Форуми на Моята библиотека

Кратко описание на SFB-формата

Това е съкратено описание, което включва само основните елементи. Пълното описание може да се прочете тук. Ако сканировчиците се съобразят с тези изисквания, ще спестят работа на Борислав по преформатирането и ще съкратят времето от изпращането на текста до публикуването му на сайта.
Имайте предвид, че този формат описва структурата на художественото произведение, а не начинът, по който се форматира и извежда.

1. Обща информация
Текстът се форматира по правилото "един ред - един параграф". Всеки ред започва с табулатор. Форматиращите елементи (маркерите) се разполагат преди табулатора. Блоковите маркери (които ограждат част от текст с "x>" и "x$", където "x" е кода на маркера) трябва да са сами на ред; без табулатор и текст след него. Кодовете на всички маркери са на латиница.

2. Заглавие
Заглавие се маркира чрез символа "|", код 0x7C (#124). Ако заглавието е от няколко реда, всичките трябва да са маркирани с "|": Само книгата и стихотворенията могат да съдържат заглавия.

3. Секция
Секцията е самостоятелен фрагмент от текста, който може да има собствено заглавие, епиграф и т.н. При романите секция се явява отделна глава или част от произведението, а при разказите цялото произведение е една секция (в повечето случаи).
Секцията се маркира с един или повече последователни символи ">", код 0x3E (#62). Броят на символите показва нивото на вложеност на секцията. Ако заглавието на секцията е от няколко реда, всичките трябва да са маркирани с ">". Заглавието на секцията не е задължително (пример: "Дюн" на Франк Хърбърт).
За по-удобно визуално възприятие се препоръчва да оставяте два празни реда преди заглавието на секцията и един празен ред след него.

4. Подзаглавие
Подзаглавие се маркира чрез символа "#", код 0x23 (#35). За разлика от заглавието, подзаглавието може да се появява на произволно място в текста и не участва в съдържанието на книгата. 5. Епиграф (мото)
Епиграфът се огражда с двойката маркери "E>" и "E$". Епиграф може да се появи само в началото на книгата, в началото на секция или в началото на стихотворение (след заглавията, ако ги има). Допустимо е описването на повече от един последователни епиграфа, както и смесването на епиграфи и посвещения. 6. Посвещение
Посвещението се огражда с двойката маркери "D>" и "D$". За разлика от епиграфа, той може да се появи само в началото на книга. Във всичко останало не се различава от епиграфа.

7. Автор на текст
Автор на текст се маркира със символа "@", код 0x40 (#64). Той може да се появи в края на епиграф, на цитат и на стихотворение. Вижте примера за епиграф и стихотворение.

8. Цитат
Цитатът се огражда с двойката маркери "C>" и "C$". Цитат може да се появява само в тялото на секция. Вижте примера за подзаглавие.

9. Стихотворение
Стихотворенията се ограждат с двойката маркери "P>" и "P$". Те могат да имат собствено заглавие и епиграф (посвещение). Отделните куплети от поемата се разделят с празен ред. 10. Знак/табелка*

[* Този маркер беше премахнат от формата SFB и вече не се поддържа от софтуера на библиотеката. Бел. администратор.]

Знаци, табели и др. подобни текстове (които обикновено се форматират като центрирани с рамка) се ограждат с двойката маркери "S>" и "S$". При едноредов текст може да се използва и: но не е препоръчително

11. Бележки под линия
Мястото на препратката към забележката се маркира със звездичка - "*". Ако в един параграф има повече от една препратка, те могат да се маркират с няколко последователни звездички или със звездичка, следвана от число.
Текстът на бележката под линия трябва да се намира в самостоятелен параграф, веднага след параграфа, на който се появява препратката, да е ограден в квадратни скоби ("[...]") и да започва с текста на препратката. Задължително трябва да има един интервал между препратката и текста на бележката. Текстът на бележката може да е от няколко реда. 12. Акцентиран текст
Акцентираният текст в по-новите издания се форматира с наклонен шрифт, а в по-старите книги - с малко по-голяма разредка между буквите. Такъв текст се огражда със символа "_" - код 0x5F (#95): Внимание! Това не е е маркер за наклонен текст! Наклоненият шрифт не винаги маркира акцентиран текст - това може да е епиграф, цитат или стихове. Не е правилно да се форматира като акцентиран целият текст, който вече е маркиран напр. като епиграф или подзаглавие, само защото в книжното издание е било така!

13. Картинки
Картинките се дефинират чрез конструкцията {img:име_на_файл_с_картинка}. Препоръчително е картинката да е в JPG или PNG-формат. Ако конструкцията {img:…} е самичка на реда, тогава картинката се извежда центрирана на самостоятелен ред, напр: Ако около конструкцията {img:…} има текст, тогава картинката се "вмъква" на съответното място, напр: 14. Анотация
Анотацията е кратко представяне на произведението, най-често го отпечатват на задната корица. Анотацията се огражда с двойката маркери "A>" и "A$" и трябва да се постави веднага след заглавието на произведението.

15. Сюжетни разделители
В повечето книги се използват два типа сюжетни разделители - три последователни звездички или празни редове.
В първия вариант звездичките се изписват в текстовата част на реда (след табулатора); пред тях няма маркер; между звездичките се оставя по един интервал. За по-добро визуално възприятие е желателно да се остави по един празен ред преди и след разделителя.
Във втория вариант се оставят два празни реда. Напоследък издателствата започват да икономисват място, като оставят само един празен ред, но това е неправилно.

16. Специфични символи
За късо тире (например при съставни думи като "синьо-зелен") да се използва стандартния символ с код 0x2D (#45). За дълго тире (напр. в пряка реч) да се използва символа с код 0x97 (#151). Около късото тире не трябва да има интервали; около дългото тире винаги има по един интервал (освен когато са в началото или края на реда). При особени случаи като "кино- и фотоапарати" или "…достигна -15°C" да се използва средно тире с код 0x96 (#150).
За апостроф да се използва символа ' с код 0x27 (#39).
Ударението се маркира чрез символа ` с код 0x60 (#96), поставен след ударената гласна.
За кавички е препоръчително да се използват ъгловите (френски) кавички («...») с кодове съответно 0xAB (#171) за отваряща и 0xBB (#187) за затваряща, но спокойно можете да използвате и стандарните български кавички („...“) с кодове съответно 0x84 (#132) за отваряща и 0x93 (#147) за затваряща.
Броят на отварящите и затварящите кавички трябва да е еднакъв, дори при натрупване на две и повече последователни кавички, напр.: За притежателното местоимение в женски род ("и" с ударение) се препоръчва да се използва символа "й" ("и кратко"). Не е желателно използването на комбинацията "и`", независимо от това, че е по-правилно от типографска гледна точка.
Отново искам да подчертая, че трябва да възприемате тези символи като маркировка; след преобразуването (напр. в HTML) те ще се трансформират в съответните типографски символи.
(край на описанието)

а как се прави разлика между автора и заглавието?

щото предполагам, при повече автори, те може да са на повече от 1 ред, а при по-дълго заглавие, то да е на повече от 1 ред.

Предполагам, че става въпрос за маркера "|"....
Всъщност не се прави разлика, но по съглашение автора (авторите) се поставят на първия ред; ако са повече - разделят се със запетайки. Заглавието (цялото) се поставя на втория ред. Може да има и трети ред, ако произведението има подзаглавие; обикновено то се огражда в скоби:

Предполагам, че на Борислав трябва да влагодаря за допълнителната редакция на "Въздушна клопка". Сега видях, че има маркери F> и F$ за форматиран текст. И едно разяснение, ако може. Къде е най-добре да се да се постави допълнителната информация за първо издание, издателство и т.н.?

MikoBG написа:Къде е най-добре да се да се постави допълнителната информация за първо издание, издателство и т.н.?

В края на книгата, оградено в маркери I> и I$. Там се поставя произволна допълнителна информация (сканирал, редактирал, издателство и т.н.).

Въз основа на мнението на Мандор създадох една помощна страница относно формата SFB.

Имам забележка относно притежателното местоимение в женски род или така нареченото Unicode Character 'CYRILLIC SMALL LETTER I WITH GRAVE' (U+045D)и 'CYRILLIC CAPITAL LETTER I WITH GRAVE' (U+040D). Те са вече официални в Unocode, така че можем да ги използваме.
Ѝ
ѝ
новите шрифтове от Майкрософт

Boman написа:Имам забележка относно притежателното местоимение в женски род или така нареченото Unicode Character 'CYRILLIC SMALL LETTER I WITH GRAVE' (U+045D)и 'CYRILLIC CAPITAL LETTER I WITH GRAVE' (U+040D).

Специално подчертах на края на изложението:

трябва да възприемате тези символи като маркировка; след преобразуването (напр. в HTML) те ще се трансформират в съответните типографски символи.

Т.е. възпримай единичното "й" като символа за притежателното местоимение; точно както е символа "`" за ударение, например. Дори кавичките влизат в тази категория...

Mandor написа:Кратко описание на SFB-формата

...
12. Наклонен текст
Всъщност по-правилно е да се каже "смислово ударение върху текст", но звучи ужасно; освен това най-често се форматира с наклонен текст (в по-старите книги - с малко по-голяма разредка между буквите). Такъв текст се огражда със символа "_" - код 0x5F (#95):

Код: Избиране на всичко

        - Но ние _трябва_ да отидем!

...

Привърших редакцията на Шогун и започнах форматиране в SFB формат. Книгата е доста сложна в това отношение с наличието на наклонен текст, с който са белязани всички японски думи за да се отделят от нормалната реч. В примера по горе е подчертана в курсив една единствена дума. Как стой положението със цяло изречение или дори абзац?
Пример за формат в SFB: Кое от всичките е правилното? Книгата изобилства с такъв текст. Трета седмица сравнявам тази "япореч" с книга в ръка, за да бъде максимално както в оригинала и пак не съм сигурен, че съм се справил на 100%.

На теория и трите варианта са правилни. Разбира се, да "изключваш" наклонения текст заради един интервал не си заслужава, така че третия вариант отпада. За водещото тире (в пряката реч) също няма значение дали ще го включиш или не - то ще се изобрази по един и същи начин. За препинателния знак (въпросителната) най-добре да погледнеш как е в оригиналния текст, но подозирам че не бива се включва в наклонената част.
Лично за мен вторият вариант е "най-нормален", но (пак казвам) е желателно да се провери в оригинала дали препинателния знак е наклонен.

1. Не съм виждал как се извежда маркера за бележка „N“ в текст. Някой може ли да ми посочи примерен текст, където го има, за да го видя?
2. Бориславе, този SFB формат подлежи ли на усъвършенстване, защото би било хубаво да се добави начин да се маркира само наклонен текст в по-голям пасаж без да се счита за цитат или писмо, обхващащ повече от един абзац? Тия знаци за подчертаване(_), които използвам, стават понякога малко множко, когато трябва просто да се „наклони“ повечко текст в няколко последователни абзаца.
3. Ако отговорът е да на предишния въпрос, то може ли да се направи началото на секция да се маркира чрез цифра и дясна ъглова скоба(> или „по-голямо“) като алтернатива на няколко ъглови скоби?
Например: 1> 2> 3> 3> вместо > >> >>> >>>

Boman написа:1. Не съм виждал как се извежда маркера за бележка „N“ в текст. Някой може ли да ми посочи примерен текст, където го има, за да го видя?

Този маркер е въведен от Борислав за използване най-вече в пиеси. В оригиналния формат не се поддържат, а при конвертиране се заменят с наклонен текст. Пример - Криворазбраната цивилизация.

Boman написа:2. Бориславе, този SFB формат подлежи ли на усъвършенстване, защото би било хубаво да се добави начин да се маркира само наклонен текст в по-голям пасаж без да се счита за цитат или писмо, обхващащ повече от един абзац? Тия знаци за подчертаване(_), които използвам, стават понякога малко множко, когато трябва просто да се „наклони“ повечко текст в няколко последователни абзаца.

Предложението е смислено, но трябва да го съгласуваме с Борислав. Всички подходящи символи за този вид форматиране вече са заети. "I"(talic) се използва за информационния блок, а "E"(mphasis) - за епиграф.
Иначе (по принцип) форматът е замислен като метод за текстово представяне на FB2-файлове. Въвеждането на същности, които нямат директна реализация в базовия формат (предложението за "блоков наклонен текст" не е такова!), е както опасно, така и ненужно.

Boman написа:3. Ако отговорът е да на предишния въпрос, то може ли да се направи началото на секция да се маркира чрез цифра и дясна ъглова скоба(> или „по-голямо“) като алтернатива на няколко ъглови скоби?
Например: 1> 2> 3> 3> вместо > >> >>> >>>

Честно казано, идеята е добра, но ми се струва малко опасно да се променя толкова базов маркер. Малко са текстовете с голям брой глави, които да оправдават такава "икономия" на маркирането.

Има ли начин да се форматира повдигане на степен (superscript) или сваляне под линия (subscript) в SFB? Видях, че в fb2 формата има тагове за това — <sup> и <sub>

Аналогът в SFB е {sub}...{/sub} и {sup}...{/sup}.
Между другото, единичната и двойната подчертаваща чертичка са само съкратено изписване съответно на {e}...{/e} и {s}...{/s}.

Вчера ми се наложи да се възползвам и ми се струва, че в описанието относно бележките под линия има малка неточност...

Текстът на бележката под линия трябва да се появи на следващия ред, да е ограден в квадратни скоби...

Според мен би трябвало да пише "след края на параграфа". Възниква обаче въпросът, какво трябва да се направи ако има две и повече бележки в различни параграфи но на една страница?

Номерацията се променя така, че да отразява количеството бележки до края на текущия параграф. Тези от следващия влизат в скоби след него.

piligrim написа:Според мен би трябвало да пише "след края на параграфа". Възниква обаче въпросът, какво трябва да се направи ако има две и повече бележки в различни параграфи но на една страница?

1. Точно така, грешката е моя - трябва да е нещо такова:

Текстът на бележката под линия трябва да се намира в самостоятелен параграф, веднага след параграфа, на който се появява препратката, да е ограден в квадратни скоби...

От друга страна, в началото е отбелязано, че текстът се форматира на принципа "един ред - един параграф", откъдето и идва разминаването в термините.

2. Тъй като форматът не предвижда понятието "страница", важно е само да няма две бележки с еднакви препратки в рамките на един параграф. Не е грешка да има "продължаваща номерация", например:

Текст текст*1 текст*2 текст...
[*1 Бележка 1.]
[*2 Бележка 2.]
Текст текст*3 текст...
[*3 Бележка 3.]

но просто е излишно - в този пример вместо "*3" може да се използва само "*".

Благодаря за пояснението! Защото аз например сложих [...] в края на параграфа, но не съм им поставил табулацията отпред.
Следователно

Текстът на бележката под линия трябва да се намира в самостоятелен параграф, веднага след параграфа, на който се появява препратката, да е ограден в квадратни скоби...

е вече напълно коректно и разбираемо написано!!!

Като стана дума за табулация, искам да попитам как се слага табулация пред всеки абзац? Предполагам не на ръка.
За пръв се пробвам да форматирам една книга в sfb, та затова питам.

Извинявайте горния пост е мой, бях забравил да се логна.

Някои слагат табулациите на ръка, докато четат книгата. Аз съм избрал друг вариант - след като запиша книгата в текстов файл, в началото на всеки параграф (ред) остават по повече от един интервал (другите "повече от един" съм махнал преди това), в зависимост от това, колко отстояние от ляво съм задал за текста в Word. Отварям файла с Notepad, поставям един-два табулатора, копирам някой от табулаторите, цълвам на Edit - Replace, paste-вам табулатора в полето "Replace with", в полето "Find what" слагам толкова интервали, колкото ми се появяват преди параграфа и после цъкам на "Repalce all".

Notepad++
Select All
TextFX->TextFX Edit->Leading space to tabs or tabs to spaces

в Word:
Замести ^p с ^p^t

Ако ползуваш Open Office, той работи с Regular Expressions, което е дълга тема сама по себе си, но е изцяло описана в Help-а на офиса. Позволява да търсиш и заместваш каквото си искаш. Много други редактори също го ползват и си заслужава да се прегледа. Аз ползвам Notepad2 за txt файлове, който също го поддържа и от последната версия поддържа търсене и заместване в UTF-8.

Благодаря на всички ви, но съветът на Boman ми допада най-много. И още един въпрос:
Има ли маркер за подчертан курсив. В момента довършвам редакцията на една книга в която има 2-3 такива думи и незнам какво да ги правя.
Благодаря предварително.

hamster, забравих нещо:
След като направиш ^p => ^p^t, ако имаш празни редове в текста, за да махнеш табулациите от тях, направи ^p^t^p => ^p^p няколко пъти докато не останат такива.

hammster написа:Има ли маркер за подчертан курсив.

За съжаление форматът не поддържа подчертан текст. Допустимите модификатори са: акцентиран (обикновено се извежда като наклонен), силно акцентиран (обикновено се извежда като удебелен), зачертан, горен индекс, долен индекс, monospace (не знам как да го кажа на български). Допустима е произволна комбинация от тези модификатори.

Как трябва да бъдат означена секцията "Благодарности" в началото на книгата? Въпросът ми е свързан с редакцията на "Хаос" от Том Кланси, с която се заглавичквам от доста време. Опитах да го направя с маркери за посвещение, но конвертора дава грешки: текст на реда с първия маркер; незатваряне на маркера на същия ред.
Благодаря предварително за помощта.

belleamie
Грешката "Текст на ред с маркер" означава, че имаш блоков маркер (x>...x$), който не е сам на ред - има още нещо след него, което е недопустимо. За втората грешка не мога да кажа нищо, докато не видя кода.
Погледнах RTF-версията на "Хаос" (между другото, не е качен SFB, а FB2! Не забравяй да го замениш в крайната версия!) и според мен благодарностите не бива да се оформят като посвещение, а като самостоятелна секция:

А някой дали не може да ми помогне с обяснение как се прави съдържание?

Какво съдържание искаш да правиш?