Форуми на Моята библиотека

Днес ще танцувам за теб
с опиянение,
неподвластно на земните закони
сред водопад от светлина -
без задръжки и съображения.
Ще се разтворя
в нежната златистосива пелена
на трептящия въздух,
та да впия от светлината,
блеснала в далечината
като млечнобяла дарохранителница
и сред мелодичния му шум
стари желания ще възкреся
и потъпканите сенки на мечтите
ще събудя.
Като светкавица в здрачина
ще блесна
стъпките на вълшебния еднорог
да повторя -
странница от дълго жадуван мираж,
светлина без сянка,
горене без пепел,
живот без съжаление.
Свободата не е навик
единствено за онзи,
който вдишва светлина.
Но дали щастието
не е танц над пропаст?

Но дали щастието
не е танц над пропаст?

Много ми хареса! Идваше ми всичко да цитирам, но пък защо - нали и без това си го има.
Струва ми се, че наистина щастието е танц над пропаст. Даже ми се струва, че щастието отваря пропастта. Но ако този танц е упорит, той затваря пропастта. Щастието е в затварянето на всмукващите го глъбини, които то отваря. Струва ми се, че така мисля