Превод от руски език на непознати у нас автори

Това е място, където имате възможност да пускате ваши преводи, или да информирате за прогреса на неща, които превеждате в момента — сами или в сътрудничество с други хора.
Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!
Sheba
Мнения: 45
Регистрация: 13 ноември 2013, 20:02

Превод от руски език на непознати у нас автори

Мнение от Sheba »

Здравейте,приятели!
Имам голямо желание да преведа някои книги,които са ми харесали и искам да ги споделя с Вас. Не искам да Ви отегчавам с дълги обяснения,просто искам да знаете,че не съм професионален преводач ,но имам желание да опитам да Ви заинтересувам с интересна тема.Ще Ви пусна тук част от книга,която превеждам и ако Ви допадне,моля да напишете мнението си,за да знам дали да продължавам.
С най-добро желание от моя страна-Sheba.
Sheba
Мнения: 45
Регистрация: 13 ноември 2013, 20:02

Re: Превод от руски език на непознати у нас автори

Мнение от Sheba »

Розата от Таиф на Адам
Иман Кальби


Пролог

Тя беше в краката му, на колене - и това беше диво, възбуждащо... Адам се улови, че си мисли, че нищо не го е вълнувало дълго време... Дори и притиснато в ъгъла,това момиче все още беше непокътнато, все още завладяно от решимостта да си отмъсти... Сладко... Колко мило беше да го гледаш.Как чудесно ще бъде да я огъне под себе си, да я завладее, да я опитоми ... и след това да изпие доброволното й отдаване, задушавайки се в екстаза от притежаването на това съвършено тяло, сякаш изваяно от Твореца специално за него... Адам докосна с палеца си устните й, леко разтворени от блуждаещия дъх, и го прокара по перфектно очертания им ръб.. Алени, сочни, невинни… Можеше да ги накара да станат порочни.. И определено ще го направи. И самият той ще изпие до дъното тяхната неопитност и нежност, сравнима само с коприната на венчелистчетата на неговите таифски рози ...

Високите еластични гърди се полюшваха от всяко рязко вдишване - и това караше члена му вече да е болезнено да е изпълнен с диво желание да ги опита, да отпие нектарът им, но той съзнателно отлагаше този неизбежен момент. Твърде лесната победа винаги има тръпчивостта на зелен, неузрял плод. Узрялата на границата на презряването,пък напротив, издава остарялата примамка,че вече е леко загниващ.В този свят всичко трябва да е навреме и на мястото си. Това момиче се появи в живота му точно когато имаше най-голяма нужда. Когато стана непоносимо скучно и безвкусно. Е, Вселената отново е на негова страна - той с благодарност ще приеме нейния подарък, дори ако самият дар все още не е възхитен от съдбата си .



Глава 1

Луксозният автомобил я носеше с бясна скорост по живописна серпентина. Сърцето й биеше бясно, ръцете й се потяха - не бе добър знак. Това може да попречи на нейното идеално, виртуозно изпълнение... Тя вече е забравила - както се случва - като се тревожи преди представление. Ръцете, струните и лъкът сякаш бяха сраснали един с друг в нейния творчески свят, като идеални партньори. Но сега ситуацията беше коренно различна. Твърде много зависеше от нейното представяне. Сега бяха заложени твърде важни неща...

Каменистият пейзаж на скалистите планини постепенно стана зелен, правейки острите очертания на релефа по-меки, по-гладки. Ника затаи дъх, знаейки, че много скоро, съдейки по навигатора, най-важното чудо на Таиф, за което са писани легенди от стотици години, ще се появи много скоро ... Тя веднага беше включила геолокацията на телефона си,още като се качи в колата, за да следва сама маршрута. Да се подготви за този момент, да не го пропусне ... Така че емоциите да не я изненадат, което в момиче в нейното положение не можеше да си позволи ...

Колата намали малко и шофьорът спусна прозорците, което веднага накара черната й коса, точно под раменете, да се вдигне в енергичният танц на вятъра.

- Помиришете, - каза арабският шофьор не без гордост на англиски с ужасен акцент и момичето трябваше само да възкликне ентусиазирано. Веднага щом колата излезе от нов остър завой, пред очите й се появи цветен килим от рози.
-Никога няма да объркаш аромата на таифската роза с нищо, Ника“, каза замечтано Марта.Тя беше импресариото на тяхната трупа, която тази година взе коварното, според мнозина, решение да изпрати на годишния Фарах Зухур (на арабски - фестивал на цветята), организиран в Таиф от владетеля на тези места шейх Адам Макдиси, затворен елитен фестивал, а именно нея. Самата Ника не беше изненадана от това решение - тя знаеше, че макар да се присъедини към трупата само преди три месеца и да беше най-младата в нея, свиреше най-виртуозно от всички. Вярно е, че за нейните съперници „по лък“, както казваха помежду си самите момичета, също музиканти, този факт едва ли послужи като тежък аргумент. Трудно е да се признае превъзходството на друг във този бизнес, когато става въпрос за насърчавана конкуренция. И в техния екип беше точно така - Марта съзнателно създаде конфликтна атмосфера между девойките, така че да не се отпуснат и всяка да разбере колко нестабилна е нейната позиция. И в същото време импресариото не можа да скрие радостта си, когато видя таланта на ослепително красива, млада, тънка брюнетка, която влезе в екипа й по препоръка.

,,Пръсти като пеперуди!" - Марта,беше строга и видяла много добри музиканти, но сега бе възхитена, - „и какъв поглед ... Малка Ника, светло бъдеще те очаква! Ти си родена да блеснеш, родена за сцената! Дори името ти е подходящо."

Да, тя обичаше името си... Древногръцката богиня на победата-Нике. Всички смятаха, че е кръстена на нея. Точно така, нека си помислят... Усетът на победител няма да й навреди. Кой каквото и да говори, човек рисува, включително и името си. Това е особено важно за жените. Майка й винаги й е казвала за това.

Момичето затвори очи и пое дълбоко аромата, който моментално изпълни купето на колата през полуотворените прозорци. Нежна миризма, ароматът на нежност и невинност. Мирис на крехко щастие и плахи надежди. Вероятно в името на тази чистота на розата хората са полудели. Но каквато и да е техниката, колкото и умели да са парфюмеристите, които създават розова вода и масло от листенцата на тези невероятни цветя, нищо не може да засенчи истинския аромат само на отварящата се в зори пъпка, растяща върху сочно зелено стъбло... Тази миризма на ранна пролет. Затова всяка година по това време благородният хедонист и естет Шейх Макдиси събира избран кръг от хора. Той им дава възможност да се насладят на тази първична девствена чистота и красота ...

„Красиво? (на английски - красива)? — отново попита шофьорът със забавен акцент.

Ника се усмихна, кимвайки учтиво към него.

„Красиво“… – повтаряше си тя, спомняйки си как Марта използва тази дума по същия начин, но с много по-възторжена интонация, описвайки мястото, където й предстои да отиде…

„Дори не можеш да си представиш колко е красиво там, Ника… трябва да посетиш този рай поне веднъж в живота си. Момичетата са готови да си прегризат гърлата за възможността да бъдат в това царство на лукс, изтънченост и изобилие. И също... - тя понижи гласа си, от което той стана мъркащ,чувствен - да има уникален шанс в живота да види Него самия ... и може би дори да зарадваш окото му

-Да се понравя на окото му? — попита Ник със смях. Беше изненадана от това колко раболепна и замечтана изглеждаше Марта сега, щом заговори за шейх Макдиси. Обикновено авторитарната и арогантна импресарио със закостеняла система от глоби и санкции срещу подопечните си- моментално се превърна в кротка овца...

-Не бъди иронична, момичето ми. Той е Бог. Просто Бог. Красив порочен Бог. Никога не съм виждала по-ярък и по-величествен човек. Зелени очи, които гледат дълбоко в женската ти същност с толкова остър, мъжествен поглед, че която и да си, всичко се свива между краката ти. Рус, с къса в идеален контур на линията коса. Тъмна, сякаш осветена отвътре, медна кожа. Когато за първи път видях как този двуметров красавец с атлетична фигура в идеален костюм влезе в залата, си помислих, че сърцето ми ще спре... Тойе просто съвършенство. И свикнал да се обгражда с подобни неща и хора. Ако има идеален свят наоколо, това е светът, създаден от Адам Макдиси. Най-красивите дворци, най-красивите коли, най-красивите жени. Така че да, трябва да се постараеш, за да бъдеш достойна за целия лукс,който го обкръжава.

- Жени? - попита отново Ника, - реалност ли са приказките за ориенталските хареми?

Марта само я погледна многозначително. Замислено. Тя докосна бузата на момичето с опакото на ръката си. Сякаш оценявайки я, гледайки внимателно.

-Кожата ти е бяла и гладка като порцелан, Ника… Изглежда много контрастно с черната ти коса и алени плътни устни. - изсумтя тя някак тъжно обречено, след което добави, - имаш всички шансове да привлечеш вниманието на Адам Макдиси. Не пропускай своя лотариен билет, красавице. Неговото покровителство може да ти помогне да се издигнеш до небесата в музикалното поле. И не се възгордявай. Защото по същия начин неговото недоволство може да те събори до самото дъно на бездната... Повярвай ми, знам какво говоря.

Глава 2

Адам Макдиси затвори очи, потънал в мисли. Обикновено хората почиваха и медитираха, за да прочистят ума си. Почти никога не успяваше. Тишината и покоят, блаженството на удоволствието и меласата на спокойствието той винаги използваше,както самият той казваше, „да подреди нещата в мозъка си“. Като истински перфекционист той мразеше, когато главата му тежи, а потокът на съзнанието му е хаотичен и необуздан.

Нежните женски ръце умело масажираха чувствителните точки върху напрегнатия мускулест гръб. Ту към болезненото удоволствие от дълбоката работа върху мускулите му, или към приятно гъделичкащите нервни окончания от пърхащите пръсти върху размекната кожа.

-Господарят ми е твърде напрегнат“, изгука тихо Кейтлин, целувайки врата му.

- Ммм? ''.Сега Адам беше твърде далеч, за да се съсредоточи върху това, което казваше жената до него. Нейният красив, кротък, но чувствен глас все пак го върна към реалността.

Мъжът пое дълбоко дъх от деликатния аромат на арган, който изпълни стаята на хамама. Блажено изтегнати с жената в топла вода, чиято повърхност беше покрита с най-тънкия слой злато.

-Отново не си с мен, Адам…“ каза Кейт с престорен укор, като сега се премести към врата му, умело разтривайки схванатите,удебелени места и там, „харесва ли ти златното къпане?“

Пълните, идеално очертани, леко капризни устни на мъжа се разтегнаха в снизходителна, но мила усмивка, отправена към младата жена.

-Никога не спираш да ме учудваш, Кейт. Както винаги.

- Опитвам се. Тази процедура е наистина полезна. Аргановото масло е източник на антиоксиданти и приятно гали усещането за допир. 24-каратово колоидно злато е върхът на козметологията от Азия. Благородният метал прониква в тялото на клетъчно ниво, подмладява, насища кожата с кислород и микроелементи… А когато намазах тялото ти с него, ти заприлича на Аполон. Бог на слънцето, красотата и изкуството.
-Престани да ласкаеш, Кейти…“ Адам се засмя, „ти и аз не сме богове. Макар и добре запазени за годините си...
Водата в легенчето затанцува с характерно плискане от факта, че жената потрепна. Думите на мъжа не й харесаха много.

-Ти си на трийсет и пет, аз съм на тридесет и три, Адам. Не ме карай да се изчервявам.Това преклонна възраст ли е?

Шейхът обърна глава към нея, усмихна се със снежнобяла усмивка, нежно докосна устните й със своите.

-Има ли нещо друго на света, което може да те накара да се засрамиш, красавице?“

-Твоето безразличие, скъпи…“ отговаря тя, реагирайки на целувката му с целия си плам и отдаване.

Адам първи прекъсва контакта им, както прави винаги. Той внушително излезе от малкият басейн, опирайки се с перфектните си жилави ръце, сякаш издялани от скулптор, върху мраморните му ръбове . Без да крие голотата си, отива до закачалката, за да вземе любимият си халат.Докато тъканта не покри напълно изсечения трапец на гърба му, жената неволно се любуваше на огромната татуировка под формата на дракон, разперил крилата си на гърба и гърдите му.

-Всичко готово ли е за тази вечер?“ — пита той, като се изсушава и влиза в съблекалнята.

Кейтлин също беше излязла от водата през това време.

- Всичко е на най-високо ниво, Адам... Впрочем, както винаги.

Той наднича от широките врати, закопчавайки копчетата на искрящо бялата риза от най-висококачествен памук. Кейт нагло хвърля кърпата настрана. Вече е напълно суха и гола.Тя се приближава до мъжа, взема златни копчета за ръкавели от конзолата, умело ги закопчава на ръкавелите на ризата му.

Пет минути по-късно той е напълно облечен.

-Ще отида да поработя с документите“, казва той съсредоточено, „ще се срещнем на събитието.“

Съдейки по изражението на лицето му, той вече е далеч, в своите дела, мисли, планове. Навсякъде, но не и с нея,както винаги...

Тя само въздиша след него. Не минават и пет минути, Омар се появява в стаята. Кейт усеща присъствието му, без дори да се обръща, по сервилния дъх и леко сладникавия аромат на парфюм, който дразни обонянието. Но тя е готова да го изтърпи, защото той е верен и доказал се прислужник.

-Закопчай го“, нарежда едносрично тя, позволявайки на ръцете на слугата ловко да вдигнат ципът на роклята й обгръщайки апетитните форми в съвършеният черен сатен.

Доволно се оглежда в огледалото. Тя все още е красива. Благодарение на добрата генетика, правилното хранене и интензивния спорт. Но основното й предимство е мъдростта и тънкият женски ум ... Без тях тя отдавна щеше да бъде изпратена в кошчето, като изсъхналите рози от неговите насаждения Често й беше предвещавано предстоящ упадък и забрава, но тя остана с него. И ще се задържи до край... Със сигурност ще ... Други идват и си отиват - тя остава винаги ...

-Готов ли си, Омар? Позволих си да кажа на господаря, че всички организационни въпроси са решени до вечерта ...

- Да, господарке. Момичето имаше време да се отпусне и да гледа сцената. Тя вече е облечена. Тя не репетираше, но дори само по начина, по който настрои инструмента след пътуването, стана ясно, че изпълнението наистина ще бъде невероятно. Марта не ни разочарова и този път. Въпреки че се страхувахме, че челистката е твърде неопитна за такава уникална сцена като нашата.

-Добре“, тихо отговаря жената, хвърляйки тъжен, замислен поглед в празнотата.

-Мисля, че той ще я хареса. Рядко, екзотично цвете''. на глас казва тя-дали на себе си, или на Омар...

- Но в сравнение с Вас,госпожо... -произнася той скептично, но го прави с преиграване ... Самият той прекрасно разбира, че едно момиче е в състояние да заинтересува и най-преситеният мъж.Не можеш да излъжеш професионалния поглед.

-Не си струва да ми подмяташ тези ласкателства сега, Омар. Знам, че ще ти хареса и на теб... - Кейтлин издъхва тъжно и фактът, че е разстроена и някак си изгубена в мрака,- не убягва на арабина ...

-Мадам, вие сте свята жена… Как, обяснете ми, как сърцето ви може да съдържа толкова много любов към този егоистичен човек?“

- Мълчи, Омар, мълчи... Този дворец има уши навсякъде. Адам е непоносим към тези,които мислят различно от него“, прошепва тя наистина уплашено, оглеждайки се.Адам е дракон, приятелю… Пламъкът му трябва да се поддържа през цялото време. Страст, нови преживявания, естетика, красота. И аз... Простата жена... Какво мога да направя на фона на океана от изкушения, които са отворени пред него? Нищо... От самото начало не можех. Единственият начин да бъда близо до него е да му предлагам същите тези изкушения, да ги управлявам. Само тази форма на власт над него ми е достъпна. Това е моята участ..

Когато евнухът се обърна към постоянната фаворитка на владетеля на Таиф и йеменските провинции Химарита, забеляза,че очите й бяха влажни. Каквото и да казва тази мъдра жена, каквито и брони да създава около сърцето си, то отдавна и безвъзвратно е дадено на Адам Макдиси...

Единственият въпрос беше дали му трябваше това сърце?
Sheba
Мнения: 45
Регистрация: 13 ноември 2013, 20:02

Re: Превод от руски език на непознати у нас автори

Мнение от Sheba »

Глава 3

Ника не разбра веднага, че огромната арка пред нея, от която се открива невероятно красива гледка към зелените високи части на планините и синьото небе, е отражение на това, което е зад нея, а не истински пейзаж. И само образът на ярко, ефектно момиче в дълга до пода червена рокля, в което тя се разпозна с учудване, стана очевидно обяснение за факта, че архитектите съзнателно са поставили това огромно огледало точно тук. Благодарение на умелия дизайнерски ход, пространството в стаята изглеждаше безразмерно, потопено в обем и въздух. Тя колебливо, сякаш се страхуваше да не разруши идеалността на картината със стъпките си, се приближи до лъскавата повърхност, за да се види по-добре, неволно ахна.

Момичето знаеше, че е привлекателна. Знаеше, че мъжете проявяват интерес към нея, а жените примижават преценяващо. Знаеше, че е слаба, за нечий вкус дори прекалено. Марта й казваше,че е изящна. Нейните конкуренти на сцената - прекомерна слабост. Тя имаше дълъг врат, изсечени рамене, идеална извивка на торса, преминаваща в талия на оса, и наклонени, апетитни бедра за нейния размер. Краката на Ника бяха тънки и дълги. Откровеното изрязване на роклята й до пода, разбира се, сега подчерта това благоприятно. Освен прекалено дръзкото деколте, изпъкваха и малките й, но красиво оформени гърди, като два сочни малки плода.

Косата й не беше вдигната, а пусната на небрежна каскада падаща по раменете. Има малко грим - лек руж и безцветен гланц за устни. Без бижута, с изключение на малък кръгъл рубин на тънка верижка около врата - изящно допълнение към изображението. Ето го, истинският шик на минимализма,елегантна във всеки детайл.

Стилистите на този невероятен дворец, живеещ в свой собствен ритъм,са изглежда успяли да подчертаят най-добрите му страни и в същото време да не изкривяват, преправят или прекаляват, както често се случва, особено когато се избират сценични образи за артисти. Грим, прожектори, престорен образ - всичко това изтрива индивидуалността на художника. Сега в отражението на огледалото тя видя не имитация, а себе си.

– Добре – чу се някак женствен, но приятен мъжки глас някъде отстрани. Ника се обърна рязко към новодошлия от съседна, сякаш несъществуваща врата,която на пръв поглед също изглеждаше като огледален портал.

„Някакво огледално царство…“ мина през ума й, но тя веднага прогони тази мисъл. За някои да, но тя знаеше със сигурност, че това изобщо не е огледало.

Мъжът пристъпи по-близо, гледайки момичето със задоволство.

И така, Ника. Чудесно. - Той й се усмихна с лукаво присвиване на очите и веждите, - Дори името е красиво. Точно това, което е необходимо. А ти как се чувстваш в нашето царство на абсолютна красота, Ника?

— Красиво — отвърна тя с усмивка. През последните часове тя беше чувала думата "красота" толкова много пъти, че вече й се струваше някак си натрапчива.

- Неоригинален отговор...

-Неоригинален въпрос…“ отвърна тя, като този път предизвика искрена усмивка от мъжа.

- Аз съм Омар, управителят на същата тази "красота" - той се приближава, откровено я разглежда, - ако свирите толкова невероятно, колкото изглеждате, тогава смятайте, че сте ударила джакпота ... Да излезем ли на терасата ?

Ника мълчаливо кима, въпреки че въпросът на мъжа е риторичен. Очевидно къде и кога да излезе, той решава тук

— Видяхте ли сте розовите насаждения на входа на двореца? — попита той, като се хвана за парапета с добре поддържаните си ръце. Ника неволно сведе очи към тях, забелязвайки колко идеално са обработени ноктите му. Или беше безцветен лак?

Внимателният Омар не можа да не забележи нейния интерес.

"Да, това е покритие", отговори той на мълчаливият въпрос, "и не, аз не съм гей." Аз ... обяснявайки на прост, разбираем език, можете да кажете, че тук играя ролята на евнух, като тези, за които сигурно сте чели в "Хиляда и една нощ" или сте гледали някой скучен и красив сериал.

— Евнух?'. Ник повдигна изненадано вежди. Да, той веднага й се стори прекалено женствен, мек, добре поддържан, но ...

Не правете такива кръгли очи. Да, в наше време има евнуси. И не, ние не носим смешни шалвари и клоунски шапки.

Вярно, мъжът беше облечен в европейски бизнес костюм, освен може би без вратовръзка. Сигурно и той ще ходи на концерта.

-И така,да се върнем към същината на разговора. Виждали ли сте тези поляни? Не знам дали сте наясно или не, но тези полета не са нищо друго освен световноизвестните розови насаждения Таиф... Точно тези, от които се правят най-добрите ароматни розово масло и вода. Преди петнадесет години тези земи преминаха под контрола на шейх Адам и станаха любимото му място за почивка. Той дори го избра за своя лятна резиденция.

- А как шейх Адам стана техен собственик?

Омар хвърли изненадан, раздразнен поглед към Ник.

Това ли те интересува? Населението само избира нов владетел. Но сега имаме урок не по история, а по-скоро по мъдрост... Женска мъдрост... Факт е, скъпа моя - учтиво продължи Омар, като я покани с гъвкаво, почти танцуващо движение на ръката си да върви покрай него и колонадата на терасата, - Негово Височество обича да се обгражда с уникални неща и прекрасни хора - талантливи, умни, привлекателни. Наречете го хедонизъм, ако искате. Така че красивите жени са една от неговите области на интерес. Красива си, Ника. Как бихте реагирали на факта, че шейх Адам може да ти предложи да продължите запознанството си след концерта в по-интимна обстановка?

Какво означава "интимна обстановка"? – попита момичето, като едва потискаше нервното си напрежение. Колкото и да беше смела, тя беше развълнувана. И дори Марта да беше разказвала за така наречените „допълнителни условия“ сто пъти, така или иначе, не беше лесно да чуе за това от Омар сега, няколко минути преди началото на приветствието и срещата с Него…

- Нямам идея. Това, което се случва между господаря и неговите гости при затворени врати, е негово право. Мога да си представя, че това може да бъде невинна вечеря и интересен разговор, който може би ще има някакво продължение. Едно знам със сигурност - за госта на този дворец вниманието на собственика му е голяма чест. Не се разпилява и не се отхвърля. Фактът, че си тук, предполагам, потвърждава, че нямаш нищо против бонусен вариант на своето изпълнение? Нали?

Тя кима тихо, преглъщайки буцата в гърлото си. Този разговор, въпреки външното си дружелюбие, по същество е груб. Защото както и да се украсяват, прозаичните неща- няма да станат поезия. А да продаваш себе си под каквато и да е форма е проза.

— Трябва да те предупредя предварително, момичето ми. Може би това е най-важното, за което дойдох тук. Така да се каже, моята инструкция към теб. Не си прави илюзии и не се заблуждавай... Шейх Адам със сигурност е необикновена личност, която завинаги ще промени представата ти за мъжкия пол. Разбира се, това е този, за който мечтаят. Заради когото са готови на всичко, но ... Твоята роля, както и ролята на другите му красиви цветя, е много мимолетна. Розовите пъпки са годни да се превърнат в ароматна есенция само за няколко десетки минути в един ден от узряването им. Ако се пропусне този момент, те само ще развалят вкуса. Момичетата също. В живота на шейха има само една постоянна жена. Всички вие сте само забавление, избрано в скалата на живота за чудовищно кратко време, за да се превърнете в ароматна есенция, но не и в зловонна слуз. Ясно ли е?

-Разбрано“, отговаря тя с тих глас.

- За прекарване на времето с шейха, ако иска да те избере, ще ти платят сто хиляди долара. Независимо какво ще се случи между вас зад затворени врати. Веднага те предупреждавам, пазаренето в тази ситуация е неуместно. Това е стандартната цена, която получават всички без изключение временни избраници на властника. За някой е много, за някой не е достатъчно. Имаш ли въпроси?

- Няма въпроси. - отговори тя тихо.

— Добре, тогава се приготви се за изпълнението.. Твоят инструмент вече те очаква на сцената.

Той я огледа отново от горе до долу.

- И да, красавице, преди да засвириш, отметни плата на роклята си на линията на среза, така че да откриеш стройният си крак. Това значително ще увеличи шансовете ти да попаднеш в кръга на Неговото внимание ...
Sheba
Мнения: 45
Регистрация: 13 ноември 2013, 20:02

Re: Превод от руски език на непознати у нас автори

Мнение от Sheba »

Имейлът ми е : steff2009( маймунско a) abv.bg Който иска книгата по ел.поща.
Отговор

Обратно към

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: 0 гости