Страница 1 от 1

Изповед

Пуснато: 14 август 2013, 13:19
от ananasia
Разпъната в разсипани шепи звезди,
В пазва на черна възпламнала нощ,
Потъвам във твойте дълбоки очи,
Загубила сили в разискрена мощ.
Аз тръпна, и пърхат в мене
Отблясъци, плам,
Луната люлее се в бяла коприна,
Душата чертае в клетви и свян,
Радости, скътани в делва със вино.
За миг като малък, митичен брилянт,
Втъкана в лъчи като арфа прозрачна,
Навън натежава звездичка
В постелите зрачни,
И плъзга се леко със дъх от тамян.
А тихо е. Вятърът с пръсти люлее
Прашинките пясък,
Разбъркани в плавна игра,
Там в мастилената черна алея,
Завита в саван е нощта.
Пробожда сърцето ми
Изповед тъжна и свята,
И аз съм частица,
Прашинка от пясъчен сън,
Завита във зарево нежно разбито от изгрев,
Камбана отекваща с далечен
И тихичък звън.
Нина Мирославова Миндова

Re: Изповед

Пуснато: 07 септември 2014, 20:53
от Boky
Браво.