Страница 2 от 2

Re: Колко ще ми струва превод на книга ...

Пуснато: 06 май 2014, 19:29
от Шаркан
Волф,
не се шегувам.
Присаждането на мисли (и способност да се мисли изобщо) влияе върху съдбите не по-малко от наличието/липсата на орган.

допълнително, с извинение, че дублирам отговора на Нотман, една проста сметка:
500 стр. се превеждат за минимум 3 месеца (6 страници на ден, преведени КАЧЕСТВЕНО; а реално трябва по 7-8, така че да останат десетина дни за препрочитане и корекции преди предаване на текста). Това значи - най-малко 10 часа на компютъра дневно. С ровене в речници. С търсене на точния изказ. С разгадаване на идиоми, игри на думи, вникване в намеци и авторски препратки към неща (например вицове), които едноезичният с автора читател е наясно, понеже живеят в една културна среда. С консултации със специалисти (представете си превод на книга за живота на автомобилен състезател от човек, който е далеч от автомобилната техника - налага се да я НАУЧИ; или поне да пита разбиращите хора). С пълно откъсване от други ангажименти. С болки в ставите на пръстите. С нерви при изключване на тока, повредена клавиатура, изгорял монитор. И други дребни неприятности, разсейвания и направо непредвидими неща.
Сред най-важните - съдържанието на текста да не дразни преводача. Да не го товари емоционално, да не го кара да намрази всеки ред от написаното. Един много краен вариант за илюстрация какво имам предвид: ревностен вярващ да превежда неинтелигентно, но много хапливо написана книга с хули против религията. Или още по-зле: атеист да превежда надута самонадеяна идиотщина на креационист (ама какво да прави, трябва отнякъде да изкара пари за плащане на сметките, затова стиска зъби и работи добросъвестно над нещо, с което не е съгласен и в червата си!).

(10 стандартни страници на ден? рядко се случва, дори при добро струпване на благоприятни фактори, но и да се случи, повече от 3-4 дни такова темпо - и после близо седмица главата е куха като барабан, ако се сколаса с кухата глава нещо да бъде преведено, после се налага пренаписването му)

и за тази работа - 5000 лв. Т.е. 1670 месечно. Бива си, наистина (преводачът обикновено е скромен в бита си). Проблемът е, че поне месец след това главата пак е като барабан. Даже да чакат нови клиенти, преводачът е блокирал. А и да не е, иска му се малко да се порадва на свободно време, на собствените си мисли, да не поглежда календара и да му прилошава от наближаването на крайния срок за предаване (често издателствата записват в договора разни неустойки за просрочване; не винаги са съгласни на аванс - с една дума не спомагат за благоприятни за работа условия).
Така че реално човекът е изкарал 1250 лева на месец. Работейки всеки ден, общо 900 часа. Т.е. за по-малко от 50 стотинки на час. Не ми се вижда много тлъсто.
(затова казах: МИНИМУМ три месеца. За по-спокойна работа - повече. Но тогава и спечеленото на месец е по-малко. А две седмици почивка е въпрос на запазване на разсъдъка.)
Разбира се, има доста по-уравновесени и работоспособни хора, по-бързи в машинописния занаят, енциклопедисти без помощна библиотека и интернет-справочник. Но такива ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ще заслужават ПОВЕЧЕ от 10 лева.

(превеждането на поезия пък е съвсем каторга за ума - и иска три пъти повече време, както и притежаване на поетичен талант (същото се отнася и до прозата). Вярно, добрият резултат носи планина от неописуемо, даже от поет, удоволствие)

(и накрая пак няма застраховка срещу гафове. Един много именит наш преводач и писател беше турил в торбата на кръстоносец от превеждания роман... кочан царевица (вместо дажба ечемик, пусти американски фермерски диалектни названия). ХІІ век - и царевица край Йерусалим... Белята обаче беше, че и редакторът бе засилен да свърши работа "за вчера", буквално за една нощ. Около полунощ хвана два дребни гафа (едното не беше гаф, беше простнанно обяснение за американския читател кои са кръстоносците и къде се намира Европа - съкращава се, защото бе под нивото и на най-калпавото българско школско помагало; другият гаф бе объркване на името на византийския император - грешка на автора, ама преводачът бе длъжен да сложи бележка под линия! ей, хората вярват на писаното слово!), но призори пропусна царевицата, полузадрямал над лаптопа, на магия довърши редакцията овреме и се замъкна на работа с кръвясали очи като върколак. После ГОДИНИ наред търпи подигравки заедно с преводача)

--------------------
изобщо, вън от темата, ако бихте ме питали относно "кой с каква професия колко заплащане заслужава", ще ви кажа, че ТРУДЪТ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗМЕРИ ОБЕКТИВНО.
След което ще ви препратя към Пьотр Кропоткин да ви го обясни по-дълго и сладкодумно в книгата си "Хляб и воля" (криво-ляво задоволително преведена).
Ама това е съвсеееем друга приказка. Отношение към тази тема има само в едно: не казвайте "толкова му стига за тая работа", без да сте опитали - и работата, и да поживеете със "стигащото" заплащане. Както и пряката полза за хората от тази работа. Медицината има известни (но пресилени) основания да е скъпа (спрямо доходите на пациента, то затова лекарството не бива да се форматира към "пазара"), защото е всекидневно усилие (на теория), с една инжекция не помагаш пряко на останалите болни. Докато веднъж (ама читаво) преведена книга може да се чете и чете от мнозина.

дълго стана, съжалявам.
или за какво пък да съжалявам? нека се знае. Може да е от полза някому.