Ядреналина
Пуснато: 27 ноември 2019, 19:58
Здравейте,предварително благодаря за отделеното Ви внимание,към някакви плахи опити за втора книга.Бих се радвал на критика и съвети.Благодаря!
Ядреналина
Виждам като през огледало очите ти,виждам истината скрита там зад лъжите…Старата любов умира трудно,но старите лъжи,никога.Дали това бяха текстове от песни,които слушаше до сутринта,облян в съмнения,или просто част от неговите драсканици в стария тефтер,подарък му от фирмата за Коледа,за всеотдайноста му към финансофия просперитет.
Цигарата пареше на устните му,но даже и димът и който лютеше в очите,не пречеше да вижда и усеща десетте хиляди волта,безшумни и невидими като радиацията в Чернобил.Гледа го в един сериал на НВО и му беше извратено хубаво да вижда как невидимата смърт покосява,всяка малка душица изпречила се на пътя и.
Проводниците бяха на не по-малко от четири метра от главата му и той знаеше,че само да се изправи и всичко щеше да приключи.Тя щеше да е негова там в другия живот,този не е за тях.Знаеше също,че влажността се покачва.Беше късна пролет,морето още студено,а температурите гонеха 25 градуса.Това щеше да скъси дистанцията с невидимата смърт.
Някъде в далечината се чу кучешки лай,прозвуча му като вой.Всякаш всичко го приветстваше.Така си мислеше…
Само да можеше да върне дните,да и каже,може би всичко щеше да се развие по друг начин.Но бе слаб,а толкова преживя.
Слънцето се скриваше бавно зад старата гара,като че бяха едно,мирис на море и бензин го върнаха към детството му,когато нея я нямаше,татко беше там и нищо нямаше значение.
-2
Скоростта беше вече 280 км/ч,пътят се сви и някак си навлизаше в друго измерение. Come Undone на Adrenaline Mob,допълнително вкара адреналин и претъпи преценката му.Малката елхичка-ароматизатор безпомощно се мяташе,като,че е в станция на Союз 3.
Натискаше педала ,не защото имаше трудно детство,както каза некадърния психолог на жена му.
-ако беше минал по неговия път,нямаше да се държи като педал,мислеше докато оня го анализираше.Гадостите в живота каляват,а не стават твои слабости.Въртеше нервно една стара химикалка Паркер и си представяше как я забива в окото на палячото-доктор.Търпеше го само заради прищевките на жена си и нея едвам търпеше.А той се славеше като търпелив.За това и му излезе прякора като юноша-Митко-Барута.Жена му не го харесваше тоя прякор,бил отживелица,ненужност от 90-те,като мутрите.
-Майка и е ненужност от 20-те.
Хондата залепна към асфалта като жаба,което му даде повече увереност.Натисна педала с тежкия си,мръсен от лова ботуш.Магистралата беше слабо осветена,но голямата скорост смесваше всички светлини,също като някоя от онези нощни фотографии във фото форумите.
-Ще им покажа кой е Митко-Барута.Един тир профуча в насрещното,всякаш дойде и си отиде от отвъдното.Адреналинът беше в цялото му тяло.Като едно време и нищо нямаше значение
Най-силната и необуздана енергия във Вселената е протичащата през двама влюбени,гледайки се в очите.
Алберт Айнщайн
Системата закачена над болничното легло,бавно изцеждаше капка след капка в безжизненото имитирайки някаква увереност.Ако я има,значи има надежда,значи тя е жива...
Тиктакането на стария кръгъл часовник „Слава“,с почернял циферблат,показващ годините му,се смесваше с монотонен звук,идващ от малка черна машинка,закачена за ръката и.Приличшена машинката на локомотива,всмукваше,изсмукваше,и всичко беше синхронизирано с почернелия като болницата,от времето,часовник.Морфинът влизаше в тялото и на 10 секунди.И Слава-та го знаеше.Иначе нямаше начин болките да спрат.Ракът победи ,комата в която изпадна,продължаваше повече от 8 часа и никой не смееше да продума,всякаш да не я събуди,а надеждата,тя сега беше по-силна.Явно защото умът се лъжеше,че тя спи.
Изведнъж,шумът от машината,която мереше ритъмът на сърцето,прониза като самурайски меч,нагнетеното напрежение и тишина.Всичко стана много бързо.Тя беше станала,макар от 2 месеца да бе прикована на легло.Очите и блестяха,като в деня на сватбата,лицето и бе румено,като,че се притесняваше,че е по нощница.
-Тръгваме-почти гърлено се откъсна от слабото и тяло.Гледаше ни като,че не сме разбрали нещо.Всичко минаваше толкова бързо покрай нас,че без да усетим се бяхме вцепенили и паниката ни държеше за гърлата.Надеждата се беше вкопчила в мозъка ни и не му даваше да контролира ситуацията.
-Тръгваме….
Не говори с непознати,не помирисвай цветята,не мечтай за други момичета-всичко това е грях,мислите ти са грях,чувствата ти,но ти ме познаваш.Въпреки това на което са ни учили аз ще изгоря в греха си.
Из графитите на блок 403
Още като бях малък си бях бунтар.Бунтувах се през комунизма,не бях доволен през прехода,ненавиждам демокрацията,бунтувам се срещу всичко,което застрашава да забие гвоздеи в ръцете на свободата ми.Никой не ме е учил да бъда такъв,нито моите родители са ми предали генетичната си търпимост,просто се родих така-на опаки.
Отбягвам хора,които зарязват живота си заради химерата-пари-щастие,не спя с жени,които крещят от смазващата скорост на колата,простите хора ме изморяват.Абе приличам на дядо,на него съм и кръстен и той е бил все недоволен.
Във всеки човек има добро,което е по-страшно от злото,което се крие.Видях и мнохо добро зло и много лошо добро,това формира мен и характера ми,запази ме жив,на свобода и с много житейски придобивки,достатъчни за такива като мен да бъдат абсолютно щастливи.
Та ,бунтарството смесено с моята ненаситна любознателност и бях дете на разведени родители,повторно женени с нови деца,ме хвърляше в ситуации в които никой не попадаше два пъти.
Aдреналинът представлява хормон и невротрансмитер. Той се произвежда в клетките на надбъбречната медула (сърцевина), както и в някои неврони на централната нервна система.
Сутринта беше необикновенна,слънцето се показваше едвам през дърветата,но беше разбудило целия свят,миришеше на живот,жуженето на пчелите и виковете на чайките се сливаха в хармония,достойна за медитация.Беше една от онези юнски сутрини,заради,които си чакал да мине зимата.
Не чаках и покана да скоча и да се заема с йога упражненията,което за миг ме учуди.Обичах да си поспивам,дисциплината не бе от най-силните ми черти и вътрешно знаех,че всичките ми неуспехи са свързани с това.И все пак обичах да развалям реда.Като лошото джудже.
Преди йогата,започнах с обичайните дихателни практики на Вим Хоф,по който се бях запалил от скоро.Да Ледения Човек.
Ядреналина
Виждам като през огледало очите ти,виждам истината скрита там зад лъжите…Старата любов умира трудно,но старите лъжи,никога.Дали това бяха текстове от песни,които слушаше до сутринта,облян в съмнения,или просто част от неговите драсканици в стария тефтер,подарък му от фирмата за Коледа,за всеотдайноста му към финансофия просперитет.
Цигарата пареше на устните му,но даже и димът и който лютеше в очите,не пречеше да вижда и усеща десетте хиляди волта,безшумни и невидими като радиацията в Чернобил.Гледа го в един сериал на НВО и му беше извратено хубаво да вижда как невидимата смърт покосява,всяка малка душица изпречила се на пътя и.
Проводниците бяха на не по-малко от четири метра от главата му и той знаеше,че само да се изправи и всичко щеше да приключи.Тя щеше да е негова там в другия живот,този не е за тях.Знаеше също,че влажността се покачва.Беше късна пролет,морето още студено,а температурите гонеха 25 градуса.Това щеше да скъси дистанцията с невидимата смърт.
Някъде в далечината се чу кучешки лай,прозвуча му като вой.Всякаш всичко го приветстваше.Така си мислеше…
Само да можеше да върне дните,да и каже,може би всичко щеше да се развие по друг начин.Но бе слаб,а толкова преживя.
Слънцето се скриваше бавно зад старата гара,като че бяха едно,мирис на море и бензин го върнаха към детството му,когато нея я нямаше,татко беше там и нищо нямаше значение.
-2
Скоростта беше вече 280 км/ч,пътят се сви и някак си навлизаше в друго измерение. Come Undone на Adrenaline Mob,допълнително вкара адреналин и претъпи преценката му.Малката елхичка-ароматизатор безпомощно се мяташе,като,че е в станция на Союз 3.
Натискаше педала ,не защото имаше трудно детство,както каза некадърния психолог на жена му.
-ако беше минал по неговия път,нямаше да се държи като педал,мислеше докато оня го анализираше.Гадостите в живота каляват,а не стават твои слабости.Въртеше нервно една стара химикалка Паркер и си представяше как я забива в окото на палячото-доктор.Търпеше го само заради прищевките на жена си и нея едвам търпеше.А той се славеше като търпелив.За това и му излезе прякора като юноша-Митко-Барута.Жена му не го харесваше тоя прякор,бил отживелица,ненужност от 90-те,като мутрите.
-Майка и е ненужност от 20-те.
Хондата залепна към асфалта като жаба,което му даде повече увереност.Натисна педала с тежкия си,мръсен от лова ботуш.Магистралата беше слабо осветена,но голямата скорост смесваше всички светлини,също като някоя от онези нощни фотографии във фото форумите.
-Ще им покажа кой е Митко-Барута.Един тир профуча в насрещното,всякаш дойде и си отиде от отвъдното.Адреналинът беше в цялото му тяло.Като едно време и нищо нямаше значение
Най-силната и необуздана енергия във Вселената е протичащата през двама влюбени,гледайки се в очите.
Алберт Айнщайн
Системата закачена над болничното легло,бавно изцеждаше капка след капка в безжизненото имитирайки някаква увереност.Ако я има,значи има надежда,значи тя е жива...
Тиктакането на стария кръгъл часовник „Слава“,с почернял циферблат,показващ годините му,се смесваше с монотонен звук,идващ от малка черна машинка,закачена за ръката и.Приличшена машинката на локомотива,всмукваше,изсмукваше,и всичко беше синхронизирано с почернелия като болницата,от времето,часовник.Морфинът влизаше в тялото и на 10 секунди.И Слава-та го знаеше.Иначе нямаше начин болките да спрат.Ракът победи ,комата в която изпадна,продължаваше повече от 8 часа и никой не смееше да продума,всякаш да не я събуди,а надеждата,тя сега беше по-силна.Явно защото умът се лъжеше,че тя спи.
Изведнъж,шумът от машината,която мереше ритъмът на сърцето,прониза като самурайски меч,нагнетеното напрежение и тишина.Всичко стана много бързо.Тя беше станала,макар от 2 месеца да бе прикована на легло.Очите и блестяха,като в деня на сватбата,лицето и бе румено,като,че се притесняваше,че е по нощница.
-Тръгваме-почти гърлено се откъсна от слабото и тяло.Гледаше ни като,че не сме разбрали нещо.Всичко минаваше толкова бързо покрай нас,че без да усетим се бяхме вцепенили и паниката ни държеше за гърлата.Надеждата се беше вкопчила в мозъка ни и не му даваше да контролира ситуацията.
-Тръгваме….
Не говори с непознати,не помирисвай цветята,не мечтай за други момичета-всичко това е грях,мислите ти са грях,чувствата ти,но ти ме познаваш.Въпреки това на което са ни учили аз ще изгоря в греха си.
Из графитите на блок 403
Още като бях малък си бях бунтар.Бунтувах се през комунизма,не бях доволен през прехода,ненавиждам демокрацията,бунтувам се срещу всичко,което застрашава да забие гвоздеи в ръцете на свободата ми.Никой не ме е учил да бъда такъв,нито моите родители са ми предали генетичната си търпимост,просто се родих така-на опаки.
Отбягвам хора,които зарязват живота си заради химерата-пари-щастие,не спя с жени,които крещят от смазващата скорост на колата,простите хора ме изморяват.Абе приличам на дядо,на него съм и кръстен и той е бил все недоволен.
Във всеки човек има добро,което е по-страшно от злото,което се крие.Видях и мнохо добро зло и много лошо добро,това формира мен и характера ми,запази ме жив,на свобода и с много житейски придобивки,достатъчни за такива като мен да бъдат абсолютно щастливи.
Та ,бунтарството смесено с моята ненаситна любознателност и бях дете на разведени родители,повторно женени с нови деца,ме хвърляше в ситуации в които никой не попадаше два пъти.
Aдреналинът представлява хормон и невротрансмитер. Той се произвежда в клетките на надбъбречната медула (сърцевина), както и в някои неврони на централната нервна система.
Сутринта беше необикновенна,слънцето се показваше едвам през дърветата,но беше разбудило целия свят,миришеше на живот,жуженето на пчелите и виковете на чайките се сливаха в хармония,достойна за медитация.Беше една от онези юнски сутрини,заради,които си чакал да мине зимата.
Не чаках и покана да скоча и да се заема с йога упражненията,което за миг ме учуди.Обичах да си поспивам,дисциплината не бе от най-силните ми черти и вътрешно знаех,че всичките ми неуспехи са свързани с това.И все пак обичах да развалям реда.Като лошото джудже.
Преди йогата,започнах с обичайните дихателни практики на Вим Хоф,по който се бях запалил от скоро.Да Ледения Човек.