''Слънчова мома"
Пуснато: 15 юни 2012, 19:20
Заплакала мома Йордана,
че самичка веке остана
няма си братец,няма сестрица
сиротна остана без майка,бащица.
Насред нива копае,ридае,
защо майко не ми даде сестрица мила
и братец да имам снахица,
савет от кого да поискам като от бащица?
Слънце препича на мома говори:
- Не плачи Йордано аз ще помогна!
Остави мотика, иди си в къщи
и неплаши сърце си от туй що ще видиш!
Плевнята ти ще подпаля,
добитъка ще ти подплаша.
Гледай дъще кой ще дойде,
плевнята да огаси и за него се ожени.
Дан си веч самотна и сиротна!
Към село тръгна Йордана,
но бърза,тревожно мисли,
нямам си братец,сестрица,майка и бащица,
домът ми само остана и Слънцето врак ми стана.
Пред портата хора събрани
един добитъка искарва,друг водата подава...
никой не вижда Йордана,
сал чорбаджията видя момата и дума:
-Иди Йордано влез в пожара,
че Минча влезе първи, а не излаза,
отиде ми детето, изгоря ми сърцето.
Йордана влезе, но и Минчо не излезе.
Заплакало Слънце рогае:
- Каква съм майка, бащица,
като запалих дом и дечица.
Събра облаци черни,
и дума на братя неверни:
- Хайде скриите ме братя,
и повикайте лошия вятър.
Не ме пускайте аз да излизам,
дорде не се налудувате,
дорде огъня не потулите.
А кога Минчо изведе Йордана,
поснете ме да изляза,
че искам дар да им дам.
Благословия, голям армаган!
Свекър,свекърва,и много дечиня!
Аз ще съм братец, ще бъда сестрица,
ще бъда за тях и майка,бащица!
че самичка веке остана
няма си братец,няма сестрица
сиротна остана без майка,бащица.
Насред нива копае,ридае,
защо майко не ми даде сестрица мила
и братец да имам снахица,
савет от кого да поискам като от бащица?
Слънце препича на мома говори:
- Не плачи Йордано аз ще помогна!
Остави мотика, иди си в къщи
и неплаши сърце си от туй що ще видиш!
Плевнята ти ще подпаля,
добитъка ще ти подплаша.
Гледай дъще кой ще дойде,
плевнята да огаси и за него се ожени.
Дан си веч самотна и сиротна!
Към село тръгна Йордана,
но бърза,тревожно мисли,
нямам си братец,сестрица,майка и бащица,
домът ми само остана и Слънцето врак ми стана.
Пред портата хора събрани
един добитъка искарва,друг водата подава...
никой не вижда Йордана,
сал чорбаджията видя момата и дума:
-Иди Йордано влез в пожара,
че Минча влезе първи, а не излаза,
отиде ми детето, изгоря ми сърцето.
Йордана влезе, но и Минчо не излезе.
Заплакало Слънце рогае:
- Каква съм майка, бащица,
като запалих дом и дечица.
Събра облаци черни,
и дума на братя неверни:
- Хайде скриите ме братя,
и повикайте лошия вятър.
Не ме пускайте аз да излизам,
дорде не се налудувате,
дорде огъня не потулите.
А кога Минчо изведе Йордана,
поснете ме да изляза,
че искам дар да им дам.
Благословия, голям армаган!
Свекър,свекърва,и много дечиня!
Аз ще съм братец, ще бъда сестрица,
ще бъда за тях и майка,бащица!