Здравейте
Като за начало искам да ви кажа, че не съм писател!
Започнах да пиша история, която се роди в главата ми преди доста време. Не мисля, че ще стане бестселър, но процеса на писане много ми харесва и реших да споделя с две приятелки. Последва изпращане на файла с черновата ми... и двете сега ме "тормозят" за всяка следваща глава.
След реакцията им добих малко самочувствие и реших, че ще е добре да прочетат и други хора "книгата ми".
Не е завършена. Това е първата част. Моля за критика!
Благодаря ви!
Извинявам се за допуснатите грешки!
Бъди така добра да споделиш малко повече. В какъв жанр е книгата? някой може да се чувства критик за фентъзи, пък за трилъри - не. Друг може да харесва уестърни, но да не разбира от арабски сетинги.
Поне загатни за какво се разправя. Две-три изречения ще са достатъчни.
"Това е първата част" - ами ти не си я предоставила в приложен файл или пр. как искаш някой да ти отдели критика? Другият вариант е някой да се навие да я прочете и да му я пратиш на личен имейл. Обаче в такъв случай трябва първо да се изясниш за какво ще пише, после на лични да се разберете какъв е неговият имейл (той или тя може да не иска други хора да го знаят). Не е ясно и колко време за прочит ще има критика ти, при положение че книгата се пише в момента и има хора, които я четат. Желателно е да кажеш на критикът какво са харесали твоите читателки и какви препоръки са ти дали. Така ще го насочиш. И най-накрая трабва да приемеш, че сред нас едва ли има професионални литературни критици/редактори, а един критик също може да сбърка. Имай предвид че един критик може да харесва едно, а читателите - друго.
"Това е първата част". Не става ясно първата част има ли финал (пък бил той и отворен), или в момента пишеш самата първа част и тя не е завършена?
Няколко общи съвета от мен.
1. Пиши кратко и ясно. Не заливай читателя с дълги и ненужни факти. Пример
„Тя имаше много въпроси към принцесата като например „Защо никога не се държиш като истинска майка, а ме викаш само когото имаш нужда от мен, както сега когато ти трябва шпионин тъй като твоите Кавалери не могат да се справят, защото присъствието им в армията ще направи впечатление,“, но не ги зададе, защото знаеше, че няма да получи отговор. - такова изречение е зле съставено. Докато стигне до края читателят ще забрави началото.
Много по-добре би било: Тя имаше много въпроси към принцесат. Например защо не се държи като истинска майка, а я вика само по служба. Но не зададе тези въпроси, защото знаеше, че няма да получи отговор.
2. Постарай се да не вкарваш излишна информация. Например един приятел бе написал как главният герой иска да е като дядо си, който не бил губил битки. След което в цял абзац ни занимаваше, че главният герой не познава дядо си. И не знае дали дядо му е бил талантлив командир, опитен пълководец, умел дипломат...или обикновен страхливец. Постарай се да избягваш изречения, които не дават никаква съществена информация
3. Постарай се на да не пишеш хаотично. И по възможност да избягваш тавтологиите. Толкова от мен. Друг може да ти каже друго.
П.С. Аз самият не съм професионален критик. Нека това че не си професонален писател не те плаши.
Ако става дума за фентъзи (чел съм доста фентъзита и дори съм писал десетина фен - истории)
Опитай се да си представиш как се случват нещата в света, който си изградила. Може да не е реално, но трябва да е логично.
Пример:
Млад автор поиска мнение за описана фентъзи - сцена. Млада магьосница, която е гадже с рицар (публично известен факт) отива на турнира. Там тя се опитва да помогне на любимия си с нерегламентирано използване на магия. Установява че и друг маг прави същото и тръгва по следите му.
Този текст буди недоумение:
1. Как допускат магьосница, която е гадже с рицар на турнир. И то при положение, че рицаря участва на турнира, а там се въртят сериозни суми пари.
2. Кой може да я спре да не присъства?
3. Как могат да засекат използването на магията?
4. Какъв е смисълът от рицарски турнири при това положение?
Ако имаш градско фентъзи важи същото. Как никой не забелязва, че една вещица използва ежедневно магия в центъра на София? Явно след всяко използване на магия вещицата трябва да пренастройва паметта на обикновените хора. Което може да доведе до всякакви ситуации. Сериала Хари Дрезден си го гледала. Хари отговаря пред някакъв Съвет за нерегламентирано използване на магия и си има личен надзорникщ (Морган).
[/img]Ако пишеш исторически любовен роман или нещо подобно постарай се да е в духа на епохата. Не е нужно да се срещаш на всяка крачка с исторически личности, но е добре да знаеш как е изглеждало обществото.
За по - съвременните романи не мога да ти помогна. Но принципът - опитай се нещата да са логични - важи и тук.
