Мисля, че познавам автора, както и той мен, затова няма да се представям.
Казано с две думи: статия на човек, който не само си няма грам понятие от право, но не си е направил и труда да се поинтересува от нечие компетентно мнение.
От друга страна, липсата на информираност не му пречи да се бунтува и възмущава, да има категорично мнение, да сочи с пръст и да раздава морални присъди. Класика в жанра просто...
Няколко от най-големите пропуски:
-има огромна разлика между технология и идея. Авторското право защитава идеите, не технологиите. Ако някой измисли автомобила, то авторското право (лиценза, патента) защитава един точно определен автомобил, не автомобила като цяло. При това - за определено време, което е съобразено с нормалния цикъл на разработна (но не и внедряване) на една технология. Какво е "нормален" цикъл и като как се яде е един много простичък въпрос за човек имащ понятие от право и много сложен, за нямащ понятие такъв. Литературните произведения, на свой ред имат авторски права с далеч по-дълъг жизнен цикъл, който е съобразен с жизнения цикъл на самия автор. Защо ли? Много просто - един човек може да напише една книга през живота си, тази книга трябва да го храни цял живот. От друга страна, изобретяването на една технология е далеч по-печеливш прочес от писането на литаратура, дори 2 години приходи от панент на една технология може да те храни няколко живота поред. Късия период на технологичните патенти също способва и за непрекъснатото подобряването на тази технология. Все още никой не е измислил неподлежащ на подобрения автомобил, докато в литературатата е по скоро обратното - никой не може да напише подобрение на "100 години самота", да речем... Точно поради тази причина, технологиите и авторовите произведения се третират различно и смесването на тези неща говори за липса на елементарно разбиране.
-Разликите между електронната библиотека и хартиената такава.
1. идеята на "хартиената библиотека" далеч не е предоставянето на безплатни четива. Някога може би е било така, преди 50-100 г. да речем, но вече не. Идеята на ХБ е да СЪХРАНЯВА произведения на изкуството. В една книжарница човек може да намери далеч не всичко. Само наскоро издадени книги, комерсиални и популярни четива. ХБ е място където (поне по идея!) човек може да намери големи количества редки четива, автори, публикации, да направи справка, да намери материали за нещо и тн. Присъствието на една съвременна книга в ХБ е по-скоро въпрос на престиж, отколкото на заобикаляне на закона за авторски права. Де юре - да, присъствието на една книга в библиотека с книги нарушава авторските права на автора. В самата книга не пише, че библиотеката има право да предоставя този екземпляр на трети лица, срещу заплащане или безплатно. Но, забележете - тук издателството няма нищо общо като страна в това нарушение. Автора може да заведе дело за пропуснати ползи срещу библиотеката (понеже той е носителят на авторските права, не издателството!) и вероятно може да спечели едно такова дело. Може и просто да помоли дадена библиотека да не предоставя книгата му на читатели, това най-често върши работа. Но никой автор не го прави, разбира се, по обясними причини.
2. Електронната библиотека е нещо много повече от ХБ. Първо, тя не съхранява редки ценни екземпляри на произведения. Тя най-често съхранява електронни аналози на комерсиални издания. Второ, тя е много по-достъпна, поради факта, че съществува Гугъл. Трето, много трудно се поддава на правни санкции. Един автор/издателство може да завежда колкото си иска дела, вероятността за успех е съмнителна, поради простичката причина, че тези дела няма да имат ответник. А щом няма санкция, налице е предпоставка и за правонарушение. Оттам и синонимността на ЕБ с пиратството. Което разбира се, не означава че ЕБ е някакво принципно изначално зло, с което трябва да се борим с всички сили. Напротив, начин има и той е безкрайно прост и естествен, нарича се лицензиране. В Бг няма нито министерство на информацията, нито законова уредба или агенция която да регламентира тази дейност. Истината е, че и по света много много няма, затова и знакови дела като тези срещу Напстер и Епълсторе се провалят с гръм и трясък. Но това не е толкова страшно. Все пак, електронните носители са сравнително ново явление, все още сме във фазата на пробите и грешките.
3. Свалянето и четенето на текстове/музика/филми и разни други по същество не е нарушение на ЗАП. Нарушение е качването и поддържането на сайтове, предоставящи продукти с пиратско съдържание. Дори М-а-й-к-р-о-с-о-ф-т има официална политика да не преследва потребители използващи пиратски версии на техни продукти. Така че - всички разсъждения по-темата са просто свободни съчинения на неинформиран човек.
-вайканията за «неполучени приходи» са напълно основателни от гледна точка на пазарната логика. Печалбата е основание, при това много логично. Ако някой автор не се интересува от това логично основание, моля, има Крийтив комънс лицензи, да пуска каквото иска (негово!) под какъвто си иска лиценз. Дали "хората нямащи пари" са фактор във формирането на печалбата на едно издателство е много спорен въпрос. И със сигурност - такива хора не заслужават специално третиране от законова гледна точка. Дайте, видиш ли, да направим изключение от закона за хората които така или инак няма да си платят... На какво отгоре? Справедливо ли е, спрямо хората "имащи пари"? Откога "нямането на достатъчно пари" се превърна в основание за правна хипотеза? (правна хипотеза и всяко обстоятелство, което поражда права и задължения, казано най-кратко).
-"закон за защита на интелектуалната собственост" едва ли е измислен от един човек, в един точно определен исторически момент. Не че това е важно, но
1. Един читател не плаща за това, че в една книга се съдържат принципно нови идеи. Плаща за едно конкретно произведение. Дали ще намери нещо ново в него или не е риск, който той поема. В икономиката няма такова нещо като безрискова операция, дори да размените в банката 10 лв на две по 5 това пак крие рискове, например да ви дадат една фалшива банкнота. Или пък в момента на размяната централната банка да обяви фалит и тези пари да не струват нищо (а минута по рано бихте могли да си купите евро с тях...). Рискът е неизменен атрибут на всяко едно икономическо действие, всеки извършител на такова сам преценява риска и нерядко търпи загуби от грешната си преценка. В случая с книгата която не му предоставя нови идеи - дал е пари на вятъра. Това са неща които непрекъснато се случват и няма никакво основание някой да претендира за обезщетение от неправилно поет риск.
2. "Има ли право читателят да даде купената от него книга на приятел, роднина? "
Де юре не. Де факто - да. Разминаването е поради една много проста причина - невъзможност да се приложи правото в пълната му сила. Така както не може да се санкционират всички шофьори дали карат трезви, така не може и да съществува изпълнителен орган който да следи дали една книга която подарявате за рожден ден не сте прочели една страница от нея преди това. В правото въобще не съществува такова нещо като 100% приложима санкция. Така както не съществува и състояние на пълен покой, идеален газ и тн. Което, разбира се, не е основание за отпадането на правната санкция въобще.
-"Потребителят има право в 10-дневен срок (май беше и повече) да върне ВСЯКА стока, освен бельо и други продукти от тази категория, не само поради дефект, а дори и защото не му е харесал или е размислил". Не съм юрист, но според мен това са пълни глупости. ЗЗП има за цел да защити потребителя от подвеждане, от недостатъчно информация, от нелоялна конкуренция, от стоки които могат да му причинят вреда, а не да му осигури безплатен диван за 10 дни. И в този смисъл - да, ако един издател ти продаде книга със съдържание научна фантастика, а вземе, че се окаже набор от молитви за паркиране, имаш пълното право да уведомиш съответните (посочени в ЗЗП) органи, както и да заведеш съдебен иск. Но ако книгата просто не ти е харесала и си се подвел по лъскавата корица, това си е изцяло твой проблем и ЗЗП няма нищо общо в случая. Тълкуването на правните норми в такъв буквален и откъснат от смисъла им контекст може да доведе до множество "абсурди". Всеизвестен факт е, че езикът и писменото слово са несъвършенни средства за предаване на информация. Невъзможно е да конструираш правна система, записана с думи, която да не съдържа поне формални противоречия. И какво? Да вземем да се откажем от правото като система? Кой както иска, аз предпочитам цивилизацията пред пещерното право.
-"Като заговорихме за ОГРАБВАНЕ..."
като заговорихме за ограбване, да, добре, всички са мръсници, да живее свободата, но все пак, да поговорим и за обогатяването?
Читателят обогатява ли издателя? Ми да, така е по идея.
Автора обогатява ли читателя? Ми пак да, пак - по идея е така.
Издателите обогатяват ли автора? Разбира се. Буквално.
А щом има ограбване и обогатяване едновременно, значи всичко е въпрос на баланс, на пазар. Не може всички да забогатяват едновременно и в еднаква степен. И не само че не може, ами и не е редно. Един автор пише по-добре от друг, трябва да му се плати повече. Един автор пише за по-заможни читатели (в Америка например) значи трябва да му се плати повече. И кой казва кой пише по добре и кой на по-добро място? Централната комисия по ценност на литературните произведения? Опаа, такава няма. И слава богу. Имаше едно време такива органи и затова разни хлапета през ден киснеха в руските книжарници, дано другата Централна комисия по ценност на литературата е пропуснала нещо по-така, ставащо за четене...
Пазарът също не е съвършен инструмент за пресяване на ценния продукт от некачествения. Но 1) е безпристрастен, лишен от субективност и 2) човек може да го ползва като ориентир, но не и като задължително предписание и 3)човек може да си избира сам критериите за подбор на качеството. От групи по интереси, през форуми, та до мнението на еди кой си за еди кое си. Нали искате свобода? Воала!
В заключение, че станаха множко тея "две думи":
Да, електронните носители имат проблеми с правото. Трудно се описват със закони. Трудно се поддават на контрол. Трудно влизат в рамки. И което е най-неприятно - бъдещето е тяхно. Неизбежно. За какво са тогава тези писъци и врясъци? Нямате търпение да се случи това бъдеще? Сега? Искате да се легализират електронните библиотеки? Утре? За бога, кой ви пречи? Издателите били алчни гадини? Ами игнорирайте ги, ТОЛКОВА е просто. Или искате хем да четете Хари Потър, хем да е за 2 лева, а ако може и без пари, ако може - да не ви сочат с пръст и да ви наричат пират? Е не може.
В изложението срещнах някъде израза "ще платя доста повече, отколкото струва средното хартиено издание, ако знам че авторът ще възприеме това като «пиши още!" Ами плати си, кой ти пречи? Нима издателят няма да приеме изчерпания тираж като послание от сорта - издай, издай още! А какво да издаде? Счетоводната си книга? или не, май ще е по-добре да поръча на автора да "напише, да напише още..."