Ето продължението, засега се чудя дали да инвестирам повече време. Може да го направя ако ви е интересно. Иначе за час и нещо генерира 10 хиляди думи
. Иначе за това по-долу се наложи и малко да изтрия някои части. Както забелязвате бърка род, понякога думи, сменя един герой с друг и добави (това съм го изтрил), но не съм правил сериозна редакторска работа. Пробвах на английски, доста по свободно и без особени граматични грешки течеше историята, но има склонност и там къъм обобщение, както и добавяне на герои или бъркане на пол или раса. Следва продължението.
================
Лорън и елфката, наречена Арина, бързо се запознават и между тях възниква връзка. Те започват да прекарват все повече време заедно, не само по време на уроците, но и след тях. Лорън се влюбва в Арина и постоянно мисли за нея. Въпреки това, те не забравят и за магията. Уроците стават все по-сложни и изискващи повече умения.
Един от техните уроци е да създадат кълб от огън. Лорън бързо разбира, че това не е лесна задача. Той се опитва да създаде кълб от огън, но не успява да контролира магията и избухва малък пожар. Арина е наблюдател на това и бързо реагира. Тя успява да укроти огъня и да спаси Лорън от евентуално изгаряне. Това води до още по-голяма близост между двамата и пламва любовта им още повече.
След този инцидент, Лорън е още по-мотивиран да се научи на всичко, което е възможно за магията. Той посещава всички уроци и се посвещава на изучаването на магията. Заедно с Арина, те се тренират в различни магически техники и стават все по-добри.
С времето, техните умения стават все по-напреднали и те започват да се занимават с магия на по-високо ниво. Те се занимават с магически дуели и изпълняват сложни заклинания. Лорън е благодарен на Арина за това, че му помогна да научи повече за магията и се чувства щастлив да има някой, който го подкрепя в учението му.
Нека продължим историята с две съученички елфки, Арина и Алина.
Алина е красива и изящна елфка, която изглежда като излезла от приказка. Тя е висока около 1.75 метра и има изтънчена и стройна фигура. Дългата й кестенява коса, която стига до кръста, е изгладена и гладка, като светкавици играят в нея при движение. Нейните очи са като извор на магия, синьо-зелени и светещи, когато тя изпълнява заклинания. Усмивката й е нежна и изразява доброта, а лицето й е благородно и излъчва вътрешен мир. Тя обича да се облича с тъмни, елегантни рокли и дълги кожени ботуши, които придават още по-изящност на външния й вид.
Арина е висока и стройна, с изключително изящна походка. Има дълга кестенява коса, която винаги е плетена в елегантни коси или опашки. Очите й са от най-чистия зелен цвят, като може да превземе вниманието на всеки, който я погледне. Лицето й е симетрично и излъчва красота и достойнство. Арина носи себе си с грация и самоувереност, като за нея няма невъзможни неща. На дрехите й предпочита елегантни рокли и блузи, често в естествени тонове, които подчертават нейната природна красота.
Лорън седеше на скамейката в парка, четейки магическа книга, когато Арина и Алина се появиха внезапно пред него. Веднага почувства напрежението между двете магьосници, но не разбра защо. "Здравейте, момичета", каза той усмихнато.
"Лорън, идваме да те предупредим за Алина", каза Арина резко.
"Какво се случва?", запита Лорън загрижено.
"Тя иска да те има само за себе си и ще направи всичко възможно, за да ни раздели", отговори Арина, поглеждайки към Алина, която щракна с пръстите си и една птица прелетя над тях.
"Това не е вярно, Арина", протестува Алина. "Ти просто искаш Лорън да бъде твой, защото ти се харесва."
"Достатъчно!" изкрещя Лорън, като се изправи от скамейката. "Не виждам причина да се сбивате за мен. Аз сам ще реша с кого искам да бъда и никой не може да ме накара да мисля иначе."
След кратка тишина, Арина каза: "Извини, Лорън. Ние сме ти приятелки и нямаше да искаме да те изправим пред такъв избор."
"Благодаря ви, момичета. Но моля ви, не ме правете да избирам. И две страхотни магьосници, като вас, могат да бъдат мои приятелки", каза Лорън усмихнато, като подаде ръце към двете момичета.
Те се усмихнаха и заедно продължиха да тренират магията си, забравяйки за ненужното съревнование.
Лорън беше на кръстопът. От една страна имаше Арина - красивата елфка, която му помогна да избяга от опасността в училището по магия, и от друга страна имаше Алина - джуджето, което също беше запленено от очарованието му. Всеки път, когато се опитваше да се фокусира на магията, мислите му отиваха към тези две магически същества, които му пречеха да бъде напълно концентриран.
Един ден, докато тренираше с Арина, той я погледна в очите и не можа да устои на това да не я целуне. Но това, което не знаеше, беше че Алина го наблюдаваше отдалеч и видя целия инцидент. Това го разбесни и реши да се изправи срещу Арина.
Когато Арина и Лорън се срещнаха след този инцидент, тя забеляза, че нещо не е наред. Той беше по-тъжен и разтревожен от обичайното. Тя реши да го попита какво се случва, а той ѝ каза за своята любов към Алина и за неспособността си да я забрави. Арина се разплака, но никога не ѝ падна наум да се откаже от любовта си към Лорън.
След няколко дни, Лорън реши да изясни нещата с Алина. Те се срещнаха на тъмно място в гората, където Алина му изложи своите чувства. Той можеше да усети страстта в очите ѝ и не можеше да се измъкне от чара й. Но това не означаваше, че ще прекрати връзката си с Арина.
Така започна любовният триъгълник между Лорън, Арина и Алина. Никой не знаеше какво ще се случи следващото. Но едно б бурно училищно парти събира всички герои наедно и ситуацията бързо се влошава. Алина и Арина се опитват да се състезават пред Лорън, кой ще успее да печели по-голямо внимание и чувства от него. Лорън е раздразнен от това положение и се опитва да избегне двамата момичета. Но вечерта се променя, когато Алина внезапно изчезва и Арина моли Лорън да помогне да я намерят. Заедно се отправят на търсене и в крайна сметка успяват да я открият, но нещо не е наред с нея. Оказва се, че е била отвлечена от група зли магьосници, които я използвали за свои цели. Лорън, Арина и Алина се съюзяват, за да се борят с магьосниците и да спасят Алина. Това преживяване ги свързва и изправя пред нови предизвикателства.
Арина, Алина и Лорън трябваше да се изправят срещу злите магьосници, които заплашваха магическия свят. Беше труден бой, изпълнен с мощни магии и опасни магически същества.
Арина: Лорън, внимавай!
Лорън: Не се притеснявай, Арина. Аз съм силният магьосник тук.
Алина: Не забравяй за нас!
Лорън: Никога не бих забравил за вас, Алина.
Арина: Да ги застреляме с огън!
Алина: Не, да ги замразим.
Лорън: Може би най-добре да ги атакуваме с магически камъни.
Арина, Алина и Лорън започнаха да хвърлят магически атаки върху злите магьосници. Земята се тресеше от магическата им енергия, а съществата крещяха от болка.
Но един зъбър изведнъж се появи, като се втурна към Арина.
Лорън: Арина, внимавай!
Арина: Лорън!
Алина: Аз ще те спася!
Алина хвърли магическа искра, която удари зъбъра, като го отблъсна назад.
Лорън: Благодаря ти, Алина.
Арина: Сега да завършим това!
Злите магьосници бяха наказани и магическият свят беше спасен.
Арина: Лорън, искаш ли да бъдеш с мен?
Лорън: Аз...Аз обичам Алина.
Арина: Но Лорън, ние сме магьосници. Можем да обичаме повече от един човек.
Алина: Така е, Лорън. Аз също те обичам.
Лорън: И аз обичам вас две.
Тримата се прегърнаха, като оставиха миналото зад гърба си и продължиха да живеят заедно в света на магията.
Лорън, Алина и Арина си тръгнаха на нощна разходка под звездното небе около шумолящо поточе. Беше тихо и спокойно, звездите ги осветяваха и се чувстваше приятна свежест. След кратка разходка си намериха място да седнат и да се насладят на момента.
Алина се прегърна с Лорън, който я целуна нежно на устните. Арина погледна към тях и се усмихна, не пречейки на тяхната близост. Лорън я погледна и каза:
- Арина, моля те, разбери, че няма да те оставям. Обичам те и никога не бих могъл да живея без теб.
Арина се усмихна и го прегърна със силно стискане. След това се обърна към Алина и каза:
- И теб обичам, Алина. Обичам те много и не искам да те изгубя.
Алина отговори с усмивка и прегърна Арина. Бяха съвършено щастливи заедно и не искайки да мислят за бъдещето, се наслаждаваха на момента.
Внезапно, тъмнината се раздвижи и се появиха зли магьосници, готови да ги атакуват. Лорън и момичетата веднага се дигнаха на крака и се приготвиха за битка. Злият магьосник каза:
- Предавайте ни Лорън, ако не искате да бъдете убити.
Лорън се взря в тях и каза:
- Никога няма да се предам на злото. Ще се боря до последен дъх.
Магьосниците се нахлуха към тях, като ги атакуваха със своите магически сили. Лорън и момичетата използваха всичко, което знаят, за да се защитят. Битката беше жестока, но в крайна сметка, Лорън и момичетата успяха да победят злите магьосници.
Лорън се чувстваше напълно изпълнен от любов и щастие. Той никога не е бил толкова свързан с някого като с Арина и Алина. Разходката им под звездното небе беше като отказ от реалността и те се наслаждаваха на момента. Реката изглеждаше магическа, а въздухът беше пълен с аромат на цветя. Те се вглеждаха един в друг и сърцата им бяха едно. На този момент те знаеха, че никога няма да се отделят, било това в битка или в мир.
Лорън приближи устните си към Арина и я целуна страстно. Те се прегърнаха, докато Алина ги гледаше отстрани. Но вместо да се раздели, тя реши да се приближи към тях и да се включи в целувката. Тримата се обгърнаха и се целуваха, докато времето се спираше около тях. Под звездното небе, в топлината на един друг, те се чувстваха най-щастливи на света.
Учителят погледна към класа, като внимателно се усмихна, докато на главата му взриви се образува гореща, червена сфера. "Тази сфера е вашият урок днес - генериране на огнен кълб. Това е основно заклинание, което всеки магьосник трябва да знае."
Лорън се възхити на зрелището. Това беше невероятно - не само заради явната магия, но и заради физиката зад нея. "Какво прави огненият кълб да пламти и да не изгасне?" попита Лорън.
"Магията не е просто да произведете елементи от нищото", отговори учителят. "Трябва да се разбере физиката зад тях. В случая, огънят се запалва и продължава да гори, защото в него се отделят горивни газове, които се смесват с кислорода във въздуха."
"Така че за да произведем огнен кълб, трябва да създадем микрооколо със съответния газов състав?" попита Арина.
"Правилно!" потвърди учителят. "Идеята е да концентрирате магическа енергия в ръцете си и да я насочите към избраната точка. Там тя ще генерира микрооколо с необходимия газов състав и това ще предизвика пламък."
"И какво определя цвета на пламъка?" попита Алина.
"Цветът на пламъка е определен от температурата на горенето и от наличието на определени химикали в горивния газ", отговори учителят. "Така, например, най-ниските температури дават синя, а след това - жълта и червена. Ако има меди, това може да придаде на пламъка зелен или син цвят."
"И какви са ефектите на огнения кълб?" попита Лорън.
"Огънят може да изгаря, да се разпространява, да свет ва и да отделя топлина, но може да бъде и контролиран. За да създадеш огнен кълб, трябва да се съсредоточиш върху емоциите си и да насочиш енергията си към въображаемия си център на мощта. След това, трябва да произнесеш магическите думи "Ignis Infernum" и да изобразиш в ума си ярко пламък, който ще се превърне във физически кълб от огън.
Сега нека всички опитат да направят един огнен кълб. Започнете да се съсредоточавате върху емоциите си и да се визуализирате, че вашият център на мощта се зарежда с енергия. Сега произнесете "Ignis Infernum" и изобразете в ума си ярко пламък. Когато сте готови, освободете енергията си и насочете я към вашия кълб от огън.
(Учениците започват да упражняват магията и да създават свои огнени кълбове. В класната стая се появява топлина и светлина от пламъците, като всички ученици се изказват за своите усещания и успехи.)
Лорън: (въздъхва се) Виждам, че всички се справят добре със създаването на огнен кълб. Това е една от най-важните умения за всеки магьосник, защото огънят може да бъде използван за много неща - за защита, за нападение и за създаване на магически артефакти. Ако умеете да контролирате огъня, сте на път да станете мощни магьосници.
Алина: (въздъхва се) Страхотно е, как можем да създадем нещо толкова мощно, само с магическите ни способности. Нямам търпение да научим още толкова много неща за магията.
Арина: (се усмихва) Да, аз също
Лорън и Арина продължиха да се целуват страстно, докато Алина седеше във възглавниците на реката, гледайки в звездите. Когато двамата приключиха, тя се обърна към тях и каза: "Извинете ме, че ви прекъснах. Но можем ли да продължим да говорим за магията? Имам чувството, че трябва да науча повече."
Лорън се усмихна и каза: "Разбира се, можем да продължим да говорим за магията. Знам, че е важна за теб и за всички нас."
Арина също се усмихна и добави: "Магията никога не трябва да бъде забравяна. Тя е част от нас и ни дава силата да се борим за това, което вярваме."
Тримата се погледнаха в очите и осъзнаха колко важни са заедно. Те знаеха, че магията им е свързала сърцата и душите и че това е нещо, което не може да бъде променено. В този момент те се обединиха и се посветиха на своето учене и съвършенстване в магията, знаят, че заедно могат да постигнат всичко.
Наближаваше краят на учебната година, а с нея и изпитът, който щеше да определи успеха на тримата млади магьосници. Изпитът беше да изработят магически предмет и да го представят пред останалите ученици и преподавателите.
Лорън избра да изработи кристална топка, която можеше да показва възможните бъдещи резултати от определени решения. След дълги дни на работа, той успя да изваяе красива топка от кристал, която светеше в различни цветове в зависимост от това какви бъдещи резултати показваше.
Арина реши да създаде магически колан, който можеше да засилва силата й при използване на магия. Тя работеше денонощно, за да го завърши навреме, използвайки магически камъни и тъкани, които бяха в състояние да погълнат магическата енергия.
Алина изработи магически пръстен, който можеше да осигури защита от магически нападения. Той беше изработен от благородни метали и бе украсен с красиви камъни, които бяха свързани с магически обръч, който даваше на носителя магически защита.
На деня на изпита, тримата магьосници се появиха пред преподавателите и останалите ученици с магическите си предмети. Лорън показа своята кристална топка и демонстрира как работеше. Арина облече колана около кръста си и излъчи ярка светлина, която показа колко много можеше да усили силата й. Алина сложи пръстена на пръста си и премина през магическо нападение, което й нанесе Лорън.
Преподавателите бяха впечатлени от това, което видяха, и дадоха отлични оценки на тримата млади магьосници. Всички бяха горди с успеха на Лорън, Арина и Алина, но самите те бяха изненадани от собствените си умения и успех. След като всички бяха представили своите магически предмети, учителите обявиха кой ще бъде отличен в категорията "Най-добро изработено магическо оръжие". Името на Лорън беше обявено и той беше поздравен от всички, включително от Арина и Алина.
След изпита тримата се срещнаха, за да празнуват успеха си. След като бяха изпили и изяли, Лорън попита Арина и Алина какво искат да направят далеч от училището за лятната ваканция. Арина предложи да посетят леса на източната страна на града, където се казва, че има магически същества и много интересни растения. Алина също беше въодушевена от идеята, като допълни, че може да има опасности в тези лесове, но те могат да се справят с тях заедно. Лорън се съгласи с предложението и обеща, че ще намерят начин да отидат там.
Накрая на учебната година, тримата приключиха успешно първата си година в магическото училище и бяха готови да се изправят пред предизвикателствата, които ги чакат в бъдещето.
Лятната ваканция беше толкова очарователна, че Лорън, Арина и Алина почти не можеха да го повярват. Първоначално тримата планираха да се разделят за лятото и да се видят следващата година, но накрая решиха да си позволят една приключенска почивка заедно.
Първата им случка беше с едно магическо същество, което се появи пред тях, когато се къпяха в едно язовирче. То беше пиперливо зайче с малки златисти рогчета, като мигновено ги очарова със своята игривост и любознателност.
"О, малък зайче, ти си най-сладкото същество, което съм виждала", каза Арина с усмивка.
"Нека му дадем име", предложи Лорън. "Какво ще бъде, зайче?"
"Можем да го наречем Бисквитка", предложи Алина. "Защото ми прилича на тези малки сладкишки, които правя с майка ми."
Бисквитка продължаваше да им гледа с любопитство и да скача навсякъде. Той беше магическо същество, което обичаше да се забавлява и да изпълнява различни трюкове.
След няколко дни наслаждавайки се на игрите с Бисквитка, тримата приятели откриха красива горичка, която беше пълна с магия и мистерия. Те прекарваха дни и нощи в горичката, учейки нови магически техники и играейки с магически същества.
Една нощ, след като похапнаха, Лорън, Арина и Алина се прекатуриха в полето над горичката, където можеха да видят звездите и луната.
"Толкова е красиво тук", каза Арина, гледайки небето.
"Всичко е толкова тихо и спокойно", добави Алина, взимайки ръката на Лорън.
"Вие сте ми всичко"
Един ден по време на разходка из гората, тримата срещнаха магическо същество, което изглеждаше като красиво кученце със сребристи къдрици и светеща опашка. Когато се приближиха, кученцето започна да говори.
"Здравейте, приятели! Аз съм Луна и съм едно от магическите същества, които пазят гората. Реших да се появя пред вас, за да ви помогна да развиете вашата магия."
"Как можеш да помогнеш?" попита Арина.
"Искам да ви науча на един магически ритуал, който ще ви позволи да комуникирате със съществата на гората и да получавате от тях знания и помощ," обясни Луна.
Тримата приели поканата на Луна и тя ги научи на ритуала. Те заседнаха в кръг около малко огнище, като Луна им каза да си представят зелената енергия на гората, която ги заобикаля. След това тя им каза да повторят няколко магически думи и да изкажат своето желание да комуникират със съществата на гората.
Изненадващо, в кръга се появиха малки светлинки, които се превърнаха в малки феи. Феите им казаха, че ще им помогнат да научат повече за магията и че са готови да ги водят до място, където може да открият магически камъни.
След това тримата се отправиха с феите към магическия камък, който бил скрит в затворена пещера. С помощта на магията на феите и със светлината на огъня, те успяха да преминат през пещерата и да открият магическия камък.
По време на техният престой в гората, тримата научиха много нови магически техники и нарастващата близост между тях ги караше да се влюбват все повече и повече.
Но въпреки това, с всички тези приключения, тримата магьосници също така си намериха време да се насладят на спокойните моменти. Един ден, докато бяха на разходка в гората, Арина, Алина и Лорън откриха едно магическо езеро, което беше известно със своите лечебни свойства. Те се забавляваха, като се гмуркаха и плуваха в езерото, а Алина дори успя да спаси едно малко водно същество от пастищна змия.
Лорън се наслаждаваше на гледката на Арина и Алина, докато те играеха във водата. Те се върнаха към крайбрежието, където той ги посрещна с усмивка.
"Вие изглеждате толкова красиво, когато сте мокри," каза Лорън с усмивка.
"И ти изглеждаш красив, когато си влюбен," отговори Арина и го целуна.
Алина се усмихна и присъедини към тях, като ги обгърна. "И аз съм влюбена в теб, Лорън," каза тя.
Те се целунаха отново, като се наслаждаваха на момента. Магическите същества около тях изглеждаха щастливи и играеха сред водите на езерото.
"Аз обичам лятото," каза Арина, гледайки красивата гора, която ги заобикаляше.
"И аз," каза Лорън. "Но аз обичам повече моментите като този, когато сме заедно и сме щастливи."
Те се прегърнаха отново и Алина се присъедини към тях. Те прекараха още много дни заедно в лятната им ваканция, изживявайки приключения и наслаждавайки се на моментите си заедно.
И така, Арина, Алина и Лорън решиха да се върнат на магическото езеро за едно нощно къпане под звездното небе. Пристигнаха на мястото и се наредиха на брега, за да си съберат мислите и да се насладят на красотата на езерото.
Арина се обърна към Лорън и му каза: "Знаеш ли, Лорън, това място е най-красивото място, на което съм била. Искам да си запомня тази нощ завинаги."
Лорън се усмихна и й отговори: "Аз искам да съм тук с теб и да те пазя. Никога не исках да ме няма до теб."
Алина ги погледна и каза: "Не мога да повярвам, че нищо не е спряло. Толкова много се е случвало, но ние все още сме заедно."
"Точно така," отговори Арина. "Ние трябва да се държим заедно и да не допуснем да ни разделят."
След кратко мълчание, Арина се изправи и започна да сваля дрехите си. "Айде, да се къпем. Не мога да чакам вече."
Алина и Лорън я последваха и всички се окъпаха в езерото. Водата беше прохладна, но приятна на допир. Звездите светеха над тях, правейки цялата атмосфера още по-магична.
Алина погледна към Лорън и му каза: "Знаеш ли, Лорън, ти си магията ми. Толкова много си ми дал, че не мога да ти се отплатя."
Лорън се усмихна и й отговори: "Няма нужда да ми се отплащаш. Ти ми даваш повече, отколкото мога да си представя."
Арина се приближи до тях и ги погледна. "Аз също ви обичам," каза тя. "Вие сте всичко за мен."
В този момент, едно голямо магическо същество изскочи от водата. Беше красиво и блестящо с дълга опашка и огромни крила. То издаде въздъх от задоволство и красотата му омайващо обгърна тримата.
"Това е водният дракон," обясни Лорън. "Той е доброжелателен, но много рядко се появява пред хора. Трябва да сме много късметлии."
Драконът замахна с крилата си и красиво изпълни небето. Тримата го гледаха, изумени от неговата красота и мощ.
"Толкова е красив," каза Арина, като се приближи към дракона, който се усмихна и започна да лекува рани на краката ѝ. "Колко си силен и мощен."
Драконът издаде нежен ръмеж, докато си почиства крилата.
"Той е магическо същество, като и нас," каза Алина. "Това го прави особено специален."
Тримата продължиха да гледат дракона, възхищавайки се на красотата му и магическата му сила. Докато се наслаждаваха на прекрасния момент, драконът нежно замахна с опашката си и изчезна във водата.
"Това беше невероятно," каза Лорън, като се обърна към тримата с усмивка. "Искам да запомня този момент завинаги."
Те се погледнаха, омаяни от красотата и магията на магическия свят, в който живееха. Но най-силната магия, която изпитваха, беше любовта, която ги обгръщаше и ги правеше по-силни и по-щастливи заедно.
Лорън излезе от водата и се приближи към Арина и Алина, които все още се целуваха. "Прекарахме чудесно време тук, но искам да се върнем в къщата," каза той. "Добре, отиваме," отговори Арина и Алина кимнаха с глави в знак на съгласие.
По пътя към къщата, те продължиха да се ласкат и да целуват, докато не стигнаха до стаята на Лорън. Той затвори вратата и продължи да целува Арина, докато Алина го гали на гърба.
"Толкова сте прекрасни," каза Лорън, когато най-сетне спряха да целуват. "Никога не съм срещал магьосници като вас."
"Ние искаме да те правим щастлив," каза Арина.
"Вие вече ме правите щастлив," отговори Лорън, "А сега искам да ви покажа нещо."
Той отвори една скрита врата в стаята си и ги поведе към малка стая, която беше напълно празна. "Това е моето лично пространство," каза Лорън. "Тук мога да мисля, да се почивам и да уча. Искам да ви покажа нещо."
Той се насочи към един ъгъл на стаята, където беше наведен един твърд дървен плот. Той взе една празна кутия и я постави върху плота.
"Вижте, какво ще направя," каза Лорън. Той взе една лампа и я постави върху кутията. След това той започна да казва магически думи, докато ръцете му се огъваха и тяхната светлина се усилваше. На един момент, той плътно хвана лампата и я държеше докато тя почти изгоря.
Когато Лорън я пусна, кълбот на огън я обгърна изцяло, като я запална от глава до пети. Огънят беше толкова силен, че почти не можеше да го гаснат. Накрая, когато пламъците почнаха да гаснат, на мястото на кълбота остана един красив, светещ камък в оранжево-червен цвят.
"Браво, Лорън!" каза учителят по магия, като се приближи към нея и взе камъка в ръцете си. "Този камък е твоят магически предмет, който си създала със своята магия. Той ще ти служи добре в твоите приключения."
Лорън посегна към камъка и го взе в ръцете си. Той беше топъл и пулсираше в ръцете й. Тя го погледна внимателно и усети мощта на магията, която беше заключена в него. Отвътре на камъка, Лорън можеше да види красиви, оранжево-червени пламъци, който танцуваха и се движеха в ритъм с нейната магия.
Тъй като изпитът беше приключил, учителят по магия поздрави Лорън и я направи официално магьосник. Лорън беше много щастлива и се чувстваше по-уверена за бъдещето си в магическия свят.
След изпита, Лорън се върна при Арина и Алина и сподели своята радост с тях. Те я поздравиха и я обичаха още повече заради нейните постижения. Всички те прекараха лятото заедно, като провеждаха нощи пълни с магия и страст, готвеха заедно, ходеха на разходки в природата и се наслаждаваха на живота като млади магьосници.
Лорън е млада жена на около 18-19 години с дълга кестенява коса, която обикновено носи изплетена в оплетка. Тя има меки, изразителни черти на лицето с красива кожа и малки устни, които често са оцветени в блед розов цвят. Очите й са големи и кафяви, с дълги мигли, които й придават загадъчен поглед. Лорън е слаба и елегантна, с добре оформени крака и ръце, но без да изглежда мускулеста. Тя обикновено носи дълги рокли, които подчертават нейната женственост и красота.
След няколко дни от тази нощ, Лорън се завърна сам до езерото. Този път нямаше приятели с него и реши да се наслади на спокойствието на местното езеро. Когато стигна до брега, забеляза, че водата се движи неравномерно, като че ли имаше нещо на дъното, което я разтърсваше.
Лорън се докосна до повърхността на водата, като се опита да усети какво става. Но в този момент, топъл въздух връхлетя Лорън отзад и я накара да се обърне. Това беше водният дракон, който се появи пред нея отново.
"Здравей отново, Лорън," каза драконът с усмивка на лицето си.
"Здравей," отговори Лорън със смесица от изумление и вълнение в гласа си.
"Какво правиш тук сама?" попита драконът, като прекара големите си крила върху водата.
"Просто исках да се насладя на спокойствието на мястото," отговори Лорън.
"Аз също обичам спокойствието на езерото, особено по нощите," каза драконът.
Лорън усети как топлината на драконовия дъх се отрази върху кожата й. Това я накара да се чувства жива и предизвикана отново.
"Изглежда този път никой не ни пречи да се забавляваме," каза Лорън, като се усмихна.
"Какво предлагаш?" попита драконът, като погледна в очите на Лорън.
"Мислех да плувам малко. Това не те притеснява, нали?" попита Лорън, като се огледа.
"Не, аз също обичам да плувам в езерото, но този път искам да те поканя на разходка из гората. Има едно място там, където магията на природата е най-силна и мисля, че би ти харесало да го видиш.
Лорън се усмихна на Арина и реши да приеме нейната покана. Знаеше, че гората може да бъде опасна, но искаше да сподели този момент с нея. Заедно тръгнаха към гората, като Арина поемаше водещата роля. След кратко време стигнаха до мястото, което тя искаше да покаже на Лорън.
Беше малко поляна, изпълнена с цветя и зеленина. По средата й текеше малък поток, който се вливаше в по-голяма река. Над поляната се издигаше голямо дърво, сякаш стражуващо над този красив кът от природата.
Лорън се възхити от красотата на мястото и се обърна към Арина: "Това е невероятно красиво. Благодаря ти, че ме доведе тук."
Арина се усмихна и отговори: "Радвам се, че ти харесва. Обичам това място и мислех, че би ти било по вкус."
Те седнаха на тревата и започнаха да се разглеждат. Въздухът беше свеж и смесваха се ароматите на различни растения. В този момент, те се прегърнаха и се целунаха страстно, като се потопиха в красотата на момента.
Лорън и Арина продължаваха да се целуват в страст, полупрозрачната вода на езерото ги обгръщаше, а звездното небе беше техен свидетел. Ръцете им бяха оплетени, кожата им изгаряше от желание, а вътрешността им пламваше. Те се забравиха за всичко около тях и се потопиха в своята страстна обич.
В един момент Лорън взе Арина в обятия си и я изнесе от водата на плажа. Погледът им се пресичаше и пламъкът на страстта им отново се разпали в очите им. Те бяха оставени само на мястото, където техният любовен пламък можеше да избухне на пълен пламък.
"Ти си моята любов, Арина," каза Лорън с горещ глас. "Никога няма да те пусна."
"Аз съм твоя, Лорън," отговори Арина. "Винаги ще бъда твоя."
Те се целуваха отново, като страстта им се пренесе в цялото тяло им. Нищо друго не им беше важно освен тяхната любов. Те се преплетоха в един обран един за друг, а пламъкът в очите им беше по-ярък от всякога.
Лорън и Арина продължиха да плуват в озерото, преплитайки се един с друг във водата. Напрежението между тях беше възможно да се режеше с нож, докато пламъкът в техните погледи нарастваше.
Когато най-сетне стигнаха до брега, Лорън посочи към една мека кърпа, която беше разпростряна на земята. Те се изправиха един срещу друг, очите им залепиха един за друг и не можеха да ги откъснат.
Лорън започна да пристъпва към Арина, като вдигна ръцете си и ги сложи върху красивото лице на момичето. Те започнаха да се целуват страстно и гладко, като ръцете им разглобяваха съблазнително телата им.
След много целувки, те се отдръпнаха един от друг и Арина прегърна Лорън крепко. Те гледаха един друг в очите, като имаше смесица от удоволствие и страст на техните лица.
След като се взаимно изчерпаха, те седнаха на кърпата и продължиха да се целуват, докато се разгорещиха и изгаряха от страст. Но дори и да бяха отдалечени един от друг, те непрекъснато мислеха за другия и желаеха да бъдат заедно.
След като Лорън и Арина се целунаха, те се огледаха в очите си с поглед, който излъчваше любов и страст. Лорън започна да гали нежно гърба на Арина, докато тя се приближи още повече към него и усети топлината на тялото му.
Те се прегърнаха и започнаха да се целуват отново, докато вода се разбъркваше около тях. Лорън разхлаби мускулите си, като се потопи във водата, докато Арина продължаваше да го галее. Те се обгърнаха отново, като този път Арина използва гърдите си, за да го притегне още по-близо към себе си.
След като се разделиха, те се засмяха и продължиха да се плъзгат из водата, като се целуваха и галиха. Лорън посочи към брега, където имаше мека пясъчна площадка, и Арина го последва. Те излезнаха от водата и се разпространиха върху пясъка, като тя се положи на гърба си, а Лорън седна зад нея, започвайки да я гали нежно по гърба.
"Това е прекрасно място," каза Арина, гледайки към небето. "Можем да гледаме звездите цяла нощ."
"Да," отговори Лорън, целувайки я нежно по вратът. "Аз искам да гледам само теб."
Те се целунаха отново, като Лорън леко притисна тялото си към Арина. Те бяха запленени от страст, която ги обгръщаше и ги караше да искат да бъдат винаги заедно.
Нощта беше пълна със звезди и магия, която се отразяваше в телата на Лорън и Арина, докато те продължаваха да се обгърнат и да целуват с нежност и страст. Пламъкът в техните погледи все повече се разпалваше, като окупираше всичко около тях. Те бяха като две половинки на цяло, неразделни и изгорени от страст. Арина почувстваше как Лорън я привлича към себе си още повече, а нейното тяло отговори на неговата страст, докато двамата се сливаха в едно.
Сред тази нощна магия, Лорън и Арина се влюбиха все повече и повече, забравяйки за всичко друго около тях. Те бяха като две звезди, които се обръщаха една към друга и кръжеха заедно във вселената. Но времето им на лятна ваканция изтичаше и скоро щяха да се върнат в училището, където предстояха нови приключения и предизвикателства.
Разликата между човек и елф беше винаги очевидна във всички аспекти на живота, включително и в техните магически способности. Но това не им пречеше да станат приятели с Лорън и Арина.
Една вечер, след като Лорън и Арина завършиха своето последно плуване в магическото езеро, Алина ги изчакваше на брега. Тя беше със своите елфийски приятели и се вълнуваше, за да сподели с тях тайната си - магическата си топка.
Това беше малък предмет, който елифите използваха за комуникация между себе си. Той имаше способността да излъчва магически сигнали и да предава мисли, но само ако се притежава от някой, който имаше тази магическа способност.
Алина показа на Лорън и Арина топката си и им обясни как да я използват. Те бяха възхитени от тази нова магическа способност и скоро започнаха да се забавляват с топката, като си предаваха мисли и забавлявайки се с елифите.
След като се забавляваха за малко, Алина попита Лорън и Арина дали биха искали да се присъединят към нея и нейните елифски приятели в едно приключение в магическия горски лабиринт. Те веднага се съгласиха и започнаха да се готвят за това приключение.
В този магически горски лабиринт се криеха различни опасности и предизвикателства, които трябваше да бъдат преодолени. Но с топката на Алина, те бяха в състояние да се свържат и да комуникират помежду си, което ги направи по-силни и по-ефективни в преодоляването на предизвикателствата.
Те успяха да преодолеят горския лабиринт и да се върнат в училището.
На първия учебен ден от втората година, Лорън, Арина и Алина се наредиха в голямата зала за изпити. Там ги посрещна преподавателят по магически науки, който им обясни какво ще бъде тестът.
"Здравейте, мои ученици. За изпита днес имаме три различни задачи, които ще ви тестват във вашия магически потенциал и умения. Готови ли сте?"
"Да, г-н преподавател," отговориха те в един глас.
"Отлично. Нека започнем. Първата задача е да създадете магическо зареждащо същество. Трябва да има определени качества, които ще ви посоча, но вие трябва да му дадете име и да му създадете уникален външен вид. Кой иска да започне първи?"
"Аз ще започна," каза Алина и се насочи към празното място пред масата. Тя затвори очи и започна да визуализира своето същество.
"Името му е Холи, а външният му вид е като малък, пухкав зайче с бял пух. Той има малки, кръгли уши и светло зелени очи, които са осветени от магическата му енергия."
"Много добре, Алина. Следващият е Лорън," каза преподавателят.
Лорън въздъхна, но се насочи към мястото пред масата. Той затвори очи и започна да се концентрира върху своето същество.
"Името му е Феникс, а външният му вид е като огромна птица с червени пера и пламъци в крилете. Той има големи, остри клюн и гърди, които светят като огън."
"Отлично, Лорън. Накрая, ще се наредиш ти, Арина," каза преподавателят.
Арина се насочи към мястото пред масата и затвори очи, за да се съсредоточи за изпита. За нейно удоволствие, изпитът за магия беше доста лесен и тя успя да отговори на всички въпроси без голямо усилие.
Лорън също се нареди пред масата и почна да отговаря на въпросите с лекота. След като завърши изпита, той обърна внимание на Алина, която изглеждаше малко загрижена.
"Какво се случва, Алина? Всичко наред ли е?" попита Лорън.
"Не съм толкова сигурна. Изпитът за магия беше лесен, но моят изпит е по елфийски език и той може да бъде доста труден. Не съм сигурна, че съм се подготвила достатъчно," отговори Алина с тревога в гласа си.
"Не се притеснявай, Алина. Аз знам, че ти си умна и можеш да го направиш. Ако ти трябва помощ, аз ще съм тук за теб," ободри я Лорън.
Те чакаха във фоайето, докато Алина влизаше в стаята за изпит. След около час, тя излезе, изглеждайки уморена, но усмихната.
"Успях! Изпитът беше много труден, но се справих," каза тя, прегръщайки Лорън и Арина.
"Браво, Алина! Аз знаех, че ще успееш," каза Арина, усмихвайки се.
След като приключиха с изпитите, тримата герои решиха да отидат на кафе, за да празнуват успеха си. Седяха на терасата на кафенето, гледайки през прозореца, как животът в университета се развиваше. Беше чудесен начин да започнат новата учебна година и те се чувстваха готови да се справят с новите предизвикателства, които им предстояха.
Тримата герои бяха заедно в апартамента си в общежитието, гледайки към потока, който течеше под прозорците им. Нощното небе беше ясно и звездите светеха като милиони бели искри. В един момент, комета забликна на небето, привличайки вниманието на тримата приятели.
"Виждаш ли я, Лорън? Тази комета? Тя е толкова красива," каза Арина, гледайки към небето.
"Да, невероятна е," отговори Лорън, който беше притегнат от красотата на Арина, а не на кометата.
Алина също беше известна с любовта си към нощното небе, но този път тя гледаше към Лорън и Арина, които бяха заобиколени от романтичната обстановка на мястото.
"Толкова сте сладки заедно," каза тя, усмихвайки се.
Лорън и Арина се погледнаха и усетиха силната връзка между тях. Разменят нежен целув и продължиха да гледат към небето, докато кометата отмина и звездите продължиха да светят.
"Никога не съм се чувствал толкова щастлив, като съм с вас двамата," каза Лорън.
"И ние те обичаме, Лорън," каза Арина, докато тя и Лорън се прегърнаха отново.
Този момент беше магически, като единствената музика в стаята беше звукът на потока и дишането им. Тримата се възхищаваха на красотата на нощното небе и на своята любов един към друг.
Лорън изля вода във ваната и добави няколко капки от любимият й аромат на душ гела. Арина се раздушеше и се изправи боса до ваната, където Лорън я чакаше. Те се прегърнаха и се поцелуваха страстно, докато водата ги заобикаляше.
Лорън започна да я гали по гърба и косата, а Арина му върна жеста, като му прегърна главата и се впи в устните му. Те се отдадоха на страстта и насладата, взаимно си доставяха удоволствие и усещане за обич и привързаност.
След няколко минути, Лорън я заведе към края на ваната, където тя се обърна към него, като опря гърба си в него и го прегърна със своите ръце. Лорън започна да я целува по шията и раменете, докато тя издаваше стонове на удоволствие.
След това, тя се обърна към него и започна да го целува страстно на устните, а ръцете й пътуваха по гърба му. Лорън забрави за всичко друго и се отдаде на момента, докато тя му докосваше кожата и мускулите.
След като прекараха много време във ваната, те излязоха и се завиха в кърпи. Лорън я обгърна с ръце и я притегна към себе си, докато гледаха през прозореца на апартамента към потока и нощното небе. Кометата премина бързо, но те знаеха, че любовта им ще продължи да гори ярко и ще бъде силна, дори когато те трябва да се разделят заради училището.
Сутринта, след като се събудиха, Лорън, Арина и Алина се подготвяха за училище, докато по въздуха летяха различни магически същества. На един момент, един дракон прелетя над тях и изпусна малко от своята огнена длъжка, която по случайност падна точно върху косата на Алина.
"Ох, не, това няма да се свърши добре," извика Алина, докато се опитваше да гаси огъня на косата си.
В този момент, учител по магията минаваше покрай тях и забеляза проблема.
"Да видим, как мога да помогна," каза той, докато изваждаше пръчката си.
С няколко махания, учителят успя да възстанови косата на Алина, която беше изгорена от огъня. Но вместо да се сърди, той започна да се шегува:
"Хм, може би трябва да започнем да водим магията в часовете по грижа за косата и красота."
Лорън, Арина и Алина се засмяха на глас, докато продължаваха към училището. По пътя срещнаха и други магически същества, които ги приветстваха и пожелаха успех в новата учебна година.
Учителят по магията, професор Фликс, обичаше да се забавлява с учениците си. Този ден той реши да им покаже едно от най-смешните заклинания, които може да извика. Той вдигна пръст и изрече: "Лимонада-лимонада, нека ти се каже, да се превърнеш в кокошка, но да запазиш своята желтa кожа!".
На мястото, където преди беше лимонадата, сега имаше жълта кокошка, която започна да къкри и да бяга из класната стая. Учениците се смяха и опитваха да я хващат, докато професор Фликс се смяхаше зад пушека си.
В този момент в класната стая влезе и Алина, която беше развълнувана да види какво се случва. Внезапно кокошката започна да се свива и да се трансформира в красива млада жена с жълти коси, която замахна с ръка и всичко около нея се покри с капки лимонада.
"Това беше невероятно!" каза Арина, като се усмихна към Лорън. "Никога не съм видяла нищо подобно!".
"А ти, Лорън? Какво мислиш за заклинанието на професор Фликс?" попита Алина, като го гледаше в очите.
"Беше доста забавно", отговори Лорън, като се усмихна към нея. "Но нищо не може да сравни с това, което имахме вчера вечерта, нали?".
Алина се засмя и му даде нежен целув. "Да, беше невероятно. Надявам се да има още такива моменти заедно".
Те продължиха да се усмихват един на друг, докато професор Фликс извика отново животното-магия в класната стая и те се присъединиха към учениците в опитите си да я хващат.
Преподавателят по магия, професор Куинтън, влезе в класната стая със своята обичайна усмивка и се обърна към учениците:
- Добро утро, ученици! Днес ще се занимаваме с една от моите любими теми - изчезването и появяването на обекти. Знам, звучи като магически трик, но в действителност става въпрос за много логически и математически процеси.
Учениците се засмяха и професор Куинтън продължи:
- Да започнем с нещо лесно. Имам една ваза на масата пред мен. В момента тя е пълна с цветя. Аз ще я вдигна и ще я изпразна от водата. След това, когато я върна на масата, тя ще бъде пълна с плодове. Готови сте да видите това?
- Да! - отговориха учениците в един глас.
Професорът вдигна вазата и я изпразни от водата. След мигове, когато я върна на масата, тя беше пълна с кръгчета мандарини.
- Уау! - извика Арина с възторженост. - Как го направихте?
- Не е магия, Арина. Става въпрос за събиране и преработване на информация - отговори професор Куинтън. - Забелязахте ли, че преди да вдигна вазата, масата под нея се вдигна малко? Това е защото взе малко повече време да изпразня вазата, отколкото да я напълня с плодове. А малките мандарини бяха скрити в джоба ми.
Учениците започнаха да се засмиват и професор Куинтън добави:
- Но не се притеснявайте, ученици. Има много по-сложни трикове, които ще ви покажа през тази година. И се надявам, че вие също ще ми покажете нещо ново и интересно.
Урокът продължи с още някол ко полезни съвети от учителя, а след това беше време за практика.
Учителят раздаде на учениците задача да създадат малък елементален обект с помощта на магията. Лорън и Арина се заеха с работа, докато Алина изглеждаше загрижена.
"Не мога да разбера какво правя грешно," каза тя на учителя. "Моят обект изглежда като мъченеца на магьосник."
Учителят се усмихна. "Няма магьосник, който да не е правил грешки, Алина. Важното е да продължаваш да упражняваш магията и да се учиш от грешките си."
"Да, но никога не ми е харесвало да правя грешки," отговори Алина с лека усмивка.
"Тогава ще трябва да те нарека Алина 'Никогаш-не-прави-грешки'!" шегува се учителят.
Това засмука всички ученици в стаята, а Алина се засмя за първи път откакто беше пристигнала в училището. В края на урока, учителят раздаде домашно за следващия урок, а те тримата се наредиха, за да си го разпределят.
"Така, Лорън, ти ще вземеш първата задача. Алина, ти ще вземеш втората, а Арина, ти ще вземеш третата," каза учителят, като им предаде листовките.
"Чудесно, ще работим заедно!" каза Арина с лека усмивка, а Лорън и Алина също се съгласиха.
След края на урока, те тримата решиха да отидат за обяд заедно. Това беше начин да си споделят идеи за домашните задачи и да се посмеят на още някой шеги на учителя.
След като урокът приключи, Лорън, Арина и Алина тръгнаха към стаята си, където се приготвиха за обяд. В тази стая всяко нещо, от стените до мебелите, беше магическо. В средата на стаята имаше голяма маса, на която се появи магически приготвен обяд, когато учениците изрекоха определена магическа формула.
Лорън се впечатли от гледката на тази магия и започна да разглежда храната върху масата. В центъра имаше голяма купа със салата, на която бяха подредени цветчета от невероятни магически цветя. Около салатата бяха подредени разнообразни гарнитури, като печен карфиол с горчица, картофи с кайма и зеленчуци на пара.
В средата на масата имаше огромен тенджер, от който издаваше пара. Когато Лорън се приближи, тя видя, че в тенджера има топла и ароматна супа с яйца и лук.
"Това изглежда страхотно!" каза Арина, когато се приближи до масата.
"Да, ама как ще се снасят магическите предмети?" запита Алина.
"Магията ги прави меки и леки като перде, когато се хапне," каза Арина, като се усмихна.
Лорън погледна към тенджера и взе лъжица, за да опита супата. Тя беше топла, ароматна и изключително вкусна. В момента, в който я опита, чувстваше, че магията се преплита с вкуса, който я правеше още по-вкусна.
Те продължиха да се хранят с останалите ястия, като се наслаждаваха на вкуса и аромата на магическата храна. След като свършиха с обяд, те изрекоха друга магическа формула, за да премахнат магическите предмети и да върнат стаята в нормалното състояние. Магията замириса на рози и карамел, когато обикновенната стая се върна в известна степен на нормалност. Сега тримата приятели могат да се отпуснат и да си починат след изпълнения учебен ден. Лорън забеляза, че Арина е заспала на стола и я покри с меко одеяло. Той се промъкна до Алина, която се възползва от неговото отсъствие, за да извади книга от раницата си.
"Алина, никога не си спираш с ученето, нали?" каза Лорън с усмивка.
"Заради тебе съм заела толкова много книги, Лорън. Ти си такъв умник," отвърна Алина, въртейки страниците на книгата си.
"Но без тебе нямаше да можем да намерим този клас," каза Лорън, като се усмихна към нея.
"Това е вярно," каза Алина и се усмихна обратно. "Ама сега ми дай малко време да чета, моля те."
"Разбира се," каза Лорън и седна до нея, за да използва времето си за изучаване на някои от книгите в библиотеката. От другата страна на стаята, Арина продължаваше да спи, а сянката й от лампата се мърдаше върху стената. Всички три ученика знаеха, че следващата година ще бъде трудна, но се чувстваха готови да се изправят пред предизвикателствата, като правят това заедно.
Лорън и Арина се приближиха един към друг, гледайки в тихо един на друг в очите си. Те забравиха за всичко около себе си и се потопиха в това магично преживяване. Под тяхните крака поточето меко шумеше и те бяха заобиколени от аромата на цветята, които растяха по брега му. Лорън привлече Арина близо до себе си и я целуна страстно, като я притисна към стената. Те продължиха да целуват нежно, докато магията на любовта и страстта ги обгърна напълно.
За мига, те спряха да се целунат, за да се огледат един друг и да се усмихнат. Арина изрича магическа формула и нежно докосна повърхността на водата. Почти мигновено, те бяха заобиколени от пламъци, които танцуваха около тях. Те продължиха да се целуват, докато пламъците се превърнаха в малки пеперуди, които полетяха над тях и изчезнаха в нощта.
Лорън се усмихна на Арина и я гледаше в очите си. "Ти си най-красивото нещо, което съм видял някога," каза той.
Арина му отвърна с усмивка, "А ти си моят рицар на бляскавия кон, който ме предпазва от всички зли духове."
Те продължиха да се целуват и да се гледат в очите си, наслаждавайки се на магията на любовта и поточето под прозореца на стаята.
Разходката на Лорън, Арина и Алина по градината беше магична. Звездите бяха ярки на небето, луната отразяваше светлината си в потока, който протичаше край тях, а въздухът беше изпълнен с мириса на цветя. Те се приближиха до красива градина, която беше осветена от лунния светлинен лъч.
Арина се обърна към Лорън и му подаде ръка, която той с радост прие. Алина ги следваше отзад, като ги наблюдаваше с усмивка.
"Така е хубаво да се разходиш с някого, когото обичаш," каза Арина на Лорън.
"И на мен ми е чудесно да съм с теб," отговори Лорън, като я прегърна.
Алина изкрещя от задълбоченото си възхищение към тях, като каза: "Аз искам да съм като вас двамата! Толкова сте сладки!"
Лорън и Арина се усмихнаха, като Арина пое Алина под ръка. С тричасовата разходка наоколо и разговорите им, времето мина бързо и скоро стана тъмно.
Когато се върнаха в стаята, Арина и Лорън се затвориха в обятия, гледайки звездите през прозореца, докато Алина се разхождаше навън за малко въздух. Вечерта беше перфектна и всеки от тях се чувстваше като в един магически свят, където любовта беше най-силната магия.
Лорън погледна към Арина и усети как сърцето му ускорено започна да бие. Той я взе за ръка и я отведе към банята, където беше голяма вана, пълна с топла вода.
"Да се потопим във водата заедно?" предложи той, усмихвайки се.
"Звучи много добре," отвърна Арина, усмихвайки се в отговор.
Те се разделиха до бельото и се потопиха във водата заедно. Лорън я забърса във водата и я притегна към себе си. Те започнаха да се целуват страстно, като се втурнаха един в другите.
"Ти си моята магия, Арина," прошепна Лорън, докато те продължаваха да се гледат в очите.
"И ти си моята магия, Лорън," отвърна Арина, прегръщайки го силно.
Те продължиха да се целуват, докато магията на тяхната любов се преплиташе с магията на нощта. Водата около тях светеше и се въртеше, а малки магически изкривления се появяваха около тях.
"Не мога да повярвам, че те нямаше преди година," каза Лорън, взимайки ръка на Арина в своята.
"Да, беше толкова трудно да избягам от моя свят, но съм толкова щастлива, че срещнах теб," каза Арина.
Те продължиха да се целуват и да се гледат в очите, като магията на тяхната любов продължаваше да се разпространява около тях. Но скоро беше време да се отпуснат и да се приготвят за почивка.
Лорън излезе от ваната и протегна ръка към Арина, за да я изведе. Те се облекоха и се прибраха в спалнята си. Времето беше изминало много бързо, а сърцата им бяха изпълнени с любов и страст. Арина и Лорън се разхождаха по красивата градина, ръка за ръка, гледайки звездите на нощното небе. Те спряха до едно малко езеро, където Лорън взе ръчката на Арина и я привлече към себе си за целувка. Те се целуваха страстно, съблазнявайки се от красотата на нощта и вълненията в тяхното сърце.
"Толкова много съм обичал тези моменти с теб, Арина," каза Лорън, гледайки я в очите. "Не мога да си представя живота без теб."
Арина се усмихна и го прегърна. "Аз също не мога да си представя живота без теб, Лорън. Ти си моята съдба и обичам те."
Те продължиха да се целуват и да се гледат в очите, внимавайки да не пропуснат нито един миг от тази магическа нощ. След като изминаха няколко часа, те се завърнаха към общежитието, където се забиха във ваната, като се наслаждаваха на момента заедно.
"Така е хубаво да бъдем заедно, Лорън," каза Арина, прегръщайки го. "Искам да прекарам повече време с теб."
"Аз също искам това, Арина," отговори Лорън, гладейки косата ѝ. "Ти си моята светлина в този тъмeн свят, и не мога да се представя живота без теб."
Те продължиха да се гледат в очите, взаимно се докосвайки и целувайки се, докато времето бавно измина. Но дори когато се разделиха, любовта им продължаваше да ги обгръща, като топлина на студената зимна нощ.
През следващите няколко дни Лорън, Арина и Алина продължиха да прекарват много време заедно, излизаха на разходки, готвеха заедно и учеха за училище. Но дори когато не бяха заедно, те мислеха един за друг.
Един следобед Лорън и Арина решиха да се измъкнат от училището и да отидат да се разходят в гората. Те ходиха заедно, държейки се за ръце, наслаждавайки се на тишината и красотата на природата.
"Лорън, знаеш ли, когато ти си до мен, чувствам се толкова сигурна и защитена," каза Арина, гледайки го в очите.
"Аз също така се чувствам така, Арина. Ти си най-важното нещо в живота ми," отговори Лорън, докато я прегърна.
В този момент малка комета минава по небето. Арина гледа към небето и казва: "Вероятно един от най-красивите моменти в живота ми е този, в който аз се влюбих в теб."
Лорън се усмихна и я целуна нежно на устните.
След малко те се завърнаха обратно към училището и Арина реши да отиде да посети Алина в стаята й.
"Хей, Алина, какво правиш?" запита Арина, като влезе в стаята.
"Седя и чета," отговори Алина, като подигна книгата.
"Четеш? За какво е това?" запита Арина.
"Това е книга за магии за елемента вода. Надявам се да мога да науча повече за моя елемент," обясни Алина.
"Интересно звучи. Може ли да гледаме заедно?" попита Арина.
"Разбира се. Тук има един свободен стол," каза Алина, показвайки към стола.
Те седнаха и започнаха да четат заедно. Лорън влезе в стаята, като наблюдаваше заедно четенето на двете момичета. Няколко минути мълчаха, като всеки се потапяше в своята книга. След това Лорън се обърна към Арина и каза:
- Имам една магическа книга, която искам да ти покажа. Мисля, че ще ти хареса.
Арина посрещна идеята с усмивка и каза:
- Да, моля те, покажи я.
Лорън отиде до своята стая и се върна с книгата. Тя беше обвита в черно кожено покритие и имаше златни орнаменти. Книгата изглеждаше стара и мистериозна. Лорън я предаде на Арина, която започна да я разглежда с интерес.
- Това е много красива книга, - каза тя. - Каква е темата на книгата?
- Това е книга за магията на водата, - отговори Лорън. - Тук можеш да научиш много интересни неща за това как да използваш магията на водата за различни цели.
Арина продължаваше да разглежда книгата с интерес, когато Алина я помоли:
- Дай я да я видим и ние.
Арина предаде книгата на Алина, която я започна да разглежда с любопитство. Лорън посочи към определена страница и каза:
- Виж тук, има магически заклинания за лекуване на рани с магията на водата.
Те продължиха да разглеждат книгата заедно, а времето бързо измина. След няколко часа се появи звездна нощ и звездите започнаха да се появяват на небето.
След като Лорън влезе в стаята, Арина и Алина прекратиха четенето и го погледнаха. Лорън се усмихна и се приближи към тях.
"Какво четете?" попита той.
"Романтична книга," отговори Арина с усмивка.
"А, разбирам," каза Лорън и се насочи към креслото до тях. "Мога ли да се присъединя?"
"Разбира се," отговори Алина и му показа мястото до нея.
Лорън се седна и започна да чете заедно с тях. Странно му беше, че никой не говореше, но наслаждаваше се на тишината. В края на книгата, Арина и Алина зевнаха и се протегнаха.
"Какво правим сега?" попита Арина.
"Аз бих предложил да си починем за нощта," каза Лорън, като посочи към спалнята.
"Добре звучи," отговори Алина и взе Арина за ръка.
Те застанаха пред леглото, гледайки се в очите. Бързо се приближиха и целунаха страстно, оставяйки силивата любов да ги овладее. От възбуда и страст, те се разделиха на дрехите си и се насладиха на прекрасна нощ, изпълнена с любов и страст.
Арина и Алина прекараха прекрасната нощ с любов и страст. Техните тела се обвиваха едно около друго, гърбовете им се лепнаха към матрака, а косите им разсявали по леглото като кадифе. Изкушението да се слият в едно беше прекалено голямо и двамата бяха изпълнени с желание.
Те се целуваха страстно и сърдечно, докато ръцете им се прегръщаха и голите им тела се притискат едно към друго. Топлината на техните тела, смесена със сладостта на техните устни, запълваше стаята. Лунната светлина, която проникваше през прозореца, добавяше към този магически момент.
Но тази прекрасна нощ беше много по-малко от това, което те чувстваха един към друг. Те се обичаха с толкова страст и желание, че тяхната любов никога не щеше да изгасне. Нощта продължи докато слънцето не изгрее, а те останаха облъчени в топлина и любов, наслаждавайки се на тази прекрасна момент в живота си.
След като прекараха невероятна нощ, Арина и Алина се събудиха с усмивки на лицата си и обградени в нежност. Лорън вече беше в стаята и ги гледаше с леко изненада.
"Добро утро, момичета. Изглежда изпуснах много забавления вчера вечерта", каза Лорън и усмихна се.
"Добро утро, Лорън. Извинете ни, ама нищо не можахме да устоим на магията на това място и една на друга", каза Алина и се усмихна към Арина.
"Не е нужно да се извинявате. Вярно е, че това място е изпълнено с магия и любов", каза Лорън и добави с усмивка: "И аз имах една невероятна нощ".
След тази размяна на думи, те решиха да си приготвят закуска и да се насладят на още малко време заедно. Сред прекрасните магически предмети, които ги заобикаляха, откриха една магическа машина, която бързо приготви за тях най-вкусната закуска, която някога са опитвали. Още веднъж се убедиха, че това място е напълно невероятно.
След закуската, Лорън съобщи, че е време да се завърнат към реалния свят. Те се обърнаха към магическата формула и магически същества, които ги пратиха обратно в реалността.
"Беше невероятно преживяване, Лорън. Благодарим ти за всичко", каза Арина и го прегърна.
"Беше ми удоволствие да ви покажа това място. Надявам се да се видим скоро", каза Лорън и се усмихна.
След това, те се върнаха в реалния свят, но спомените за това невероятно място и нощ все още оставаха в техните мисли. Лорън се чувстваше малко изключена от тяхното приключение, но беше щастлива, че сърцето на Арина беше пълно с любов. Те си пообещаха да се срещнат с племенниците си пак, за да отидат на ново приключение в тази магическа земя. С тези мисли, те се разделиха и отидоха всеки на своя път, но в сърцата им остана нещо, което никога няма да избледнее - спомените за една незабравима нощ, пълна с любов и магия.
Светлините в стаята бяха погаснали, а единствената светлина идваше от полуотворения прозорец, където Луната и звездите светеха ярко. Арина и Алина лежаха на леглото, забързани от страст и желание. Техните тела се преплитаха в прелъстителна игра, като те се целуваха страстно, привличайки се все повече и повече към другия.
Лорън беше седнала в стола и ги гледаше с усмивка на лицето си. Тя знаеше, че това беше невероятно изживяване за Арина и Алина и не искаше да ги прекъсва. Вместо това, тя се концентрира върху собствените си мисли и чувства.
Но след малко, Лорън не можеше да устои на изкушението и се приближи към леглото. Тя се присъедини към Арина и Алина, губейки се в прелъстителната им игра на страст и желание. Техните тела бяха изцяло преплетени и те се целуваха страстно, като чувствата им се взаимстват и се усилват едно от друго.
Вечерта беше магическа и страстна, а спомените за нея щяха да останат в техните сърца завинаги. В този момент те бяха изгубили себе си в прелъстителната игра на любовта и страстта, но след това трябваше да се върнат в реалния свят и да се изправят пред предизвикателствата на живота. Но за сега те се наслаждаваха на нощта, изпълнена със страст и магия, която щеше да остане в паметта им завинаги.