Страница 1 от 1

"Самите Богове"

Пуснато: 22 юни 2007, 22:14
от Гост
Няма друга такава книга! Това е просто върхът, това е Айзък Азимов!
Не знам за вас, но мен ме удивява начина, по който той описва невъобразими неща така, все едно че са нещо нормално и обикновено (особено във втората част на книгата): "Плъзгаше се по стените, като оставяше ръбовете си да се припокриват с техните. Знаеше, че това е изключително неприлично за всички, освен за бебетата..."
Много ми харесва представата му за извънземните: повечето писатели ги описват като космати, петкраки или четириоки зелени човечета, което е страшно глупаво, защото ако се почви някъде живот независимо от земята, то следва той да е на съвсем различна основа от тази на земята. Не мисля че някой е описвам извънземните едновременно толкова различни от нас и толкова истински и възможни.
Да живее Айзък!!

Пуснато: 28 юни 2007, 22:42
от Гост
ВЕЛИКА Е !
Любимата ми на Азимов, за 1ви път попадам на този сайт, съвсем случайно ... с един приятел се заговорихме за фантастика и реших да се разтърся в интернет дали се намира въпросната книга (хвалеше ми много цилиндара на Ван троф) .. е имаше я - тук.
Наистна съм много приятно изненадан, че има толкова много неща на това място :)

Пуснато: 03 юли 2007, 20:43
от ivand58
Апропо 'Цилиндърът на Ван Троф' също е адски добра. Една от малкото истории за времето (и пространството), в която нещата са изпипани перфектно. Много добре е обмислена и много идеи са вплетени вътре.

Re: "Самите Богове"

Пуснато: 01 март 2008, 00:46
от Митко
Гост написа:Няма друга такава книга!
Наистина книгата е страхотна, както повечето произведения на Айзимов, но тази е изключително атрактивно и достоверно написана.
Срещу глупостта и боговете са безсилни!
Нали така беше :D

Пуснато: 17 януари 2009, 02:47
от viron
Добър роман. Въпреки, че от творбите му на мен ми харесва най-много цикълат му с роботи. Твърде вероятно вкус породен от асоцяция с фондацията.

В самите богове, цялата история в началото около съществата в антиматерията е малко сивичка. Явно това е част от идеята за олицетворение на главната теза и постигащо огромен успех в цялостната творба, но ако на корицата не пишеше Азимов, трудно книгата би те грабнала в началото.