Форуми на Моята библиотека

Прочетох поредицата на един дъх,сега само искам да пожелая дъръг живот и вдъхновение на Тери Гудкайнд,за да можем да се насладим на продължението.

Сега чета първата книга от поредицата и ми се виждат малко плоски персонажите. Освен това липсва оригиналност, няма нещо ново и вълнуващо. Все пак се чете и смятам да продължа да я мъча.
P.S. Кой си кръщава лошия герой Мрачния Рал в наши дни? Моля ви се !

Поредицата е монго добра. Също съм я чел цялата до сега и смятам, че доста по-напред от средното ниво на това заляло книжарниците през последните 4 години.

Здрасти!
Чела съм цялата поредица. Първата книга наистина е интересна, но следващите западат. Някои дълги пасажи направо са досадни.
Героите(с изключение на някои)не се различават общо взето един от друг и много от тях са сложени като че ли само за пълнеж, т.е. излишни са. Липсва разнообразие. Всички са масово облечени в рокля - синя,зелена,червена,кафява и ядат все наденици,баница с месо и сирене(общо взето). Повечето герои се мотат насам-натам като мухи без глави. И тъпите постъпки на Майката Изповедник омръзват. Като цяло книгата не е с много задълбочено съдържание(или поне аз така ги виждам нещата).

Поредицата е невероятно завладяваща и е едно от най-хубавите неща, които съм чела. Е наистина някои части са по-слаби от други, но като цяло наистина си заслужава. Гудкайд има много интересна житейска философия, поне според мен.

Съгласен съм с Defoe. Прочетох цялата поредица доста бързо. Когато обаче се опитах след година да я препрочета запънах. Има доста книги, които мога да чета по няколко пъти, но тази поредица не се оказа от тях. Нямам претенции на голям разбирач, просто споделям как аз самият възприемам поредицата. Филма въобще няма да го коментирам.

В момента чета 6 книга наистина е завладяваща поредица, но както всичко си има недостатъци но изцяло на мен ми харесва въпреки всичко и продължавам да я чета с голямо удоволствие

Почнах много ентусиазирано да чета поредицата преди няколко години. Първата книга не беше лоша. Естествено още тогава персонажите почват да дразнят. Най-много ме отблускваше фаткът, че двамата главни герои са просто нереалистично перфектни. Ричард е висок, добре сложен, много красив и естествено, знае и може всичко, моралистичен е до припадък и страда от липса на всякакви чисто човешки недостатъци. За Калан и нейната прекрасна коса няма да говоря. И не само косата - тя е просто олицетворение на перфектното. (Във всичко останало, освен интелект, струва ми се.) А двамата като двойка са просто досадни. Другият недостатък на книгата е, че е много предсказуема. Бедно момче, без видимо никакви отличителни магически белези, разбира, че всъщност не е син на баща си и може да бъде най-великият магьосник на света. Бла-бла.
Както и да е, първата книга въпреки всичко се четеше доста бързо. Втората не беше зле. И от там нататък тръгна надолу. Всичко, което беше просто недостатък в първите книги, се превърна в особено голямо бреме в следващите. Ричард и Калан не се развиха по никакъв начин - просто станаха още по-перфектни. В желанието ми да намеря нещо хубаво в остатъка от поредицата прочетох до книга 7. Там се отказах. Даже не помня за какво ставаше дума в последните няколко книги. Само си спомням, че набиха Калан (хи-хи).
И така. Бих посъветвала хора с повече време да прочетат първата книга (която, струва ми се, може да си е и самостоятелна). От там нататък - на ваша отговорност.

Съгласна съм .Книжките са малко постнички !