Любен Дилов - „Незавършеният роман на една студентка“

[Boman]

Mummu случайно забеляза, че текста започва с глава трета. Така е и в sfbg, откъдето е взета. Мисля, че главите са само разместени, защото след трета глава следват първа и втора. Но не съм сигурен, че всичко е наред, защото последният абзац на първа глава свършва с двуеточие - или е правописна грешка, или нещо липсва. Ако някой има книгата, моля да направи справка, за да я оправи.

[NomaD]

Не разполагам в момента с книгата, но съм сигурен, че тя започва с тази глава, която и тук е начална, макар и като Трета. Няма как да не запомня такова пряко въвеждане с пародийна алюзивност...

Любен Дилов. Незавършеният роман на една студентка

Още докато я бранеше от кучетата, Петър Чобанина разбра, че тази жена е от друга цивилизация. Той обаче много по-късно щеше да осъзнае, че го е разбрал. Сега само си рече: тази жена ще да е от друг ансамбъл!… Защото ансамбълът на тяхното читалище нямаше толкова богати носии. Па и в нялата им селищна система едва ли ще срещнеш такава хубава мома.

Йордан Йовков. По жицата

Още докато го бранеше от кучетата, Петър Моканина разбра, че тоя непознат селянин не се е отбил при него току-тъй, а го гони някаква беда. Затуй той се и ядоса на кучетата, нахока ги и пак погледна селянина: по червения елек се познаваше, че е от торлаците, откъм Делиормана. Висок, едър човек беше; но че е сиромах и като че ли сиромах се е родил — и това си личеше: ризата му беше само кръпки, едро и неумело шити, поясът му оръфан, потурите — също. Беше бос. Инак, да го гледаш — човек планина, но Моканина набързо го претегли в ума си и реши, че е от ония меки, отпуснати хора, за които се казва, че и на мравята път струват.

[Mandor]

В произведенията на тема "Пътуване във времето" често се среща този стил - разбъркана номерация на главите.