31.
Димов седеше потресен в стола, зад огромното масивно бюро в кантората си. Гледаше празно в екрана на лаптопа и се опитваше да осъзнае какво точно му се е стоварило на главата. Полученият от Симсън мейл бе кратък, ясен и изчерпателен. Като директива, издадена във военно време. Но както често се случва с подобни заповеди, смисълът им убягваше на изпълнителя.
Адвокатът прехвърляше цялата свършена досега работа, всички разговори, преговори, договорки и обещания. С един мейл интернет магнатът успя да зачеркне всичко и да върне кантората в изходно положение. Първата реакция на Димов, естествено, бе да вдигне телефона и уговори среща със Симсън. Искаше лично да обясни колко въпиющо глупава е заповедта. Освен, че щеше да нулира целия прогрес, следствието й можеше да доведе до огромни проблеми в разговорите с институциите. Не на последно място – Симсън щеше да бъде принуден да плати почти двойно за юридическите услуги.
Когато отвори списъка с имената и намери Симсън, пръстът му спря на милиметър от дисплея на телефона. Замисли се какво ще спечели шефът му от подобен обрат? Не. Нищичко. Нито време, нито пари. Загледа се в списъка с фирми, които бяха приложени към писмото. На първо чете всички бяха непознати. Изпрати го на един от помощниците в кантората, на когото имаше доверие, за проверка и справка. Опита да открие поне някакво обяснение, причина за желанието на Симсън. Да го е страх да използва своите организации и фирми? Не, благодарение на тях и името си магнатът печелеше ударно обществените поръчки. Репутацията му по-скоро щеше да пострада след подобен финт. Някой го притиска и затова се налага да отклони удара от себе си към някой друг? Точно той можеше да си позволи да привлече вниманието на почти цялата репресивна държавна машина към враговете си. А ако и това не бе достатъчно, имаше Ева и компания. Те наистина биха се подвоумили дали да му помагат, но при ясни доказателства биха го сторили.
Забил нос в стената, превърнала информационната магистрала, която бе организирал в последните седмици, в задънена улица, адвокатът помисли за Ева. Колко още безсънни нощи щеше да изкара пред компютъра, а не в леглото й? Колко моменти от бременността на жената, която обича, щеше да пропусне? А първите мигове от живота на детето им? Как щеше да я успокоява и подкрепя в ужасяващата ситуация, в която се бе оказал сайтът? Кой щеше да свърши всичко това? Защо му се отнемаха тези мигове?
Излезе от мислите си и стисна зъби. Отново се фокусира върху писмото на монитора и го прочете: „Здравейте, адвокат Димов. Във връзка с преструктуриране на плановете, моля всички вече подписани договори да се преразгледат, предоговорят и преподпишат. Бъдещите съглашения да се сключват спрямо обстоятелствата в това писмо. В прикачения файл ще намерите списък с фирми, техните реквизити и дейността им. Те трябва да заемат местата на поръчители при всички договори с подизпълнители. Поздрави!“
Димов се вторачи в последната дума толкова силно, че видя пикселите, които я образуваха. „Мамка ти!“ процеди през зъби.
Мая и Крис се върнаха у дома и всеки се зае със задачите си. Мая поръча храна и се залови да прехвърля записа от телефона в компютъра си. Крис отвори писмото от Марио и започна да преглежда съдържанието му.
„Да, шефе, всичко е под контрол. Движим се по план и в този смисъл, намирам за уместно още утре да подсилим агитката долу. Тази вечер в коментарните предавания ще минат двама наши експерти икономисти и един политолог…“ Мая спря записа, отвори сайтовете на трите големи телевизии и започна да преглежда последните новини.
Според Марио Фрай не бе посещавала сайта на ЕлБрокерс през последните двайсетина дни. За сметка на това постоянно висеше в сайтове за обяви и по-точно, в секциите за работа. Администраторът бе приложил няколко обяви, които бе пуснала и всички, различно написани, имаха сходно съдържание. „За краткосрочен проект търсим дисциплинирани, активни и умни хора. Заплащането се осъществява в края на всеки работен ден.“
Единственият политолог, който се бе появил днес вечерта сред морето от икономисти, говореше директно срещу сайта. Започна с вече поизтърканата теза, че Ева си е изградила идеалното алиби за медийни манипулации с историята за фабриката за фейкове. После обилно и напоително обясни как само тя с Крис са виновни за недоверието на хората към журналистиката. Завърши с това, че Агенцията по плурализъм на медиите трябва да се заеме с тях. Що се отнася до ЕлБрокерс, по доста абсурден начин се опита да обясни как страховете на хората ще се прехвърлят към цялата банкова система. За целта използва пример от Гръцката митология, който не само, че бе абсолютно нерелевантен, а показа липса на обща култура. Беше толкова абсурден, че Мая не запомни същинската аналогия, а ужасното усещане, което предизвика в съзнанието й. Икономистите градяха теории за ЕлБрокерс, като категорично заявяваха, че е пирамида. Забавното бе, че не отговаряха на въпросите на водещите, а си каканижеха своите думички. Явно бяха научили конкретни сценарии и целта им бе да ги изрецитират без да бъдат прекъсвани.
Секунди, след като прочете мейла от Марио, Крис реши да погледне кои файлове най-често е отваряла Фрай в последно време. Първият беше някаква статия, написана за икономически блог, няколко pdf файла и две таблици в ексел. Първата бе свързана с семинара, на който се запознаха. Втората, обаче бе с имена, телефонни номера, имаше няколко колонки, в които бяха написани числа, явно парични суми. Елементарна дедукция показа на Крис, че колкото по-големи са числата в колонките, толкова повече пари е получил човекът. Журналистът вече бе виждал списъци със същите имена. Това бяха хората, които теглеха пари от ЕлБрокерс.
„… с обект едно нещата вървят добре, бих казал повече от добре. Смятам в най-близко бъдеще да завърша разработката.“ Записът свърши. Ето какво й се губеше през цялото време! Изказът! В мейлите, които Алекс пращаше на Генади и в описанията на задачите от архива на фабриката, той бе един и същ. Максимално опростен, ясен и много, много формален. Току що Мая осъзна, че го е хванала. Човекът, който явно е ръководил оперативната работа на фабриката. Този, който успя толкова мълниеносно да извърти фейка на Крис с психолога-педофил и да удари чрез него министъра на образованието. Оставаше да разбере кой е шефът и кой е „обект едно“.
Събирайки цялата получена информация за Фрай, Крис осъзна, че на последната им среща се е опитала да го прати за зелен хайвер. Но ето, че не само беше хваната, а съвсем скоро щеше да допълни образа си пред камера. Журналистът въздъхна облекчено. Най-после имаше точка, в която всичко се събираше.
Вдигна поглед към дивана в същия момент Мая впери зелените си очи в него. Без да казват нищо, двамата се изправиха и тръгнаха един към друг. С всяка крачка желанието им нарастваше. Когато бяха на по-малко от два метра разстояние, им се стори, че температурата в стаята е над 40 градуса. Последва страстна, незабравима нощ, в която двамата преливаха сили един от друг, пиеха се взаимно и се обичаха до лудост.
Сутринта за Марио бе прекрасна. След снощната доста кратка, но съдържателна размяна на съобщения с Крис, администраторът с нови сили преравяше файловете от компютъра на Фрай. Систематизираше всичко и го описваше с по едно-две изречения, за да улесни журналиста. Докато описваше поредното досие на жертва, на вратата му се почука. Той бързо натисна комбинация на клавиатурата и на екрана му се появи кадър на живописно езерце в WoW.
- Влез!
Вратата се отвори бавно и в стаята надникна главата на Лавър.
- Здрасти – усмихна се Заместникът, - имаш ли време?
Мрачни съмнения обзеха администратора. При всяко подобно посещение Лавър искаше нещо, а точно сега бе зает. Доброто настроение, обаче не му позволи да реагира кисело, както в повечето време.
- Малко имам – усмихна се деликатно Марио, надявайки се, че това ще приключи скоро.
Против всякакви закони на физиката, брадатата грамада внимателно пристъпи на пръсти в стаята, затвори вратата зад себе си и леко, като перце, седна на стола до Марио.
- Няма да увъртам! – започна Лавър.
С известно забавяне администраторът разбра, че заместникът очаква реакция на заявлението си.
- Добре!
- Май положението е по-лошо отколкото си мислим! – започна Лавър, почти шепнейки. – Окупират ни долу, Мая и Крис са скарани, Ева е бременна, всички ни мразят!
Марио се намръщи, вдигна ръце и с леко заекване попита:
- К-какво имаш предвид „Мая и Крис са скарани“?
- Ами тя излиза с оная пудра от горния етаж, Крис се зарибява с тази… - Лавър се опита да си спомни името, но не успя. – Засуканата блондинка.
- С кого излиза Мая? – ококори се Марио.
- С тоя бе… Има един на горния етаж, много барнат, кара оня наточен кошник – уточни Лавър.
Обяснението принуди Марио да напрегне паметта си и в крайна сметка се сети за кого става дума.
- Излиза с него?
- Ми да, преди няколко дни ги мернах да обядват заедно. А оня ден, малко преди Ева да ни извика с Крис да мъдрим атаката, двамата отидоха някъде.
Два неразбиращи погледа се срещнаха и единият прозря:
- Мамка му, не си знаел! – каза Лавър, в отговор Марио въздъхна тежко.
- Добре, вече знам, какво искаш? – с всяка дума доброто настроение на администратора се изпаряваше.
- Знам, че Крис работи по русата, ама май са се забили – продължи Лавър, явно забравил понятието „такт“. – Имаш ли идея дали има нещо срещу нея? Защото моето инфо е старо.
- Моля те, уточни – администраторът се чувстваше така, сякаш срещу него не седи 140 килограмов, гологлав, татуиран с десетсантиметрова брада рокер, а клюкареста портиерка в общежитие.
Заместникът въздъхна:
- Готви ли чудо, като през лятото?
- Готви – отговори сухо Марио, - не се безпокой.
- Добре! – Тялото на Лавър се отпусна. – Едва ли ще издържа много дълго.
- Ще издържиш – успокои го администраторът. – Имам една молба към теб.
- Слушам!
- Моля те, спри да разказваш кой с кого излиза и кого забива, става ли? Ще завъртиш някоя интрига без да искаш, после няма да се отървеш.
- Да, да, прав си! – съгласи се охотно Лавър. – Но нали сме си ние, знаеш.
Широка, молеща за разбиране, усмивка се разля по лицето на заместника, а Марио по-скоро направи гримаса.
Когато остана сам, администраторът намръщено отвори снимката на таблицата в телефона си, която бяха направили с Лора. Ако Мая наистина излизаше с пудрата от горния етаж, то поне две квадратчета се пълнеха. Спомни си, че и Лора подозира нещо. По тялото му премина хлад. Всичко би могъл да приеме, но не и това.
Вдигна очи към монитора. Видя живописното езерце, реши малко да поиграе, преди да се върне към работата. Трябваше да разпусне, докато дочака Лора да дойде от университета.
Фейк 2
Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!
-
Mutafchiev
- Мнения: 149
- Регистрация: 03 септември 2020, 00:32
Re: Фейк 2
32.
Крис стоеше до прозореца в кабинета на Ева и наблюдаваше как към сградата се стичат хора. Явно днес протестът щеше да започне по-късно от предишните дни. По пътя имаше един хлъзгав участък и журналистът с интерес чакаше някой да се пребие на него. Засега прииждащите успяваха да запазят равновесие.
- Всеки момент трябва да дойде Орлов – съобщи Ева, която се върна от кухнята с кафета.
Крис се отлепи от занимателната гледка и се приближи до масата, за да вземе своята чаша:
- Благодаря!
Не можеше да се отрече, че бременността влияеше на Главната. До този момент не съществуваше вариант, в който тя да направи кафето. А сега го приготвяше с особена грижа, оправдаваше поведението си, с това, че точно знае как го пие и ако някой друг го направи, ще й призлее. Крис смяташе, че майчинският й инстинкт започва прогресивно да нараства. Докато отпиваше и размишляваше, в кабинета се появи задъханият Орлов.
- Здравейте! Извинете, че се забавих, имам точно петнайсет минути.
- Пийни кафе – Ева топло посочи с поглед чашата.
Орлов с изненада повдигна вежди, но Ева все така излъчваше безапелационна власт и полицаят се подчини.
Последва сбит разказ от Крис какво е открил за Фрай. Полицаят слушаше внимателно, без да прекъсва. Периодично кимаше, изразяваше учудване чрез поклащане на глава или повдигане на вежди.
- … по-късно днес ще говори за ЕлБрокерс пред камера – доволно завърши Крис.
- Пред камера? – учуди се Ева.
- Ти си дявол в човешки облик – похвали го Орлов с нотка уважение в гласа, после стана сериозен. – Всичко това е прекрасно, но няма как да го използвам в разследването.
- Ако ги обискирате и вземете компютъра й… - подсказа Крис.
- Тогава – да, ситуацията ще е друга, но не е ясно дали няма да си изтрие файловете или да повреди компютъра, когато влезем – обясни Орлов.
- Достатъчно е да го вземете, дори и да изтрие нещо, ще кажете, че сте възстановили файловете. Те така или иначе са от този компютър, това е лесно доказуемо.
- Могат да се възстановяват ако са изтрити? – уточни Орлов.
- Технически, ако е направено дълбоко форматиране, не. Но в случая кой ще ти гледа и търси?
Изражението на полицая подсказваше, че се опитва да разбере Крис, но му е трудно.
- А аз мисля, - журналистът прекъсна мъките на Орлов, – да пусна материала няколко часа след като приберете компютъра й.
- Точно така – съгласи се Ева. – Хем преждевременно да не се усети, че знаем, хем да няма време да реагира, хем ние малко от малко да си изчистим репутацията.
Орлов отново закима разбиращо.
- По идея това е прекрасно, като я приберем, ще направя всичко възможно да разбера кой е шефът й.
Крис и Ева се спогледаха. Толкова се зарадваха, че са я хванали, че въобще не бяха помислили за това. А шефът й бе този, който арестува Мая през лятото, най-вероятно и поръчителят на отвличането на Крис. Собственикът на фабриката за фейкове.
- Според теб ще каже ли нещо в ареста? – попита Ева.
- Като се има предвид какви ги върши – замислено отговори полицаят. – А шефът й явно е много, много силен човек.
- Може да я измъкне преди да проговори – тихо каза Крис.
Тримата се умълчаха. Най-големият проблем бе, че не знаеха какви ще са следващите действия на Фрай и началника й. Подготовката на удара срещу тях трябваше да бъде много задълбочена, а детайлите изпипани. За жалост, нямаха време за толкова вглъбено планиране, затова решиха, че на този етап ще продължат работата и ще поддържат връзка. Имаше два варианта за развитие на събитията. Първият – да успеят да се подготвят и да нанесат удара така, както им е най-удобно. Вторият – да импровизират под все повече увеличаващия се натиск.
По пътя към стола за обяд, Лора се държеше много внимателно с Мая. След нещата, които й разказа Марио, задачата й бе да разузнае максимално количество подробности от приятелката си. За жалост, нямаше ни най-малка представа какво ще прави с получената информация. Ясно бе, че няма как да каже на Крис, нито има шанс да повлияе на Мая. Ситуацията изглеждаше безнадеждна и отчайваща, никога не бе помисляла, че Мая може да изневери на журналиста. Наистина, връзката им бе кратка, започнала едва преди няколко месеца, но бе изпълнена с толкова огън, обич и себеотдаване.
Не по-малко объркващо бе и държанието на Мая. Откакто се бяха срещнали, червенокосото момиче бе усмихнато. Не показваше никакви признаци, че има проблеми, безпокойства, още по-малко свързани с Крис.
Докато се настаняваха, обсъдиха какъв късмет имат, че не са публични личности. Пред входа в редакцията, всички разпознаваеми журналисти бяха освирквани и псувани. Лора реши, че това е подходяща тема, за да прехвърли разговора към личния живот на Мая.
- А Крис как го понася?
- Ха! – замислено възкликна Мая. – Въобще не сме говорили за това. На първия протест го познаха, той ме гушна… силно-силно и проби тълпата.
- Звучи много…
- Романтично – помогна Мая.
- Да – усмихна се Лора. – А иначе как сте? По-добре ли е вече?
Мая се подсмихна:
- Снощи бяхме много добре – погледна Лора със светещи зелени очи. – Започвам да разбирам, че може би проблемът понякога е в мен.
- Така ли? – учуди се Лора.
- Да, аз също много работя, остава ми малко свободно време, а нали си падам саможива…
- Разбирам, разбирам – закима Лора. – Доколкото знам от Марио и Крис е такъв.
- Точно и вместо да почиваме заедно, всеки си прави нещо свое.
- И не ви остава време за вас – потвърди Лора. – Може би ако се виждате на обяд…
- Как да се видим на обяд? – Ококори се Мая. – Сега ще ходи някъде на снимки, издирва карти за камерата, бесен е. А и знаеш ли? Оказах се в много странно положение. От една страна Крис ужасно много ми липсваше, а в същото време изпитвах раздразнение, когато беше наоколо. Схващаш ли?
- Липсвали са ти отношенията между вас, без тях той е просто…
- Готин пич – Мая довърши мисълта й.
- Да, точно.
- Мисля, че просто периодът е такъв, натоварено ни е, напрегнати сме. Струва ми се, че му се вижда краят – спокойно разсъждаваше Мая.
Лора внимателно наблюдаваше и слушаше приятелката си. Не усети грам фалш, притеснение или нещо такова. Червенокосото момиче просто споделяше на най-добрата си приятелка нещата, които се случваха във връзката й. Психоложката се поуспокои, но не напълно. Лавър, макар и да си падаше клюкарка, не бе хващан в измислици досега. Оставаха й две неща, да продължава наблюдението и да успокои Марио, който се бе наежил, че няма да прости предателство към Крис.
Офисът на Фрай бе типичен за приемна на финансист – светъл, съвременни мебели, метал, стъкло, кожа. Самата блондинка бе облечена в строг костюм и бяла риза, отново с разкопчано деколте. Когато Крис се появи натоварен с техниката, тя се искрено се изненада.
- Мислех, че ходиш с оператор, той снима, а ти само задаваш въпросите – усмихна се широко, докато се ръкуваха.
- За снимането няма проблем, ама ако можеше някой да ми мъкне техниката, щеше да е добре – засмя се журналистът.
Докато вадеше статива от калъфа, нагласяваше го, слагаше камерата и се подготвяше за снимките, Крис усещаше тежкия поглед на Фрай. Полагаше огромни усилия на волята да не поглежда към компютъра й, за да не издаде интереса си към него.
- Мисля, че мога да гледам цял ден как се готвиш за снимки – каза Фрай с трудно определима интонация.
Крис вдигна поглед към нея и видя игриви огънчета в очите й. Усмихна се смутено:
- Още малко остава.
Извади от чантата с камерата микрофон с дръжка и статив за него. Докато го включваше блондинката отново се обади:
- Нямаш ли един от онези малки микрофони, които се закачат на ризата?
- Имам – въпросително я погледна Крис.
- Може би е суета, но някак си не искам този топуз заврян в лицето си.
- Разбирам.
Големият микрофон бе прибран и на негово място се появи рисийвър с дълъг кабел, завършващ с микрофон-брошка и щипка. Крис се приближи до Фрай:
- Как мислиш, дали деколтето ми е прекалено голямо?
- Ами… - Крис го погледна с преценяващ поглед.
Сутиенът й бе деликатен, без чашка, с телесен цвят.
- … мисля, че ако закопчаеш едно-две копчета, анализът на ЕлБрокерс ще бъде по-достъпен за аудиторията.
- Колко си деликатен! – усмихна се Фрай. – Първо ми го пъхни.
Крис преглътна. Завря ръка под ризата на Фрай, като избягваше да я гледа в очите, с другата го издърпа откъм деколтето.
- В крайна сметка едно или две?
Крис вдигна очи към Ана, тя му се усмихваше изкусително и прокарваше върха на езика си по ръба на зъбите.
- Ами, такова, за да ти е комфортно и на теб, едно – усмихна се журналистът и се втренчи в рисийвъра.
За щастие на Крис, всичко с микрофона бе наред и нямаше нужда от допълнителни настройки. Настани се зад камерата и разговорът започна. След два встъпителни въпроса, журналистът помоли Фрай да разкаже за вече познатото му откритие, което бе направила. Тя обясни много кратко и ясно какво има предвид.
- Какви са шансовете парите на хората, инвестирали в ЕлБрокерс да бъдат върнати?
Въпросът на Крис изненада Фрай. Погледна го, повдигна вежда, но отговори:
- За жалост, бих казала, че средствата са безвъзвратно изгубени. Явно схемата е работила дълго време, затова предполагам, че източването е подготвено добре.
- В предишния ни разговор изразихте съмнение, че това е пирамида?
- Нямах достатъчно информация, а и честно казано, точно той ме провокира да се замисля по-дълбоко за ЕлБрокерс.
- И последен въпрос – има ли какво да направят вложителите?
- Да разчитат на работата на държавните служители и съдебната система. За жалост, това е единственият вариант.
Крис никога не бе събирал толкова бързо техниката след интервю. Постара се да го направи максимално естествено, но припряността личеше от всяко движение. Фрай го наблюдаваше с неприкрито удоволствие. На вратата, двамата се ръкуваха.
- Чакай малко! – възкликна Фрай, а журналистът я погледна неразбиращо.
Тя се усмихна, разкопча едно копче на деколтето си:
- Така е по-добре!
Крис стоеше до прозореца в кабинета на Ева и наблюдаваше как към сградата се стичат хора. Явно днес протестът щеше да започне по-късно от предишните дни. По пътя имаше един хлъзгав участък и журналистът с интерес чакаше някой да се пребие на него. Засега прииждащите успяваха да запазят равновесие.
- Всеки момент трябва да дойде Орлов – съобщи Ева, която се върна от кухнята с кафета.
Крис се отлепи от занимателната гледка и се приближи до масата, за да вземе своята чаша:
- Благодаря!
Не можеше да се отрече, че бременността влияеше на Главната. До този момент не съществуваше вариант, в който тя да направи кафето. А сега го приготвяше с особена грижа, оправдаваше поведението си, с това, че точно знае как го пие и ако някой друг го направи, ще й призлее. Крис смяташе, че майчинският й инстинкт започва прогресивно да нараства. Докато отпиваше и размишляваше, в кабинета се появи задъханият Орлов.
- Здравейте! Извинете, че се забавих, имам точно петнайсет минути.
- Пийни кафе – Ева топло посочи с поглед чашата.
Орлов с изненада повдигна вежди, но Ева все така излъчваше безапелационна власт и полицаят се подчини.
Последва сбит разказ от Крис какво е открил за Фрай. Полицаят слушаше внимателно, без да прекъсва. Периодично кимаше, изразяваше учудване чрез поклащане на глава или повдигане на вежди.
- … по-късно днес ще говори за ЕлБрокерс пред камера – доволно завърши Крис.
- Пред камера? – учуди се Ева.
- Ти си дявол в човешки облик – похвали го Орлов с нотка уважение в гласа, после стана сериозен. – Всичко това е прекрасно, но няма как да го използвам в разследването.
- Ако ги обискирате и вземете компютъра й… - подсказа Крис.
- Тогава – да, ситуацията ще е друга, но не е ясно дали няма да си изтрие файловете или да повреди компютъра, когато влезем – обясни Орлов.
- Достатъчно е да го вземете, дори и да изтрие нещо, ще кажете, че сте възстановили файловете. Те така или иначе са от този компютър, това е лесно доказуемо.
- Могат да се възстановяват ако са изтрити? – уточни Орлов.
- Технически, ако е направено дълбоко форматиране, не. Но в случая кой ще ти гледа и търси?
Изражението на полицая подсказваше, че се опитва да разбере Крис, но му е трудно.
- А аз мисля, - журналистът прекъсна мъките на Орлов, – да пусна материала няколко часа след като приберете компютъра й.
- Точно така – съгласи се Ева. – Хем преждевременно да не се усети, че знаем, хем да няма време да реагира, хем ние малко от малко да си изчистим репутацията.
Орлов отново закима разбиращо.
- По идея това е прекрасно, като я приберем, ще направя всичко възможно да разбера кой е шефът й.
Крис и Ева се спогледаха. Толкова се зарадваха, че са я хванали, че въобще не бяха помислили за това. А шефът й бе този, който арестува Мая през лятото, най-вероятно и поръчителят на отвличането на Крис. Собственикът на фабриката за фейкове.
- Според теб ще каже ли нещо в ареста? – попита Ева.
- Като се има предвид какви ги върши – замислено отговори полицаят. – А шефът й явно е много, много силен човек.
- Може да я измъкне преди да проговори – тихо каза Крис.
Тримата се умълчаха. Най-големият проблем бе, че не знаеха какви ще са следващите действия на Фрай и началника й. Подготовката на удара срещу тях трябваше да бъде много задълбочена, а детайлите изпипани. За жалост, нямаха време за толкова вглъбено планиране, затова решиха, че на този етап ще продължат работата и ще поддържат връзка. Имаше два варианта за развитие на събитията. Първият – да успеят да се подготвят и да нанесат удара така, както им е най-удобно. Вторият – да импровизират под все повече увеличаващия се натиск.
По пътя към стола за обяд, Лора се държеше много внимателно с Мая. След нещата, които й разказа Марио, задачата й бе да разузнае максимално количество подробности от приятелката си. За жалост, нямаше ни най-малка представа какво ще прави с получената информация. Ясно бе, че няма как да каже на Крис, нито има шанс да повлияе на Мая. Ситуацията изглеждаше безнадеждна и отчайваща, никога не бе помисляла, че Мая може да изневери на журналиста. Наистина, връзката им бе кратка, започнала едва преди няколко месеца, но бе изпълнена с толкова огън, обич и себеотдаване.
Не по-малко объркващо бе и държанието на Мая. Откакто се бяха срещнали, червенокосото момиче бе усмихнато. Не показваше никакви признаци, че има проблеми, безпокойства, още по-малко свързани с Крис.
Докато се настаняваха, обсъдиха какъв късмет имат, че не са публични личности. Пред входа в редакцията, всички разпознаваеми журналисти бяха освирквани и псувани. Лора реши, че това е подходяща тема, за да прехвърли разговора към личния живот на Мая.
- А Крис как го понася?
- Ха! – замислено възкликна Мая. – Въобще не сме говорили за това. На първия протест го познаха, той ме гушна… силно-силно и проби тълпата.
- Звучи много…
- Романтично – помогна Мая.
- Да – усмихна се Лора. – А иначе как сте? По-добре ли е вече?
Мая се подсмихна:
- Снощи бяхме много добре – погледна Лора със светещи зелени очи. – Започвам да разбирам, че може би проблемът понякога е в мен.
- Така ли? – учуди се Лора.
- Да, аз също много работя, остава ми малко свободно време, а нали си падам саможива…
- Разбирам, разбирам – закима Лора. – Доколкото знам от Марио и Крис е такъв.
- Точно и вместо да почиваме заедно, всеки си прави нещо свое.
- И не ви остава време за вас – потвърди Лора. – Може би ако се виждате на обяд…
- Как да се видим на обяд? – Ококори се Мая. – Сега ще ходи някъде на снимки, издирва карти за камерата, бесен е. А и знаеш ли? Оказах се в много странно положение. От една страна Крис ужасно много ми липсваше, а в същото време изпитвах раздразнение, когато беше наоколо. Схващаш ли?
- Липсвали са ти отношенията между вас, без тях той е просто…
- Готин пич – Мая довърши мисълта й.
- Да, точно.
- Мисля, че просто периодът е такъв, натоварено ни е, напрегнати сме. Струва ми се, че му се вижда краят – спокойно разсъждаваше Мая.
Лора внимателно наблюдаваше и слушаше приятелката си. Не усети грам фалш, притеснение или нещо такова. Червенокосото момиче просто споделяше на най-добрата си приятелка нещата, които се случваха във връзката й. Психоложката се поуспокои, но не напълно. Лавър, макар и да си падаше клюкарка, не бе хващан в измислици досега. Оставаха й две неща, да продължава наблюдението и да успокои Марио, който се бе наежил, че няма да прости предателство към Крис.
Офисът на Фрай бе типичен за приемна на финансист – светъл, съвременни мебели, метал, стъкло, кожа. Самата блондинка бе облечена в строг костюм и бяла риза, отново с разкопчано деколте. Когато Крис се появи натоварен с техниката, тя се искрено се изненада.
- Мислех, че ходиш с оператор, той снима, а ти само задаваш въпросите – усмихна се широко, докато се ръкуваха.
- За снимането няма проблем, ама ако можеше някой да ми мъкне техниката, щеше да е добре – засмя се журналистът.
Докато вадеше статива от калъфа, нагласяваше го, слагаше камерата и се подготвяше за снимките, Крис усещаше тежкия поглед на Фрай. Полагаше огромни усилия на волята да не поглежда към компютъра й, за да не издаде интереса си към него.
- Мисля, че мога да гледам цял ден как се готвиш за снимки – каза Фрай с трудно определима интонация.
Крис вдигна поглед към нея и видя игриви огънчета в очите й. Усмихна се смутено:
- Още малко остава.
Извади от чантата с камерата микрофон с дръжка и статив за него. Докато го включваше блондинката отново се обади:
- Нямаш ли един от онези малки микрофони, които се закачат на ризата?
- Имам – въпросително я погледна Крис.
- Може би е суета, но някак си не искам този топуз заврян в лицето си.
- Разбирам.
Големият микрофон бе прибран и на негово място се появи рисийвър с дълъг кабел, завършващ с микрофон-брошка и щипка. Крис се приближи до Фрай:
- Как мислиш, дали деколтето ми е прекалено голямо?
- Ами… - Крис го погледна с преценяващ поглед.
Сутиенът й бе деликатен, без чашка, с телесен цвят.
- … мисля, че ако закопчаеш едно-две копчета, анализът на ЕлБрокерс ще бъде по-достъпен за аудиторията.
- Колко си деликатен! – усмихна се Фрай. – Първо ми го пъхни.
Крис преглътна. Завря ръка под ризата на Фрай, като избягваше да я гледа в очите, с другата го издърпа откъм деколтето.
- В крайна сметка едно или две?
Крис вдигна очи към Ана, тя му се усмихваше изкусително и прокарваше върха на езика си по ръба на зъбите.
- Ами, такова, за да ти е комфортно и на теб, едно – усмихна се журналистът и се втренчи в рисийвъра.
За щастие на Крис, всичко с микрофона бе наред и нямаше нужда от допълнителни настройки. Настани се зад камерата и разговорът започна. След два встъпителни въпроса, журналистът помоли Фрай да разкаже за вече познатото му откритие, което бе направила. Тя обясни много кратко и ясно какво има предвид.
- Какви са шансовете парите на хората, инвестирали в ЕлБрокерс да бъдат върнати?
Въпросът на Крис изненада Фрай. Погледна го, повдигна вежда, но отговори:
- За жалост, бих казала, че средствата са безвъзвратно изгубени. Явно схемата е работила дълго време, затова предполагам, че източването е подготвено добре.
- В предишния ни разговор изразихте съмнение, че това е пирамида?
- Нямах достатъчно информация, а и честно казано, точно той ме провокира да се замисля по-дълбоко за ЕлБрокерс.
- И последен въпрос – има ли какво да направят вложителите?
- Да разчитат на работата на държавните служители и съдебната система. За жалост, това е единственият вариант.
Крис никога не бе събирал толкова бързо техниката след интервю. Постара се да го направи максимално естествено, но припряността личеше от всяко движение. Фрай го наблюдаваше с неприкрито удоволствие. На вратата, двамата се ръкуваха.
- Чакай малко! – възкликна Фрай, а журналистът я погледна неразбиращо.
Тя се усмихна, разкопча едно копче на деколтето си:
- Така е по-добре!
-
Mutafchiev
- Мнения: 149
- Регистрация: 03 септември 2020, 00:32
Re: Фейк 2
33.
Окупацията на паркинга пред редакцията продължаваше пореден ден. Нюзрумът се бе поуспокоил и журналистите работеха по ресорите и темите си. Ева всячески се опитваше да избегне попадането на сайта в изолация. Протестът долу постепенно се превръщаше в нещо обичайно, като мрачното небе през декември. Започваше да изглежда, че обсадата започва да се проточва и изтощава. Скоро организаторът щеше да го осъзнае и да я свали. Кой е готов да плаща за нещо, доказало своята неефективност?
Постепенно настаняващото се спокойствие и връщането на работата в обичайното русло, вдъхваше нови сили на всички. Можеше да се каже, че се отпускат. Затова и следващата атака дойде изневиделица. Като внезапен хук, след серия удари по закрит с ръце торс. Нанесен бе със съобщение на сайта на Агенцията по медиен плурализъм. Обявяваха, че започват цялостна проверка на сайта. Това означаваше, че освен мониторинговата им служба, която следеше новинарския поток за нередности, щяха да изпратят и експерти. Последните щяха да проверят паричните потоци, служебните компютри и сървърите за неправомерни действия.
Още като видя заглавието, Ева се обади на Марио с директивата да чисти всичко, което смята за нередно. Администраторът обясни, че може да чисти, но не е сигурен, че няма да пропусне нещо, затова Главната му изпрати Лавър. Така в сървърното помещение се оказаха двама паникьосани души, които непрестанно се успокояваха един друг, с което повдигаха неимоверно градуса на напрежението.
Следващата стъпка на Ева бе да излезе да от кабинета и да застане по средата на нюзрума. Мълчаливо започна да оглежда владенията си. Тежкият син поглед приковаваше вниманието на всеки, попаднал в обсега му, дори и да седеше с гръб. В този момент Главната приличаше на генерал, застанал пред офицерите си в навечерието на битка. Ясно изразеното й коремче правеше гледката още по-епична.
- Искам да изтриете всички глупости и простотии, които имате на служебните си компютри! – Започна да говори тя. – Мемета, глупави видеа и снимки, порно. Всичко, което не трябва да е там да изчезне! Същото се отнася за служебните пощи и чатове!
Железният й глас кънтеше и не оставяше място за паника, страх и неразбории. Внушаваше единствено безпрекословно и методично изпълнение на директивите й.
- Имате около половин час да го направите!
Мая и Крис мълчаливо наблюдаваха случващото се, когато Ева царствено закрачи към кабинета си, двамата едновременно се изправиха. Без да ги поглежда, тя вдигна ръка:
- После.
Прибра се в кабинета, вдигна телефона от бюрото и започна да набира някого.
Проверяващите се появиха след около час. Крис бе принуден да освободи огромното си бюро, на което бяха настанени счетоводителят, както и младолик адвокат, изпратен от Димов. Ева бе направила всичко по силите си да може да посрещне удара за толкова кратко време. Въпреки, че служителите в сайта бяха сигурни, че са изчистили всичко, бяха изнервени и напрегнати. Чувстваха се като на държавен изпит.
Когато проверяващите стигнаха до Мая и Крис, двамата им казаха, че използват лични компютри в работата. Една доста нахакана, около петдесетгодишна бивша телевизионна водеща с излъчване на Цербер и очи празни, като кладенци в пустиня, опита да ги притисне. Двамата реагираха идентично. Демонстрирайки досада, обясниха, че единственият начин да започне да рови във файловете им е, ако има съдебна заповед. Докато това се случваше, Ева излезе от нюзрума, с гордо вдигната глава, без да поглежда никого. Церберът започна да негодува агресивно. Почти крещейки ги обвиняваше, че крият уличаваща сайта информация, говореше за морал, честност и какво ли още не. Фразата „Неморално е да се нарушават правилата, докато тече проверка за спазването им“, казана от Крис с досаденото спокойствие на ленивец, отказа Цербера да се занимава с тях.
- Кого ми изпращаш? – питаше Ева за трети път.
- Когото мога, затрупани сме – потрети Димов.
Атмосферата в кабинета бе тежка, сякаш някой бе докарал огромна бутилка газ и отвъртял винтила. Една грешна дума, жест или поглед, можеха да взривят всичко.
- Той не може да се оправи! – настояваше Ева.
- Нека аз да знам по-добре кой може и кой не може! – не отстъпваше адвокатът.
- Все още мирише на крем срещу акне, какво въобще си мислиш, че ще направи срещу АМП?
- Каквото трябва – Димов видимо започна да губи контрол. – Не забравяй, че имаме един и същ работодател, щом не ми се е обадил да помагам, значи…
- Какво значи? – Прекъсна го Главната. – Можеш да ме зарежеш ей така? Защото Симсън не ти е звъннал? Да не си му кученце?
Кокалчетата на ръцете на Димов побеляха от стискане.
- И с какво толкова те е натоварил? Вече колко време бачкаш и нищо! Обеща ми, че с времето ще стане по-леко!
- Иска да преподпишем всички договори с подизпълнителите, ще вкарва фирми-бушони между тях и своите дружества.
Мозъкът на Ева автоматично започна да търси логиката на чутото. Съвсем скоро замръзна, защото не я откри.
- А това за какво му е? Нищо не печели.
- Знам, обясних му, твърди, че така ще се чувства по-спокоен.
- Глупости, излишна бумащина, губене на време и пари.
Главната сложи ръка на кръста си, подпря се на близкия стол и внимателно седна. Помълчаха.
- Момчето, което ти пратих, ще контролира проверяващите да не превишават правомощията си – обади се най-после Димов. – Като има някакъв резултат от проверката, ще се намеся.
- Симсън звънял ли ти е? – Главната получи отрицателно поклащане на глава в отговор. – Разбирам.
Извади телефона си, набра общия им шеф и пусна разговора на високоговорител.
- Здравейте! – гласът на интернет магната звучеше приповдигнато.
- Здравейте, предполагам знаете за това, че АМП ни проверява? – започна директно Ева.
- Да, наясно съм.
- В момента се намирам в офиса на Димов, той не може да помогне, заради натоварването, а би бил много полезен в сегашната ситуация.
- Здравейте, адвокат Димов – усмивката на Симсън се чу по телефона, Димов също поздрави. – Мисля, че ще ме разберете, като ви кажа, че степенувам всичко по приоритети. Сега, работата адвокат Димов стои на преден план. В същото време, съм убеден, че няма да бъдат открити пропуски в работата ви, Ева. Нито нарушения.
Ева и Димов се спогледаха.
- Разбирам, благодаря, засега наистина няма нищо страшно – каза Главната.
- Успех!
Връзката прекъсна. Не казаха нищо.
И Главната, и адвокатът изпитаха ужасяващо чувство на срам и безпомощност. Начинът, по който си говореха преди малко, не бе допустим за отношенията им. Бяха заедно, за да се обичат, подкрепят и помагат. Напрежението, нервите и безсмислието на действията им не бяха оправдание. Най-лошото бе, че даже не усетиха как се докараха до тук.
- Извинявай – каза Димов и се изправи. – Изгубих самообладание, нищо не ме оправдава.
Приближи се до Ева, клекна до стола, повдигна ръката й и я целуна. Ева го прегърна и притисна към себе си.
- И аз не знам какво ме прихвана – прошепна тя.
Нямаха навика да си обещават разни неща, защото знаеха колко непредвидимо бе всичко. Стремяха се да доказват с действия любовта си. Затова и сега не си казаха нищо повече, а постояха така, притиснати един към друг.
Денят в нюзрума продължи два часа повече от обикновено. Докато шавливите пръстчета на чиновниците от АМП неистово шареха по клавиатурите, а очичките им попиваха графичното измерение на единиците и нулите в компютрите, журналистите се опитваха да си вършат работата. Наложи се Лавър да организира нещата така, че да не се създават големи дупки. Затова първо бяха проверени компютрите на тези, които бяха на снимки. Останалите излизаха в почивка, докато течеше проверката. Така някои се принудиха да обядват чак към 16 часа, а други въобще си тръгнаха по-рано.
Младият адвокат, пратен от Димов стриктно контролираше случващото се и с важен, съсредоточен поглед записваше някакви неща в тефтера. Същото правеха и проверяващите, но доста по-рядко. Резултатите от проверката трябваше да излязат заедно с паралелното разглеждане на информацията, пусната в сайта, което се извършваше дистанционно в сградата на АМП. Когато всичко приключи, Крис се поинтересува от адвоката какво толкова е записвал. Момчето се усмихна широко и връчи тефтера. Журналистът прочете първите четири реда и се засмя от сърце:
„Човек на честни, строги нрави,
Щом вуйчо падна на легло,
Да го почитам ме застави,
И по-добре не би могло…“
- Обожавам Пушкин! – смутено каза адвокатът. – Но все пак има някои истински бележки.
Крис се загледа и наистина видя три-четири споменавания за дребни процесуални нарушения с дата, час, както и фабричен номер на компютъра, на който са извършени.
След като всичко приключи, от паркинга на редакцията тръгна кортеж от две коли, на Мая и Ева. Поизпразнените улици на столицата им позволиха да стигнат бързо до дома на Мая, а по пътя обсъждаха какво ще ядат. В крайна сметка поръчаха пици и салати, като дебело подчертаха, че последните не трябва да са овкусени.
Настанили се удобно в хола, осветени от красиви, топли декоративни лампи, всички се бяха нахвърлили лакомо на храната. Когато чувството за глад изчезна, заменено от ленива ситост, компанията започна да осъзнава какво й се случи през деня. Сред разказите за детайлите, най-много блесна Марио.
- … и седим двамата с Лавър и гледаме статус бара на прозореца за изтриване. 59%...60%...61%... В един момент чуваме изпукване, споглеждаме се и осъзнаваме, че се държим за ръце и той смачква моята!
- Ужас! – смееше се Мая.
- Ама вижте какво ми направи! – Марио започна да показва ръката си на всички.
- Добре, че е Лора, иначе какво щеше да правиш! – засмя се Крис.
- Да! – Възкликна Марио, обърна се към Лора и най-тържествено изрецитира. – Ти, Лора, ще станеш ли моята дясна ръка в WoW?
Лора се поклони и прие тази чест. Посмяха се и поеха въздух, след което Ева въздъхна тежко.
- Всъщност беше ужасен ден.
- Аха, - съгласи се Мая. – От друга страна, нямат какво повече да измислят.
- Поне това – усмихна се Главната.
- Забравих да ви кажа, че Орлов ми звънна – обади се Крис, - същите хора, които проверяват ЕлБрокерс, ще работят по нас.
- Това е добра новина – усмихна се Мая.
- Искам да ви благодаря – каза Ева. – Много съм щастлива, че работя точно с вас. Знам, че щом сме заедно, нищо не може да ни се опре!
Всички се изненадаха приятно от внезапния изблик на чувства у Главната. Почувстваха се силни и много сплотени. Раздаде се звукът на входния звънец, Мая изтича да отвори и в хола влезе Димов. Носеше две бутилки вино и кутия брезов сок за Ева. Продължиха до малко след полунощ.
Окупацията на паркинга пред редакцията продължаваше пореден ден. Нюзрумът се бе поуспокоил и журналистите работеха по ресорите и темите си. Ева всячески се опитваше да избегне попадането на сайта в изолация. Протестът долу постепенно се превръщаше в нещо обичайно, като мрачното небе през декември. Започваше да изглежда, че обсадата започва да се проточва и изтощава. Скоро организаторът щеше да го осъзнае и да я свали. Кой е готов да плаща за нещо, доказало своята неефективност?
Постепенно настаняващото се спокойствие и връщането на работата в обичайното русло, вдъхваше нови сили на всички. Можеше да се каже, че се отпускат. Затова и следващата атака дойде изневиделица. Като внезапен хук, след серия удари по закрит с ръце торс. Нанесен бе със съобщение на сайта на Агенцията по медиен плурализъм. Обявяваха, че започват цялостна проверка на сайта. Това означаваше, че освен мониторинговата им служба, която следеше новинарския поток за нередности, щяха да изпратят и експерти. Последните щяха да проверят паричните потоци, служебните компютри и сървърите за неправомерни действия.
Още като видя заглавието, Ева се обади на Марио с директивата да чисти всичко, което смята за нередно. Администраторът обясни, че може да чисти, но не е сигурен, че няма да пропусне нещо, затова Главната му изпрати Лавър. Така в сървърното помещение се оказаха двама паникьосани души, които непрестанно се успокояваха един друг, с което повдигаха неимоверно градуса на напрежението.
Следващата стъпка на Ева бе да излезе да от кабинета и да застане по средата на нюзрума. Мълчаливо започна да оглежда владенията си. Тежкият син поглед приковаваше вниманието на всеки, попаднал в обсега му, дори и да седеше с гръб. В този момент Главната приличаше на генерал, застанал пред офицерите си в навечерието на битка. Ясно изразеното й коремче правеше гледката още по-епична.
- Искам да изтриете всички глупости и простотии, които имате на служебните си компютри! – Започна да говори тя. – Мемета, глупави видеа и снимки, порно. Всичко, което не трябва да е там да изчезне! Същото се отнася за служебните пощи и чатове!
Железният й глас кънтеше и не оставяше място за паника, страх и неразбории. Внушаваше единствено безпрекословно и методично изпълнение на директивите й.
- Имате около половин час да го направите!
Мая и Крис мълчаливо наблюдаваха случващото се, когато Ева царствено закрачи към кабинета си, двамата едновременно се изправиха. Без да ги поглежда, тя вдигна ръка:
- После.
Прибра се в кабинета, вдигна телефона от бюрото и започна да набира някого.
Проверяващите се появиха след около час. Крис бе принуден да освободи огромното си бюро, на което бяха настанени счетоводителят, както и младолик адвокат, изпратен от Димов. Ева бе направила всичко по силите си да може да посрещне удара за толкова кратко време. Въпреки, че служителите в сайта бяха сигурни, че са изчистили всичко, бяха изнервени и напрегнати. Чувстваха се като на държавен изпит.
Когато проверяващите стигнаха до Мая и Крис, двамата им казаха, че използват лични компютри в работата. Една доста нахакана, около петдесетгодишна бивша телевизионна водеща с излъчване на Цербер и очи празни, като кладенци в пустиня, опита да ги притисне. Двамата реагираха идентично. Демонстрирайки досада, обясниха, че единственият начин да започне да рови във файловете им е, ако има съдебна заповед. Докато това се случваше, Ева излезе от нюзрума, с гордо вдигната глава, без да поглежда никого. Церберът започна да негодува агресивно. Почти крещейки ги обвиняваше, че крият уличаваща сайта информация, говореше за морал, честност и какво ли още не. Фразата „Неморално е да се нарушават правилата, докато тече проверка за спазването им“, казана от Крис с досаденото спокойствие на ленивец, отказа Цербера да се занимава с тях.
- Кого ми изпращаш? – питаше Ева за трети път.
- Когото мога, затрупани сме – потрети Димов.
Атмосферата в кабинета бе тежка, сякаш някой бе докарал огромна бутилка газ и отвъртял винтила. Една грешна дума, жест или поглед, можеха да взривят всичко.
- Той не може да се оправи! – настояваше Ева.
- Нека аз да знам по-добре кой може и кой не може! – не отстъпваше адвокатът.
- Все още мирише на крем срещу акне, какво въобще си мислиш, че ще направи срещу АМП?
- Каквото трябва – Димов видимо започна да губи контрол. – Не забравяй, че имаме един и същ работодател, щом не ми се е обадил да помагам, значи…
- Какво значи? – Прекъсна го Главната. – Можеш да ме зарежеш ей така? Защото Симсън не ти е звъннал? Да не си му кученце?
Кокалчетата на ръцете на Димов побеляха от стискане.
- И с какво толкова те е натоварил? Вече колко време бачкаш и нищо! Обеща ми, че с времето ще стане по-леко!
- Иска да преподпишем всички договори с подизпълнителите, ще вкарва фирми-бушони между тях и своите дружества.
Мозъкът на Ева автоматично започна да търси логиката на чутото. Съвсем скоро замръзна, защото не я откри.
- А това за какво му е? Нищо не печели.
- Знам, обясних му, твърди, че така ще се чувства по-спокоен.
- Глупости, излишна бумащина, губене на време и пари.
Главната сложи ръка на кръста си, подпря се на близкия стол и внимателно седна. Помълчаха.
- Момчето, което ти пратих, ще контролира проверяващите да не превишават правомощията си – обади се най-после Димов. – Като има някакъв резултат от проверката, ще се намеся.
- Симсън звънял ли ти е? – Главната получи отрицателно поклащане на глава в отговор. – Разбирам.
Извади телефона си, набра общия им шеф и пусна разговора на високоговорител.
- Здравейте! – гласът на интернет магната звучеше приповдигнато.
- Здравейте, предполагам знаете за това, че АМП ни проверява? – започна директно Ева.
- Да, наясно съм.
- В момента се намирам в офиса на Димов, той не може да помогне, заради натоварването, а би бил много полезен в сегашната ситуация.
- Здравейте, адвокат Димов – усмивката на Симсън се чу по телефона, Димов също поздрави. – Мисля, че ще ме разберете, като ви кажа, че степенувам всичко по приоритети. Сега, работата адвокат Димов стои на преден план. В същото време, съм убеден, че няма да бъдат открити пропуски в работата ви, Ева. Нито нарушения.
Ева и Димов се спогледаха.
- Разбирам, благодаря, засега наистина няма нищо страшно – каза Главната.
- Успех!
Връзката прекъсна. Не казаха нищо.
И Главната, и адвокатът изпитаха ужасяващо чувство на срам и безпомощност. Начинът, по който си говореха преди малко, не бе допустим за отношенията им. Бяха заедно, за да се обичат, подкрепят и помагат. Напрежението, нервите и безсмислието на действията им не бяха оправдание. Най-лошото бе, че даже не усетиха как се докараха до тук.
- Извинявай – каза Димов и се изправи. – Изгубих самообладание, нищо не ме оправдава.
Приближи се до Ева, клекна до стола, повдигна ръката й и я целуна. Ева го прегърна и притисна към себе си.
- И аз не знам какво ме прихвана – прошепна тя.
Нямаха навика да си обещават разни неща, защото знаеха колко непредвидимо бе всичко. Стремяха се да доказват с действия любовта си. Затова и сега не си казаха нищо повече, а постояха така, притиснати един към друг.
Денят в нюзрума продължи два часа повече от обикновено. Докато шавливите пръстчета на чиновниците от АМП неистово шареха по клавиатурите, а очичките им попиваха графичното измерение на единиците и нулите в компютрите, журналистите се опитваха да си вършат работата. Наложи се Лавър да организира нещата така, че да не се създават големи дупки. Затова първо бяха проверени компютрите на тези, които бяха на снимки. Останалите излизаха в почивка, докато течеше проверката. Така някои се принудиха да обядват чак към 16 часа, а други въобще си тръгнаха по-рано.
Младият адвокат, пратен от Димов стриктно контролираше случващото се и с важен, съсредоточен поглед записваше някакви неща в тефтера. Същото правеха и проверяващите, но доста по-рядко. Резултатите от проверката трябваше да излязат заедно с паралелното разглеждане на информацията, пусната в сайта, което се извършваше дистанционно в сградата на АМП. Когато всичко приключи, Крис се поинтересува от адвоката какво толкова е записвал. Момчето се усмихна широко и връчи тефтера. Журналистът прочете първите четири реда и се засмя от сърце:
„Човек на честни, строги нрави,
Щом вуйчо падна на легло,
Да го почитам ме застави,
И по-добре не би могло…“
- Обожавам Пушкин! – смутено каза адвокатът. – Но все пак има някои истински бележки.
Крис се загледа и наистина видя три-четири споменавания за дребни процесуални нарушения с дата, час, както и фабричен номер на компютъра, на който са извършени.
След като всичко приключи, от паркинга на редакцията тръгна кортеж от две коли, на Мая и Ева. Поизпразнените улици на столицата им позволиха да стигнат бързо до дома на Мая, а по пътя обсъждаха какво ще ядат. В крайна сметка поръчаха пици и салати, като дебело подчертаха, че последните не трябва да са овкусени.
Настанили се удобно в хола, осветени от красиви, топли декоративни лампи, всички се бяха нахвърлили лакомо на храната. Когато чувството за глад изчезна, заменено от ленива ситост, компанията започна да осъзнава какво й се случи през деня. Сред разказите за детайлите, най-много блесна Марио.
- … и седим двамата с Лавър и гледаме статус бара на прозореца за изтриване. 59%...60%...61%... В един момент чуваме изпукване, споглеждаме се и осъзнаваме, че се държим за ръце и той смачква моята!
- Ужас! – смееше се Мая.
- Ама вижте какво ми направи! – Марио започна да показва ръката си на всички.
- Добре, че е Лора, иначе какво щеше да правиш! – засмя се Крис.
- Да! – Възкликна Марио, обърна се към Лора и най-тържествено изрецитира. – Ти, Лора, ще станеш ли моята дясна ръка в WoW?
Лора се поклони и прие тази чест. Посмяха се и поеха въздух, след което Ева въздъхна тежко.
- Всъщност беше ужасен ден.
- Аха, - съгласи се Мая. – От друга страна, нямат какво повече да измислят.
- Поне това – усмихна се Главната.
- Забравих да ви кажа, че Орлов ми звънна – обади се Крис, - същите хора, които проверяват ЕлБрокерс, ще работят по нас.
- Това е добра новина – усмихна се Мая.
- Искам да ви благодаря – каза Ева. – Много съм щастлива, че работя точно с вас. Знам, че щом сме заедно, нищо не може да ни се опре!
Всички се изненадаха приятно от внезапния изблик на чувства у Главната. Почувстваха се силни и много сплотени. Раздаде се звукът на входния звънец, Мая изтича да отвори и в хола влезе Димов. Носеше две бутилки вино и кутия брезов сок за Ева. Продължиха до малко след полунощ.
-
Mutafchiev
- Мнения: 149
- Регистрация: 03 септември 2020, 00:32
Re: Фейк 2
34.
Приятен аромат на препечени филийки и дъхаво кафе погали Мая по носа и тя отвори очи. Лениво се изпъна в леглото и погледна през прозореца. Яркото зимно слънце осветяваше спалнята и лъчите му нежно я погалиха за добро утро, предвещавайки прекрасен ден.
Завари Крис в кухнята, загърнат само с кърпа на кръста:
- Ето така те искам всяка сутрин!
Журналистът се обърна стреснато, видя похотливата усмивка на лицето на й. Преиграно се направи на уплашен и скри гърдите си с ръце.
- Да видиш как се чувствам аз! – добави той сърдито.
Мая се приближи до него и заговори успокояващо:
- Всичко е наред, почти нищо не видях, всичко е наред.
Тя рязко свали кърпата, Крис изписка и я подгони, прикривайки се нескопосано с ръце.
- А на мен какво ми е? – Смееше се Мая, докато правеше кръгчета около мебелите в хола. – Преобличам се, и ти се появяваш, отивам в банята и ти след мен!
- Върни ми я! – пищеше журналистът, продължаваше да я гони и изведнъж изкрещя.- Стоп!
Двамата спряха и се гледаха подозрително.
- Знаеш ли какво осъзнавам? – попита той.
- Не… - присви очи Мая.
- Няма от какво да се притеснявам, нито от какво да срамувам! Да… Малко е студено… Но…
Крис вдигна ръце и отново подгони Мая. Тя с щастлив писък побягна, но не много бързо, за да може да бъде настигната. Двамата прегърнати се строполиха на дивана. Журналистът започна страстно да я целува по врата, а ръцете му плътно галеха цялото й тяло. За няколко мига му се поддаде, но после рязко скочи, оставяйки го гол на дивана.
- Първо чай! – заповеднически каза тя, усмихна се дяволито и му метна кърпата на главата.
- Пий го бързо!
Крис стана и вместо да върже кърпата на кръста си, я метна през рамо и бавно се отправи към банята. Мая го проследи с поглед и отиде да закуси.
В единия край на масата Крис грижливо бе поставил чиния с препечени филийки, топено сирене, шунка и други неща, така че Мая да направи сандвичи с каквото иска. Компютърът и телефонът му бяха в другия край. Докато хрускаше и отпиваше от чая, телефонът на Крис светна. Червенокосото момиче предположи, че отново е станало нещо в редакцията. Затова направи нещо, което никога не си бе позволявала досега. Взе телефона, набра паролата, която Крис сам й бе дал и прочете съобщението от Фрай: „Следобедът беше прекрасен, благодаря ти!“. Скролна нагоре и видя, че блондинката е пращала сърчица, на които Крис е отговарял с човечета със слънчеви очила.
Рязко й се отяде, пред очите й се спусна мътна пелена. Ето защо Крис се държи толкова дръпнато в последно време. Затова отношението към нея е на приливи и отливи, като първите стават все по-кратки и редки. Не можа да продължи със самонавиването, защото Крис излезе от банята:
- Пробва ли шунката? Взех я от друго място. - Той се приближи до нея, видя телефона си в ръцете й. – Станало ли е нещо?
Без да го поглежда, му даде апарата.
- Не е това, което…
- Млъкни! – нервно изсъска Мая.
Крис повдигна вежди от учудване и даже отстъпи половин крачка назад. Тя се обърна към него и в огромните й зелени очи се четеше смесица от обида, отчаяние, гняв и злоба.
- Искам да си спомниш колко пъти сме правили секс през последния месец – изръмжа тя. – После пак погледни какви ги пишеш на тая.
Мая се изправи и се запъти към банята, преди да влезе кресна:
- Ще пътувам сама към работа! – хлопна вратата зад гърба си.
Крис се намръщи, огледа остатъците от храната. Въздъхна и отиде да се облича. Очакваше го незабравимият сутрешен час пик в метрото.
Орлов паркира служебната кола до кокетна кооперация, пред която стоеше паркиран друг цивилен полицейски автомобил. Бе празен, което предизвика подозрение. Слезе и се насочи към входа на блокчето, натисна един от звънците, домофонът припука:
- Да?
- Орлов.
В отговор входната врата зажужа.
В апартамента завари Максимилиан и двама полицаи да пият кафе. Кимна към колегите си, които с неохота се изправиха.
- Вземете кафето с вас, после ще върнете чашките – предложи Максимилиан.
Това пооправи малко настроението на момчетата, които затътриха към изхода.
- Виждам, че лесно създавате приятелства – усмихна се леко Орлов, когато останаха сами.
- След дванайсетчасова смяна може да постигнеш много, още повече с чаша кафе – отговори Максимилиан. – Вие искате ли?
- Благодаря, гледам да го ограничавам – седнаха на масата в трапезарията на просторния апартамент. – Засега проверката на ЕлБрокерс не е открила нищо нередно.
Максимилиан кимна така, сякаш не е очаквал да чуе друго.
- Имам няколко въпроса – продължи полицаят. – Обявените сделки на сайта ви не съвпадат по доходност с тази, която обещавате и сте изплащали.
- Съвпадат – усмихна се Максимилиан. – Тъй като портфейлите са многопрофилни и комбинирани, общата доходност е равна, в някои случаи и по-голяма от обявената.
- Тоест не сте описали всички сделки на сайта си?
- Не сме, нищо не ни задължава, пускаме само някои, които ни се струват интересни. Дали, защото сме предвидили неочаквано движение на пазара, дали защото искаме да покажем, че някои активи са стабилни, без значение какво се случва – обясни финансистът. – А формулата, по която пакетираме сделките, за да получат клиентите ни обещаната доходност е търговска тайна.
- Разбирам – кимна Орлов.
- Между другото, проверяващите разполагат с нея и щом досега не е излязло нищо, значи всичко е наред.
- Второ – продължи полицаят, - имахте достатъчно време да помислите кой може да ви е ударил. Идеи?
- Имам време да мисля, но не мога да го измисля – отговори с известно раздразнение Максимилиан, добавяйки правдоподобност. – Нямам толкова безскрупулни конкуренти. Въпреки, че бизнесът е брутален, толкова луди хора в него просто няма. Единственото, което мога да кажа е, че от този момент нататък трябва да се следят парите.
- Така…
- В ЕлБрокерс вече са влезли синдици, съвсем скоро ще започне разпродажбата на активите, затварянето на сделките. Следете къде отиват парите и ще разбере кой ме е ударил.
- Тоест мислите, че това е рейдерска атака с цел кражба на авоарите ви, а не удар от конкурент?
- Все повече се убеждавам в това – въздъхна Максимилиан. – Ако бяха конкуренти, щяха да действат по-деликатно. Покрай моята история, пострадаха доста други фирми, защото клиентите се отдръпват. Още едно основание да съм почти сигурен, че не е някой от бранша.
- Името Ана Фрай говорили ли ви нещо?
Максимилиан се замисли.
- Мисля, че гледах една блондинка с тази фамилия при Крис, журналиста. Но лично не познавам човек с такова име.
- Разбирам, - замислено отговори Орлов.
- А как е Крис? Чувам, че атакуват сайта и него много жестоко, държи ли се?
- Да, да – оживи се Орлов. – Не само се държи, но и доста напредва по вашия случай.
- Охо! Да очаквам ли голям разобличаващ материал?
- За жалост не знам какво смята да прави с информацията, на този етап му се събира много.
Въпреки дистанцията, която двамата мъже се стараеха да пазят, постепенно започваха да развиват симпатия един към друг. Поговориха още малко и Орлов се върна към задълженията си. Попътно кимна на полицаите, сврели се в служебната кола, че могат спокойно да се връщат при Максимилиан.
Сякаш зимата бе пробила стените и се бе настанила в нюзрума със същата мразовита безнаказаност, с която обикаляше улиците. Крис и Мая не се поглеждаха, но излъчваха такова силно напрежение, че никой не смееше даже да се обърне в тяхна посока. Колегите, които ги заговаряха по работа получаваха кратки, ясни, предимно едносрични отговори. Даже Лора и Марио не успяха да пробият ледените прегради, които Мая и приятелят й бяха изградили около себе си. Ева бе на тръни, заради резултатите от проверката на АМП и безпокойство за Димов, затова не отдаде особено значение на случващото се под носа й. Вече бе видяла една жестока караница между тях през лятото, щяха да преживеят още една, а може би няколко, докато се научат да се разбират.
Мая се раздираше от огорчение и обида. Наистина не можеше да разбере как Крис си е позволил да флиртува с някаква, докато живее с нея. Отгоре на това я лишаваше от присъствието и топлината си, и ги даваше на друга. Единственото, което й пречеше да вземе кардинално решение, бе желанието да го направи на спокойна глава. Искаше след края на работния ден да покара малко и да се разсее. Така може би щеше да си подреди мислите. Докато дочака вечерта, обаче, трябваше да работи. Затова след като преведе няколко обширни материала, започна да търси кой е собственикът на PaRt. Разгледа официалните регистри, откри име, което не й бе познато. Потърси го в контактите на Генади не го откри, затова започна издирване в интернет. Отново удари на камък и в крайна сметка реши, че е подставено лице, както беше при YoPizza.
Крис бе не по-малко ядосан от приятелката си. Вместо да го изслуша, да разбере за какво става дума, тя веднага яхна метлата. Естествено, само обяснение нямаше да свърши работа. Самият той не би го приел, но доказателствата, които имаше благодарение на Марио, безапелационно щяха да разсеят всякакви съмнения за верността му. А що се отнася до секса, тя също отказваше достатъчно често. Бе постоянно заета, все седеше със забит в компютъра поглед. Ако имаше понятие „зависимост към офисни програми“, както към игри, то това щеше да бъде диагнозата й. Отгоре на всичко, рязката й реакция и отказа да говорят, също бяха ужасни. Всеки път, когато се получи недоразумение ли щеше да реагира така? В какво можеше да се излее това? Постоянен ад от скандали, караници и какво ли още не? Страшен въпрос с още по-страшен отговор. За да се разсее, Крис започна да пише сценария за материала си.
В късния следобед Марио се появи в нюзрума и се насочи директно към Лора. Показа й нещо на телефона си. Психоложката пребледня. Бавно вдигна очи към Мая, после се обърна към Крис. Двамата не й обръщаха внимание. Марио я побутна леко по рамото, тя се изправи и отидоха при Ева. Процедурата се повтори по абсолютно идентичен начин с разликата, че главната каза да свалят щорите на кабинета. Няколко мига по-късно Марио отиде при Крис и кисело го повика в кабинета на Ева. Лора направи същото с Мая.
Ева седеше на плота на бюрото, а Лора и Марио застанаха от двете й страни. Мая и Крис без да се поглеждат осъзнаха, че ги чака нещо много неприятно и явно ще трябва да се обясняват. Седнаха в двата края на дивана, максимално раздалечени един от друг.
- Доколкото мога да се ориентирам, вече знаете – каза Ева, гледайки Мая.
- Какво да знаем? – попита червенокосото момиче.
- За Крис.
- Какво за мен? – попита журналистът.
- За Фрай – уточни Марио.
- Какво за Фрай? – продължи Крис.
- Не се прави на идиот! – тросна се Лора.
Журналистът я погледна с искрено учудване:
- Я ми обяснете по-подробно за какво става дума – заговори с постепенно нарастващ гняв в гласа. – Защото почвате да ми писвате. Мая сутринта видя как Фрай ми е пратила сърчица и аз, разбираш ли, съм виновен за това!
- А защо въобще се занимаваш с нея? Няма ли други финансови експерти?! – не му остана длъжна Мая.
Ева, Лора и Марио се спогледаха.
- Затова ли сте ядосани цял ден? – попита Ева.
- Че за какво друго? – измрънка журналистът.
- Мамка му – Марио се хвана за главата.
Без да казва нищо, Лора извади телефона си и изпрати на Мая и Крис линк към най-жълтото от кафявите издания. Седящите на дивана го отвориха и цветовете на лицата им започнаха да се променят. Мая първо пребледня, после позеленя. Лицето на Крис се напълни с кръв, вените по слепоочията му избиха.
- Пак ли не е това, което изглежда? – тихо попита Мая.
Крис мълчеше и гледаше снимките. В кафенето, как помага на Фрай да си свали палтото, как седят един срещу друг и сякаш се гледат влюбено. В кабинета, докато й слага брошката и как в края на интервюто, тя закопчава ризата си. Заглавието „Скандална журналюга върти забранена любов с финансистка“ и текстът, написан в подобен стил, оставиха Крис без думи. Мозъкът му първоначално реагира с досада, присъща на човек, който научава идиотски клюки за себе си. Постепенно осъзнаването, че това е удар не по какво да е, а връзката му с Мая го вбеси и обезкуражи. Успя да изплюе единствено:
- На последната снимка не се закопчава, а разкопчава.
- Шибаняк! – изпуфтя Мая.
Ева, Лора и Марио седяха на бюрото и не знаеха какво да кажат. Първоначално решиха, че ще успеят по някакъв начин да тушират нещата, но сега осъзнаваха, че няма как да стане. Чувството бе ужасно, сякаш огромна бетонна плоча ги притиска.
- Виж, - Крис се обърна към Мая. – Напоследък наистина се отдалечихме един от друг, но трябва да ми повярваш, че това е лъжа.
- Как да го направя? – очите на червенокосото момиче излъчваха болка – Как? Ако беше само чатът, може би щях да го преглътна, ама има снимки!
- Фрай е наемала провокаторите на ЕлБрокерс и не само, трябваше да събера достатъчно материал, за да я улича.
- О! Супер, работиш я! Това обяснява всичко! – иронично се изсмя Мая.
- Не съм я докосвал!
- А това какво е?! – Мая показа снимката, на която Крис и Фрай се държат за ръце.
Журналистът стисна зъби.
- Аз вярвам на Крис! – обади се Марио. – Наистина я работи, при това много успешно! Ева ще потвърди.
- Че е успешно, успешно е! – съсна Мая. – Вие тука да не сте решили да ни сдобрявате? Какво си въобразявате? Че щом вие казвате нещо, а аз виждам абсолютно друго, ей така ще се съглася ли?!
- Успокой се, моля те – каза Главната, която едва сега вдигна поглед от пода.
- Сама ще реша дали да съм спокойна или не! – озъби се Мая.
- Ти реши първо с кого обядваш и в чии коли се возиш – не се сдържа Марио.
Лора завъртя очи към тавана, Мая го погледна невярващо, а Ева се обърна към него. Осъзнаването на казаното, накара паника да се изпише по лицето на администратора.
- Разбираш, че вече щеш не щеш, трябва да обясниш – въздъхна Крис.
За секунди по лицето му изби огромна умора.
- Алекс от горния етаж! – не издържа Лора. – И не ни вкарвайте в тоя любовен… не знам каква фигура е вече!
- Тоя напудрения?! – удиви се тихо журналистът и се обърна към Мая.
Тя заби поглед в земята, осъзнавайки, че истината изглежда като абсолютна лъжа. Почувства се ужасно безсилна. Крис се отпусна на дивана и обърна очи към тавана.
- Това няма как да стане – прошепна той.
Мая се опита да намери Ева, Лора или Марио с поглед, но всички гледаха в пода. Обърна се към Крис, той усети, че го гледа и й отвърна. Излъчваше болезнено разочарование. Тъжно присви устни, изправи се и излезе от кабинета.
Приятен аромат на препечени филийки и дъхаво кафе погали Мая по носа и тя отвори очи. Лениво се изпъна в леглото и погледна през прозореца. Яркото зимно слънце осветяваше спалнята и лъчите му нежно я погалиха за добро утро, предвещавайки прекрасен ден.
Завари Крис в кухнята, загърнат само с кърпа на кръста:
- Ето така те искам всяка сутрин!
Журналистът се обърна стреснато, видя похотливата усмивка на лицето на й. Преиграно се направи на уплашен и скри гърдите си с ръце.
- Да видиш как се чувствам аз! – добави той сърдито.
Мая се приближи до него и заговори успокояващо:
- Всичко е наред, почти нищо не видях, всичко е наред.
Тя рязко свали кърпата, Крис изписка и я подгони, прикривайки се нескопосано с ръце.
- А на мен какво ми е? – Смееше се Мая, докато правеше кръгчета около мебелите в хола. – Преобличам се, и ти се появяваш, отивам в банята и ти след мен!
- Върни ми я! – пищеше журналистът, продължаваше да я гони и изведнъж изкрещя.- Стоп!
Двамата спряха и се гледаха подозрително.
- Знаеш ли какво осъзнавам? – попита той.
- Не… - присви очи Мая.
- Няма от какво да се притеснявам, нито от какво да срамувам! Да… Малко е студено… Но…
Крис вдигна ръце и отново подгони Мая. Тя с щастлив писък побягна, но не много бързо, за да може да бъде настигната. Двамата прегърнати се строполиха на дивана. Журналистът започна страстно да я целува по врата, а ръцете му плътно галеха цялото й тяло. За няколко мига му се поддаде, но после рязко скочи, оставяйки го гол на дивана.
- Първо чай! – заповеднически каза тя, усмихна се дяволито и му метна кърпата на главата.
- Пий го бързо!
Крис стана и вместо да върже кърпата на кръста си, я метна през рамо и бавно се отправи към банята. Мая го проследи с поглед и отиде да закуси.
В единия край на масата Крис грижливо бе поставил чиния с препечени филийки, топено сирене, шунка и други неща, така че Мая да направи сандвичи с каквото иска. Компютърът и телефонът му бяха в другия край. Докато хрускаше и отпиваше от чая, телефонът на Крис светна. Червенокосото момиче предположи, че отново е станало нещо в редакцията. Затова направи нещо, което никога не си бе позволявала досега. Взе телефона, набра паролата, която Крис сам й бе дал и прочете съобщението от Фрай: „Следобедът беше прекрасен, благодаря ти!“. Скролна нагоре и видя, че блондинката е пращала сърчица, на които Крис е отговарял с човечета със слънчеви очила.
Рязко й се отяде, пред очите й се спусна мътна пелена. Ето защо Крис се държи толкова дръпнато в последно време. Затова отношението към нея е на приливи и отливи, като първите стават все по-кратки и редки. Не можа да продължи със самонавиването, защото Крис излезе от банята:
- Пробва ли шунката? Взех я от друго място. - Той се приближи до нея, видя телефона си в ръцете й. – Станало ли е нещо?
Без да го поглежда, му даде апарата.
- Не е това, което…
- Млъкни! – нервно изсъска Мая.
Крис повдигна вежди от учудване и даже отстъпи половин крачка назад. Тя се обърна към него и в огромните й зелени очи се четеше смесица от обида, отчаяние, гняв и злоба.
- Искам да си спомниш колко пъти сме правили секс през последния месец – изръмжа тя. – После пак погледни какви ги пишеш на тая.
Мая се изправи и се запъти към банята, преди да влезе кресна:
- Ще пътувам сама към работа! – хлопна вратата зад гърба си.
Крис се намръщи, огледа остатъците от храната. Въздъхна и отиде да се облича. Очакваше го незабравимият сутрешен час пик в метрото.
Орлов паркира служебната кола до кокетна кооперация, пред която стоеше паркиран друг цивилен полицейски автомобил. Бе празен, което предизвика подозрение. Слезе и се насочи към входа на блокчето, натисна един от звънците, домофонът припука:
- Да?
- Орлов.
В отговор входната врата зажужа.
В апартамента завари Максимилиан и двама полицаи да пият кафе. Кимна към колегите си, които с неохота се изправиха.
- Вземете кафето с вас, после ще върнете чашките – предложи Максимилиан.
Това пооправи малко настроението на момчетата, които затътриха към изхода.
- Виждам, че лесно създавате приятелства – усмихна се леко Орлов, когато останаха сами.
- След дванайсетчасова смяна може да постигнеш много, още повече с чаша кафе – отговори Максимилиан. – Вие искате ли?
- Благодаря, гледам да го ограничавам – седнаха на масата в трапезарията на просторния апартамент. – Засега проверката на ЕлБрокерс не е открила нищо нередно.
Максимилиан кимна така, сякаш не е очаквал да чуе друго.
- Имам няколко въпроса – продължи полицаят. – Обявените сделки на сайта ви не съвпадат по доходност с тази, която обещавате и сте изплащали.
- Съвпадат – усмихна се Максимилиан. – Тъй като портфейлите са многопрофилни и комбинирани, общата доходност е равна, в някои случаи и по-голяма от обявената.
- Тоест не сте описали всички сделки на сайта си?
- Не сме, нищо не ни задължава, пускаме само някои, които ни се струват интересни. Дали, защото сме предвидили неочаквано движение на пазара, дали защото искаме да покажем, че някои активи са стабилни, без значение какво се случва – обясни финансистът. – А формулата, по която пакетираме сделките, за да получат клиентите ни обещаната доходност е търговска тайна.
- Разбирам – кимна Орлов.
- Между другото, проверяващите разполагат с нея и щом досега не е излязло нищо, значи всичко е наред.
- Второ – продължи полицаят, - имахте достатъчно време да помислите кой може да ви е ударил. Идеи?
- Имам време да мисля, но не мога да го измисля – отговори с известно раздразнение Максимилиан, добавяйки правдоподобност. – Нямам толкова безскрупулни конкуренти. Въпреки, че бизнесът е брутален, толкова луди хора в него просто няма. Единственото, което мога да кажа е, че от този момент нататък трябва да се следят парите.
- Така…
- В ЕлБрокерс вече са влезли синдици, съвсем скоро ще започне разпродажбата на активите, затварянето на сделките. Следете къде отиват парите и ще разбере кой ме е ударил.
- Тоест мислите, че това е рейдерска атака с цел кражба на авоарите ви, а не удар от конкурент?
- Все повече се убеждавам в това – въздъхна Максимилиан. – Ако бяха конкуренти, щяха да действат по-деликатно. Покрай моята история, пострадаха доста други фирми, защото клиентите се отдръпват. Още едно основание да съм почти сигурен, че не е някой от бранша.
- Името Ана Фрай говорили ли ви нещо?
Максимилиан се замисли.
- Мисля, че гледах една блондинка с тази фамилия при Крис, журналиста. Но лично не познавам човек с такова име.
- Разбирам, - замислено отговори Орлов.
- А как е Крис? Чувам, че атакуват сайта и него много жестоко, държи ли се?
- Да, да – оживи се Орлов. – Не само се държи, но и доста напредва по вашия случай.
- Охо! Да очаквам ли голям разобличаващ материал?
- За жалост не знам какво смята да прави с информацията, на този етап му се събира много.
Въпреки дистанцията, която двамата мъже се стараеха да пазят, постепенно започваха да развиват симпатия един към друг. Поговориха още малко и Орлов се върна към задълженията си. Попътно кимна на полицаите, сврели се в служебната кола, че могат спокойно да се връщат при Максимилиан.
Сякаш зимата бе пробила стените и се бе настанила в нюзрума със същата мразовита безнаказаност, с която обикаляше улиците. Крис и Мая не се поглеждаха, но излъчваха такова силно напрежение, че никой не смееше даже да се обърне в тяхна посока. Колегите, които ги заговаряха по работа получаваха кратки, ясни, предимно едносрични отговори. Даже Лора и Марио не успяха да пробият ледените прегради, които Мая и приятелят й бяха изградили около себе си. Ева бе на тръни, заради резултатите от проверката на АМП и безпокойство за Димов, затова не отдаде особено значение на случващото се под носа й. Вече бе видяла една жестока караница между тях през лятото, щяха да преживеят още една, а може би няколко, докато се научат да се разбират.
Мая се раздираше от огорчение и обида. Наистина не можеше да разбере как Крис си е позволил да флиртува с някаква, докато живее с нея. Отгоре на това я лишаваше от присъствието и топлината си, и ги даваше на друга. Единственото, което й пречеше да вземе кардинално решение, бе желанието да го направи на спокойна глава. Искаше след края на работния ден да покара малко и да се разсее. Така може би щеше да си подреди мислите. Докато дочака вечерта, обаче, трябваше да работи. Затова след като преведе няколко обширни материала, започна да търси кой е собственикът на PaRt. Разгледа официалните регистри, откри име, което не й бе познато. Потърси го в контактите на Генади не го откри, затова започна издирване в интернет. Отново удари на камък и в крайна сметка реши, че е подставено лице, както беше при YoPizza.
Крис бе не по-малко ядосан от приятелката си. Вместо да го изслуша, да разбере за какво става дума, тя веднага яхна метлата. Естествено, само обяснение нямаше да свърши работа. Самият той не би го приел, но доказателствата, които имаше благодарение на Марио, безапелационно щяха да разсеят всякакви съмнения за верността му. А що се отнася до секса, тя също отказваше достатъчно често. Бе постоянно заета, все седеше със забит в компютъра поглед. Ако имаше понятие „зависимост към офисни програми“, както към игри, то това щеше да бъде диагнозата й. Отгоре на всичко, рязката й реакция и отказа да говорят, също бяха ужасни. Всеки път, когато се получи недоразумение ли щеше да реагира така? В какво можеше да се излее това? Постоянен ад от скандали, караници и какво ли още не? Страшен въпрос с още по-страшен отговор. За да се разсее, Крис започна да пише сценария за материала си.
В късния следобед Марио се появи в нюзрума и се насочи директно към Лора. Показа й нещо на телефона си. Психоложката пребледня. Бавно вдигна очи към Мая, после се обърна към Крис. Двамата не й обръщаха внимание. Марио я побутна леко по рамото, тя се изправи и отидоха при Ева. Процедурата се повтори по абсолютно идентичен начин с разликата, че главната каза да свалят щорите на кабинета. Няколко мига по-късно Марио отиде при Крис и кисело го повика в кабинета на Ева. Лора направи същото с Мая.
Ева седеше на плота на бюрото, а Лора и Марио застанаха от двете й страни. Мая и Крис без да се поглеждат осъзнаха, че ги чака нещо много неприятно и явно ще трябва да се обясняват. Седнаха в двата края на дивана, максимално раздалечени един от друг.
- Доколкото мога да се ориентирам, вече знаете – каза Ева, гледайки Мая.
- Какво да знаем? – попита червенокосото момиче.
- За Крис.
- Какво за мен? – попита журналистът.
- За Фрай – уточни Марио.
- Какво за Фрай? – продължи Крис.
- Не се прави на идиот! – тросна се Лора.
Журналистът я погледна с искрено учудване:
- Я ми обяснете по-подробно за какво става дума – заговори с постепенно нарастващ гняв в гласа. – Защото почвате да ми писвате. Мая сутринта видя как Фрай ми е пратила сърчица и аз, разбираш ли, съм виновен за това!
- А защо въобще се занимаваш с нея? Няма ли други финансови експерти?! – не му остана длъжна Мая.
Ева, Лора и Марио се спогледаха.
- Затова ли сте ядосани цял ден? – попита Ева.
- Че за какво друго? – измрънка журналистът.
- Мамка му – Марио се хвана за главата.
Без да казва нищо, Лора извади телефона си и изпрати на Мая и Крис линк към най-жълтото от кафявите издания. Седящите на дивана го отвориха и цветовете на лицата им започнаха да се променят. Мая първо пребледня, после позеленя. Лицето на Крис се напълни с кръв, вените по слепоочията му избиха.
- Пак ли не е това, което изглежда? – тихо попита Мая.
Крис мълчеше и гледаше снимките. В кафенето, как помага на Фрай да си свали палтото, как седят един срещу друг и сякаш се гледат влюбено. В кабинета, докато й слага брошката и как в края на интервюто, тя закопчава ризата си. Заглавието „Скандална журналюга върти забранена любов с финансистка“ и текстът, написан в подобен стил, оставиха Крис без думи. Мозъкът му първоначално реагира с досада, присъща на човек, който научава идиотски клюки за себе си. Постепенно осъзнаването, че това е удар не по какво да е, а връзката му с Мая го вбеси и обезкуражи. Успя да изплюе единствено:
- На последната снимка не се закопчава, а разкопчава.
- Шибаняк! – изпуфтя Мая.
Ева, Лора и Марио седяха на бюрото и не знаеха какво да кажат. Първоначално решиха, че ще успеят по някакъв начин да тушират нещата, но сега осъзнаваха, че няма как да стане. Чувството бе ужасно, сякаш огромна бетонна плоча ги притиска.
- Виж, - Крис се обърна към Мая. – Напоследък наистина се отдалечихме един от друг, но трябва да ми повярваш, че това е лъжа.
- Как да го направя? – очите на червенокосото момиче излъчваха болка – Как? Ако беше само чатът, може би щях да го преглътна, ама има снимки!
- Фрай е наемала провокаторите на ЕлБрокерс и не само, трябваше да събера достатъчно материал, за да я улича.
- О! Супер, работиш я! Това обяснява всичко! – иронично се изсмя Мая.
- Не съм я докосвал!
- А това какво е?! – Мая показа снимката, на която Крис и Фрай се държат за ръце.
Журналистът стисна зъби.
- Аз вярвам на Крис! – обади се Марио. – Наистина я работи, при това много успешно! Ева ще потвърди.
- Че е успешно, успешно е! – съсна Мая. – Вие тука да не сте решили да ни сдобрявате? Какво си въобразявате? Че щом вие казвате нещо, а аз виждам абсолютно друго, ей така ще се съглася ли?!
- Успокой се, моля те – каза Главната, която едва сега вдигна поглед от пода.
- Сама ще реша дали да съм спокойна или не! – озъби се Мая.
- Ти реши първо с кого обядваш и в чии коли се возиш – не се сдържа Марио.
Лора завъртя очи към тавана, Мая го погледна невярващо, а Ева се обърна към него. Осъзнаването на казаното, накара паника да се изпише по лицето на администратора.
- Разбираш, че вече щеш не щеш, трябва да обясниш – въздъхна Крис.
За секунди по лицето му изби огромна умора.
- Алекс от горния етаж! – не издържа Лора. – И не ни вкарвайте в тоя любовен… не знам каква фигура е вече!
- Тоя напудрения?! – удиви се тихо журналистът и се обърна към Мая.
Тя заби поглед в земята, осъзнавайки, че истината изглежда като абсолютна лъжа. Почувства се ужасно безсилна. Крис се отпусна на дивана и обърна очи към тавана.
- Това няма как да стане – прошепна той.
Мая се опита да намери Ева, Лора или Марио с поглед, но всички гледаха в пода. Обърна се към Крис, той усети, че го гледа и й отвърна. Излъчваше болезнено разочарование. Тъжно присви устни, изправи се и излезе от кабинета.
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи форума: 0 гости