Форуми на Моята библиотека

Книгата "Four Little Puppies" e с автори Ruth Dixon и Harry Whitter Frees, англоезичното издание е от 1935г. В някои източници като автор се посочва единствено фотографът Harry Whitter Frees.
https://en.wikipedia.org/wiki/Harry_Whittier_Frees
https://www.abebooks.com/Four-Little-Pu ... 5967854/bd
https://www.amazon.com/Four-Little-Pupp ... B0060YSKHA
Възможно е Младен Исаев да е преводач, но в никакъв случай не е автор на тази прекрасна детска книжка.

Тук например се посочва като автор Ruth Dixon.
https://www.etsy.com/listing/1253883593 ... story-book

Според мен стихчетата от оригинала са дело на Ruth Dixon, а илюстратор е Harry Whitter Frees. За такава книга илюстрациите са от огромно значение, по тази причина е справедливо да се посочат и двамата като автори според мен.

Можем да сравним текстовете, ако успеем да намерим оригинала.

Здравей, Бориславе!
Сравняването на текстовете не е добър подход, тъй като преводачът вероятно е променил драстично текста - добавени са български имена на кученцата и т. н. Това важи не само за тази книжка, а и по принцип, когато говорим за поезия. Например детските стихчета на Джани Родари са тотално преработени от Валери Петров, звучат с друг ритъм и имат друго съдържание в по-голямата си част - запазена е обаче идеята. Валери Петров обаче не претендира за авторство върху стиховете на Джани Родари. Неслучайно казваме, че преводачът е и до голяма степен съавтор, но юридически няма как това да е така.
Едно стихотворение на Киплинг например съм срещал в три тотално различаващи се превода на български, но преводачите не претендират да заместят името на Киплинг.
Веселите истории в картинки на Вилхелм Буш са превеждани от различни български преводачи (вкл. Елин Пелин), но никой от тях не претендира за авторство върху текста и картинките на Буш.
Да добавя, че Исаев не е художник и фотограф, а славата на книжките от поредицата се дължи основно на оригиналния подход на фотографа анималист Хари Уитър Фрийс.
Мисля, че в българските издания на книжката преди 1944 г. не е указан автор - в сайтовете за антикварни книги авторът се отбелязва като анонимен. През част от този период Исаев е бил в нелегалност или по затвори, но книжката е издавана от съвсем легални издателства.
Младен Исаев е редно да бъде изтъкнат като преводач на книгата или като автор на адаптирания български текст. А дали той е истинският преводач? Това не мога да кажа. Но със сигурност не е автор на оригиналната книга. Не искам да омаловажа огромната роля на преводача, който и да е той. Да се изписва обаче Исаев като автор е все едно на българския превод на събраните съчинения на Шекспир да посочим за автор Валери Петров. Валери Петров на български не звучи като Шекспир на английски, но все пак Шекспир е Шекспир, а Петров си е Петров. Слава и на двамата.
Нека отдадем заслуженото на истинските автори на книгата и да не утвърждаваме едно плагиатство. С това искам да кажа, че книгата не е българска, а първото ѝ издание на английски е от 1935 г.
Не всичко хубаво е българско, а и понякога талантът и плагиатството вървят ръка за ръка, включително и в наши дни. От линковете, които съм пратил, са видни произходът и истинските автори на книгата. Разбира се, формалното присъствие на името на Исаев върху книжката от 1949 г. работи срещу моята теза; една лъжа повторена (или отпечатана) няколко пъти става истина.
Може да се укажат истинските автори (1935 г.), като се посочи автор на адаптирания български текст - Младен Исаев.