Автономия

[mar1n3r0]

Краят на диктатурата на вещите и групите

След години живот на ползване на вещи вместо притежанието им вече ясно си давахме сметка как те ни бяха влияли в миналото. Освен, че изчезна фетишизма и манията по стоки се случиха и много по-дълбоки социални психологически промени. Дадохме си сметка, че цялото устройство на обществото ни преди бе движено от култа към продукти. Например колите породиха фен клубове и такава пристрастеност у хората към тях, че естествените обитатели на градовете – пешеходците бяха се превърнали в дискриминирано малцинство. Те не само трябваше да дишат изгорелите газове на групата от самозабравили се автомобилисти, но и да пресичат само на указани места както и да ползват едва 10% от площта на пътищата. Но в крайна сметка си дадохме сметка, че това беше по същество властта на производителите на автомобили проектирана върху тяхната група за влияние. Тоест корпорациите използваха технологията за да наложат скрита невидима форма на власт чрез колите. Този пример ни припомни още много други случаи за диктатура на мнозинството над малцинството в предишната система. Когато хората още притежаваха деца като частна собственост те придобиха чувството за изключителност и право на привилегии спрямо другите при все, че това не беше постижение и биологически повечето хора можеха да го правят. Групата на родителите бе една от най-експанзивните и диктаторските налагайки нормата на шум и крясъци над тихото малцинство от бездетни които искаха тишина и спокойствие на публични места. Именно частната собственост над децата водеше до този синдром на изключителността, както и формирането на групово мислене както при автомобилистите. Сега когато децата вече не бяха ничия собственост тази група се саморазпадна по естествен път също както и автомобилната. Всякакви безумни и безотговорни моди от миналото като притежание на домашни животни също бяха довели до грандиозни проблеми с неконтролируемо увеличаваща се кучешка популация в градовете, възраждане на бездомните кучета и агресията. След прехода към Автономия животните вече не живееха в градовете, а в естествената си среда. Групата на кучкарите също упражняваше своята диктатура над останалите хора считайки, че мнозинството им гарантира правото да доминират. На практика всичко това идеше да покаже, че личната свобода бе тотално потъпкана в ерата на консумеризма. С края на личните притежания нанесените щети на малцинството бяха поправени а групите се саморазпаднаха. Обществото вече бе съставено само от автономни независими индивиди които функционират като едно цяло в планетарен мащаб.

[MikoBG]

mar1n3r0

ПОТРЕБИТЕЛСКА СТАТИСТИКА
Регистрация:17 август 2023 (четвъртък) 16:14Последна активност:16 септември 2023 (събота) 10:33Брой мнения:39 | Всички мнения на потребителя
(0.15% от всички мнения / 1.30 мнения на ден)Най-активен форум:Авторски текстове
(39 мнения / 100.00% от мненията на потребителя)Най-активна тема:Автономия
(39 мнения / 100.00% от мненията на потребителя)

М-даа, само за 1 месец е паднало голямо торлене! Литературният напън дори не ми се коментира!

[mar1n3r0]

Благодаря, че се грижите публикацията винаги да е най-отгоре

[mar1n3r0]

Качествено новата мисъл

За първи път се наложи да дефинираме ново понятие откакто вече нямаше закони. Появата на качествено новата мисъл бе по необходимост. Голяма група хора все още бяха просто един шаблон, каша от понятия от всички предишни системи в които бяха живяли. Те бяха неспособни да генерират нови идеи което спъваше прогреса сега когато живеехме в Автономия. Тази група бе доста голяма и бе съставена от хора които или бяха живели добре за сметка на другите в предишните системи или просто нямаха капацитета да създават нов смисъл сега когато нямаше кой да го създава вместо тях и когото да следват. Техните мозъци бяха като кутии пълни с остарели понятия от които не могат да се отърват и така нямаше място в кутията за нови идеи. Те се деляха на няколко големи подгрупи – критикуващите, осмиващите и търсещите водачи. И трите продължаваха да използват остарели термини на несъществуващи системи и държави. Те бяха твърде емоционално свързани с миналото за да могат да се приспобят към бъдещето. Критикуващите и осмиващите се бяха превърнали в оратори по площади които търсеха утеха в други с техните спомени. Търсещите водачи се закачиха за най-дейните наоколо търсейки сигурност и утеха в познатото. Това в старите системи би довело до власт или поне йерархия, но тук и сега когато вече живеехме без тях дейните и идеините просто изпъкваха и бяха социално познати, но тяхната слава не водеше до привилегии и издигане. Те бяха достатъчно съзнателни да намират удовлетворение в безкористния си принос. Материализма беше останал в миналото и вече ги нямаше детските стимули за развитие като нови придобивки и класови стоки. Благодарение на връзката между двете системи – Cyber Stasis и Cyber Acid по-активните хора просто придобиваха репутация на допринасящи повече което им даваше статут на експерти при взимането на политически решения. При практикуването на течна демокрация ние често делегирахме нашия глас на човек с по-висока репутация който е експерт в областта си. Гъвкавата форма на взимане на решения обаче правеше така, че можехме да комбинираме личния си глас когато се чувстваме компетентни с делегирания когато не сме и с репутацията за да може да бъде глобално функционираща система. Това се оказа една функционираща и адаптираща се система която направи Автономия работеща дори при близо 50% неактивни хора. Бяхме намерили заместителя на консуматорската култура.