Ядреналина

Тук можете да публикувате собствените си произведения, които желаете да бъдат прочетени и коментирани от аудиторията на библиотеката.
Правила
Уважавайте другите участници и се отнасяйте с тях така, както бихте желали те да се отнасят с вас!
thalastdon
Мнения: 2
Регистрация: 18 септември 2015, 23:23

Ядреналина

Мнение от thalastdon »

Здравейте,предварително благодаря за отделеното Ви внимание,към някакви плахи опити за втора книга.Бих се радвал на критика и съвети.Благодаря!


Ядреналина




Виждам като през огледало очите ти,виждам истината скрита там зад лъжите…Старата любов умира трудно,но старите лъжи,никога.Дали това бяха текстове от песни,които слушаше до сутринта,облян в съмнения,или просто част от неговите драсканици в стария тефтер,подарък му от фирмата за Коледа,за всеотдайноста му към финансофия просперитет.
Цигарата пареше на устните му,но даже и димът и който лютеше в очите,не пречеше да вижда и усеща десетте хиляди волта,безшумни и невидими като радиацията в Чернобил.Гледа го в един сериал на НВО и му беше извратено хубаво да вижда как невидимата смърт покосява,всяка малка душица изпречила се на пътя и.
Проводниците бяха на не по-малко от четири метра от главата му и той знаеше,че само да се изправи и всичко щеше да приключи.Тя щеше да е негова там в другия живот,този не е за тях.Знаеше също,че влажността се покачва.Беше късна пролет,морето още студено,а температурите гонеха 25 градуса.Това щеше да скъси дистанцията с невидимата смърт.
Някъде в далечината се чу кучешки лай,прозвуча му като вой.Всякаш всичко го приветстваше.Така си мислеше…
Само да можеше да върне дните,да и каже,може би всичко щеше да се развие по друг начин.Но бе слаб,а толкова преживя.
Слънцето се скриваше бавно зад старата гара,като че бяха едно,мирис на море и бензин го върнаха към детството му,когато нея я нямаше,татко беше там и нищо нямаше значение.

-2
Скоростта беше вече 280 км/ч,пътят се сви и някак си навлизаше в друго измерение. Come Undone на Adrenaline Mob,допълнително вкара адреналин и претъпи преценката му.Малката елхичка-ароматизатор безпомощно се мяташе,като,че е в станция на Союз 3.
Натискаше педала ,не защото имаше трудно детство,както каза некадърния психолог на жена му.
-ако беше минал по неговия път,нямаше да се държи като педал,мислеше докато оня го анализираше.Гадостите в живота каляват,а не стават твои слабости.Въртеше нервно една стара химикалка Паркер и си представяше как я забива в окото на палячото-доктор.Търпеше го само заради прищевките на жена си и нея едвам търпеше.А той се славеше като търпелив.За това и му излезе прякора като юноша-Митко-Барута.Жена му не го харесваше тоя прякор,бил отживелица,ненужност от 90-те,като мутрите.
-Майка и е ненужност от 20-те.
Хондата залепна към асфалта като жаба,което му даде повече увереност.Натисна педала с тежкия си,мръсен от лова ботуш.Магистралата беше слабо осветена,но голямата скорост смесваше всички светлини,също като някоя от онези нощни фотографии във фото форумите.
-Ще им покажа кой е Митко-Барута.Един тир профуча в насрещното,всякаш дойде и си отиде от отвъдното.Адреналинът беше в цялото му тяло.Като едно време и нищо нямаше значение
Най-силната и необуздана енергия във Вселената е протичащата през двама влюбени,гледайки се в очите.
Алберт Айнщайн
Системата закачена над болничното легло,бавно изцеждаше капка след капка в безжизненото имитирайки някаква увереност.Ако я има,значи има надежда,значи тя е жива...
Тиктакането на стария кръгъл часовник „Слава“,с почернял циферблат,показващ годините му,се смесваше с монотонен звук,идващ от малка черна машинка,закачена за ръката и.Приличшена машинката на локомотива,всмукваше,изсмукваше,и всичко беше синхронизирано с почернелия като болницата,от времето,часовник.Морфинът влизаше в тялото и на 10 секунди.И Слава-та го знаеше.Иначе нямаше начин болките да спрат.Ракът победи ,комата в която изпадна,продължаваше повече от 8 часа и никой не смееше да продума,всякаш да не я събуди,а надеждата,тя сега беше по-силна.Явно защото умът се лъжеше,че тя спи.
Изведнъж,шумът от машината,която мереше ритъмът на сърцето,прониза като самурайски меч,нагнетеното напрежение и тишина.Всичко стана много бързо.Тя беше станала,макар от 2 месеца да бе прикована на легло.Очите и блестяха,като в деня на сватбата,лицето и бе румено,като,че се притесняваше,че е по нощница.
-Тръгваме-почти гърлено се откъсна от слабото и тяло.Гледаше ни като,че не сме разбрали нещо.Всичко минаваше толкова бързо покрай нас,че без да усетим се бяхме вцепенили и паниката ни държеше за гърлата.Надеждата се беше вкопчила в мозъка ни и не му даваше да контролира ситуацията.
-Тръгваме….

Не говори с непознати,не помирисвай цветята,не мечтай за други момичета-всичко това е грях,мислите ти са грях,чувствата ти,но ти ме познаваш.Въпреки това на което са ни учили аз ще изгоря в греха си.
Из графитите на блок 403
Още като бях малък си бях бунтар.Бунтувах се през комунизма,не бях доволен през прехода,ненавиждам демокрацията,бунтувам се срещу всичко,което застрашава да забие гвоздеи в ръцете на свободата ми.Никой не ме е учил да бъда такъв,нито моите родители са ми предали генетичната си търпимост,просто се родих така-на опаки.
Отбягвам хора,които зарязват живота си заради химерата-пари-щастие,не спя с жени,които крещят от смазващата скорост на колата,простите хора ме изморяват.Абе приличам на дядо,на него съм и кръстен и той е бил все недоволен.
Във всеки човек има добро,което е по-страшно от злото,което се крие.Видях и мнохо добро зло и много лошо добро,това формира мен и характера ми,запази ме жив,на свобода и с много житейски придобивки,достатъчни за такива като мен да бъдат абсолютно щастливи.
Та ,бунтарството смесено с моята ненаситна любознателност и бях дете на разведени родители,повторно женени с нови деца,ме хвърляше в ситуации в които никой не попадаше два пъти.
Aдреналинът представлява хормон и невротрансмитер. Той се произвежда в клетките на надбъбречната медула (сърцевина), както и в някои неврони на централната нервна система.

Сутринта беше необикновенна,слънцето се показваше едвам през дърветата,но беше разбудило целия свят,миришеше на живот,жуженето на пчелите и виковете на чайките се сливаха в хармония,достойна за медитация.Беше една от онези юнски сутрини,заради,които си чакал да мине зимата.
Не чаках и покана да скоча и да се заема с йога упражненията,което за миг ме учуди.Обичах да си поспивам,дисциплината не бе от най-силните ми черти и вътрешно знаех,че всичките ми неуспехи са свързани с това.И все пак обичах да развалям реда.Като лошото джудже.
Преди йогата,започнах с обичайните дихателни практики на Вим Хоф,по който се бях запалил от скоро.Да Ледения Човек.

Обратно към

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи форума: 0 гости