Страница 1 от 1

Д Ж Е Н А

МнениеПуснато: 25 януари 2019, 11:45
от di_t
Д Ж Е Н А
Натисках яко газта и аудито летеше по магистралата. Двигателят мъркаше успокоително като блажен котарак на слънце. Пуснал съм музика, за да не заспя ,че нощта преваляше ,а пътят е дълъг. Още малко и наближаваме границата. Табелите летят зад нас. Като минем Орестиада и сме към Атина. На задната седалка царствено се е разположила Джена. Красива е мама му стара-мисля си аз. Циганка е, но е хубава като онези булки от индийските сериалчета. Очите и са черни ,много тъмни. Като се вгледам в тях, направо потъвам като в блато…Няма измъкване… Коремът и стърчи ,защото е в деветия месец и я карам, за да роди в онази клиника дето ще ни чака нашият доктор. Всичко е точно-както пее оня в новото парче .Аз съм шофьорът и от мен се иска да не умувам много, а да карам напред и да си гледам пътя.
Джена е в бизнеса вече от 3-4 години. Всяка година я водя да ражда, изчаквам я да се оправи 2-3 дни и я връщам в Сливенският катун. Знаете ли, че по-красиви от Сливенските ромки няма…Така им се носи славата. Правят деца, раждат, вземат си парите и пак…
Джена мълчи, спи по цялото време. Аз я гледам от време на време в огледалото, мятам и погледи, но нищо не се случва…Иска ми се да целуна тези напъпили устни, да потъна в тези очи, да опитам циганска любов… ехеее…май много си фантазирам…ама пътят е много и какво да се прави… Косите и са разпилени , лъскави и се вият около хубавото и личице. Гърдите и са налети и напират от пазвата. Нагиздила се е с гердани ,все едно отиваме на панаир. Пръстите и са нежни и забелязвам даже, че си е направила и маникюр. Абе…хубавица е…няма спор… Аз наближавам петдесетака, ама нямам ни жена , ни коте дето се вика. И не ми личат годините. И меракът ми за хубавици е голям… От време на време ми излиза късмета с някоя от тях .Ако шефът научи -спукана ми е работата. Трябва да внимавам, ама пусти мерак…Викат-мерак, рак и бунак-не се лекуват… Такива мисли ми се въртят и се усмихвам на себе си…
Наближаваме Атина и свивам към квартала с клиниката. Вече знам адреса наизуст и не се шматкам, както първия път. Оставям Джена и се разбираме след 3 дни да я взема оттам. Мълча. И тя мълчи.
Три дни колко са. Минават бързо . Аз съм там на паркинга и чакам. Дъвча нервно нещо из устата си. Ето я. Излиза малко преведена и идва при колата. Лицето и е пак така красиво. Фигурата и е съвсем променена, родила е и големият корем е изчезнал. Стиска си чантичката и мълчи. Гадно и е. Стиска тези десет хиляди евра ,които е взела за детето си.
Аз карам и неканени мисли ми идват на ума… Защо го правят? Защо не се хванат на някаква работа, а търгуват с децата си? Но кой съм аз да ги съдя? Не съм Господ…
Поглеждам в огледалото и виждам Джена ,че плаче. Плаче без глас. Сълзите и извират като река от очите и. Отбивам и спирам до един крайпътен хан. Влизаме в мотела и се тръшкаме уморени на леглото. Прегръщам я , държа я в ръцете си, и целувам тези лъскави коси. Говоря и тихо. Тя още ридае докато се отпусна в прегръдката ми и затвори очи… Не искам нищо от нея. Само да я имам в ръцете си. Чувствата ми ме плашат. Объркан съм. Да драснем на някъде само двамата и край на бизнеса. Дали ще ни открият? Шефът не си поплюва много…
Не смея да мръдна ,за да не се събуди… Май нещо става с мен… Като цветенце е нежна …
Магия ли е това? Обич ли е , любов ли е… Джена …