no name
Пуснато: 03 февруари 2012, 21:41
За последно извървявам този път. Пътят към тебе. Изпиваш сърцето, изпиваш очите, изпиваш душата, ръцете, мечтите ми.. какво ли още можеш да ми вземеш? Живота ми с тебе не е поредната любовна история. Това е история за откриване на мечти там,където няма реалност. История за откриване на слънце там, където дори няма небе. Дали намираш себе си или просто се луташ между разума и сърцето? Дали тази борба си заслужава и ще вдигнеш ли очи накрая? Очи, които да показват толкова дълбоки рани, че дори самия ти да не можеш да се вгледаш в тях.
За последно извървявам този път. Позволявам на ръцете ти да ме изгарят, очите ти да ме докоснат и усмивката ти да осмисли деня ми. Търсих себе си навсякъде,търсих прекалено дълго. В този паралелен свят виждам теб в светлината, а не искам. В съня си продължавам да те гоня, без да те достигам. Толкова много имам да кажа, а само мълча. Някъде забравена надежда отново си прокарва път и ме дърпа към тебе.
Позволявам на ръцете ти да ме изгарят, очите ти да ме докоснат и усмивката ти да осмисли деня ми. Позволявам на сърцето си да се разбие отново на хиляди безнадеждни парченца.. само, за да ти се наситя изцяло отново. Но за последно…
За последно извървявам този път. Позволявам на ръцете ти да ме изгарят, очите ти да ме докоснат и усмивката ти да осмисли деня ми. Търсих себе си навсякъде,търсих прекалено дълго. В този паралелен свят виждам теб в светлината, а не искам. В съня си продължавам да те гоня, без да те достигам. Толкова много имам да кажа, а само мълча. Някъде забравена надежда отново си прокарва път и ме дърпа към тебе.
Позволявам на ръцете ти да ме изгарят, очите ти да ме докоснат и усмивката ти да осмисли деня ми. Позволявам на сърцето си да се разбие отново на хиляди безнадеждни парченца.. само, за да ти се наситя изцяло отново. Но за последно…