ами да започнем с това, че при диктатура напълно и категорично се отрича правото на съществуване на ресурси като Читанка.
Сериозно? Я провери кога се появяват първите библиотеки. И коя система на управление се опита да закрие електронния наследник на библиотеките? Диктатура не означава злонамерено ограничаване, диктатура означава цялата власт да е съсредоточена в една личност, а дали той ще я използва за добро или зло е съвсем друго нещо. Всъщност това (употребата на властта) се отнася за по абсолютно същия начин за всяка една система на управление, но за това малко по надолу.
не знам на колко си години, но през соца достъпът до копирна техника беше СИЛНО органичен, а притежаването на такава техника от частно лице - изключена.
И аз не знам на колко си години, но малцина от интернет потребителите са на достатъчна възраст, за да могат да кажат, че са изпитали социализма в нещо по-различно от детските си години, което се отнася и за мен.
Та социализма. Копирна техника? Касетофон брои ли се? Нямах съученик без такъв. Видео брои ли се? Половината ми съученици имаха, повечето записващи. Първите си компютърни игри играх 85 година, за пръв път влезнах в интернет 90-та. Надявам се не бъркаш разликите в технологиите тогава и сега със злонамерени ограничения. Да други видове, предимно социални ограничения на правата имаше, но това не е задължително нещо лошо.
Та пак социализма. Я провери колко книги са получили градските библиотеки в периода 1980-1985 и сравни с 2005-2010. Или още по интересната статистика - колко градски библиотеки са изградени през соца и колко след това? Направи същата статистика за училищата. Нека дори не подхващаме темата за заводите....
Друго е по интересното - знаеш ли за колко доктори сега се говори с уважение? Сигурен съм, че и ти си присъствал многократно на разговори между по възрастни от типа на "ей много добър доктор беше" отнасящи се за някой починал възрастен доктор. Имаш ли идея колко хора след 10-20 години ще кажат същото за някой сегашен "лечител"?
Лично си спомням, как учителката ми от първи до трети клас всеки ден през ваканцията посещаваше по няколко ученика, да види как се грижат родителите им, как се подготвят (от нас се очакваше доста да попрочетем и през ваканциите)? Имаш ли представа какво би се получило, ако някой учител опита да направи това сега....не че сега има такива учители.
По добре да оставим темата за соца и да се върнем на теорията. Децентрализирана система на управление, до степен на индивидуално равенство (на практика анархия), която описваш, е практически невъзможна. Такава система е изключително нестабилна и не би могла да съществува повече от миг-два. Миг в исторически план може да означава ден, месец или година, но основно е срок несъизмеримо по кратък в сравнение със сроковете на стабилност на която и да е друга система. Основната причина е в единственото задължително условие за съществуването на подобна система, а именно еднаква морална и идеологична ценностна система за всеки "център за вземане на решение", т.е. индивид. Което на практика не съществува и в природата. Винаги се намира индивид (или група, в по голям мащаб), който чрез интелект или сила налага някакъв вид контрол над останалите. Това се отнася за всяко едно общество, независимо от размера.
И така стигаме до демокрацията. Най близката форма до описаната от теб анархия, като разликата е, че равенството се изразява в еднаквата стойност на гласа на всеки един избирател при образуването на правителство.
И следват двата вида демокрация:
Идеалистичната демокрация, която повечето хора си представят, изразяваща се в пълно равенство на всички е напълно невъзможна, докато крайния продукт на изборите е група от хора. За правителството е характерно това, че членовете би трябвало да са равнопоставени. Което отново изисква всеки член да е с еднаква морална и идеологична ценностна система, което е невъзможно. И води до диктатура в самото правителство, което е равносилно на диктатура над целия народ. Това е всъщност и диктатурата, в която живеем, като в случая не е наложена чрез сила или отнемане на права, а интелектуално, например чрез контрол над медиите и икономически, чрез налагане на силна финансова зависимост и контрол на жизнения стандарт. И това не се отнася само за нас, а за целия свят.
Тук обаче е основната разлика с другия вид демокрация (която също води до диктатура), на която ще се спра след малко. Избора на диктатор е на случаен принцип (неконтролиран). За по просто нека разделим хората на такива с ценностна система насочена към общото благо (и ограничена от същите цели) и такива с ценностна система не насочена към общото благо. Тъй като вторите нямат ограниченията на първите, възможностите им са по големи и чисто статистически е много по-вероятно индивид от втория клас да се възползва от условията на анархия в правителството и да наложи контрол.
Втория вид демокрация (и според мен най добрата система на управление), е когато обществото гласува за един единствен член от същото това общество. Т.е. всеки един индивид трябва да може да гласува за който и да е друг индивид, без предварително "кандидатиране". Избраният индивид автоматично получава доживотна абсолютна власт, с единственото ограничение да не може да променя условията за избиране на следващия диктатор. Т.е. да няма наследствено предаване на властта. За да съществува този вид управление в продължителен период от време, без да доведе до революция, е необходимо единствено мажоритарна част от обществото да има ценностна система насочена към общото благо. Т.е. ние още не сме дорасли за най добрата, според мен, форма на управление. "Безплатно ядене няма и всяко "право" или "облага" изисква някаква жертва".
Един от основните проблеми за достигане на подобно социално равнище е необходимостта мажоритарна част от обществото да отхвърли интелектуалния контрол, нещо според мен невъзможно....засега. Комбинацията от интелектуален и икономически контрол е най-добрия метод за ограничаване на средното ниво на самоосъзнаване на обществото. Например закона за интелектуалното право и ниския жизнен стандарт - правителството няма за цел да изгори книгите. Напротив парадира се с все повече възможностти за отделния индивид да има достъп до информация, но се блокират средствата за масовото и разпространение. "Купувам си книга (или касетка или диск) сред все по богат избор от такива, но ЗАПСП не ми позволява да я копирам и дам на 5 приятеля, а финансовите им средства не позволяват и те да си я купят. Да, мога да им я дам да я прочетат (което скоро също ще бъде ограничено), но това все пак означава, че само един от шестимата ще чете, а другите ще трябва да го изчакват, или в случая скоростта на интелектуално развитие на микрообществото е ограничена 6 пъти, независимо от богатия избор."
И тук ми се струва подходящо да се върна на основната тема - тероризма, или защо смятам, че тероризъм не съществува във формата в която ни се натрапва. Първо "тероризмът", така както ни се представя, е действие в следствие на преследването на дадена цел(идея), независимо от средствата, необходими за постигането й. Накратко "тероризмът" е следствие от фанатизъм. Добре е да се уточни, че сблъсъците или размириците при пресичане на две фанатични групи обикновено не се класифицират като тероризъм. Интересното е, че в момента няма информация терористично действие да е донесло полза за съответната "набедена" група. Всъщност е точно обратното - членовете на подобни групи стават "издирвани", принуждават се да се крият, и всъщност се заклеймява самата идея на групата, което е всъщност точно обратното на целите на всеки фанатик. Характерното за всички фанатици е че целта им е да популяризират или легитимират идеята на организацията. Тогава защо ще извършват терористични актове, след като знаят, че резултата ще е точно обратния на целите им? Защото са тъпи идиоти? Глупав водач на терористична група не може да съществува по две причини: първо много бързо би се намерил някой по интелигентен да измисли начин да заеме неговото място и второ идиот би имал нулев шанс успешно да скире цялата група за продължителен период. От което следва, че такива терористични групи не съществуват.
От друга страна как управляващите най-лесто да унищожат идея, зад която седи група хора? Как най лесно да оправдаят изпращането на войски в чужда страна? Как най-лесно да прокарат закон, отнемащ правото на неприкосновена кореспонденция? Как най лесно да прокарат закон, който да им дава право да затворят всекиго за неопределено време без причина? Всъщност как нарекоха всички, които с труда си стоят зад читанка? Организирана престъпна групировка ли беше? Аха-аха терористи.....
допълнение:
малка извадка от твоя блог:
Каква е връзката с Читанка?
Ами Читанка беше (и съм СИГУРЕН, че ще БЪДЕ) тъкмо такава хем асоциация, хем доброволна инициатива на един човек (Борислав Манолов), която реализира НА ПРАКТИКА кажи-речи всички Базови принципи.
Всъщност читанка е точно противоположното на твоето определение и идеален пример за позитивна диктатура, макар и не постигната чрез демокрация. Сайта е изграден заради амбицията или качествата на един единствен индивид. Сайта е собственост на един индивид. Властта е еднолична. Всички останали имат точно толкова власт, колкото им е дадена от "шефа", като шефа си остава шеф. Ако реши Борката ще затвори читанка, ако реши ще изхвърли мен или теб, копията в торентите ги има, защото той е решил да ги пусне, какви книги ще се качват или няма да се качват той го решава. В случая е налице възможно най позитивната форма да диктатура, която ще видиш където и да е в скоро време!
