Форуми на Моята библиотека

Аз чувам тихия пукот на твоите стъпки
И бледна разтварям красиви ръце.
О, огън! Аз знам, ще ме париш,
Додето у мене пулсира сърце.
Извая ти бялата моя надежда,
Цветът на победа у тебе блещука.
После изгасва и бавно се свежда
До пепел гореща…
Тя пари, тя гасне,
Не вечна била е самата,
Догаря тъй ясно,
Пращи в тишината.
О, огън,
Ти блесваш и гаснеш-
Приличаш на ръж избуяла.
Нина Мирославова Миндова