Страница 1 от 1

Аз и Веска

Пуснато: 16 април 2019, 15:41
от di_t
Аз и Дечката сме братовчеди и приятели . Живеем наблизо един до друг в махалата. Заедно с него съм от както сме се пръкнали на този свят. Нямаме тайни един от друг. Заедно ходим да тарашим дърва от гората, заедно се наливаме с бира по Гергьовден , и на сватби и кръщенета сядаме един до друг. Научиха ни и на занаят – бъркаме киреч, мажем дувари, лепим плочки…пари да падат. Ама каквото изчукаме-изпукваме-дето има една приказка… В махалата като кажат Ачо-всеки се сеща и за Дечо. Ама на чуждо -не посягаме. Работим като луди. Некой път нищо почти не изкарваме-само за ядене нещо. Много ни няма в акъла-ама в ръцете сме яки.
Днес ни е много харно. Сновем из центъра на малкото градче и се оглеждаме във всяка витрина. Не можем да се нагледаме на новите си прически. Вече сме с подстрижки като Роналдиньо. Хипарско е. А и сме леко мургавки като него. Гот е…. слънцето препича, лятото е в разгара си. Мацките ще пощуреят по нас. Като баровци сме.
Спряхме се пред закусвалнята и бързо се вмъкнахме вътре. Беше рано за обяд. Ние сме единствените клиенти . Седнахме в сепарето и зачакахме келнерката. Седим и чакаме, ама тя не се появява. Гладни сме. Една чорбичка добре ще ни дойде. Зяпаме през прозореца, хубав е животът навън... Едни гаджета са се навъртяли , с дълги загорели крака, червени устни…
-Абе, аз отивам в тоалета, Дече. Ей сега се връщам- намигам на авера и тръгвам .
Вървя като наперен петел и таман да се шмугна във ве се то – гледам на бара никой няма. А там едно чекмедженце зее отворено и пачки, пачки… сякаш ме дърпат като магнит към тях. Оглядам се , пак никой… припарих бързо, дигнах няколко, смотах ги и се бумнах във ве се то. Натъпках ги в чорапите, пуснах крачолите надолу, под тениската някоя друга, оправих се на бързо и излизам.
-Дече дай да се дигаме, щом още не си поръчал- викам го аз и го дърпам да става.
Излизаме и аз - бял като платно , почнах да се потя като кон ,нервозно ми става и хъката – мъката му казвам на четири очи каква я забърках.
Духнахме към махалата. Зехме бира, кебапчета ,пасти-кеф… Пийваме си биричката пред къщи в дворчето и си лафим сладко-сладко... Правя план за парите-ще си купя мотор и каска- ще форсирам… Както си дремем така и една кола с ченгета се изсипва изневиделица. С качулки изскочиха. Докато се очудя и ми лепнаха белезниците. Няма ама-няма мама… Имало камера и там са видели физиономията ми. Щура работа…
И сега вече делото мина . В зандана съм. Много лоша работа. Чувствително ми е. Страшно е. Потъвам все едно в тъмницата. Натискам очи в постелята, плача като дете, не знам как ще изкарам тук… Как ме е яд ,че направих тази работа… Как сгреших…Некоя година държавата ще ме храни. Млад съм, зелен съм, много ми е гадно тук. Не ме пускат още на работа и дремя по цял ден.
-Абе черньо, на тебе говоря!- надзирателят си подава главата през прозореца.
-Да.
-Шефът те вика. Излизай.
Влача се по коридора и се чудя кво става . Стигам до кабинета и чакам старшият да ме вкара вътре.
Шефът е на бюрото си. Европейска работа бе хора- слушалки, техника , лаптоп, телевизори, камери , като в свят си.
- Я ела да те питам, чух че си майстор . Какво можеш да правиш?
- Сичко мога-зидария ,стени, дувари, мажа, боядисвам сичко…
- Тогава ще те пратя утре да бачкаш на вилата ми. Ама с теб ще има един приятел- да те наглежда. Я си мръднал-я ти е счупил краката…ще стане нещастен случай.И си дръж устата добре затворена. Вечер ще те връщат тук.
И започнах да бачкам на открито извън зандана. На едно място във вилната зона на града. Хубава гора, езерце , храсти, птички… райско е. Един батка ме пази .Ама аз не искам да бягам де. Работя си . Стават стените прави и без да си давам много зор. На обед идва една жена с пикап и ни носи ядене. Тя била прислужница на шефа .Абе гледам я, една засукана мацка. Малко дъртичка за мен, ама бива я. И ми фърля едни погледи бате, сляп да си -ще загрееш кво става…Ама аз съм си убав де, младо пишлеме, с прическа Роналдиньо, як съм, имам татуировка на левия бицепс, косата ми черна като на вран жребец… Та взех и аз да фърлям погледи. Бяла като захар, сини очи, едра малко, налята жена,не е за фърляне…И докато ядем с батката зехме да си казваме по някоя дума с нея …
Тъй днес, тъй утре и пламна една любов. Българо-циганска любов. Не мога да спя, братко. Вечер се въртя като пумпал в леглото. Оная ми ти жена все пред очите ми. Искам я. И тя ме иска. Знам го. Как да се земем обаче не мога да го измисля. В акъла ме удари тази любов…
Вече е пак обед. Изтръпнал съм и се оглеждам час по час. Чакам убавицата да идва. Батката ме подкача и ми смига. За днес сме се разбрали да ме остави за малко с нея. Умих се от варела с водата и сега капки се стичат по тялото ми. Коремът ми ври и кипи . Нервозно ми е. Хиля си и виждам , че колата бръмчи. Идва убавицата. Слиза нахакана и тръгва към нас. Турга храната на масичката и ме гледа. Има бели зъбки като гъбки. Само като я гледам килата и са повечко… Ама сичко си е на място. Сичко си има.
-Ела Веске, да ти покажа нещо-мънкам аз като ученичка.
Веска това и чака. Тръгваме зад дувара и в горичката . Вървим бавно . Смутени сме. И изведнъж като се спъна и пльосна онази ми ти жена в храсталака , падна и зави от болка. Подгъна се.Изкълчи си крака. Аз се чудя кво да правя. Не мога да я повдигна. Ячка е. А аз като врабец съм пред нея. Взех една тояга, дърпам я за ръката, подпрях я , но не мога да я дигна. А тя реве като магаре…не спира. Реве и ни спира…боже… Краката и като диреци, братко. Дебели диреци. Задницата като фурна. Пазвата и се люлее пред очите ми… Яка работа. Пуфти и пуфти. С голям зор я повдигнах. Аз кофраж правя, железа мъкна , цимент дигам -ама такова нещо брат не бях държал… Баят жена… Поправена жена-дето се вика. Държа я на рамото си , милвам и косичката, ама тя не спира да хленчи. Куцук-куцук се върнахме. Батката се чуди какво е станало и като разбра се охили на минутата. Жената се ядоса. Грабна празните кутии и форсира пикапа. Мале, как се разбесня като хала е…
Сега се чудя какво ще стане с нашата любов. Веска каза ,че ще земе като изляза.
Има – няма два месеца и съм свободен. Тя била стара мома, никой си няма. Кво като е дебеличка. Малко имаме контраст дето се вика - и в годините , и в килата ама нейсе… не е много красива, ама е добра . Снага като снага ти казвам… Сто и двайсет кила… И ме иска… Щото съм с прическата на Роналдиньо и приличам на него…
И аз ще работя , ще живеем заедно, ще си родим дечица, ще си купя мотор и как ще го форсирамммм по улиците аз си знам… Веске! Идвам , Веске! Мацките и те ме чакат!

Re: Аз и Веска

Пуснато: 17 април 2019, 00:43
от Fabiven.BG
Да, мисля че така е по-добре. Разказ от първо лице !