OnlyOneBoy написа:С един приятел постоянно сме в конфликт, че аз чета класически произведения, изучаващи се в училище и университет, а той само и единствено "модерни" книги от типа на "Здрач". Критикува ме, че моите книги били вехти, далечни от сегашното време и с една дума прави всичко, за да ме откаже от тях. Според мен пък той лично е доста ограничен, щом не знае елементарни неща от типа "кой е автор на Дядо Горио или Червено и черно". Та какво е вашето мнение по въпроса? Ясно, че всеки си има вкусове и интереси, но дори да не си чел "вечните книги", трябва поне авторите и ключови моменти от сюжета да се знаят.
Заглавието на темата е "Какво ви е мнението за човек, наричащ класиката "безинтересна" и "демоде"?" и на него бих отговорил така:
Вероятно човекът е доста млад.
Както и самият вие.
И в двата случая най-хубавото е, че спорите за книги и четете. С времето нещата ще си дойдат на мястото - без да е задължително, количествените натрупвания често водят до качествени подобрения.
Ще ви предложа моето мнение, което е изцяло базирано на личния ми опит да читател от повече от 35 години.
Първата 'истинска' книга която прочетох на около 9-10 годишна възраст беше Тримата мускетари. До тогава бях чел единствено най-различни приказки и детски неща. Останах зашеметен. Никакви приключенски филми или каквото и да е не можеше да се сравни с преживяването.
Класиката е такава по много причини и е хубаво да бъде познавана. Дали я харесваме или не е без особено значение. Тя се явява фундамент на съвременната западна културна традиция; отправна точка и критерий за сравнение.
Без познание на класиката е трудно да си изградим вкус и да знаем какво и защо харесваме.
Вкусовете се променят с времето по простата причина че ние се променяме. Като млади пием водка, а след 40 често предпочитаме уиски и коняк. Същото е и с вкусът към литература и всичко останало.
Работите на Пикасо са просто едни 'мацаници' и 'грозотии' за всички, които не са се интересували и развили в себе си вкус и знания към изобразителното изкуство. Караваджо, напротив, буди изумление у същите тези зрители.
Това което моят опит ми подсказва е, че за класическата литература човек има само една възможност да я опознае - преди да е навършил 25.
Авторите на 19-и век са многословни, драматични, често могат да бъдат досадни. Но когато човек е млад и не е чел Ремарк, Флобер и Стендал изглеждат великолепни. Но без да си чел Флобер и Стендал, не можеш да оцениш Ремарк.
Ако познаваш Юго, то само тогава Хемингуей те изумява; а когато си чел Хемингуей, Селиджър те удря като парен чук.
Срещата със Селинджър 'неподготвен' води до същото, което искащите Караваджо получават от Пикасо.
Тук са и Куднера, и Кафка, и Саймък, и Зелазни, и Булгаков, и Дан Симънс, и много много други. Стилисти и естети - автори, с които като читатели общуваме дълбоко и лично.
И за двама ви най-хубавото от всичко е, че четете.
Бъдете здрави.
НТ