Първото и най-важно нещо, което трябва да научите за SFB-форматирането (и което се бърка най-често) е, че той не указва как да се изобрази даден текст, а само задава вида на елементите му. Казано по друг начин, когато форматирате текст за извеждане, вие указвате напр.: «Този фрагмент от текста е с наклонен шрифт», «Този ред е центриран и с удебелен шрифт», «Този текст е с по-голям отстъп отляво» и т.н., докато в SFB указвате само какъв е текстовият фрагмент, без да се интересувате от начина, по който се извежда, напр.: «Този ред е заглавие», «Тези редове са цитат» и т.н. Тези от вас, които използват «стилове» в текстообработващите си програми, могат да разглеждат SFB-форматирането като присвояване на предварително зададени стилове към специфичните фрагменти от текста.
За опростяване на обясненията ще предположим, че сте експортирали разпознатото от FineReader в чист текстов файл. Приготвяте се да го изчетете и да редактирате откритите грешки - а защо едновременно с това не го форматирате?
И така, да започваме:
Подготовка
Забележка: Поради някои особености във форматирането ви съветвам да поставите един празен ред в началото на файла, преди да започнете обработката.
Според SFB-формата всеки ред, на който има текст, трябва да започва с табулатор; затова ще го поставим автоматично чрез просто заместване на комбинацията «нов ред» с «нов ред + табулатор». В Word и UltraEdit това става чрез заместване на ^p с ^p^t.
Тъй като това заместване поставя табулатори и на празните редове, ще ги почистим чрез още една замяна: «табулатор + нов ред» с «нов ред». В Word и UltraEdit това става чрез заместване на ^t^p с ^p.
Забележка: FineReader често разпознава някои интервали като табулатори (най-често - след тирето в пряка реч), затова е желателно преди замяната да претърсите текста за фалшиви табулатори или автоматично да ги замените с интервали.
Подготовката е приключена. Можем да започнем форматирането.
Форматиране на въвеждаща информация
Първо трябва да форматираме автора и заглавието на книгата. За целта поставяме в началото на реда (преди табулатора) маркера «|» (вертикална черта), например:
Код: Избиране на всичко
| Сергей Лукяненко
| Звездната сянка
Тук е моментът да вмъкнем и анотацията на произведението, която обикновено се отпечатва на задната корица на книгата. За целта ограждаме текста с маркерите A> и A$ (от англ. «Annotation»). Всички маркери са на латиница, поставят се в началото на реда. Пример («Памет» от Лоис Бюджолд):
Код: Избиране на всичко
| Лоис Бюджолд
| Памет
A>
Да умреш е лесно. Трудно е да оживееш. Поне така си мисли Майлс Воркосиган, защото вече е умирал. Благодарение на неговите подчинени и на специалистката, която го съживява, първата му смърт няма да е последна. След като се завръща на работа се оказва, че всичко си има цена, макар че Майлс не иска да го признае…
A$
Продължаваме с текста от книгата.
Ако в книгата има посвещение, то се огражда с маркерите D> и D$ (от англ. «Dedication»). Пример (отново «Памет» от Лоис Бюджолд):
Код: Избиране на всичко
…макар че Майлс не иска да го признае…
A$
D>
На Труди — старшата и младшата.
D$
Код: Избиране на всичко
E>
P>
Отчаяните болести церят се
с отчаяни лекарства. Или никак.
@ ШЕКСПИР, Хамлет
P$
E$
E>
Не стига, че сме затрупани от безчет възхвалявани лекарства, ами сега ни сервират ново.
@ ТОМАС ЗИДЕНХАМ,
@ лекар, 1624–1689
E$
«@» се използва за маркиране на автор на епиграф, стихотворение или цитат.
Вече можем да започнем с
Форматиране на заглавия
За да посочим, че даден параграф е заглавие на глава, поставяме маркера «>» в началото му, например («Опасно лекарство» от Артър Хейли):
Код: Избиране на всичко
> ПРОЛОГ
> 1985
В първокласния салон на Боинг 747…
Ако заглавията са на няколко нива (вложени глави), маркираме ги, като повтаряме знака «>» толкова пъти, колкото е нивото на заглавието, например («Банкери» от Артър Хейли):
Код: Избиране на всичко
> ПЪРВА ЧАСТ
>> 1
Тези два дни от първата седмица…
До момента се запознахме с единичните маркери «|» (заглавие), «@» (автор на цитат) и «>» (глава), както и с блоковите маркери «A» (анотация), «D» (посвещение), «E» (епиграф) и «P» (стихове).
За по-подробно описание на използваните маркери вижте помощната страница «SFB-формат», а пълното формализирано описание можете да прочетете тук.