Форуми на Моята библиотека

Здравейте,

реших да се престраша и аз да пусна нещо мое тук. Ще се радвам ако намерите време да го прочетете и да коментирате.


Любовна Картина

Можеш ли да кажеш
от днеска – "влюбих се!"
Не беше ли от вчера,
точен можеш ли да бъдеш?
Любовта не се измерва!

Въздишки и целувки,
нима това за теб е
… измерител?
И нима е всичко,
което тя ще ти даде?

Можеш ли да ми опишеш
с поглед как те гледа
или пък да ми изтананикаш
трепета на нейното сърце?
Стига, не бъди глупак,
нарисувай ми овца!

Не знам какво да кажа!
Има някои смислени мисли, като например, че любовта не се измерва, но си мисля, че това го знае абсолютно всеки - и глупавият ученик, и побелелият философ.
Относно изтананикането на трепета на сърцето - мисля, че е добре измислено, но липсата на ритмика в цялата творба убива самата идея.
А пък накрая с овцата - просто не знам....
Ако си на 10-12 години, мога да те уверя, че се справяш почти отлично. Но ако си на 25-30, просто не виждам нищо, което да показва културата, способностите ти, образоваността ти и убежденията ти.

Интересно.
Отвъд егото и творческата обида се радвам, че си ми писал. Не само защото това е първият и единствен до момента коментар, който получавам тук, но и защото като че ли се стремиш да дадеш градивна критика - нещо повече от "не става, не ми харесва, смърди". За което благодаря, съвсем отговорно и искрено!
Въпреки това, мисля че имаш някакви много конкретни изисквания към творчеството (или към поезията), на които държиш много. Явно е, че не отговарям на твоите стандарти в случая, но не мисля и да се съглася с теб. Стихотворението казва както много, така и малко. В него има чувство, доста чисто и истинско, а още по-хубавото е, че това чувство е познато на всички нас или поне така си мисля.
Дали казва нещо много фундаментално и различно? Не мисля, но също така и не вярвам, че всяка творба трябва да се стреми именно там. Написах го преди време, та не помня имал ли съм 25 тогава или не, но помня, че го написах с лекота. С лекота и го чета, и харесвам именно това му качество.

Отново мерси за коментара. Ще се радвам в бъдеще да се пресичаме отново.

Важно е да харесваме творбите си.
Ако пишех с дете, бих дал някои съвети, но от опит знам, че като станем на една определена възраст, никой не може вече да промени мисленето ни.
В едно обаче трябва да се съгласиш, в случай че още не искаш. И литературоведите, и критиците, и писателите, и професорите по литература, и анализиращите и теоретични речници се обединяват около едно - а именно, че художественото произведение (независимо дали е ода, поема, памфлет, пътепис, роман, повест, епопея и т.н.) трябва да се застъпва за някаква тема, да ни даде послания, поуки, да заеме позиция. А не просто да ни покаже как Иван е срещнал Мария, оженили са се и са живели щастливи.

Приятел, напълно се съгласявам с твърдението ти - всяка творба, трябва да носи някакво послание, да има някаква стойност за читателя (не само за автора).
Според мен съвсем незаядливо, ти просто не си разбрал, възприел моето послание, нито референцията към Екзюпери.
Истината е в малките неща и не е нужно твърде много да ги мислиш - наслади им се. Това съм писал между редовете, както и някои други неща.
Наистина не вярвам, че има смисъл да продължаваме спора по темата. Радвам се, че предизвиках интересът и вниманието ти и ми е приятно да си бъбря по темата, но се притеснявам, че отиваме в зоната на спама... най-малкото, защото за момента сме си само двамата тук. Ако искаш пиши ми на лични или на [email protected].

Със здраве!