Форуми на Моята библиотека

Тъй странен си...
Вървиш по криволичеста пътека.
Избягваш радост и беди.
Избягваш цялото, което
желая да ти дам - да те стопи.

И аз съм странна.
И наместо да остана
в своето леговище сама,
аз реших да те открадна,
да те разтворя, да сгреша.

Тази грешка е сладка отмора.
Кражбата - остави ме без дъх.
Завихри ме във светъл полет.
Очи затворих... Щедър е светът.

Със полета желах да се превърна,
във мъничка, изваяна зора.
Да мога слънцето над тебе да прегърна.
Зората своя да посрещна - лека и добра.