Медиана: 14% от младежите не са прочели нито една книга

[Бам Бам]

Във вестник "24 часа" беше цитирано ново социологическо изследване на агенция "Медиана", което показва, че 14% от младежите не са прочели нито една книга през целия си живот. Почти 50% от анкетираните пък заявили, че за последната една година не са чели книги.

Потресаващи открития, но напълно логични. Единственото българско начинание, което стимулира културата на четене е Читанка.инфо, а за благодарност държавата иска да го унищожи чрез акции на плешиви подмазвачи, които обожествяват Бойко Борисов и държат портрета му в кабинетите си, за да не им изсъхне мястото. Срам!

[awfullydeep]

Тъжно, наистина...

[Кирил Иванов]

Наистина това е потресаващо. Но аз съм в младешката възрарст и за тази година над осем романа минаха през главата ми.
Но ако има поне хиляда младежи като мен ние с общи осилия бихме спасили книгата-свещенното хартиен тяло.

[Талви]

Наистина това е потресаващо. Но аз съм в младешката възрарст и за тази година над осем романа минаха през главата ми.
Но ако има поне хиляда младежи като мен ние с общи осилия бихме спасили книгата-свещенното хартиен тяло.

Явно осем романа са ти доста малко като гледам безумните ти правописни грешки. Тъжно е когато защитниците на книгата пишат по такъв безобразен начин.

[Zato1]

Читанка запълни в мен огромна празнина. По принцип обичам да чета, но бях позагубил навика да минавам през книжарница от време на време. Още повече - нещата които ме интересуват обикновено са с отдавна изчерпан тираж, което налага издирването им по кашони на търговци на старо. От както открих този оазис на книгата поглъщам огромни количества А относно статистиката ми се струва преувеличена - младежите най-малко са чели учебници а те са книги

[Шаркан]

преди "свещеното хартиено тяло" е било не по-малко свещеното тяло от глина. После - папирус, пергамент... видовете хартия също са доста различни. Преди години се сблъсках с един японец, който си четеше книга в басейна на Панчаревската минерална баня - страниците бяха от полиетиленово фолио, само при внимателно пипане отличими от хартията...
години съм събирал хартиени книги. Днес у дома са около четвърт от тях - и пак повечето стоят в кашони и сандъци - трите книжни шкафа и саморъчно изработените лавици не стигат.
А на харддиска на комптъра имам още толкова заглавия, че в халтиен формат биха искали още една къща на разположение.

така че - свещено (ако е чак толкова свещено - лична работа) не е "тялото" в случая, а самата идея, при това в удобен формат според вкуса на всеки.


"качеството" на доста от днешните учебници ме карат да ги определям не като "книги", а като макулатура, напразно похабена целулоза

[Кирил Иванов]

Много интересно мислене, Шаркан. Наистина "свещеното хартиено тяло" е просто празна тетрадка, ако вътре няма текст, колкото и да е луксозна като външен вид. Важно е това вътре в нея, сътворено не от издателя, а от самия автор, писанията в тази книга, каквато и да е тя.
Но наистина както говориш, че не ти стига място за книгите, да си призная, покрай това и аз се сетих, че имам същия проблем. Двата шкафа в, които съм натъпкал толкова много заглавия, че не знам как шкафовете досега не са се разпаднали под натиска на томовете, вече нямат място за дори един лист. Имам една малка етажерка, която е вече почти напълнена с нови заглавия от последните месеци. Скоро ще имам нов шкаф, който ще се напълни по-бавно, защото напоследък свалям много заглавия от библиотеката и други сайтове за сваляне на книги. Но все още не съм сигурен дали няма да мине тази вълна за четене на компа.

[Шаркан]

компът е техническо средство, търпящо усъвършенстване.
Един добър познат от клуба на фантастите, като се видяхме, ми се похвали с четец с монитор тип "електронно мастило". 300 часа (или нещо такова) четене с едно зареждане на батерията. Представям си какво би било, ако му се сложат фотоклетки като на джобните калкулатори!
И най-хубавото - четецът е постоянно с теб. Сиреч цялата ти библиотека.
В един по-добър утрешен свят на безплатен интенет - цялата библиотека на човечеството. Може би с автоматичен превод от различни езици. Може би и без устройство, само с един имплант към очния нерв.
При тези технологични условия, ако някого налегне носталгията - пускаш си домашния обемен принтер да ти "опече" любимата за момента книга.

[Кирил Иванов]

Всъщност, наистина е така, но сега екраните развалят очите, пък и уморяват ако искаш да прочетеш книга на компа за няколко часа, Просто разделителната способност трябва да нарасне, екраните да станат по-малки, но не чак колкото палеца на дете, а паметта да нараства и да стигне огромни мащаби на запаметяване. Така според мен ще е по-добре за техниката на четене на екран.

[Бам Бам]

Всъщност за четене на книги разделителната способност няма особено значение. И в момента е достатъчно добра, за да не са ръбати буквите. Натоварването на очите е пряко свързано с други неща. Трептенето - него го няма при електронното мастило. Контрастът - при повечето четци е достатъчно добър, за да няма грижи. Отблясъците - няма ги при електронното мастило. Осветлението - вече има четци с вградена подсветка, която дава оптимален резултат и позволява четене вечер без допълнителна лампа. Размерът на буквите - това е най-важният фактор. Колкото по-голям е, толкова по-малко се зорят очите. Благодарение на възможностите за уголемяване на буквите хора в по-напреднала възраст с диоптър могат да четат книги без очила, а това е огромно удобство.

[Кирил Иванов]

Е, да, разбира се, но аз не говоря за е-четците, а за компютъра ми. То наистина не се натоварвам много с него, защото програмата ми за четене е с по-голям шрифт, но все пак ми е невъзможно да прочета книга от 300 страници или нещо по дебело наведнъж(за няколко часа без ставане от компа). При четците е различно, те са много по-добри, но аз и да си купя един най вероятно половината заглавия, които ще сваля, вече са на влашка памет и в хардиска на лаптопа(във влашката имам копия на повечето свалени произведения, просто ако стане нещо с компютъра и те се изтрият).

[Шаркан]

има един хитър начин да се избегне натоварването на очите.
От настройките правите текстовото поле бледо оцветен фон (зелен, син, жълт, сив, червен), докато буквите - същия цвят, но по-наситен. И регулиране на яркостта и контраста - да се различава без напрежение, без да е много светло.
И да се избягват крещящи контрастни цветове.
Най-добър е течнокристалният монитор.
От време на време поглеждане през прозореца - в далечината.
Дълго време ползвах мастилено-лилав фон с бледооранжев текст (първият читав монитор би беше такъв).

предпочитам дребен шрифт, сигурно е от далекогледството ми. Безсерифен, тип Тахома или Ариал - заврънтулките също напрягат.

изобщо, експериментирайте.
ФБ2-четецът (програма) е много подходящ, отваря и епуб без проблеми.

иначе електронното мастило е просто разкош. Язък че "икономическата логика" не му дава масовост (а вече има и цветни такива дисплеи).
---------------------------

ъъъ... не се ли отклонихме от темата?

[Бам Бам]

има един хитър начин да се избегне натоварването на очите.
От настройките правите текстовото поле бледо оцветен фон (зелен, син, жълт, сив, червен), докато буквите - същия цвят, но по-наситен. И регулиране на яркостта и контраста - да се различава без напрежение, без да е много светло.

Потвърждавам, че това наистина работи при четене на LCD екрани. И аз ползвам същата тактика години наред.