Вълка, когато трима гостуващи задници се залепиха за нея. Приятелката ми както винаги, външно е весела, забавна и продължава да подлудява момчетата, а селяните само я гледат неодобрително. Сякаш тя бързо забрави Льоха, но знам, че това не е така.Тя не спи с никого, а Льошка все още обича.
А аз? Нима забравих, зачеркнах миналото?

***
Sheba
Мнения: 45
Регистрация: 13 ноември 2013, 20:02

Re: Ето още една книга в превод от руски език.

Мнение от Sheba »

*

- Усмихвай се повече. Твоята кисела физиономия ми разваля настроението.
Залепвам усмивка на лицето си, от която мускулите ме болят. Ярик вече е доста пиян, той не пропуска възможност да се нахвърли алкохола. Не откъсва очи от мен, аз дори не мога да направя крачка встрани от него и той изглежда харесва тази игра. Щом погледна някой от мъжете, той веднага стиска силно ръката ми, предупреждавайки ме, че ходя по ръба.
Отиваме в зоната за игра, Шатун изведнъж става мрачен, рязко блокира пътя ми и тихо казва с заповеден тон:
- Качвай се в колата и ме чакай.
Странно, защо реши да си тръгне в разгара на забавлението? Пълно е с журналисти, телевизионери, все пак това е откриването на новото му дете, а ние просто го зарязваме? Не ме ли нещо лъже? Перспективата ме побива неприятно. Валка е в моя апартамент, но това не е толкова лошо, тя ще разбере и ще си седи в друга стая, но отново не съм в настроение да имитирам страст и удоволствие от мръсният секс с Ярослав.
-Тръгваме ли вече — питам невинно, преструвайки се на разочарована. - Защо? Ти обеща, че ще останем до сутринта. Още не съм се запознала с всичките ти приятели и вестниците ще вдигнат скандал, ако домакинът на вечерта внезапно изчезне, а не...
Трябва да млъкна, защото ръката на Ярик здраво ме хваща за гърлото. От страх да не ми се спукат някой шиен прешлен, послушно се вглеждам в тъмночервеното му лице.
- Казах. Отиваме си. В колата. – отсича всяка дума и като ме завъртя на деветдесет градуса, ме бута напред.
Предпочитам да не предизвиквам гнева му, правя няколко крачки, поглеждам през рамо и като се уверя, че Шатун се насочва към неговия заместник, бързо се втурвам надясно. Нещо го напрегна и трябва да разбера! Той мисли, че ще продължа да бъда послушна играчка без глас, но тези дни отминаха. Преодолях го! Веднага щом имам възможност да изляза от мрежата, ще се възползвам от нея.
Оглеждам внимателно игралното поле. Зад прозрачния купол се играе покер, чуват се нецензурни изрази, женски смях и тихи разговори; автоматите са празни, до билярдните маси има трима души и аз неволно ги поглеждам. Двама мъже на около шестдесет години, и двамата в скъпи костюми, побелели, а третият е млад, той стои полуобърнат към мен и явно не се вписва в общата обстановка.
Нещо ме притеснява в него. Спортна фигура, отворено на гърдите яке, дънки, черна тениска. Къса тъмна коса, крива усмивка, ужасен белег през бузата. Краката ми ме носят по-близо, сърцето ми бие на части. Когато този човек се обърна, очите му бягат покрай мен и след това разсеяно се вкопчват в лицето ми и едва успявам да запазя равновесие. Няколко болезнено дълги секунди се гледаме жадно...Изстивам, осъзнавайки, че това не е илюзия.
Павел. Но как…?! Видях как джипът му избухна, помня ужасните почернели отломки, които летяха във въздуха, овъглените колела, неприятната миризма на изгоряла гума и разпръснатите диамантени стъкла. Той умря. Бях свидетел на това.
... - Би ли се омъжила за мен, Джулиет?
- Това оферта ли е? – учудих се и завъртях очи.
— Ами… Всъщност не смятах да го правя в разгара на кампанията . – каза Павел, сви рамене и продължи да ме дразни с целувки. - Значи да или не?
- Не. - сдържайки смеха си, казах, скривайки се под завивките.
- Отказваш ли ми? - изръмжа той, безмилостно хвърляйки одеялото от леглото, и се надвеси над мен, вдигайки ръцете ми към таблата. Не. - повторих, примигвайки. - не не не! Ако продължаваш да ме наричаш Жулиета, никога няма да се оженя за теб! А ние се познаваме само от месец. Можеш да спреш да ме обичаш. Вие, богатите хора, имате свои собствени странности. Вие сте разглезени, нарцистични и жестоки.
- Не генерализирай. Паша се намръщи, оставяйки чувствени пътеки от целувки по тялото ми. - Знаеш достатъчно за мен. Защо са всички тези банални увъртания, Юл? Искам да бъдеш моя жена. Никога не съм искал такава жена..повече от теб.
-Разбираш ли, това е страст, а не любов.
-По дяволите, момиче, не знам как да казвам красиви думи!“ - излая Павел, забивайки устни във врата ми. - не усложнявай. Просто кажи да. Не е ли това, за което мечтаете, момичета?
- За какво? – подсмихнах се, изнемогвайки от ласките му. - за богат покровител, който ще те затвори в златна клетка?
Покривам спомените с болезнената вълна,която разкъсва сърцето ми.
Но сега той е на два метра от мен. Изглежда, че ми се вие свят, търся опора, за да не се строполя на пода, видимостта е покрита с воал от мъгла. Някой ме подхваща под мишниците, миризмата на тръпчив мъжки парфюм досадно запушва ноздритете ми и малко идвам на себе си. Нямам сили да се съпротивлявам, теглят ме към изхода, хвърлят ме безцеремонно в салона на Лексуса и аз крещя. От мъка, от безсилие, от осъзнаването, че ми е писнало да бъда роб.
Ярослав яростно затръшва вратата, казва на шофьора да тръгва и, гледайки през прозореца, пее:
-Отсега нататък се местиш при мен. Остави парцалите в колибата, купи си всичко необходимо. И ще правиш каквото ти кажа!
-Аз не съм твоето нещо.- Изсъсках в отговор, опитвайки се да събера мислите си.
Ами ако греша? Ако Паша беше жив, щеше да ме намери.
Крещя, докато Шатун стиска гърлото ми, задъхана за въздух. Не го интересува, че шофьорът присъства на нашето "семейна‘‘ разправия и каква е разликата.Около Ярик, няма хора, които да не знаят как да мълчат. Каквото и да става, людете му винаги остават тъпи и слепи.
-Ти не си нещо, това е сигурно. - изръмжава в лицето ми, тровейки ме със зловонният си дъх. - Ти си моето легло. Живееш, ядеш, обличаш се в моите пари. Дадох ти всичко - слава, възможност да правиш пари, да влезеш в телевизията. И още имаш наглостта да се оплакваш?!Ти си всъщност-нищо!
Затварям очи. Гърлото боли, гади ми се от изпарения. Искам да изкрещя на висок глас, да ударя по лицето този хилещ се бандит и още по-добре - да опра собствения му пистолет до топките и бавно да дръпна спусъка.
-Добре-е-ее, спокойно, вдишвай...- Преглъщам конвулсивно.
-Не съм искал това. Защо ме избра? Имахте нужда от невинна глупачка, за да Ви повдига имиджа, а сте получили повредена стока. Е, признайте, Ярослав Николаевич, беше ли ви отвратително да събирате остатъците?
Знаеш ли за какво си мисля, Джулия? - издишвайки, Ярик властно прокарва върховете на пръстите си по устната ми и ме принуждава да отворя уста. - знаеш ли какво?
- Не съм телепат. - хладно отсичам, уморена от промените в настроението му.
- Казват, че най-идеалната жена е тази, която я няма-. Той се смее и ме целува грубо. - Ако ме нажежиш, Джулия, ще ти отрежа езика. Приеми го,че ще е от любов. Научи го добре, защото аз не хвърлям думи на вятъра.
- Вече разбрах. Още в нощта, в която ме изнасили.
Очите му се присвиват.
- Ти си виновната. Прецака ме с Уайт, което знам к със сигурност.
Колко се ядоса, когато се оказа, че вече не съм девствена! Наслаждаваше се на момента, в който ме замъкна в леглото за първи път, предусещаше сладостта на победата,да ограби невинността ми и след това разбра, че не е първият.а някакъв нахалник, по който съм си паднала. Беше ужасно да видя колко изкривена беше муцуната на Шатун, веднага щом ме принуди да назова любовника си.
Павел Белов е неговият най-лош враг, пазител на закона, един от държащите цяла общност.. Той не можа да ми прости това. Как съм могла да го допусна. Любовта на Шатун е като мания, тя е нездравословна и опасна. Лепкава като мрежа.
-Паша жив ли е - стрелям от упор, продължавайки
Той се замисля за секунда, решавайки дали да ме удуши или да игнорира въпроса, и внезапно отпуска хватката си. Изправя се, дръпва цигара, лицето му се огрява от алена светлина. Яростно вдишване, дълго издишване. И като удар по главата ми казва с равен тон:
- Усетила си го,кучкооо! Но не разчитай на това.
Лъжа, копеле... Имам чувството, че лъже. И така… Поемам си дъх, тръпки полазват по коленете му. От какво толкова се страхуваше Шатун? Нали по негова поръчка преди шест месеца бяха заложени експлозиви в колата на Павел?!
Тогава

- Юлия! Събуди се! Хей, хей!
Главата ми е тежка, сякаш натъпкана с пръст, и едва я повдигам от възглавницата. Стаята е тъмна, електронният циферблат мига 00:13. Какво за Бога става? Вчера беше напрегнат ден, първо изтощителни тренировки във фитнеса, след това излизане на подиума като част от финалната група и след това ... изобщо не искам да си спомням това.
Повикаха ме в офиса на Мегера, а аз й намекнах, че ще й направя забележка. Имаше, разбира се, за какво, но не съм в аз виновна. Едно от момичетата, точно преди дефилето, насипа фин пясък в обувките ми. В суматохата не забелязах това, но вече на подиума усетих остри песъчинки, които се забиваха в краката ми. В първите пет минути беше търпимо, после болезнено, но издържах, усмихвах се, пърхах с лека походка и изведнъж се спънах. Оказа се, че някой от участниците е решил да ме елиминира и коварно е скрил счупено стъкло под стелката.
За падане - не паднах,но наклонът беше зачетен.
Но нямаше сблъсък. Вместо Мегера ме чакаше един от спонсорите, дебел, лъскав собственик на мрежа от бензиностанции. Този миришеше на изпарения и пиянски ухиленият козел каза, че не съм изхвърлена от състезанието само благодарение на неговия глас. Например той успял да потули инцидента и сега трябваше да му върна жеста.Все още потрепвам от отвращение, почти физически усещам потните му ръце върху тялото си и мокрите му устни върху лицето си. Страшно е да си представим какво би се случило, ако не се намеси щастлив случай. По-точно - Шатун Ярослав Николаевич ...
- Лизка? Какво правиш? -Намръщвам се недоволно, опитвайки се леко да спусна краката си на пода.
Очите ми свикват със здрача. Болката в нарязаните ми крака вече е отшумяла, но е неприятна. Придържайки се за таблата, бавно се изправям. Нищо, трябва да имам търпение.
- Погледни през прозореца. — прошепва тя силно и развълнувано и веднага се шмугва към вратата. - Хайде, ще те подкрепя.
Поглеждам към прозореца със завеси. Навън е нощ, а тази луда жена е решила да се забавлява? Автоматично отбелязвам, че сме сами в стаята. Къде е Галка?
- Тя напусна. - отгатнал хода на мислите ми, отхвърля съседката. - тя беше отстранена от състезанието. Казват, че е заради теб.Това е новината!
- Защо заради мен? - Замръзвам на място, забравяйки за възпалените крака.- Дори не се карахме с нея. Тя се представи добре, имаше всички шансове да спечели.
Лизка прави гримаса, обляга се на вратата.

— Не бъди такава наивна глупачка! Чавката ти натъпкала обувките със стъкло. И поръсила пясък отгоре, за надеждност. И не прави учудена физиономия, не си като малка Юлия! Това не е детско парти. Конкуренцията е тежка, виждаш сама, намират кусури за всяка дреболия.
Честно казано, дълбоко в душата си знаех кой от финалистите ми е враг. Чавката, привидно мила и усмихната, старателно криеше акулския си нрав и всички си паднахме по образа на тихото момиче. Не напразно вярват, че в неподвижен водовъртеж ...се въдят най-страшните чудовища.
-Докога ще стоиш там като стълб?“ — изсъска Лизавета. - Все пак трябва да спя, в противен случай, сама разбираш на сутринта как ще започнат да те упрекват за сбръчканото лице и тъмните,дълбоки сенки под очите.Виксен вече си точи зъбите.
Въздъхвайки, аз се тръгвам към прозореца, рязко отмествам завесата и се спъвам. Пред хотела, в който бяхме настанени, имаше светлини около периметъра, до входа имаше огромна добре поддържана морава, а върху нея, осветена от уличните прожектори, червени рози бяха подредени така,че изписваха името ми. Спря ми дъха. Красотата е неописуема!
Оглеждам улицата, но не виждам следа от нарушител. Лизка вече се приближава и ме блъска встрани със завистливо подсмърчане.
- Имаш ли представа кой ти е фен?
Свивам рамене, възхищавайки се на изненадата. Яр? Не, твърде е романтично за него, той е стратег, твърде безчувствен, студен и пресметлив. Подобни действия не са в природата му. Някой от персонала на хотела?.Но тук, сред мъжете, са само самият собственик и пазачите, първият е щастливо женен за зашеметяващ модел, а момчетата - охранителите не създават впечатление за романтици.
За момент в съзнанието ми изниква скорошната среща в бара. И аз неволно прехапвам устни, чувствайки се развълнувана.
- Нямам идея. - Почти не лъжа, а с Лизка се споглеждаме.
- Класа!- тя се смее, или оценявайки изненадата, или отбелязвайки факта на моето невежество. - И какво ще кажем сутринта, когато Мегера ще бъде информирана за това? Ще се вкопчи в теб с нокти и зъби, самата тя е наясно, че са ни забранили любовните интриги, докато тече състезанието.
Шляпникова няма да повярва, че не излизам с никого, Лизавета е права. Нямам нужда от повече скандали. Ситуацията вече е напрегната, решителният кръг остава преди финала, а аз съм на прага на победата. Невъзможно е нечия прищявка да провали всичко.
- Да слезем и да замахнем с метлата. - изкомандва съседката по стая , пак незнайно как прочела мислите ми.
Набързо се обличаме в дънки и тениски. Можеш да се движиш така из хотела през нощта, по това време персоналът обикновено стърчи в зоната за игра, а на изхода има няколко пазачи и дори те са запалени по компютърните игри. След като се уверихме, че коридорът е празен, слизаме надолу , а оттам до вратата. Наистина зад стъкления купол на кабината за охрана се виждат две обърнати с гръб фигури, а на монитора трептят кадри на стрелеца.
Море от цветя. От прозореца изглеждаше, че не са много, но когато се приближихме до пламтящото име, гърдите ми изтръпват сладко. Изглежда неизвестният почитател е изкупил всички рози в московските павилиони наоколо.
- Зашеметяващо ... - издиша Лиза, взимайки в цяла ръка цветя и я хвърля нагоре. -Юлка, не можем да ги изчистим за една нощ! Нека просто ги разхвърляме и разпръснем.

Жалко е да се развали такова красиво съобщение, но е необходимо.
Sheba
Мнения: 45
Регистрация: 13 ноември 2013, 20:02

Re: Ето още една книга в превод от руски език.

Мнение от Sheba »

Имейлът ми е : steff2009( маймунско a) abv.bg Който иска книгата по ел.поща.
Sheba
Мнения: 45
Регистрация: 13 ноември 2013, 20:02

Re: Ето още една книга в превод от руски език.

Мнение от Sheba »

Сега

- Далеч ли отивате?
Викът на пазача се чува на половината път до колата. Първоначално Ярик беше категорично против факта, че ще карам сама, но успях да си извоювам това право за себе си. Вярно, с неимоверни усилия. Сега пред къщата има чисто ново сребристо ферари, подарък от моя патрон, а не от ,,татенцето‘‘. В този нов живот само тя ми принадлежи. Но ми стига. В случай на бягство, количката ми е най-надеждният помощник.
Правя безразлична гримаса на лицето си, обръщам се и улавям предпазлив поглед изпод вежди. Гардът с размерите на блок се извисява на верандата и лениво търкаля дъвката по бузата си. Шатун просто има талант да вербува ... Всички, които го заобикалят, са зловещо огромни и зли. Не хора, а Цербери.
- Искам да пазарувам. - Информирам човека, като щракна върху ключодържателя. - ще тръгнеш ли с мен?
Това е бинго, защото знам, че ще откаже. Веднъж Славик трябваше да се мотае четири часа в бутик, сигурен съм, че от цветните тоалети, които тогава пробвах, сее нагледал за дълго време. За всеки случай се усмихвам, кимам приканващо към колата и чакам.
Гледа подозрително първо мен, облечена в семпли дънки и кожено яке, после чуждата кола. Нарочно отворих вратата по-широко, за да може шпионинът да се увери, че няма никой в салона. Нито приятел, с когото мога да се напия, нито някой мачо тип. Славик неохотно
се оттегля, дава зелена светлина за излаз и вади телефон от джоба на якето си. Колкото и да е масивен, той насочи дебелия си пръст към екрана, а аз, без да чакам Ярик да разбере за своеволието ми-бързо се вмъквам в колата.
Въпреки че имам ограничена свобода на действие, пазаруването не е табу. Шатун не ми вярва и дори не го крие, но разбира, че изобщо не съм идиот, за да поема открит риск. Живея по неговите правила. Доброволно - принудително, обвързана с луди пари, точно тези, които съм спечелила на състезанието, но вече не ми принадлежат и сега трябва да работя.
Къде да ида?
На първо място се насочвам към центъра на града. Ако някой може да хвърли светлина върху мистерията на възкресението на любимият, то това е този, на когото той се е доверил. Пашка имаше мрежа от магазини за бижута, познавах най-добрия му приятел и бизнес партньор, макар и не много близо, но между нас веднага се появи симпатия. Леши, известен още като Алексей Сухарев, известен още като Алекс, доста прозрачно намекна, че в случай на спешност мога да се обърна към него за помощ. Изглежда, че тази нужда е възникнала.
Обаждането ме намира на паркинга. Дори без да гледам мобилния, предполагам, че това е Ярослав. Подготвям се да лъжа самоотвержено, опитвам се да разбера кой бутик да назова, за предпочитане далече от офиса му, и ровя в чантата си. Колко болен беше неговия контрол и вечни съмнения!
Мразя..го!.
Но за мое учудване и, какво да крия, облекчение, на дисплея се вижда "Ира". Със сестра ми обикновено се обаждаме сутрин или късно през нощта, когато съм сама или Шатун вече спи. Не искам да допускам този човек в личния си живот, до близките си. Всичко, което е извън отношенията ни и „бизнес” договора, остава недостъпно за него. Разбира се, с голям лов, той може да надуши всичко за мен, но се надявам, че му стига тази студена нотка в отношенията ни. По дяволите, колко добре би било да седна, да се облегна на нещо. Гади ми се, искам да отпия глътка вода. По-добре - водка. Направо от гърлото, на един дъх, за да се задавя, да усетя огненото кълбо вътре.
- Как може…? – Ира , явно е обезсърчена от властния ми глас. - това е майка ми ... Нашата майка. Как да не отида на погребението й?
-Ти си в рехабилитация. – Отсяках , държейки се в ръцете си с всички сили. - не можеш. Това ще е достатъчно, за да започнат усложненията. След такава операция трябва да внимаваш, да не си нервна. Тя знаеше , че ще направя всичко. Мама щеше да разбере.Отгоре ни гледа и знае,кое е най-добре за теб!
Настъпи тишина. Пред очите ми се размазва мъгла, мигам, но пак нищо не виждам. Изглежда, че някой бърза покрай мен, но може би просто отмина, защото има паркинг. Поех си постепенно малко въздух, дишам през устата. Мама вече я няма. Ирка и аз останахме сами. По-скоро съм съвсем сама в тази кошмарна мрежа, в която съм оплетена, а сестра ми няма на кого да разчита. Освен на мен.Иришка казва още нещо, но аз прекратявам разговора и затварям очи за момент. Усещам как сълзите ме задушават, искат да излязат и стискам зъби по-силно. Ръка лежи на рамото ми, а тръпчивият мирис на тютюнев дим , скъп мъжки парфюм и мента ме обливат. С мъка отлепям клепачите си, за да отблъсна ненужното участие, да прогоня този непознат, решил да се смили над мен. Най-малко от всичко имам нужда от човешко участие, по-лесно ми е да преживея мъката сама, просто така се случи.
Всеки мъж е беда сам по себе си. Добре научен урок.
- Жулиета?
Познати интонации, изненада във възклицанието. Вдигам глава, срещайки погледа на сивите очи. Пред мен е нисък мъж с дълго палто, червенокос, съсредоточено намръщен. Чувствайки смесица от раздразнение, облекчение и радост, аз се усмихвам насила.
- Здравей Алекс. Ти си това, от което се нуждая. - мислейки, все пак добавям: - беше.
Той също искрено се радва на срещата ни и не го крие. Прегръщайки ме стремително, той ме плясва силно по бузата и ме поставя на мястото ми.
- Да не съм объркал нещо?
Кимам. Думите засядат в гърлото ми.
- Да тръгваме. - дърпа ме за ръката, изкарвайки ме от паркинга, и аз послушно тръгвам. - Точно сега ми разкажи за всичко, колкото мога - ще помогна. Пашка ме помоли да те наглеждам, но тогава бях много зает, възникнаха проблеми, трябваше да стоя известно време в чужбина. Върнах се преди около седмица, просто идвах да те потърся. И ето те тук.
Споменаването на Павел обичайно наранява душата ми с ужасен белег. Вземаме асансьора, преодоляваме коридора с многото врати, минаваме покрай рецепцията със секси секретарка на масата и накрая се оттегляме в неговият кабинет.Настанявам се на дълбок удобен стол, Алекс вади бутилка коняк и две чаши и мълчаливо пием. Както учи Паша, поемам така дълбоко дъх,че да подуша чак аромата на собствената си коса и живителната огнена лава се спуска във вътрешността ми. Дишането ми се изчиства.
- Разказвай сега. - нарежда Сухарев, седнал на ръба на масата, затрупана с документи. – От какво си под такова напрежение?
Откъде да започна? Бих плакала, но под клепачите гори и е сухо. Въздъхвам, докато гледам към пода.
- Мама почина. Трябва да отида на село. Сестра ми е на рехабилитация, нямаме друг близък човек.Изобщо не знам какво да правя. – погледнах мимолетно в очите Алекс. - вероятно трябва да се обадя на погребалните служби? Въпреки че, какво говоря, в нашата дупка няма такъв офис.
Той се придвижва към мен, кляка отпред и силно стиска отпуснатите ми пръсти.
- Бедно момиче. – тихо казва , гледайки ме в лицето. - Хайде. Ще уредя всичко, става ли? Моят доверен човек ще те отведе до селото и след това обратно. Ние с Пашка сме най-добри приятели, как да оставя любимото му момиче в беда. Не се тревожи за нищо, Юленка, всичко ще бъде на най-високо ниво.
Благодаря му апатично. Душата ми е разкъсана на парчета, не съм свикнала с грижите на практически непознат, но се стоплих. Бих искал да попитам за Белов, но е страшно. Страшно е да чуеш истината. Той е жив, знам това на подсъзнателно ниво, но какво има зад тази врата на мистерия, не съм сигурна дали ще мога да го приема.
Изпразвам чашата, без да усещам повече вкуса на алкохола. Помня майка си, но всичко е размазано, сякаш отсечено от пелена от дъжд. Здравето й беше слабо, подкопано от тежката работа. Α ние с Иринка сме също сега в критичен момент .Трябва да живея с това бреме докрай.
- Слушай, Юл... Така е... Разбирам, не е моментът, мамка му, изобщо не е моментът, но е по-добре веднага да разбереш. Обещай, че няма да съдиш прибързано. Повярвай ми, имаше основателни причини за случилото се. – внезапно продължава сковано Алекс, а аз се присвивам, като гадаех какво ще каже сега.Преглъщам гъста слюнка. Побиват ме тръпки.
- Къде е той? – питам настоятелно и враждебно, напразно прикривайки болката си, подхранвана от радост.Алекс, изненадан, се намръщи.
-Знаеш ли, че е жив?
Бузите ми стават горещи и мокри, яростно ги избърсвам с длани. Но все още плача. За разбитите надежди, за потъпканата любов, за майка, която Слава Богу- си отиде без да разбере истината за най-малката си дъщеря. Има сълзи на облекчение и изкупление, но моите са пълни с покаяние, съжаление и омраза.
- Така стояха нещата.- Напрегнатият глас на Алекс идва отдалече, докато аз се клатя от една страна на друга, опитвайки се да се контролирам. - Искаха да убият Пашка, трябваше да играем правдоподобно. Разбери, Юл, ако кажа на теб или на някой друг, всичко може да рухне. Нещо щеше да го издаде. Не сме рискували,защото наистина щяхме да загубим живота си.
- Разберам всичко– ухилвам се злобно, избягвайки да погледна Алекс. - и сега заплахата е неутрализирана, да, и той реши да възкръсне от мъртвите? Изглежда като лоша режисьорска продукция, не мислиш ли?
-Разбрахме кой е поръчал убийството. Но Павката се страхува, че ще бъдеш атакувана.
Аз? – изправям се рязко и без да искам разрешение щедро си наливам коняк. – и защо съм тук? Не ме интересуват подробностите,но какво правя тук? Не ми пука за разбиването на престъпния свят, аз съм просто роб на собствената си глупост, аз съм просто онази гарга, която също пожела парче сирене. Не ти преча на игрите, Алекс! Кажи на твоят възкръснал приятел, че се радвам да го видя отново в света на живите, но не трябва да търси среща с мен. Постъпката му доказа, че той не ми вярва. Съжалявам, но трябва да тръгвам. Благодаря ти, че се съгласи да поемеш организацията по погребението на майка ми. Длъжник съм ти.
Избликът на агресия ме изумява. Все пак аз самата се опитах да намеря Алекс и да разбера за Павел, така че какъв демон ме е обладал?! Болеше ме, че през тези шибани шест месеца Паша дори не се опита да ми каже, че е жив. В ада бях ! Но сега имам други грижи. Трябва да информирам Шатун за смъртта на майка ми и да се прибера вкъщи. И след това анализирайки ситуацията с Белов и да заема правилна позиция ...
Sheba
Мнения: 45
Регистрация: 13 ноември 2013, 20:02

Re: Ето още една книга в превод от руски език.

Мнение от Sheba »

Тогава

- Ела с мен.
Това не е молба, не е въпрос, а заповед. Навън е нощ и аз имам лоши мисли за това какво е намислил Шатун. Къде ще ме заведе? До дома си? Бях ли се отпуснала твърде рано, като му повярвах? Той все още стои неподвижно, но сега, като се вгледам внимателно, забелязвам петна от кръв по ризата му. Пресни, още не изсъхнали. Това го прави зловещ.
- Не чух ли? Казах да тръгваме. - каза Ярослав, като с недвусмислен жест ми каза да стана от леглото.
Какво, по дяволите, е направил, убил ли е някого?! По някаква причина възниква това предположение ме побиват тръпки . Но не смея да споря, последният кръг е на един хвърлей разстояние, не мога да правя грешки. Думата на Шатун тежи много на този етап, ако си мръдне пръста, ще ме изхвърлят на една крачка преди победата.
Свличам се на пода, едвам стъпвам на него и придърпвам тениската си. Ярослав мълчаливо се отдръпва встрани, чака ме да дойда до вратата, няма смисъл да се бавя . Аз имам лоши мисли за това, което Шатун е намислил. Ярослав мълчаливо се отдръпва встрани, изчаква ме да дойда до вратата,( няма смисъл да се бавя )и аз се тръгвам в коридора. Няма нито една жива душа, а и от кого да поискам подкрепа? В този хотел се купува всичко и всички. Знам кой всъщност ръководи престижното състезание, Шляпникови са просто пешки, те няма да искат да се карат с Шатун, което означава, че трябва да се подчинявам.
В пълно мълчание се качваме в скъпата му кола, нервна съм, но не искам да задавам въпроси. Отвъд прозореца мига градът, сияещ от неонови реклами, извънземен и страшен, но толкова привлекателен. За провинциалка като мен Москва е страна на чудесата. Момичетата се стичат тук като молци към опасен огън, много умират и само малцина имат шанс да оцелеят.
Имам ли този шанс?
Като се замислиш, времето лети. Връщайки се неохотно в реалността, се колебая и слизам от джипа. Вятърът хвърля шепа дъжд в лицето ми, Шатун снизходително мята яке на раменете ми, което взе от купето. Ние сме на строителна площадка,наоколо пустош, кариера на няколко метра от нас. На дъното на пясъчната яма нещо смътно побелява и сърцето ми трепти тревожно.
-Помни, Джулиет, запомни добре тази нощ. - силно прегръщайки кръста ми, прошепва Ярослав в ухото ми и усещам, че и той трепери. - никой не смее да посегне на това, което ми принадлежи. Никой!
От неразбиране на случващото се, от необясним страх не мога да изрека нито звук. Подсъзнанието изкарва мисъл, която не мога да схвана ясно и тя се изплъзва, сеейки тревога в мен. Струва ми се, че има човек на дъното на ямата, мигам, опитвайки се да видя, да намеря доказателства за ужасните си предположения, но дъждът набира сила, прекъсвайки видимостта.

- Ти си моя. - тихо, с горещ дъх обобщава Шатун, а аз потръпвам от яростна целувка по врата.
-Защо… ме доведе тук?“ – преборила пристъп на задушаваща паника, питам плахо.
Студено ми е, може би бях настинала. Краката ми са мокри и ледени, армия от настръхнали мравки се стича по тялотоми, а от докосването на Шатун изглежда, че душата ми е окована в лепкав мразовит пашкул. Той хваща ръката ми, принуждавайки ме да отида до самия ръб, грубо стиска врата ми и аз изкрещявам за момент, страхувайки се да не полетя там, към дъното. Но той здраво ме държи, притиска ме към себе си , яростно прокарва устните си през косата ми.Обсебен от мен или банално пиян? Бих предпочела втория вариант.
- Той е мъртъв. - докладва Ярослав с убийствено спокойствие и аз изведнъж разбирам чий труп ще скрият под тонове пясък. Тази дебела коза никога повече няма да те докосне. Наредих да го накажат. Трябва да си доволна, моя невинна малка Жулиета. Схващаш ли същината? Грижа се за теб.
Приковава ме на място, дори студът изчезва някъде. Ярослав е заповядал да убият този негодник, един от спонсорите, защото се осмели да ми досажда. Господи, наистина ли човешкият живот е толкова безполезен за него, че се смята в правото си да се разпорежда с чуждата съдба?!Болна съм. От цялата тази ужасна ситуация, от този, който сега ме прегръща покровителствено, от самата мен. Оплела съм се в такава мрежа ,че е твърде късно да търся спасение. Последният кръг е след няколко дни, обещана ми е короната на победителя и не мога да се съпротивлявам сега, когато за болната ми сестра има надежда.
- Ще мълчиш за видяното. Знам, че далеч не си глупава и наивна. По-добре бъди приятел с мен, а не враг. Разбра ли всичко, момиче? – обливайки ме с лютивия дим на скъпите си цигари,- казва нежно Шатун и ме поглежда в лицето.
Ужасен човек. Арбитър. Звяр. Той не просто искаше да ме накара да повярвам искаше да направи нещо повече от това просто да ме накара да повярвам, че той дори е способен да убива в името на собствената си прищявка. Той ме наказва.Прави знак на някого, зад него се чуват нечии стъпки и ние с Ярослав отиваме към колата. Преди да чуя как трупът ще бъде погребан в пясъчният гроб, Шатун хваща брадичката ми с два пръста и, навеждайки се близо, близо, рязко казва:

-Така ще бъде с всеки, който се осмели да те докосне. Ти си моя!

Сега

Валка явно иска да каже нещо, вече няколко пъти улавям погледите й, но търпеливо чакам. Не нося много неща със себе си, ще се върна в Москва на следващия ден след погребението на майка ми. Ако остана в селото дори за един ден, Ярик ще се появи там с амбалите си и тогава местните ще ме намразят. Един приятел намекна, че вече има клюки за мен. Като цяло не ме интересува мнението на онези, които шепнат зад гърба ми, без да смеят да изразят директно собствените си мисли, но съдбата може да се обърне така, че да трябва да живея отново там.От което следва, че хората не трябва да знаят всички подробности от живота ми в столицата.
- Къде беше? - накрая, гледайки накриво в моята посока, Валюха се издава, влачейки чантите ни в коридора. - Ира не можа да се свърже с теб.
- Имах да решавам някои неща-. Отговарям сухо, като отново неволно се замислих дали Алекс ще каже на Павел за случайната ни среща.
Колко цинична съм станала! Трябва да скърбя за майка си, но аз самата не правя нищо друго, освен да си спомням Белов. Ирка каза, че първата любов не се забравя и аз се изсмях на тази глупост. Сестра ми се оказа права. Нищо не съм забравила. Макар Паша и аз да бяхме заедно за много кратко време, но почувствах, че наистина го обичам. Не съм го забравила.
И аз не простих...
- Слушай, Юл... - Вълка застава до мен на кухненската маса и започва да мете трохите от хляб с длан. - това, разбира се, не ме засяга, не си мисли, че те товаря с моите съвети и т.н.
- Вземи парцал.- Вмъквам автоматично, кимайки към мивката
- Какво? - мръщи се приятелката ми също като автоматично грабвайки кърпата.
-Помниш ли, майка ми ни се скара, казваше, че не можете да метете масата с ръцете си. Няма да има пари.
Валя се смее, продължавайки да лъска плота .
- Да, така е. Определено ги нямам. Не спя с богат изрод като някои.
Погледите ни се срещат и виждам колко и е неудобно. Тя винаги изрича каквото си мисли, но на мен ми харесва. Не обичам да играя, аз също хвърлям истината направо.
„Юл, разбира се, ти си имаш собствена глава, не те обвинявам, просто…“ тя хвърля в мивката парцалът и отваря хладилника. Познаваш ли го добре, твоя любовник? Какъв е той в живота?
– Казва се Ярослав. Ярослав Николаевич Шатун. Сядам на масата и пъхам половин крекер в устата си. Той е много богат бизнесмен. Роден московчанин, не женен, не заседнал. Красив, щедър и умен. Виж, подари ми кола, плаща апартамента. Сами го видя. Удовлетворена ли си?
Валка блъска отворена бутилка коняк пред мен. Тази, която донесох вчера и две чаши. Неумело сипва и в двете, като отново ме гледа напрегнато. Не мога да се сдържа, поглеждам настрани.
- Сериозна ли си? - примижава невярващо, поглаждайки с пръсти ръбовете на стъклото. - според описанието той е просто принц и мечтата на всички момичета.
- Да, той е изрод. - възкликвам, уморен от лъжа. - изрод, бандит и козел. Той не ми позволява да направя нито една крачка без негов контрол, аз съм напълно зависима от него. Идва да се чука, когато си поиска, парите обаче се леят щедро. За него това е нормално. Е, хайде за упокой на душата на майка ми.
Изпиваме алкохолът на екс . Пали, гаден вкус, но с шоколадови нотки. Ние шумно вдъхваме аромата на резенчетата мандарина, а Валка въздиша.
-Не си била такава преди, Юлия. – казва той със съжаление, гледайки ме замислено. - не се лъжи, оказва се, че парите развалят хората.
-Пари…- Усмихвам се саркастично и посягам към бутилката. - Валюша, не парите ме разглезиха, а техният собственик. Моя вина е. Да се бях обърнала веднага и да съм отишла по дяволите с конкуренцията, а не да се правя на покорена тъпанарка.... Добре, какво от това... Нямаш нужда от моите проблеми, повярвай ми.
Нейната хладна длан покрива моята и този приятелски жест внезапно ме облива в сълзи. Шест месеца далеч от любимите хора, в мръсотията на престъпния свят, до циничното копеле и неговия Цербер- разбиха психиката ми. Не, не приех ролята на марионетка, но договорът ме задължаваше да изпълня условията докрай, иначе всичко щеше да е напразно. Целта ми беше да помогна на сестра ми с лечението и я постигнах.А по какъв начин - никой не го интересува.
- Ти си Иванушка-глупанушка, Юлка. Валюха се усмихва, намига ми и преплитаме пръсти. - Аз съм най-добрата ти приятелка и няма да те оставя, независимо каква ще станеш. Е, тръгваме ли? Вътрешностите ми се обръщат, толкова съжалявам за майка ти. Но трябва да държиш. И да сме заедно. Този твой... С нас ли е?
- Само това ми липсваше! Можеш ли да си представите мутрите на нашите селяни, ако доведа някой чичо, опакован в скъпи дрехи, на погребението на майка ми? След това съседите ми ще измият всичките ми кости до бяло. Имаме ли нужда от него? – отсякох, като презрително направих гримаса. - Обличай се, един от приятелите ми обеща да изпрати кола с шофьор. Ще отида да взема парите. Нататък ще трябва да организираме всичко сами.

Моят брат ще помогне, не се притеснявай. Вече говорих с него, той ще поеме част от неприятностите.
-Благодаря ти, Валуш. - Набирам кода на сейфа и за секунда гледам четните колони със сметки.
Това стига за една малка държава или за достатъчно скромен живот някъде в тих град далеч от Москва. Ръцете сърбят, но умът нашепва предупредително, че това е опасно и рисковано. Ярик има моя паспорт. За него не е трудно да разбере за семейството ми, може би вече е наясно с всичко, което аз упорито крия. Не можеш да действаш така, без да мислиш за нищо, Ирка веднага ще падне под атака.
Разбрах и истината за Павката. Сърцето ми се сви сладко, както винаги при мисълта за него. Обичам Паша, дори и да не му простих за недоверието, за изчезването, принуждавайки ме да повярвам в смъртта му. Не, бягството сега означаваше не само да избягам от клетката, в която Шатун ме затвори, но и да прекъсна последната връзка, свързваща ме с миналото.
И аз страстно копнея за среща с любимият.
Sheba
Мнения: 45
Регистрация: 13 ноември 2013, 20:02

Re: Ето още една книга в превод от руски език.

Мнение от Sheba »

Тогава

Стоя зашеметена, краката ми са ватирани, главата ми е бъркотия от мисли. Оглеждам за кратко залата, улавям одобрителните погледи на журито, завистливите на Лизка и упоритите, лишени от всякакви емоции на Шатун. Въпреки че не, има нещо в очите му подхлъзване, нещо, което предизвиква тръпки. Той леко разтяга устни в усмивка, щедро ме аплодира заедно с останалите, но аз потрепвам.Сега той не е просто спонсор на състезанието. Пред мен е хищник, почти готов да се втурне след дивеча.
- Честито. Все пак си го направила! – Лиза се появява до мен толкова внезапно, че се сепвам. - кой би си помислил, момиче от провинцията ... Признай си, Юлия, спала си с него?
Коленете ми се подкосяват, все още не вярвам в победата и постоянно опипвам короната с ръцете си. Мис Русия, зашеметена! И това аз ли съм?
- С кого? — питам разсеяно, като не пропускам да се усмихна на насочените към мен камери на журналисти.
Предпочитам да се махна оттук, да се скрия от всички тези любопитни очи и скучни интервюта, да падна на леглото в хотелската стая, да събуя обувките си, от които краката ми ужасно търнят, да съблека тясната рокля и да заспя. Vixen ме предупреди, че утре сутрин имам куп задължителни неща за вършене, подписване на договор и други дреболии, но днес искам да си почина. Наистина.
- С Шатун, разбира се.
Гледам Лизка, докато стигнем до хотела. Таксито тръгва, пазачът лениво отваря вратата, а аз вдишвам дълбоко от удоволствие. Във фоайето няма никой, освен едно хубаво момиче-администратор, тя ни кима любезно и отново подава глава към монитора на компютъра.
- Сплетни – възразявам аз уверено, ухилена на нелепото предложение на съседката. Какво те кара да мислиш, че спя с него?
Лизавета се намръщи.
-Не съм толкова глупава. Короната на победителя е подхлъзване, нещо, което предизвиква тръпки. Не я получавате за красотата си,ами за проявите ви в леглата на спонсорите.А колкото до него,казват че му хресва по-твърдият секс и държание-колани,удари,кръв и т.н.
Нейното недоверие ме плаши. Но нямам желание да се доказвамнищо. Все още е безполезно. Лизка е от различен тесто от мен, тя отдавна знае, че животът е покварен и е нереалистично да успееш без подкрепата на властта. И, ако трябва да бъда напълно честна, Лиза не е толкова далеч от истината. Шатун даде да се разбере, че има интерес към мен, което означава, че цената за победата скоро ще бъде обявена.Направо съм отвратена . В крайна сметка все още не съм била с нито един мъж, но срещата с Павел промени много. Чувствам, че се влюбих в него и дори съм готова да се разделя с невинността си. Но само с него.
- Защо мълчиш? Не те съдя, Джулс. Ако не искаш, не отговаряй, но не ме игнорирай. - Лизавета не млъква, подпирайки вратата на стаята.
- Не, не съм спала с него! – отсякох раздразнено, борейки се с мънички закопчалки отстрани на роклята. - Остави ме на мира? Ако го харесваш, можеш да действаш. Не ме интересува Шатун, вземи си го сама. Страх ме е от него. Знаеш ли, той изглежда някак ... Като звяр.
-Като гладно животно. - хили се тя доволно, също излизайки от тоалета. - и щях да правя салта с него. Аз, за разлика от някои, знам на кого да заложа.
Не съм изненадана.Лизка е от породата жени - хищници, може би, за да съответства на Ярослав. И тя не се хвали с красотата си, има жар в нея, самата тайнственост, която е възхвалявана от незапомнени времена. Ако само всичко беше толкова просто, колкото ни се искаше! С удоволствие бих дала на Лиза правото на първа нощ с този бандит, но, уви ...
Той ме избра мен.
Прехапвам устни отчаяно, за да не заплача. Какво чаках? Големите пари винаги изискват жертви. Но сестра ми го заслужава и ще можем да платим лечението, а майка ми никога няма да познае с какви мръсни дела съм спечелила тези милиони.
Лизка отива в банята, а аз, грабвайки мобилния си телефон, бързо набирам заветните номера. На последното от тях пръстът ми замръзва, сърцето ми се ускорява. Мислено прогонвам всички противоречия и решително завършвам комбинацията. Клаксон, две, три... Четири. Стоя, безсилно облегната на стената, обречено чакам телефонният секретар да се включи.
Шести звуков сигнал. Всичко е безнадеждно. Няма да отговори.
- Джулия...?
От мъжкия глас, пълен с учудване, нежност и сериозност, буквално губя дар слово. Отвътре сякаш се пръска мека топлина, обгръщайки тялото ми, затопляйки ледените ми ръце. Бузите горят, дишането ми преминава в шумно, накъсано.
-Джули, тук ли си? Не мълчи...
- Здравей!
О, мамка му, едва мога да разбера какво казах. Вдишвам натрапчиво, дишам бързо и често, за да успокоя лудото сърце. Обичайната ми реакция към Паша, дори когато е далеч от мен. Само гласът му по високоговорителя и вече умирам от копнеж по него.
- Здравей, момичето ми. - той се усмихва! - Добре ли си? Обаждаш ми се за първи път по собствена инициатива и освен това късно вечерта.
Защото ти си единственият, който ще ме спаси.
- Зает ли си? - Събирайки смелост, питам небрежно и развълнувано чакам отговор, изписвайки кръгове из хотелската стая.
- Свободен съм. За теб , по всяко време.
Затварям очи и усещам как във вените ми тече гореща кръв.
— Аз… искам да те видя.
- Аз също. - мигновено, почти с мен, казва моят любим мъж. Ще те взема след двадесет минути.
Това е съдба. Стъпвам на ръба и осъзнавам опасността, но на везната има твърде много. Спечелих състезанието, парите вече ми принадлежат, но Шатун няма да прости измамата. Той ще ме накаже. Плюй през пазвата си!
В телефона настъпи тишина, Павел прекъсна обаждането, а аз останах като вкопана на мястото си, отлитайки в мисли. Накрая, прогонвайки съмненията, се втурвам към гардероба, изваждам някаква рокля, небрежно се поглеждам в огледалото. Бельото е скъпо, ажурно, от черна коприна. Трябва да се преоблека в нещо по-просто. И все пак защо? Всички тези дрехи са спонсорирани, ние сме свободни да ги носим навсякъде.
Оглеждам се подробно докрай. Лизка изведнъж се появява зад мен, веждите й се вдигат, бърше мократа си коса, докато се взира в мен.
- Радваш ли се на победата? Очаквате ли вече с нетърпение как ще блеснеш на лъскави корици? - саркастично ме дразни, преструвайки се на безразлична.
- Отивам на среща. - усмихвайки се щастливо, съобщавам шепнешком и започвам да обличам рокля.
Лизавета рязко се обръща, лицето й е издължено, няма и следа от престореното веселие.
- Защо си нетърпелива да се чукаш точно сега, а той дори не ти позволява да поспиш преди важните снимки?!
Отивам на среща с любимия човек.


Сега

- Джулия…
Стоя на гробището, всички, които дойдоха да изпратят майка ми в последния й път, отдавна се върнаха в селото или от уважение към мъката ми, ме оставиха насаме с мислите ми, или просто не им пука. Тук винаги е особено тихо, вятърът не разрошва косата, ушите не чуват шумоленето на брезовите листа. Специално място за траур.
Сложила ръце на оградата, гледам надгробната могила. Червена глина, примесена с камъни сред мръсния сив сняг. Ярките изкуствени венци над свежи лилии са любимите цветя на майка ни. Като цяло тя обичаше всичко жълто, а самата тя беше весела, като галещо лятно слънце.
- Юл...
Не, не не може да бъде....изглежда , този глас от миналото, малко дрезгав, сладък, като мед, наистина ме вика. Настръхвам мигновено -побиват ме тръпки и аз се увивам по-плътно в скъпото си палто. Лицето ми пламти, прехапвам устната си толкова силно, че усещам как се пуква. Облизвам кръвта с отвращение и бавно се обръщам.
Белов е на няколко крачки от мен. Погледът му е непроницаем, очите му леко присвити, ръцете му са в джобовете на топло велурено яке. Късата синьо-черна коса е небрежно разчорлена, сивата коса посребрява на слепоочията. Или е илюзия от играта на светлината?
Споглеждаме се мълчаливо. Аз съм враждебна отново си напомням за предателството му, а той, както обикновено, е невъзмутим. Роден странник. Враг или все пак...? Защо е тук Как ме намери? Защо дойде, да ме убиеш? Наказание за предателството?
Павел прави крачка към мен, утъпканият сняг изскърцва под подметките на армейските му ботуши. Инстинктивно се отдръпвам, хващам се за върховете на оградата. Изведнъж бушуващ леден вятър хвърля в лицето ми шепа бодливи снежинки. Страх ме е от нелепи мисли.
Бялото наистина ли е истинско или виждам призрак? Цялата тази ситуация е някак страшна. Сама съм в средата на гробището и изведнъж се появява този, който беше погребан преди шест месеца, този, чиято ужасна смърт случайно видях със собствените си очи. Отново проблясват картините от онази нощ, осеяни с пепелта на спомените – ослепителни огнени пръски, усукан метал на джипа, разкъсан на парчета салон и миризма…
Миризмата на изгоряла плът.
-Джули, не се страхувай. Аз съм. Жив съм.
Мигам начесто през сълзи, опитвайки се да се контролирам. Буца се надига в гърлото ми, неприятен вкус на гадене в устата ми. Няколко дълбоки поемания на въздух с отворена уста ми дават възможност да дишам без да се задушавам и се изправям. Алчно, педантично минавам с очи по лицето на Павел. Забелязвам белези по челото му, следи от изгаряния по бузите и ръцете. Не е призрак. Алекс не е излъгал, Бели е жив.
И не знам как да реагирам. Животът ми се раздели на две, сякаш ме изхвърлиха от познатия свят и летя бързо в бездната. Завладяна съм от диво желание да се втурна към Белов, да се гушна, да вдъхна познатата миризма на тялото му, да заровя пръсти в грубата му коса и да го целувам до полуда. Но в същото време искам да го ударя от дъното на сърцето си, да го ударя така, че да разбия устните му, до кървави капки.
Докато решавам кое е за предпочитане, ме хващат в мечешка прегръдка. Трудно е да дишам, заровена в плътна велурена тъкан, но по някаква причина се смея и хлипам едновременно. Сякаш тялото ми живее отделно от ума. Ръцете конвулсивно пълзят по раменете на Пашка, стискат, галят, пляскат, задушавам се от сълзи и едва различавам размазаното лице на любимия.
Мърмори нещо в ухото ми, стиска до хрущене костите ми. Носът ми е студен и сякаш е подут до степен да е заприличал на топка или цвекло. О, и сега не съм хубава...!
- Спокойнооо, момиче, чуваш ли? Мама е едничка, никой не може да я замести. Разбирам. Плачеш, Юленка, плачи, малката ми. Ще се почувстваш по-добре, ще видиш.
Но с плач не става. Това е, запасът от горчивите ми сълзи пресъхна. Главата ми внезапно се прояснява, отблъсквам Белов и яростно изтривам бузите си с носна кърпичка. Очите болят, за измиване са.Отдръпвайки се встрани, грабвам шепа сняг и се заравям в него, чувствам облекчение, че болката изчезва под подутите клепачи.
Павел чака, облегнат на оградата, и гледа замислено гранитния паметник, от който майка ми се усмихва. Сега искам да се махна оттук, полази ме неприятна тръпка. Изваждайки тумбесто шише от джоба си, отпивам няколко глътки. Коняк с животворен огън пада във вътрешността ми-затопляйки, прогонвайки паниката. Застанала до Белов,му подавам бутилката към него.

- Ще пийнеш ли?
Той кима, взема колбата от ръцете ми и за момент пръстите ни се докосват. Не се съпротивлявам, със скрито удоволствие приемам тази мимолетна ласка. Пашка шумно довършва остатъците от алкохол. След това, без да казваме дума, тръгваме по разчистената от пазача пътека към кованите порти. Оглеждам се около периметъра почти безразлично, но лакеят, изпратен да се грижи за мен от Ярик, не се вижда никъде.
-Джули, трябва да поговорим. – докосвайки отново китката ми, Павел с надежда хваща погледа ми.
Отваря вратата на черното БМВ и веднага се качвам в салона. Стъклата са затъмнени, едър мъж кара, но му виждам само тила и раменете. Павел сяда до мен,под хвърляйки кратко на шофьора:
- У дома.
- У дома? – лукаво уточнявам, опитвайки се да не мисля за майка ми, че никога повече няма да я има. - може би си бил привлечен от селската тишина и си купил хижа тук?
Ъгълчетата на устните му се извиват.
-Вярваш ли, че хората се променят, Юлия?
- Не. - без да се колебая, отговарям аз, загледана през прозореца.

Само не гледай ,мили. Само ако знаеше колко много ми липсваше, липсваше ми! Как едва не полудях, когато те зърнах в клуба! Как живях тези шест месеца, оплаквайки нещастната си любов, а през нощта, под хъркането на омразен любовник, на няколко пъти грабвах бръснарско ножче.
Много, много пъти съм искал да се самоубия. Но не можех. Не защото беше уплашена. Спираше ме мисълта за близките-за майка, която не можеше да понесе такава загуба, за сестра ми, която се нуждаеше от подкрепата ми. А за бебето...
За детето, което загубих.
- Искаше да говорим. - С всички сили, запазвайки безразличие, казвам тихо, стискайки болезнено ръце на коленете си.
Не мога да позволя тези спомени да отровят душата ми.
- Ако съм честен, Юлия, не знам откъде да започна. - въздъхва той и рязко ме обръща за раменете.

Кръстосаният огън от погледи продължава мъчително дълго. Сега, когато между нас има малко разстояние, вече не мога да държа маската. Сълзите пак горят и по дяволите! От какво се срамувам? Той ме видя истинската, дадох му невинността си, поверих му най-страшните си тайни и мечти. Тогава все още бившата Юлия, се радваше на живота и вярваше, че е извадила щастлив билет за бъдещето. Сегашната аз започна цинично да търси уловка във всичко и забрави как да вярва.
Дръпвам рамото си, опитвайки се да се освободя, но Павел изръмжава през зъби, обсипвайки безразборно с целувки по лицето ми:

- Ти си моето глупаво момиче, наистина ли си мислеше, че ще те оставя? Обичах те момиче отрови душата ми.Разбираш ли, трябваше да изчезна, така че беше необходимо. Наредиха ми, исках да знам кой. Ако беше предположила нещо, планът ми нямаше да проработи. Не можеше да се преструваш, Юлка, а аз се страхувах да поемам рискове, за да не те изложа на опасност. Можеш да ме мразиш, да се ядосваш, да ме презираш, но помни...! Запомни това, запомни веднъж завинаги - обичам те, ще убия всеки, който дръзне да те обиди.
Неговите хаотични изповеди стопяват леда, събарят стената, която съм изградила в сърцето си. Треперя силно, кожата се топи под горещите му устни. Аз съм слабохарактерна кукла, восъчна в сръчните ръце на господаря си и принадлежа само на него. Мисля си че ако сега направи нещо с мен, няма да устоя. Умът ми се е изключил, тялото ми кротко тръпне в очакване, всичко е забравено - моя (чужди) живот, сестра ми, мама,всяка опасност.
Целуни ме. Прегърни ме и никога не ме пускай!
Колата се влачи по леда, като по чудо не се вписваме в нечия ограда и накрая забавяме при вилата в покрайнините. Тази къща е празна от три години, собствениците са заминали за Москва и никой не е наел жилището. Селяните нямат нужда от такива имения. Изведнъж избухнах в истеричен смях и облегната на седалката, прошепнах горчиво:
- Ще убиеш, казваш ... Това е засега, но все пак-те-Пашенка, те убиха теб.
Sheba
Мнения: 45
Регистрация: 13 ноември 2013, 20:02

Re: Ето още една книга в превод от руски език.

Мнение от Sheba »

Тогава

Без да давам възможност на Павел да ме спре, първото нещо, което направих, когато влязах в апартамента му, е да съблека роклята си. В коридора е тъмно, не светваме. Отраженията на фаровете на минаващите коли пълзят по стените и за миг виждам смаяното лице на моя любим. Замръзна на прага, без да завърти ключа в ключалката, погледът му се лута по мен. Алчен, изненадан и с нескрито желание. А аз треперя. На теория знам какво и как да го правя, но като нямам опит, всичко което правя е да стоя пред мъжът по бельо и мъчително да чакам инициативата му.Защо мълчи? Не ме прегръща, не прави нищо? Чувствам, че ме иска. Момичето открито му се е предложило, та какво става?
-Аз…“ буца засяда в гърлото ми. - Ти не ме харесваш?-Глупав въпрос. Не мога да издържа, свеждам очи към пода, неудобството буквално ме преобръща.
- Харесваш ми,страшно мнооого. - дрезгаво говори Паша, само крачка ни дели и той унищожава това разстояние, отрязвайки пътя ми за бягство. - Много ми харесваш, принцесо. Никога не съм бил толкова луд по никоя жена.
Той се навежда, вдига роклята и аз поклащам глава объркано.
- Тогава... - бързо скривам ръце зад гърба си, за да не започна да свалям дрехите му или да не се поддам на изкушението да се облека. - какво тогава…? Избързвам ли с нещата?
- Не. – Павел се усмихва и захвърля роклята, събувайки маратонките си. - Съжалявам, не очаквах, че днес всичко ще е толкова натоварено. Исках да те поканя на среща, а ти...
— И аз ти казах,че искам да съм с теб.
Сумракът се разсейва, когато той включи цветната система. Пастелните цветове на вградените светодиоди нежно блестят по стените и аз се срамувам. Твърде откровено, той ме разглежда, някак си потрепвайки, докато съблича ризата си. Той има атлетично тяло и колкото повече се осмелявам да изследвам визуално стегната фигура с плосък корем, широки рамене и изпъкнали мускули, толкова по-колебливо дишам.
Потта изстива между лопатките, дланите са лепкави, това е от страх. Колкото и да съм смела, изобразявайки спокоен човек, всичко вътре в мен трепери като разтопено желе. Хвърляйки панталоните си, събути с гащите, с крак- Паша ме дърпа за ръцете, завлича ме по-навътре в коридора. Устните докосват бузата ми, нежно се плъзгат надолу към ъгъла на устата ми, приканвайки ме да играя. Целувката е мимолетна, но настръхвам.
Спъвам се на едно стъпало, тихо пъшкам, покорно следвам любимия си. Душ кабината е просторна, топла струя вода пада върху нас отгоре, а Павел силно ме притиска към себе си. Вече няма нежност, тя е заменена от нетърпение, а аз, зашеметена от порой от страстни целувки, просто се вцепених.
Изглежда, че дланите му са навсякъде. Те галят гърба ми, задните части и бедрата ми, и дразнещите устни, блуждаят около врата, от вдлъбнатините на гърдите до пъпа, а горещият език оставя чувствени мокри пътеки там, където бяха преди секунда. Водата пълни отворената уста, бие през тялото с бодливи струи, но това само увеличава вълнението.
Няма от какво да се страхувам. Все пак доброволно се отдавам на човека, когото обичам.
-Сладурче, какво става с теб? Хайде, гали го, не стой като стълб... Това е, моето момиче, хайде...
Объркан шепот в ухото ми ме кара да потръпвам. Пръстите на моят любим лежат върху моите, дърпат ги нанякъде и усещам как под дланта ми се надига мъжкият му орган.. Плахо го галя по кадифената главичка и гръб, приятен е на допир, стегнат, еластичн. Паша ме избутва в стената, търка члена си в бедрото ми, навива оплетената мокра коса около юмрука си и аз съм напълно безпомощна в неговия плен.
Между краката ми набъбва нещо гъсто, сладко, зърната ми придобиват неизпитвана досега чувствителност под ръцете на Бели и той, безмилостно хапейки врата ми, ги извива, разтрива ги с пръсти, щипе ги, изтръгвайки стонове от мен. Всичко изчезва, в малкото пространство, зад стена от вода, само ние двамата. И че вече съм безсрамна и нежно си играя с вкаменения член, доближавам се до него с долната част на корема си, изнемогвайки от тайно нетърпение.
-Кога са ти специалните дни?
Не схващам веднага смисъла. Изплувам тежко от забравата, улавям очакващия поглед на Павел. Той повдига вежди, маха пръстите ми от пенисът си и ме изкушава, като ги прокарва по корема си.
- Кога имаш цикъл? - изръмжава, забива се във врата ми, обръща ме с лице към стената, настоятелно ме плесва по дупето.
Изобщо не мога да си спомня. Кога бяха миналия месец? Да, и каква е разликата? Страхува се, че ще забременея, но нали не става така от първия път.
- Наскоро бях..
Лъжата се плъзва лесно от устните ми, но по някаква причина този факт не ме разстройва. Тук и сега единственото важно нещо е, че ще престана да бъда девствена, което означава, че има големи шансове любителят на невинни момичета Шатун най-накрая да ме остави на мира. Прехапвам устни, крещя леко, когато Павел рязко раздалечава краката ми с коляно. Затварям очи, страхувайки се от болка, а той, сякаш усещайки нещо, нежно притиска потното си горещо тяло и го целува по рамото.
– Съжалявам, че питам… Не обичам презервативи.
Кимам мълчаливо и дишам през устата, защото няма достатъчно кислород. Белите ми дробове са празни и в тях не може да влезе въздух. Изглежда, че още малко от този нервно възбуден стрес и ще се задуша. Може би да призная, че съм невинна , недокосната? Ами ако той е разочарован? Мъжете предпочитат опитни, но аз...
-Скъпа моя… Ела при мен“, хрипти той, принуждавайки ме да се обърна и наведа и се потапя в плътта ми.
Отначало не усещам болка, слушам се, опитвам се да свикна с нахлуването, но при следващото натискане на членът, срещнал препятствие, изписквам силно. Адска лава гори във влагалището ми, аз инстинктивно се съпротивлявам, но Паша не ме пуска, прегръща ме отзад и застива в мен. Лепкаво тече по бедрата ми, кръвта ми е. По някаква причина се срамувам и, като не мога да сдържа сълзите си, ридая жално.
- По дяволите... Ти какво си, девствена?
Възклицанието на Белов прозвучава грубо и аз настръхвам. Щях да избягам, да се заровя в някой тъмен ъгъл и да плача, да преживея този срам. Разочаровах го. Но, както се оказа, страхувам се напразно. Шепнейки успокояващо в ухото ми, Павел обсипва врата ми с целувки, без да прави опит нито да махне члена, нито да продължи.
- Юл ... Бебче ...? За какво плачеш Съжалявам, не исках да те нараня. Нямах представа...
- Не ме боли... Малко, сега ще мине. - измърморвам смело и крия хлипащото си лице от него в дланите си. - А ти... Сега ще ме оставиш ли?
- Откъде го измисли това?
Вече не знам! Нищо не мога да направя- Въздишам, преглъщайки изгарящите сълзи.
Паша се смее, ръцете му нежно изследват тялото ми и изведнъж забелязвам, че няма болка. Всичко се оказа абсурдно, трябваше да му призная. А той, заровил нос в мократа ми коса, неясно прошепва думите, от които отново се разтапям:
- Ти си моето малко глупаче. ... Ще те науча на всичко. Обичам те Юлия. Не разбираш ли това?
– И аз те обичам… Ти наистина не се сърдиш, за това което съм…?
И отново тихият му смях.
- Глупавичката ми. Защо да се ядосвам?
През сълзи се усмихвам, целувайки ръцете на Бели в пристъп на нежност. Казват, че само любим човек може да даде крила. И сега определено ще растат зад гърба ми. Аз обичам, те ме обичат, а Ярослав да върви по дяволите.

Сега

- За какво е всичко това?
Когато влязох в къщата, се обръщам. Коридорът е просторен, здрачът дебне под стълбите, очертавайки смътно вратата към мазето. Без да чакам отговор, минавам през стаите, забелязвайки, че обзавеждането е нужният минимум и навсякъде има прах. Никой не живее тук от дълго време, това е ясно, но защо Бели е купил вилата?
- За какво говориш?- той шумоли зад мен и върти въглените в камината.
Прокарвам пръст по рафта, едно време имаше книги, сега е празен.
- Как ме намери?
-Знаех откъде си. Ти самата разказа.
Логично, но не съвсем. Разговорът не потръгна, чувствам се неловко. Как стигнахме дотук? Преди шест месеца всичко беше лесно и просто, разбираемо без навеждащи въпроси, а сега ... Тогава между нас нямаше лъжа.
Не знаеше, че майка ми почина.
Огънят щастливо облизва тънките цепеници, разпръсква във въздуха пикантната миризма на смола. С ръце на раменете замръзвам на прозореца, гледайки заснежения двор. Няма градска суета, тишина и спокойствие. Сърцето ми е мрачно, стискам зъби, потискайки меланхолията.
- Юл...
Павел се приближава нечуто, застава до него, но не го прави докосва ме. И за това съм му благодарна. Имам нужда да преосмисля случващото се, не искам повече да вярвам сляпо и да се изгарям.
-Джулия, нека поговорим.
Хвърлих бегъл поглед към Белов. Напрегнат е, взира се в далечината и бих дала най-ценното, за да чета мислите му. Въпреки че всичко, което беше ценно за мен, вече принадлежи на Паша. Той ми отне любовта, доверието, невинността. Взе и безмилостно ги уби.
- Какво да правим? Говори, готов съм да те слушам.
Лекото докосване на дланта ми ме кара да потръпвам. Къщата е доста топла, веселото пращене на огъня успокоява, но аз съм изстинала. Изповедта на Бели тече плавно, аз само кимам мълчаливо, осъзнавайки с досада, че ледът се е счупил. Искам отново да се доверя на този човек, защото освен него нямам никого.
-.. накратко, когато Алекс ме уведоми, че ще ме елиминират, трябваше да се прежаля пръв.... Павел изважда от джоба на якето си опаковка Марлборо, но тя е празна.
Подавам му цигарите си. Започнах да пуша преди няколко месеца след спонтанен аборт. Ярик може да се е досетил за това, но не казва нищо. За него е важно винаги да изглеждам шик, доброволно да разтварям краката си и да не влизам в бизнеса му. Всичко останало е извън нашата връзка.
-Ти се съмняваше в мен толкова много, че дори не ме предупреди за плана си. - Не питам, а утвърждавам, щракайки запалката. -Струваше ми се, че ме смяташ за сродна душа. Сгреших.
- Не. Не става дума за това. Той прави гримаса, обръщайки ме към себе си. - Разбери, Джулия, страхувах се за теб. Невъзможно беше да не събудя подозрение у враговете си , ако те надушеха , че знаеш нещо, щяха да се заемат с теб. Но само след като те принудеха след мъчения-да си кажеш всичко.
Поемам дълбоко въздух.
- И така се отнесоха зле с мен. Все още плащам цената за това, че те обичам.
Настъпва болезнена тишина. Упорито гледам през прозореца, усещайки погледа на Бели с всяка пора на кожата си. Той яростно смачква угарката с пръсти, хвърля я на пода и като ми отнема недопушената цигара, прави същото. Извиках от изненада, когато той ме хваща за раменете, притискайки ме към стената.
— Това копеле нарани ли те? - изръмжа той, разтърсвайки ме.- Кажи ми какво ти направи? Ще го изкормя!
Трудно ми е да се справя с истеричният смях, а Паша се намръщи.
- За Шатун ли говориш, какво ли? - уморено уточнявам накрая, гледайки го в очите.
Синьото става опасно, гръмотевично. Как обичам тези очи, в които е толкова сладко да се удавиш ...
- Закъсня с наказанието, Пашенка. - нежно, като с дете, продължавам диалога и скривам лице в гърдите му. - той искаше да ме спаси, но се оказа, че ме е бутнал право в лапите на звяра.- Не те обвинявам, не Ти си виновният. Да бях намерила Алекс веднага, да бях изтръгнала истината от него... Но какво сега....само ако... само ако! Не можем да живеем в миналото, то ни учи да не повтаряме грешките.
Вдигам глава, отново нетърпеливо улавяйки погледа му. Ядосан, виждам, не на мен, поради факта, че времето е загубено. Аз самата съм на ръба, но не си позволявам да се пречупя. Твърде много се случи от онази съдбовна нощ. Сега твърде много е заложено на карта и не само бъдещето ми, но и животът ми.
- Джулия ... Моето момиче ...
Яростно шепнейки неясни думи, Бели започва да обсипва с целувки бузите, носа, устните ми. Ледът вече не просто се пропуква, а се чупи, сякаш се е спукала язовирна стена.
Препъвам се, отдръпвам се на безопасно разстояние, нещо важно се върти на езика ми, но тогава вратата се отваря с ритник и едва не изкрещявам от гняв, когато виждам висока фигура на прага.
Беше глупаво да мисля, че Ярик ще ме пусне в селото без надзор. Той има очи и уши навсякъде, като този лакей с размерите на килера, който повдига вежди, когато ме намери в непозната къща сама с друг мъж. Той поглежда първо към мен, после към Пашка и, умело слагайки маска на безразлична учтивост, нарежда:
- Елате с мен, Юлия Андреевна. Ярослав Николаевич нареди да ви върна. Започва виелица, по-добре да се изнесем още в момента. Той ще плати всички разходи по мероприятието, няма от какво да се притеснявате.По дяволите?! Козел! Можеше да прояви човечност, изчакай поне до сутринта, уважавайки мъката ми! Добре, успокой се, вдишай и издишай. Това не е времето или мястото за спорове. Поглеждам Белов, отчаяно се надявам, че той ще разбере правилно, и правя няколко крачки към пазача.
- Кой е това? - казва Павел тихо, но с ясно изразени нотки на заплаха, а аз мислено въздъхвам. - Защо, по дяволите, нахлуваш тук и ме командваш?
Улавя потрепващото движение на Стасик, бързо заставам до него и, придавайки независим вид, небрежно казвам:
- Време е да тръгвам. В Москва имам спешни дела. Благодаря ти, че дойде да изразиш съболезнованията си, Паша.
Ако исках всичко да се решава от света, тогава не познавам Белов много добре! В ръката му хищно блести черното дуло на пистолет, насочен към гърдите на Стас, и човекът неволно се отдръпва. Сигурно и той е въоръжен, но няма време да извади оръжието, защото Павел съобщава с убийствен цинизъм: - Имате точно десет секунди да се махнете оттук! Иначе ще направя решето от теб, пресечен, задник? Джулия няма да ходи никъде. Сам ще я заведа в Москва, когато тя поиска. И вашият часовник вече тиктака. Веднъж. две…
Хладно премествайки показалеца си към предпазителя, Пашка присви очи и Стасик, уплашен, очевидно усещайки нещо, се отдръпна. Бутайки вратата с гръб, той буквално изпада в коридора, а Павел предупредително крещи след него:
- И така, че да не си близо тук! Ако разбера, че се мотаеш тук, ще те разстрелям! Предай на господаря си огнен поздрав от Бели! Да живее и да се страхува!
Миг по-късно се чуват забързани стъпки, хлопването на портата и отдалечаващия се рев на двигателя. Облягам се безпомощно на рамката на вратата, ръката ми трепери. Механизмът е пуснат, войната е обявена, а какъв ще е изходът от нея, само Бог знае. Павел оживено хвърля пистолета върху полицата над камината и с два скока е близо до мен. В ръцете му е безопасно, страхът отстъпва. Какъв е смисълът да започваш разговор, да се опитваш да увещаваш, ако зъбните колела на адската машина за възмездие скърцат във въздуха? Натрупва се тъпа апатия, онова състояние, когато не ти пука за всичко и аз, прегръщайки любимия си, издишвам:
- Имаш ли питие? Да си спомним мама или нещо такова...

Тогава

- Мм?
Усмихвам се неволно, напразно се опитвам да остана сериозна. Стаята е тъмна, само червена лампичка на върха на цигара проблясва от време на време, осветявайки част от лицето на Павел. Не искам да си тръгвам, толкова ми е уютно в ръцете му. Можеш да забравиш за предстоящия решаващ кръг, за това как да представя на Шатун новината за моя опасен трик. Ярослав ще побеснее, когато разбере какво съм направила.Все пак аз съм негова собственост. Той каза това още в първия ден от нашето запознанство.
- Какво? Гледаш ме така... - пак прошепва Паша, като ме гъделичка леко, - пораснаха ли ми рогата?
- Кога биха, чудя се имали време? Доколкото си спомням още не сме станали от това легло. -дразня го, прегръщайки го.
И двамата сме мокри от пот, уморени, но доволни. Не съжалявам за нищо, въпреки че някъде, в най-далечното кътче на душата ми, се разпространява , като желе, страх. Девствеността изигра голяма роля, Шатун копнееше да ме притежава неограничено и да стане първият ми мъж. Първи и единствен.
Очаква го неприятна изненада и предстои да видим как ще ме накаже за неподчинението.
- Подлудяваш ме. - дрезгаво признава Бели, покривайки голите ми гърди с чувствени целувки. - без дори да те докосна, искам те отново.
Изтягам се на леглото с удоволствие, ритам омачканото одеяло в краката си. Тялото ми е безтегловно, отпуснато, но ситостта все още не е настъпила и не съм против да продължа любовните игри. Кожата пламти под сръчните устни на любимият , между краката ми отново се ражда сладка буца желание.
- Паш?- казвам , лениво отговаряйки на ласките му. - Обичам те.
Признаването лети умишлено, не изпитвам никакъв срам. По някаква причина е важно Бели да знае за това. Пред нас е тъмнина, страшно е да си представя какво ми е подготвила съдбата, така че нека няма пропуски между нас.
-И аз те обичам, момичето ми. - той вдига глава, надвесен над мен и наистина искам да го погледна в очите. - Влюбих се като момче от първата минута, когато те видях.
Думите му стоплят сърцето.
-Не знам нищо за теб…“ въздишка, Казвам на глас това, което по принцип няма значение.
Имаме много моменти като този, за да отворим страниците на живота си един пред друг. Нямам много какво да кажа за нищо. Селско момиче, което до осемнадесетгодишна възраст не е имало ярки романи или други забележителни събития. Посредствено минало.
-Хм, така че ще ти разкажа за себе си в две изречения-. Той забива пръсти в косата ми и нежно плъзга устни по лицето ми. - Израснах с баба си, от младостта си придобих полезни връзки, след това вдигнах бизнеса. Участвал съм многократно, в кражби и съм излежавал срок за грабеж като младеж, не съм бил женен. Бабата почина, без да разбере, че нейният пламенно обожаван единствен внук е влязъл в затвора. Срещнах те.
Мълча и изписвам с длан шарки по раменете му. Павел гледа на мълчанието ми по свой начин, отдръпва се и се преобръща по гръб, хвърляйки ръце зад главата си.
- Мълчиш? Разочарована ли си?
- Не. - без колебание възразявам аз и отново се вкопчвам в него. Не ме интересува какво се е случило преди да се срещнем. Всеки има минало, не можеш да избягаш от него. Няма нужда да се срамувате от него. Сигурен съм, че баба ти просто не е могла да те проследи, поради което си попаднал в лоша компания...
Той се смее кратко.
-Аз самият исках да бъда един от тях.Сега се облягам на Бели и дланите му обхващат долната част на гърба ми.- Това не променя нищо. Ти си това, което си и аз те обичам.



Преди
- Ела при мен…
С властно движение ръцете му ме настаниха върху бедрата на моя любим, предлагайки да се потопим в света на чувственото удоволствие и до сутринта да не говорим за нищо друго. Събуждам се късно, усещайки приятния полет на последната луда нощ с всяка клетка на тялото си. Смътно си спомням как Паша, ту на шега, ту на сериозно, ме викаше да се оженим и аз затварям очи от щастие.
А може би да пратя по дяволите конкуренцията? Отивам при Мегера и казвам, че отпадам от последния кръг? Рискът, разбира се, е огромен. Шляпникова, може би, няма да ме задържи, там, освен мен, има двама претенденти за короната, но Шатун ... Малко вероятно е да мога да се отърва от него толкова лесно.
- Паш?
Изправям се на лакти и се оглеждам. Дрехите ми са спретнато окачени на вратата на килера, няма неща на Белов. Но нямам време да се разстроя от изчезването му, забелязвайки огромна кошница с алени рози на пода. Усмивка идва на устните ми, посягам към цветята и разгръщам бележката. Ръцете треперят от нетърпение, очите бързо преминават по неравни линии.
-Тръгнах за работа. Вечерта те чакам в клуба, където се срещнахме. Имам изненада за теб. В къщата има пазач, той ще те отведе до хотела. Целувам те страстно. Павел"
Мобилният ми моментално завибрира, разрушавайки очарованието на мига, а аз, поднасяйки една бодлива роза към лицето си, ровя под възглавницата. Дисплеят буквално свети - а мен ме побиват тръпки.
Откъде има номера ми? Какво му трябва? Той знае ли, че не съм отседнала в хотела?
Докато аз, преодолявайки отвращение и страх, се колебая, телефонният секретар се включва и раздразнен глас пронизва опънатите ми нерви:
,,Ще чакам в офиса си след час. Ела сама.‘‘
Сърцето бие лудо. Какво друго е поръчал? Той наистина ли знае, че съм се изплъзнала и още не съм се върнала? Лизка бръщолеви? Не, най-вероятно охраната от хотела, а сега и екзекуторът искаха да се справят с жертвата.
До днес не знаех какво е страх. Страхът, който те кара да трепериш, оголва нервите ти и оплита вътрешностите ти в стегнат възел. Никой не ме е биел, майка ми дори рядко повишаваше тон, а аз израснах безгрижна в обич и любов. Но щом прекрачих прага на офиса, веднага разбирам, че тънката нишка, която ме разделя от опасността, се е скъсала.
Ярослав седи внушително в кресло и си играе със скъп химикал. Лицето е непроницаема маска, само очите ме следват като остри бръсначи. Преодолявайки срамежливостта си, чудейки се какво ми е приготвил този път, бавно тръгвам към масата, която както обикновено е в идеален ред. Купчина документи в пластмасов файл вляво от Шатун, канцеларски материали също има, а вдясно чернее черен пистолет.
Уловил уплашения ми поглед, мимолетно плъзнал се по оръжието, Ярослав се ухили.
- Ела тук.
Изглежда, че няма заплаха в тона, но сухожилията ми треперят. Стъпките се отдават трудно, краката не се подчиняват, но аз послушно се приближавам, изтръгвайки жалка усмивка. Има нещо хищническо в този човек, той е непредсказуем, като вулкан. Когато ореховата маса ни разделя, Шатун рязко се навежда напред, хваща ме за ръката и ме дърпа към себе си. Препъвам се, заобикалям масата и, подчинявайки се на атаката, се спускам върху коленете на мъжа. Или не забелязва дивото ми напрежение, или не му пука.
Пистолетът се набива в очите ми. Не гледайте там, отпуснете се, може би това не означава нищо и на Ярослав не беше докладвано за моя трик?
- Колко си красива.
Говори шепнешком, властно отмята косата ми назад и се лута с длан около врата, после надолу, към рамото, отново нагоре, докато гледа след това надолу, до рамото, отново нагоре, докато ме гледа в очите. Палецът нежно поглажда зад ухото, напипва чувствителна точка и леко натиска. Опитвам се да не нервирам, усещайки ясно втвърдения член под дупето.Гласът на Ярослав е нежен, горещият му дъх кара кожата да настръхва.
Плъзга устни по врата ми, първо настоятелно овладява ушната ми мида, а след това чувствено вкарва езика си в дупчицата й.. Не мога да се концентрирам, объркан съм какво да правя. Да го отблъсна и помоля да спре мъчението? Какво ще прави, наистина ли иска да вземе трофея преди последния кръг? И ако е така, тогава всичко е загубено, защото Шатун копнее да бъде първият, без да подозира, че съм загубила невинността си. Когато това се разкрие, ще трябва да забравя за победата и да се върна в селото с позор, защото короната на Мис Русия ще отиде при друга.
-Моля те…-измърморвам, отлагайки неизбежното. - Няма нужда…
- Защо?
Той ме притиска силно, облегнал се назад, умело целува врата ми, оставяйки следи и мокри пътеки с устните си. Едната му ръка здраво стиска гърлото ми, държейки го, а другата нагло се шмугва под роклята, гали стомаха по ръба на бельото, прониква под бикините. Страшно ми е гадно, страх ме е, но няма как да избягам от плен. Ще започна да ритам, Ярослав ще се ядоса. Отново неволно примижавам към оръжието.
- Защо си толкова нервна, спокойно. - нарежда той тихо, нахално галейки ме между бедрата ми. - Затвори очи, Жулиета, не се съпротивлявай. Хайде!
Затварям очи. Тялото ми е като опъната до краен предел струна, още малко и нервите ми ще се скъсат. Преглъщам мъчително, молейки се някой да ни спре. Но по закона на подлостта никой не влиза.
Усещам как топли пръсти работят в мен и се свивам на топка. Дишам с отворена уста, страхувам се да се откопча, да крещя, да се издам. Не искам да ме докосва някой друг освен Бели, тези докосвания са ми неприятни. От негодувание гори под затворените клепачи, но е невъзможно да дам воля на сълзите.
- Разтвори краката си.
- Не…
-Казах да си разтвориш краката. - стоманени пръстени в тона, неподчинението се заплашва с проблеми.
Преодолявайки срама, правя това, което той казва. Потръпвам, когато той прави с пръста си кръгови движения и изведнъж разбирам, че ... Ласките му ме вълнуват, тялото коварно се тресе от умора и в очакване на сладка наслада, а в душата ми има горчивина на разочарование от униженото достойнство. Как така изпитам сексуално желание в чужди ръце?!
- Това е, умно момиче. - насърчава Шатун с доволен глас, засилвайки натиска на пръстите си. - Стана мокра, гореща. Не се затваряй, отдай се на усещанията.
Мълча, стискам зъби. Това не значи нищо. Моля, побързай и ме остави на мира! Това е проста физиология, тя е извън нашия контрол. Убеждавайки се в това с всички сили, в изтощение отпускам глава на гърдите на Ярослав, дишам често, често, послушно се гмуркам в басейна на удоволствието. Тялото е като вата, безтегловно, а между бедрата, където опитните пръсти се притискаха и дразнеха се издува стегнат възел. Треперя, не мога да се контролирам, извивам се към лудите ласки и забравяйки се опитвам да седна на пръста му. Отгатвайки импулса ми, Шатун внимателно прониква в утробата ми, където всичко гори и тече от соковете на желанието, и изведнъж, замръзнал, рязко ме блъска от коленете си.
Изненадана падам на колене, удряйки болезнено рамото си в ъгъла на масата. Съзнанието все още е замъглено, повдигам глава, неспособна да скрия обидата, и улавям поглед, пълен с ярост. Ярослав скача, столът се дрънка назад, аз и нямам време да дойда на себе си, когато ме принуждават да стана, безцеремонно ме дърпат за ръцете.
- Хайде, ела тук, копеле! -изсъска той и, навеждайки лицето ми към плота, увисва отзад, притискайки главата ми със сила. - Вече си се чукала с някого, какво ли?! Отговори бързо и не смей да ме лъжеш, че ще става по-лошо! С кого?! Дай ми име, хайде!
Сега наистина ме е страх. В ступор прехапвам устни, страхувайки се да произнеса дори дума, почти не изпитвам болка, а Шатун, разгневен от мълчанието ми, започва да ме разтърсва така, че главата ми се върти. Какво вика, не мога да разбера, опитвам се да избягам, но къде ти. Накрая, след като оцелях при първия пристъп на ярост, Ярослав ме блъска на стола, грабва пистолета и аз изстивам.В очите му има лед. Той бавно заобикаля масата, сяда на нея и се навежда към мен, прокарвайки дулото му по врата ми.Пистолетът е студен, но не мога да мръдна и, затворила клепачи, чакам обречено. Цевта пълзи по гърдите, по деколтето, кара ме да потрепвам, но ревът на Яр ме приковава на място:
- Седни! Пистолетът е зареден.
Ще ме застреля като ненужна мръсница, ще нареди да се отърват от трупа. И никой никога няма да разбере какво се е случило с мен, нито роднини, нито приятели ще дойдат на гроба ми да скърбят , защото една дупка в гората ще стане моята могила... Или в кариера, под тонове пясък, като онзи нещастен селянин, който имаше неблагоразумието да се лепне за мен.
- Разтвори краката си.
Отново? Подчинявам се уморено, без да отварям очи. Нека всичко свърши, уморена съм от страх. Допирът на метаът до чатала предизвиква нов прилив на паника, но външно съм безразлична. Ярослав диша шумно в лицето ми, продължавайки да си играе с оръжието между изпънатите ми крака и това мъчение продължава цяла вечност.
- Беше ли вълнуващо както с мен? - издухва в ухото ми, захапвайки грубо ушната ми мида- поне за приличие да се беше престорила,че си девствена-и ме захапа така грубо за лобчето между краката ми,че чак ми премаля от болка.Той е ненормален. Поемам дълбоко въздух.
Не съм достатъчно луда, за да се възбудя от пистолета, който после заби във вагината ми.
-Ти си просто една мръсна уличница. - изплюва той презрително и мушва дулото между гърдите ми, трескаво гали с пръст клитора. - обикновена провинциална курва, същата като всички останали. Мислех, че си специална. Чиста, неопетнена. А ти се чукаш с когото и да било, Джулиет. Малък боклук.
Изсипвайки обиди върху мен, Ярослав болезнено дълго постига моя оргазъм, но аз изпитвам само отвращение и омраза. Разбирайки, че нищо няма да излезе, той ме хваща за ръката и ме избутва от стола. Изтощена съм не само физически, но и психически и докато навличам бикините си, той оживено казва:
-Накратко, слушай и запомни. Не ме интересува с кого си се свързала, но отсега нататък ще се държиш като свястно момиче. Ще намеря твоят ебач и няма да го видиш отново. Ти си курва, Джулиет, но ти си моята курва. И това, което аз наричам свое, никой друг няма да го получи. Извърви последния кръг, вземи парите и тогава ще говорим за бъдещето ти.
Сърцето ми прескача. Шатун не бърза с думите, което означава, че Паша трябва да бъде предупреден. Хващам чантата си с поглед, телефонът е там и лежи в краката на Ярослав. А този гадняр с хищна усмивка я вдига ловко, изважда й мобилния и хвърля чантата по мен.
-Смятайте се за наказана. Ще си вземеш мобилният утре.

Козел ! Бих го одраскала по лицето, но се сдържам. Не помня номера на Бели наизуст, но ще намеря начин да се свържа с любимия си. Обръщам се, тъкмо да си тръгвам, но ме очакваше нов удар в корема:
— Къде отиде, кучко? Казах ли ти да си тръгнеш?
Шатун се приближава, играе си с телефона ми, хваща брадичката ми с два пръста и примижава презрително.
- Всичко ли разбра? Точно сега отиваш в хотела и седиш там тихо. Чуя ли нещо, обвинявай се сама.
Искам д а плюя в тази физиономия, но няма да е по-лесно. Кимам, свеждам очи за убедителност и накрая излизам, изгаряйки от желание да изпратя Шатун по дяволите.Основното е да говоря с Павел, утре е финалът и тогава ще измисля как да се измъкна от Шатун. Паша ще ме защити.

Сега

Толкова пъти се опитвах да те видя…

След пиене на водка главата боли. Алкохолът, макар и хубава марка, е скъп, но ми минава бързо. За шест месеца от живота ми с Шатун се пристрастих към алкохола, предпочитайки коняк или мартини. Водката, разбира се, въпреки производителя и цената, все още остава ужасна помия.
Седим на масата в кухнята и, потънали в мисли за майка ми, вдигам очи към Павел. Пръстите му покриват моите, на лицето му блести усмивка. Чувствам се виновна и просто не съм сигурна за какво друго да говоря?
- Липсвах ли ти? — питам, решавайки да не го измъчвам повече с обвинения.
До известна степен той е прав. Щях ли да мога да издържа, да не издам тайните му, ако ме беше допуснал да разбера? Не съм сигурна. Аз съм твърде емоционален човек.
- Безумно отегчен. - казва тихо той и стиска силно ръката ми. - Разбирам, че нямам право да те моля сега за прошка, Джулия, но ...
- И ти поемаш риска.
Той прави пауза, без да казва това и се гледаме дълго време. Адски съм уморена, искам да се стоваря на дивана и да заспя, да дам почивка на тялото си, но не бързам да си тръгвам. До сутринта в града нямам какво да правя, Шатун със сигурност ще уреди нещо утре, но днес съм напълно свободна.И тези няколко часа не са за губене.
Отново намерих мъжа, когото обичам. Между нас има бездна от лъжи и само ние самите можем да я преодолеем. Всеки има втори шанс и в сърцето си вече съм простила на Пашка.
Той идва до мен, коленичи и ме хваща за ръцете.
-Прости ми за всичко, скъпа. - шепне горещо, заровен в корема ми.
И се боря с диво желание да го прегърна, да прокарам пръсти през къса таралежка на косата, да изтръскам натрупаната горчивина, омраза и любов.
- Съжалявам. - гласът ми трепери и прехапвам устни, страхувайки се да не избухна в плач.
Пашка яростно целува ръцете ми, а аз ридая, най-накрая давайки воля на чувствата. Това са чисти сълзи - за моята бедна майка, за разбити мечти и провалено бъдеще. Скърбя за самотата си, за изгубеното си дете и за нас с Павел.
- Ела при мен, скъпа. - С дръпване, вдигайки се от стола, Бели ме привлича в хола, по пътя мърмори думи на утеха и страстни декларации за любов и сега вече сме на пухкавият килим близо до дивана. - трябва да се отпуснеш. Тук съм, Юл, с теб съм- няма да ходя никъде Нека да…
Няма да му позволя да довърши изречението. Премествайки се на колене, започвам да го целувам жадно, трескаво събличайки дрехите му. Той не се съпротивлява, нежните му устни се плъзгат по шията и раменете ми, следват ръцете ми – до разголените ми гърди. Всяка целувка засилва желанието, и двамата се задъхваме, моите пръсти се докосват до неговите.Усмихната прокарвам ръце по гърдите му, очертавайки изпъкналите мускули, със закачливи движения си играя с мънистата на зърната. Той стене дрезгаво, стиска задните ми части и, навеждайки се напред, поема зърното ми в устата си за отмъщение. Суче, докосва езика ми, захапва отново. Извивам се с удоволствие, бавно се спускам върху набъбналия прът и се сливаме.
Сякаш не е имало раздяла, месеци страдание, сякаш никога не сме се разделяли. Лудият секс ме пришпорва, не ми е достатъчено, ненаситна съм. Правим любов на пода, във ваната, на леглото и пак на пода. Едва на разсъмване, протягайки се от приятна умора, прехапвам устните на моя любим, страхувайки се, че тази среща ще бъде фатална за нас. Часовникът безразлично отброява времето, зад прозореца има сив облак, а аз нямам воля да напусна този остров на щастието.Изправям се, подбирайки точните думи. Как да обясня кошмара, в който живея през последните шест месеца? Наистина ли не знам на какво е способен Ярослав, когато посегнат на собствеността му. И аз съм негова собственост, често повтаря това, напомняйки ми какво ме чака при бунт.
Зависим от него до края на договора. Короната на Мис Русия ми отвори големи възможности да напредна, да направя кариера като фотомодел или телевизионна личност, но заедно с това ме тласна в леглото с Шатун. Само при мисълта, че ще трябва да спя с него отново през следващите нощи, ми се гади.
- Разбери, Паш ... - обръщайки му гръб, казвам, - не мога да го оставя просто защото така искам. Той има връзки навсякъде, очи и уши. Той има сила. Той ми позволи да спечеля състезанието и да ударя големия джакпот, а за това трябва да платя. Още шест месеца.
Чувайки остър удар с юмрук в таблата, трепвам и се обръщам. Белов, с гримаса, ме гледа строго и за първи път забелязвам тази скованост в него. Сега изглежда като опасен звяр, чак ме побиват тръпки. Лицето му е напрегнато, устните са стиснати, така че възлите на скулите му са се очертали ясно , а белезите са се боядисани в лилаво от яростният приток на кръв.
— И така, доволна си от всичко? -Павел отсича хладно, примижавайки. - Това твоят живот за негова сметка ли е? Изпълняваш всичките му команди, чукаш го, тичаш при него при първото повикване, нали? Спала си и с мен, по дяволите?
Да,но само защото те обичам. Но няма да си призная. Какво, по дяволите,направи с мен?! Сякаш трябва да се оправдавам! Не съм аз тази, която изчезна, карайки всички да ме мислят за мъртва,по дяволите! Горчи ми , че отново се превърнахме във врагове, издигнали стена от неразбиране и негодувание помежду ни.
По дяволите Шатун със заплахите му. По дяволите всичко, дори утре да нареди да ме убият. Днес искам да живея, да обичам и да бъда обичана. Колко пъти тези дългоочаквани мигове идваха при мен в сънищата ми и не исках да се събудя.
Крещя, когато Пашка хапе зърното ми, вкопчвам се в гърба му с нокти, едва издържайки сладкото мъчение. Тялото гори под умели ласки, между краката се разпространява вискозна умора. След като събарям Бели на лопатките, се качвам върху него и улавям поглед, пълен с болезнено желание, възхищение и нетърпение.
- Защо искаш да отидеш в Москва? - намръщи се Павел, неохотно се навира в гащите си ,след поредният бурен секс-примижавайки в моя посока изпод вежди. - Остани тук с мен.
Само ако знаеше колко много искам това...
- Не, Паша. Тогава той ще те убие.
- Наистина ли се страхуваш от него?
-Не те моля да се примириш с тази ситуация, но поне се опитай да приемеш фактите. Парите, които получих за короната, отидоха за лечението на сестра ми и няма как да ги върна. Да, спя с Шатун, но не по прищявка. Ако не го направя, той ще ме унищожи.
-Ще го смачкам, преди това копеле да се е осмелило да ти направи нещо…“
- Пашка ... - прекъсвам го и, като се втурнах към него, се притиснах, гледайки злите му очи. - Паш, трябва да внимаваш. Моля те, заради мен. В крайна сметка свързващият прът ,както го наричате-не е обикновен бандит, не можете да го получите толкова лесно. В Москва той е авторитет, той е един от лидерите на престъпния свят. Има връзки...
- Пикая на всичко това. – плюе яростно Уайт и, прегръщайки ме импулсивно, ме награждава със страстна, властна, шеметна целувка, от която губя равновесие. -Не се страхувай, Джулия. Кълна ти се, ще хвана този задник. Не само вашият скъпоценен Ярик има връзки, повярвай ми. Той не е безсмъртен.
Мълча, интуитивно усещайки, че е безсмислено да споря сега. Не искам да се карам с любимия си, може да нямаме достатъчно време да наваксаме загубените месеци. Безпокойството за Пашка няма да ме пусне сега, отново ще заспя и ще се събудя от страх, че утрото ще стане пратеник на проблеми ...




Край на първата част.
Sheba
Мнения: 45
Регистрация: 13 ноември 2013, 20:02

Re: Ето още една книга в превод от руски език.

Мнение от Sheba »

Част 2.

Пронизително-упоритият поглед на Ярослав ме изпреварва на прага и веднага става ясно, че бурята не може да бъде избегната. Шатун е пиян, забелязвам това първо, едва затваряйки вратата след себе си. Разбира се, той има ключа от моя апартамент и това не беше обсъждано първоначално. Той плаща за жилището, следователно не мога да му забраня да идва по всяко време.
Валка, уплашена, се притиска зад гърба ми. По пътя за Москва имахме малка кавга с нея, причината беше внезапното ми изчезване от погребението. След като научи къде и с кого изчезнах до сутринта, приятелката ми, разбира се, се ядоса. Но можете да я разберете, тя се притеснява за мен, като е наясно с цялата история с конкуренцията. Разказах й за Пашка в деня преди неговата „смърт“, тогава Валюха ме помоли да се върна у дома и да забравя пътуването до столицата като лош сън.
Но, разбира се, беше твърде късно да се оттегля, короната на победителя и паричната награда вече бяха мои, а аз бях в капан...
- Поздрави, дами. Джулия, искаш ли да се срещнеш с приятеля си?
Ярик, залитайки, се приближава с усмивка на лицето, но знам, че е бесен. Вероятно е съобщено за моя нагъл трик и нямам намерение да отричам срещата си с Бели. Сега, когато надеждата да изляза от порочния кръг отново изгря на хоризонта ми, няма да отстъпя.
-Това е Валя. — казвам сухо и принуждавам Валка да застане до мен. - запознайте се, а това е Ярослав Николаевич. Много влиятелна личност в престъпния свят.
Нарочно подчертавам, че аз запознавам приятелката си с него, а не обратното. Шатун изкривява устни в отговор на моя малък бунт и, преструвайки се на джентълмен, целува ръка на Валя. Тя завърта очи.
- Здравейте. Няма да кажа, че се радвам да се запознаем, все пак много съм слушала за Вас, Ярослав Николаевич.
Въздъхвам с облекчение, прикривайки усмивката си. Дружката ми след като е оцеляла от страха, разбира се, няма да бъде лицемерна и ми харесва. Затова я обичам. За прямотата, честността и смелостта.
- Просто Слава. - Шатун се намръщи, без да сваля поглед от Валка. - Всъщност не съм толкова старо копеле „Не ви познаваме достатъчно добре, за да знаеме какъв сте. — отсича строго Валюха и решително ме бута напред. – Извинявайте, Ярослав, трябва да се преоблечем и да се изкъпем. Джулия има нужда от почивка. Току що се върна от погребение.
Той няма да ме пусне да си тръгна. След като пусна Валя в посока към банята, той ловко блокира пътями, блъскайки ме към стената.
- Ти, Валечка, върви, а аз имам разговор с нея. - изръмжава той през зъби, пронизвайки ме със зли очи. - това не ви засяга, семейството, така да се каже, трябва да има приоритети..
Усмихвам се сдържано, осъзнавайки, че не си струва да провокирам Ярик, но снощи с Пашка се промени нещо в мен, прогони страха и сега, като чужда, стоя пред любовника си, смело гледайки в лицето му.
- Е, тук прекали. Ти и аз не сме семейство.
Валюха не тръгва, явно притеснена от случващото се, а аз й давам знак, че всичко е под контрол. Тя върви бавно по коридора и когато вратата на банята се затръшва, Ярослав грубо стиска гърлото ми. Червени петна избиват по бузите му, очите му се превръщат в лед.
- Какво правиш, копеле?- той изръмжава в ухото ми, навива косата ми около юмрука си и ме принуждава да отметна глава назад. - Казах ти незабавно да се върнеш в Москва и да се стегнеш?
Бих плюла в тази муцуна, но какъв е смисълът ... Той само ще стане по-яростен, но не искам да бъда бита. Побоите ще отминат, но реакцията на Бели е трудно да се предвиди. Той вече върви по ръба, не мога да позволя на Павката да си създава проблеми в пристъп на гняв.
- Отидох да погреба майка ми- в родното си село. - трудно ми се удава спокоен тон, но се справям.
- Затвори си устата! -Ярик лае, втренчен в мен. - Знам какво правеше там в дупката си. Прецака ме с някакво копеле. Хвърли ме в оркестъра, кучко? Мечтаеше да скочиш на по-перспективен ебач?, намери по-богат фраер, нали?! От колко време се занимаваш с него? Да не беше онзи дето ти ограби невинността тогава, а?! Отговори!
Облива ме вълна от облекчение. Така че охраната на Шатун не познава Бели. Ярослав мисли, че просто му изневерявам с един от „татковците“, живеещи в селото.
-Не съм имала нищо с никого.- Възразявам дрезгаво, без да отмествам поглед. - Пусни ме, боли ме! Лакеят ти е просто идиот, той говори празни приказки, а ти повярва. Какво съм аз, самоубийца ли?
За пет секунди Шатун наднича в лицето ми.
- Какъв , по дяволите, беше тогава този нахалник, който го плашеше с пистолет?
Беше необходимо да се избият мозъците на онзи идиот, за да не си отворя устата му. Въпреки че разказът на стражът , изпратен да ме наблюдава, щеше да предупреди Ярослав.
- Да, защото не са го учили на добри обноски! – унизена от разпита възкликвам. - нахлува в чужда къща, настоява да си тръгна с него. Майка ми почина, не можех ли да направя помен с близки?!
— Сега остава да кажеш,че и онзи фраер е твой чичо. - казва невярващо Шатун, отпускайки хватката си.
Накрая, разпускайки косата ми, той ме прегръща деловито, притиска ме силно към себе си, а аз с отвращение вдишвам вонята на изпарения.
-Всъщност, е братовчед. Лъжа нагло, насилвам се да не го отблъсна. - дойде на погребението, нае вила, не сме се виждали десет години. Живее в чужбина.
Изглежда, че Ярослав вече не се интересува от моите обяснения. Пуфейки, той забива лигавите си устни във врата ми, опитва се да повдигне подгъва на роклята ми с ръце, а аз нежно, но упорито се отдръпвам.
- Луда работа? Валка е в банята. – прошепвам укоризнено, завличайки го в кухнята.
- И какво? Гладен съм за теб. Нека да го направим бързо…” протестира той, влачейки се апатично зад мен.
Грозно… Колко ми писна от това! С тъга гледам към кухненския сатър, мислено рисувайки във въображението си как го забивам в корема на това влечуго. Не, точно в сърцето, ще бъде по-вярно, защото такава змия едва ли ще умре лесно. След като се насладих на достатъчно неосъществими мечти, с въздишка вадя отворена бутилка коняк от хладилника, вземам две чаши от рафта и наливам порции. Малко за себе си и половината за Ярик.
- Юлка, добре ли се чувстваш сред природата? – не изостава той, притискайки ме усърдно отзад. - да отидем в спалнята, искам те. Приятелката ти не е малка, тя ще разбере всичко.
Обръщам се, отхвърляйки алчните му ръце от дупето си. Подавам му чаша и тихо питам:
- Вчера погребах майка си, Ярик. Нямаш ли капка човечност? Да пием за упокой на душата й.
Той е като буреносен облак, чашата звъни в зъбите му, но той поглъща коняка до последната капка, на един дъх. Пашка щеше да потръпне при тази гледка. Тези двама мъже са толкова различни, като небето и земята. В Шатун има само показна аристокрация, ако откъснете горния слой, ще има гнила зверска същност. Α Белов е съвсем различен . В него се усеща истинска мъжка харизма и сдържаност, но при необходимост се излиза естествената твърдост.
Давя се в отчаяние. Гледайки пияния Ярик, страстно искам да се озова там, където е Павел. Да се потопя се в сигурна прегръдка, вдишвайки аромата му, тръпнеща от нежни ласки и отново да заспя до него, за да докосна на сутринта с натрапчиво чувство леко късата коса и да го събудя със закачлива целувка.
-Ти си твар, Юлка ... Истинска... - мърмори неразбираемо Шатун, послушно ме последва в спалнята. - Обичам те, курво. Когато те видях за първи път, загубих ума си. Бих направил всичко за теб, а ти... Реши да ме размениш за някое ново седло.. По дяволите, няма да те пусна, Джулия, чуваш ли? Ще ме оставиш само ако умра. Но все още не смятам да умирам. Помни, кучко, ти си моя. Ще убия твоя братовчед разбираш ли? Ще те убия, както убих онзи дебел глиган, който те опръска с кълчища.
Слушайки нечленоразделния му делириум, бутам Ярослав на леглото, събувайки обувките му. Той рита, опитва се да стане, но тежестта на алкохолните изпарения го повалят. Поглеждайки с презрение проснатия си,отритнат любовник, отивам към вратата и тогава до мен достигат отривисти думи:
- Ще те убия, чуваш ли, Юлка. Ще ти набия любовника, както наредих да набия Бели тогава. Ебаваш ли се с него? А? Надуши ли, че е жив? Помни, Юлия... Ако разбера, ще го погреба. И него, и теб.
Затваряйки тихо вратата, безпомощно облягам гръб на нея. Треперя, вулкан кипи вътре от яд. Тук Шатун призна, че по негово предложение са взривили джипа на Павел. Винаги съм го подозирала. Като сомнамбул, влизайки в кухнята, спокойно хващам ножа, удрям пръста си, проверявайки за острота. Наблюдавам безразлично как капките кръв капят от разреза и бавно се връщам към вратата на спалнята.
Мозъкът ми е в мъгла, водена съм от неустоима жажда за мъст. Ще забия острието в гърдите на това копеле, чак до дръжката, и след това ще го завъртя десет пъти. Ще го оставя да умре в агония, изрод грозен! Но кой му е дал право да се разпорежда с чужди съдби?!
Вдигам ножа над хъркащия Ярик и в този момент чувам развълнувания вик на Валка:
- Юл? Джулия, има кръв по пода. Къде си?
Издишвайки шумно, се отдръпвам от леглото и скривам ножа зад гърба си. Осъзнавайки с ужас това,че почти довърших Шатун, се отдръпвам . Сърцето бие лудо, дъхът спира. По дяволите, осъждам Ярослав, но аз самата почти станах като него. Не, нека Бели се занимава с него, това е мъжка работа, а аз ще бъда просто зрител.
- Джулия...?
Втурвайки се към мен, Валюха ме оглежда в паника, погледът й се натъква се на ножа и, зашеметена, притиска върховете на пръстите си към устата си. Усмихвам се иронично, оставям сатъра в мивката много внимателно и увивам раната с вафлена кърпа. Има тъмнокафяви петна по ламината и аз настръхвам.
Всичко е наред, порязах се случайно. Успокоявам приятелката си и сядам на масата. - да пием чай. Ярик заспа.
Очевидно, подозирайки нещо, Валя започва да влачи по пода парцал, но не пита за нищо. Докато чайникът кипи, аз се боря с желанието да се обадя на любовника си. Това е лоша идея, защото ще започна да плача, а Пашка ще се втурне тук. Не, сега е невъзможно да хване Ярик при мен.
- И той е сладък. - внезапно избухва Валка, набутвайки мопа в нишата с атрибути за почистване.

- Кой - Не се задълбочавам веднага, гледайки я изненадано.
- Да, твоят Ярик -. Тя понижава глас и си играе с веждите.
-Вал, забрави за това. – троснах се аз, онемяла от думите й. -Не си и помисляй да му правиш очи, чуваш ли?!
- Луда ли съм? - небрежно отвръща тя, устремено варейки ароматен чай. - Спокойно, няма да открадна мъж от приятелка. Така че не ревнувай и не се изнервяй.
– Да, не в този смисъл! — възкликвам, клатейки глава. - Шатун е ужасен човек. Забрави ли какво казах?! Той е жесток. Валя, -бандит! И, повярвай ми, приятелко, това животно изобщо не знае как да обича.
Тя мълчи дълго време, духайки замислено горещата напитка в елегантна новогодишна чаша, а след това въздъхва:
— Или може би просто се държиш зле с него?

***

Животът се превърна в ад. Истински, болезнен ад. Ужасната ревност на Ярик, собственическите му маниери, постоянният контрол, всичко това е изтощително, не мога да дишам свободно и трябва да внимавам. Във всичко. Пътуването до магазина непременно с охранител, разходката с приятелка също е под надзора на един от лакеите на Шатун. Валка настоява, че не може да се продължава така, че трябва да се търси изход от порочния кръг и аз съм напълно съгласна с нея.
Но къде е той, точно този изход?
Договорът изтича през юли, но след като се отървах от изтощителните задължения да посещавам благотворителни събития, сиропиталища и да се появявам по телевизията, няма да се отърва от разрушителната страст на Ярослав.
Той няма да ме пусне. Колко пъти, след като е пил алкохол, повтаря с весел гняв, че съм негова собственост. Неговата играчка. Малката му любима курва. А освобождението е възможно само чрез неговия труп. Може би тази перспектива ми харесва все повече и с всеки нов ден тайно тая надеждата, че едно от верните кучета на Ярик ще ми донесе спасителната вест за смъртта му.
Времето отброява дългоочаквания срок до последния ден от договора и аз страстно чакам присъдата на Бели да бъде изпълнена. Пашка е прав, само като убием Шатун, можем да живеем в мир, без да гледаме назад ...
- Облечи се. Тръгваме след десет минути.
Затръшвайки капака на лаптопа си, Ярик хвърля в скута ми пакет с логото на марката на моден бутик. Тази вечер нямаше да ходим никъде, времето беше страхотно, през прозорците валеше пухкав сняг и градът сякаш беше полудял в навечерието на новогодишните празници. По улиците има тълпи от хора, в хипермаркетите и търговските центрове няма къде да падне ябълка, всеки бърза да купи подаръци за близки и приятели. Аз, втренчена в монитора с показно безразличие, седях цял ден в апартамента.
Вчера Валюха беше отишла на село, за да помогне на майка си да се подготви за Нова година, но обеща да се върне на 31-ви. За нея празнуването на любимия й празник в Москва от детството е почти най-голямата мечта. Усмихвайки се неволно при тази мисъл, отмятам глава.
-Изглежда, че днес не сме поканени никъде,ще си стоя вкъщи — измърморвам доволно, завивайки се с топло карирано одеяло.
-Не съм те питал, изглежда искаш или не. Прави каквото ти се каже.
За момент очите ни се сблъскват и става ясно, че е безсмислено да спорим. Ярослав е на ръба, но не съм в настроение да оправям нещата. С неохота се свличам от дивана, дърпам одеялото върху раменете си, но Ярик безцеремонно го сваля. Хвърля ме на пода, придърпва ме рязко към себе си и грубо, властно ме целува по врата. Вяло се съпротивлявам, наистина ли няма търпение да ме чука?
-Как обичам аромата ти, Джулиет. — измърморва той, плъзгайки ръце по тялото ми и заравяйки лице във вдлъбнатината между гърдите ми. - Винаги миришеш толкова сладко. Това е грях.
- Не планирахме ли да отидем някъде? - Бавя се , отчаяно търсейки извинение да се изплъзна от неприятното задължение да спя с него.
- Ще ходим до Капитолия, жената на Марков има юбилей. Двадесет чукнати, всички ще бъдат свои. Ние сме сред почетните гости.
Въздъхвам с облекчение. Марков е най-добрият приятел на Шатун, голям бизнесмен с маниери на рецидивист (въпреки че е такъв), сладък тип с вечна муцунка, когото не понасям. Не, той не посяга на честта ми, но неговият мазен поглед и усмивка, и в допълнение, ужасен белег по цялата му буза ... Бърррр!

И жената на Марков, друга, дявол знае каква, моделка, също толкова гадна, колкото и той. Дългокрака боядисана блондинка с колагенови устни и цици, размер 5. Всичко е изкуствено, захаросано, кукленско - от външния вид до обноските.

Барби ряпа да яде- по дяволите...
- Ярик, спри! Закъсняваме. Изплъзвам се избягвайки алчните устни. - Не мога да се приготвя..
- Ти ще успееш. Ние можем всичко.
По дяволите, той се е възбудил от половин оборот, диша тежко и се опитва да съблече суичъра ми. Ярослав смърди на изпарения, свивам се, опитвайки се да не пламна от тях. Кога съм го виждал напълно трезвен през последните седмици? Не ми пука, че пие много, но често, пиян, изведнъж започва да буйства и тогава моето съществуване отново се превръща в ад.
Той е почти сигурен, че съм срещала Павел. Принудена съм с охрана навсякъде, не мога да отделя няколко минути, за да видя любимия човек. Като излъгах, че уж си загубих мобилния, го скрих , като изключих SIM картата. Ярик веднага ми купи моден телефон и нова SIM карта и ежедневно проверява обаждания и SMS. Подозирам, че в мобилния телефон е инсталирана дори хитра система за проследяване и затова ме е страх да поемам рискове.
По всичко личи,че животът на Белов е под заплаха.
В престъпните сфери на Москва мъжете бяха разделени на два враждуващи лагера. Несъмнено Шатун има много повече влияние и авторитет, но Павел успя да се заобиколи
най-надеждните, доказани хора и имам чувството, че ще избухне ураган. Разбира се, никой от противниците все още не смее да се бие открито, но атмосферата е нагрята до точка на кипене ...***********
Този път съдбата се намесва и не трябва отново да лягам под Ярик, напрегнато изобразявайки страст. Едно телефонно обаждане го разсейва и аз се възползвам от момента, за да се вмъкна в спалнята и да заключа вратата. От коридора идва раздразнен глас на Шатун, но аз не го слушам.

Бързо се вмъквам в тясна черна миди рокля, мрежести чорапи, лек грим и високи ботуши допълват тоалета. След няколко минути се качваме в джипа и забелязвам, че Ярослав е намръщен. С трепет се чудя:
- Всичко наред ли е ? Кой се обади?
- Не е твоя работа. Той ме поглежда за кратко и аз се усмихвам насила. Защо не си сложи обеците, които ти дадох вчера?
-Оставих ги в апартамента ти. - Лъжа невинно, въпреки че всичко, което ми дава, се пази в кутия, а тази е в тайник, за който Ярик не знае.
Тези бижута са ми като гаранция, така нареченият резервен вариант. Ако изведнъж ми се наложи да избягам набързо, ще продам цацките и с приходите ще мога да напусна страната. Разбира се, това са крайни мерки, защото нямам намерение да бягам без Пашка.
- Хвърлила си ги където и да е, все едно ти купувам евтини дрънкулки. Не забравяйте, че златото не търпи небрежно боравене. - назидателно ми се кара Ярик и се обръща към прозореца.Предпочитам да не се оправдавам, по-добре е изобщо да замълча. Чудя се кой така зареди Ярик, какви проблеми имаше? Кара ме да искам да пляскам с ръце.
***********

Заведението е шумно, пияно, весело. В разгара на купона, когато скулите ми вече се свиват от фалшиви усмивки и смях, светлините внезапно угасват. Сърцето ми се разтуптява от предчувствие, скачам от масата с намерение да напусна банкетната зала. Свързващият прът е далеч от мен, на дансинга, танцувайки секунди по-рано с героинята на повода.
Търся чантата си, грабвам я и се насочвам към изхода наслуки. Но тогава полилеите пламват, трима момчета в скъпи костюми нахлуват през вратите и аз в шок се гмуркам под първата маса. Опашка от картечници, звън на счупен кристал, писъци, писъци, писъци, всичко се смесва в адска какафония на ужаса. Обезумяла от панически страх, аз, хванала се за ушите, всеки миг очаквам, че ще бъда разкрита и заблуден куршум ще сложи край на личния ми ад.
Но във висящата тишина отново избухва в шум, някой стене до мен, стрелбата не се чува и аз изпълзявам от убежището трепереща. Невъзможно е да се опише какво се случва в ресторанта. Но бъркотията, причинена от неизвестни убийци, не е по-лоша от купчина трупове и пръски кръв върху стилният интериор. По пода има пурпурни локви, храната е изцапана с червени петна и усещам как ми се гади в гърлото. Повръщам точно там, където се гърча. Трескаво се оглеждам, изчакала атаката, и в ужас закривам устата си с ръце.
Рожденичката е мъртва, голямо алено петно мокри и цапа красивата й сребърна рокля. Марков и още няколко души са ранени, безразборно се опитвамт да разберат какво да правят, но къде е Шатун? Последно го видях да танцува с жената на Марков. За миг пламва непоносимо отчаяна надежда, че и той е бил ударен.
Избърсвайки устни с ръкав, се изправям, олюлявайки се. Скитам се покрай нападалите безразборно тела , търсейки позната фигура с поглед. До ушите ми достигат откъслечни фрази, една от тях ме кара рязко фрази, една от тях ме кара да се обърна рязко:
- ... Ще бъда копеле, Тоха, но това е работа на Бели, това са биковете , Бели! - хрипти един от мъжете, увивайки ризата си около раната на ръката си. - помогни ми, по дяволите, какво камикадзе стана тук? Отговарям ви, Павлуша изпрати момчетата си!
Краката ми се разлюляха. Ами ако тази версия е вярна? В края на краищата Павел не знаеше, че ще бъда тук, той можеше да заповяда да застреля онези, които смята за врагове. И все пак момичетата, съпругите на тези гадини, не са виновни за нищо, за какво са убити?! От нелепата жестокост на подобно деяние отново се прегъвам наполовина, болезнено се задавям от спазми, но няма повече какво да изхвърлям от стомахът си.
Къде ли е Шатун?
Хващайки се за стените, излизам на въздух, който лакомо поемам с пълни гърди. В далечината се чува характерният вой на полицейски сирени и линейки. Време е да тръгвам, не искам да се мотая в миризлив район и да свидетелствам. След като извадих телефона, с палави пръсти набирам номера на Ярик. Дълги звукови сигнали се чуват отвътре.
Да ти го начукам, изрод...!!!
Надявам се да си мъртъв.

Качвам се в джипа му и се измъквам , преди ресторантът да се е напълнил с полицаи. Къде отивам, не мисля за това, сякаш се контролирам от някой, отделен от съзнанието ми. Тихо плача, преглъщам солени сълзи, но упорито стискам зъби. Когато всъдеходът спира на портата на позната вила в частния сектор, съмнително барабаня по волана.
Това е тайното скривалище на Пол. И аз, без да подозирам, мислейки за ужасната месомелачка в Капитолия, дойдох тук. Светлините светят в прозорците, което означава че Белия е у дома. Затръшвайки вратата, тръгвам към портата, набирам кода и тръгвам през двора. Пазачът, като ме разпозна, се намръщи, очевидно онемял от окървавеното облекло, но мълчаливо ме пропуска да се кача на верандата При отчаяното ми почукване на вратата Паша застава на прага. Дълги секунди очите ни водят мълчалив разговор и разбирам, че напразно съм се съмнявала в него. Не, той не е участвал в ужасната екзекуция, това е моят Пашка, той не е звяр. С ридание се втурвам към него и с благодарност потъвам в силните ръце.
-По дяволите, Юлия, откъде си ...? Ранена ли си?!
– Н…Не. - езикът се мята с мъка и аз се притискам към Павел. - не аз съм добре. - и изведнъж, сякаш се събаря бент: - Господи, Господи, толкова се уплаших! О, не... Те стреляха с оръжията си по всички, знаеш ли, искаха да убият всички! Има планини от трупове, Пашка! Защо Настя? Тя изобщо е момиче, днес навърши двайсет. Господи, колко страшно-о-о!
Разтърсват ме, въвеждат ме в къщата и ме настаняват на дивана. Белият кляка пред мен, лицето му е напрегнато. Хващайки треперещите ми рамене, той пее през зъби:
- Всичко вече е наред, успокой се, момиче, аз съм с теб. Хайде, малката, хайде. Кой го направи?
Подсмърчам.
- Не знам. Те… – казвам дрезгаво, нежно хващайки лицето му в ръцете си. - Паш, мислят, че си ти.
Топлите му ръце обхващат ледените ми пръсти и той ги доближава до устните си, стопляйки ги с целувки.
-Чух ги да казват, че ти си уредил всичко. Кажи ми…” Умоляващо се вглеждам в безкрайно любимите ми потъмнели очи и нежно галя белязаната му буза. - Кажи ми, че не си ти. Трябва да знам, Паш. Ще ти повярвам. Просто кажи.
- Какво момиче? Мислиш ли, че съм чудовище?- Белов изръмжава, притиска ме толкова близо, че виждам всяка луничка на носа му.
- Съжалявам. – разкайвам се, прегръщайки го с облекчение. - Съжалявам.
- Уф.ффф. - отвръща сухо Павел, а дланите му се плъзгат по гърба ми. - Чакай малко... Къде казваш, че беше?
- В Капитолия. Има такъв ресторант.
И отново кръстосаният огън на погледите. Павел примижава.
- Значи това е ресторантът на Антон Марков.
- Д ддааа- Прошепвам, кимайки и разрошвайки леко порасналата му коса.
– Какво правеше там?

Неспособна да издържа на изпитанието на неговия разпит, отвръщам очи.
- Ярик ме накара да отида с него. - сепнато подскачам, въодушевено започвам да се разхождам напред-назад. - и самият той изчезна някъде. Търсих го, но не го намерих. Въпреки че беше такава суматоха там, трупове, ранени... Паш, трябва да се връщам. Потеглих с колата му. Ще ме одере!
-Само да те с пръст...“-, възразява любимият със заплаха и посяга към телефона на масичката за кафе.- Остани с мен, тук е безопасно. Няма да те пусна повече, Джулия. Разбираш ли ме?
Прехапвам устни, когато познатата, гнусна вълна от страх се пробужда вътре. Докато не разбера какво не е наред с Шатун, не мога да се отпусна. А ако е оцелял?! Той ще ме намери навсякъде, ще ме намери и ще ме убие. Този изрод не хаби думите си. Оставайки с Пашка, аз също го излагам на смъртна опасност. Не, без значение колко голямо е желанието да се доверя на Бели, рискът може да бъде точката, от която няма връщане и за двама ни.
След като приключи разговора, Пашка небрежно пуска мобилния си телефон на дивана и идва при мен. В ръцете му е безопасно, удобно и добре. Няколко мъчителни секунди, които си позволявам си да се насладя на спокойствието, след което трескаво се впивам в устните на моя любим.
- Не мога да остана. И те моля да разбереш.
Гледаме се в очите. Болезнена нежност, примесена с тревога, разкъсва душата ми.
-Моите момчета ще се справят с тези глупости. Трябва да ми повярваш, Джулия!
- Аз вярвам. – припряно се съгласявам, вкопчвайки се в него. Но ти също ми вярвай. Паш, някой ден всичко ще се промени и ние ще можем да живеем заедно, без да се страхуваме от нищо и от никого. Но не сега. Докато Шатун е жив...
- Ако е жив. - казва той тихо.
Господи, чуй молитвите ми, накажи Ярослав за всичките му грехове! Дай му заслуженото, позволи ми да изкупя греховете си и да бъда щастлива ...
-Време е да тръгвам, Паш.
- Няма да те пусна. -Той блокира пътя ми към вратата.
Вдишай издишай.
-И двамата знаем, че си тръгвам така или иначе. - казвам тихо, гледайки в пода. - Обичам те, Паша, и трябва да ми вярваш. Но сега трябва да съм с него. Жив или мъртъв. Аз съм на куката му. Бягството ми само ще предизвика ненужни слухове сред хората от Шатун, ако е умрял, добре, ако е жив, ще ме накаже.
- Ще дойда с теб. - Бели умее да бъде упорит, грабвайки топло велурено яке.
-Паш…“ умолявам аз, клатейки глава.
- Ще го убия- лае той, ядосвайки се все повече и повече, и ме блъска назад. - това копеле чака дълго време за онзи свят. По-добре остани тук, веднага се връщам.
Безсмислено е, не можеш да го убедиш. Облегната безпомощно на стената, затварям уморените си, подути от сълзи очи. Тази вечер е фатална нощ. По дяволите, това е вторият път в живота ми, когато настъпва такава нощ ...

**********

Ароматът на кафе ме събужда. До зори не затворих очи, седях до прозореца в кухнята до седем и половина, но не дочаках Павел. Легнах само за няколко минути, дадох малко почивка на умореното си тяло и припаднах. Дойдох след време на себе си, потръпвайки и опитвайки се да избягам от лепкавата мрежа на кошмарите.Първото нещо, което направих , е да се огледам, повдигайки с мъка тежките си клепачи.
Слънцето грее приветливо през прозореца на хола, падналият сутринта сняг блести ослепително по клоните на брезите в двора и изведнъж усещам как лошите мисли, лошите предчувствия и нервното напрежение си отиват. Бели седи на облегалката за ръце на дивана и аз, забравил за сънливостта, се протягам към него. Пухкавото одеяло пада на пода и аз, оплитайки се в него с босите си крака, хващам любимия си за ръка.
- Пашка, къде беше цяла нощ? Почти си загубих ума! -С укор се нахвърлям върху него, изгаряйки от желание да го целуна.
Внимателно ме изправят на крака и ме побиват тръпки. Не помня как съм дошла тук и съм се съблякла, главата ми е замъглена. Паша ме завива с одеялото отново и ме притиска към себе си.
- Сериозно? Αз си по мислих, че си се почерпила с коняк и си заспала като мармот. Толкова много хъркаше, че чак се изплаших, когато влязох в хижата. И смърди на изпарения, като на обущар.
Той се усмихва подигравателно, а аз, неспособна да се ядосам, злобно се изкисках. Е, да, изпих чаша алкохол, така че е от нерви. И още се заяжда!
- Надявам се, че успя да изтичаш до тоалетната? Пътеката не е близка. – поддема в тон и жадно огледа лицето ми.

- Направо долетях до тук. Само си представи, в апартамента е тъмно, отваряш вратата и след малко чуваш мечешко хъркане и такива изпарения, че очите ти се насълзяват. На всеки шибаник ще му настръхнат косите, какво да кажа за мен.
-О, не лъжи, аз изобщо не хъркам!“ – възмущавам се, удряйки го с юмруци по раменете.
- Как хъркашсамооо!
- Спри! Познавам себе си!
-Просто не искаш да си признаеш. Между другото, хъркането не е най-големият ти грях, Юлка. Ти също пръцкаш насън!- Пашка се усмихва лукаво, избягвайки ударите ми.
- О, задник такъв! - Не мога да понасям такава явна лъжа и, изтръгвайки се от ръцете му, се въоръжавам с възглавница.
Най-накрая, след като спряхме да се забавляваме , отиваме в банята. Павел бързо се съблича, аз съм само по бельо и с радост улавям алчните погледи на моя любим. Колко хубаво е с него, сякаш се превръщам в същото момиче, безгрижно и изпълнено със светли надежди. Но безпокойството отново гризе душата ми.
- Паш, намери ли Шатун? - питам, тайно искайки да чуя, че всичко е свършило и Ярик никога няма да се върне, за да трови живота ни.
Белов ме гледа изпитателно и в очите му проблясва вина.
- Не, малката. Момчетата ми отидоха на всички места, където можеше да се скрие, провериха болници и морги, но без резултат. Този задник изчезна.
-Значи, не е сред мъртвите…“- казвам разочаровано, прехапвайки устни.
- Ще го намеря. -Павел обещава грубо и дръпва презрамките на сутиена ми. -Не се страхувай, Джулия. Ти си в безопасност. Само близки хора знаят за тази къща.Шатун няма да дойде тук. Винаги ще има едно от момчетата наоколо, докато не се справя с това копеле.
Много ми се иска да му повярвам, изтръгвам от себе си усмивка, но отвътре се разпростира тръпка. Ярослав не е толкова прост, той има интуицията на хищник и не е лесно да го хванеш. Особено ако е на дъното. Какво стои зад тази ужасна екзекуция в Капитолия? Кой имаше полза от смъртта на толкова хора или целта все пак беше Антон Марков?
Тревожните размишления неумолимо се стопяват под горещите ласки на Пол. Отпускам се, предавам се на силата на страстта, сега това е, от което имам нужда. Да съм обичана, нужна, да знам, че човекът, когото любя безумно, ще може да ме защити. Бели и аз имаме бъдеще и аз ще си пробия път за него със зъби, ако трябва.
Ярослав ме научи да вървя напред. Бих искал да му благодаря за този урок. И наистина се надявам, че ще произнеса пламенна реч на благодарност на гроба му, проронвайки подла фалшива сълза!
-Юлка, колко сладко миришеш... Ванилка... Луд съм по теб." - прошепва Пашка, целувайки врата ми със стон.
Замръзвам за момент. Спомням си думите на Шатун, той също обожаваше миризмата ми. Миризмата на моето тяло, не на парфюм. Често повтаряше, че съм като наркотик, привличаща, опасна и експлозивна. По дяволите, защо изобщо мисля за това копеле?!
- Какво не е наред? Не искаш секс? - мигновено реагира Белов, когато въздъхнах тихо и свих рамене, яростно прогонвайки мислите за Ярик.
-Нищо…“ Бързам да изгладя нажежилата се атмосфера и, принуждавайки го да се оттегли до стената с мраморни плочки и закачливо коленичих. - Липсваше ми-затвори очи.
С крива усмивка Пашка се подчинява,- момиче... луд съм по теб. - прошепва Пашка. С него мога да бъда естествена, да правя смели неща без никакво колебание и да въплъщавам различни фантазии в реалност. Не се срамувам от това, но след секс с Ярослав винаги се чувствах мръсна и измъчена.
За няколко минути ние с Павел сме извън сегашно време. Разбира се, аз не съм майстор на свирките и Шатун все ме ругаеше, но любимият ми харесва това, което правя с него. Членът му се втвърдява, кадифената главичка става гореща и мокра, а езикът ми коварно се движи около нея и по-нататък, по цялата дължина на стволът му. Тази игра ме възбужда. Няколко дузини мъчителни секунди дразня Пашка, взимам пенисът му в устата си, смуча, хапя, а той ръмжи дрезгаво, властно държейки главата ми.
Когато става непоносимо от остро желание, а между краката ми е мокро и лепкаво- се надигам от позата си на колене. Страстна целувка по устните на Пашка и се обръщам с гръб към него, допирам до членът му задните си части и леко се притискам към него.Сега е мой ред да се въртя и стена.
Не ползваме предпазни средства, знам със сигурност, че все още няма риск от забременяване. И, честно казано, не се страхувам от това. Не включвам дете в плановете си в следващите години, но ако се случи да забременея , няма да направя аборт. Бебе от любим човек е щастие и нищо друго.
Но Бели и аз вече можехме да имаме дъщеря ... Или син.
Изтощени от дивия секс, доволни, вземаме заедно душ, а след това закусваме с набързо направени сандвичи и кафе. Все пак закуската в началото на дванадесетия ден е нещо ново.
- По дяволите, трябва да отида до студиото. - спомням си с досада, гледайки дневника. - Днес е запис на предаване за сираци. Карам я така веднъж седмично. Това е едно от условията на договора.
Ти си моята телевизионна звезда. Белов намига и изтръсква цигара от кутията.
- Нещо такова. Засмях се горчиво, докато сядах на коленете му. - но не ми харесва. Всички тези красиви фрази, обещаната помощ на нещастните деца, уж участието в техните съдби, е показно. Игра за публиката, повишаване на рейтинга на канала. Всъщност там никой от поканените експерти не се интересува от сираците. Те се фукат от екрана, говорят гладко, а когато излязат от телевизионното студио, веднага забравят всичко казано.
- Светът като цяло по принцип е една голяма мръсна дупка. Какво, не знаеше ли?
- Това е мерзко...подло...гадно... - Прегръщам го за врата, с удоволствие се притискам към него. - Не искам да съм част от измамата, Пашка. Пука ми за тези деца. Бих могла да направя нещо за тях, ако имах възможност.
-Все още не можеш да го направиш сам. Тук имаме нужда от подкрепата на тези, които са начело на властта, плюс много пари. Ако се опиташ сама,просто..ще те смажат..Ей така просто...защото ще си различна от тях.-Павел гаси фаса си в пепелника и ме обгръща-. Обещай да ми се обадиш, когато имаш свободна минута. Ще ходим заедно в ателието, аз ще ходя на пазар с теб ако трябва, за да имаш винаги охрана с теб. И не излизай сама, разбираш ли? Докато не се справим с Шатун, опасността остава и аз физически не мога да съм постоянно наоколо. Веднага ще се обадя на Слав, можеш да му имаш сто процента доверие. Той е един от най-добрите ми хора. Бивш командос.
Хващам лицето му в ръцете си и облягам чело на челото му.
-Скъпа, не се тревожи за нищо. Слав няма да позволи да те наранят , сигурен съм.
Пръстите му обхващат ръцете ми, а аз питам дрезгаво:
- Как ме нарече?
- Скъпа. – повтаря с готовност, обсипвайки бузите, носа и устните ми с пърхащи целувки. Ти си ми любимата, запомни това. Ти само ти.
-А ти си моят любим мъж.
Колкото и да ми се иска да забравя за бизнеса, неохотно скачам от коленете му и се обръщам към вратата на кухнята.
- Паш, сега ще се обадя на моята приятелка- тя живее в моя апартамент. Е, това е, това не е моят апартамент ... Като цяло, имате ли нещо против тя да остане тук с нас? Притеснявам се за нея, Ярик я видя, можеш да очакваш всякакви мръсни трикове от него. А Валка, тя е...
-Дай ми адреса и ще я взема. – Белов прекъсва обърканата ми тирада, а аз му се усмихвам с благодарност.
Вече в двора се сещам, че трябва да посетя и сестра си. Ирка сигурно се притеснява защо не дойдох вчера. И батерията на мобилният, за късмет, се изтощи напълно , мога да зареждам само в студиото. По някаква причина в този момент не изпитвах много тревога за Иришка, твърдейки, че е на сигурно място. В рехабилитационния център се допускат само роднини, а персоналът е наясно, че Ирка няма никого в Москва- освен мен.
Вярно е това, което казват - хващаме се със задна дата. Това, в което съм убедена, същата вечер, в компанията на якият Слав, прекрачвайки прага на клиниката ...

************

Личната сестра, която наех, крие очи виновно и усещам как вътрешностите ми изстиват. Клиниката, в която се рехабилитира сестра ми, е елитна, всеки месец от сметката ми се удържа огромна сума. Но парите какво са , за Иринка не съжалявам за нищо. Не беше ли това целта ми? Отидох в столицата, за да печеля пари и да дам възможност на Ира да оцелее.
- Юлия Сергеевна, исках да ви се обадя. Честно казано! Но Марсеменовна каза, че сама ще разбере и ще реши проблема ... Господи, как може ... Оставих Ирина Сергеевна сама само за пет минути. Прости ми, моля те... Сега ще ме вкарат в затвора, нали? - бърбори непоследователно жената, кърши ръце, а на мен нещо ми се разбива в гърдите.
Хващам я за пълните рамене, леко разтърсвам Валентина и питам какво се е случило. Тя свежда поглед.
- Ирина беше отведена. Точно от двора никой нямаше време да погледне натам, когато онези двамата я натикаха в колата. Юлия Сергевна, скъпа, прости ми, за бога. Внукът ми се обади, излязох за малко, кой е знаел,че веднага ще се възползват... ...
- Видяхте ли поне марката на колата?
Нещастната жена се замисля, тогава лицето й се прояснява.

- Беше черна, голяма със затъмнени странични стъкла и номерът изглежда три шестици ... О, точно! И аз си помислих, че такива фигури не са добри, сатанински са.
Ярик, копеле! Лакеите му карат кола с тоя номер!
- Къде е управителят? – като изравних дъха си, гледам Валентина с очакване.
Тя маха към главната сграда и, безсилно сядайки на стъпалата на верандата, тихо ридае. Разбира се, тя не е пряка вина за случилото се, тук има охрана, как са допуснали отвличането? Няма да го оставя така. Но точно когато се канех да се втурна в чакалнята, чух зад гърба си уплашен вик на сестрата и смътно познат глас нареди:
-Нека не бъдем глупави, става ли? Ела с мен, ако искаш да видиш малката си сестра жива.
Обръщам се бавно. Не сгреших - един от хората на Шатун стои точно пред мен и лениво гони дъвка в устата си с език. Разбира се, не мога да поемам рискове, трябва да се подчинявам. Търся Слав с поглед, а той се приближава зад гърба на оня , притискайки дулото на пистолета между лопатките му.
-Тя няма да отиде никъде с теб. – Вячеслав ме поглежда мимолетно. - познаваш ли го
Кимам, преглъщайки. Трябва да запазим спокойствие, иначе ситуацията ще се обърне в неочаквана посока. Самоконтролът, това е важното сега.
-Всичко е наред“,- уверявам Слава, опитвайки се да говоря убедително. - приберете оръжието. Това е старият ми приятел. Трябва да отидем някъде с него.
Съзнателно пренебрегвам лакейската муцуна.
- Да,но ще дойда с вас. - възрази Слав, гледайки ни с недоверие. - Имам ясни инструкции, Юлия Сергеевна. Да съм на крачка от теб. А ти, слушай, качвай се в колата си и карай внимателно.
-Слав, казах ти. -Намесвам се прибързано, за да не разбере какво се е случило със сестра ми. - имаме с ... Този човек води разговор лице в лице. Чакай ме в колата.
Явно предложението ми не му харесва, но аз не давам външен признак на притеснение и човекът на Павел неохотно отстъпва крачка назад. Оръжието изчезва от ръцете му толкова бързо, сякаш е магьосник. Издавам конвулсивна въздишка и уверено следвам амбала. Сядам в един джип, чакам го да се метне зад волана и през зъби нареждам:
-Давай, не му давай шанс.
Очевидно желанието да с угоди на собственика пришпорва брата и SUV бързо излита, стремително се вие по алеята и се втурва към пътното платно с бясна скорост. Известно време Слав ни преследва, но спечелихме малка преднина. Скоро сребристата Toyota Rav вече не се появява на хоризонта.
Изваждам телефона си, спомням си с досада, че батерията е изтощена и ругая, натискайки го в облегалката на шофьорската седалка:
- Набери Ярослав, искам да говоря с него.
Той е в приповдигнато настроение и веднага изпълнява молбата ми. Сочи пръст към екрана на един измамен iPhone, протяга го към мен и пита с усмивка:
- Кой беше това? Имате охрана, нали?
- Не е твоя работа. - отсякох аз, ядосано се извърнах към прозореца. - гледайте пътя и не задавайте излишни въпроси, не ви се плаща за това!
- Разбрах. - отговаря той саркастично.
Козелът Ярик не отговаря на телефона и това ме вбесява. Отхвърляйки обаждането, барабаня с ръце по коленете си. Ако този изрод обиди Иришка, ще го погреба жив! Шегите свършиха, няма вече послушна Жулиета, а тази нова аз съм способна на всичко. Стига Шатун ми е разсипвал нервите и психиката. Пашка е прав, време е да сменим приоритетите.
От оглушителната рок музика трепвам. „Шеф-“ се показва на дисплея на мобилния телефон откраднат от някого и аз веднага щраквам върху притурката.
-Какво имаш там, Ник? Тя с теб ли е?
- С него. – изплюх аз, кипяща от вулкан омраза, ярост и нетърпение. - и там се озоваваш, мръсник, ако нещо се случи със сестра ми, мога да гарантирам. В гората в безименен гроб!
Смехът на Шатун ми лази по нервите.
И аз се радвам да те чуя. И защо крещиш, бе? Не се ли радваш, че съм в добро здраве?
- Колко се радвам аз си знам... - ядосвам се повече. – Така послушна Джулиет вече я няма и тази нова аз съм способна на всичко.. - ядосвам се все повече. - Толкова се радвам, че съм готова да те удуша в ръцете си.
- Така си помислих. - казва той невъзмутимо. - чакахме те. Имаш страхотна сестра, Джулиет. Не толкова красива като теб, но и сладка. Можеше да ни запознаеш по-рано. Не сме непознати един на друг, нали?
- Дай й телефона. — настоявам, скърцайки със зъби. Искам да се уверя, че тя е добре!
- Един момент, любов моя.
Минават няколко мъчителни секунди, които отнемат години от живота ми. Накрая се чува шумолене и веселият глас на Иришка възкликва:
- Юлия, здравей! Изненадата беше успешна, благодаря. Това е просто страхотно място, реката е наблизо, въздухът е чист, а годеникът ти е толкова учтив. Защо не ми каза за него? Аз, като твоя единствена сестра, трябва да знам за всичко, което се случва с теб.
Облегнах се назад с облекчение.
- Ир, къде си? Внимавам да не събудя нейните подозрения.
И така, Ярослав й е представил някаква легенда, завел я е, вероятно, в селската си къща. Познати улици минават през прозореца и джипът се обръща по маршрута, зададен от навигатора. Точно така, отиваме в Чертаново, където Шатун има вила.
- Значи на гости при Ярослав. Чакаме ви
- Ще се върна веднага. Слушай, сестричке... - бегъл поглед към амбала. - Не се тревожи за нищо, става ли? Лекарят ти предписа много чист въздух, затова помолих Ярик да те изведе извън града. Имате ли лекарства?
- Да, годеникът ти взе всичко необходимо. Юлия, много се радвам за теб! Той е страхотен.
Затварям очи и броя наум до десет. Само тези, които не познават Шатун отблизо, го харесват. Но той може да навреди на Иринка, иначе този цирк няма да го устройва. По дяволите, дори нямам план за действие! И Бели със сигурност се ядосва и се гърчи при мисълта,че доброволно влязох в капана, от който искаше да ме спаси.
Но безопасността на сестра ми беше застрашена, нямах избор.

********

На лицето на Ярослав е невъзможно да се прочете нещо и това ме лишава от увереността ми.Без съмнение той е ядосан и няма да успее както и да се надява да реши проблемите, възникнали в света. Все пак ще трябва да приема условията, защото козът е в неговия ръкав. Няма да рискувам живота на Ира и той добре осъзнава това. Полагайки усилия върху себе си, приближавам Шатун с безразличен поглед. Тишината се проточи, но не мога да намеря думите. Трябва да взема решение за тактиката си на поведение. Ще го ритна и последствията ще бъдат непредвидими. Първо за сестра ми.
За известно време очите ни се срещат в кръстосан огън. Ярослав разбира, че се вълнувам, но вижда и страха ми. За себе си не се страхувам, той няма да ме убие, добре, може би ще ме бие за неподчинение, но да ме удариш и да ме принудиш да се подчиняваш с помощта на Ириша е лесно.
- Искам да видя Ирина. – гласът ми е дрезгав и това ме ядосва.
Но уж щях да остана независима и да дам да се разбере на Ярик, че той вече няма власт над мен. Той извива устни, рязко замахва с ръка и аз неволно се отдръпвам. Така че, все едно, той ще ме удари. Дланта обаче замръзва на сантиметър от лицето ми и тогава разтворените пръсти бавно лягат върху бузата ми. Погали я , както преди, очертавайки контура на устните .
Издишвам шумно.

- И това ли е? Искаш ли например да ме помолиш за прошка за непристойното ти бягство?
А? Имаш ли представа какво можех да наредя да ти направят, Джулиет? - мърмори любовникът ми, леко стискайки брадичката ми.
Какво има за гадаене! Всичко, защото сега отново съм в пълната му власт. Обзета от желание да плюя в елегантната му красива муцуна или да се вкопчи с ноктите си и да разкъсам кожата му до кървави следи. Вместо това припряно скрих ръце зад гърба си, преплитайки болезнено пръсти.
- Да застана ли на колене? Вие, Ярослав Николаевич, обичате да унижавате жените си. Такава е вашата специална любов. -Поклащам глава предизвикателно.
За миг, който продължава цяла вечност, Ярик ме пронизва с очи и, ухилен, плавно плъзга длан от брадичката към гърлото. Клепачите ми са сведени. Това е любимият му номер - да стиска за гърлото, един вид физически и психологически натиск. Но по някаква причина сега не чувствам болка, върховете на пръстите му се движат по врата, нежно, необичайно спретнато, сякаш изследват. Те замръзват на гърдите, галят роклята под разкопчаното топло палто.
- Не е лоша идея, между другото. Е, кучко, предполагам, че е тръпка да те чукат в задника, а? Отначало се преструваше на невинна, но попадна под Бели, веднага щом той ти помаха. Твар!- шепне той в ухото ми, горещо обливащо се с накъсани вдишвания и къси издишвания. - Хайде, застани на четири крака, Жулиета, и ще те чукам а ла кучешки стил. Нека разберем кой от двама ни е по-готин, аз или твоят издънка. Изобщо ли не ти липсвах? Е, помня как стенеше, колко ненаситно искаше още. Е, липсвах ли ти?
Отговарям бавно. Кой знае?-Ако кажа „не“, той ще побеснее, а ако се преструвам на покорна, отново приемайки правилата на старата игра, това само ще го стимулира. Задънена улица, от която няма изход.
Междувременно алчните ласки на Шатун стават все по-настойчиви, той вече е вдигнал полите на роклята ми, изобщо не се смущава от пазача на вратата. Той изглежда като идол, стои мирно, втренчен в стената. За момент, долавяйки движението на Ярослав към амбала, се свивам от страх. Този изрод няма ли да си вземе през ума да се забавлява, като нареди на лакея си да ме чука?
Но не. След като дрезгаво нареди на човека да си тръгне, той ме бута на дивана, принуждава ме да се отпусна и се обляга отгоре. Мирише на изпарения от коняк и дишам повърхностно.
- Какво, как събра смелост, как? - мърмори ядосано Шатун, грубо стискайки гърдите ми. – Реши да покажеш характер? Харесва ми. Още по-интересно е, любов моя. Понякога е добре да променяш начина си на игра, нали? Хайде, не бъди слабохарактерна играчка, съпротивлявай се, крещи, драскай! Това ме възбужда по дяволите.
Това е, което той е намислил. Просто изнасилване, след което лесно да го отпише като взаимноизгодна игра. Той знае, копеле, че няма да се съглася повече доброволно да спя с него, въпреки отвличането на сестра ми. Той със сигурност знае, че съм била с Бели и сега се забавлява с наранената ми гордост.
- Първо ме заведи при Ира. - твърдо повтарям, без да се опитвам да го изхвърля.
Осъзнавайки, че нямам намерение да се съпротивлявам на принудата да правя секс, Ярослав ме оставя на мира. Да лежиш разперена, с вдигната рокля, разбира се, е унизително, но призовавам цялата си воля. Той стои вяло дълго време, гледайки тялото ми, но, без да чака поне някакви признаци на желание , в ярост грабва отворена бутилка коняк от пода.
Пие от бутилката, лакомо, задавяйки се, докато кислородът в белите му дробове свърши, след което изръмжава с усмивка:
— И ти си се променила, Джулиет. Наточила си зъбите си. Много добре.
- Казвам се Юлия. – изричам аз с равен глас и като ставам, оправям дрехите си.

Това е Павлуша, по някакъв начин, той ли те научи да бъдеш нахална? – присвива пиянски очи Ярослав, заобикаляйки ме.Сърцето тупти под ребрата и започва да бие на части.
- Винаги съм бил такава. Ти беше този, който се опита да промени характера ми. Известно време просто си играех заедно с теб, защото нямах друг избор. Сега пък го правя за сестра ми.
След като изпразни бутилката, Ярик небрежно я хвърля на дивана. Приближавайки се към мен отзад, със сдържана ярост той прошепва:
-Само ако знаеше, мръсна уличнице, какво искам да ти направя!“ Би си прехапала езика, гнусна уличнице!

Игнорирам обидите, това е обичайният му начин на общуване с мен. Усмихвам се тихо, все още гледайки в пода.

- Знам, Ярослав Николаевич. Но трябва да решите откъде да започнете. Бийте ме до смърт и след това ме чукайте във всички дупки, или обратното, първо ме чукайте и после ме бийте. Права съм нали? Вярно, няма да ти хареса много, ако стена от болка, а не от секса.
-Мислиш ли, че си ме изучила толкова добре? - той внезапно сменя яростта си със спокойно недоволство. - най-умната си, нали? Накратко ... Точно сега ще те отведат при сестра ти, но виж, не говори много там. Разбира се, ще те гледат, ако подхвърлиш някоя хитрост, ще пусна твоята Ирка да обикаля момчетата. Ако оцелеете, тогава и двете ще бъдете свободни. Ако тя умре, добре, но ти ще си виновна. Ясно ли е оформлението?
Господи, какъв задник е... Но не се съмнявам, че това не са празни заплахи. Шатун никога не хвърля думи на вятъра.
- Да – потвърждавам накратко, улавяйки изпълнения му с презрение, омраза и похот поглед.
- И по-нататък... - още нещо... - лицето му е толкова близо до моето, че вече е невъзможно да не вдишвам отвратителната миризма на изпарения. - Ако се опиташ да се свържеш с Бели, момчетата ще прецакат и теб, и сестра ти. Удоволствие, ще е честно казано, така-така. Всички момчета са яки побойници, жадни за жени. Значи знаеш, не си глупава. Добре? Схвана ли всичко?

- Напълно!. – ядосано отсякох аз и му се усмихнах предизвикателно.
Но за Ярослав не е достатъчно. Грубо, властно, агресивно, той впива устни в устните ми, сякаш изгаря от мерак..., но съм непреклонна. По дяволите, той ще спечели лесна победа! Нека да страда, копеле мръсно.
Избутвайки ме, той вика пазача. Казва му да ме заведе при сестра ми и най-накрая мога да дишам. Изглежда, че отново съм потънала в калта, тялото ме сърби, спомняйки си отвратителните ласки на садист и развратник, а устните ми горят и имат горчив вкус. Кога на небето ще се вслушат в молитвите ми и ще видя този нахалник Ярик в ковчег?!

***

Гледайки моята спяща сестра, се усмихвам тъжно. Трябваше да я лъжа много и отвратително, да опиша колко съм щастлива с Ярик, как мечтая за сватбата ни с него. Ирка вярваше, искрено се радваше за мен и правеше планове за бъдещето. За това колко скоро тя най-накрая ще се възстанови, ще отпразнуваме брака ми, тя ще си намери работа в Москва и ще живеем щастливо отсега-нататък..
По дяволите, едва сдържах сълзите си. Нямам светло бъдеще. Самият аз доброволно паднах в поставения капан и той се затвори с трясък. Докато Шатун е жив, няма да се измъкна от него и не се знае как ще се развие всичко сега. Той няма да ме пусне. И аз ще се опитам да излъжа - той ще изпълни заканите си, няма да го повтори два пъти.
Безопасността на Ирка зависи от мен. Като живота на Белия.
Оставяйки нощната лампа включена, излизам от спалнята. Иришка е настанена в луксозна вила, построена точно на мястото, има собствена прислуга, медицинска сестра и всичко необходимо за рехабилитация. Вентилатор, скъпи лекарства, квалифициран лекар. Парите и властта решават всичко. Α Ярослав има изобилие и от двете.
Нощта премина сравнително спокойно. Дълго време не затворих очи, напрегнато чакайки появата на Ярослав, но той, очевидно, щедро ми даде няколко часа спокойствие. Телефонът ми, разбира се, ми беше отнет. Да, той е разреден, но си струва да го свържете към мрежата и Ярик със сигурност ще провери всички входящи обаждания и SMS. Ами ако мобилният номер може да се използва за изчисляване на местоположението на обаждащия се?
Общо взето сутринта пак съм на нокти. Тревогата за Павел ме разяжда отвътре, така че нямам апетит, а на закуска бавно чопля в чинията си. От бекона даже ми прилошава, но за да не се ядоса любовникът ми, успявам някак си да хапна нещо.В стомахът ми се настанява тежка буца.
Затова пък от любимото ми капучино-има в изобилие. След като пресуших чашата, се чувствам малко по-добре и улавям изпитателния поглед на Шатун. Днес той изглежда страхотно, сякаш не е пил алкохол вчера. Стилно сако пасва на широките рамене, синя риза е в хармония с цвета на очите, косата е прибрана на опашка.Не човек, а мечта. Мечтата на глупавите провинциални кокошки, които се хвърлят върху ярката черупка, без да подозират, че вътре има гнилоч.
-Звънят ти от рано сутринта. – уведомява ме деловито той, подавайки ми мобилния си телефон.
Не бързам да го взема. Нещо в това показно спокойствие е досадно.
Твоят т приятел се чуди къде си?. - продължава Ярослав, поставяйки телефона до ръката ми на масата. Трябваше да се обадиш, нали? И Павлуша те търси. Леле, колко пропуснати. Някак си не е добре, Джулиет. Водиш човека за носа, играеш си с него. Хайде, свърши с това. Обади му се, кажи истината. Това положение започва да ме изнервя и ти знаеш че, ако съм нервен, не се контролирам.
-Каква истина да му кажа? – уточнява предпазливо недоумяващо.
Той сериозно ли иска Пашка да знае за отвличането на Ира и как съм се жертвала за нея? Това си е чисто самоубийство за Ярик!
- Как - каква? — чуди се изкуствено той, намазвайки тоста си с конфитюр от ябълки. - кажи му, че си уморена от него, играла си си достатъчно, отмъстила си за предателството и сега го оставяш да върви по дяволите и да спре да те преследва. И се опитай да обясниш разбираемо, любов моя. Не забравяй, че моминската чест на сестра ти и животът на твоят Павлуша зависят от актьорските ти умения.
- Какво, последния път не се получи да го убиеш, така че реши да промениш тактиката ?! Да провокираш Паша, така че той самият да се натъкне на заблуден куршум по време на разправа? - изсъсквам аз, изпитвайки изгаряща омраза към седящия отсреща изрод.
- Бъди тиха. — съветва той спокойно, отхапвайки от тоста . Няма да напуснеш къщата без Дан, от сега нататък той е твоята сянка. И не забравяй за Ирка, ако сбъркаш някъде, ще наредя на момчетата да се забавляват с нея. Те ще го направят , бъди сигурна, момичето е хубаво, а те ще са само щастливи.
Трябва да се сдържам, да не изказвам на Шатун всички онези „нежни“ думи, които ми се въртят на езика. Грабвам мобилния си телефон, търся номера на любимия в описанието и мислено си давам инсталация, щраквам върху притурката за повикване. За по-малко от година за втори път губя човек, без който просто не мога да си представя живота си.

***



***

Казват, че всичко има граници, дори и човешкото страдание. Този, който излезе с тази "истина", вероятно никога не е минавал през кръговете на ада, които се паднаха на моята съдба. Оттогава животът ми стана непоносим. Не можех да изляза без моя шпионин, този як, като бик, човек ме следваше навсякъде. Чакаше под вратата не само в студиото на телевизионния канал, но и в тоалетната, спокойно седеше на фотьойл близо до пробната, докато пробвах тоалети, в кафенето , у дома - както Шатун нареди, Денис се обърна в моята сянка.
След един запомнящ се телефонен разговор, Павел вече не търсеше среща с мен. Дали той повярва на откровената лъжа, че просто искам отмъщение? Или се престори, че вярва, и сега чакаше удобен случай да ме избави от лапите на Ярослав?
Не знам отговора. И може би, знаейки възможностите на моя любовник, като вземем предвид заплахите, които изобщо не бяха празни приказки, бих предпочел първото. По-добре е да изчакаме, да се подчинявам , доживявайки до желания ден на триумф, когато смъртта най-накрая намери Шатун, отколкото да загубя Бели завинаги. И този път наистина...

***

В новогодишната нощ, без празнично настроение, се събуждам по-късно от обикновено. Около десет сутринта пред прозорците се вихрят снежни люспи. В имението е тихо, но тишината е измамна. Веднага щом сляза долу, виждам или охранител, който седи на компютъра, или Ярик, който по навик чете вестник. И, разбира се, в ръцете си ще има неизменна криминална хроника, а до него, на малка масичка, димяща чаша еспресо и любимите му пури.
Отказах да украся елхата, но Ярослав не настоя. През последните седмици изобщо рядко ми повишава тон и се държи все едно нищо не се е случило. Симулирана семейна идилия, по дяволите! Отвратително фалшив.
Наметнах копринен пеньоар върху бельото си, събрах косата си на кок, тръгвам нагоре по стълбите. Иришка още спи, не искам да я безпокоя. Тя бързо се възстановява и това е единственият лъч светлина в моето тъмно царство. Със сигурност ще измисля как да измъкна и двете от капана, да скрия сестра си там, където Шатун не може да я намери, и аз да изчезна. Но сега е невъзможно да организирам бягство и да разкрия истината на Ирка, това е твърде рисковано, защото тя трябва да оздравее напълно , а без лекарства и грижите на медицинска сестра, тя няма да оцелее.
Хващам упорития поглед на Денис. Охранителят излиза от кухнята и допива горещия си чай в движение. Той не признава кафето и ме съветва да не се увличам, за да не си разваля тена. Грижовен звяр...
- Ярослав Николаевич ви помоли да го изчакате. - уведомява ме гардът с равен тон и това изобщо не звучи като обяснение, а като завоалирана заповед.
Изсумтях и, без да му обръщам внимание, отидох в банята. Заключвам се там, лежа дълго време в ароматна ванилова пяна, отпивайки мартини с лед. Не ме интересува какви са плановете на Ярик за днес, ако беше по моя воля, нямаше да си показвам носа от вкъщи. За първи път най-обичаният празник ме оставя безразлична и от това ми горчи на душата.
Преди година цялото семейство весело украсихме елха, не изкуствена, а истинска, от гората. Мама приготви вечеря , Ирка подреди къщата, а ние с Валка се разхождахме из двора, тайно споделяйки мечтите си. Изглежда, че това щастливо време е потънало в забрава, а на сегашният кошмар не му се вижда краят.
Треперейки , излизам от охладената вода, а след това ми се завива свят. Успявам да се хвана за стените на ваната, за да не се строполя по нос на хлъзгавия под, поемам дълбоко въздух. Сигурно е заради алкохола. Ярик често се кълне, че пиенето в банята е вредно и сега разбирам, че това е и опасно.
Притеснено е копелето или какво? Страхува се, че ще заспя и ще се удавя?
Когато се почувствам по-добре, се увивам в топъл халат до петите и излизам в коридора. Денис, сочещ с пръст към екрана на мобилния си телефон, подпира отсрещната стена със стокилограмовото си туловище– Ярик пристигна ли? — питам, гледайки дисплея с презрение.
Както обикновено, той гледа загорели момичета в оскъдни бански костюми. Вероятно е развълнуван, а след това мастурбира в уединен ъгъл, изродът! Любопитно, но аз като жена дали го привличам? Изведнъж ми хрумва напълно луда, но натрапчива мисъл.
- Не. Ще се забави. - кратко отговаря той , изключвайки телефона.
Сякаш случайно докосвам бедрото му, докато халатът ми се отваря. Смутено стягам колана си, поглеждам под око пазача и за моя радост забелязвам, че е объркан.
- Слушай, Дан... - "озарява" ме изведнъж, - да изпием по чаша шампанско? За отиващата си стара година.
- Не е позволено. - въздъхва той, откъсвайки с мъка алчния си поглед от гърдите ми.
- О хайде-! Махвам с ръка и го хващам за неговата.-Страхувате ли се от Ярик? Едва ли ще познае, че сте пили, но петдесет грама вино няма да ви напие!
- За да ме събориш и един литър не стига. – самохвално казва Денис, явно губейки позиции, и неохотно ме последва в кухнята.
– Мислех, че спортистите не ползват алкохол. - уж забравяйки, че той няма нищо общо със спорта, нарочно се учудвам.
- Значи спортистите, а аз съм бивш командос.
– И това е правилно. Защо работите за бандитите? Нямаше друга, свястна работа ли?
Той вдига рамене.
- Един приятел ме запозна с Ярослав. Каза, че търси надежден човек, да си държи устата и да прави каквото му кажат. С оръжие И Аз съм отличен в битките, научиха ме да се защитавам, а по това време имах остра нужда от пари. Не исках като охранител в частна охранителна фирма. Плащат стотинки. Е, съгласих се.
- Прав си, нещо, но Шатун има пари. И купуват всичко. Дори преданост.
- Не не е- факт.- Дан протестира, поклащайки глава. –винаги има кой да плати повече. Не можете да купите преданост и любов за никакви пари, Юлия Сергеевна.
Кимам в знак на съгласие. Изваждам кубчета лед и бутилка Дом Периньон от хладилника. Хвърляйки бързи погледи към мен и през прозореца, Дан остави две чаши на масата. Какво, козата, клъвна стръвта? Изпълнена съм с нетърпелива радост, но нещата не трябва да се прибързват. Нека действаме внимателно, за да не изплашим жертвата.
Шампанското е отлично, тук не може да се спори. Шатун не купува евтини неща, лош алкохол и стари коли. Той има всичко на най-високо ниво, не напразно ловците на големи пари винаги се въртят наоколо. Фактът, че той не ми остава верен, го осъзнавам отдавна. Това копеле се чука наляво и надясно редовно, но изпитва някаква нездравословна любов към мен. Аз съм основният му трофей. Неговата играчка. Неговата лична курва. Той гордо ме показва на приятелите си, влачи ме на различни партита и срещи с бизнес партньори, сякаш иска да покаже на целия свят, казват, ето я, моята жена, моето безумно скъпо, но приятно удоволствие.
- Не си женен, нали?
- Защо така реши? -Дан повдига вежди, не без съжаление оставя изплакнатите чаши на рафта.
- Каква жена ще търпи, ако мъжът й пази друга ден и нощ?
Той се колебае да отговори, а аз не настоявам за откровеност. Седнах на перваза на прозореца, кръстосвам крака, знаейки много добре, че бедрото ми ще бъде открито. Пуша, но като влиза димът започнах силно да кашлям.. Какво по дяволите! Цигарите са ми любими, тънки, с вкус на мента. Но по някаква причина в устата ми стана отвратително, преглъщам лепкава слюнка и с отвращение хвърлям угасената цигара в пепелника.
— Чувствате ли се зле, Юлия Сергеевна? – пита съчувствено Денис, като ми протяга чаша вода.
– Не разбирам какво ми става… ще отида да си легна. - отблъсквайки ръката му, ставам на крака и дръпвам подгъва. – ще ме придружиш ,ли до горе? Нещо ми замайва главата.
Докато се качваме , ми хрумва още една странна мисъл. В крайна сметка Денис, изглежда, не е такъв задник, той е съвсем нормален човек. Уравновесен, сдържан, държи се неизменно учтиво, говори ми с уважение. Никога не беше груб, никога не се опитваше да разпусне ръцете си. Да, и красив, висок, атлетичен рус със зелени очи. Вярно, той, като потенциален любовник, не ме привлича.Пашка ужасно много ми липсва. Обичам го до лудост.
След като ме сложи да си легна, Дан избяга, но мога да уловя едва прикритото възхищение в очите му, докато се обръща на прага. Може би има смисъл да поема риск, да изпълни това, което умът ми измисли? Да се увъртя около Дан, да го накарам да се влюби в мен и след това, като съм подготвила почвата, да му внуша, че няма да можем да бъдем заедно, докато Ярослав е жив. Рискът е много голям, но както се казва в любимата ми поговорка, само този, който се страхува да рискува, не пие шампанско.
- Да, Юлия ... - изведнъж казва Денис, толкова тихо, че едва чувам: - не съм женен.

***

-За глупак ли ме взимаш?
Вдигам очи от коленете си, гледайки Ярослав с недоумение. Музиката свири тихо в колата, колкото и да е странно, но въпреки цялата си гангстерска природа Шатун предпочита класиката. Не можеш да му откажеш изтънчен музикален вкус. Да, и в много други отношения той е доста образован и отново изпитвам леко съжаление. Ако имаше по-мек характер, може би дори щях да се интересувам от него.
Въпреки че не. Чувството, което Павел събуди в мен, никога не би докоснало Ярик. Любовта е непредсказуема, неподвластна на нас. Защо обичаме едни и сме безразлични към други? От векове хората се опитват да разгадаят този мистериозен феномен, но досега не са разбрали причината.
- За какво говориш? - искрено се учудвам, чудейки се каква муха пак е ухапала любимия ми.
- Реши да завъртиш Дан зад гърба ми? Цял ден ходи, сякаш не е на себе си, гледа в твоята посока замислено. Забрави. Няма да се получи , Жулиета, той е интелигентен човек, той знае, че няма да толерирам предателство. Решиш ли да му влезеш в гащите, запомни - ще го убия.
Това е! Така планът ми се оказа загуба на време и усилия. Може би трябва да се откажа от идеята, защото не искам да нося отговорност за друга смърт. И Ярослав ще направи каквото каже. Без съмнение.
- Ти си параноик-. Смея се, гледайки през прозореца. - време е да си лекуваш нервите. Навсякъде виждаш това, което го няма.
Играта с огъня е опасна, но ако сега се гърча и оправдавам, това ще събуди подозрение. Тактиката, която съм избрал е правилна, многократно съм се убеждавал, че подобно поведение е по-ефективно. Шатун е проницателен, трудно е да го излъжеш. Така че, когато изпитвам зле прикрито презрение към него, той ми вярва.
- Не се преструвай, момиче. – ядосва се той, удряйки с ръце кожената седалка между нас. - и не смей да се извръщаш , когато се обърна към теб, ами ме гледай право в очите.

Изпълнявам неохотно заповеди. Лицето на Ярослав е покрито с червени петна, истинско признак на предстояща ярост. Шофьорът зад волана не се намесва в разговора, но, сигурен съм, улавя всяка дума. Заобиколени от Ярик, добре тренирани бикове са готови да сложат главите си на дъската за рязане за него. Лоялни кучета.
Ревнува ли ме от Денис? Позволявам си да се усмихна леко и докосвам китката на любовника си с ръка.
Докосването потиска гнева му, той покрива пръстите ми със своите и ги стиска силно.
— Далеч не съм идиот, Джулиет. Не ме провокирай, знаеш какво ще стане. Съжали се над човека.
- Откога Ярослав Николаевич Шатун започна да проявява човечност? Спомням си, че не толкова отдавна бях свидетел на клането на онзи нещастен селянин, чийто труп беше затрупан под тонове пясък. Или може би си забравили за експлозията, която почти уби този, който се осмели да пресече пътя ти?
Той ме дръпва рязко и ръката му стиска гърлото ми. Напразно, разбира се, намеквам за опитът за убийството на Пашка, но изкушението беше много голямо. Боли, въздухът ми не достига , а Шатун стиска пръстите си все повече и повече, явно надявайки се, че ще започна да моля за прошка. Не чакай! Край с лицемерието, нека знае, че не ме е страх от него.
-За какво, кучко, продължаваш да страдаш за него?“ – изсъска яростно Ярослав, пръскайки слюнка. Мислиш ли, че съм сляп и не забелязвам как си се променила? Така че, запомни, скъпа, запомни добре! Ако се опиташ да го срещнеш, ще го убия бавно. Така бавно, докато не изкрещи за милост. Ще го нарежа на малки парчета. Ще издълбая името ти в сърцето му и тогава ще изтръгна по дяволите това сърце. И ще нахраня кучетата си.
Нищо ново... Всеки ден е едно и също. Заплахи, заплахи и още заплахи. Изведнъж ми хрумва мисълта, че Шатун просто се страхува от Павел. Сега той осъзнава, че възмездието е близо и неизбежно. Не след дълго . Сега той осъзнава, че възмездието е близо и неизбежно. Не му оставаше дълго да живее. Дори Бели да вярваше, че просто му отмъщавам, той имаше двойна причина да се отърве от Ярослав.
Колата забавя край търговския център срещу бижутерския магазин. Ярик ме освобождава и най-накрая мога да дишам. Сякаш нищо не се е случило, Шатун излиза от салона, галантно отваря вратата пред мен и ми подава ръка. След като се загръщам в палтото си, излизам в мразовития ден. Накратко подхвърляйки шофьора: „чакай“, Ярик ме превежда през пътя. Добре поддържана продавачка ни поздравява, сякаш сме отвъдморски гости, притеснено поставя огромна колекция от нови бижута на тезгяха и, като се усмихва дежурно, се разкъсва да описва достойнствата на стоките.Небрежно изваждайки невероятно красиво колие от кутията, Ярик го пробва на врата ми. Диамантите блестят нежно в приглушената светлина на полилеите и усещам само студ. Не от камъните, а е вътре в мен, отново окова сърцето ми с лед.
- Как ги чувстваш? - пита Ярослав, обръщайки ме към огледалото.
В отражението се вижда безумно привлекателно, стилно облечено момиче. Не съм аз, тази Юлия, която гледа от огледалото като бездушна кучка. Не я интересува колко хилядарки дава Ярик за цацките. И истинската Джулия докосва с трепет колието, много добре си спомня, че трябва да играе роля. Всеки ценен подарък от Шатун е още един залог към касичката на моето бъдеще.
- Тежки. - Отхвърлям предложеното и го връщам на изпадналата в беда продавачка.

- Имаме и това. - бърза тя, за да не пропусне клиента, и изважда нещо невъобразимо блестящо изпод тезгяха,сияещо, умопомрачително. - Това е от последната колекция на Лора Райн. В един екземпляр.
Разбира се, чувала съм много за Лора. Тя е най-известният бижутер в страната, нейните бижута нямат аналози и се установяват само в ръцете на онези, които могат да се разделят с баснословни пари в името на любимата си жена. Ярик, без да поглежда огърлицата, изцяло изтъкана от безтегловни златни кленови листа, изрязани с разпръснати малки диамантени висулки- изважда портмоне, плътно натъпкано с банкноти.
Той не се интересува от обявената цена, той брои долари и след като открие недостиг, подава на момичето банкова карта. Тя набутва калъфа в чантата ми и напускаме магазина под откровено завистливите погледи на продавачката.
Това е моят новогодишен подарък . Трябва да си избера рокля, утре ще празнуваме в Гранд хотел. В кръга на близките му хора.
- Всъщност подаръците за Нова година обикновено се оставят под елхата.
– Глупости. - възразява Ярослав, влачейки ме към търговския център. - Потърси нещо за сестра си.Трябва да подкрепя нейното мнение за мен.
И е изкушаващо да извикам, че свободата би била най-безценният дар за нас с Ирка. Но аз мълчаливо кимам. Ще й купя куп скъпи дрехи, козметика и красиво бельо. Ако моят покровител е щедър, нека купонясваме с пълна сила.
Докато нарочно бавно избирам тоалети за Иринка, телефонът на Ярослав звъни. След като ми направи знак, че чака отвън, той бързо излезе и аз се почувствах облекчена. Пазаруването не носи особено удоволствие. Сега, ако дойда тук с Пашка ...
- Джулия!
Без да очаквам да чуя до болка познат глас, изтръпвам. Белов пресича залата и очите ни се сблъскват. По дяволите, какво да правя? Глупаво е да бягаш пред очите на десетки посетители, но е и опасно да се срещаш с любимия човек. Свързващият прът може да се върне във всеки момент и тогава ... Разбира се, той няма да стреля тук, но не мога да го ядосвам. Той има връзки, лесно ще нареди на някой от биковете си да намери Павел и аз вече няма да мога да го спася. Павел е жив само защото приех условията на Шатун.
-Джули, почакай. Трябва да поговорим.
Свалям нервно ръката на Пашка от рамото си и той се мръщи. Моля те остави ме. Правя всичко възможно да го накарам да разбере, но безуспешно. Отчаяно съм привлечена от него, по тялото ми преминават тръпки. Разглеждам го жадно, изнемогвайки от желание да го прегърна.
-Нямам време, Паша. - хладно отсичам , търсейки начини за отстъпление.
-Дай ми няколко минути. Тук е шумно, да отидем при моя...
- Не!- Крещя, без да ми пука, че вече ни забелязват. - напусни. Всичко е казано. Не е нужно да ме следваш.
Очите му се присвиват.
- Значи си била сериозна тогава-по мобилният?Искаше да ми отмъстиш? Джулия, не вярвам.
Оглеждам се. Ярослав е на верандата, пуши и все още говори по телефона.
- Няма да обяснявам нищо. Махай се! Как да го убедя? Н е се унижавай, Паша, това е излишно. Нямам нужда от теб ще се женя.– избухнах безмислено и усещам как цветът изпълва бузите ми. Белов е в ступор, оглежда се разсеяно, след което се ухилва. Недоверчив, зъл.
- За кого, ако не е тайна? Не е ли за Шатун?
- Да! – кипя от мъка и още нещо, потвърждавам и по някаква причина изваждам кутията с подаръка. - Ето, купи ми това за годежа. Знаеш ли колко струва? Мислиш ли, че щеше да харчи пари, ако нямахме сериозни намерения?!
Павел претегля кутията в дланта си, поглежда под капака.
-Сигурен съм, че не са евтини неща. Само, Юлия, струва ми се, че на момичето се дава годежен пръстен за годеж.
Пъхам подаръка в торбата, пускам го и в същото време ние с Белов се навеждаме едновременно .Хваща дясната ми ръка и ухилен отново казва:
- Ти не носиш пръстен, нали? Обикновено булките гордо се кичат с него. Или може би няма пръстен, а? Шатун изобщо знае ли, че го искаш за съпруг?
- Не те засяга!- Изсъсквам и, отблъсквайки ръката му, буквално бягам.
Треперя, дишам неравномерно. Излизам бурно от магазина, едва не събарям една жена. Втурвам се към Ярик, завличам го до джипа и той раздразнено отхвърля обаждането. Гаденето се появява отново , бих искал да отпия глътка нещо освежаващо. Сядаме на задната седалка.
- Какво става с теб? - недоумява любимият ми. - Някак си блед.
- Нещо не е наред с мен. Искам да си легна. Да се прибираме.
Неспособна да устоя, все още гледам през задния прозорец. Въздъхвам разочаровано - не се вижда бяла кола.
Заедно с нас ще дойдат Ирка и Валка и уведомявам Шатун няколко минути преди заминаването. Със скрито задоволство забелязвам как лицето му се намръщи. Той явно не харесва моята аматьорска игра, но, разбира се, не смее да ми се кара в присъствието на роднина и близък приятел. Запазва ролята на любящ младоженец, въпреки че това представление е само за един зрител. Но ако Иришка наистина не предполага нищо, тогава Валюха перфектно се преструва, че също не знае за истинското състояние на нещата.
Хотелът разполага със скъпо, богато и с вкус обзаведено фоайе, а апартаментът ни е на ниво. Преобличаме се в апартамента, Ирка гледа с възторг интериора, а Вълка, сресваща косата си пред огледалото, ме гледа многозначително.
- Павел не се ли е появявал? — пита тя полугласно, докато сестра ми се къпе в банята.
Не съм свикнала да лъжа приятелката си. Обхванат от желание да й призная всичко , бързо се приближавам до нея, уж за да се покажа в тясна изумрудено сатенена къса рокля.
-Срещнахме се в мола вчера. Можеш ли да си представиш?
- Готино! И как изглеждаше той?
- Нормално!- Усмихвам се тъжно. -Опита се да ме насочи към откровен разговор. Аз, глупачката , избухнах- казах му,че ще се женя. Не се получи добре само по себе си.
Валка повдига скептично тънките си вежди.
- А ти, тъпанарке, на кого лепна на позорната роля на твоят несъществуващ җених? Случайно да не е Ярослав?
- Дааа,на него - Признавам си и ние, пръхтейки заедно, тъжно се смеем. - Разбира се, Пашка не повярва. А аз пък избягах. Ако ни бяха хванали заедно, разбираш ли колко ядосан би бил Шатун!
- Не му обръщай внимание. - съветва тя делово, внимателно нанасяйки спирала. - Между другото, ако Павел наистина се оженеше за теб, тогава не бих му завиждала.
- И защо ? – неволно се обиждам
Валя е взета за второто си око, изплезила е върха на езика си от усърдие. Тя е красива, светла, добра и бих искала да си намери нормален мъж. Но в столицата, доколкото успях вечее да разбера, такова определение не може да се приложи към обикновените мъже. Защото, ако имат пари, те със сигурност са бандити, бизнесмени с пристрастия към престъпността или похотливци. Нито едното, нито другото, нито, още повече, третото, не искам за единствената си приятелка.
Стига й че самата тя се забърка в съмнителна история.
- Да, имаш кофти характер. - както винаги директно отвръща Валюха, завивайки косата си в стилен кок. – бих го съсипала с молби. А ако той реши да ти купи от любов,някое по-скъпо украшение, просто така- ще трябва да оре с дни без почивка, за да ти го осигури.
-Между другото, той сам ме избра.
- Да, точно за това говоря. Ние сме момичета и имаме големи нужди,за да изглеждаме винаги добре и на ниво.
Прехапвам тъжно устни. Нямам нужда от богатство, с радост бих дал всичко, което имам, бижута, дрехи, пари,само за да се отърва от вредното влияние на Ярик. Най-лошото е, че сега, когато е възможно да се наеме убиец, аз съм с вързани по ръце и крака, защото надзорът на маняка над мен е много силен-сама не мога да отида никъде. Стъпка надясно, стъпка наляво - изпълнение. По-лесно е да се каже - ако рискувам, Шатун ще се справи с всеки, който небрежно ми помага. И преди всичко той ще даде заповед да се застреля Белов.
- Всъщност наистина би ли се омъжила за него? Валка внезапно сменя темата, доволна от вида си.
Потънала в мислите си , машинално кимам, мислейки, че говорим за Павел, а след това улавям смаяния поглед на моята дружка. Ирка се появява от банята, завита в кърпа и ме гледа с интерес.
- Пазиш тайни от Ярослав? О, какъв е щастливец...Ах, само какъв Късмет имаш,Юле! Мама щеше да се радва, тя постоянно се притесняваше и за двете ни.
Наивната ,глуповата Иришка нямаше как да знае какъв всъщност е Шатун.
Внезапно ставам от леглото с намерение да напусна стаята и навеждайки се, тичам към банята. Гаденето изпълва вътрешностите ми, едва стигам до тоалетната и изхвърлям съдържанието на стомаха си. Спазмите са ужасни, дълго стоя прегърбена и когато се изправих, виждам в огледалото зад себе си две онемели лица.
-Така-така...“ – Валка, озадачено почуква с нокът по стената. - Юлка, защо си... решила да идваш,тук?
Предположението,че съм бременна и то от Пашка- ме кара да изпитвам смъртен страх. В главата ми има трескаво хоро от спомени, изчисления и мисли. С Ярик без „гума“ или хапчета не мога да спя, лесно е да се разбере чие дете е. С Павел не се притеснявахме особено за предпазване при последните ни срещи, а аз лекомислено си мислех, че няма да забременея, защото познавам добре цикъла си.
И едва сега всичко става ясно.През целият декември,нямах цикъл а днес е тридесет и първи. От всичките тези преживявания, караници и абсолютен контрол на Ярослав, просто забравих да водя дневник и не забелязах, че цикълът е прекъснат.
- Леле, това е страхотна новина! - Ирка ,както винаги в репертуара си на наивна глупачка,искрено се радва на това нещо, прегръщайки ме, а аз съм замръзнала на място - зашеметена и объркана. –Юлия- това е най-хубавият подарък за годеника ти за Нова година! Да, той трябва да те носи на ръце!
Божееее,колко само е глупава и нетактична,наистина.
Измъквам се от ръцете й и казвам грубо:
– Да не си и помислила даже да намекнеш за това на Ярик, разбираш ли?! Която и да си отвори устата, вече няма да говоря с нея и няма да искам да я знам.
Валюха,която е напълно в час, съзнателно само си тананика, а сестра ми се мръщи неразбиращо.
- Юл, какво правиш? Как да не му кажеш? Той е бащата и ако аз бих била на твое място...
- Не си на моето място!- Повишавам глас, плискайки лицето си с вода. –А и за теб е най--добре изобщо да не се намесваш в моите работи. След празниците ще се опитам да те върна в клиниката, повярвай ми, там ще ти е най-комфортно.. И не смей да се обръщаш към Ярик с въпроси. Стой далече от него.
- Защо? - изненадана е тя, обезсърчена, търсеща подкрепа от Валя. - Вие сте добре, нали? Или има нещо, което не знам?
Тя е уплашена и аз набързо я привличам към себе си. Емоциите ми така ме завладяха,че забравих как съм я пазила от негативни емоции и вината е моя. За безопасността на сестра ми трябва да играя ролята на щастлива булка. За момент ми хрумва една безумна, безумна идея - да намекна ли на Ярослав, че искам да му стана жена? Кой малоумник ще следи така обстойно законната си жена?
-Юл, криеш ли нещо от мен? – устните на Ирка започват да треперят, сигурен знак за предстояща истерия, а аз се усмихвам широко, целувайки сестра си по носа.
-Нищо не крия, спри. Хайде, обличай се, трябва да тръгваме. Нека ви запозная с приятелите на Ярик, днес не искам да има притеснения, а само смях и забавление. Забрави какво казах за клиниката. Просто се страхувам, че тукашната лекарка може да пропусне нещо.
– Анастасия Львовна върши чудесна работа, тя е квалифициран лекар. -Ира протестира, защитавайки новата си приятелка. - и Ярослав я харесва, често я хвали.
Да, разбира се. Да, ако му дадях повод, той със садистично удоволствие би наредил на тази лелка да набута някакви боклуци в Ирка. Затова гледам да не се прецакам.
- Все пак трябва да му кажеш за бебето. -сестра ми отново в своят репертуар,настойчиво продължава на своето и шепне в ухото ми, докато излизаме от апартамента.
Вероятно, ако никой не унищожи Шатун през следващите три месеца, детето няма да се роди. И това не е мой избор. Ярослав не е глупак, той веднага ще разбере кой е бащата и се страхувам да повторя миналия опит със спонтаненният аборт. Когато разбра той ме преби до смърт и загубих бебето,макар че не се знаеше със сигурност дали не е Ярик бащата. Сега може и да не рискува да го направи отново по този начин, но е толкова находчив.
И роденият син или дъщеря на Белов могат да се превърнат в истинско оръжие срещу него.
— Сами ще се справим с това, става ли? - твърдо сложих край на един неприятен разговор. - моля, не се намесвай.
Иринка най-накрая вдига рамене и не е ясно дали това означава съгласие, или все пак ще постъпи по своят си начин. Трябва да побързам. Да намеря начин да се измъкна , така че Ярик да няма подозрения, да намеря надежден човек и да платя за убийството му. На теория всичко изглежда лесно, но вече не се поддавам на нетърпението на сърцето си.
За поръчково убийство ме заплашва значителен срок,ако ме заподозрат. В моя случай ще има и наказание от близкото обкръжение на Шатун. В крайна сметка той не е обикновен смъртен, той е уважаван дори от най-високопоставените и авторитетни хора на Москва. Трябва внимателно да претегля всичко, този път грешката е равносилна на съзнателна стъпка към смъртта.
Искам да издържа и да родя здраво бебе. Да бъда с мъжа, когото обичам и да не тръпна пред собствената си сянка.

***

- Защо си така кисела и недоволна? Нищо не ядеш, нищо не пиеш. Защо?Пак ли си се захванала,с някоя от твоите щури диети??
Вдигам глава. Навеждайки се към мен, Ярослав изкривявил недоволно устни, държеше пълна чаша текила в ръката си. Как можете да гълта тези питиета ? Отвратителна помия за елита. За мен е по-добре да си взема чаша руска водка, отколкото да наливам в себе си какви ли не задгранични боклуци.
- Не искам нищо.Ще отида да подишам чист въздух, че ме боли главата.
В продължение на десет секунди той се взира напрегнато в лицето ми. Но аз безразлично гледам на сцената, където полуголи момичета в кожени шорти се гърчат,като гъски. Стриптийзът им е кофти, тези кокошки дори не знаят как да се движат пластично. Ето моята Валка, тя изтанцува такъв номер на дипломирането ни, че момчетата вероятно са имали твърда ерекция с часове.
- Отивай- любезно, вече под влияние на алкохола, позволява Шатун и прави знак на Денис. - и запомни какво казах. Не създавай проблеми нито на мен, нито на него.
- Боли. - изсумтях аз,когато той ме стисна здраво за китката и търсейки момичетата с очи, бавно тръгнах към изхода.
Ресторантът е пълен, всички приятели на Ярик са с зачервени вратове от пиене и ядене,а жените им все още са запазили някакъв облик на професионално гримираните си лица. Отвратително е да ги гледам, и да съм в тази компания. Излишно е да казвам, че днес, в навечерието на Нова година, гангстерската Москва е на върхът на славата си.. И аз съм част от този мръсен свят.
- Какво ви става, Юлия Сергеевна? Да Ви донеса вода?
Дан, както винаги, мълчаливо се появява до мен. Напразно не го харесвах в началото, той е нормален човек. Просто работата, която е избрал, го задължава да остане неутрален и да не си пъха носа в работите на шефа. Не трябва да го съдя. Не на всеки е дадено да оре с дни за жълти стотинки, а в нашата полиция заплатите са смаях до сълзи. Хора като Денис Неронов се стремят към повече. Той е дал достатъчно на родината си, но след уволнението си от служба - вегетира в тесен апартамент и да се храни с долнокачествена храна .Хапва нещо по-добро само от остатъците на такива празнични,чужди трапези.
- Няма нужда. Писна ми от шума, това е.
Навън е студено, а аз съм с рокля и чорапи. На раменете ми той грижливо ме намята с топлото си кожено яке и аз се усмихвам благодарно на своя пазач.
- А ти?
- Аз съм закален и свикнал. - казва той с усмивка, палейки цигара. – искаш ли?
Подава ми пакет Camels и аз, като реших да не се излагам, също вземам цигара. Моите останаха в чантата, но нямам желание да се връщам в ресторанта.
-Десет минути преди Нова година. Честита Нова година, Юлия Сергеевна!
-И на теб,Дан. – поемам дълбоко въздух. - просто не искайте да ме целунете. Ярик е адски ревнив.
Той мълчи, мисли за нещо и изведнъж, тихо, обръщайки се, казва:
- Защо си с него, Юлия? Ти си красиво, умно момиче. Може да имаш страхотно бъдеще, кариера, семейство.
-Деца“, съгласявам се тъжно и, усещайки горчивина в устата, хвърлям фаса в урната.
- Е да. - Денис не задълбава в смисъла на казаното. - Ярослав Николаевич е голям човек, знам, че има много пари и влияние, но ...
- Да, той е козел. –Изплюх се, без да се боря с желанието да говоря. – гадняр и задник. Нека бъдем честни. Не обичам да лъжа. Ти не си глупак, Денис, ти сам разбираш, че по собствено желание не бих живяла с него. Той е истински тиранин. И ако бях на твое място, нямаше да му вярвам.
Дан се усмихна на нещо. Чувствам, че той ме харесва, но не мога да се осмеля да направя първата крачка към изпълнението на идеята си. Всъщност той не е виновен, че попаднах в мрежата, и не трябва да плаща за греховете на други хора. Все още помня как Ярослав се справи с онзи човек - спонсора на състезанието. Нощем понякога ме измъчват кошмари, отново и отново стоя на ръба на кариерата, а трупът отдолу хищно оголва окървавените си зъби и протяга ръцете си към мен.
Не ми е писано да разбера какво щеше да прави Денис сега. Към хотела неочаквано долитат три грамадни джипа, от единия слиза Антон Марков, следван от охраната си, всеки с автомат. Но и това не ме учудва. Виждайки Пашка, който излиза от последната кола, изпадам в ступор.
Момчетата му също са въоръжени и аз, забравила за предпазливостта, изстинала от ужас, се втурвам към любимия си. Те не са дошли да пият с Ярик и хората му, и не за приятелски прегръдки и взаимни поздравления. Ще се случи нещо лошо. Но там, в хотела са моите сестра и приятелка!
- Паша, чакай. Пашка!!!
Той се отдръпва онемял, когато се хвърлих към него, но бързо идва на себе си и ме грабва в една ръка. Стената, която изградих между нас, се пропуква и е на път да рухне. Опитвайки се объркано да обясня, че трябва да намери момичетата ми, се задавих от хлипове. Безмилостно съм разтърсена.
- Юлияяя,спри избухването. Чуваш ли ме?! - Чак излая, гледайки ме в очите. – отиди до колата ми и чакай там. Обещах, че ще сложа край. Не се притеснявай, в безопасност си, ще се погрижа за теб.
Езикът ми е схванат и колкото и да се опитвам,нищо нито звук не излиза от устата ми. Павел се обажда на едно от момчетата и им казва да ме заведат до Cherokee. Отчаяно се съпротивлявам, опитвайки се да тичам след него и вече крещя с пълно гърло:
– Ирка и Валка са там!!! Моля, обади се на твоите хора да не ги убият! Паша-аааа!!!
Един едър мъж в скъпо палто ме довлича и набутва насила в джипа. Там ми бута бутилка минерална вода и аз, задавена, набързо преглъщам водата. Най-накрая се отпускам малко, мога да дишам и, хващайки рамото на човека, викам:
- Обади му се. Там са сестра ми и приятелката ми Валка!
- Спри да крещиш. — изкомандва той, изваждайки мобилния си телефон.- Веднага ще ги открием , а ти се успокой. В противен случай ще трябва да използвам насилствени мерки. Заграяваш ли?
Примигвам шокирано.
- Да не си полудял? – Най-после придобих своето дар-слово и възкликвам удивено. - Да, Пашка ще одере три твои кожи за такава наглост!
- А ти каква си му? - заинтересува се амбалът, като ме погледна.
Наистина, кой съм аз за Белов? Любима жена? Близка приятелка? Или просто курва, която е чукал? Докато обмислям какво да отговоря, моят събеседник дава на някакъв Юсуп заповед да намери двете момичета. Пита ме как изглеждат и с какво са облечени, обяснявам объркано. В главата ми е пълна с каша. Дали Белов ще поеме риска да отстрани Шатун без страх от репресии от страна на адвокатите?
Виждам един човек, който излезе да пуши.И му изкрещявам да се приближи до колата.
Довършвайки цигарата си, той се качва в кабината.
- Аз съм Матю. Какво искаш?
- Слушай, Матвей, не ми пука за какво си тук и за твоето отмъщение,но може да загинат и невинни-, не искам нищо да се случи на сестра ми и приятелката ми ...
- Да, разбрах , не съм глупак-. Той прави гримаса, разрошвайки късата си кафява коса. - Точно сега, момчетата ще ги намерят. Стига си се гърчила и крещяла?
Някъде в далечината камбаните бият дванадесет пъти. Небето избухва със стотици фойерверки, осветявайки околността с цветни светкавици. За първи път не се радвам на наближаването на любимия ми празник, черен облак е изпълнил душата ми.
В хотела изведнъж настъпва суматоха. Чуват се изстрели и хора се скупчват и бутат на вратите.Чуват се ужасни крясъци на ранени и в агония-хора.. Затварям очи и мислено се моля.
За съжаление думите на молитвата напълно излетяха от паметта ми.
-Ще убият ли всички? Прошепвам, надничайки към прозорците и вратата на ресторанта..
-Не можеш да се предизвиква хаос безнаказано, скъпа. - казва Матю спокойно. – Шатун,
мамка му .. - казва Матю спокойно. - Шатун, гнидата , заповяда тогава на семейното тържество - да застрелят Антон и хората му в "Капитолия" ,а той сам избяга. Мислеше , че ще проработи, убийството както го беше замислил и никой няма да го заподозре - нали и той беше там, организира си алиби. Измислил и организирал го беше добре,но , някой сгреши, избълва твърде много и до Антон,който тогава едвам оцеля- стигнаха слухове. Така че прави си изводите и не осъждай случващото се.Тук са само престъпници и убийци,ние сме проучили всичко.

- Ами Белов? Той какво прави,тук?? - все още не разбирайки къде е свързващата нишка, питам. - познават ли се с Марков?
Матю се ухили, гледайки ме с любопитство.
-Те са братовчеди.А и Павел си има лични сметки за уреждане с Шатун,подлеца.
Това е ... тооо...И така, Ярик пак излъга, Антон не беше негов приятел. И ние отидохме на това парти Не по пряка покана на Марков, а само защото Шатун има връзки навсякъде. Естествено, героят на повода не можеше да откаже гостоприемство на такъв влиятелен човек.А аз също бях там за по-стабилно алиби.Просто..Ярик беше готов да ме пожертва.
- Ще пийнем ли? - делово предлага Матвей, изваждайки тумбесто шише от жабката. - отличен коняк, арменски. Чичо ми ми го изпраща от Ереван.
- Не възразявам . - Съгласявам се и долепям устни до гърлото на бутилката.Алкохолът е наистина висококачествен, тръпчив, има вкус на горчив шоколад с ядки. Огнената лава се търкаля навътре, загрява, успокоява безпокойството ми.
Изведнъж се чува оглушителен рев, джипът се повдига рязко и аз удрям силно тила и лицето си, после усещам парене и горещ поток по бузите си и съзнанието ми започна да избледнява...

***

Усещах се така,като че ли съм в ада –там , където само болка, мрак и страх. Когато се събудих, тялото ми реагира с непоносима болка : десния ми глезен трепереше ,а за другият крак имах чувството, че изобщо го няма . Главата беше като пълна с олово, лицето ме смъдеше, сякаш беше нарязано с остро парче стъкло. Не знам колко време съм прекарала в безсъзнание, но когато дойдох отново, на себе си разбрах, че съм жива.Защото мъртвите не изпитват болка. Не изпитват такъв ужас, не мислят . Няма задгробен живот, всичко това са митове, измислени от тези, които толкова се боят да не изчезнат завинаги от живота.Да умреш в най-буквалния смисъл означава да си тръгнеш завинаги от този свят.
Опипвам с длани около себе си, търсейки някаква някакъв предмет , за да разбера къде съм. Последното, което се запечата в съзнанието, беше мощна експлозия, отвратителната воня на разтопения салон на джипа и... Това е.
Изпитвам чувството, че не съм сама. Има някой наблизо и аз, като се едвам се надигнах първо на колене, след това се изправих на крака, бавно се придвижвам напред. Пръстите ми се натъкват на груби стени, крайниците ми са изтръпнали от студ, не се подчиняват, така че пълзя като полумъртва костенурка.
- Хей! – гласът е ми е така дрезгав, че сигурно съм и простинала.Навън температурата е под нулата, но тук (в мазето?) е и по-ниска. От устата ми летят облаци пара, виждам ги смътно, защото очите ми не са свикнали с тъмнината.
- Хей, има ли някой? Чуваш ли ме?
Може би съм параноичка и никой няма тук. Но ако имах другар по нещастие, заедно всичко е някак по-леко. И аз упорито разглеждам тъмницата си. На пода са натрупани боклуци, някакви замръзнали парцали, бинтове. Намръщена от отвращение, пълзя на четири крака, слюнка тече върху роклята ми и окървавените колене.
– Недей да мълчиш! -Крещя като луда , а ехото донася глухо гласът ми.
-Юлия?
Както ми е толкова студено,може би ми се причува,но като че ли ми се обажда Пашка?
– Юл… добре ли си?
Изпитвам облекчение. Размазвайки сълзи по бузите си, започвам да усещам и смътно виждам,че съм в ниско мазе,под земята. Продължам да опипвам наоколо ,докато пръстите ми опират краката на Белов. Легнал е, вече чувам накъсаното му дишане. Разтърсвам го трескаво, повтаряйки безкрайно:
- Пашка! Паша! Паша, Паша, Паша!

- По тихо,мила.. Престани. Жив съм. Остави ме да се съвзема..
Прошумолява нещо, чува се щракане и в пълния мрак пламва светлината на запалка. Павел е блед, с окървавено лице, но най-важното е, че е жив. Прегръщам го силно.
-Какво стана, Паш? Къде се намираме?
Той се обляга на стената и стене. Страх ме е да пусна ръката му и безкрайно я целувам, стопляйки я.
- Нищо не помня ... Как се озовахме в такъв задник, Юлка?
Добър въпрос. Истеричен смях ме задушава.
- Нова година дойде. -вкопчвайки се в любимия си. - Пашка, но си мислех, че ще я празнуваме заедно.- Ни в клин,ни в ръкав бъбря объркано.
-Съжалявам, без теб и без шампанско !- шегува се Белов, заравяйки се във врата ми.
– Глупости.- Смея се, адски щастлива, че е с мен. - Пашка, не ми ли се сърдиш? Не?

- Аз бях много ядосан. – казва изведнъж той сериозно, като леко ме избутва настрани. „Какво, по дяволите, правеше в,, Гранд хотел?“ Можеше да те убият!
- Дойдох с Ярик. – автоматично отговарям и сърцето ми спира. - Пашка, къде е Ира? А Валка? Къде са те?!
- Нямам идея. – Белов става припадайки на левия си крак, влачи се покрай стената, осветявайки пътя. - момчетата ми ги търсиха в ресторанта,когато изведнъж настана бъркотия,защото някой от хората на Шатун започна да стреля.
Спомням си как ударих биковете на Шатун, а след това - провал ...
Как бих живяла отсега –нататък,ако се е случило нещо с другите ми най-близки същества?
Исках Иринка да се оправи, планирах да й купя хубава вила на морето и да идвам при нея през уикендите. Α и бих запознала Валюха с един от приятелите на Белов ,който щеше да бъде на сватбата ми с Пашка и щяха да празнуват заедно с нея. Господи, колко несправедлив е светът! Хора като Ярик винаги получават най-доброто, а хора като мен са принудени да жертват своите принципи, гордост и тяло, за да пробият в живота,на по-високо ниво. ...
- Няма тръби тук за вентилация,по които можеше да изпълзим - тъжно съобщава Павел- Джули, какво правиш? Спри да ревеш заради мен! Всичко ще бъде наред, обещавам. Ще се измъкнем, ще намерим момичетата ти и няма да те оставя да те нараняваш повече.
Неволно се усмихвам през сълзи.Само той остана с мен, човекът , на когото мога да вярвам.
-Защо мислите, че бяхме отвлечени? — питам, призовавайки волята си.През това време, Павел вдига високо запалката, и изрече - има прозорец на два метра от пода, лесно мога да се кача до него, само да имам опора. Твоят любим бъдещ съпруг оцеля и сега ни отмъщава.
-Не исках да се омъжа за него! - възмущавам се, накуцвайки към Пашка.
- Ти ми каза друго.
- И ти повярва? Изсумтях , опитвайки се да стигна до рамката. - Пеш, нищо не разбра, нали? Мислиш ли, че исках да те накажа?
- След този телефонен разговор ме посетиха разни мисли.- След пауза той признава. - Звънях ти сто пъти, писах SMS, но ти не ми обърна внимание. Чаках в телевизионното студио, но и там не се появи. Търсех те разбира се. Дори се напих. И тогава помислих внимателно и реших, че просто не ти дава да дишаш спокойно.. Заплахите му ме принудиха да им се подчиня ,но за кратко. Потърсих Шатун във всичките му любими места, но той, копелето, никъде не си показа носа. Потопи се така дълбоко в блатото си.
-Той каза, че ще те убие, ако се опитам да те видя отново. -Въздъхвам тихо. - Не можех да рискувам. Вече те загубих веднъж.
Белов рязко ме привлича към себе си. Нежно ме целува по устните и за няколко мъчителни секунди забравям всичко.Свивам се в ръцете му , жадно отговарям на целувката и тези мигове са по-ценни от всяко злато.
- Погледни нагоре към прозореца. – внася ме в реалността дрезгав глас. - Можеш ли да скочиш през него?

Повдигам глава. Свободата е близо, но какво ще стане, ако навън има пазачи или, което е много по-лошо, кучета? Ярик обича бойните кучета и ако е остави някой да пази пленниците, тогава са само няколко от тези вълкодави.
- Аз мога. Но се опасявам.- Разтреперана се вкопчих в Павел.- Ако има бикове на Ярик? Или кучета?
Паша кима раздразнено.
- Права си. Трябва да се уверим , че пътят е отворен.
Веднага осъзнавайки какво има предвид, аз се втурвам към вратата, започвам да блъскам с юмруци и да ритам със силни писъци. Настоявам да ме заведат до тоалетната, слушам внимателно и продължавам да бомбардирам. Минават минута, две, пет... Никой не отговаря на отчаяните ми викове и с него си разменяме погледи.
- Нека да!- той командва.

По някакъв начин, се изкатерих на раменете му и съм във война с рамката. Тя е стара, напукана и се поддава лесно. Звукът на счупено стъкло придружава уплашеното ми издишване. Но извън нашия затвор все още е тихо. Без да обръщам внимание на болката в крака си, излизам навън. Приземявам се на четири крака, почти виейки от рязкото щракване в глезена си. Поемам въздух, оглеждам се. Държат ни в изоставени гаражи, наоколо е пустош и само някъде в далечината трептят светлините на града.
- Паш, имай търпение, веднага ще направя нещо! – пияна от свободата и от мразовития въздух, крещя аз и закуцуквам към вратата.

На нея има ключалка за хамбар, ще може да се счупи само с нещо тежко. Но нямам под ръка нито скрап, нито нещо подходящо. Не ми е в природата обаче да се отчайвам. Хващам парче от рамката и започвам да я чупя. Пръстите ми са измръзнали, гърлото ми ме гъделичка ужасно, на всичкото отгоре,май ще се и разболея,а трябва да мисля и за плодът в утробата си.
Рамката се счупва най-после и аз падам с нея на земята по лице и ръце,но пък така намирам част от армировката и с вик на радост пълзя назад, когато изведнъж пред мен изниква сянка. Рязък замах с юмрук и аз падам напред пак на физиономията си , удряйки се в нещо остро. Въздухът е избит от дробовете ми, лежа глупаво, чувствайки болка с всяка клетка на тялото си. Грубо ме хващат за косата и ме влачат нанякъде.
- Какво, кучко, искаше да избягаш и да вземеш любовника си с теб ? Но по природата жените сте кокошки. Така крякаше от радост ,че само мъртвец не би те чул. Кой би те оставил тук без надзор?Ммм?
През оглушителният шум в ушите си,чувам познат глас. Невъзможно е да видя мъчителя, подават се само армейските му ботуши. Блъскат ме в мазето, където броя стъпалата със собственото си лице. Беше наивно да се надяваме, че няма да стане по-лошо. Хлипайки, изпълзях до Пашка, а надзирателят се спусна към нас. И вече не е сам.
-Кой ти позволи да я биеш?И да я подредиш така,че да й избиеш зъбите? - изръмжава Ярослав, бутайки пазача в гърба.-Ясно ли дадох указания или не разбираш добре от първия път?!
Амаааа тя се опита да избяга. - оправдава се човекът, отдръпвайки се.
Павел щрака със запалката. И аз, неспособна да се да се съпротивлявам повече пак крещя, разпознавайки пазача. Той улавя погледа ми, светещ от недоумение и омраза, и се усмихва нагло:
-Ти сериозно ли се надяваше,че ще хлътна по теб?Толкова се беше вживяла да ме свалиш,че чак умело клатеше циците си пред мен.Но и мен си ме бива,умело се преструвах.. Знаеш ли какво беше за мен да играя влюбен идиот?
- Дан, спри да пееш хвалебствия тук. - излаява Шатун, гледайки ме с презрение. - а ти, скъпа, приготви се. Всеки момент хората ми ще дойдат и ще те отведат у дома. Няма да те пипам, дано си научила урока.
— По дяволите, тя няма тръгне с теб, задник. – Белов се усмихва злобно, закривайки ме със себе си. – всичко ще свърши много лошо,ако пак ни посегнеш,твар!. Ти си отново жив, Ярик. Но твоето време изтича. Смяташ ли се за най-умен? Момчетата ми ще те погребат жив.

- О, колко много ме е страх от теб!.- Шатун се подиграва и пъха ръце в джобовете си. - чия крава накрая ще мучи, Павлуша. Или си забравил с кого си имаш работа? Реши да тръгнеш срещу мен и подведе и братовчед си.. Знаеш ли, че Антон храни рибите от три дни? Беше забавно да го гледам как пълзи на колене и моли за милост , страхливото лайно.
Денис насочва пистолет към Пашка и на мен ми става пак много студено. Измъквам се от ръцете на любимият си с рязък тласък и изскачам напред, кипяща от изгаряща омраза.
- Стреляй, копеле! Да свършим с това, омръзна ми да ви слушам приказките!
Джулия, не ставай глупава. – казва спокойно Ярослав, клатейки глава. - Прощавам ти, ти си ценен екземпляр за мен. И точно сега, ние бързо ще застреляме скъпият ти мъж и ти ще забравиш всичко. Трябваше да ме слушаш. Какво ти липсва, а? Нямаше достатъчно пари? Защо така изведнъж се отдръпна?Искаш цацки за теб и за сестра ти? Ще купя всякакви. - избухва в вик: - Какво те питам, кучко?! Трудно ли ти е да ме обичаш? Боклук такъв...Евтина подложка ... Ти си разтваряш краката пред някой фраер, а аз като последната издънка търпя!
Чак ме напушва див,истеричен смях.. Ярик отдавна е загубил власт над мен и той го знае. От известно време даже е импотентен с мен и затова ми изневерява като бесен.
– Вие сам отговорихте на въпроса си, Ярослав Николаевич. Любовта не се купува. Тя може само да се заслужи. да се спечели с обич, нежност, дела. Вие всичко измервте в пари. Нека съм евтино спално бельо, но никога няма да получите това, за което толкова страстно мечтаете! Обичам друг и ще го обичам дори мъртъв!
Шатун лети към мен със светкавична бързина и размахващ камшик в ръцете си,насочен към лицето ми,да довърши това,което е още останало от беззъбата ми физиономия.Пашка се втурва към него, събаря го на пода, но изведнъж оглушителни изстрели слагат край на схватката. Присвивам очи обречено, без да се съмнявам, че Денис е довършил Белов , и се плъзгам надолу по стената. Вторият кадър обаче,който – когато вече падам - бегло се набива в очите ми и ги отваря широооко , е това че се появява неочаквана картина.
Дан е приклекнал безжизнен до стълбите, главата му виси на гърдите, якето му върху корема му е мокро от кръв. Ярослав не дава признаци на живот, проснат отпуснат под прозореца, а Пашка, олюлявайки се е коленичил, блед, окървавен,ранен от Денис, но жив.
- Мамка му...Уцелих както винаги!
Ирка изпуска късоцевния автомат и стискайки устата си с пръсти, се обляга на рамката на вратата. Тя е разрошена, със скъсана рокля и незнайно защо боса. Зад нея се очертава Валка, зачервена от скреж, с мощен фенер в ръка. В пълен шок съм, не мога да кажа нито дума, само местя поглед от един труп на друг.Преди да се разболее,моята сестра тренираше спортна стрелба и успя да се класира в челната редица на няколко състезания.
-О, Боже, успяхме! -Валюха вика и тича към мен, препъвайки се на високи токчета.
Тя ме хваща в прегръдките си, разтърсва ме, после ме прегръща, после отновоме притиска , докато накрая аз се моля:
— Пусни ме, лунатичке! Изтърси дори душата ми!
- Юлия! - идвайки на себе си, сестра ми бърза към мен, и ние трите, без да продумаме, плачем с глас.
- Успокойте се! - Белов подсвирва одобрително, опипвайки пулса на Ярик. – мъртъв е. А се правеше на безсмъртен, гадината му..
Иришка, бършейки хлипащото си лице с черни ивици спирала, се обръща.
- Юл, кой друг е това?
Усмихвам се, бавно идвайки на себе си.
- Това е Павел. Срещнахте се най-после. Моят любим човек. Най-добрият мъж на света.
- Не я слушайте. - смущава се Паша, гледайки ме с обожание. -Тя е най-свястното момиче в целия свят.
- Момичетааа и Вие-, не бързам, разбира се, но всичко това-ще имаме проблеми. - вклини се Валка, закачайки ботуша на Денис с пръст. Телата трябва да бъдат скрити. В противен случай ни грози затвор. И не искам да жертвам младите си години за няколко мъртви изроди.
- Момичета, някой има ли по-стар мобилен? — пита Белов, гледайки моите спасители.
- А, телефонът... Сега. - Валка дава мобилен телефон на Белов и докато той се обажда на момчетата си и излизаме от мазето.
- Как ни намери? - изненадан съм, здраво държащ ръцете на момичетата.
- Кажи й. - изисква Валюха, бутайки Иришка.
- Да пропуснем ли подробностите? - внезапно се уплаши сестра ми.
-Ако ти сама не й разкажеш, аз ще го направя! - непреклонно се заканва Вълка, а аз, не издържайки, се намесвам:
-Какво станало ,докато се търкалях ,тук? Без мен?!"
– Твоят Ярик се опита да изнасили Ирка. - започва да ме посвещава в подробности приятелката ми - когато ти изчезна някъде от ресторанта, той я излъга, уж че иска да говори за нещо, с нея и я заведе в апартамента .
Белов е мобилен и докато вика момчетата си, излизаме от мазето.

- Как ни намери? - изненадан съм, здраво държащ ръцете на момичетата.

- Кажи ми. - изисква Валюха, бутайки Иришка.

- Да пропуснем ли подробностите? - внезапно се уплаши сестрата.

Ако ти сам не ми кажеш, аз ще го направя! - непреклонно се заканва Вълка, а аз, не издържайки, се намесвам:
-Какво станало без мен?!"

– Твоят Ярик се опита да изнасили Ирка. - започва да ме посвещава в подробности приятелката ми - когато изчезна някъде от ресторанта, той я излъга, уж иска да говори за нещо с нея и като те търсихме и не те открихме,той я заведе в апартамента си там ...
- Егати копелето. Умря навреме, щях да му отрежа пениса и да на храня кучетата му! - пламнала, ритам волана на джипа, на който пристигнаха Дан и Шатун.
- Валка добре го подреди със сешуара. - тихо казва Иришка. - общо взето той започна да ми съдира роклята и бельото , а аз изкрещях и колкото можех се съпротивлявах. Валя по това време влезе в стаята.
Загрях го -ухилена, саркастично признава Валка. - Ирка, Искаше да го смъмри, докато третираше бучката на главата му,след ударът-с лед с лед. Нали си я знаеш,колко е наивна и романтична.само се сърдеше,че как може да посмее да го направи,че ти си нейна сестра. Да, и за бременността ти изтърси . И този изрод как започна да вика, че си евтина мръсница и детето не е от него, че той веднага ще те намери теб и Белов и ще ви убие и двама. Изтича надолу , а там в ресторанта стрелба с все сила.
Разбрахме,че става нещо нередно и опасно и не се върнахме долу,а злязоха през задната врата. – мръщи се Ирка, – Пред нас Шатун с охрана -ние с Валя сме зад тях и стигнахме до един скрит джип.Те даже нямаха време да се оглеждат,толкова бързаха да изчезнат.. Докато Ярослав и охраната му обсъждаха нещо преди да се качат , ние се скрихме на задната седалка на джипа като седнахме на пода.
Главата ми се върти от потока невероятна информация.
- А там, представи си, оръжия. Мнооогооо!-- Валюха слага край с наслада. - Имаше и автоматични пистолети,а Ирка знае как да се оправя с тях.И етоооо го резултата..
-Съжалявам, сестричке , почти закъсняхме. - с ангелско изражение на лицето завършва разказа Ирка.
Аз, отново хлипайки и смеейки се, ги прегръщам, изпитвайки истинско садистично задоволство. Свързващият прът е мъртъв, което означава, че в моя тъмен тунел се появи лъч надежда и светлина.

***

ЕПИЛОГ

Пашка ме посреща на портите на болницата и когато го видя, с огромна кошница с алени рози, се смея щастливо. Тялото ми е покрито с белези, те винаги ще напомнят за миналото, но душата ми е чиста. За първи път от по-малко от година, прекарана в
Аз, отново хлипайки и смеейки се, ги прегръщам, изпитвайки истинско садистично задоволство. Свързващият прът е мъртъв, което означава, че в моя тъмен тунел се появи лъч надежда ...

***

ЕПИЛОГ

Пашка ме посреща на портите на болницата и когато го видях , с огромна кошница с алени рози, се засмях щастливо. Тялото ми е покрито с белези, те винаги ще напомнят за миналото, но душата ми е чиста. За първи път за изминалата година, прекарана в ада, съм изпълнена със светли надежди. Вали мокър сняг и въпреки че не ми харесва, днес като дете се радвам на лошото време.
-Юлка, ти си някак си необичайна ...“, шегува се Павел, усмихвайки се, водейки ме при него.
Вглеждам се в лицето му.-Твърде страшна ли съм без грим? - дразня се, правейки обидена физиономия.Все пак той се влюби в мен,когато се намирах в пълният си блясък.
- Не говори глупости. - отвърна той строго и ме целуна по бузата. За мен винаги си най-красивата жена на света.
-Дори без зъби?“ - взискателно измъчвам, демонстрирайки идеално равни, снежнобели зъби.
Ние, съзнателно се гледайки в очите, се смеем весело. По време на пребиваването ни в мазето в мазето загубих предните си зъби. И бях ужасно комплексирана от това. Белов ме увери, че има приятел зъболекар и моят дефект, получен в битка, ще бъде коригиран с чиста съвест. Така и стана. Аркадий Иванович, блестящ лекар, интересен събеседник и просто прекрасен старец, който приличаше на професор, се зае с ентусиазъм за работа. И десет дни по-късно можех да се погледна в огледалото, без да се страхувам да си отворя устата.
- Веднага да посетим на едно място и оттам отиваме веднага на летището.
Ние, прегърнати, отиваме до джипа, управляван от верния съратник и близък приятел на Пашка- Алекс. Той ми намига приятелски и аз му се усмихвам. В кабината тихо звучи любимата ми песен, въздишам тъжно, отпуснала глава на рамото на Павел.
- Хей, какво правиш? Не се отчайвай, скъпа. Всичко е наред. - насърчава ме той, галейки косата ми. - Ще изпратим Ирка в Швейцария, в най-добрия санаториум, Валка ще дойде с нас. На такива готини момичета, грехота е да не им уредим бъдещето.
Гордея се с тях. За мен те са най-близките хора. Няма по-ценни от тях и Пашка в моя свят. Е, може би… Неволно слагам ръка върху все още плоския си корем.
- А така ли? И за кого си нагласил да трапосаш Валка?- Нарочно се намръщих, побутнах Белов с лакът.
– За Алекс. - ухилва се той лукаво и слага крак на шофьорската седалка. - Хей, Льоха, намерихме ти булка, ще си оближеш пръстите!
-Върви по дяволите, Бели, знаеш ли, няма да се оставя да бъда оплитан през следващите години.- Алекс отговаря подигравателно, гледайки ни в огледалото.
- Нищо, в момента протестираш, но като видиш нашата Вълка, ще пееш друго-. Пашка шепне в ухото ми и се усмихваме заговорнически.
Павел стиска пръстите ми, поднася ги към устните си. В кабината ми се завива свят от умопомрачителната миризма на розите. Или е от щастие? Малко ме е страх. Казват, че след такива щастливи моменти със сигурност ще дойде черна ивица от провали и изпитания. Ах,плюй през рамото си!! Готова съм на всичко. Ако само хората, които обичам са с мен. Заедно сме екип, ще се справим с всякакви проблеми.
„Пъш…“ изстенвам жално, стискайки го за ръкава. - Не искам да ходя вътре! Ще ми се смеят!
- Защо така реши? -Той замръзва, когато отваря вратата на колата и поглежда към магазина за бижута.
- Не съм гримирана ,обута съм в скъсани и вехти дънки и съм цялата в гипс.
Той се смее шумно, почти насила ме измъква от джипа. По-плътно обвива палтото около мен и страстно захапва устните ми. Дъхът му мирише на мента, вълнувам се, забравям всичко, дори не усещам студа.
- Нека се опитат само да погледнат накриво моето момиче, и аз ще ги наредя! – заканва се Павел, отърсвайки снега от косата ми. - Не съм ти подарил нищо за новогодишните празници, време е да го направя. Да тръгваме!
Смея се, като си спомням къде посрещнахме Новата 2021 година. Във влажно, миризливо мазе, без шампанско и скъпи тоалети, в компанията на прословути копелета. Е, но ще има какво да се разказва на внуците ни.
Докато аз, смутена от непривлекателния си вид, разсеяно зяпам бижутата, изложени под надеждна алармена система, Пашка си шепне нещо с красива продавачка. Тя кима и се връща с красива кръгла тавичка с пръстени. Белов ме хваща за ръката, внезапно пада на едно коляно пред мен и ...и аз умирам от срам.
Юлия, омъжи се за мен! - тържествено казва моят невероятен, обожаван мъж, а аз, загубила способността да говоря, просто избърсвам сълзите си през смях.
Подават ни поднос с халки и Пашка бързо избира най-подходящата за моя пръст. Хвърлям поглед към златния кръг. Шик, в разпръснати диаманти, мечтата на всяко момиче. За мен няма значение колко струва пръстенът, дори и да е евтин и невзрачен, най-важното е, че това е гаранция за нашата любов с Пашка.
Белов,ти си луд!- Тихо укорявам Павел, принуждавайки го да стане. - Всички ни зяпат.
- Да? - той се оглежда, маха с ръка на няколко посетители и изведнъж извиква оглушително: - Обичам това момиче, прекланям се пред красотата и смелостта й, заклевам се да я обичам и пазя до края на живота си, а вие всички сте свидетели на това !!!
Той се обръща към мен, почервенял от вълнение и настоява:
-Юлияяяя-ще бъдеш ли моя жена?
- Юлия, не можете да изпуснете такъв мъж!Цялото внимание е насочено към мен, а аз, не издържайки, нервно се смея. Захвърляйки срамежливостта, целувам страстно любимия си и издишвам в ухото му:
- Да! Да, да, да, съгласна съм!
Пашка се усмихва победоносно, хвърля пари на тезгяха и като ме вдига на ръце, ме носи към изхода. Ескортирани сме от аплодисменти, одобрителното викане на този чичко,който ми викаше да се съглася и смехът на някокло жени.
- Белов, ти нямаш абсолютно никакъв такт и възпитание! - казвам на Павел, докато влизаме в колата.
Ето, вземи ме и попълни празнините.“ - дразни се доволен Пашка, бутайки Алекс в облегалката на седалката. - Приятел, карай вкъщи, все още трябва да успеем да излетим в определеният час.Полетът съм го насрочил и обявил. Малко време има , Лекс, натисни газта!
– Къде летим? - безсилно облегнат назад и несъзнателно въртяща пръстена, се интересувам.
- Как - къде? До Швейцария. -Ирка седи на куфарите си, Валка чака на летището. В същото време ще ги запознаем с Льоха.
-Алекс, съчувствам ти. Закъса го! – смея се аз саркастично, а нашият вече общ приятел, махвайки с ръка, въздъхва обречено.
- Между другото ... - решавам аз, щом прекрачихме прага на апартамента на Пашка, и, обвивайки ръце около врата му, гледам тревожно в очите му. - ще летим в чужбина, но не петима.
- Не разбирам . - той повдига вежди и аз, извън ъгъла на зрението си, забелязвайки сестра ми да стои на прага на хола, й изпращам усмивка.
Ирка идва при нас, а Павел я гледа с недоумение, а после мен.
- Кажи му вече. Не можеш да нараняваш човека така.- Иришка бърза, скръстила ръце на гърдите си.
-Мисля, че вече се досетих. - заеквайки, казва Павел и хващайки лицето ми в ръцете си, уверено добавя: - Ще ставам баща, Юл?
-Да Ще имаме дете.
- Малкият Белов. – обобщава Ирка, прикривайки усмивка. - Юл, дано бебето не наследи твоя характер, иначе ще полудеем! Ние с Павел не можем да ви понесем двамата, нали, роднино?
- Тя е права. Ти, Юлия, си авантюристка. Няма да мога да следя и двама ви, ако синът ни порасне и стане такова момченце като теб.
— Може би е дъщеря? - протестирам, а ние, без да казваме дума, покриваме корема ми с длани.
- Няма значение. Децата ни ще растат в любов и обич.

- Деца? -Свивам иронично вежда, преплитайки пръстите ни.
-Ти какво си помисли че , ще се ограничим до едно? ! Майната му, в семейство Белови има много деца и няма да нарушаваме традициите.
- Имаш ли братя и сестри? -Чудя се и въртя очи.
Нямам сестри, само трима братя. - рапортува доволно Пашка, намигайки ни от сърне. И утре ще ви запозная с тях.
-В Швейцария ли живеят?

- Да! И ние летим там!
Иришка шеговито закрива лицето си с ръце, а ние тримата, прегърнати, лудуващи като малки деца, викаме нещо, целуваме се и се смеем. Най-накрая съдбата се смили над мен, отваряйки пътя ми към щастието. Но някъде на ръба на душата си ще се страхувам още дълго време, гледайки назад, опасявайки се да не уловя сянката на човек от миналото.
Някой ден страхът ще изчезне. Не мога да избягам от него, не мога да се преместя в друга държава, това е в мен самата и трябва да го победя. И мога, защото вече няма да позволя злата съдба да ми отнеме най-скъпите хора...

Край.
Sheba
Мнения: 45
Регистрация: 13 ноември 2013, 20:02

Re: Ето още една книга в превод от руски език.

Мнение от Sheba »

Това е краят на тази книга,скъпи приятели!
Ако Ви е допаднала,мога да Ви предложа и други...Пишете ми!
Отговор

Обратно към

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: 0 гости