уилям стоун

[Съри]

Изчезналия магазин

Вечерта Уилям Стоун отиде до магазина.Като стигна на мястото него го нямаше.Той започна да разознава. Взе лупата и търсеше следи.
На другия ден той видя съседката че си е купила хляб.попита я:
–От къде взехте хляба?Наоколо няма магазини.
–От същия магазин от който и ти пазаруваш!
Му отговори съседката.Той отиде пак на мястото и…няма магазин.Уилям се върна и взе кучето си.То го заведе на същото място и пак нищо.
Стоун помисли че магазина е станал не видим.Взе боя и я изсипа.За жалост боята плесна на земята и Уилям трябваше да се разправя с полицията за замърсяване на града.Наказанието му беше, да изчисти цялата боя,а не знаете колко голяма кофа беше изсипал.Като свърши с чистенето пак се зае да решава мистерята с изчезналия магазин.
След дълго разознаване,Уилям се прибра вкъщи.По едно време се чу силен трясък от страната към магазина.Той изплашено изтича към него,но по път видя съседа с плик в който е пълно с масло.Стоун го попита:
–Не е ли късно за пазаруване в друг град?
–Какво говориш!Купих маслото от магазина от ляво.Ти също пазаруваш от там,нали?
Учудено му отговори съседа.
Уилям Стоун продължи към магазина още по бързо.Погледна наляво и…нищо!Той се прибра и по пътя видя съседката и ѝ каза:
–Май ще трябва да си сложа очила.Вече не мога да вида гигантски магазин!
–Ооо,и теб те хвана слепотата!Когато бях на двайсет…
Съседката му разказва дълга история за своя живот.
На другата сутрин Стоун със новите си очила тръгна към магазина напълно изтощен заради разказа на съседката.Обаче не виждаше нито една къща и си каза:
–Майко,откраднати са всички къщи!
Той махна очилата за да види по добри и какво да види…къщите се върнаха,но магазина не.
Пред всички хора Уилям каза на мястото на магазина че е откраднат.Един човек се провикна:
–Той е от ляво!
Уилям му показа ляво,но сочеше към дяната страна.Тогава всички се провикнаха:
Научи къде е ляво и къде е дясно!
Стоун гледаше магазина от другата си страна доста учудено.



Уилям-пак на училище
След случая с къде е ляво и къде е дясно всички хора от града решиха Уилям пак да тръгне на училище.Колкото повече протестираше толкова повече удължаваха дните.
Госпожата на Стоун,тъй като е нов вместо да му даде да прави преразказ му даде да прави съчинение.Той получи на разположение два часа.Като минаха тя отиде при него да види какво е направил и какво да види…вместо да пише съчинение той четял книга цели два часа!Наказа го с това да напише 30 пъти “В час по развитие на речта не се чете а се пише”.На другия ден той трябваше да предаде наказанието за оценка,ако ли не ще му се увеличава с 30 изречения.
След училище той се прибра вкъщи.Нахрани си кучето и легна да спи.
На другия ден той беше изпитан на таблицата.Каза че 8.8=10!Когато госпожата го чу така се учуди че му каза:
-Боже мой!Вярно ли е това което чух-8.8=10!?Ще препишеш цялата таблица толкова пъти колкото ти трябва да я научиш,а после ще те изпитам на същата задача!
След това тя му каза:
-Я покажи наказанието което ти бях дала!
Уилям ѝ обясни, че е забравил.Но му се удължи с 30 и му станаха 60 пъти.
На обяд Стоун ѝ даде наказанието си.В час по математика се оказа, че е написал таблицата 100 пъти!Тогава госпожата го попита:
-Колко е 8.8?Излез на даската,аз ще ти начертая два отговора единият е от ляво другия от дясно.
Уилям беше толкова притеснен че се потеше.Накрая той каза,че е от ляво и…Правялно!
Заради това,че Стоун е научил таблицата и къде е ляво и къде дясно,го освободиха от училище.

[единак]

Интересни историйки, поздравления! Аз не съм в положение да ти давам съвети, но ми се струва, че е необходимо да наблегнеш още малко над уроците по български и литература. Иначе е чудесно