petrovich написа:Прави ми впечатление, че българите имаме една много специфична черта на едно постоянно недоверие, отрицание и постоянен песимизъм.
Всъщност си прав. Не бива да се отричат с лека ръка начинанията на добра воля, колкото и да ни се струват недомислени или обречени. Само че...
Някой си е направил труда да създаде тази анкета. Може би пък този човек или тази група от хора, искат наистина да разберат мнението на учителите (и не само) и да започнат реформи, които да подобрят сегашната картинка.
Някой си е направил труда да сканира
тази книга. За него можем да кажем, че е свършил нещо от добра воля. А онзи, който е направил анкетата, преди всичко е оправдал заплатата си. Ако се надява покрай това да свърши нещо полезно, то е вече второстепенен въпрос. Затова нямам скрупули да подмина с лека ръка инициативата му.
Доколко тази инициатива може да даде плодове? Разбира се, тя може да доведе до нови реформи, промени в образователната система... В посока, в каквато държавната власт има нужда. В никоя друга. Иначе разните НСБОП, ГДБОП или както там е актуалното им название щяха да успеят да затворят читанката, чрез писане тук във форума
.
Аз нямам намерение да помагам на държавната власт, да си прави промените, от които има нужда. Първо защото ще го направи и без мен – има достатъчно заблудени хора, които да ѝ помагат. Второ, защото те няма да ми харесат. И за да не ме обвините (справедливо) в анархизъм, ще ви върна към книгата по-горе. Оставете конспиративното заглавие настрана, мен ме накара да се замисля за някои неща за това какво е образованието и какво би трябвало да бъде. И дали държавата въобще би могла някога да го направи такова, каквото бих искал.
С мрънкане нищо няма да се постигне. Нужни са действия.
Така е. Въпросът е какви. Проекти като читанката и уикипедия, мисля, въпреки някои недостатъци, са полезни. Проекти, които дават оправдание на МОН да се разпорежда с мозъците на децата – не.