Страница 1 от 1

Детски приказки

Пуснато: 13 декември 2011, 00:58
от rozi4ka222
Здравейте, не знам дали темата ми е точно за тук, но се надявам някой да отговори. Преди няколко дена случайно попаднах на няколко емблематични детски приказки, по-конкретно - "Пепеляшка" и "Спящата красавица", чиито автор е Шарл Перо. Тези приказки се разпространяват от издателство Егмонт България. Още на пръв прочит забелязах(макар, че не съм ги чела повече от 15 години), че се разминават със спомените които имах от тях. По-късно през деня прочетох приказките в интернет и се убедих, че съм била права, т.е не бяха същите като оригиналните. Писах на Фейсбук страницата им, където получих следния отговор: "Здравейте, това са илюстровани книги – адаптации на филмите на ДИСНИ, базирани на съответните приказки. Ние не издаваме самите приказки така, както са написани от авторите им. Съжаляваме, ако книгите са ви разочаровали."
Разочарована съм от това, че книжките бяха абсолютно съкратени и безсъдържателни, лишени от всякаква възможност за възбуждане на интерес и въображение у децата. Също така съм разочарована от това, че в днешно време се влагат много пари и много време в създаването на лъскави опаковки, провокиращи желанието на децата да притежават нещо, чието съдържание е празно.
Интересно ми е дали отговора на Егмонт е правно обоснован и според вас редно ли е да се издават такива книжки.

Re: Детски приказки

Пуснато: 13 декември 2011, 15:32
от ~HT
Драга Розичка,

Като спорадичен и нередовен член на настоящия форум ви приветствам с 'Добре дошла'.

Мнението ви ми се видя интересно по няколко причини и затова реших да ви напиша отговор:
1. Изглежда много грамотно написано. Нещо, което все по-рядко виждаме дори тук.
2. Звучи сякаш падате от Марс и то през 19-и век.
3. Поставя много въпроси за смисъла едва ли не на живота, което го прави да звучи 'тролско', макар вероятно да не е.

Ето какво:

Относно законността, мисля, може изобщо да не се съмнявате. Всички тези 'авторски' приказки са public domain и всеки може да ги преиздава, преразказва и пародира както пожелае.
Всяко едно произведение, веднъж създадено и пуснато на свобода, подлежи на интерпретация и ако не нарушава някакви закони - обикновено свързани с проповядване на ксенофобия, расизъм и т.н. - тази интерпретация е напълно в правото си да съществува.

Можете да бъдете сигурна, че приказките, които сте чели преди 15 години и смятате за оригинални са били редактирани и преразказани петнайсетина пъти докато стигнат до вас.
Оригиналните народни и авторски приказки отпреди няколко века наистина са отразявали ценностите на своето съвремие и всички, четени в оригинал, са шокиращи за възрастни, и плашещи за деца. Социалните отношения и критериите за нормално и хуманно много са се изменяли през 19-и, 20-и и 21-и век.

Уолт Дисни умира през 1966-а година. Всички класически филми на Дисни, правени по приказки са създадени преди смъртта му, като златния век на американската анимация е грубо между 1930-а и 1960-а. Пепеляшка - 1950 (по Ш. Перо); Спящата красавица - 1959 (по Братя Грим). Още от 30-е години съществува явлението merchandising - продаване на всевъзможни съпътстващи продукти - книжки с картинки, комикси, чаршафи с щамповани герои, книжки за оцветяване, играчки, четки за зъби, чаши, пижами и вратовръзки, часовници и каквото още ви хрумне.

Комерсиализацията е тотално глобално явление и нейните проявления са навсякъде и във всичко. Специалистите по маркетинг са се превърнали в едни от най-важните хора в съвременния свят. Защо? Защото наистина успяват да превръщат напълно ненужни, изсмукани от пръстите, безсмислени продукти в желани и да носят на производителите и търговците огромни печалби.
За да се затвори цикъла се изисква клиентите да имат ниски критерии към съдържанието и да бъдат държани по някакъв начин постоянно гладни за още. Серийни филми, които никога не свършват; поредици от безкрайни приключенски истории; нови модели телефони, компютри, дрехи и прахове за пране, рекламирани не като стока, а като life style. Ако имаш това или онова, ти ставаш по-стойностен. Цената ти се измерва с това, което притежаваш и потребляваш.

Мисленето, придобиването на знания, разрешаването на сложни проблеми не е забавно и изисква много време и усилия. Хора, които се занимават с подобни дейности не са добри жители на комерсиализирания свят. Затова тези дейности не са модерни. На хората се втълпява че трябва постоянно да се забавляват. Поради това, че много от тях все пак няма как да го правят постоянно, те се чувстват депресирани. Тук могат да помогнат комерсиализирани шарлатани-психолози. И т.н., и т.н.

Редно ли е да се издава подобна захаросана литература за деца?
Напълно. Изцяло е в духа на съвремието. Старите приказки са безвъзвратно остарели и никой не иска да ги знае. Момиченцата искат да са 'мацки' и никой не може да ги спре.

Къде ще свърши всичко това?
Няма да сме живи да видим, но връщане назад едва ли ще има.

Никой не спира никого да чете, преиздава и преоткрива произведенията от миналото. Изкуствено създадения глад по много и за всичко води до тотална и умопомрачаваща ескалация на създаваните и издавани книги, филми, музика и т.н. Времето, когато можехме да знаем имената на по 5-6 добри автора от по-известните държави и периоди и с това да смятаме че знаем всичко важно е безвъзвратно отминало.
Остава ни да си избираме внимателно какво четем, гледаме и препрочитаме; да се пазим от пресищане и ако имаме изградена някаква ценностна система и вкус да се съобразяваме с тях, когато купуваме книги за деца.

Как ви се вижда този отговор?
НТ

Re: Детски приказки

Пуснато: 13 декември 2011, 23:13
от rozi4ka222
Отговора ми се вижда малко като оптимизма, нали знаете започва с широка усмивка и завършва със сини очила :D А сега сериозно.......Благодаря за съдържателния отговор! Истината е, че се надявах да нямат това право, защото тогава щях да се обадя в Господари на ефира. Смятам, че е жалко в днешния комерсиализиран свят да няма място за въображението, и за това - чрез творчеството да се възпитава добро у децата. Съжалявам, ако изглеждам така, все едно падам от Марс :D :D , понякога и сама съм мислила,че не съм на правилното място в правилното време. Но има нещо жалко в този стремеж всичко да се прави, за да се продава. Понякога нещата трябва да се създават и с други, по - висши цели.
„Нищожно нещо е човекът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, създава нещо, но винаги в рамките на своето просто човешко съществувание – него той не може да надхвърли. Виж, ако всеки човек беше по едно слънце, по една планета …”; „Не зная защо, винаги съм била извънредно щастлива. Презирам онези, на които им трябва конкретен повод, за да бъдат щастливи – или да се влюбят, или да постигнат нещо… Понякога щастието ми е било толкова болезнено, едва съм се преборвала с него, за да оцелея, за да не изнемогна от подлудяващата му сила…”;
„Не искам да живея в заслепение… Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници.”
Петя Дубарова :?

Re: Детски приказки

Пуснато: 14 декември 2011, 20:53
от drackon
Простотията се шири в нашите издателства...само като инфо - погледни изданията на Бард, мисля, че са по-добри...

Re: Детски приказки

Пуснато: 18 декември 2011, 09:14
от ~HT
Розичка,

Пак съм аз. Интересно ми е да разговарям с вас и затова реших да напиша още едно 'мнение' по темата.

Цитатът от Петя Дубарова е интересен: Мисли на едно много талантливо и свръх-чувствително младо момиче, което посегна на живота си твърде рано. Те отразяват преди всичко нейното неудовлетворение от средата, в която е живяла и до голяма степен звучат като един облечен в красива звукова форма вопъл.

Разбира се, Екзюпери от вашият подпис е много по-интересен и универсален от Дубарова. Един зрял и чувствителен мъж, написал една от най-красивите е проникновени книги писани някога. Ако случайно сте отворили да прочетете някои от коментарите, които през годините съм оставял под книги в този сайт, вероятно сте забелязали какво съм написал за "Малкият принц".

Нито Екзюпери, обаче, нито Дубарова, нито Андерсен, нито който и друг от любимите ни автори да вземем, не е представлявал средностатистическия човек в своето съвремие. Всички те са били ярки личности, често страдащи и чувстващи се неразбрани. Ценностите, които произведенията им защитават са ни по-близки ако авторите са живели по-близо до нас и по-далечни ако са по-стари.
Институции като монархията, принцът, наградата със сватба за царска дъщеря и т.н. от една страна могат да бъдат разглеждани като метафори, от друга обаче могат да бъдат критикувани по същия начин както неодобряваните от нас произведения на комерсиализирания свят. На какво точно учат вълшебните приказки, в които на героят му помагат в отплата същества с вълшебни възможности? Всички тези произведения, макар и с ясна поука, са създадени основно за забавление и по нищо структурно и смислово не се отличават от базираните на филмите на Дисни. Представя се сблъсък между доброто и злото, героят минава през определен брой ескалиращи препятствия, накрая доброто побеждава и често наградата е монетарно-сексуална - сватба за богата и красива принцеса или принц и получаване на поне половин царство в добавка.

Хубавото на днешния 'комерсиализиран' свят е, че всъщност хората имат доста по-голямо право на избор. Дали го упражняват или не е отделен въпрос.
Място за мечти, въображение и емоции има не по-малко от когато и да било. Доказателство за това са некомерсиални проекти като Моята библиотека, огромно количество блогове, безплатни програми с отворен код и желанието на хората да пишат и общуват по между си през огромни разстояния и да споделят опит, знания и мнения.

Ролята на родителите е да участват активно във формирането на вкуса и ценностите на децата. Как ще бъдат възприемани различните артефакти до голяма степен зависи от тях.

Аз също, лично, смятам че съвременната илюстрация, анимационно и игрално кино са в тотален упадък и едва ли не всичко произведено докъм 50-е и 60-е години на 20и век е в пъти по-стойностно. Имам си и обяснение как всичко се е случило и защо продължава да потъва, но няма да ви занимавам с това, че ще стане безкрайно.

Дано не съм ви обидил с 'паднала от Марс'. В никой случай нямах това за цел.

Единствената ми цел, всъщност, беше да опитам да ви покажа че проблемът всъщност не е толкова сериозен колкото ви изглежда, защото старите книги са си тук и никой никого не кара на сила да консумира новите.

През 18-19 век е имало само класическа и народна музика. Изборът е бил много по-малък. През 30те и 40те към това се е добавил джаз; после рокендрол и блус, после по-твърд рок и поп музика, диско, рап, техно и какво ли още не. Хората сега имат много повече възможности за избор. Аз обичам джаз, блус и симфонична музика. Не харесвам поп, диско и подобни. Но не ми хрумва че трябва да се забраняват. Слушам каквото желая.

Всичко най-добро
НТ

Re: Детски приказки

Пуснато: 19 декември 2011, 17:57
от rozi4ka222
Здравейте НТ,

Разбрах смисъла на "паднала от Марс" и затова ми стана смешно, в никой случай не съм се обидила :lol: . Разбира се, че проблема с илюстрованите приказки, с които един филм на Дисни не би бил по - дълъг от 5 минути :lol: не е толкова огромен, но смятам че малките неща са част от големите. От друга страна мисля, че понякога правото на голям избор, ни дава възможност да правим и много грешни такива.
Не ме е яд на самите книжки, яд ме е на това, че малко неща се правят безкористно. Този упадък, за който говорите, за да достигне до книгите и киното и където и да е, е тръгнал първо от човека. Той първо се е зародил в човека и след това същият той, ползва човека като проводник. Съвсем не искам да изглеждам навъсен и недоволен човек, защото не съм такъв, дори тъкмо обратното. Може би мисля си има два варианта. Ако наистина виждаш живота в същината му - или да се отчаеш както Петя Дубарова, или да се научиш да го гледаш по - леко, разбирайки че няма смисъл да се хващаш за малките неща.
Аз не съм родител, но искам да стана учителка. Смятам, че само ако мога да бъда полезна за някой друг, ще мога да бъда удовлетворена от себе си. И т.к сега в процеса на обучение мисленето ми пое в други посоки и ми се наложи да изчета доста приказки :lol: , бях разочарована от това, за което всъщност отворих тема тук.
Не ми позволява да отворя профилът Ви, иначе с удоволствие бих прочела какво сте писали за Малкият принц. Аз попаднах на него съвсем случайно, винаги съм го смятала за банален герой. Но понеже обичам да събирам сентенции, много често попадах на цитати от тази книга, но продължавах да съм скептично настроена към нея. Когато реших да я прочета останах очарована. В нея няма нито една излишна дума. Тя е толкова малка, а казва повече от всичко. Аз съм я чела много пъти, мислила съм върху всеки детайл, и истината е, че всеки път откривам нещо ново. И все още едно не ми е ясно - любовта му с розата. Кое го обижда толкова, за да замине, защо и как после разбира, че е сгрешил. Защо той не успява да разбере, че тя го обича, но и пък тя с кое му го показва. Не знам.......може би всеки намира различен смисъл в книгата, пречупвайки го през призмата на своя собствен светоглед, на своето собствено съществуване, на изживяно или неизживяно......

Пожелавам Ви един приказен ден!!!!!!!!!!!! :D

А какво е НТ?

Re: Детски приказки

Пуснато: 19 декември 2011, 23:24
от ~HT
Здравейте Розичка,

|off topic|

Да, разбирам... това с профилите.
Ето как стана: Аз се навъртам около Моята библиотека почти от самото начало - сигурно вече има повече от 5 години.

Имах си профили и за сайта, и за форума. В началото дискусиите бяха интересни, проблемите належащи, а участниците - по моя преценка - интелигентни. Имаше неща за решаване и мненията бяха полезни.
Започнахме също да пишем читателски мнения за книгите. Моето първоначално желание и очакване беше, че те ще са полезни и интересни, помагайки на други читатели да се ориентират...

После изглежда част от техническите неща бяха вече разрешени, първоначалните участници се поизмориха или изгубиха интерес. Както в други форуми, с нарастване на популярността се появиха всякакви хора, много от тях тролове. Започнаха кавги, обиди, делене на групички и т.н. Случва се навсякъде по интернет.
След няколко подобни приключих с участието си във форума, затова и нямам профил.

Следя съобщенията през rss. Рядко се включвам. През последните две години разговорите са главно в темата купувам/продавам и се водят от хитреци, които въртят бизнес с Киндъли.

В сайта все още имам профил и понякога оставам по някое мнение под книга.

Мненията като цяло също не станаха това, което на мен ми се искаше. Но изглежда нивото на българския читател, който има достъп до интернет е ниско и това е отразено в стотици коментари под книги в този сайт.

|end off topic|

Човек бавно се променя през годините и макар всеки от нас да запазва определен тип отношение към света, чувствителността на младостта и липсата на житейски опит често водят до много контрастно и черно-бяло виждане на нещата. При интелигентните хора, по-нататък бавно идва някакво помъдряване, а с него обикновено по-голяма толерантност и възможност за нюансиране. Широтата на познанията обикновено води до възможност за приемане.

Дубарова приключи живота си много рано, 17-годишна, без всъщност да познава нещо различно от Бургас, книгите в библиотеката и филмите по БТ. Случи се така, че веднъж на една почивка в Созопол попаднах на нейния дневник - не знам има ли право някой изобщо да реши да публикува дневника на друг човек - но така или иначе прочетох голяма част от него. Той, общо взето, според мен, хвърля светлина върху нещо, което не е по никакъв начин важно за това как помним и харесваме младата поетеса. Стиховете и са великолепни и талантът несъмнен. Дневникът ни показва каква е движещата сила зад страданието - тинейджърски проблеми, големи и неопределени мечти, момчета по стъргалото в центъра. Непосредствено и чувствено, но без много знание. ("Който трупа знания, трупа печал." - Еклесиаст)
По това време, обаче, България е концлагер, затвор, в който цари двуличие и терор като официална политика, отвратителна пропаганда, пълна с тотална демагогия; власт поддържана от танковете на Съветския Съюз и упражнявана от неграмотни и арогантни убийци, разложени до степен на напълно безконтролни феодали.
Западният свят по същото време е по-добър за живеене, по-щастливо-фалшив някак си, двуличен в политическо и морално отношение.
Петя беше твърде млада, за да види и да знае за тези неща. Затова, макар и емоционално наситени нейните вопли не трябва да бъдат приемани като нещо в което е вложено особено знание или разбиране. Те просто изразяват чувствата на младото момиче, но не са обобщение на света - добър и лош - той е много по-сложен.

Идеализирането на миналото, изтриването на лошите и запазването на хубавите спомени е методът, по-който нашето подсъзнание иска да ни накара да се чувстваме по-добре.

Истината за живота и света, обаче, е друга: Днес хората живеят двойно по-дълго, отколкото преди 200 години. Днес, за пръв път в историята изобщо, обикновените хора имат свободно време. Днес, за пръв път изобщо, има хора и нации, които полагат грижи за опазване на дивите животни, за правата на домашните животни и т.н.

По времето през което са създавани приказките на Шарл Перо, аристокрацията е живеела в нечуван лукс, но простолюдието е работело по 16-18 часа, не е имало право да пътува, било е неграмотно, господарят е разполагал с живота на всеки, чума, холера, невероятна детска смъртност, кървави войни, смърт от глад, кръстоносни походи с единствената цел да се плячкоса изтока, завладяване на Африка и Америка, избиване на местното население или продаването му в робство - това са били реалностите. Реалностите на нашия 20-и век, двете световни войни, комунизма и фашизма... Само за едно поколение и ужаса е вече напълно забравен. Съдим за времето по хубавите произведения, създадени в отминали епохи и се чувстваме нещастни, че не живеем тогава.

А трябва да се усмихваме всеки ден. Науката и прогреса не са празни думи. Те наистина правят живота по-добър.

България и сега е кочина. Но всеки, който иска може да я напусне, да види дали ще се справи навън, дали му е по-добре или по-зле, може да решава за себе си. Преди стреляха. Марков го убиха в Лондон за рождения ден на Живков - подарък - понеже казваше истината. Западът е в упадък в сравнение с 60-те, 70-те и 80-те. Но е различен и си струва да бъде видян. За изтока не знам... т.е. знам, но не ми се говори.

Малкият принц. Да. Ако има книга, в която да не може да се добави или махне дори една дума, това е тази.
Чудя се... много пъти ми се е искало да пиша за Малкият принц, но винаги съм се въздържал. Ще се въздържа и сега. Смятам, че най-хубаво е всеки да си отговаря сам на въпросите. Макар и толкова популярна, тя трябва да бъде лично преживяване. Като по-млад най обичах лисицата, сега се колебая: лисицата или змията.

Ще приключа участието си с две препоръки.

Първата, просто понеже изглежда съм по-голям: Опитайте за известно време да се пазите от обобщения. 'Човека' не значи нищо. Всеки е различен. Един е в упадък, друг във възход. Всеки е вселена. Някои ни допадат, други ни отблъскват. Наблюдавайте, запомняйте, не бързайте с присъдите. Когато се налага, опитвайте да бъдете справедлива и ще станете добра учителка.

Втората, понеже може да сте пропуснала, а мисля че си струва да се видят поне по веднъж - някои от любимите ми филми на Дисни:

101 далматинци (101 Dalmatians)
Книга за джунглата (The Jungle Book)
Аристокотки (Aristocats)
Дъмбо (Dumbo)
Бамби (Bambi)
Фантазия (Fantasia)
Алиса (Alice in Wonderland)
Спящата красавица (Sleeping Beauty)
Цар лъв (Lion King)

Освен това: почти всичко правено от Chuck Jones (Charles M. Jones) и Fritz Freleng за WB / Loony Tunes и Tex Avery за MGM.

Анимацията е магия!

До някой следващ път
НТ
(нт са просто букви)

Re: Детски приказки

Пуснато: 21 декември 2011, 13:03
от rozi4ka222
Естествено, че не възприемам написаното от Дубарова като обобщение за света като цяло. Подозирах, че причините, които са провокирали у нея такива прозрения са по - скоро лични. Но пък какво се случва с Малкият принц, когато тръгва "да опознава света". Понякога нашият микро свят е най - важното което имаме.( "Съблазънта на далечното и недостижимото е измамна. Най-блестящата възможност е край теб".- Джон Бърорс ) Аз имам няколко любими книги, но това за което сега говоря е прекрасно въплътено само в една - "Души в окови" на Съмърсет Моъм.
От друга страна съм съгласна с Вас. Както за това, че живота в миналото не е бил толкова блестящ, колкото е в нашето съзнание, така и за това, че знанието и годините спомагат за това, да стане човек по - широкоскроен и по - мъдър.
Успях да видя коментарът Ви относно Малкият принц, той е само един. И един въпрос изниква в съзнанието ми. Смятате ли, че бодлите на розата я правят по - неуязвима от остналите цветя? И ако не, защо са и тогава? :lol: