Книга за самотния човек

[taurus]

Препоръчайте ми книга за живота, бита на самотния човек, аутсайдерът, пътя му до там и т.н.
Фаворита ми е Мартин Идън, предполагам и Степния вълк влиза в този "жанр", но не съм го чел още (имах един опит).

[notman]

Еталон в тематиката е "Среднощен каубой" от Джеймс Лио Хърлихи. Книгата е издавана на български преди 30-ина години. Има и екранизация - "Midnight cowboy" с Джон Войт и Дъстин Хофман.
Добавям "Пилето" от Уилям Уортън, "Кери" от Стивън Кинг, може би и "Спасителят в ръжта" от Селинджър.

[radinajekova]

Можете ли да ми препоръчате някоя книга за човека и битието, която не е свързана със самотата, а точно обратното, има оптимистичен поглед върху нещата

[Суат Джервиз]

До Телец: Ако изобщо може да се говори за подобен "жанр", то класикът тук би бил Кафка. Произведенията на Херман Хесе, Макс Фриш и дори Кърт Вонегът също могат да се класират. Аз лично ти препоръчвам четири книги, които отговарят доста точно на търсенето ти - "Златният Храм" на Юкио Мишима, "Морето, Морето" на Айрис Мърдок, "Роден син" на Ричард Райт и "Къщата на спящите красавици" на Кавабата Ясунари.
До Радина Жекова: Не знам защо според теб самотата е антипод на оптимизма, но не искам да споря. Препоръчвам ти една (за мен) велика книга "Земя от водата" на Греъм Суифт, която определено разглежда битието под един доста ведър ъгъл.

[Фракс]

@taurus
Към вече споменатите бих добавил "Чужденецът" и "Чумата" на Камю, "Погнусата" на Сартр, "Сговор на глупци" на Джон Кенеди Тул, "Синдромът Cri du chat" на Ричард Калич, “Човекът се е появил през холоцена” на Макс Фриш... А може би "Алексис Зорбас" на Никос Казандзакис покрива критериите и на двамата питащи

[radinajekova]

Благодаря, може би не се изразих много точно

[taurus]

@taurus
Към вече споменатите бих добавил "Чужденецът" и "Чумата" на Камю, "Погнусата" на Сартр, "Сговор на глупци" на Джон Кенеди Тул, "Синдромът Cri du chat" на Ричард Калич, “Човекът се е появил през холоцена” на Макс Фриш... А може би "Алексис Зорбас" на Никос Казандзакис покрива критериите и на двамата питащи

До Телец: Ако изобщо може да се говори за подобен "жанр", то класикът тук би бил Кафка. Произведенията на Херман Хесе, Макс Фриш и дори Кърт Вонегът също могат да се класират. Аз лично ти препоръчвам четири книги, които отговарят доста точно на търсенето ти - "Златният Храм" на Юкио Мишима, "Морето, Морето" на Айрис Мърдок, "Роден син" на Ричард Райт и "Къщата на спящите красавици" на Кавабата Ясунари.

Може ли да препоръчате нещо на тях, (Хесе, Вонегът, Фриш), не съм чел нищо от тях?
"Чужденецът" съм го чел като бях по-млад и не успях да достигна до нея или тя до мен.
"Степния вълк", имах опит, но не бях на тази вълна да речем.

Предполагам, героите са изтъкани от достойни добродетели и правдива вътрешна мотивация.
Идеята ми е да са жизнеутвърждаващи, както беше с "Мартин Идън", а не да вляза в някоя друга депресия или поне да има смисъл в това