Какво означава да си "преводач"

[khorin68]

Започвам нова тема, защото съм любопитен какво означава думата "преводач" в умовете на хората. Лично аз се реших да се захвана с преводи от руски заради много нескопосан превод. Бях толкова ядосан и недоволен от превода, че просто се заинатих и си казах: "Аз мога по-добре, но дали си заслужава усилията? Абе не ме интересуват усилията, интересува ме ефектът върху хората! Каквото съм почувствал аз, ще се опитам да го предам нататък. Може да е трудно, на границите на невъзможното, но си заслужава да бъде опитано и ако се получи..." Въображението ми изрисува емоциите ми умножени в други хора и хлъцнах. Боже, май стъпвам на тънък лед! Казах си го, но не ме уплаши. Свикнал съм да се дъня! Затова започнах стъпка по стъпка да опипвам почвата и да търся мнението на другите. Къде греша и дали е правилен подхода ми? Заслужено ли е умението да преведеш, без да си разбрал какво мислят другите? Бях разтърсен от факта, че повечето книги, които са преведени от руски, са от периода преди 10-ти ноември. Има и нови преводи, но никой не говори за качеството им и какво впечатление са оставили. Защо ли е така? Дали е заради преводачите или заради капризна читателска аудитория? Ще го разберем чрез мненията на читателите и недоволството на преводачите! Според мен, ако преводачът не превежда със сърце, губи читателската аудитория! Най-добрият пример за сърцето на преводача е Веселин Радков, легендата за увлекателния Карл Май! Няма ли сърце на преводач, няма и достоен автор за критичния читател!

[khorin68]

Много съм разочарован от Читанка! За пореден път! Защото нямам търпение трудът ми да види бял свят. А всичко опира до заангажираност и време. Да, като преводач май не правя впечатление, пък и на кого ли му пука!
Виждате ли? Всичко това ще се върти в ума на всеки, който се опитва да пробие! Само че аз съм друг чишит, вече съм пробит! Издишам отвсякъде, разочаровам всекиго. Просто ще си го навия на пръста и ще продължа! Лекарството против затъпяване е да спреш повтарянето на заученото, да отвориш очите си широко и внимателно да се научиш сам. Самообразованието има по-голяма стойност от платеното образование! Няма кой да те научи там, където никой не е заинтересуван да отиде, понеже "какъв е смисъла, щом вече някой друг е бил вече там". Боже, на някой късоглед му е хрумнало да каже "какъв е смисълът?" и всички зрящи мигновено ослепяват! Аз няма да си затварям очите! Ще ги държа нащрек и ще наблюдавам кой се опитва да ме заблуди. Ще вървя през тресавището и ще проправям нови пътеки! Няма да се оставя да ме водят за носа, ще сипя башка на всеки наглец! Преводач ли съм или лукова глава? Колкото до това дали преводът е добър или издиша. Кой го е грижа? Читателите са за това, да кажат последната дума! Истински преводач е онзи, който не търси одобрението на читателите, а оставя времето да е съдия, и тогава те търсят него.

[khorin68]

Хайде да размишляваме малко върху думата "превод"! Да "преведеш" означава да "предадеш съдържанието на даден език в друг" - точно и ясно! Но навремето е имало друго значение на тази дума - "да водя от едно място на друго през някаква територия, пространство, препятствие и др.". Тук, където живея, в град Дряново има една жива легенда, даже има и песен за нея - Колю Бързака! Песента е известна - "Дряновските моми мътна вода газят..." Та Колю Бързака с куцото магаре бързал да преведе момите през придошлите води на Дряновската река! Затова е и Бързак, ставало е бързо! А дали е било бързо след това , кой да ти каже! Но мисълта ми е - някой превежда някого някъде!
Преводачът води, той е авторитет в това и е принуден да знае как да се справя с капризните клиенти. Няма кой да го замести, той е уникален с това, което е - душата и способностите си. Никой не се наема с неговия труд, защото само той си знае какво му коства, за да е такъв. Преводачът трябва да познава територията си - Библията казва: "слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата". Да си запознат означава да имаш знанията и необходимата квалификация. Кой ти я дава? Ами един Господ знае! Ние го наричаме "дарба, способност, удава му се, може си го човекът". После идва куража и достойнството! За да направиш неизвестното и страшното сигурна територия се изисква голяма доза от това! А хората са доволни едва тогава, когато са сигурни, че са получили това, за което са тръгнали.
"Гъди, гъди, гъди!", ти казва съдбата на преводач, а ти се напрягаш максимално, за да й устоиш. Но в крайна сметка всичко е въпрос на настроение и увереност. Който ти казва, че мисията е невъзможна, нека си се наслаждава на Том Круз! Аз мисля, че все пак човек трябва да си даде шанс и да опита! От опита глвата не те боли, боли те от яда и съжалението, че не си опитал.

[MikoBG]

Сам си пишеш, сам си отговаряш. Тролска му работа