Страница 1 от 1

Ерик-Еманюел Шмит

Пуснато: 07 август 2011, 14:03
от Боби
Един автор, който ме грабна с лекото перо и проникновени съждения... Мигновената асоциация, която направих при прочита на първата му творба - "Оскар и розовата дама" бе "... близнак на Малкият принц на Екзюпери..."
Много бих се радвал, ако видя нещо негово тук!

"Оскар и розовата дама"

В основата на книгата са писмата, написани от едно десетгодишно дете до Господ. Открива ги Маминка Роза, "розовата дама", която го посещава в детската болница. Те описват дванайсет дни от живота на Оскар, дванайсет искрящи и поетични дни. Тези дванайсет дни може би ще бъдат последните. Но благодарение на Маминка Роза, свързана с Оскар с една голяма обич, тези дванайсет дни ще станат легенда...

"Мили Дядо Боже...

"Евангелие според Пилат"

След няколко часа ще дойдат да ме отведат.

Мислят, че ще ме изненадат… аз ги чакам. Търсят обвиняем, ще намерят съучастник.

Отче мой, направи така, че да не протакат! Нека са глупави, свирепи, сръчни в процедурата. Спести ми умората да ги насъсквам срещу себе си! Да ме убият! Бързо! И отведнъж!

Това е. Взирам се в нощта.

Небето е свирепо черно. Вятърът довява полъх на смърт, мирис от клетка с лъвове.

Боже мой, направи така, че и до последния миг да остана на висотата на съдбата си. И болката да не ме хвърли в съмнение!…

Ето, кохортата се задава сред дърветата. Иехуда носи фенер и води войниците. Приближава се. Посочва ме.

Страхувам се.

Съмнявам се.

Искам да се спася.

Отче, защо ме изостави?

"Миларепа"

Всяка нощ Симон сънува един и същи сън, ключът за който му дава една загадъчна жена: той е превъплъщение на чичото на Миларепа, прочутия тибетски отшелник от XI век, който изпитвал към племенника си неизкоренима омраза. За да излезе от кръговрата на преражданията, Симон трябва да разкаже историята на двамата мъже, като се идентифицира с тях до такава степен, че да слее тяхната самоличност със своята. Но къде започва сънят и къде свършва действителността?

В този монолог, който е и притча в духа на тибетския будизъм, Ерик-Еманюел Шмит продължава да задава философския въпрос: съществува ли действителността извън нашето възприятие за нея?

"Онова, което може да ни разплаче, е мисълта, че всички същества могат да бъдат Буда, но не го знаят и умират в болка и без идеал. Ако за това плачеш, то трябва да плачеш неспирно ден и нощ..."

"Господин Ибрахим и цветята на Корана"

В Париж през шейсетте години едно дванайсетгодишно еврейче се сприятелява със стария бакалин арабин от улица "Бльо". Но привидността мами. Господин Ибрахим, бакалинът, не е арабин, улицата не е синя, а момчето може би не е еврейче...

"Благодарение на намесата на господин Ибрахим светът на възрастните се беше пропукал и вече не ми издигаше онази гладка стена, в която се блъсвах преди, а една ръка се протягаше през пукнатината..."

"Моят живот с Моцарт"

Рождението и смъртта на Моцарт (27 януари 1756 - 5 декември 1791) с тази брилянтна изповед за трудностите на съзряването и силата на музиката.

"Синът на Ной"

Хората правят зло един другиму и Господ не се бърка в това. Той е създал хората свободни. Т.е. ние страдаме и се смеем независимо от качествата и недостатъците си...Господ не се бърка в нашите дела.

- Искате да кажете, че каквото и да става, на Господ му е все тая?

- Искам да кажа, че каквото и да става, Господ си е свършил работата. Сега е наш ред. Сами отговаряме за себе си.

1942 г. Жозеф е на седем години. Той е разделен от семейството си и приютен от отец Понс, обикновен и праведен човек, който спасява не само човешки живот. Но какво се опитва да съхрани той като някакъв Ной, в този застрашен от потопа на насилието свят?

Кратък и разтърсващ роман от поредицата на "Господин Ибрахим" и "Оскар и розовата дама", които превърнаха Ерик-Еманюел Шмит в един от най-четените в света френски романисти.

"Одет Тулмонд и други истории"

Животът е дал всичко на писателя Балтазар Балзан и нищо на четирийсетгодишната средностатистическа жена Одет Тулмонд - и въпреки това щастливата е тя. Има една мечта - да се срещне с любимия писател и да му изрази искреното си признание за жизнения оптимизъм, който черпи от неговите книги. Случайната им среща ще преобърне живота на всеки от тях...

Впрочем, идеята за разказа и филма Одет Тулмонд (2007) Шмит е взел от реално преживяна от него случка в собствения му творчески живот, когато възхитена от него читателка му подарява плик с кичозно плюшено сърце, но и с простичко писмо, което дълбоко го трогва...

Осемте разказа за осем жени са всъщност осем любовни истории - разтърсващи и раняващи. От дребната продавачка до безжалостната милиардерка, от разочарованата жена около трийсетте до загадъчната босонога принцеса, като се мине през двулични съпруги, любовници и майки, болни по своите дъщери - Ерик-Еманюел Шмит създава една незабравима галерия от образи на жени, които с нежност следва в техния лов за щастие.

"Мечтателката от Остенде"

Книгата съдържа 5 новели „с неочакван край”, една от които е дала заглавието й – „Мечтателката от Остенде”. Героините са жени на средна и в третата възраст, с уж обикновена съдба. Типично за Шмит, творбите са написани леко, но без лекомислие, с ударна доза човечност, любов към типажите, фабула, достойна за трилър и разтърсващ финал.

"Одисей from Багдад"

"Казвам се Саад Саад, което на арабски означава Надежда Надежда, а на английски Тъжен Тъжен."

Саад иска да напусне Багдад и хаоса в него и да стигне до Европа, до свободата и бъдещето.

Но как да прекоси границите без нито един динар в джоба? Как, като Одисей, да се опълчи срещу бурите, да оцелее в крушенията, да избяга от тъговците на опиум, да пренебрегне песните на Сирените, превърнали се в рокаджиййки, да се измъкне от жестокостта на един надзирател-циклоп или да изтръгне от любовната магия на една сицилианска Калипсо?

"Театър 1"

Е.Е. Шмит е един от най-четените и играни френскоезични автори и драматурзи в повече от 50 страни по света.

"Концерт в памет на един ангел"

Като Анри и Катрин, хората се губят по коридорите на времето, почти никога не изживяват едни и същи чувства едновременно, а трябва да понасят болезнени разминавания. По този начин се разминават отровителката и свещеникът... По този начин Грег, морякът, забравя да бъде баща, докато дъщерите му са още деца. По този начин Аксел и Крис са прекалено различни един от друг, за да се харесват, а когато се променят, това се случва симетрично, което отново възпроизвежда дистанцията... Ако един ден обясненията ни помагат да разберем с какво сме се разминали, то те не го поправят. Изкуплението често идва твърде късно. Злото е сторено...

Четири свързани помежду си истории. Четири истории, които минават през обичайното и необичайното във всеки живот. Четири истории, които сякаш изсичат в камък въпроса: свободни ли сме или просто следваме съдбата си? Можем ли да се променяме? Концерт в памет на един ангел е придружена от дневника, който Шмит си е водил по време на създаването на книгата. Дневник, който едновременно тревожи и умиротворява…

Re: Ерик-Еманюел Шмит

Пуснато: 01 юни 2012, 13:56
от nikidinov
къде мога да намеря негови книги?