Страница 1 от 1

Д. Х. Лорънс - Колибри

МнениеПуснато: 08 ноември 2015, 13:36
от Кристиан Цветанов
Представям си, из свят по-друг,
далеч назад и архаично тъп,
насред мъртвилото тъй страшно, що само пуфка и бучи,
по булеварда как колибрита фучат.

Душа и ум преди да се родят,
когато всичкият живот прост напън сред пръстта е бил, със половин душа,
с великолепие туй късче дребно се е отскубнало,
да зажужи между заспалите, безкрайни, сочни стъбла.

Не мисля да е имало цветя тогаз,
в света, където колибрито преварило самото сътворение.
Струва ми се, че е пронизал заспалите венести стъбла с дългия си клюн.

Голям ще да е бил,
тъй както мъхове и гущерчета дребни, казват, големи са били.
Ужасен звяр ще да е бил, промушващ и свиреп.
Изследваме го с грешния край на времевия телескоп,
за наш късмет.